Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 9:15 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 9:15 pm




 [ 223 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 19, 20, 21, 22, 23  Следваща
Нарисувай ми... 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Нарисувай ми...
Учат се да не си причиняват болка. Преструват се, че са направени от порцелан и трябва да се отнасят нежно един с друг, за да не се счупят. Изобретателността им е неуморима. Когато ядат, ядат върху земята, легнали по корем като деца в зелена трева. Затварят капаците на прозорците и си играят на нощ и буря.
Огънят пращи. Пекат в него ябълки и картофи.

Донесли са си вино, от което пият само по малко, защото никой не иска да види човека, когото обича пиян, а само чист - чист, пламенен и красив.

Тръгнат ли да плуват, тичат ръка за ръка към най-високите вълни, а кучето остава на брега и лае. Когато най-накрая и то влиза, тримата се премятат във водата и пищят от щастие.

Понякога той я носи на ръце под водата. Тогава е лека като дете. На сушата никога не се осмелява да я носи. Бои се, че няма да му стигнат силите, бои се, че ще стане малко смешен. Никой влюбен не може да си позволи да стане смешен.

Всичко е толкова просто, че не може да се разкаже.





Нарисувай ми раздяла, моля.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Апр 24, 2012 7:49 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
Мисля(не, сигурна съм), че съм рисувала вече във форума свои раздели.

Отиваше си. С всеки изминал ден очите и гледаха все по-трескаво, а гласът и ставаше все по-дълбок и думите излизаха накъсано-на срички и с усилие. А колко много се стараеше!!! Да се усмихне, да не се оплаква, да не страда пред нас, проклинайки живота и мръсната болест, която обземаше цялото и тяло и я задушаваше. Какви усилия полагаше само, за да се изправи, да ни изпрати... и как непрекъснато накъсано ни навикваше: Вървете си, вървете си в къщи при семействата, аз съм добре, добре съм...
И тогава, в онзи последен момент, пак успя да каже: Ти, мамо, какво правиш тук? Иди си у дома...
После ми стисна ръката и се опита да протегне другата, за да ме погали. Не успя...

А аз така и не се научих да плача при разделите си...


Нарисувай ми среща, моля :)

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Май 31, 2012 12:31 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Нарисувай ми...
Докато луната пълзеше по покривите на къщите, те си говореха за смъртта и за умирането, за изневярата и изкушението, за умората и досадата, за лесните пътища да се измъкнеш и за тежкото всекидневно занимание: да поддържаш жива смислеността.
Смяха се неестествено дълго и също така внезапно станаха неестествено сериозни.

Стъпките им за пръв път се нагаждаха едни към други, осъзна тя, а улицата пружинираше меко и приятно под подметките на обувките им.

При някакъв открит ресторант той откъсна незаконно една петуния и тя я взе, погледна я и се усмихна.

Мнозина други също се усмихнаха и тя си помисли: нима го правим съвсем открито? Трябва ли да го споделим с другите?

.....





нарисувай ми стъпки по пясъка, моля

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Юни 09, 2012 2:42 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...


Вали. Вали и отмива
натрупана жажда и прах
през последните дни.
Не те давам, море!
Не ще те превърна в пустиня
до края на броените дни.
И все ще се връщам,
забравила сякаш ключа си при теб,
онзи ключ от нашата къща,
построена в сърцата,
обвита в дъга, не от сивия креп.
И все ще намирам
очите любими в тихите, плавни вълни
и във бурята, запазили своето синьо.
А по пясъка ще рисувам следи,
за да можеш, макар и отмити,
да ме видиш, мое море,
един до друг да пребъдем във дните си
и нататък... в неизвестните ни светове.



Нарисувай ми влюбена жена, моля! :)

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Нед Юни 24, 2012 9:56 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
...влюбена жена

Когато се запознахме имаше много хора около нас, които не спираха да говорят, говорят...
След ден се срещнахме, разхождахме се, говорихме, в началото само аз после тя се отпусна и изплака болката си. Загубила се, не знаела кога е започнало, после се излъгала и сега живее в непрестанна болка.
Гледах я и думите й някак не стигаха до мен, та аз виждах нещо съвсем различно. Изпратих я до рейса й и когато се разделяхме й казах: Благодаря ти. Ти си благоухание.
Тя се разплака.
Мина време, пишехме си рядко. Живота й съвсем не вървеше. Всички нейни най-"близки" бяха против нея. Мачкаха я. Живееше в отчаяние.
Един ден ми се обади. Видяхме се, сега живееше в София. Беше напуснала мъжа си. Страдаше за сина си. Той беше останал с баща си...Но беше влюбена. Озаряваше се когато говореше за него. Той живее в Щатите, запознали се случайно във фейса. Говореше и разпръскваше светлина около себе си. Сега отново рисува, той я вдъхновява. Гледах я, не я слушах, но си мислех - ДА, това си ти!
Когато взела решение да напусне мъжа си и града, в който живее. Някак всичко се подредило.
След месец щяла отиде при него - в Сан Франциско. Не знаеше и дума на английски. Беше учила немски. Много се притесняваше как ще прекоси половин свят без да знае и дума.
След време я попитах - как се е справила - мястото й в самолета било до една възрастна дама която някога е учила немски в училището, и тя пътувала до Сан Франциско.


Нарисувай ми деня си, моля.

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Нед Юни 24, 2012 11:58 am Профил
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
В седем и петнадесет не издържах и станах да спра алармата на телефона.
Чух и преди това,но ми се искаше да остана още малко така....слушайки музиката отвън,до топлината на Малката.Надявах се да не я събудя.Доволство.Усещане за свежест.Проклетата аларма хахаххахаха

Няколко снимки докато стане кафето,усмивки и зелено.Такава дива свобода отдавна не бях виждала,чувствала.

Отвън още димеше огнището.Планината отсреща се подготвяше за дъжд-тъмно зелена,почти черна,и прекрасна!Сърдити гръмотевици,ярки светкавици и след това дъжд.

Смях.Едва изчакахме да спре и се юрнахме в мократа трева да берем вишни.Дръпваш клонче и получаваш освен вишната,шепа капки.Чисти.С прозрачна прохлада.

После в планината.Завива ти се свят от чистотата на въздуха.

Дърветата-едно спокойно величие.Осъзнаваш колко безсмислена е бързината на живота ти,и каква сила има в дивите ягоди.И аромат.



пп.Нарисувай завръщане.

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Нед Юни 24, 2012 2:49 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Нарисувай ми...
Носи и двете торби в едната ръка, макар че дръжките им се опъват до краен предел. Движи се много бавно към входната врата, която някой е оставил полуоткрехната, когато е хукнал навън.

Той върви бавно с провлачени стъпки като старец. Торбите в едната ръка. Стиснал вестник под мишницата си. Какви огромни тежести. Недоумява защо е толкова немощен. Мести предпазливо краката си един пред друг. Сякаш върви по тънък лед. Всеки миг може да зейне мракът. Струва му се, че единственото живо нещо у него е дясната длан, която е впил здраво в дръжките на торбите. А в това време очите му шарят по билото на покрива и по дърветата, без да възприемат каквото и да било.

Нещо положително се счупи в торбата, мисли той.

После достига вратата.







пп нарисувай ми сянка.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Юли 06, 2012 1:34 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Нарисувай ми...
абе, СЯНКА, бе хора - С Я Н К А ! :roll:


сянка на жена, сянка на мъж, сянка на голямо дърво, сянката на депресията, шарена сянка, сянка върху стена, сянка на бял дроб, сянка на съмнение, сянка на плажа, сянка на душа, някой в сянка, орехова сянка, сянката на страха....

няква сянка бе :lol:

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юли 23, 2012 8:19 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
:)



Нарисувай ми ден от детството си, моля.

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Последна промяна Ильена на Вто Юли 24, 2012 9:21 pm, променена общо 1 път



Пон Юли 23, 2012 10:00 pm Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Нарисувай ми...
El, извини ме , :oops: но съм малко бездумна, а дните от детството ми - толкова много :lol:
а след вика на Ракли идвам със сенки
Ераклия написа:
нарисувай ми сянка.


е, то тук има и дни от младостта ;)

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Вто Юли 24, 2012 6:31 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 223 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 19, 20, 21, 22, 23  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov