Последно посещение: Съб Юни 24, 2017 10:50 pm Галерия Галерия   Дата и час: Съб Юни 24, 2017 10:50 pm




 [ 28 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
Deja vu 
Автор Съобщение
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Deja vu
може ли още един чай... :|

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Фев 08, 2010 9:30 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Deja vu
{}

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Фев 09, 2010 7:25 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 05, 2009 9:59 pm
Мнения: 3777
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Deja vu
Ераклия написа:
ЗМИЙСКО ЯЙЦЕ
или нямаше нищо


:hat:
:roseforyou:

_________________
Не се страхувай от съвършенството. Никога няма да го достигнеш.
С. Дали


Сря Ное 10, 2010 9:41 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Deja vu
:) Ленсата реагирала на любимият ми Раклин разказ.
Сега, след толкова години, мога да си призная, че тогава, когато го прочетох плаках. Много, много плаках.

Ракли... Ракли... :huglove:



_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Ное 11, 2010 9:42 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Deja vu
ТВОЕТО КУЧЕ

Вече четири години минавам оттам. И всеки ден като си тръгвам ме питат – Абе, ти, как ти се бие толкова път?!
Къв път бе? – отговарям – Аз дори да съм без колата, като взема автобуса и съм за 15 минути там. Ей го, къде е, от последната спирка на града. Гледката му гледка, пътят е спокоен и хубав...А вие се тикате в задръстванията и губите по 40 минути още в диви схватки и настървени спорове докато се докопате до вмирисаните панелки в другия край на града.
Дива селянка съм била?! Абе, да ти кажа, до четвърто поколение назад, като се замисля, ни един селянин не се сещам, ама знам ли нататък кво е било, може и да има нещо вярно в слуховете за произхода ми. Пък и бабите ми винаги са имали някакви такива залитания откак се помни, всяка година са ходели да прекарват известно време в някое село заради ...заради разни причини. Аз пък наваксвам пропуските с литература. Купила съм си всякакви книги и чета ти казвам, скъсвам се да чета де шо има съвети по селските въпроси. Абе....малко късно се научих на някои неща, но сега ми е забавно. Е, винаги идвам с торбите от пазара под центъра, защото съм повече ентусиаст, отколкото практик, но с времето се надявам да се изравнят количествата на нещата, които купувам и които отглеждам в градината. Впрочем сега замислям една нова система за отглеждане на картофи. Научих случайно за нея докато четях нещо любопитно за Бергман, шведския режисьор. Не го е измислил той, сигурно го е научил от някой друг, но щом е толкова сполучливо, мисля, че е добре да рискувам и да пробвам тази година. Не че се меря по възможности с Бергман, но и аз имам известен интелект в тази глава. А преди две години един адвокат от Сверна Норвегия ме научи как да си правя компост в градината и как да съхранявам ябълките в зимника. Това ме замисли, ама е много друга тема, философска. За кучетата щях да ти казвам дето им мъкна тези кокали.
Слизам на последната спирка до малката кръчма и оттам се спускам надолу, минавам край двора на бившето ТКЗС и съм стигнала. Всеки ден минавам край къщата на въпросния...предпоследната, но тя последната всъщност е необитаема, така че последната. Онзи дребния, смачкания кривондел дето живее там. Дето на човек не мяза, камо ли на мъж.С двете кучета, да. Бе не го знам, мънка там някакво здрасти, щото определено държи да не изглежда социопат. И в кръчмата съм го виждала като ходя за цигари. Беше ме страх в началото заради кучетата. Знам ли ги, те порода...някаква. От онези....резултатите от свободния избор в любовта. Няколко пъти вечер като минавах, виждах пътната врата отворена и направо примирах от шубе. Щото знам ли ги къде да се кучетата и откъде ще ми изскочат. Ама...свикнах. Сега, то с времето, като се гледаме всеки ден, как няма да свикнем. Пък и аз почнах да им мятам по някое кебапче останало от обяд. Ма не ми харесва тоя простак, ти казвам. Почнах да се дразня яко още първата зима. Щото и той се прибира зимата в града. И шубето ми се засили. Зимата тия двете животни много се настървяват. Едното отвързано гледам, другото – не. Сигурно първото само се е отвързало. Бре, мамка му. Хвърлям един, два, три пъти....Разбрах, че оня дембел си има ангажименти в града. И няма да си направи труда да дойде да види кучетата. Абе, страх, не страх, един ден по светло реших да вляза. Взеха да си псувам за кураж, точно както го чувам в кръчмата всеки път. Влизам, псувам и тихо подвиквам – Сара! Сара! Къде си, моето момиче? Къде си,кучко чумава?
Чу ме Сара. Завъртя се, ръмжори нещо гърлено, приближи ме. И двете отидохме да отвържем оня другия страхливец. Така се започна дружбата ни. Напролет вече знаех, че ме чакат, за да ме придружат чак до моята градина. И оня кретен се върна, ама все тая. Няма касателства с кучетата той. Подритне едното, напсува и срита другото. Проста му работа. Простият човек е по-зъл и от дявола, да знаеш. Правя се, че не го виждам като се разминаваме, гади ми се само при мисълта, че може да се наложи да срещна тъпия му поглед. Ма пет пари не давам, че не било красиво дето не поздравявам. Аз не понасям въздуха около тоя, ще поздравявам, знаеш лш кога? А, точно. Две години минаха. Със Сара се разбираме само от поглед.Оня другия, страхливец като повечето мъжки животни, ама и той се влачи подире ни. Добре, че простака поне вече не ги държи на синджири животните. Сигурно си мисли, че сами ходят и си ловуват и си осигуряват прехраната. Пък аз си знам – всеки ден нося по хляб и кокали и за тях. Съсъ Сара като се погледнем и по женски се разбираме. Щото с нея не деля нищо аз. Знае, че не съм конкуренция за онзи страхливеца. Тъй като гледам и тя нещо не го харесва много край себе си, ама го търпи там.Не разбирам защо разни идиоти поемат ангажименти, които не удържат след това. Ще вземеш ти нещо да се грижиш за него и ще започнеш да го мачкаш, да го съсипваш, да го унищожаваш. Ние нямаме закони тука за целта. Аз се сещам за нещо, но сега вече не ми е зор, щото кучетата са добре. Иначе този идиот щеше да получи урок, от който би схванал за какво иде реч, лично щях да се погрижа. Както викат в кръчмата – Д...бе отрепката, д...бе! Много ми беше странно в началото да го чувам това. Сега знам, че понякога има силата на заклинание. Та, то вече почти стигнахме, ей там ще сляза да купя цигари първо. Миналата седмица като идвах по това време беше и минавам отдолу, гледам събрани няколко души пред къщата на кретена и се разправят там. И той ръкомаха...ще ги убия, вика. Като приближих забавих ход, че да чувам добре и да се ориентирам. Винаги забавям ход, за да се ориентирам. Гледам – ръката му бинтована едната. И схващам от приказките – ухапала го Сара. Явно се е опитал за пореден път да докаже пред кучетата къв е мъжкар, щото то си му личи отдалече, че в града е повече от невидим, и....Сара – хоп! Ръф. Хахахахаха. Представяш ли си?! Тая кучка готината. Бих заложила на нея, щото оня страхливец мъжкия, той само му дай да върти опашка докато го храниш и да върви подире ти ей така, да не го е страх да е сам. Ама Сара....И го слушам онзи глупак докато минавам как задъхано, невярващо, безсмислено повтара – Бе, ухапа ма бе. Моето куче. Моето куче ме ухапа бе. Ей така, за нищо. Моето собствено куче ме ухапа.
Да ти кажа – ей така ми се разтрепери нещо отвътре, надигна се и ...просто се изстреля някъде. Но нищо не казах. Мълчах. А как мви се искаше да спра и да му извикам: Кво знаеш ти за притежателните местоимения бе, селскиииии?!Кво значи моето куче бе? Ти никога, НИКОГА не си имал свое куче, помияр такъв!
И да завърша с клетвата на местните: Д...ба отрепката, д...ба!

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Мар 01, 2011 4:06 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Deja vu
нов стил?
но пък много добре приляга на идеята
Ракли! :hat: :tuptup:

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Мар 01, 2011 8:23 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Deja vu
Цитат:
нов стил?



Растем....развиваме се, Нел. :)

Встрани от майтапа, се сещам и за една кавказка овчарка, която е поставена при такива условия, че не бих се учудила, ако някой ден чуя, че е изяла собственика си.

Ама.... :roll:

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Мар 02, 2011 10:01 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 08, 2010 12:45 pm
Мнения: 470
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Deja vu
Ми те кучетата постоянно ни дават уроци.


Сря Мар 02, 2011 12:52 pm Профил WWW
 [ 28 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov