Последно посещение: Вто Сеп 26, 2017 1:00 pm Галерия Галерия   Дата и час: Вто Сеп 26, 2017 1:00 pm




 [ 98 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 10  Следваща
Приказки 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Приказки
Обожавам приказките. Обожавам ги във всякакви варианти - да ги слушам, да ги чета, да ги гледам, да ги измислям, да ги играя, да ги преживявам.
Никой не може да ме убеди, че живота не е поредица от нашите собствени приказки. Като се огледам, виждам до себе си и житената питка, Пепеляшка, Хензел и Гретел, Малечко Палечко, Палечка и целия пъстър приказен свят, героите му, историите - всичко. Просто като станем едни такива големи и сериозни, спираме да ги разпознаваме, да им вярваме, да ги забелязваме, за да чуем поредните важни новини или да проведем следващия безкрайно отговорен дебат. :geek:

Не позволявам на никой да ме убеждава, че няма вълшебства и чудеса, няма принцове и принцеси, феи и летящи килимчета, чудовища и юнаци. Има пък! В моя живот е пълно. В моя свят ги има. И аз си ги искам.

Та... Моля Ви, намерите ли някоя приказка, която се закачи я за ухото ви, я скокне на ръба на очилата ви и размекне строгия ви поглед, или запуши носа ви и ви остави без дъх, ако можете я уловете и издърпайте лееекинко за крачето тук, да й се радвам.

Аз пък обещавам, да събирам Вашите и тези, които аз ще довлека старателно и прилежно, като една Циндил-Пиндил. :angel:

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Яну 05, 2009 10:46 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
:D
Тъкмо се чудех кога ще я пусна тази приказка, че я замислях за приятелството...
после за зимните... (обаче там ммм, магьосници сте, знам си аз ;)) - та ето ти я с благодарност


ЗИМНА ПРИКАЗКА
Сергей Козлов

- Хайде да не отлитаме никъде, Ежко. Хайде завинаги да си седим на нашата верандичка. Зимата ще се прибираме вътре, а напролет - пак на верандата... И лете също.
- А на нашата веранда тихичко ще й пораснат крилца. И някой ден ние с теб ще се събудим високо над земята. “Кой е този черничкия, дето тича там долу?” - ще попиташ ти.
- А до него - още един?
- Та това сме ние с теб - ще кажа аз. - “Това са нашите сенки”, ще добавиш ти.
От заранта падаше сняг. Мечо седеше насред гората върху един пън и, вдигнал глава, броеше и облизваше кацащите върху носа му снежинки.
Снежинките падаха сладки, пухкави и преди да се отпуснат съвсем, сякаш се завъртаха на палци... Ах, колко весело бе това!
- Седмата - прошепна мечето и с наслада облиза нос.
Но снежинките бяха омагьосани: те не се разтапяха, а оставаха все тъй пухкави и в корема на Мечо.
- Ах, здравей, гълъбче! - посрещнаха шест снежинки своята приятелка, когато се оказа редом с тях. - Още ли е тъй тихо в гората? Мечо още ли си стои на пъна? Ама че смешно мече!
Мечо чуваше, че някой бърбори в стомаха му, но не обръщаше внимание.
А снегът падаше и падаше. Снежинките все по-често кацаха на Мечовия нос и усмихнато го поздравяваха:
- Здравей, Мечо!
- Много ми е приятно - отвръщаше мечето. - Вие сте шейсет и осмата.
И се облизваше. До вечерта бе излапал триста снежинки и накрая му стана тъй студено, че едва се добра до бърлогата си и мигом заспа.
Присъни му се, че е пухкава, мека снежинка... И че е кацнал на носа на някакво мече, и му казва: “Привет, Мечо!”, а в отговор чува: “Много ми е приятно, вие сте триста и двайстата!” Рам-пам-пам - звучала музика. И Мечо се въртял в сладък, вълшебен танц и триста снежинки танцували заедно с него. Те се носели отпред, отзад, над челото му, а когато се изморявал, го подхващали и той отново кръжал, кръжал, кръжал...
Цяла зима Мечо боледува. Носът му беше сух и горещ, а в корема му шумоляха снежинки. И едва напролет, когато в цялата гора звъннаха капчуци и долетяха птиците, той отвори очи и видя на табуретката Ежко. Ежко се усмихваше и мърдаше иглички.
- Какво правиш тук? - попита го Мечо.
- Чакам да оздравееш - отвърна Ежко.
- Откога?
- Цяла зима. Като разбрах, че си преял със сняг, веднага си пренесох запасите при теб.
- И цяла зима си прекарал на табуретката до мен?
- Да, приготвях ти борова отвара и ти правех компрес от сушени билки...
- Нищо не си спомням... - каза Мечо.
- И още как! - въздъхна Ежко. - Непрестанно повтаряше, че си снежинка. Знаеш ли как се уплаших, че ще се стопиш напролет...

© Сергей Козлов

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пон Яну 05, 2009 11:38 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКИТЕ Величка Настрадинова
Светът е пълен с приказки. Висят по дърветата, търкалят се по пътищата, валят върху покривите, кацат по прозорците, никнат от земята.
Как никнат приказките ли? Ами, ето така: показва се зелено стръкче, разперва листенца, после някак изведнъж цъфва цветенце. И не щеш ли, пристига една дебела мъхеста пчела:
- Бръм, бръм, дай да видя какво има тук! - и най-безцеремонно се навира в чашката на цветето, и почва да пие нектар. То, горкото цвете, едва си събрало половин капчица, а тая ми ти пчела най-нахално я изсмуква. И обира прашеца от тичинката на цветето, и доволна се потупва по коремчето, та изтърсва прашец от някое друго цвете, дето го е ограбила преди това. И хоп! Става чудо. Щом чуждият прашец влезе в цветчето,то почва да се превръща в плод.Абе, казвам ви - истинско вълшебство! Имаше жълто цвете, пък сега - зелена тиквичка. А междувременно, това, което пчелата задигна от цветето, тя си го занесе у тях, в кошера. И си направи мед. И след някой и друг месец, когато тиквата узрее, може да ядете и тиква, и мед. И всичко това произлезе от една семка, която е решила да пусне зелено стръкче и от една пчела, дето постоянно се занимава с пладнешки грабежи И не само, че не я съдят, ами много й се радват и дори като хвалят някого казват:
- Работлив като пчеличка.
Чудеса!
Да, чудеса. Понякога ти падат върху главата. Вървя си аз по улицата и изведнъж някой ме замеря с нещо. Кестенът, моля ви се! Изгледал си децата и сега ги гони от къщи, защото догодина щял да си ражда други. Н всичко отгоре и лукав. Убеждава ме да си събера колкото искам, да ги пека, да ги варя, но ако може тези трите, най-дебелите, да ги посадя в двора.
- Как ли не! - му отвърнах аз. Та като пораснат, и те да ме замерят с падащи предмети. И ги посадих в парка пред кметството като пораснат, нека си ръсят децата върху главата на кмета. Ние защо сме го избрали? - Да ни пази от неприятности.
А когато някоя приказка ви кацне на прозореца, много внимавайте да не я изпуснете. Тези приказки са много красиви. Някои от тях са дребни, сиви и приличат досущ на врабчета, но вие не се заблуждавайте - това са великолепни приказки. И са много храбри. Чирикат и в студ, и в пек,вият гнезда от някакви си клечки, снасят яйчица и от тях се люпят нови малки приказки. Уверявам ви, приказките, които се люпят от яйца са най.интересните. Защото от яйце какво ли не излиза? Може - синигерче, може патенце, а може и змийче, и крокодилче. Ами костенурките? Ами рибите? Ако ядете хайвер, трябва да знаете, че като някой великан на една закуска сте излапали хиляди рибешки яйца. Е, какво? Нали и ние трябва да живеем?
А има и огромни яйца. Онези грамадни птици, щраусите... Абе, какво говоря! Не сте ли чули за птицата Рух? Никак, никак? Е, не е лошо да прочетете за приключенията на Синбад Мореплавателя. Ако знаете само какви невероятности му се случват! Аз лично най-много се страхувах от морския дявол, а птицата Рух ми беше приятна. Нищо, че се храни със слонове, пък аз слоновете ги харесвам. Ако знаете какви хубави приказки се въртят около слоновете, прилични на златни мушици. Като видите слон, вгледайте се.
А пък вчера си намерих една приказка. Беше се престорила на свиреща кутийка. Хм. Навярно Иван Пет'ов Матеев си е напуснал играчката пред входната врата - рекох си аз и я взех.
И като я взех, пак си рекох:
"Що да не си посвиря и аз? Само Иван ли ще се наслаждава?
Завъртях едно нещичко - нищо. Натиснах едно копче - също. Правих, струвах, не ще да свири пустата му кутийка и туй то.
Я да я отворя и да разбера тая работа. Отварям. Кутийката - празна. Ясно. Иван е развалил свирилото, извадил го е, запилял го е някъде, а кутийката е изхвърлил. Така хубава кутийка! Хем изрисувана. От едната страна куче бие барабан. От другата - две котки зяпнали, навярно пеят. По-нататък бръмбар надува кларинет. Още по-нататък - козел свири на лира-звънчета. Най-отгоре, на капака се излегнали три мечки и нищо не правят. Навярно слушат концерта.
И аз се заслушах. Стори ми се, че наоколо стана нещо. Постоях, почудих се и разбрах - кутийката е била пълна с тишина. Точно така. Когато Иван е извадил музиката, там се е втурнала тишината и така добре се е сгънала и напластила, че почти се е втърдила. Много чудна работа. Само че когато съм отворила кутийката, тишината е почнала да се разтапя, да тече и да ме залива.
А най-чудното е, че сред тази тишина аз почнах да долавям най-малките далечни шумчета. И да ги различавам. Удивително! Две снежинки се сблъскаха над Исландия. А от другата страна на Земята пухче от пингвин падна върху леда. В плитчините на Саргасово море една рибка мръдна мустаче и премести четири песъчинки. В Нова Зеландия буболечка пие капка роса и така смешно мляска! Майка й не я е възпитала да се държи прилично. И какво от това? Само аз я чувам и ми е смешно. Значи, добре ми е. А каква шумотевица вдига една гъсеница в Южна Африка! Дванайсет чифта крачета напредват неумолимо. Как не се стряскат ония южноафриканци, не знам. На мене това коте ще ми продъни ушите. Кое коте? Онова, дето майка му го мие, а то така се е размъркало, че ще изплаши рибите в Дунава. Ами! Как ли пък не! Нищо им няма на рибите. Нали само аз чувам тези приказни малки шумчета. Хм. Че само аз ли имам уши? Вашите да не би да са запушени? Я се вслушайте. Спрете за малко да търчите и крещите. Организирайте си една голяма хубава тишина.И слушайте. Послушайте вълшебните приказки, които разказва този чудесен свят, който ни обгръща. Бог за нас го е сътворил, за да му се радваме.
И какво ми говорите? Че тази приказка не е Коледна? Хайде, де! Нали Коледа е времето на чудесата. По Коледа всички се сещат дори и за бедните деца. И им правят подаръци. А при някои от тях може да дойде и самият дядо Коледа и да им намери весел топъл дом, приятели и закрила. А щом чудесата не са се свършили, то и приказките ще продължат да никнат от земята, да кацат по прозорците, да вали върху покривите, да се търкалят по пътищата, да висят по дърветата... Светът е пълен с приказка. Да.




Life is a bit a fairy tale stage

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Яну 05, 2009 11:49 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Дрийййм, мечта си!!!
Напълни ми душата {}

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Яну 05, 2009 11:50 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Ей, Дриймииии! Първата приказка, която изобщо написах беше за теб и толкова се притеснявах, че не е като другите приказки, че го няма приказния елемент, финтифлюшките(защото аз съм си сухар, знаете :) ) а тя толкова добре се приема, че с удоволствие ще я публикувам и тук, две години по-късно, но със същото приятно чувство, с коета я писах.


Приказка за огледалото

Това се случило в един от онези каменни градчета, в които хората разговаряли помежду си, смеели се, пеели и танцували, а всъщност… всъщност дори и не се познавали добре.
В този град живеело малко момиче. Живеело в скромния си дом, в отдалечен квартал. Не притежавало нищо ценно. Обикновено, бедно момиче.
През града често минавал художник-скитник. Той излагал картините си в една каменна къща на градския център. Те били много и различни, големи платна, малки платна. Хората ги харесвали и прииждали на рояци, дори и от други градове идвали.
Момичето обикнало една картина. Ходело всеки ден и я съзерцавало. Един ден… някой я докоснал по рамото. Обърнала се и видяла Художника. Той се усмихнал и с жест я поканил да доближи ръката си до картината.
О, Чудо! Рисунката оживяла. Багрите станали по-наситени, сменяли местата си ту бурно и отривисто, ту нежно и меланхолично. И топлина излъчвали. И аромати! Каменната стая се озарила с многоцветни лъчи.
Момичето засияло от щастие!
Но… трябвало да свали ръката си, вече затваряли залата.
Тогава стария Художник я попитал:
- За какво мечтаеш сега?
- Да имам и аз такава картина! – отговорило бързо момичето.
Той само се усмихнал. Не казал нищо.
В един зимен мразовит ден, момичето дотичало до галерията и с ужас установило, че старият Художник и картините му ги нямало вече. В залата се разхождали някакви хора, говорели си своите си неща, смеели се… А картините ги нямало!
Заплакало горкото дете.
- Ей, недей да плачеш! – това била възрастната Домакиня на каменната къща-галерия. Коледа е! Стават чудеса! И… ето има подарък за теб. Той ми поръча да ти го дам, че да не плачеш!
Момичето ахнало: Подарък от Художника! Радостно разкъсало грубата хартия и… видяло собственото си отражение.
- Но това е огледало! – възклинало то
- Да, огледало е. Той ме помоли да ти предам, че щом имаш огледалото, ще успееш да нарисуваш собствена картина като онази, която много харесваш.
- Но аз не умея да рисувам! – заплакало отново момичето.
- Умееш, но… още не си го разбрала! – отвърнала старата жена и целунала детското чело.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Последна промяна Nell на Вто Яну 06, 2009 12:58 pm, променена общо 4 пъти



Вто Яну 06, 2009 8:55 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Ееееееееееххх,
еххххххххххххх,

дори емотиконка няма подходяща да ви покажа какво чувствам...

:evil:

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Вто Яну 06, 2009 9:57 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Мили, Боже!!!
Защо си биеш главата?!



Днешната(която ще постна) приказка я написах след един доста неприятен период в живота на дъщеря ми. Говорех, говорех, но... се оказа(за кой ли път?) че човек докато не си изпати, не чува и не разбира. Вероятно грешката ми е била, че говорех в прав текст, а не с приказки и притчи. Знам ли?!

След неприятния период дъщеря ми призна: Мамо, ти беше права! С приятелите трябва да сме близки, но не и да ставаме едно цяло, всеки трябва да живее своя си живот.



Приказка за приятелството и още нещо, което...



Живяли някога някъде три приятелки – Сика, Лика и Вика. Много се обичали и често забравяли дори и семействата си заради своето приятелство.
Веднъж Вика предложила:
- Да отидем довечера в гората! Не съм чувала нощните и шумове, а и… ще бъде различно и много интересно!
Речено-сторено. Сика и Лика се съгласили макар и да се страхували от тъмните сенки в нощната гора. За да са сигурни, че няма да се изгубят, се вързали с две въженца, в средата била Вика.
Нямало Луна. Тя спяла кротко зад одеало от дебели облаци. Старите дървета спускали уморените си клони по-близо до тревата и храстите, за да поговорят. Така де. През деня били заети с други дела, а именно да обръщат внимание на Слънцето, което заедно с Въздуха и Дъжда, се грижело за тяхната прехрана. Всички диви животни и нощни птици разменяли дневните клюки. Било хем тъмно и приятно, хем страшно и зловещо.
Трите приятелки бавно пристъпяли и разговаряли за близките си, за любовта си, за живота и за смъртта.
Изведнъж се чул трясък на счупени клони и трите се озовали на дъното на вълча яма. Заплакали, завикали за помощ! Първа се окопитила Вика.
- Стига сме крещели! Освен горските животни, никой друг няма да ни чуе. Я по-добре да се опитаме да излезем.
Речено-сторено. Сика била най-силната. Приклекнала, Вика стъпила на гърба й и вдигнала леката като перце Лика, която успяла с помощта на няколко стърчащи корена да излезе от вълчата клопка, завързала двете въженца едно за друго и ги спуснала долу, а пъргавата Вика се изкачила за миг, но… (винаги има едно “но”, което проваля всичко). Тъкмо Сика се хванала за подаденото и въженце и то се скъсало, едната част останала у нея, а другата в ръцете на Вика. Заплакали бедните момичета, двете горе, едната долу. След малко първа се осъзнала Лика:
- Сика, приятелко любима! Не плачи, сега с Вика, ще потърсим помощ и ще те извадим.
Така и направили. Завързали се с остатъка от въженцето, че да не се изгубят и тръгнали да търсят я някое по-дълго дърво, я закъснял пътник, замръкнал в страшната гора, я хижа на ловец, в която се надявали да намерят здраво въже.
Изведнъж се чул познат шум и… двете се озовали в поредната вълча яма. Този път не плакали дълго. Вика повдигнала на силните си ръце Лика и тя се озовала горе на ръба на капана. Но… въженцето не достигало до ръцете на Вика, а и Лика била твърде слаба и немощна за да издърпа своята приятелка. Заридала с глас:
- Вика, Вика! И какво ще правим сега? И ти и Сика сте в ямите, а аз… Сама съм и ме е страх от гората и от всички тези проклети нощни шумове!
- Вместо да плачеш, върви и търси помощ. Видяло се е, че не можем сами да се измъкнем – казала Вика, като едвам сдържала сълзите си и гнева си към слабата си дружка.
В това време Сика проклинала минутата, в която се съгласила да тръгне след Вика, за да и угоди на прищявката: “Нощни шумове ли?! На ти една гора и едни нощни шумове! Стой си във вълчата яма, като нямаш акъл за пет пари!”
Навътре в гората едно самотно момиче бродело, плачейки и нареждайки: “Лика, Ликааааааа, дали майка ти не ти е казвала да бъдеш разумна и да не слушаш хората какво ти говорят, дори и да са ти най-големите приятели?!”
Няма да се учудите, нали?
Чул се познат шум и малкото момиче се озовало във вълчи капан.
Гората притихнала, дори и двете сови(взеизвестни клюкарки) замлъкнали. Чували се само виковете на трите млади жени.

Хората нарекли гората Висилика.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Яну 07, 2009 2:29 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Яну 06, 2009 1:38 pm
Мнения: 82
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Приказката е убийствена.

Но защо не сте ме осведомили, че притежавате дъщеря, мила Нелл?
С удоволствие бих я почерпил с една палачинка, намазана с конфитюр от горски ягоди? :cook:


Сря Яну 07, 2009 4:59 pm Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
uh, Нел, колко си права- то с блъскане на главата в стената не става
светна ми
сега разбирам защо казват "Не ме бий по главата ще следвам"
аз като все си я блъскам- нА ми!- не ще да ми каже думичките с които мисли
че даже и не успях да си избера коя друга приказка да ви препиша :(
(ей, усмихвам ти се! да не ме прочетеш пак по диагонал ;) )


...
Обичам приказки :)

Когато бях много малка, дядо (ох, хубави дядовци си имах, но този беше мммм...) всяка вечер (когато му гостувахме. и се събирахме бая дечурля) ни приспиваше с "Тримата братя и златната ябълка" и с най-голямо удоволствие слушахме... а тя беше еднаква само до разклона на пътя- Оттам нататък приключенията на братята бяха все различни ... :)

...
Тааа, българска приказка си мислех да донеса, че много хубави си ги имаме, но тези дни бях с приказките на Шарл Перо и ще споделя с вас две местенца, на които го открих ;)

Ида и вълшебното перо

И при Теодора Попова
Оттук можете да си свалите текстовете (и то не всички) и макар, че предупреждават за авторските права, позволявам си да копирам това (нека е като реклама, да ви накарам да си свалите поне приказката за "Трите феи")

Принцесо, за теб!
ох, дали пък нашата Принцеса вече не е попадала тук...


Грация: Грация е мойто име.
Аз съм феята добра,
Дето с пръчица вълшебна
Прави по-красив света.

Хармония: Аз Хармония се казвам –
Фея съм на мъдростта.
Моята магия носи
блясъка на мисълта.

Емоция: Без Емоция? О,не!
Аз сърцата ви владея
И изпълвам ги със трепет.
Аз на чувствата съм фея.

ТРИТЕ: Пред вас на малката принцеса
Ний кръстници ще станем днес.
Налейте чашите със вино,
Да пеем всички в нейна чест!





_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Чет Яну 08, 2009 11:51 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Грация, Хармония и Емоция... ето това е! когато казвам, че моите приказки не са точно такива, но пък са си мои и си ги обичам. Пък(както казва нашата витална Принцеса) :)


Три капки


Спиш, малка моя, и се усмихваш в съня си.
Когато се ражда човек, в онзи кратък миг на първия му вик, на първата глътка въздух, при него слиза красавица неземна. Трудно е да се опише хубостта и с думи, защото е събрала в себе си всички прелести на природата. И бистрата вода, и сочните земни плодове, и грацията на дивите животни, и силата на огъня, нежността на вятъра... Тя разтваря малката ръчичка и капва три капки от течност, чийто аромат не могат да уловят и най-добрите майстори на парфюми, чийто състав не могат да определят и най-добрите химици, чиито грамаж не могат да изчислят и най-добрите математици...

Дарявам ти Любов! Пази я, загубиш ли я, в страх ще преминат дните ти!
Дарявам ти Талант! Работи, но внимавай, че талант и слава понякога човека унищожават!
Дарявам ти Свобода! Не я продавай! Продадеш ли я, на щастие не се надявай!
Живей, Човече! И помни... аз те наблюдавам!

Спиш, малка моя, и се усмихваш в съня си.
Дясната ти ръчичка е стисната в юмруче. Пази ги, малко мое момиче, пази даровете на Съдбата!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Яну 22, 2009 10:37 am Профил Галерия на потребителя
 [ 98 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 10  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov