Последно посещение: Вто Сеп 26, 2017 1:01 pm Галерия Галерия   Дата и час: Вто Сеп 26, 2017 1:01 pm




 [ 98 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10
Приказки 
Автор Съобщение
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Приказка за плачещата върба…






Това се случило преди много, много години в далечно царство на изток - в страната на Изгряващото Слънце. В малко селце живеела чудна красавица. Била бяла и нежна като пяната на морските вълни, косата и дълга, гъста и черна, контрастирала с лицето и като гарваново крило на сняг, а очите и... ех, те сменяли цвета си. Когато вървяла през поляните, тревата радостно шумоляла под нежните и крачета, тогава очите и били тюркоазени. Когато се къпела под водопада и водните капчици доволно целували малкото и тяло, очите и ставали сапфирени, а когато отидела в гората, дърветата се покланяли с тежките си клони, тогава очите на момичето добивали цвят на кафяв диамант.
Веднъж, както се разхождала покрай реката, чудната мома срещнала красив момък. Не бил като другите млади мъже, около него било някак по-светло, сякаш слънцето слизало по-ниско, а когато заговорил думите му стоплили като мека завивка. Той не бил обикновен човек, бил Слънчев лъч, измолил от Боговете да го пуснат за едно лято на Земята. Влюбен във великолепната красавица, искал макар и за съвсем кратко време да я види отблизо, да да усети аромата и, да потъне в красивите, сменящи цвета си очи...
Така и станало. За любовното им лято и до днес се разказват легенди, но... това е друга приказка...
Когато дошъл първият есенен ден, младият мъж трябвало да се върне обратно при Слънцето. Горест го обзела, мъка голяма, не искал, но... в живота често се случва да става това, което не искаме.
Заминал. Прибрал се вкъщи тъжен. Не можело повече да слезе на земята, но успял да измоли боговете да направят така, че неговото момиче никога да не умира, за да не умре и любовта им, от която всичко оживявало.
Чудели се боговете, мислили и накрая решили-превърнали красивата девойка в приказно дърво. Хората нарекли дървото Върба. Така се казвала тя.
Това било преди много, много години, а любовта между Слънцето и Върба е жива и до днес. Всяка есен тя изпраща своя любим на далечното му пътешествие, подарявайки му листенцата си, а пролетта го посреща с нова, още по-красива корона и дребни дечица-млади върбици.
Старите хора разказват, че Върба била горда девойка. Не искала любимият и да разбере колко страда от разстоянието помежду им, не можела да позволи да я вижда как горко плаче и затова привела клоните си. Така той я вижда в цялото великолепие, но не знае как тихо, тихо тя рони бисерните си сълзици в реката, която единствена знае колко е голяма любовта на Върба...
Казват, че ако искаш да видиш любим, който е далеч от теб, трябва да приседнеш под плачеща върба, да се вслушаш в тихия напев на тънките и фини листенца, да оставиш да те погали с нежните си, дълги клони и тя ще ти подари сълзица, а в нея ще видиш любимия образ...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Юли 28, 2011 12:48 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Приказки
:roseforyou:

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Юли 28, 2011 4:58 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Неееееел!!!
:hat:



Бих ти разказвала истории, а ти пишеш приказките.

Факт е - омайващо-приказна си.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Юли 28, 2011 6:55 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Благодаря, момичета!

:hat:

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Авг 03, 2011 4:37 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Приказка за дъжда, оазисите и още нещо...



Преди много години в далечно царство живяла чудна хубавица. Косата и се спускала свободно по раменете и и никой друг нямал толкова красива коса-буйна, жива, а къдриците и светели на слънцето като златни нишки. Много от хората завиждали на красавицата, така и не разбирали, че косата и е толкова хубава заради дъжда... Да. Може и да не ми вярвате, но винаги когато валяло, тя излизала на открито, протягала двете си ръце сякаш искала да прегърне небето, а дъждовните капки се стичали по косата, рамената, по цялото и тяло. Докато другите хора все бягали и се криели, виждайки тъмният облак, в който се криел Дъжда, тя излизала насред полето и протягала белите си, като мрамор ръце, нагоре.
После все се намирал някой да измърмори:
- Този дъжд... как изпомачка тревата...

А нашето момиче усмихнато казвало:
- Само е полегнала тревата, ще видиш утре как ще изправи снага и ще се протегне към слънцето. Дъждът е добър.
- Да, бе – продължвал мърморкото – предния път изкорени две дървета, събори моста...
- Точно така – съгласявало се момичето – но дърветата бяха вече стари, нуждаеха се от заслужена почивка, а виж новото мостче – много по-здраво и красиво е от онова, което дълги години е служело на хората и му е било време да отпочине от тежестта, която е носило...
Дъждът дочул как хубавицата го защитава и веднъж, когато тя била излязла на разходка, а небето било толкова ясно лазурно, без нито едно облаче, изведнъж само над нея завалял кротък, тих дъжд. Толкова нежен тя не го била усещала никога преди. Вдигнала очи към небето и прошепнала:
- Плачиш ли, мой прекрасен Дъжд? Какво се е случило?

- Не. Не плача, Красавице. Няма друг начин да ти кажа колко е хубаво някой да вижда и доброто, което правя... хората все лошото виждат... Обикнах те. Ти си моята Дъждовна Кралица на земята... – гласът бил толкова галещ, че момичето се разплакало от нежността, която усетила дълбоко в сърцето си и сълзите му се смесили с дъждовните капки. Това тя чувствала за първи път и било толкова красиво усещане, че не искала никога, никога да не свършва.

- Не си отивай – извикала тя на Дъжда, но той вече бил заминал някъде. Никой не знаел къде ходи, знаели само, че където и да ходи, някой ден отново се връща.

Минали години, а нашата красавица всеки път танцувала под дъжда и той всеки път смесвал капките си с нейните сълзи.
Но... както се случва в и в приказките, нищо вечно няма.
Наложило се семейството на момичето да поеме на дълъг и труден път през пустинята. Били смели и издържливи хора, не се плашели от трудностите, вървяли дни и нощи, но свършили водата, която носили със себе си, а не намирали изворче, нямало го и Дъжда да облее морните им от слънцето тела и да разкваси напуканите от жаждата устни... Една нощ красавицата се отдалечила от бивака, където вече едва дишали нейните най-близки хора, седнала на пясъка и горко заплакала. Плачела и се молила Дъждът да дойде при нея, за да спаси любимите и...
Плакала толкова дълго, че не разбрала кога, уморена от пътя, жегата и жаждата заспала... На сутринта, когато отворила очи, ахнала. Около нея имало свежа трева, огромни дървета хвъргали дебела сянка, храстите правели завет от бурните пустинни ветрове, а съвсем наблизо бликало изворче, което се вливало в кристално чисто езеро. Не можела да повярва на очите си и се щипнала по бузата, за да се увери, че това е истина. Кожата на лицето и била влажна, а косата и била върнала блясъка си, загубен от непрекъснатото излагане на жарките слънчеви лъчи.
- Благодаря ти! – викнала красавицата към небето – благодаря ти, Любими мой Дъжд!

И се втурнала да доведе семейството си в това райско кътче.

Далеч бил Дъжда, но чул благодарността и. Усмихнал се и казал:

- Не, Кралице моя, ти сама сътвори този оазис с любовта си, но не го знаеш още...

Тогава в небето се появила чудна дъга, в която цветовете хем запазвали собствената си яркост, хем се преливали един в друг...

Хората вдигали очи и се радвали на чудното явление, което за първи път виждали.

А в пустинята, по пътя където минавала красавицата, се появявали нови и нови оазиси, които и до ден днешен са пристан за уморени, жадни странници...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Ное 10, 2011 3:22 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
Бреза и клен

В заскреженото утро една стара бреза, приказка ми разказа. За любовта.
Била още зелена фиданка, до нея растял млад и строен клен и гледали се... клони в клони всяка нощ и всеки нов ден. Те пораснали заедно, не били вече малки деца и както се случва(уж случайно) омагьосала ги любовта. Тя го милвала нежно със зелено-бели листа, той от студ я защитавал, от вятъра и от снега.
А в клоните им пеели птици. Щастливи били дълги дни. В листата им греели десетки Зорници и така... докато магистралата ги раздели. За да прокарат път през гората отсекли стария клен. Останала сама брезата, тъгувала ден подир ден. Но веднъж пътуващи спрели. Били възрастни вече, съвсем побелели. Гледали я така бяла и нежна, завита на тъгата с дантелена одежда. Мъжът се обърнал към свойта любима:
- Помниш ли клена до нея, скъпа Катрина.
- Да, помня хубавеца, нали от него клонче си взех, корени пусна, порасна голям и ни закриляше в нашия дом, нашия храм...
- Нека да направим поредно добро, до брезата да върнем нейното скъпо дърво.
- Да го направим! – плеснала с ръце жената и сякаш слезнала на земята дъгата...

В заскреженото утро стара бреза, свела клони в прегръдката на кичест клен, приказка ми разказа... озари с любовта си моя нов ден.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Съб Мар 10, 2012 6:20 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
ПРИКАЗКА ЗА ПИТКАТА (римейк)


:lol: :lol: :lol:

Функционирали Баба и Дядо – субекти на интензивната пауперизация. Толкова интензивна, че веднъж се наложило Дядото да реквизира екстремалния минимум Брашно – ултимативен фактор за старческа екзистенция. От него с Бабата продуцирали Питка – сферата на техните гастрономически интереси. Но когато я експонирали на Прозореца – локализиран натурален рефрижератор, Питката моментално се дисоциирала.
Ролира Питката акселеративно, а в опозиция срещу нея – Заекът – минимален индивид в неурбанизираните територии.
-Накъде ролираш ? – екзаминира Заека.
Питката риплейва: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, а от теб, Зайо, регресирам.”
Ролира питката по-натам. В опозиция се явява Сивият Вълк – ординарен индивид в неурбанизираните територии: „Накъде ролираш?” Риплей: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, а от теб Сиви Вълчо по-далеч регресирам.”
Ролира питката по-натам. В опозиция – Мечката – есктраординарен индивид от неурбанизираните територии.
-Какъв курс държиш?
А Питката реагира в привичния си модус: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, от Вълчо се дисоциирах и от теб, Мецо, регресирам на максимална дистанция.”
Ролира Питката по-натам, но възниква казус – в опозиция Лиса – неординарен абсорбент на гастрономически кълбенца.
-Накъде ролираш, най-оптимална от всички оптимални питки ?
А Питката реагира натурално: „Аз съм продуцирана от екстремален минимум Брашно, като сфера на гастрономически интереси. От Баба се дисоциирах, от Дядо се дисоциирах, от Зайо се дисоциирах, от Вълчо се дисоциирах, от Меца се дисоциирах. Идентично и от теб, Лисо, регресирам.” А Лиса постулира: „ Дислоцирай се, Питке, в апроксимация, аудиопотенциите ми не са оптимализирани.”
Дислоцира се Питката в апроксимация и декламира итеративно. А Лиса итеративно постулира: „ Дислоцирай се, Питке, в интимна апроксимация, явно всякаква оптималност на аудиопотенциите си съм загубила.”
Дислоцирала се Питката в интимна апроксимация, а Лиса – неординарният абсорбент на гастрономически кълбенца – я абсорбирала и ликвидирала напълно, без всякакви фрагментарни реликви.

автор Gloxy-Floxy

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Вто Май 29, 2012 4:31 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Приказки
:satisfied: :satisfied: :satisfied:
Благодаря, Мире, за този невероятен смях. Схвана ми се стомахът, но пък ми оправи настроението, което беше се килнало като пизанската кула от нещо като отвращение и то горе-долу по темата. Аман от интелигенти и имитатори... на всичкото отгоре баш-имитаторите се барат най-интелегентни. Пфу!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Май 29, 2012 6:58 am Профил Галерия на потребителя
 [ 98 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov