Последно посещение: Нед Сеп 24, 2017 10:24 am Галерия Галерия   Дата и час: Нед Сеп 24, 2017 10:24 am




 [ 404 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 37, 38, 39, 40, 41  Следваща
В човешки дрехи 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 29, 2009 1:42 pm
Мнения: 1530
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: Аврен
Мнение Re: В човешки дрехи
Ер, твоето суеверие и идолопоклонство с тая мастика са заразни. И значи, в дните от днес до понеделник вечер, те моля да изпиеш поне една глътка за мой късмет, че ми е страшно нужен тия дни, сериозно. И ако се окаже, че си пила с мисъл и чувство, от сърце (а то ще си проличи), обещавам: когато му дойде времето, да те уредя в натура с цяла бутилка такова узо, каквото ти си пожелаеш ... Иначе не пия, знаеш.

_________________

Simply Baroque - Homo Avrenicus



Чет Мар 27, 2014 6:02 pm Профил WWW

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: В човешки дрехи
знам, за разлика от мен, дето съм затънала в грехове до шията. :dance:
обещавам поне една стограмка да е за твой късмет и дано хване декиш. пък знаеш ли, може и да се окажа добър талисман, вече съм много, мнооого близо до там.
само ако в понеделник не се явя да проверя резултата, да знаеш, че още съм някъде между двата свята. и сигурно твоята стограмка ще е преляла кацата. :P

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Мар 27, 2014 6:20 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Яну 29, 2009 1:42 pm
Мнения: 1530
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: Аврен
Мнение Re: В човешки дрехи
Този понеделник е рано още, но се надявам нещата да се изяснят до края на идната седмица, пък каквото там...тоест, имаш време да се мотаеш между световете. Като си дойдеш пак на земята, ще споделиш.

_________________

Simply Baroque - Homo Avrenicus



Чет Мар 27, 2014 6:55 pm Профил WWW

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: В човешки дрехи
„Боже, сложи край на тези мъки!”, простена един пациент в раково отделение. Въздействието на морфина тъкмо беше преминало и парещите болки, сякаш нажежаващи до бяло, ставаха все по-силни. До нетърпимост.

Но ето че те внезапно престанаха, за да отстъпят на нещо, което поне той почувства като оглушително затишие. В областта на болката сега усещаше само лека отмала, като че оттам бе вдигната някаква тежест, притискаща го дотогава, а и дишането му започна да възстановява своя нормален ритъм. С безкрайна предпазливост, и то едва след пет минути, той се осмели да вдигне единия си крак.

След още пет минути дрънкаше звънеца като луд. И когато дежурната най-сетне застана на прага, той вече се бе изправил насред стаята и се усмихваше с треперлива надежда.


Господи, сега е момента да го поразиш с гръм. Да проявиш своята милост. Миг преди да е разбрал, че надежда въпреки всичко няма.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Май 22, 2014 7:12 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: В човешки дрехи
За онзи, който се чувства зле в страната на малките кучета, единственото, което му остава, е да стане голямо куче.
Единственото преимущество да бъдеш голямо куче в страната на малките кучета е това, че тогава не се срамуваш да умреш.
От срама, че живее, не може да се спаси и едно голямо куче,
да, още по-малко – едно голямо куче.


_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юли 21, 2014 6:03 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Сря Май 18, 2011 9:15 pm
Мнения: 884
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В човешки дрехи
Ераклийоооооооооо` незабавно се яви на плаца за вечерна проверка!
Ще ти счупя главицата да знаеш. :ikillyou:

_________________
Още ли е незаконно да се прави аутопсия на жив човек?


Пет Юли 25, 2014 8:14 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: В човешки дрехи
Хаус, кво си се разкрещял насред будоара ми? :ikillyou:
това да не ти е плаца!?
изтри ли си обувките преди да влезеш, а?

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юли 28, 2014 8:23 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Сря Май 18, 2011 9:15 pm
Мнения: 884
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В човешки дрехи

_________________
Още ли е незаконно да се прави аутопсия на жив човек?


Вто Авг 05, 2014 7:54 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: В човешки дрехи
Ще тръгна по онази пътека, в онази картина напред. Тази нощ е тежка за мене. Дните минават и всичко се случва. Ще избягам в картината. Другото ще трябва да почака.
Ще взема тортила. В спокойната нощ. В която сме удивително спокойни. Ти го правиш толкова лесно. Толкова достатъчно е да стоим на верандата. Чувам се да те питам онова, което трябва, и те чувам как отговаряш. Почти без думи. Защото всичко е преминало. Знаем времето. И знаем колко време има.

Все едно гледам пиеса и чувам жената до мен да плаче. Аз съм спокойна, защото съм на сцената. Чувам бавните спокойни удари на сърцето си. Всичко е наред. Обичам те. Обичаш ме. Лъчите отмират и наближава времето на нереалната лунна светлина. Докосвам ръката ти. После я вземам. И я погалвам със страната си. Дълга и спокойна нощ на верандата. Без съмнения. И без тревога. Погледът ми потъва в кехлибарената пътека на луната. Зная с трескава радост, че ти си до мен. Усмивката ти е скрита в ъглите на устата. Мечтая за теб до теб.
Това е сцената на Бергман.


Говоря
за каквото зная и както умея.
Разказвам ти тихо за всичко, което е ставало докато те няма,
говоря ти за другите,
за хората, които пресичат живота ми,
за непознатите,
за сънищата си,
които не помниш,
за гмурецът на кея,
за книгите и за филмите, за музиката в главата си,
за онези
гениалните ми приятели.

Да, приятелите ми и още стотици случайни познати,
за хората
всички онези, с които се сблъсквам по някакъв начин -
понякога ме гледат с очакване и се надяват да им кажа нещо,
което не знаят.
Господи, опази ги -
как да кажа какъв си,
какво да опиша,
лицето ти нарисувано с акварели
или косите ти пълни с храсти
в които гнездят моите мисли?
Или омаята на вечерната мастика?
И когато ме питат за теб
казвам
-ами ,нищо не знам !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
как бих могла да разкажа пустинята и странните
форми на живот,


които в мене битуват?

Всичките думи, които днес срещнах по пътя и молех се още да имат живот?
Страхувам се от думите, които мога да кажа. Страхувам се за твоята устойчивост.
И знаеш ли. Картината за мене оживява.

Аз имам свойството да съживявам.
И нищо повече.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Авг 26, 2014 2:50 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: В човешки дрехи
Re.

„За ухапването от пепелянка” – така се нарича една от главите в „Тъй рече Заратустра.”

Познавам хора, които ухапани от пепелянка се разминаха само с две неясни прорезчета в кожата. Но познавам и такива, които пострадаха неимоверно от уж невинните нахапвания от комари.

В тази глава попаднах на нещо, което ми се запечата в съзнанието. То е без обяснение. Като сцена от някакъв филм. Две или понякога дори една дума се забиват в мозъка ти и нищо не може да ги изтрие. Минава време преди да проумееш истинския смисъл-силата на смисъла. Обикновено, когато те застигне. Понякога не те застига. Това е още по-зле.

Та от тази глава в мен се заби следното: „Пазете се да не оскърбите отшелника! И все пак, ако го сторите, тогава го и умъртвете!”

Аз веднъж оскърбих отшелник. Истински. Когато се върнах беше мъртав. Не съм го забравила. Това е едно от нещата, които не мога да забравя. Бях неотзивчива и бягаща. Бягах, за да спася репутацията си на разумен и земен човек. Остана ми огорчението и невъзможността да изтрия пред себе си собствената си дребна благоразумност.

Та да видим урокът за Отшелника какво казва на масовата школа.

Отшелникът е успешно завършен цикъл. Той е едновременно и завършек, и продължение, и оттегляне и изява.
Отшелникът се появява, след като всичко вече е било поставено на везните и претеглено. Светът, разпределен на за и против, може да бъде обединен отново единствено чрез размисъл. Вече няма лесни решения. Пътят на Отшелника е този, който трябва да бъде извървян насаме, ако човек иска да разбере себе си, а заедно с това и света. И ако Глупакът е тръгнал да опознае живота, то Отшелникът трябва да го осмисли. Глупакът се е запътил надясно, а Отшелникът – наляво, сякаш вече се връща от същото място.
Отшелникът може да бъде фар за някоя заблудена душа, и съвършено невидим за друг. Той може да запали фенера на някой. Но не обезателно, за да бъде последван, а за да помогне да намери собствения си път.
Отшерникът е този, който знае, че понякога думите съдържат повече шум, отколкото истински отговори.
Отшелникът не може да бъде съблазнен с нищо от това, което вълнува останалите.
Той не пътува с километри, а с дълбочини.
Не го хранете, не му чистете, не се опитвайте да го забавлявате. Той пътешества. И ще ви приеме в света си само ако и вие видите същата светлина.
Това се казва по въпроса.
А аз прочетох: „Пазете се да не оскърбите отшелника! И все пак, ако го сторите, тогава го и умъртвете!”
Това не мога да го забравя.
Още не.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Яну 19, 2015 9:55 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 404 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 37, 38, 39, 40, 41  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov