Последно посещение: Нед Сеп 24, 2017 10:40 am Галерия Галерия   Дата и час: Нед Сеп 24, 2017 10:40 am




 [ 77 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8  Следваща
Касандра 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Да. Да. Да. Сега ще поговоря със себе си за Поликсена.
За онази вина, която не може да се заличи, дори Клитемнестра да ме убиеше двадесет пъти.
Поликсена бе последното име между Еней и мен, нашето последно, може би единствено недоразумение. Заради нея, мислеше си той, не тръгвам с него - и се опитваше да ме убеди, че с нищо вече не мога да помогна на мъртвата си сестра, дори да остана. Но ако знаех нещо със сигурност, то бе тъкмо това. Нямахме достатъчно реме да поговорим подробно защо отказвах да тръгна с него и решението ми не зависеше от миналото, а от бъдещето.
Еней е жив. Той ще научи за моята смърти ще продължава да се пита, ако е такъв, какъвто го обичам, защо избрах пленничеството и смъртта, а не него. Навярно и без мен ще може да разбере от какво трябваше да се откажа с цената на смъртта: от приемането на роля, която ми беше противоположна.
Да се измъкна, да се отвлека, както винаги, когато името й дойде наред: Поликсена. Тя беше другата. Беше такава каквато аз не можех да бъда. Имаше всичко, което на мен ми липсваше. Действително наричаха ме "красива", зная, дори "най-красивата", но лицата на изреклите го оставаха сериозни. Когато Поликсена минаваше, те всички се усмихваха, първият жрец и последният роб, както и най-глупавото слугинче от кухнята. Търся дума за нейния облик, не мога другояче, и вярата ми, че всеки случаен израз, следователно словото, което е в състояние да съхрани всяко явление, всяко събитие и понякога дори да ги предизвика, ще ме надживее.
Но в случая не мога. Тя бе съставена от различни елементи, грация, чар, твърдост, дори суровост и същината й таеше противоречие, което дразнеше, но и привличаше, и което човек искаше да докосне, да защити или да го измъкне от нея, дори ако трябваше да я разкъса. Имаше много приятели, не ги държеше на разстояние, от слоеве, в които аз тогава изобщо не стъпвах, и пееше с тях песни, които сама съчиняваше. Беше добра и имаше същевременно зъл поглед, с който проникваше в мен, но не и в себе си. Да. Да я приемех, ми струваше себе отрицание и тя не ме търсеше. Откакто бях станала жрица, от годината на мълчание около мен общувахме така, както ни повеляваше обичаят в двореца, на нас, две сестри. Но и двете знаехме, че ще се сблъскаме.
И знаехме, че всяка го знае.



_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Окт 04, 2013 4:24 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Въпреки това тогава се уплаших. Тя, точно Поликсена, дойде, за да ми разкаже сънищата си. И то какви сънища! Неразплитаеми възли. И аз, точно аз трябваше да й ги разтълкувам. След което можеше само да ме намрази и тя сякаш го искаше. Предостави ми се с един необуздан, изпитващ и настоятелен поглед. Сънувала, че от една мръсна дупка, където живеела, разпростряла ръце към някаква слънчева фигура, по която я измъчвал изгарящ копнеж. Кой беше щастливецът, опитах се да се пошегувам аз. Имаше ли някакво име? Поликсена отвърна сухо: да. Адрон.
Адрон. Офицерът на Евмел. Загубих ума и дума. Проклета служба. Да, казах. Какво ли не сънува човек. Например този, когото последен е видял през деня, също му се явява насън. Това нищо не означава, Поликсена. За дупката с нечистотии премълчах. Тя също. Отиде си разочарована. Отново дойде. Бе се съвкупила насън по най-унизителния начин с Адрон, офицера на Евмел, когото иначе денем ненавижда. Каза ми всичко. Следователно какво ставаше с нея. Ей, сестро, обърнах се към нея възможно най-непринудено. Мисля си, че имаш нужда от мъж. Имам мъж, отвърна тя. Но нищо не ми дава. Измъчвала се. Изпълнена с омраза, като че ли можеше най-после да ми отмъсти, поиска да изговоря това, което тя самата не смееше: че нещо в нея, което е непознато, я принуждавало да се измъчва от този надут младеж. По това нищо, представляващо всъщност мъж, което по никакъв друг начин не можело да говори за себе си, освен като споменава за недостойната си служба при Евмел. Когото презирала, каза тя.
Не мога да кажа, че в началото й бях от помощ. Вместо да разхлабвам възела, който тя затягаше, аз още повече го стягах с моето неразбиране. Не исках да проумея как така сестра ми Поликсена може да изпитва най-голямо удоволствие само тогава, когато докрай затъне в прахта на недостойното. Не смогнах да направя нищо срещу презрението, което ми внушаваха сънищата й, тя естествено го усещаше и не можеше да го понесе. Завърза с Адрон тайна връзка. Такова нещо не се бе случвало. Никоя от нас не бе имала нужда досега да крие своето влечение. С дълбоко и недоверчиво недоволство наблюдавах как положението в двореца обръща към нас опаката си страна, като че ли го завърташе някой - една отвратителна муцуна. И как то, направлявано сякаш от друг център, вземаше превес. И една от жертвите, които тази промяна зарина под себе си: Поликсена.
Естествено това, което не разбрах тогава и не поисках да разбера, бе, че някои не само отвън, но и самите те отвътре като че ли бяха предопределени за жертви.
Всичко в мен се съпротивяваше. Защо?

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Окт 10, 2013 4:55 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Сега изведнъж стана истински тихо. Безкрайно съм благодарна за тишината преди смъртта. За този миг, който цялата ме изпълва така, че изобщо не трябва да мисля. За птицата, която безшумно и далече прелита небето и го преобразява, незабележимо почти, но погледът ми, обходил всички небеса, не може да се излъже. Така пада вечерта.
Времето напредва. Какво още трябва да зная.
Трябваше да презирам Поликсена, понеже не можех да презирам самата себе си. Не е възможно. Но зная: така е. Защо съм жива още, ако не да науча това, което се научава преди смъртта. Поликсена, мисля си, безстрашно прекрачваше всякакви граници, понеже не тя бе любимката на царя, а аз. Понеже това бе тезата, която подхранваше толкова дълго живота ми. Което трябваше да е така. Което не биваше да бъде променяно. Кому другиму разкри тя всъщност тайната си освен на мен, на сестра си, на прорицателката. Каква полза и за нея, и за мен да повтарям сега това изречение, което тогава измислих от слабост: аз също съм само човек. Какво трябва да означава това "само". Бях преуморена, истина е. Тя, Поликсена, изискваше много от мен, тъй като и от нея изискваха много. Или накратко, когато започна да спи с Адрон, започна да сънува царя Приам. Отначало рядко, но винаги един и същи сън, после по-често, а накрая - всяка нощ. Бе повече, отколкото можеше да понесе, и в бедата си отново дойде при мен. Баща ни я обладавал насън с насилие. Разплака се. Никой не е виновен за своите сънища, но може поне да ги премълчава. Дадох на сестра ми да го разбере. Мисля дори, че треперех от възмущение. Поликсена рухна. Грижех се за нея и внимавах да мълчи.
Това беше времето, когато не можех да приемам Еней, аи сам той не идваше. Престанах да посещавам Анхиз. Из вътрешностите ми бе заседнала някаква животинка, ядеше ме отвътре и не ми даваше покой, по-късно открих как се казва: паника. И само в околностите на храма намирах спокойствие.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Ное 05, 2013 5:53 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра

Пламенно, така трябваше да изглежда, се хвърлих да участвам в церемонията, усъвършенствувах уменията си на жрица, учех младите жрици на хорова рецитация, което не е тъй просто, наслаждавах се на възвишената атмосфера по време на големите празници, на самотността на жреците сред масата вярващи и водещото им участие в тази голяма игра; на религиозната боязън и възхищението в погледите на обикновените хора; на превъзходството, което ми даваше моята служба. Имах нужда да бъда там, да присъствам и същевременно да бъда неуязвима. Защото междувременно бях престанала да вярвам в боговете.
С изключение на Пантой, който ме наблюдаваше, никой друг не го бе забелязал. Откога посмях да се нарека невярваща, не бих могла да кажа. Ако бе някакъв ужас, нещо като покръстването, щях да мога да си спомня. Но вярата постепенно ме напускаше, така както ни напуска някоя болест и един ден си казваме, че вече сме здрави. Болестта вече не намира почва у нас. Така е и с вярата. И коя ли беше всъщност най-подходящата почва за нея? Първо се сещам за надеждата. На второ място - за страха. Надеждата ме бе напуснала, а страх не познавах.
Но не единствено страхът крепи боговете, те са много суетни, искат да бъдат обичане, а останалият без надежда не ги обича.
Тогава и лицето ми започна да се променя. Еней го нямаше, както обикновено го бяха пратили някъде. Открих, че е абсолютно безсмислено да споделям с когото и да било нещо от онова, което се разиграваше у мен. Трябваше да спечелим тази война, а аз, дъщерята на царя Приам, все по-малко вярвах в това. Свих се в себе си. С кого можех да говоря за тези неща?

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Ное 22, 2013 6:21 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
На всичкото отгоре войната протичаше не според моите предвиждания. Троя се държеше.
Думата е малко пресилена, защото известно време не я нападаха. Гърците плячкосваха островите и отдалечените от нас крайбрежни брегове. Зад своята яка дървена преградна стена те бяха оставили само няколко кораба, палатки и малко воини за охрана - прекалено силни, за да бъдат унищожени, но и прекалено слаби, за да ни нападнат. И тъкмо свикването с това положение ме караше да губя всяка надежда. Как бе възможно троянец да се смее, когато пред вратите му дебне врагът. И слънце. Винаги слънце. Феб Аполон, мрачно струящ и всесилен. Едни и същи бяха местата и от едно до друго преминаваше животът ми: светилището, горичката при храма с изсъхнали листа тази година, а Скамандър, която иначе напояваше градината ни, сега бе останала без вода. Колибата ми от глина, леглото ми, столът и масата - моето убежище, когато задълженията в храма ме принуждаваха да оставам в околността. Пътят към крепостта нагоре по възвишението и аз, винаги охранявана от двама войници, които ме следваха на две крачки и не говореха с мен, тъй като ги бях помолила за това. Портата в стената. Повикването на стражниците, постоянно менящата се глепава парола, отговорът на стражниците отгоре, също толкова глупав. Долу главите на врага! - Да го пратим в нищото! - или други подобни. После поглеждане през ключалката - офицерът от охраната. Знак, че портата ще бъде отворена. Неизменният скучен път до двореца, неизменните лица пред къщите на знаятчиите. А когато прекрачех в двореца, неизменните коридори, водещи към неизменните помещения, и само дето хората, които срещах, ми се струваха все по-чужди. И до днес не мога да разбера как ми е убягнало, че всъщност бях пленница. Че работех, както пленниците работят, по принуда. Че крайниците ми вече не се движеха от само себе си и че бе изчезнало всякакво желание да се разхождам, да ходя, да дишам или да пея. За всичко ми бе необходимо продължително решение. Стани! - заповядах си аз. А сега върви! И как всичко ми струваше усилия. Омразният дълг у мен подяждаше всяка радост. Не само за врага, но и за мен Троя бе станала непристъпна.

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Дек 04, 2013 7:05 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Из тази застинала картина се движат силуети. Много от тях са безименни - бе време, когато бързо забравях имена и ми бе трудно да помня нови. Изведнъж се оказаха страшно много възрастни хора, възрастни мъже. Срещах ги из иначе мъртвешки пустите коридори на двореца - мумии, полуинвалиди, с усилие тикани напред от робите си. Отиваха на съвещание на съвета. Тогава виждах и братята си. Защото иначе бяха при войската; Хектор Тъмния облак, който винаги ме заговаряше и искаше да чуе как съм, как са жените, Андромаха, която той много обичаше и бе поверил на грижите ни. Парис, също смазан, с крива усмивка, празно копие на самия себе си, но по твърд отвсякога. Казаха ми, че минавал през трупове - не гръцки трупове, троянски трупове, твърде опасен човек. Трябваше да поправя грешка след грешка, цял един живот.На него не можеше да се разчита. (Да. Тогава, започнах, като по нечия принуда, да деля срещаните от мен хора за някакъв случай на нужда, какъвто не знаех кога ще настъпи: на този може да се разчита, на този не може. Защо? Не исках да зная. По-късно се установи, че не се бях лъгала много често.)

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Фев 27, 2014 5:14 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
И царят Приам, моят баща. Той беше отделен случай, мой случай. Бе станал чуплив. Да, това е думата.
Царят Приам се чупеше парче по парче, колкото повече бе принуден да излага на показ царската си особа. Неподвижно седеше на големите празненства в залата, издигнат напоследък на по-висок трон, над Хекуба, и слушаше песните, които го възхваляваха. Него и подвизите на троянците. Бяха се появили нови певци, а старите, в случай, че още ги търпяха, сменяха езика си. Новите текстове бяха самохвални, шарлатански и блюдолизки, бе невъзможно само аз да го виждам.
Огледах се; безизразните лица. Всички бяха обградени.Беше ли ни нужно това? Да, каза Пантой, с когото понякога отново говорех, понеже нямах с кого другиго. Той ми предаде съдържанието на наредбата, току що разпратена до всички главни жреци на храмовете: центърът на всички празненства трябва да се премести от мъртвите герои на живите.
Бях удивена. Върху възхваляването на мъртвите герои почиваше вярата ни, нашето самочувствие. На тях се и опирахме, когато употребявахме думи като "вечен" и "безкраен". Тяхното величие, което смятахме за недостижимо, правеше нас, живите, скромни. - Това бе същината
А мислиш ли, каза Пантой, че някакви си скромни герои, надяващи се на слава едва след смъртта си, са най-подходящите противници на нескромните гърци? Нима намираш за умно да не се възпяват живите, а мъртвите герои и по този начин да се разкрива колко много са вече убитите?
- Но, отговорих аз, не виждате ли колко по-опасно е да се разклатят основите на нашето единство, и то така лекомислено!
- И това го казваш ти, Касандро, отвърна Пантой. Ти самата не вярваш в нищо. Точно както Евмел и хората му, които са зад всичко. Или къде е разликата?
Хладно го смъмрих. Нима един грък се опитваше да кори една троянка? Как можех да му докажа, а и на себе си самата, че не бе прав.
Нощем не спях. Започна главоболието ми.
Всъщност в какво вярвах?

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Мар 07, 2014 5:47 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Сега, ако можеш да чуеш, слушай, Еней. Все още не сме приключили. Имам още да ти обяснявам. Не, не бе останала и частица тъга у мен поради държанието ти тогава7 ти, дори и да беше там, дори и да лежеше при мен, беше затворен в себе си, това много добре го разбирах; че не можеше вече да слушаш моите глупави уверения и вечното: аз искам същото, което и те!
Само едно: защо не се възпротиви тогава. И не ми спести - аз дотолкова се бях забравила, че повторих това изречение дори пред Евмел - нашето първо, действително и остро сблъскване. То стана, след като нашият беден брат Ликаон бе пленен от Ахил и бе продаден срещу един ценен бронзов съд на омразния цар на Лемнос - позор, който караше Приам да стене. А в крепостта като че ли съществуваше един-единствен, който можеше да отговори на мерзкото високомерие на врага; този човек беше Евмел. Той затегна винтовете. Разпростря своята полицейска мрежа, обвивала досега само членовете на царското семейство и на чиновничеството, над цяла Троя и сега вече не остана незасегнат. Цитаделата се затваряше веднага след падането на здрача. Строги проверки на всичко, при всеки и по всяко време, сметнато от Евмел за уместно. Специални пълномощия на контролните органи.
Евмел, казах му, това е невъзможно. (Естествено знаех, че е възможно.) - А защо? - попита той с ледена учтивост. - Понеже така ние самите си вредим повече, отколкото на гърците. - Би ми се искало още веднъж да го чуя от теб, отговори ми той. - В този миг ме полази страхът. Евмел, извиках аз, умолявайки, от което се срамувам и до днес: повярвай м все пак! Та аз искам същото като вас.
Той сурово сви устни. Него не можех да спечеля. Учтиво каза: Отлично. Така ще подкрепиш нашите мерки. - Отиде си и ме остави като глупачка. Приближаваше върха на своята власт, нейното съвършенство.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Мар 10, 2014 2:28 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра
Как се стигна дотам, че бях така унизена.
Че се заплетох във вътрешен диалог с Евмел - с Евмел! - който продължаваше дни и нощи. Чак дотам се бе стигнало. Исках да го убедя него, Евмел. Но в какво! - ме попита ти, Евмел, и аз занемях. В това, че не биваше да ставаме като Ахил, бих казала днес, само и само да се измъкна от въпроса. Че все още не е доказано: искаме ли да се спасим, непременно трябва да станем като гърците. А дори и така да е! Но беше ли по-важно да живеем по нашия начин, по нашите закони, отколкото изобщо да живеем? Но кому исках да го обясня? И беше ли вярно изобщо? Оцеляването не беше ли по-важно? Най-важното от всичко. Единственото, за което ставаше дума. Значи в такъв случай именно Евмел бе необходимият за времето ни мъж, така ли?
Но ако въпросът вече отдавна гласеше: да приемем ли лицето на врага и въпреки това да трябва да загинем?

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Мар 17, 2014 5:50 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Касандра

Слушай, Еней. Ах, разбери. Не бих могла да го преживея още веднъж.
Имаше дни, когато лежах на леглото, пиех по малко козе мляко и завесвах прозорците, затварях очи и оставах неподвижна само и само да не подсещам за своето съществуване животинката, разкъсваща мозъка ми. Марпеса се движеше тихо насам и натам и довеждаше Юнона, която нежно, както само тя умееш, ме галеше по челото и тила. Ръцете й сега винаги бяха студени. Дали наближаваше зимата?

Да, наближаваше зимата. Големият есенен пазар пред вратите на града бе вече закрит, един пазар-призрак. Вместо продавачи, преоблечени хора на Евмел, а сред тях, вдървени, истинските продавачи. Вместо купувачи, преоблечени хора на Евмел, а сред тях ние, безпомощните от страх купувачи. Кой на какво играеше? Сплотените групи на гърците, несигурни и нахални. Случайно се оказах досами Агамемнон, когато той веднъж, без да се пазари, купи от един златар една много хубава огърлица. После още една такава и я поднесе пред очите ми: нали е красива? - Заобикаляше ни тишина, стигаща чак до хоризонта. Отговорих спокойно почти дружески: Да. Много е красива, Агамемноне. - Ти ме познаваш, каза той. - Как иначе. - Изгледа ме странно, не, разтълкувах погледа му. Заговори тихо, колкото да го чувам: Това тук дори с цената на живота си ми се ще да го подаря на моята дъщеря. Но тя не съществува вече. Някак си приличаше на тебе. Вземи го ти. - После ми даде колието и много бързо се отдалечи.

Никой от моите хора никога не спомена за това украшение. Носех го понякога, още го нося. Двойника му видях сега върху шията на Клитемнестра, а тя пък видя в моето украшение двойника на своето. С един и същи жест посегнахме към вратовете си, погледнахме се, разбрахме се, така както умеят да се разбират само жените.

Между другото попитах Пантой: кой дъщеря? - Ифигения, отговори той. - И вярно ли е това, което се разказва за нея? - Да- Принесъл я в жертва. Заповядал му е вашият Калхас.

Те действат прибързано и глупаво. Вярват в невероятното. Правят, каквото не искат, и самосъжалявайки се, оплакват жертвите си.
Отново този страх.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Мар 27, 2014 6:10 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 77 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov