Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 9:11 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 9:11 pm




 [ 206 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 21  Следваща
Кулата на магьосницата 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Кулата на магьосницата




Това ще е моето място и моля никой да не смее да ми пита вретеното. Кога, колко, как и защо ще се убождам си е моя работа, точно както и с какво ще напълня или изпразня магическата кула.
За сега просто ще поседна на прашния сандък в средата и ще се огледам. Единственото за което ще съжалявам е че тук няма как да ми е на разположение соц-отговорника (за този дето отговаряше за соците на жените говоря).

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Дек 28, 2008 12:20 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
Каква хубава нощ!
Прекрасна магическа нощ!

Ако някой ми каже, че понякога този свят не може да те запълни ще го опровергая напълно. Снощи на моя собствен бал в моята собствена кула бях преливащо-запълнена, най-богата, най-щастлива, най-добра, най-красива, най-обичана... ВЕЛИКАНКА. (баси, дори звучи хармонично Марианка-Великанка).

Уж знаех на теория, но си е друго на практика да се убедиш, че за да си щастлив са ти достатъчни само 4 баби и 3 кръгли дебели глави и разбира се много шапки с пера, камбанки, лампички и други магьоснически екстри.

Мдааа... предстои една зашеметяваща година. Уникално, емоционално, ненормално върховна. Вервайте ми. (ама и да не ми вервате е важно, че аз мноу си вярвам)



:dance:

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Яну 01, 2009 12:59 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
Днес осъзнах за пореден път, че съм една богата жена. Истинска богаташка!


Ей така както си придремвах блажено в затоплената си кула, под още по-затоплените си завивки и изведнъж се изсипаха в съзнанието ми всичките ми притежания на куп.



Та значи, изравям една чудесна кадифена кутийка с перлена огърлица и обеци направени от перли от охридското езеро. До тях проблясва чудна морска звезда МОРЕЛАТО, а на дъното розовее смешно глинено прасенце. Откривам още албум на Ленърд Коен, прекрасен стъклен камък от Егейско море, виолетова шапка и ръкавици на сърца, два диска с филмите "Мечтатели" и "Животът е прекрасен", червеното памучно одеало, ключодържател маймунка повтаряща "Ай лав ю", картина на стената, цял албум с мои снимки сред слънчогледите и житата, два недокоснати флакона парфюм, два пъзела по 2000 части, една стихосбирка, малка кутийка стари писма на хартия и папка с такива в компютъра ми... и още...



И толкова много мигове пълни с възторг, изригващи емоции, треперещ дъх, накъсани от вълнение мисли... мигове любов.



Аз съм една богата на мигове жена!

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пет Яну 02, 2009 5:43 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
душата ми прокапа в лила



_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пет Яну 02, 2009 8:54 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
Една дума не казва нищо
и в същото време крие в себе си всичко
точно като вятъра, скрил в себе си водата
и като почвата поела в себе си цветята.

Един поглед не говори нищо
и в същото време казва всичко
като дъжд по лицето ти
или като стара карта на съкровище.

Истината не продумва нищо
и в същото време тя съдържа всичко
като огън, който не излиза навън
като камък, роден от прах

Ако някой ден се нуждаеш от мен, аз ще бъда нищо
и в същото време ще бъда всичко
защото крилата ми са в твоите очи
както и залива, в който се удавих...




_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Съб Яну 03, 2009 6:24 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
из "Утро" Пабло Неруда


Истинска жена, узряла ябълка, огнена луна,
мирис на водорасли, на тиня и слънце,
каква е тази смътна ясност между твоите клони?
Каква е тази древна нощ, която се усеща в тебе?

Любовта, ах, това пътешествие с водата и звездите,
с въздуха задъхан, с гневния хаос на бурята:
любовта е двубой на размахани саби-мълнии,
две повалени тела, поразени от капчица мед.









Така естествена си, гола, като своята ръка,
заоблена и гладка, земна и прозрачна,
във лунни линии и ябълкови пътища,
така си тънка, гола, като голо житно стръкче.

Така си синя, гола, като нощ кубинска,
бръшляни и звезди косите ти оплитат,
така си златно, гола, и така огромна,
като огромен летен ден във златен храм.

Така си малка, гола, като нокътче от себе си,
въздушна, розова - докато утрото изгрее
и влезеш ти в подземието на света като в тунел,

в тунел със много дрехи, с много труд, където
помръква яснотата ти, облича се и пада
и се превръща пак в една оголена ръка.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Последна промяна Vital на Пет Мар 06, 2009 8:07 am, променена общо 1 път



Пон Яну 05, 2009 8:12 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
Детето изгубено нейде в сърцата ни
Самотно и тъжно линее
Понякога само, така неочаквано
Започва през сълзи да пее...


Казваш уморен си... отчаян... изгуби смисъла на нещата.
Боли те.
Болят те раните от борбата с живота, от ударите на съдбата.
Напрежението у теб се сгъстява и насища до непоносимост погледа ти, жестовете...
Усещането за потъване все по-лепкаво те поглъща.
Безсилен си.
Безпомощно изгубен.
И бягаш...
Дори не бягаш - затваряш се.

Срам те е от собствената ти слабост ли?!?
Кой те научи, че да си слаб понякога е грях. Не разбираш ли, колкото повече бягаш, толкова повече потъваш.

Спри! СПРИ ВЕДНАГА!

... Поеми дълбоко въздух. Бавно... бавно... до край.
Сега още по-бавно го изпусни. Изцеди го от себе си.
Огледай се...

От кога не си обръщал внимание, че слънцето си е на небето?!
Да, вятъра не е спирал да флиртува с ресниците на хората.
И цветовете си бяха тук наситено съчетани.
Музиката, книгите ти, приятелите...
Просто трябва да поспреш за миг.
Поспри и си спомни, какво е да шляпаш по локвите бос, удоволствието от хвърлянето на камъчета във вода, надсвирването на жабите и щурците, ловенето на светулки, пеенето с пълен глас и танцуването до отмаляване, сгушването в топла родителска прегръдка, упражняването на магическите сили с приятели, боя с възглавници, стихийния лудешки смях, избликнал от жуженето на объркана муха, захарния памук, виенското колело, цирка...
От кога не си се смял истински от сърце до задъхване?
От кога не си немял възхитено, наивно, вярващо в чудесата?
От кога не си плакал с глас?
От кога не си намирал своята вълшебна пръчка или магическия си камък?
От кога не си пял въодушевено, възторжено?

Да, вдетенявам се, но на мен ми отива а? А живота не бил толкова простичък.
Е, може би си прав. Но пречи ли поне за малко с мен да го усетиш толкова обикновен и прост...

Животът е сериозно нещо и никак не е прост!

Да... ако забравиш да се измисляш отново и отново...



_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Последна промяна Vital на Пет Мар 06, 2009 8:15 am, променена общо 1 път



Пон Яну 19, 2009 1:52 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
***
Лесно е да си непогрешим.
Опитай обаче да бъдеш грешен.
Това е дарба – Божия Благодат.

***
От къде идва човешката самонадеяност
Така шокиращо контрастна
На основното ни качество – слабостта?!

***
Натрупани пластове лепкава сласт и тщеславие...
Усукани мрежи от сраснали страсти и загубени ценности...
Събрана тъга тежко отронвам с въздишка.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пет Яну 23, 2009 7:33 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
На баща ми

Исках да напиша стих за баща си.
Ден след ден сядах пред празния лист, запълнена от мисли и изпразнена от думи.
Спомени понатрупали прах изскачаха като че ли от нищото - от това нищо вътре в мен, което се оказа запълнено с безценно съдържание.
Ярки картини се завъртяха пред очите ми като безкрайна кинолента от любим детски сериал:
- Усмихнати утра трептящи от очакване за приключение и огласени от моето доволно цвърчене в затопленото още легло между мама и тати,
- Неизменната лъжица с мед преди излизане за детската градина или училище,
- Безпосочно скитане из поля и гори, походи-приключения и къмпингуване из доста необичайни места, на които баща ми винаги успяваше да придаде мистичност и особено очарование и незабравимост,
- Лудешки набягвания по нощните улици на града, в които обаче дойде момент да започна да го изпреварвам горда да забележа усмивката и спотаената гордост в очите му,
- Тайнствения ритуал между нас двамата по избиране на подаръци за мама и скритите кодове и знаци, с които се разбирахме в опити да опазим изненадата.

Не помня тати уморен и нямам спомен да е бил отчаян, освен в онзи тъжен период, когато изгубихме мама.
Някак винаги спокойно е прозвучавало неговото „Е, каквото - такова. Не му е било сега времето или не е трябвало. Когато ни е наистина нужно нещата ще си дойдат по местата”. Той не спираше да повтаря, че живота е колело – днес си долу, а утре горе и винаги трябва да си подготвен и за едното и за другото, като се учиш как да фокусираш неговата ос. Според него оста на живота е т.нар. златна среда, баланса вътре в самите нас, вътрешното поддържане на равновесие.
Другата му любима мъдрост е тази, че хората не са лоши, а глупави. Той всеки път показваше „Ето, това този го направи, защото не пожелал да помисли малко повече или защото не може да мисли правилно”. Да мислиш правилно според тати означава, да можеш да не вредиш на себе си и на хората около себе си, а да си дълго в състояние да правиш добро и да принасяш смислена полза.
Тати смята, че Света е един кошер, а ние сме пчелите в него и от нас има смисъл докато се трудим и можем да правим мед или предаваме опита и знанията си. Тати се възхищава на организацията и системата, по която живеят пчелите и мравките и определено смята, че те са достигнали най-висшата форма на управление и самоуправление. Изобщо моят баща е философ.

Но и магьосник. Абсолютно, напълно и до край изумявах винаги, когато се заемеше нещо да майстори. Той има златни ръце и може да прави всичко. Така ме учеше и мен „Няма такова нещо като не мога, единственото което това означава е че всъщност не искаш. Когато човек поиска истински, се научава на всичко.” Но всъщност започнах да разказвам, за това че докато ремонтира или създава нещо, той си говори с материалите – убеждава пирона да не се инати, обяснява на клещите как точно да захванат, издава заповеди на крана да се отваря по-лесно, че да не стане беля. Изобщо се случва някакво общуване с вещите, което е невероятно и приятно, и забавно, и винаги с желан краен резултат. Няма да повярвате, но покрай него съм се научила на безброй много необичайни за жена работи, защото обожавах да присъствам на всеки негов диалог с инструментите му.

Моят баща обаче още е и поет.
С него бродехме по горите, търсейки диви ягоди, беряхме гъби, обръщаше ми внимание на дърветата, птичките, красивите или причудливи форми и красоти на природата. Той все успяваше да види някакви скрити, невидими на пръв поглед неща.
Научи ме да плувам и бях неговия верен Петкан в изследването на малки острови, подводните красоти и ловенето на миди и скариди.
От него знам да правя най-страхотните лодки от борови кори.
И макар самия той изобщо да не помни сега, аз никога не ще забравя уроците му по рисуване, склуптура с глина и онова рисуване с резец по линолеум, както и по дърво с рапидограф.
Освен това тати е най-ентусиазирания танцьор и музикант, който познавам. Не помня приятелско събиране, на което да не ме е грабвал в някакъв негов особено вихрен танц с уникална хороеография и причудливи движения. Бяхме най-желаната танцова двойка във всяка купонджийска програма, а освен това прекрасно умеехме двамата да свирим с вилици и лъжици по маса, стол, чинии, чаши и каквото още се намира на една празнична трапеза.

Е, не всичко между нас е било винаги слънчево и гладко. Имали сме разгорещени спорове и яростни кавги.
Веднъж ми отряза косата, красиво прибрана на плитка, само защото го излъгах. Плаках почти цяла нощ. А друг път бясна от моментния му несправедлив гняв избягах от къщи. Не сме си говорели със седмици или пък сме си крещяли доста жестоко. Сблъсквали сме характери не един или два пъти. Но дори това сега ми изглежда важно, и хубаво, и полезно...

Днес тати има рожден ден. Празнува своя 70 г. юбилей.
Когато сутринта му звъннах да честитя той се засмя и каза „Да, навършвам 70 г. и започвам 51-вата си година. От тук нататък ще си ставам на колкото си искам години.”
Засмях се и след като затворих телефона, сърцето ми продължи да се смее и да се запълва с обич до горе... до горе... преля.

И изплува стиха.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Яну 25, 2009 5:33 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кулата на магьосницата
Какви чудатости откривам при приключенските пътешествия из кулата си! Дори не съм подозирала, че пазя такива неща. Не помня дори дали аз съм ги творила или от друг съм си ги присвоила, но и в двата случая вече са мои, щом са в кулата ми и щом ми доставят огромно удоволствие и успявам да се припозная в тях. Да ме извини авторът на балонената приказка, че съм я отвлякла без името му (ако има изобщо такъв де), но и да няма съм изключително благодарна, че я има приказката и е в кулата ми.


САПУНЕНИ БАЛОНИ

неизвестен авто;, неизяснено дали не съм самата аз; ако някой си я познае веднага да се обади!



"Пук" - крайно нелюбезно и непредупредително се пръсна балончето. И какъв кошмар - от него не се изсипаха нито бонбони, нито конфети, нито това начално "пук" продължи в заря отнемаща дъха.
Само нахаканото слънчице блесна директно в очите на Суитч като безцеремонно му навираше под носа живота в реалните му цветове.
Истинска драма!
"Къде ми е лекотата на плуване във въздуха?!?" Искам си шарените отблясъци и впечатляващата игра с привидния блясък, които имах вътре в балончетооо!!!" Хлип... Хлъц... пръц...
Милото Суитч, какво по-голямо нещастие го очакваше. Как да предположи, че след един, два три... пръснати балончета вече просто нямаше да може да им се радва на дори когато вече лети с поредното си шарено балонче. Ще затваря очички в очакване на болката от спукването.
Любимото Суитч! какво по-голямо щастие го очакваше. В един момент щеше да започне да се наслаждава както на веселбата и еуфорията в балона, така и на слънчевите цветове на нещата извън него. И щеше да си ходи вечно благодарен за съществуването на балони, бонбони, милиони лимони, триони, камиони, питони и още трилиони щурони.
Пфууу, ква си Мерикат. Измисли една нормална история с един край. Стига си ги съчинявала такива дървенофилософски и избирателно крайни.



_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Яну 29, 2009 10:17 am Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 206 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 21  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov