Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 9:15 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 9:15 pm




 [ 77 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 8  Следваща
Касандра 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Касандра
Един прочит на Кристина Волффф.

Не отивай нататък.
Между тъмния свод на небето
и гръдта на земята
ще се гърчи ужасния
вик на душата ти.
Там...там
сред камънаците мъртви
няма място за смъртни,
няма място за смъртни.
Не отивай нататък.
Спести на душата си
разрушените храмове.



_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Мар 16, 2011 3:17 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Тук е било. Тя е стояла на това място.
Каменните лъвове, сега обезглавени, са я наблюдавали.

Крепостта, някога непревземаема, сега купчина камъни, е била последното, видяно от нея.

Един отдавна забравен враг и векове, слънце, дъжд и вятър са я сринали със земята.

Единствено небето е непроменено, тежкосин отломък, висок и далечен.

Наблизо циклопски свръзаните стени, а те и днес, както вчера, сочат пътя: нататък към портата, изпод която не избликва никаква кръв.

Към тъмното.

Към кланицата.

И сама.

С разказа отивам към смъртта...




_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Мар 16, 2011 3:38 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Тук ще е моят край, безсилна съм и нищо, нищо от това, което можех да направя, повеля, пожелая или помисля, нямаше да ме отведе до друга цел. Много по-дълбоко от всеки друг потрес, по-дълбоко дори от собствения ми страх съм пропита, разядена, отровена от равнодушието на неземните спрямо нас, земните. Пропадна опитът срещу тяхната ледена студенина да възправим малкото си топлина. Напразно се опитвахме да се измъкнем от насилията им - отдавна го зная.
Но наскоро една нощ, по време на морското ни пътуване, когато бурята от всички небесни посоки заплашваше да натроши кораба на парчета и не остана нито един, който да не се беше завързал здраво за палубата, когато сварих Марпеса тайно да разхлабва възлите, оковали нея и близнаците един за друг и за мачтата; когато аз - с по-дълго въже от другите заложници, без разум и мисъл се хвърлих върху им, като един вид възпрях тя да предостави живота си и живота на моите деца на бездушните стихии и вместо това ги предадох на обезумелите хора; когато аз, избягвайки погледа им, отново се свих на мястото си до скимтящия, бълващ какво ли не Агамемнон - именно тогава се запитах

от каква толкова държелива материя са изплетени въжетата, привързали ни към живота?

Видях че Марпеса (тя, както и по-рано веднъж престана да ми говори) бе по-добре подготвена за това, което преживяхме, от мен, защото аз извличах наслада от всичко, което виждах - наслада, не надежда! - и продължавах да живея, за да виждам.




_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Мар 17, 2011 5:36 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
...Над Микена същото небе като над Троя, само че пусто. Емайлово-искрящо, недостъпно, бляскаво, чисто.
Нещо у мен се родее с небесната празнота над вражеската страна. И всичко чуждо намери у мен своето съответствие. Това е тайната, която ме обгръща и ме крепи и за която не бих могла да говоря с никого.

Ето, тук, на предела на своя живот, съм в състояние сама да я назова: понеже у мен има от всекиго по нещо, аз никому никога не съм принадлежала изцяло, а и всякога съм разбирала тяхната омраза.

Веднъж, "някога", да, тъкмо това е вълшебната дума, ми се прииска да поговоря за тези неща с Мирина, с намеци и полуизречения - но не за да изпитам облекчение, то така и така не съществува. А защото се чувствах виновна. Краят на Троя вече се виждаше, бяхме изгубени. Еней и хората му се бяха оттеглили. Мирина го презираше. А аз се опитвах да й кажа, че не само го разбирах, но го и прозрях. Сякаш бях в душата му. Сякаш се бях сгушила в него и с мислите си подхранвах предателските му решения.

"Предателски", назова ги Мирина и ядно сечеше с брадвата дребните храсти в рова покрай цитаделата, не чуваше какво й говоря, вероятно дори не ме разбираше, защото откакто седях пленена в коша на колата, говоря тихо. Но не гласът ми, както всички мислеха, беше пострадал. А тонът му. Възвестяващият тон е мъртъв. За щастие мъртъв.

Мирина извика. Странно, че на мен самата, не твърде стара, ми се налага да говоря в минало време почти за всеки от моите познати. Но не и за Еней. Еней е жив. И трябва ли мъжът само защото е жив, когато всички мъже умират, да бъде страхливец? Наистина ли не бе само ход, че той, вместо да поведе последните оцелели към смъртта, се оттегли с тях на планината Ида, сред родно обкръжение? Неколцина все пак трябваше да останат - Мирина не бе съгласна - а защо не на първо място Еней и хората му?

Защо не и аз, заедно с него? Никой не зададе този въпрос.

Той, който бе длъжен да ми го зададе, си го спести накрая.

Както и аз, за съжаление, трябваше да потисна това, което едва сега бях в състояние да му кажа. Защо тъкмо аз, най-малкото, за да си го мисля, трябваше да остана жива. Да остана жива няколко оскъдни часа. Без да искам камата, а зная, че Марпеса я носи със себе си. Преди, когато видяхме жената, царицата, тя ми я предложи с поглед. И аз, също с поглед, отказах. Кой ме познава по-добре от Марпеса? Вече никой.

Слънцето преваля. Това, което прозрях, до вечерта ще изчезне заедно с мен. Ще изчезне ли? Мисълта, веднъж появила се на света, не продължава ли да живее в някого другиго? Дали не в храбрия колар, за когото сме само досаден това?...




_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Мар 21, 2011 4:32 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Проверявам за болка. Както лекарят, който убожда с игла дадено място, за да провери дали е безчувствено, така и аз убождам паметта си. Може би, за да умре болката, преди да умрем ние. Това, ако е така, бе трябвало да се каже и другиму, но кому? Тук всеки, който говори езика ми, ще умре заедно с мен. Проверявам за болка и мисля за разделите, всяка, от които се различаваше от предишните. Накрая се разпознавахме по това дали знаем, че ще има раздяла. Понякога само леко вдигахме ръка. Понякога се прегръщахме. Еней и аз – вече никога не се докоснахме.

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Мар 23, 2011 5:10 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Как я видях Мирина преди три-четири години редом до Пентезилея с нейната войнствена свита да влиза през портата!
Как връхлителите ме разнопосочни чувства - удивление, развълнуваност, възхищение, ужас, смут, и една, да, точно една безсрамна веселост - избиха в облекчителен пристъп на смях, който измъчи дори самата мен и който Пентезелия, каквато беше чувствителна, никога не можа да ми прости, Мирина също го потвърди. Тя беше уязвена. Тази, а не друга бе причината за студенината, която проявяваше към мен. А аз признах пред Мирина, че помирителните опити от моя страна са били не съвсем искрени; макар и да знаех, Че Пентезелия ще загине. Откъде?! - ме попита Мирина, обзета от по-раншната си решителност, но аз вече не ревнувах от Пентезелия. Мъртвите не се ревнуват един от друг.

Тя загина, понеже искаше да загине. Тогава защо според теб дойде в Троя? А и аз имах причина внимателно да я наблюдавам и именно тогава го прозрях. Мирина мълчеше. Повече от всичко у нея всякога ме очароваше омразата й към моите предсказания., които никога не изричах в нейно присъствие, но бързо й ги донасяха, бяха й казали и за изразената от мен междудругото веднъж увереност, че ще бъде убита - тя, за разлика от другите, не се задоволи само с чутото.

Кой ми дава правото за подобни твърдения? Не отвърнах, а затворих очи - от щастие. Най-после тялото ми отново се обади след толкова дълго време. Отново това горещо убождане през цялата ми вътрешност. Отново слабост към някого, напълно. Нали Пентезилея, боркинята-мъжеубийца не ми харесвала. Как? Дали вярвам, че тя, Мирина, е убила по-амлко мъже от своята предводителка? И всъщност не са ли повечето след смъртта на Пентезилея, за да отмъсти и за нея?

Да, конче мое, но това беше друго.

Какво си мислиш, аз твърде добре разбирах - то бе твоята свита в пестник ярост и твоята огнена мъка по Пентезилея. Представих си усмивката ти в минутата на моята смърт и понеже вече не се боях от никаква нежност, за дълго скривах ужаса зад гърба си. А сега той отново тъмен се надигна връз мен.

Тогава я видях радостна, единствената жена, която се въоръжи, когато мъжете на Троя, въпреки моя протест, докараха коня на гърците в града; подкрепих я в решението й да стои на стража при чудовището и останах с нея, но невъоръжена. Радостна, пак в този обратен смисъл, я видях да връхлита срещу първия грък, който слезе от дървения кон в полунощ; радостна, да, радостна! я видях да пада и умира от един-единствен удар. Мен, понеже се смеех, ме пощадиха, както се щади лудостта.

Все още не бях видяла достатъчно.




_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Апр 09, 2011 1:56 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Не искам повече да говоря. Всички суети и навици са изпепелени, опусошени са местата в селенията на душата ми, откъдето биха могли наново да изникнат. Вече не съм така състрадателна към себе си, както към другите. Вече нищо не искам да доказвам. Смехът на царицата, когато Агамемнон стъпи на червения килим, надмина всякакви доказателства.
Един, чийто череп ще бъде пронизан от болка. А дотогава, до неговото появяване, ще ехтят само гръмовните ругатни, заповедите, хленченията и дадаканията на подчинените. Безсилието на победителите, които, неми, препредавайки си моето име, обграждат колата. Старци, жени, деца. Колко е отвратителна победата. И нейните последици, които вече съзирам в слепите им очи. Да, поразени от слепота. Всичко, което ще трябва да узнаят, ще се разиграе пред очите им, а те нищо няма да видят. Винаги е така.

В момента може да ми е от полза това, което съм упражнявала през целия си живот: да побеждавам чувствата си с мисли. По-рано любовта, сега страха. Той ме полази, когато колата, едва измъкната от уморените коне нагоре по хълма, спря между мрачните зидове. Пред тази последна порта. Когато небето се разтвори и слънцето обля каменните лъвове, загледани далече над мен и всичко останало, и така щяха да продължат да гледат - далече над всичко. Страхът ми е познат, но сега е нещо друго. Навярно то за пръв път се появява у мен, за да може веднага да бъде унищожено. В момента се руши сърцевината.


_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Апр 18, 2011 5:26 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
В момента любопитството ми, насочено към самата мен, не знае предел. Щом прозрях това, изкрещях, още по време на пътуването по море - аз, страдалка като всички останали, разбита от морското люлеене, унила от ревовете и изпаренията ,идещи от другите троянки, изпълнени с неприязън към мен, защото никога не можаха да забравят коя съм. Не ми бе съдено да се потопя сред множеството им, прекалено късно го пожелах. Самообвиненията също пречат на важните въпроси, които трябва да те подкрепят. Въпросът узря като плод в обвивката си и когато се откъсна и падна пред мен, аз извиках високо - от болка или блаженство.
Защо непременно исках да имам прорицателски дар?

Случи се така, че в същия миг царят Агамемнон, "много решителният" (О, богове!), ме измъкна от кълбото чужди тела и понеже бе чул вика ми, нямаше нужда от друго тълкование. Аз, аз съм била значи тази, изкрещя той в лицето ми, обезумял от страх, която го е насъскала срещу Посейдон. Не бил ли принесъл в жертва на бога три от най-добрите си нови коня преди отплаването?

А Атина? - отвърнах студено. - На нея какво й принесе в жертва?

Видях го как побледнява. Всички мъже са обсебени от себе си деца. (Еней? Глупости. Еней е зрял човек.) Подигравка ли? В очите на една жена? Подобно нещо те не могат да понесат. Победителят цар щеше да ме удари (а аз тъкмо това целях), ако все още не се страхуваше малко от мен. Този човек винаги ме е смятал за магьосница. Трябвало да укротя Посейдон! Той ме изблъска до носа на кораба и ме накара да вдигна ръце и да заема позата, която бе прилична според него. Размърдах устни. Ти, жалка твар, какво те е грижа дали ще се удавиш тук, или ще те убият вкъщи?

Ако Клитемнестра беше такава, каквато си я представях, бе невъзможно тя да дели трона с това нищожество. Такава, каквато си я представях. На всичкото отгоре изпълнена и с омраза. Когато му е била все още подвластна, той, слабакът, подобно на всички останали, се е отнасял към нея твърде безпътно. И понеже познавам не само мъжете, но и жените, което е още по-трудно, зная, че царицата няма да ме пощади. Вече ми го каза с поглед.

Има вероятност омразата ми да изчезне, но кога? Тя ми липсва, тази моя горда, непристойна омраза. Едно име, зная, би могло да я разбуди, но засега по-добре да не помислям за него. О, само да можех. О, само да можех. Само да можех да залича това име не само от моята, но и от паметта на всички хора, които ще продължат даживеят. Само да можех да го прогоря от главите - тогава нямаше да съм живяла напразно. Ахил.

В този момент не биваше да си спомням и за майката, Хекуба, която бе на път с Одисей на други кораби и към други брегове. Но кой е виновен за мислите на човека! Обезумялото й лице, когато я издърпваха. Устата й.

Най-дяволското проклятие, изричано от човешка уста дотогава, се отнася до ахейците и майка ми Хекуба завинаги ги дамгоса с него.

Проклятието ти ще се сбъдне, извиках й аз.

Моето име - един тържествуващ вик - бе нейната последна дума.

Когато стъпих на кораба, всичко в мен немееше.




_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Апр 19, 2011 2:57 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
През нощта бурята, след като я 4заклинах", скоро утихна и не само съплеменниците ми, но и гърците, дори дивите, настървени роби-гребци плахо и почтително се оттеглиха от мен. На Агамемнон казах, че ако ме насили да легна с него, ще загубя силата си. Не ме принуди. Силата му отдавна вече бе изчезнала, довери ми го момичето, което през последната година бе живяло с него в палатката му. Разкриеше ли го - предадеше ли тази никому неизречена тайна - той я бе заплашил, че ще измисли причина войниците му да я убият с камъни. Тогава изведнъж проумях небивалата му жестокост в борбата, както и че той все по занемяваше, колкото по се приближавахме до неговата крепост. И до неговата жена, на която никога не бе дал повод да съчувствие - в случай че прояви слабост. Кой знае от каква ли беда ще го спаси като го убие.
О, че те не знаят как да живеят, че това е истинското нещастие, същинската смъртоносна опасност - толкова бавно и постепенно го разбрах. Аз, прорицателката! Колко дълго бях сляпа за най-близкото: дори трябваше да избирам между род и дълг. Колко дълго цялата бях изпълнена с боязън пред ужаса, който, понечех ли действително да бъда аз, предизвиквах у моите близки. Сега той е преминал морето преди мен и ме е изпреварил. Тук хората - наивни, река ли да ги сравня с троянците - не са преживели война, дават израз на чувствата си, опипват колата, чуждоземните предмети, плячкосаните оръжия, а също така и конете. Мен не ме докосват. Коларят, който се срамува от сънародниците си, им е назовал името ми. Тъй видях това, на което отдавна съм привикнала: техния ужас. Не винаги най-добрите са тези, които са останали по домовете си, казва коларят. Жените отново ме приближават и дръзко ме оглеждат, стрелкат погледи под наметката, покрила главата и раменете ми. Спорят дали съм красива - по-старите го потвърждават, по-младите го отричат.

Красива ли? Аз, страшната. Аз, която исках Троя да загине.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Апр 25, 2011 8:13 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Мълвата, преодоляваща морета, ще ме изпревари и във времето. Пантой Гърка ще се окаже прав. Но ти лъжеш, скъпа моя, каза ми той, когато извършвахме задължителните ритуали около олтара на Аполон, за да подготвим церемонията, ти лъжеш, когато на всички ни предвещаваш гибел. От нашата гибел, ти, вестителката, извличаш своята трайност. Тя ти е много по-нужна от сегашната мимолетно щастливо убежище. Името ти ще остане. Това също го знаеш.
За втори път не можах да го ударя по лицето. Пантой беше ревнив, но и злобен, с лош език.

Дали нямаше право? Във всеки случай той ме научи да мисля и немислимото: че светът би могъл да продължи и след нашата гибел. Не му показах колко ме потресе това. Как изобщо бях допуснала представата, че с нашия род ще се заличи и човечеството? Нима не знаех, че робините на победеното племе винаги продължават плодовитостта на победителите.. Не бе ли виновна надмеността ми на царска дъщеря, че не съумях нищо друго освен всички тях, всички троянки - троянците така и така, - да ги въвлека в смъртта на дома ни? Едва по-късно и мъчително аз се научих да различавам качествата, които човек знае, че има, от вродените, които почти не се забелязват. Сговорчива, скромна, без претенции - това бе част от представата, която си бях създала за себе сии която оцеляваше невредима от почти всяка катастрофа. И нещо повече: едва когато тя оцелееше, едва тогава катастрофата оставаше зад гърба ми. И само и само за да запазя самочувствието си - защото към представата ми за мен бе, че съм и горда, открита и истинолюбива - не нараних ли прекалено много самочувствието на моите, на троянците? И изричаща непреклонно истината, не отмъстих ли за всички огорчения, които те ми бяха нанесли? Именно това си бе мислел за мен Пантой Гърка.

Той се познаваше добре и както забелязах по-късно, трудно се понасяше; опитваше се да си помогне, като за всяко действие или грешка допускаше една-единствена причина: себелюбието. Прекалено дълбоко в него бе проникнала идеята, че устройството на света не позволява да бъдеш полезен и на себе си, и на другите. Никога, нито веднъж самотата му не се пропука. И въпреки това днес ми е напълно ясно, той нямаше право да ме сравнява със себе си, да ме приравнява към себе си. В началото - да, имаше основание, макар и само в едно единствено отношение, наричано от Марпеса високомерие.

Щастието - да бъда Аз и по този начин да съм още по-нужна на другите - не ме отмина. Зная също, че малцина от околните забелязват, когато се променяш. Хекуба, майка ми, го откри твърде рано и престана да ме отрупва с грижите си. Това дете няма нужда от мен, каза тя. Затова аз хем й се възхищавах, хем я мразех. Приам, баща ми, се нуждаеше от мен.




_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Апр 27, 2011 4:04 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 77 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 8  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov