Последно посещение: Сря Ное 22, 2017 9:38 am Галерия Галерия   Дата и час: Сря Ное 22, 2017 9:38 am




 [ 98 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
Приказки 
Автор Съобщение
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Кратичка приказка ще ти разкажа, а ти заспивай, мое малко непокорно момче. Затвори очички и слушай, докато сивата вода се изтече.
Веднъж старата луна съзряла на паважа мъничка златна пара, навела се, усмихнала се даже и казала: Ти си ми сестра! Така приличаме си двете, като капчици вода.
Смутила се паричката и рекла: О, не, не е така! Ти си Луната и обичат те всички, а аз съм мъничка, изгубена, самичка...
В този момент гладно босо детенце съзряло парата и ахнало: Та ти си от злато! Бързо в джобчето си я прибрало, при хлебаря изтичало... два дни не било яло.
А той като видял паричката му рекъл: Охо, да знаеш какъв хляб съм изпекъл! Това, което ми даваш е премного, но минавай всеки ден, за теб ще има хляб на корем.
Детето запяло с чудно гласче.
Минали години. Пораснало малкото момче.
Станало оперен певец, света обикалял и носел звезден венец. Веднъж решил да се върне, родният си град още веднъж да зърне и както си вървял,руините на старата хлебарница съзрял. Спомнил си за добрият човек, душата му отмаляла, направил крачка две и сърцето му замряло. Там, до разрушената наполовина стена лежала стара златна паричка една. Дали е същата? – в миг се запитал. Тя трябва да е, тук беше къщата... Взел я, изтъркал калта и я прибрал. А когато се върнал в дома си, мъничък кът и създал. Защото от тази малка паричка започнало всичко!
Веднъж уморената стара луна я видяла, с лъч я погалила и рекла: Нали ти казах, че си ми сестра, видя ли? Помогна, обичана си и не си сама!
Но ти вече заспа... Спи спокойно, мое малко момче.
Днес е сребриста луната и в двора свири щурче.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Мар 22, 2011 7:43 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Бор и ела

Имало някога, някъде в една гора, красив бор и горда ела. Всяка нощ когато изгрявала в тъмнината Луна, те се прегръщали двамата и до сутринта никой не знаел какво си говорят. Тишина. Сутрин разплитали клони и по една птица излитала от зелените им корони. Ту славей, възпяващ своята роза, ту синя птица, рисуваща красота. Завидяли им другите дървета, протегнали клони, храстите с раболепни поклони застанали между тях: Пфу! – казали – живеете в грях!
Но щом изгреела нощем Луната, те пак сплитали клони и в тишината се раждали птици, напук на горските завистници.
Веднъж дошли хора с брадви в ръцете.
- Тях, тях отсечете -провикнали се дървета и храсти-ненужни са ни, напаст – и сочели с остри пръсти – елата и борът могъщи.
Но хората по неизвестна причина секли наред, а тях отминали. Дали им дожаляло, или видели птиците, когато слънцето изгряло... никой не знае!
И днес има поляна с красив бор и горда ела, прегърнати нощем, за да дарят красота на деня.
Детенце мило, а ти заспа, прегърна те топлата, бяла вода.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Мар 29, 2011 11:55 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
От ушите към сърцето


Имало едно време две съседни кралства. Техните владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на друг своето остроумие. Затова винаги си измисляли и пращали много странни на пръв поглед подаръци...
Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...
Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо:
"Скъпи съседе,
Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..."
Веднага щом прочел писмото, рожденикът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо...
После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се, че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв...
Събрали в двореца всички майстори на скулптури, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях внимателно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях...
Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението...
Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да погледне и той статуите, с надеждата че може пък и да открие нещо...
Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел.
Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката.
Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо.
Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по нататък и да излезе от никъде...
Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък:
"Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност.
Онзи който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен.
Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си...
Благодаря ти за ценния подарък и мъдростта, която си вложил в него!..."

Автор - неизвестен

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Съб Апр 16, 2011 6:35 am Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Ловецът и птицата

Лазурът песен ми изпя, която(казва) подарила му нощта. За един ловец, намерил птица с прекършени от бурята крила. Цяла зима с ласкава десница лекувал я. До пролетта. Когато цъфнал стария кестен на двора, навън я изнесъл и за пръв път проговорил:
„Ти ми беше верен приятел в нощите дълги, сподели с мен и храната.А с очите си топли съня ми завиваше, когато бях буден тогава заспиваше, но ето вече е пролет, връщат се твоите дружки от полет, затова лети, лети към тях, да те вкарам в клетка е грях..."
И тя отлетяла. Дали минал ден... или два... Но една сутрин, още по роса, ловецът дочул песен, излезнал навън унесен от чудния звук. Но вместо птицата бяла пред него стояла жена, хубавица. Усмихнала се. Една сълза търкуланата се спряла в напуканата мъжка десница:
"Принце мой(казала), ти издържа най-трудното изпитание на любовта. Можеше да ме задържиш, но ме пусна, сърцето ти кървеше, но ти подари свобода на птицата, затова... ще бъда вечно до теб, ще съм твой приятел, ще споделям копнежите ти, а ти си мечтател. И всяка нощ по една приказка ще ти разказвам, ще те завивам със своята песен, тъгата ти ще крия в своята пазва, за да бъде денят ти пъстър и весел..."
От тогава(казват) двамата макар и разделени-той при хората, тя при птиците усамотени,
не чувствали на живота болката... защото споделена, тя разкривала нова вселена, в която нямало място за горест, за мъка, а само за радост с най-бисерната, най-лъчистата сладост...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Апр 20, 2011 1:17 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Морето и звездата

Преди много, много години в царство далечно живеел принц. Бил красив и непокрен, но чистосърдечен и радвал поданиците със своята песен. А съседното кралство имало своя принцеса, тя шиела гоблени интересни. Оживявали, когато гласът на принца чудесен докоснел конците с новата песен. Веднъж... (не знам, дете... било отдавна, а и не това е главното), двамата млади се срещнали.и станало чудо. Били толкова влюбени, че пролетта изпреварила времето и през януари дошла. Нацъфтели дървета и храсти, долетели птиците от юг, но... всичко издушил зимният студ.
Ядосал се земният цар на двамата влюбени, омагьосал ги и прокудил далече от хората. Превърнал принца в лазурно море, а принцесата - в звезда на красивото нощно небе.
Разделени, те пак се докосвали, но скришом... невидимо за очите на хората. Тя всяка нощ навеждала жадни очи и галела водите му с нежни лъчи, а той преливал от обич и заливал брега с вълни от ласкава нега...
Веднъж принцесата помолила небесния цар:
- Пусни ме! Ти си милостив господар! Една нощ само нека ида при него...
А той отговорил:
- Не знаеш какво искаш, мило момиче... но аз те разбирам, ти го обичаш и затова нека е каквото пожела – Върви! Бъди падаща звезда.
От щастие неземно полетяла към морето ненагледно и цялото небе засияло от звезден водопад, невиждан преди от изумения свят. Но... когато с любовта си гореща се втурнала в сините, морски дълбини, водата от страст закипяла и се превърнала в пара...
Излетяла нагоре и част от морето станала облак дъждовен и от тогава все вали ли, вали... като хорските чудни мечти.
А звездата... От студа на водата се пръснала на милиарди малки парченца, тъй живи, мили, красиви... Нарекли ги -делфини игриви. Но никой до днес не разбира езика, на който говорят. Да. Учените още спорят дали не са близки до хората...
Не. Не е тъжна приказката, мило момче, любовта е това - тя не спира, тече... Морето и звездата още са живи, млади, красиви и радват земята със своите песни...
А когато е жива Любовта, животът е много, много по-лесен...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Апр 29, 2011 3:16 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Приказки
Нел, напоследък пишеш много поетични приказки. :roseforyou:
Не успявам да ги проследя като история, но звучат така мелодично и ... приказно! :inlove:

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Апр 29, 2011 8:16 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
:huglove:

Надявам се на това, Ракли!
Бях позенамарила приказките ... признава си и се радвам, че отново ми доставя удоволствие да пиша!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Нед Май 01, 2011 6:15 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Усмивката

Сложи глава на топлото ми рамо,
като изгубени деца в гора,
Луната ще ни свети само,
а аз ще ти разкажа приказка сега...
Живяла вдън горите Тилилейски
мома с неземна красота,
далеч от драмите житейски
плетяла пъстри чергила.
И нишцица от лунното сияние,
заплитала красивата мома,
завиеш ли се... няма отчаяние,
сънуваш златната река.
Купували ги скитащите хора,
разказват и до днес за нашата мома,
как непрестанно, без умора
изтрива от лицата полепнала тъга...
Слушаш ли ме, мило момиче?
Ще ти издам тайна една-
момата „Усмивка” се е наричала...
хайде... усмихни се сега!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Май 10, 2011 1:28 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Приказка за Любовта

- Не се страхувай от бурята, мило дете, довери се на вятъра... нека той отнесе тъжните мисли, неволите, болката от мъничкото ти сърце...
Чувам я. Всеки път ми говори, когато небето тревожно гърми, когато светкавици цепят простора, когато косо и силно вали. Разказва ми приказка стара, а аз я прегръщам с малки, топли ръце, навън буря се вихри, а в разгара и... заспивам с доволно лице...

Живеела в далечно царство принцеса с неземна красота, при нея се връщал вятърът от странство с подарък за своята жена. Той носел и хорската мъка и болка, и злоба, и ревност, омраза и завист, а тя с усмивка ги пазела и в най-тъмните нощи изплитала от тях чудни неща. Плетяла и мънички кошници, в които по утринна роса поставяла беличко цвете-било обичта, червеното-радост, а синьото, лазурно като морска вода, наричала щастие. Тя била Любовта. И пращала своите верни придворни в най-далечни и тайни места, разнасяли кошничките, дар за всички големи и малки деца на майката Земя. Но имало хора, които така и не разбрали как да се грижат за своите малки цветя. Някои... дори ги продали да си докарат пара... Други бързо забравяли за щастието, обичта, радостта и търсели ги в другите, а истината е една: Кошничката е сърцето и те са там, живи икони в нашия храм...

- Не се страхувай от бурята, мило дете, довери се на вятъра... нека той отнесе от малкото сърце всичко, което би задушило онези чудни цветя, дар от Принцесата, дар от Любовта.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Юни 10, 2011 8:31 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
:roseforyou:

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Юни 16, 2011 7:49 am Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 98 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov