Последно посещение: Съб Юни 24, 2017 10:48 pm Галерия Галерия   Дата и час: Съб Юни 24, 2017 10:48 pm




 [ 81 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9  Следваща
Когато си мечтахме за поезия... 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Ето, виждаш ли колко съм права :lol: вземи допиши романа набързо и дай на детето някакъв край, защото това страдание ми познато. Аз ти казах.
А иначе си права, никой не зная края на пътя, по който се движи. И еднаквите на глед пътища често свършват различно. Защото ние сме различни. И всеки има само своя пътека. Днес ми е приказливо някакво. И въпреки, че знаем какво става, хепи ендите почти винаги ни карат да се чувстваме добре. Сигурно това е естественият човешки порив за всеки. И така би трябвало да бъде. Но тъй като в живота няма нищо предвидимо със сигурност, търсим привидната сигурност на произведенията на изкуството.

Тези приказки ми напомниха за едно стихотворение от един американски автор. Много ми беше харесало. Защото след като пораснах и престанах да рева на глас пред отворените краища на екрана, аз започнах да си задавам въпроси от рода на - А после какво? И докога така? Е, нищо повече ли не се случва с тези хора?.....

И първи пострадаха разбира се Принца и Снежанка, ....и все такива двойки? :mrgreen:

По-късно ще потърся стихотворението и с твое позволение ще го изтипосам тук, да напомня за разговора ни и за въпросите, които се подигнаха? :D

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Мар 15, 2010 3:45 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
така е...винаги си чакаме хепи ендите.Защото в живота често ги няма, иска ни се поне изкуството да показва тяхната непременна възможност.
Гледах скоро "Нощи в Роданте", после разбрах ,че отново е по роман на Никълъс Спаркс .Е, този човек има много странно виждане за хепи енд. Т.е. случва се неслучвайки се.КОето за мен си е жив абсурд.

Или пък вчера дъщеря ми пише отговор за Неразделни - и след като умират, любовта им побеждава.

Що за глупост? естествено,че не побеждава любовта.Няма хепи енд.Край.точка.от най-гадните.

Обаче ние пак го интерпретираме, извъртаме, така че да е хепи енда



Пускай го стиготворението да го видим

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Пон Мар 15, 2010 4:16 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Извъртаме го. :D Може би има нещо педагогическо в това - възпитателна мярка предвид всички обстоятелства, които могат да се стоварят върху главите ни през този живот. "Той пеел човека!!!...."
Може би трябва да съзреем, да минем някаква определена възраст и тогава вече не могат да ни внушат, че има щастлие в края на Неразделни. Ама.....
Ето стихотворението, когато го прочетох за първи път си спомних отчаяните си опити в детството да проникна зад завесата на времето и да отгатна продължението на всички приказки със щастлив край. Е, не разбира се, просто ми хареса нещо в мелодията, философията, нещо в него. И го запомних.



НО ТОВА Е ДРУГО НЕЩО ( Доналд Джъстис)

Такъв край ми се струва неправдоподобен.
Как може да се оженят и да заживеят щастливо
тези, които в края на предишната глава са изгаряли
от страсти? Като се установят веднъж в спокойната си
извънградска къща, какво ще правят-
толкова далеч от останалия свят?
Скупчени на стълбите, призраците руси на дедите им
сигурно не одобряват. А пък аз, о, аз-
мен ме е страх любовта да не изстине и умре
от течението в тези стаи, из които обикаля гола
нощ след нощ. Бедния Франк. Бедната Имоджин.
Пред тях сега животът се простира
като грамадно празно брачно ложе,
от което станали са вече влюбените
и камериерките със завист
смъкват влажните чаршафи.

И какво от това, че първата нощ е щастлива,
с огън, разпален от стари любовни писма-
това не е неизчерпаемо гориво, нали така?


Времето знае как ще свърши всичко,но не и аз.
Ще тръгне ли Франк някой ден
през запустялата градина, разпръсквайки
с бастуна си крехките глави на лютичетата по пътеката?
А Имоджин дали ще крие в клоните на старите дървета
любовни бележчици за побелели градинари и тям подобни?

Междувременно те се карат и се сдобряват,
и пак се скарват... Внезапната буря събаря
последните останки от преградите. И подлуделите овце
цяла нощ блуждаят из градината и надничат там,
където спят двама изтощени влюбени.





_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Мар 15, 2010 6:25 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Beni написа:
Нооо...ще взема да я пратя на срещата да видим

Прати я.
Тогава вече ще има тотален, напълен и съвършено ясен край.

Аз като една Мери си залагам всичкото, за най-реалния край, а именно - отива на срещата, тръпнеща, развълнувана, очакваща да чуе, което и се иска да чуе. Чува го, дори да не го чува с думи знае, че това й казва... обачеееее в същия момент го вижда колко тотааааааааааална е далече от нея, от това което е тя сега, и вероятно винаги е била, но не го е забелязвала. Едва след 20 г. осъзнава, че те двамата са толкова драматично различни и той е толкова далеч от този, който наистина би бил НЕЙН мъж.

Та така... хем си има вълнението, гъдела, като че ли някакъв заслужен реванш дори, хем за първи път го вижда истински - такъв какъвто е и винаги е бил, без цветовете, крилата, ореола и короната, с които го е украсявала толкова време. Смаяна се смее на самата себе си, защото пред нея е просто един сив, наперен, накукушинен врабец.

Дори желанието й да поиграе се размива в сивотата му.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Сря Мар 17, 2010 3:37 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Vital-че, обмислям нещо такова. И да, определено ТОЙ не е нейният мъж и всъщност преди 20 години тя не е загубила, а е спечелила възможността да се развие като себе си. С него би била само и единствено жена му


Ракли,
съзряването е неминуемата предпоставка за излизане от клишето на натрапените знания. Защото изкуството е хубаво нещо, затова е изкуство. Реалният живот е далеч по-шарен

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Сря Мар 17, 2010 3:42 pm Профил
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
На мене специално разказът на Бени ми е напълно достатъчен и завършен в този му вид. То ако се казва всичко в прав текст, къде остава въображението. Убедена съм, че това НЕ Е мъжът за героинята. Тя си има свой и е щастлива с него. А тези приказки отпреди 20 години са си останали в приказното минало. И двамата вече са съвсем други хора. Дори и да се срещнат в продължението, това няма да промени нещата изобщо, само ще ги затвърди. Така мисля аз. :)
Разбира се, Бени решава дали да напише продължение. :)

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Сря Мар 17, 2010 4:11 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Мдам... да си кажа и аз.
Бенитка, ти си знаеш, че си страхотен разказвач и знам, че можеш да напишеш друг финал, но знам и че този си е много точен. Друг разказ може би... от негова гледна точка :)
на мен ми хареса разказа в този му вид

но то няма нещо Бенино, което да не харесвам

щом така е дошло отвътре... значи така трябва

нали ме знаете? първичното е истинското

дори и да не съм права :lol:

Бени-и-и-и :|

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Мар 17, 2010 8:02 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
:lol: Всъщност, сега като прочитам вдявам, че не съм се изказала особено разбираемо.
Исках да кажа точно, че в края в този му вид ми е ясен, и разбираем, и оргинален.

Ако трябваше да е реален, щеше да се случи, точно това, което развихме - с отиването на срещата и т.н.

Но пък щяхме да си имаме един обикновен реален край, което щеше да отнеме оргиналността на настоящия и незабравимостта на разказа.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Сря Мар 17, 2010 9:59 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
о, не, момичета, няма да променям края-на този разказ това е краят.
Просто първоначално седнах с нагласата,че ще има друг развой, но то от самосебе си се намести и затова си мислех-все пак да напиша и онова другото, в което героинята отива ...но още не ми е дошло отвътре

Не знам как е при вас процесът на писане, но аз лично се изумявам как нещата като чели се пишат сами.Сядам и уж съм си начертала някаква сюжетна линия, а на финала-нещо друго излиза.

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Пет Мар 19, 2010 4:38 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Когато си мечтахме за поезия...
Beni написа:
Не знам как е при вас процесът на писане, но аз лично се изумявам как нещата като чели се пишат сами.Сядам и уж съм си начертала някаква сюжетна линия, а на финала-нещо друго излиза.

Абсолютно и точно така е и при мен.

Като че ли не пиша аз...

Мисля, че така трябва. Другото е... няма значение, но така е чудесно. :lol:

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Мар 19, 2010 7:37 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 81 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov