Последно посещение: Съб Юни 24, 2017 10:47 pm Галерия Галерия   Дата и час: Съб Юни 24, 2017 10:47 pm




 [ 34 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща
Историите на едно Парче :) 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Историите на едно Парче :)
Ами, книга надали ще издам някога..Макар че пък никога не се знае,де. Ако намеря спонсор :lol: Щот живот ли бе, да го опишеш... Сега, млада съм още, даже малка, мисля, ма са ми се случвали разни случки. Естествено, за тях и много съм говорила по форума (онзи най-първия), та си ме знаете, де :oops:
И понеже едно време бях "поетеса", но пък останах някак без муза, щот нещо не се влюбвам, като в доброто старо време, та сега съм се отдала на разни опити за писане под друга форма...
Та, аз ще си пиша (нали може :oops: ), пък ако искате четете 8-)
За сега почвам с едни нещица, дето и във фейса си съм пускала (та тия, които евентуално са ги чели там, ш' мъ прощават :))


Тя го гледаше някак с умиление.В очите й се четеше радост.Да,те пак са заедно!Щастлива е!И в същото време малко разочарована.От себе си,от Него,от цялата проклета ситуация.Та Той я използва!Сега е самотен и знае,че Тя ще се отзове.Дори не се старае да й говори нежни думи.Често е груб.Но Тя пак е там.Не трябва!Но...
"Наздраве!"...Дълбок поглед...
"Тихо!Да не ни чуят!"...И Те са тихи.И се промъкват тайно.Крият се
Пак се любят...Да,това трябва да е само секс,но Тя усеща и друго...Повтарят...
Отново наздравица...Тя не иска да си тръгва,но трябва...Последен поглед...Затваря вратата и пак тихо се измъква.Душата й е наполовина удовлетворена...Сърцето й остава празно...
- Скоро се прибира!
- И какво ще правим после?
- Ами...Пак ще се виждаме
- Едва ли! - тихо промълвява Тя с тъга в гласа
- Ще!
И Тя си дойде!Онази,чието място Тя заемаше през всичките тия месеци, когато Той беше сам.Онази, която на хиляди километри едва ли осъзнаваше какво прави Той ,докато я няма.Всъщност Той не го смяташе за изневяра.Хм...Кое ли за Него беше изневяра?
Но Той беше просто един страхливец.
Да,жена му вече е тук и в крайна сметка Той прекрати контактите с Нея.Спря да звъни, изтри я от скайп.А беше толкова убеден,че пак ще се виждат,нямаше проблеми да се чуват...
Мина месец и Те не се бяха виждали дори случайно.Тя се питаше дали Той се сеща макар и малко за Нея.Сигурно не!Нали жена му е до него.Леглото му вече не е празно.
Но днес...Днес Тя го видя!Позна колата му отдалеко.Нямаше как да я сбърка!Сърцето й се обърна.Той не я видя.После пак мина покрай него.Но не..Той все още не беше я видял!Но Тя не можеше да го изпусне от погледа си.Някак се радваше на тази случайна среща..Нещо трепна.Очите й се насълзяваха,но трябваше да внимава да не се издаде...Опс..Ето,Той спира на пешеходната пътека точно пред Нея.Тя се обърна.Погледна го и подмина с гордо вдигната глава!Не го поздрави!Чакаше този момент толкова отдавна...Продължи по пътя,питайки се дали в Него нещо се е обърнало?...Вътрешно беше доволна.Вярва,че някой ден Той пак ще я потърси и се надява да бъде достатъчно силна да не се отзове.
Но продължаваше да се пита дали изглежда жалка?Нормално ли е това,което й се случва?Това ли беше съдбата й?
И пак кънтеше в ушите й "не тръгвайте с женени!Не бъдете утешителна награда"...Защото накрая Тя пак се прибира сама!
Докога?...

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Вто Юли 13, 2010 8:37 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
Днес пак го видя.Беше спрял на обичайното място.Тя винаги минаваше от там,защото знаеше,че вероятно ще го срещне.Днес не беше изключение.Изключение беше фактът,че Той я поздрави.Дори й се усмихна.Тя чак не знаеше как да реагира.Стотици пъти тоя момент го беше изиграла в мислите си...
Продължи си по пътя,но някак се вълнуваше.Ето,пак се разминават.И двамата са сами.Втренчени погледи,лека усмивка...След половин час Тя чу в чантата си сигнал за sms.Да!Още преди да извади телефона знаеше подателя!...”Какво правиш?Никаква не се обаждаш!”...Минутка мислене.Чудеше се какво да направи,дали да отговори.Къде беше Той през тия три месеца?И защо Тя да му се беше обадила?!...Не издържа.Не успя да удържи на собственото си самообещание.Обади му се.
- Ало!
- Ами нали ти така си го избра!Това беше твоят избор!
- Стига глупости!Кога ще почерпиш?
След две минути вече беше в колата му.Хем искаше да го прегърне,хем трябваше да бъде хладнокръвна.Вътрешно ликуваше.Ето,пак позна-първата крачка беше Негова. Той беше този,който първи я потърси.... „Как си?”...Следваха общи приказки. И Той пак намекна за почерпка.
- Да не си останал сам?
- Че аз винаги съм бил свободен! ... (Да,бе,да!Чували сме ги тия!)... Хайде,кога ще се видим?До края на месеца съм сам...
Ха!Позната история!И сега какво?Нали нямаше да поддава?Какво правеше Той с Нея,по дяволите?Защо й причинява това?Не трябва да се среща с Него!
- В тези дни почивам,но знаеш,че аз никога няма да ти се обадя.Ако ти решиш,ще почерпя!
Той спря колата.Изгаси двигателя.Тя го загледа продължително.Трябваше вече да слиза.Но как?!Три месеца не се беше качвала в тази кола.Три месеца не е била толкова близо до Него!...Не,нищо не се случи,разбира се,но в Нея пак се загнезди онова чувство на очакване и надежда.А трябваше да бъде силна!...Уви!Сега пак ще има да се надява на обаждане или sms...Дали?Кога?...Когато и да е!..Тя вече разбра,че не може да удържи на думата си.Тя вече знае,че Той явно по свой си начин продължава да я иска и явно и Той не е толкова силен и пак ще я потърси.
Какво ли им е подготвила съдбата?...

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Вто Юли 13, 2010 8:38 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
Странно чувство е ревността...Уж все я няма, уж не ни тормози, но май си я има дълбоко заложена във всеки и във всеки един момент може да се покаже...
Те бяха прекратили уж отношенията си. Тя го остави да си гледа живота и щастието с жената до Него. Той не я и търсеше както преди..Няколко месеца бяха издържaли без прегрешения. И някак уж свикнаха. Изключение беше краткотрайната среща една вечер, но и тя мина и замина...
През годините, през които се срещаха все си казваха, че тези техни тайни виждания са без обвързване, уж без чувства. Защото така трябваше. И Той все й казваше, че това е само секс, че Тя даже е по-добре ако се среща и с други. Да, така й казваше. И Тя му е разигравала игрички и го е дразнела по този повод. Ей, така, без да е вярно, защото пък ако Тя се среща с някой, дори да си казват, че е само секс, за Нея в тези моменти други не съществуват .
Но както споменахме...странно чувство е ревността. Уж все я няма, но...
Той я видя с друг. Колата му беше почти спряла заради задръстването и като се оглеждаше, на тротоара видя Нея. Вървеше радостна нещо, смееше се с момчето до Нея. Тя също го видя. Отдалеко го разпозна, както винаги. И се почувства странно. Хем се зарадва, че Той я вижда с друг, хем й беше неловко, защото Тя вървеше с някой, който не й беше съвсем безразличен, макар да няма нищо между тях и същевременно към Него, “тайния”, все още има тръпка. Тя го поздрави. Помаха му, както винаги, когато се разминават по пътя, но... Той не реагира. Все едно не я беше видял. Но беше! И Тя беше сигурна в това..... Обади му се. Отсреща вместо познатото „Ало”, се чу „Кажи!”. Хм...Той никога не й беше вдигал така телефона!... „Защо не ме поздравяваш?” – „Не съм те видял.” – „Мен?! Не си ме видял!?Сигурен ли си?..Както и да е! Но следващия път гледай да не ме подминеш пак така!”
Ха! Та нали Той не ревнуваше и искаше да я вижда с друг?! Какво стана със свободата, която имаха двамата? Даааа....Любов, секс, ревност...Абе, някак са обвързани, дори да не се признава. Няма го съвсем това безразличие, което се парадира... И в един неочакван момент и най-силния мъж показва своята слабост. Оказва се, че мъжът не е толкова силен, когато нещата опират до намесата на жена!... И на Нея това й хареса!...Когато Тя затвори телефона се усмихна мнооого широко! И продължи да се разхожда горда с другото момче до Нея.

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Вто Юли 13, 2010 8:39 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
Не,не се отказвам лесно.Поне така си мисля.Но когато видиш нежеланието и неприемането в нечии очи, се питаш дали си струва. Когато някой не те разбира, когато нямате обща цел, се питаш дали има смисъл да си губиш времето в стремеж да се "съюзиш" с някой или е по-добре да си живееш живота сам...
Да, светът, казват, бил за двама. Но дали пък не може да се живее и сам? Сигурно!..Да, по-трудно, може би, но какво пък - това си е начин да изпробваш себе си, силите, разума си...Поне в определен етап от живота си. Какво ти дреме за хората? Дали някой живее твоя живот? Не! Стига с това хорско мнение!
Не ви искам съветите, не ви искам препоръките как да живея живота си. Моя живот!
И какво ако живея различно? Нали всеки има право на избор, па макар и той да е понякога наложен от независещи от човека причини...
Който не ме оценява, който не ме разбира, който не приема моя начин на мислене и живот, не оценява и себе си! Ако ти знаеш цената на своята свобода на избор на начин на живот, ако ти вярваш повече в себе си, отколкото в другите, ще знаеш, че всеки трябва да живее според своите принципи. Да живее за себе си, според себе си, а не съобразявайки се с другите!
Да, това е моят избор! Който разбира и споделя - добре. Който не...това е неговият избор. Не моя! И не ми пука!
Писна ми да трябва да се съобразявам с това, че някой бил казал нещо, с което и той сигурно не знае какво цели да постигне!
Писна ми от "доброжелателни" съвети!
Не, мерси! Възползвайте се от съветите и препоръките си във вашия живот! Моя си е мой!
Та тръгнах от отказването...Ми хубаво, като не ти допада нещо, което ми харесва на мен и което искам аз - ОК. Що пък трябва да ти се моля?Айде стига! Достатъчно съм се съобразявала в годините, достатъчно съм настоявала, достатъчно съм чакала някой да направи така, както аз съм искала в момента.
Времената се менят, човек се променя...А животът...Той пак си остава мой и само мой!!! Както твоят си е твой и го живееш според себе си!

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Вто Юли 13, 2010 8:40 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
Мемоари за едно пътуване по релси

Никога не съм си и представяла колко интересно и забавно можело да бъде пътуването с влак. Това ми беше четвъртото такова за моя кратък живот, но предишните някак не съм ги усетила толкова вълнуващи. Явно не съм попадала на спътници.
- Влакът пристига на първи коловоз!
Качваме се. Багажът малко тежи, стъпалата са неудобни, ма карай – още в първото купе има място. Вътре беше само една възрастна жена, а тя се оказа жена-чудо.
- От Димитровград съм, ма живея в Пловдив. Аз наскоро разбрах, че бил най-мръсният град в Европа. Сега се връщам от Хасково. Бях на гости на една приятелка, дето се знаем от години с нея и в една и съща година останахме вдовици....Аз съм на 76 г. Имам си сега и приятел...Навремето като се ожених, имах много хубава дълга коса, ма един ден свекърва ми ме накара да я отрежа, да си я наплетяла на нейната коса (то така се правело едно време). И като си дойде мъжът ми и като рече – „как можа да си отрежеш косата?Аз заради нея се ожених за теб!” ... Ма после си купих много перуки, дето и досега си ги слагам. Чакай да ви покажа. (и вади два албума със снимки).. Аз бях станала 39 кг, сега съм 42. Ма сега като ходя на гости при приятелката, по-добре се чувствам. А иначе всяка събота ходя на танци.. По 1 левче плащаме, жива музика ни свири. Сега съм много добре...О, аз съм на 76г., ма нося прашки (показва снимка с прилепнал панталон,дето сама си го била преформяла). Една приятелка на танците ме научи да си въртя гъза ( и става да демонстрира как)...Ще ме прощавате, аз малко „тракачка” си падам, много говоря, ма прощавайте.
Айде, и един дядо влезе при нас. Той я слуша, слуша, пък като каза и той, че бил учил в Димитровград. Като пък се оказаха и набори...
- А, аз едно време името си не можех да кажа, толкова срамежлива бях, ма сега съм голяма тракачка.
- А, не си можела! Хич и не си била срамежлива.
- Ам’ ти помниш ли оная Ябълка Крушкова?
- Ми коя ти беше класна на теб? Корейците помниш ли? – и седи и я гледа втренчено да си я спомни (а по погледа му личи, че е бил коцкар навремето и кой знае дали не се чудеше – тая минавал ли съм я, не съм ли)... – Айде, на добър час, аз съм за Павликени.
- Ох, чакай да си оправя косата, че пред господина не ми беше удобно... Ма аз и народни песни пея. Чакайте, да ви изпея само едно куплетче. – и взе че запя наистина „Не казвай, любе, лека нощ...”
Наближаваше нашта гара и та реших да се снимам аз с тая жена. Няма как да пропусна такъв образ. Тя даже взе да предлага да си дава адрес, телефон, че виж на, ако отидем в Пловдив, да й се обадим...Не, наистина не можах да запомня всичко, дето изприказва. И Стоянка Мутафова цитира, и вицове разказва. Много беше то. За час и половина не млъкна горката.
И сега все се присещахме за Златка – „тракачката”, дето на 76г. носи прашки.
Та дойде и денят за връщане обратно. Билетите бяхме взели от предишния ден и сега оставаше само да седим на гарата и да чакаме влака. И докато чакахме, пак на ‘компания’ попаднахме. Дойде една майка с две деца ( момче на 1г. и момиче на 6г.) – с количка, огромен куфар. На санаторум били. На идване си помагали с друга майка, ма тя сега останала за още една седмица, че мъжът й дошъл, и сега тая трябва да се оправя сама до Провадия. (ей, обичат хората да си разказват живота, явно).
- Тия пък, понеже много работят, сега и обедна почивка били. Докога да ги чакам за билет?...Ох, и до тоалетна ми се доходи.
- Ами, оставете децата тук, ние ще ги наглеждаме.
- Вие? Не вярвам някой да може да ги гледа!... Абе, Камелия, спри се, бе! Ти какво ми обеща? („Да слушам”, отговори малката)..Ти шамарът ми искаш ли да опиташ,а?..Добромире, не си лапай ръцете!..Ох, цялата гара само нас слуша сега. (ми то може ли да беше друго с тоя глас и тия викове, питам се аз).
И беше едно викане и разправяне на гарата. Но пък взе, че дойде най-накрая влакът. Тя намери един мъж да й помогне, че наистина щеше да й е голям зор. А аз, като се качихме, само тайно се надявах да не бъде в нашто купе, че не знам как щях да издържа. Много вика, бе! То и аз говоря бързо и силно понякога, ма тя ме надмина по всички параграфи! Е, не ми липсваше, де – само в съседното купе беше, все пак.
Ох, не е лошо пътуването с влак, ма една натрапчива миризима на спарено и мръсно се разнася вътре. Че пък и в нашто купе все едно на ракийка понамирисваше. С един тих дядо бяхме,иначе, дето трябваше към Свищов да ходи, с една жена от Видин, дето била на семинар, но излязла по-рано да хванела точно тоя влак, и още една жена, дето пътуваше само до следващата гара.
- Тая жена къде ли е тръгнала сама с тия деца. Кой знае къде е мъжът й. Ей, такива мъже много ги мразя, дето си изоставят така жените. Аз от 20години съм вдовица. Моят много ме тормозеше, биеше ме, ма Господ си го прибра. Сама си отгледах дъщерята.
- И моя така – биеше ме, по жени ходеше, ма сега живея с друг.
Та изплакаха си двете тежкия живот с мъжете им... И дойде заветната спирка на гара Царева ливада. Влакът спря уж за малко, ма то пък взе, че отиде един час. Токът бил спрял и не можело да тръгнем. И стана интересно. Оная с двете деца, като взе да мърмори – „ма аз имам прекачване да правя! За другия влак първа класа съм си платила! Какво ще правя с тия деца?!”
- Ако се стигне нещо компенсации да раздавате, приемам под формата на един бърбън – се чу от някъде мъжки глас.
- Добре, ще имаме предвид – отговори „жепейката”.
И се започна едно висене. Тая в нашто купе вика – „Аз тръгнах с тоя влак уж да избегна късното прибиране, а то пак същата работа стана. Сега, хем не си останах на семинара, хем пак посред нощите ще се прибера, че утре съм в София. На всичкото отгоре сега пътувам с влак към Варна от София, после ще трябва да хващам обратно друг по същата линия.
- На гарата във Царева ливада , народът - като мравуняк и Господ иска да пътува единствено със този влак...В тоалетната със трима, най-комфортното метро... – почва да реди оня, дето си поръча компенсация.
- Ма аз съм си платила за първа класа за следващия влак! Ще си пусна жалба! – вика майката с децата – Не ме интересува, другия влак трябва да ме изчака! Не може така – аз съм с две деца! Имам връзки, диспечерката утре няма да е на работа, ако другия влак не ме изчака!
Една пък реши, че не може да излезе от купето да си затвори прозореца, дето духа срещу нея, ми реши да накара оня с бърбъна да й го затвори. И той: „Аз? Да дойда от тук да ти затворя прозореца, дето ти духа на теб?..Ти знаеш ли аз що съм толкоз красив? Щот’ се трудя!..Айде, води си записки..То пък ще кажеш, че химикал нямаш сега...”
Та тръгна де влакът най-накрая след едночасово забавяне, което аз, честно казано не усетих, ама то при такива спътници... То понеже не тръгнахме с предишния, международния влак, понеже имал забавяния все, но пак си почакахме. Докато дойде тока, една камара народ си изпусна връзките, ма на кой му пука..Ще чакат!
Абе, интересно се оказа пътуването с влак. Пак ми се пътува, но ще гледам да не е с прекачвания, че като стане някъде авария, да не искам и аз другия влак да ме чака, щот пък аз и връзки нямам... Колко съдби се разказват по тия релси, и песни се пеят, и задници се въртят... Ех, народ, народ!... И да живее БДЖ!

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Вто Юли 13, 2010 8:41 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
парченце, чета....{}

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Сря Юли 21, 2010 11:05 am Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
:oops: Благодаря ти, лельо Бени :oops:
Следва продължение... Скоро :oops:

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Чет Юли 22, 2010 5:02 am Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
Парче, четем!
да знаеш
пиши, Детко, пиши :|

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Юли 23, 2010 7:47 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Историите на едно Парче :)
Беше тихо. Тя допиваше последни глътки от сутрешното кафе. Гледаше безмълвно как чашата се изпразва, за сметка на бушуващите мисли в главата й. Чувстваше се странно. Не знаеше дали е разочарована, удовлетворена или просто й е безразлично след това, което стана снощи. А един вътрешен глас крещеше в съзнанието й: „Кучка! Ти си кучка!”. И тя някак спокойно приемаше тези викове. Гледаше с празен поглед през прозореца и се питаше само какво ще обяснява за снощи, когато хората видят снимката на приятелката й след концерта. Всички ще я питат защо и тя не се е снимала с любимеца си. Нали му е фенка?... Гледа снимката, гледа навън...кафето свърши. А гласът продължаваше: „Кучка! Заради поредната „глупост” изтърва такъв велик момент, за който отдавна мечтаеше!”. Във фейсбук беше получила съобщение от приятелите си: „Следващият път пак върви на майната си”.. И тя пак се върна назад към предишната вечер..

Спомни си как хем се наслаждаваше на концерта, хем гледаше часовника – дали концертът ще свърши навреме, заедно с приключването на смяната на човекът? Междувременно уж беше обещала да се обади друг да я прибира, но след концерта пръстите й спряха на името на колегата й, все пак. Звънна му със скрит номер, понеже не беше сигурна дали няма да има други край него.

-Аз свърших. Ти?

-Аз също тъкмо си тръгнах.

-И? Да се прибирам ли или...

-Къде си?... Ще дойда след 10 минути.

Това я накара да зареже приятелите си, а те със сигурност щяха да дочакат за заветните снимки! Тръгна бързо през тълпата. Дори за първи път не се страхуваше да върви сама в тъмнината!...През това време телефонът звънна. Бяха другите колеги, които пък я канеха на бира. „Айде, после ще ви се обадя. Предполагам, че до час ще свърша. Изчакайте ме.” – каза тя без повече обяснения.

Той дойде и потеглиха. Упътиха се към мястото на тайната среща. Телефонът пак звънна. Тя само го предупреди да мълчи, че щеше да стане интересно ако колегите им чуят гласа му...Междувременно получи и смс от приятелката си, с която беше на концерта: „Очаквай неочакваното!” и вече й беше ясно, че изтърва „звездата” заради едно прегрешение...

Стигнаха. Беше тихо, тъмно, спокойно... Тя все повече се отпускаше. Направиха го без капка свян. Поне не видим. Постояха, помълчаха..Трябваше да се прибират. Тя у тях сама, той при...

А колегите така и не я дочакаха за бирата.

Прибра се, легна и мислите й почнаха да препускат. Цяла нощ мисли и премисля. Въртя се, докато станa време за кафето преди работа. Стана хем дълбоко притеснена, хем й беше някак странно леко на душата. Знаеше, че ще има спокоен работен ден. Просто не й пукаше от никой днес.

Като се срещна сутринта с техните и те я питаха защо не се е снимала с любимеца си, тя набързо отговори с половин уста: „Ми аз си тръгнах по-рано, щото колегите се обадиха да пием бира”.

Гласът продължаваше: „Кучка! Ти наистина си кучка!”

Цял ден избягваше въпроси за концерта, защото всички щяха да я питат за любимият й изпълнител. А тя продължаваше да се чуди да съжалява ли или не за това, че е пропуснала снимката...Изкара странен ден...

Той дойде за втора смяна. И пак закъсня! Започна да го прави след първото им прегрешение. Само че все пак се срещнаха. Запътвайки се към нея, той сложи тъмните очила. Наоколо имаше и други колеги. Те само се погледнаха и дори през очилата, тя усещаше, че погледът му е вперен в нея. Не, не се издадоха! Няма начин! Не бива! Но той, като че ли беше гузен. А може и така да й се е сторило.... Но на нея не й пука! Тя си знае, че е просто една „кучка”. Снощи той й каза , че с женени било по-лесно...Да,бе! Не! Не е по-лесно! Дори е много по-трудно! Но тя го прави пак, и пак... И вече май спря да мисли за това, че е грях. Защото гласът продължава да й крещи: „Кучка!” и тя някак свикна с тази мисъл....





_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Нед Юли 25, 2010 2:08 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Историите на едно Парче :)
Ето това обичам аз. Като се съберем. :D



_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Авг 03, 2010 3:16 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 34 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov