Последно посещение: Сря Юни 28, 2017 5:54 pm Галерия Галерия   Дата и час: Сря Юни 28, 2017 5:54 pm




 [ 81 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
Когато си мечтахме за поезия... 
Автор Съобщение
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Ала О'Хенри!
неочакван край

обожавам! :| за теб, Бени, умножено по милиард :)

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Дек 18, 2009 1:32 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Ъгълът на кръстопътя


Десет часа четиридесет и три минути.
Главата я боли, а стомахът е свит на топка. Гади й се.

12 часът и пет минути
Колежката я кани да обядват заедно. Отказва с кимане на глава. Има чувството, че ако проговори ще ревне.

Един и петнайсет минути
Миро звъни да я пита дали иска да вземе билети за кино. За петък.
Петък…кой знае какво ще стане до петък. Мълчи.
Миро я пита дали е добре. Не, не е добре. Предлага й да отложи служебната вечеря и той да дойде да я прибера след работа. Да не идва, не може да отложи служебната вечеря
- Звучиш ужасно!!!Да взимам ли билети за петък или не???Ако не ти се ходи…
Не иска да го разочарова. Да взима и да приключват разговора. Още малко и ще ревне

Три часа и тринадесет минути
Джи ес емът й изписуква.
Довечера в 7 на ъгъла. Ще дойдеш нали?
Взира се втренчено в екрана на мобилния. Усеща как ръцете й треперят. Не отговаря.
- Какво ти е, не изглеждаш добре – в гласа на Евелина се чете загриженост
Маха с ръка.. Жест, който трябва да каже -
Добре съм, нищо ми няма.
-
Ръцете ти треперят...

Три часа и дватесет и пет минути
Джи ес емът й отново изписуква.
Ще дойдеш нали? Обичам те

Обичам те…Обичам те…Обичам те

Дъждовна вечер. Сгушени под навеса на павилиончето за захарен памук чакаха бурята да отмине. Две деца мокри като палета, зъзнещи, но сякаш незабелязващи природната стихия. Той я беше прегърнал през крехките рамене в опит да я стопли, да я защити. Тя се сгуши в топлината на прегръдката му и се чувстваше толкова уютно,че й се искаше дъждът да не спира, никога.
- Обичам те-й прошепна той,заровил пръсти в кестенявите й къдрици, а дъхът му погали мократа й страна. – Завинаги
- Не обещавай неща, които не мошеш да изпълниш-усмихна се тя. Завинаги е много дълго – а момичешкото й сърчице правеше пируети от щастие.
- Ти си моето момиче, нали знаеш.Ще те обичам толкова дълго, колкото е най-дългото време на света. Устните му я изгаряха
Искаше й се да му зададе въпросът, който отдавна я измъчваше.
Защо, защо след като съм твоето момиче трябва да се виждаме тайно? Защо, след като съм твоето момиче, трябва пред другите да се държим равнодушно един към друг. Защо, срамуваш ли се от мен?
Но думите замряха на върха на езика й. Не искаше да разваля мига, не и този, в който той й беше казал първото "Обичам те".


- Обичам я! Тя е моето момиче! Завинаги! До края на света!
Момичето с дълга руса коса се усмихваше притеснено, сгушено в здравата му прегръдка.
- Ще се женим. Всички сте поканени!
Светът й се разпадаше на малки парченца. Бурята ги завихряше и ги разпиляваше. Тя се луташе, безпомощна в опита си да ги събере и подреди.

Пет часа и една минута
Джи ес емът извънява
- Мамо, ще закъсняваш ли много довечера? Имам нужда от помощ по математика, утре ни е класното
- Е сега ли чак се сети – щеше да каже всеки друг път

Пет и двадесет и осем минути
Гласът на Евелина я изважда от унеса
- Мери, имам нужда от съвет. В неделя съм на сватба на най-добрия си приятел. Какво да им подаря? Да им дам пари или….

- Вие, Димитър, взимате ли тази жена за законна съпруга?

- Не, не, не – иска да крещи – аз съм неговото момиче, той ми обеща да ме обича Завинаги. Вие знаете ли колко дълго е Завинаги???

- Ако някой иска да каже нещо да говори сега или да замълчи…Завинаги

Страните й са мокри, както в онази нощ..
Много са сладки нали – Ана се усмихва до нея – Не плачи, не губим приятел, просто вече няма да е сам. Не се ли радваш за него?

- В болест и здраве…в радост и мъка, докато смъртта ….
Умира. Душата й умира. Завинаги…
остава без душа

- Дай им пари, те ще си купят, каквото им трябва
- Ама не е ли по-хубаво нещо за спомен


Спомен. Спомите я заляха като лавина.
- Запознайте се – това е Димитър Петрински – представител на на новите ни медийни партньори
- Димитър, това е
- Мери…- гласът му..онзи плътен тембър, който каза-Обичам те..който каза Обичам я…
- Щях да кажа Марияна Григорова, но вие двамата явно се познавате
- Не съм те виждал цяла вечност-очите му я обследват-от главата до петите, усеща как търси погледа й
Спомени, спомени се боричкат там някъде.Изникнали от бездната на времето
- 20 години – гласът й е равен. Ръката му изгаря нейната, точно както устните му я изгаряха там, тогава, някога
- Леле, кога минаха.Изглеждаш чудесно...Григорова...?
- Чудесно като за жена без душа, нали – напират думите, но както винаги тя ги озаптява
- Да, чувствам се чудесно. Омъжена съм, имам двама сина. Всичко е чудесно

Завинаги!


Шест часа и тридесет и една минута
- приятна вечер
- приятна вечер
- приятна вечер, Мери
- приятна вечер
- да те метна ли до вас, Мери, или Миро ще те вземе?
- Не, Ина, имам уговорка за вечерта…с…

Телефонът й звъни
-Мери! Аз съм! Луд съм! Откакто те видях не мога да мисля за нищо друго освен за теб! Трябва да те видя, моля те! Знам, че сгреших, знам че те нараних. Какъв глупак съм бил. Глупаво хлапе. Когато те видях осъзнах,че винаги съм обичал теб и само теб

e-mail
Душата ми е пуста, когато си далече
Душата ми е празна, предател ме нарече!
Обичам те до болка, раждам се умирам
Обичам те, о Мери,навсякъде тебе съзирам



Трябва да те видя. Във вторник,в 7 на ъгъла до офиса ти, пред “smootbar”. Ела, трябва да дойдеш, заради миналото ни, заради нас!
6 часа и 52 минути
замята шала и нанася тънък пласт бледорозов гланц на устните си.
Миналото…Минало..тогава някога
...
да взема ли билети за кино?
... Добре ли си?
... Глупаво хлапе…теб..само теб
...Завинаги
... Имам класно по математика
... Изглеждаш чудесно
...Имам чудесно семейство..чудесно
...Теб..само теб


7 часа и две минути
Жълтата кола набива спирачки досами краката й
- Улица” Настояща” 53 …в квартал “Бъдеще”, моля!
Шофьорът я поглежда в огледалото
- Усмихвате се..явно денят Ви е бил хубав
- Страхотен беше…открих,че все още притежавам нещо, което преди двайсет години мислех, че съм загубила
- Ооо, късметлийка сте значи
- Да…завинаги…с душа

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Чет Фев 25, 2010 12:28 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Фев 25, 2010 1:40 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
:|
Бени!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Фев 26, 2010 12:28 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Да бе, сетил се след 20 години. :pff: А ако тя беше някоя грозна и дебела, щеше да се направи, че не я познава. :x

Бени, не ми е възможно да не взема и морално отношение към съдържанието ти. ;) :)

{} {} {}

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пет Фев 26, 2010 1:41 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Аз кога го прочетох, кога успявам да си кажа каквото мисля. :mrgreen: Даже се питам дали да се опитвам да споделя усещането си, защото ме е страх, че съм забравила първите мисли, които ме споходиха. А аз принципно се доверявам на първите си мисли и усещания. После може да включа някакъв разум, да заема благоприлична позиция, но минава време и си давам сметка, че инстикта ми винаги е по прав от разсъдъка и възпитанието. Така :lol: не че има много общо каквото казах с разказа. Но може и да има.
Първо си помислих, че много от нас могат и да се развълнуват докато го четат. Като мен. Следейки екшъна, очаквайки развитието. После си казах - добре бе, защо се вълнуваме от това? Я да направя извадка на тези, които го четат по своя си начин и после да видя какво ги отличава от останалите, и по-специално - какво е общото между тях - в живота им.

Бени! Много ми е някакво особено с отворените краища. Хубаво е човек да си дописва сам историята, но винаги оставам с усещането, че вероятно греша, че не зная отговора и се ядосвам на автора, че ме кара да си дописвам сама филма.

Едзно искам да споделя от моя личен опит в четенето - може на много хора да им прозвуча щастлива тази истори, как дамата осъзнала изведнъж какво щастие всъщност има, колко е пълен живота й и как вдишала с пълни гърди изведнъж проумявайки каква щастливка е.

Е, аз обаче не го възприемам като най-щастливия вариант.

При мен остана най-силно впечателението от това, че е разбрала и друго - колко нецяла е. Ако ще и да го забрави наистина впоследствие. Аз бих я накарала да го забрави, за нейно добро е да заживее с това, в което трябва да вярва.

Но човек залита само към липсата на нещо. И това е всъщност мига, който прави възможно написването на тази история. Иначе нямаше да я има. А дали е лесно да се пренебрегне и да се заживее с усещането за пълно щастие...не знам.

А за писането на Бени - :roseforyou:

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Мар 04, 2010 8:18 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Бени и от мен цвете :roseforyou:
и ми прости, че
:Dпък като ще си приказваме за историята, и тук ще се разприказвам безвреме, че даже да се разпея може ли? :oops:
Миранда го закова! и аз това се запитах :lol:

Ракли, и аз съм така с отворените краища, макар че Всеки си избира сам Улица” Настояща” …в квартал “Бъдеще”, каквото и да се е случило в Миналото! ми да си каже авторът, де!

той ми обеща да ме обича Завинаги.Вие знаете ли колко дълго е Завинаги???
ето още двама дето така се обичаха:
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=f7Unnx5eLbk&NR=1[/youtube]

помните ли финала на филма?

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Чет Мар 04, 2010 10:54 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Miranda, ако беше, ако беше...щеше...да. Защото 20 години по-късно тя определено не е същото момиче, че да я обикне наново като личност.ТОва е искането на егоиста, усетил,че може да има и още нещо.И като същински лакомник го пожелава.


Ракли, краят е съвсем затворен :P съвсем...просто е двузначен. Истината е,че авторът, моя милост, беше решил да прати мацката на срещата, да я влюби отново, да я убеди,че двайсет години наистина е била нецяла и, че ето-липсващото парченце се е появило.По-добре късно, отколкото никога...демек

Да, ама не...нелогично ми се видя. Защото коя жена излъчва красота?Обичаната, тази,която се чувства добре в ежедневието си.А тя-Мери-е именно такава-уверена в себе си, спокойна, лъчиста. Затова и той я пожелава...МЪжете пожелават жените, озлъчващи увереност, намират ги красиви.

Една такава жена не би се оставила на стар импулс, по-скоро нещо подобно би я накарало да се вгледа дъллбоко в себе си и да разбере, да осъзнае...



Дрийми, много ми е хубаво да си барборкаме даже.А да пеем?Аз ще послушам, защото иначе аудиторията ще се разбяга {}

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Пет Мар 12, 2010 12:17 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Затворен й бил края :lol: Бенита, въпреки, че цялата се покривам с метафори, много се изнервям като няма ясен и точен край. От дете съм си такава, най-много плачех когато Сънчо свършваше и се очакваше продължение на следващата вечер.
Права си за увереността. Винаги съм се чудила защо е така. Мен понякога ме дразнят прекалено самоуверените хора. Може би донякъде съм суеверна. Не знам. Да беше я изпратила тази твоята героиня на срещата. Да стане интрига. Де заспорим и да се разделим на два лагера. Ама....проявила си милост в някакъв момент. Точно това е, пожалила си я.

Иначе си знаеш за писането. :roseforyou:

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Мар 12, 2010 4:58 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Ракли, за отворените краища-онзи ден отиваме с дъщеря ми да гледаме "С дъх на канела" по романа на Никълъс Спаркс. Гледаме, ревем и накрая-един такъв отворен край-срещат се героя и героинята-ама нарочно ли, случайно ли, ще останат ли заедно?!-нищо по въпроса
И дъщеря ми-рееев щот не знаела какво става.

Та купихме романа,за да си изясни ситуацията.

После пак-рееееев-щото пък в романа дори и случайно не се срещали

Та така ...не се знае кой край е по-добрият :P

Иначе за специално този разказ му мислех и другия вариант щото знаеш как е-сядаш да пишеш нещо с някаква идея, а то сякаш само си се пише - смахната работа. Нооо...ще взема да я пратя на срещата да видим

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Пон Мар 15, 2010 2:16 pm Профил
 [ 81 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8, 9  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov