Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 4:05 am Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 4:05 am




 [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Поетите 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Поетите
Боб Дилън




Автор: Наталия Балцун
превод от руски: Р.Г.

Взирайки се в историята на рокенрола, е невъзможно да не оценим ролята, която е изиграл за развитието му Боб Дилън.
Неговото творчество практически е повлияло на всички сериозни рок музиканти. Както удачно се изразява Брус Спрингстийн на церемонията по въвеждането на Дилън в Алеята на славата на рокенрола:
Боб освободи разума, точно както Елвис освободи тялото. Той ни показа, че независимо от танцувалната природа на тази музика, тя не е антиинтелектуална. Той има въображение и талант, позволяващи да събере целият свят в една единствена песен. Той принуди популярната музика да звучи по нов начин, разрушавайки установените рамки и ограничения и завинаги промени лицето на рока.





Роберт Алън Цимерман, назовал се по-късно с псевдоним, заимстван от името на знаменития поет Дилън Томас, е роден в градчето Дулут, щата Минесота на 24 май 1941 година. Баща му, Ейб, бил дребен търговец, работел за компанията Стандарт Ойл. В 1947 година семейството се мести в друго градче – Хибинг, където малкият Боб прекарал детството си без ни най-малък намек за бъдещата му блестяща кариера. Започнал да пише стихове около десетгодишен и горе-долу в този период намерил себе си в свиренето на китара и пиано.

Всеки музикант започва с инструмент. Някакъв. За малкия Боби това било пиано, марка Гурбренсън, което било поставено в дневната на показ. Само че никой в семейството не умеел да свири. Бащата, Абраам, обичал музиката и по слух подбирал песните от плочите. По това време той загубил работата си в нефтената фирма и бил принуден да смени сравнително централния Дулут с градчето Хибинг, намиращо се на края на изоставена кариера за желязна руда. В семейството се появил втори син – Давид. Братовчедката Хариет Рутщейн, давала уроци по пиано на момчетата. По-малкият Давид се оказал прилежен ученик, докато бъдещият класик се разбонтувал още първият път. “Ще свиря така, както ми харесва!” – заявил той и повече никога не отгърнал нотни листове с етюди.





В 8-ми клас Боб свирел в своята първа училищна група. Тя се наричала Златни акорди / The Golden Chords/. Училищните групи, след завършване на училището, никой не помни. Забравят ги веднага. Само след години ранните спомени изплуват на повърхността. Барабанистът на Златни акорди, Рой Хойкала, си спомня, че в далечната 55-та година Боб свирел ритъм китара и пеел, наподобявайки Литъл Ричард. Той разказва, че Боби можел да седне на пианото и без подготовка да импровизира песен – с текс и музика.

Родителите не се намесвали, докато детето се забавлявало. Млад е – глупав е, ще порасне – ще поумнее. Те готвели Боби за семейния бизнес – Абраам с братята си държал мебелен магазин. При всяка възможност той водел Боби със себе си на работа, обяснявал му, показвал му, връчвал му метлата да помете. Но синът не чувствал патос към търговията, музиката на касовия апарат не трогвала душевните му струни. При първа възможност той се изнизвал от магазина, скривал се в спалнята си и четял книжки или съчинявал стихове. В училище не понасял точните науки, от физиката се отричал с две ръце. Майката изпитвала силно безпокойство. С какво синът й ще си изкарва прехраната? “Сине, - казвала тя, - ти обичаш да рисуваш, може би трябва да станеш архитект? Те печелят добре!” Боб показвал своите листчета със стихове и отговарял: “С това също мога да се прехранвам – стихове!” Майката не се уморявала да повтаря: “С тези стихове ще умреш от глад! След смъртта ти ще те признаят, но за теб ще е късно. Що за професия – поет? Да пишеш стихове за себе си, за собствено удоволствие? А как ще бъде със семейството ти, децата? С какво ще ги издържаш и храниш? Вземи някаква специалност, пък после си пиши стиховете!”

Ах, колко често се случва родителите, от висотата на своя жизнен опит, да желаят на детето си най-доброто, наставляват го за верния път, правят го постоянно, настойчиво, ежедневно... а неблагодарното дете се затваря в себе си и едва получило криле, отлита от родния дом, после се държи така, сякаш е отрасло в дом за безпризорни и като че ли не е имало грижовен, макар и строг баща, нито любяща майка…

Завършвайки училище, Боб напуснал провинциалния Хибинг и се преместил в Минеаполис. Всяко свободно движещо се в пространството тяло има своите степени на свобода – едно стои, друго пълзи. А младият Боб се втурнал в живота като търкалящ се камък, like a rolling stone





Боб напуснал семейството и роднините си заради музиката, а по-младият му брат Давид се влюбил и оженил за католичка. По този повод Ейб Цимерман произнесъл знаменитата фраза: “Моите момчета не правят грешки, но когато ги правят, това са крупни грешки!” Боби недолюбил и минесотското еврейско братство още от първия ден – мамини синчета от затлъстели семейства.
В Минеаполис младият Цимерман постъпил в Щатския университет. Животът на големия град променили възгледите му за музиката и той започвал да търси корените на съвременния рокенрол в творчеството на пионерите на кънтри, фолка и рока – Хенк Уилямс, Робърт Джонсън и Уди Гътри. Интересът на Роберт към музиката става толкова голям, че той рядко намира време да посещава учебните занятия. Вместо това, той започнал да изпълнява песни в нощни клубове, да усъвършенства свиренето на китара и устна хармоника и да разработва своя “носов” глас, който с времето ще стане негова визитна картичка в света на поп-саунда. Някъде по това време младият артист приема сценичния псевдоним “Боб Дилън”.





На следващата година Дилън изоставя колежа и заминава за Ню Йорк, поставяйки си две цели: да се влее в бушуващия музикален живот на Гринич Вилидж и да се запознае с Гътри, който по това време се намирал в болница в Ню Джърси с рядкао наследствено заболяване на нервната система. Успял и в едното, и в другото. Скоро Дилън се установява трайно в гриничките фолк клубове и кафета. Той навестява постоянно Гътри в болницата, където изпълнява пред легендата на фолк музиката свои собствени композиции. Цялото си свободно време Боб прекарва в обществото на музиканти, които поразява със способността си буквално за миг да схване и запамети мелодия. Тогава той пробва да съчинява сам и го прави необичайно леко и бързо.
В края на 1961 славата на Дилън вече се разнася зад пределите на тесния кръг от фолк-изпълнители. Критикът Роберт Шелтън, присъствайки на една от вечерите, на които Боб пее, помества в Ню Йорк таймс статия, в която между другото се казва, че Шелтън е бил напълно запленен от таланта му. Месец по-късно фирмата Columbia Records подписва договор с Дилън и Боб започва да готви материал за своя собствен първи едноименен албум. Неуверен все още в своите композиторски способности, той включва в албума само две свои песни, съставяйки подборката предимно от традиционни народни мелодии и песни, влезли в репертоара на такива блуз изпълнители като Блайнд Лемън и Бакка Уайт. В резултат се е получил запис, който може по-скоро да бъде приписан на чернокожи блузмени, отколкото на 21-годишен еврейски фолк музикант от Минесота.





Дилън се превръща в една от сензациите на фолк фестивала в Нюпорт 1963 година, макар че мнозина били смутени от текста на песента My Back Pages и някои други неща, съставляващи ядрото на албума Another Side Of Bob Dylan(1964), където той като че ли се отказва от своите често наивни възгледи по политически проблеми и се обръща към философските въпроси на битието (Ballad In Plain D и Restless Farewell). В този период Боб Дилън електрифицира своята музика. Неговият явен уклон към рокабили и сравнително кратките трактовки на класическия блуз от 20-те години, възмутили много от ценителите на музиката. Особено негодувание предизвикал аранжимента на песента на Чък Бери - Too Much Monkey Business.

Английски и американски поп групи с охота изпълнявали негови песни. THE ANIMALS се прославили с дилъновата Baby Let Me Follow You Down /те я преименували на Baby Let Me Take You Home/ и авторската версия на на знаменитата House Of The Rising Sun /Къщата на изгряващото слънце/ от албума Bob Dylan.







THEM успешно изпълнявали It's All Over Now Baby Blue. THE BYRDS – най-добрите интерпретатори на композицията Mr. Tambourine Man.





Боб Дилън написал много песни за тези групи и никога не ги включил в свой албум. Постоянно сътрудничел с англичанина Манфред Мен и неговата група, която по мнението на Дилън правела най-добрите аранжименти на неговите произведения /английски хит станала If You Gotta Go, Go Now/.





Изглеждало, че обликът на певеца е определен, пътят е намерен веднъж завинаги. Но точно тогава всичко се променило. Буквално предчувствайки “всемирния потоп” на рок музиката, Дилън рязко променя курса. Той бързо овладял ритъма и стила на рока, но все пак останал неприличащ на другите. Възторжената публика с удивление и трепет слушала неговите сантиментално-мистични, мрачните откровения наситени с чувство за тревога, разочарованието от живота. Превъплъщението на музиканта от фолк трубадур в рок бард не минало гладко. На фолк фестивала в Нюпорт 1965 Дилън, излизайки съпровожданот блуз групата на Пол Батърфийлд, бил освиркан и принуден да напусне сцената.
През 1965 година Боб започва да се среща със Сара Лоундес, приятелка на жената на мениджъра му, Алберт Гросман. В края на годината се състояла и тяхната сватба.





Същевременно той записва и пуска албума "Highway 61 Revisited", като една от песните му, "Like a Rolling Stone", влиза завинаги в златния фонд на рок музиката.

По-натам следва Blonde on Blonde, двоен албум, записан в Нешвил, в самото начало на 1966. Тази плоча е още една крачка нагоре и поставя рок музиката на нивото на истинското високо изкуство – нещо, за което преди никой и никога не е можел дори да мечтае. По време на английското турне с Hawks, по-късно преименувани на Band, зрителите чуват още по-необичайна и странна музика, коята много от старите фенове на Дилън така и не могат да разберат. Гастролите достигат своята върховна точка на концерта в Манчестър – 17 май 1966, който бива записан, а впоследствие пиратски издаден под неправилното заглавие Live at the Royal Albert Hall.

През юни 1966 година Боб Дилън претърпява мотоциклетна катастрофа, в резултат на което получава множество счупвания на шията и ребрата, частична парализа и амнезия. Едва в края на годината музикантът започва да се вдига от легло. Лекува се с месеци, а след оздравяването си не концертира. Скрит от целия свят /още в средата на 60-те Дилън се отказва от пресконференции и интервюта/, освен от своите роднини и приятели, той продължава работата си с групата THE BAND, с която записва съвместен албум - Basement Tapes, който излиза чак през 1975.
През 1968, след дълго отсъствие, Боб Дилън се появява пред публика на концерт в памет на Ууди Гътри. Следват участие във фестивала на остров Уайт, благотворителен концерт за народа на Бангладеш. Критиката е безпощадна – обявява творческата гибел на Дилън. И изведнъж в пресата се появява съобщение за неговото съгласие да снима епизодична роля във филма “Пат Гарит и Били Кинг”. А след него той отново, за кой ли път, се връща на сцената, променен, неприличащ на предишния себе си.





В началото на януари 1974 година Дилън тръгва на турне и то има колосален успех. Бил Греъм, мениджър, занимаващ се с разпространението на билетите, си спомня по-късно, че били получени над 12 милиона заявки по пощата, а организаторите разполагали само с 658 хиляди места. Последвалият турнето албум, Before the Flood, се изкачва до трето място в класациите.
Специално за световното турне през 1978 повечето от произведенията на Дилън от 60-те години са преаранжирани за електро-рок група и женски хор. Боб Дилън използва версията на Джими Хендрикс, която той прави на Аll Along The Watchtower от албума John Wesley Harding, както и аранжимент на Браян Ферри на А Hard Rain's Gonna Pall от The Freewheelin' Bob Dylan. По време на това турне се подготвя новият студиен албум - Street Legal, а сингълът Baby Stop Crying влиза в английския Топ 20.





Впрочем, постоянно изменяйки се, Дилън не се отрича от миналото си, не се отказва от създаденото. В репертоара му намират място различни балади и политически песни от 60-те – наред с новите произведения в съвсем различен стил.
“Дилън гледа на обкръжаващия ни свят като на свят, подчинен на огромна машина и безсърдечни хора, които се явяват части от тази машина – пише един от изследователите на творчеството му. – Той вижда сцените от живота с очи на сюрреалист и създава свое изкуство, събирайки цяла мозайка от отделни образи. Същевременно силата на творческия му метод не толкова в сюрреалистичната образност, колкото в своеобразните ефекти, възникващи от изострените изразителни съчетания на смях и сериозност, цинизъм и вяра, равнодушие и вълнение.”
“Всичко е наред, мамо, просто си източвам кръвта.” – казва той в една от своите известни песни, където ужасът от смъртта е предаден с иронична интонация, а безизходността на ситуацията – чрез обръщение към майката като символ на надеждата и любовта.



През 1983 излиза Infidels, който наред с последвалият Empire Burlesque /с групата Tom Petty & the Heartbreakers/ потвърдил репутацията на Дилън като “живият класик на рока”. Поклонниците на Боб Дилън възторжено приели и Biograph – 53-песенен сборник с 18 никога неизлизали в албум композиции. През 1985 в съвместно турне с групата на Том Пети, Дилън изпълнява песни от 60-те, в това число и знаменитата Here Comes The Sun.
Албумът с Дейв Стюарт Knocked Out Loaded излиза през 1986 и има голям успех. По мнение на критиците, плочата е изпреварила времето си. Двойният концертен албум, записан с GRATEFUL DEAD, Dylan & the Dead (1988), се продава твърде вяло. Лоши отзиви получил и филма с участието на Дилън, Hearts Of Fire. Положението се поправя леко с Down In The Groove /1988/, в който има четири нови композиции, две от които Дилън написва заедно с Робърт Хантър от GRATEFUL DEAD. В записите на Under The Red Sky /1990/ участват звезди на рока от първа величина.





В началото на 1997 многочислените поклонници на Боб Дилън, живеещи в очакване на поредното му възраждане, все пак получават добър повод за оптимизъм. Известният музикант Джим Дикинсън казва в интервю за едни мемфистки вестник, че е прослушал няколко записа на Боб, направени по време на принудително заточение в дома си в Минесота, предизвикано от силен снеговалеж. По думите на Дикинсън, една от композициите, дълга 17 минути, е толкова добра, че той не може да си представи, че тя няма скоро да стане хит.
Тази седемнайсет минутна тема действително скоро се превръща в Highlands, песен от издадения през септември албум Time Out of Mind, възхваляван от критиците и превърнал се в първия златен албум на Дилън за последното десетилетие.





Успехът на албума е действително впечатляващ, но и 1997 година не останала безоблачна за музиканта. – през май, по време на европейското си турне, Боб в буквалния смисъл почекал на райските порти. Той е приет в болница с диагноза хистоплазмозис, смъртно опасно инфекциозно сърдечно заболяване. За щастие, този път всичко преминало и през август Дилън дори успял да продължи гастролите си.

Изкуството на Боб Дилън е винаги съвременно, актуално, защото самият той е такъв – дете на своето време, живее и се развива по законите на това време, не само по законите на шоу бизнеса, които той наистина е изучил до съвършенство.

Все пак Боб Дилън, със своят груб, дрезгав блус-глас, на пръв поглед равнодушен, достига до слушателя с тревогите, мъките и радостите на малкия човек от своя свят и своето поколение.





Позволявам си да оставя тук текста на любимата си Дилънова песен.
Тя беше любима и на скъп мой приятел.

With God on Our Side
by Bob Dylan


Oh my name it is nothin'
My age it means less
The country I come from
Is called the Midwest
I's taught and brought up there
The laws to abide
And that land that I live in
Has God on its side.

Oh the history books tell it
They tell it so well
The cavalries charged
The Indians fell
The cavalries charged
The Indians died
Oh the country was young
With God on its side.

Oh the Spanish-American
War had its day
And the Civil War too
Was soon laid away
And the names of the heroes
I's made to memorize
With guns in their hands
And God on their side.

Oh the First World War, boys
It closed out its fate
The reason for fighting
I never got straight
But I learned to accept it
Accept it with pride
For you don't count the dead
When God's on your side.

When the Second World War
Came to an end
We forgave the Germans
And we were friends
Though they murdered six million
In the ovens they fried
The Germans now too
Have God on their side.

I've learned to hate Russians
All through my whole life
If another war starts
It's them we must fight
To hate them and fear them
To run and to hide
And accept it all bravely
With God on my side.

But now we got weapons
Of the chemical dust
If fire them we're forced to
Then fire them we must
One push of the button
And a shot the world wide
And you never ask questions
When God's on your side.

In a many dark hour
I've been thinkin' about this
That Jesus Christ
Was betrayed by a kiss
But I can't think for you
You'll have to decide
Whether Judas Iscariot
Had God on his side.

So now as I'm leavin'
I'm weary as Hell
The confusion I'm feelin'
Ain't no tongue can tell
The words fill my head
And fall to the floor
If God's on our side
He'll stop the next war.

_________________
Some people live their dreams...


Чет Яну 15, 2009 6:55 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
Владимир Висоцки


автор: Dreamy







25 януари 1938 - 25 юли 1980



Последният запис на Висоцки





Радвам се, че и младите познават Висоцки
Мислех, че новото поколение, незнаещо руски, няма да може да го открие,
но пък- що не? А и с такива преводи...

Высоцкий Я не люблю
Аз не обичам

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Превод от руски: Румен Леонидов



Заради тази рисунка на приятел, който е бил на представленията (че дори и после на купон) на Висоцки в България, се разделих с няколкото книги на български за него (за Висоцки де), и с преводна поезия.
За да ме разберете - чак по-късно успях да си намеря руско издание и после... сайтовете







И линк към книгата"ВЛАДИМИР или прекъснатият полет" на Марина Влади<- все се каня да оставя тук...
(превод от руски: Павел Б. Николов)

_________________
Some people live their dreams...


Чет Яну 15, 2009 7:04 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
Булат Окуджава


негово благородие...





Песента на Верешчагин

(от филма Бялото слънце над пустинята)
П. Луспекаев


Ваше благородие, госпожа разлука,
мне с тобою холодно, вот какая штука.
Письмецо в конверте погоди -- не рви...
Не везет мне в смерти, повезет в любви.
Ваше благородие, госпожа чужбина,
жарко обнимала ты, да мало любила.
В шелковые сети постой -- не лови...
Не везет мне в смерти, повезет в любви.


Ваше благородие, госпожа удача,
для кого ты добрая, а кому иначе.
Девять граммов в сердце постой -- не зови...
Не везет мне в смерти, повезет в любви.
Ваше благородие, госпожа победа,
значит,моя песенка до конца не спета!
Перестаньте, черти, клясться на крови...
Не везет мне в смерти, повезет в любви.

1967



Окуджава Булат Шалвович
поет, преводач, прозаик, драматург, композитор и изпълнител
(9 май 1924 – 12 юни 1997)



Булат Окуджава е роден в Москва, бащата е грузинец, а майката арменка. И двамата били високопоставени партийни работници.

През 1934 година семейството се мести в Нижни Тагил. Бащата е назначен за първи секретар на градския комитет на партията, а майката - секретар на райкома. През 1937 родителите му са арестувани, бащата е разстрелян, а майката е изпратена в карагандинския лагер.
Булат и брат му се връщат в Москва при баба си. Живее на Арбат, учи в училище и работи като сценичен работник и статист в театър.

През 1940 Окуджава се мести при роднини в Тбилиси. След завършването на 9-ти клас, заминава доброволец във войната. Служи на Северо-Кавказкия фронт като минометчик, после като радист. Ранен е при Моздок, през 1945 се демобилизира и се връща в Тбилиси. Завършва 10-ти клас и постъпва във филологическия факултет на Тбилиския държавен университет.

През 1945 във вестника на Закавказкия военен окръг, Боец РККА /Ленинско знаме/, е публикувано за първи път стихотворение на Булат Окуджава.

След завършването на университета, Окуджава заминава по разпределение като учител в село, а после в районния център на Калужска област. Негови стихове се появяват на страниците на вестниците Знаме и Млад ленинец, на които започва да сътрудничи.

През 1955 година са реабилитирани родителите му. През тази година Окуджава постъпва в КПСС, член на която остава до 1990.

Слез излизането на първия му сборник стихове Лирика, Булат Окуджава се връща в Москва. Тук той работи като редактор в издателство Млада гвардия, после като завеждащ отдел Поезия в Литературен вестник. Става член на литературния кръг Магистрал.

През втората половина на 50-те години Окуджава е един от първите изпълнители на песни по собствени стихове и музика. Неговите песни веднага се харесват на слушателите. Той става основоположник на жанра авторска песен. Песните на Окуджава му донасят голяма известност. Още с появяването си, те се разпространяват върху магнитофонни ленти из цялата страна. Негови песни звучат по радио, телевизия, в спектакли и в киното.

1962. Окуджава е приет в Съюза на писателите в СССР, напуска работа и се отдава на творчество.
В средата на 60-те се изявява като сценарист, снима в киното. Освен това написва пиесата Глътка свобода и само за година тя е поставена едновременно в няколко театъра.

Творчеството на Окуджава е огромно, не е възможно да се изброят всичките му творби. Освен преводите, прозата, лириката, драматургията... той има концерти в България, Австрия, Великобритания, Унгария, Австралия, Израел, Испания, Италия, Канада, Франция, Германия, Полша, САЩ, Финландия, Швеция, Югославия, Япония. Неговите произведения са преведени на множество езици и издадени в десетки страни по света.

Умира в Париж. Погребан е в Москва.

/превод от руски - Р.Г./






КНИГИ
(сборници проза, стихове и песни)

"Лирика" (Калуга, 1956);
"Острова" (М., 1959);
"Веселый барабанщик" (М., 1964);
"По дороге к Тинатин" (Тбилиси, 1964);
"Песенка о дураках" (Лондон, 1964);
"Будь здоров, школяр" (Франкфурт-на-Майне, 1964, 1966);
"Веселый барабанщик" (Лондон, 1966);
"Март великодушный" (М., 1967);
"Фронт приходит к нам" (М.,1967);
"Проза и поэзия" (Франкфурт-на-Майне, 1968, 1977, 1982, 1984);
"20 песенок для голоса и гитары". Краков, Польша, 1970.
"Два романа" (Франкфурт-на-Майне, 1970);
"Бедный Авросимов" (Чикаго, 1970; Париж, 1972);
"Глоток свободы" (М., 1971);
"Прелестные приключения" (Тбилиси, 1971; М., 1993);
"Похождения Шипова, или Старинный водевиль" (М., 1975, 1992);
"Прелестные приключения" (Тель-Авив, 1975);
"Арбат, мой Арбат" (М., 1976);
"Избранная проза" (М., 1979);
"Путешествие дилетантов" (М., 1979, 1980, 1986; Таллинн, 1987, 1988; М., 1990);
"Песни". 65 песен в 2 т. Ann Arbor, Michigan: ARDIS, т.1 1980, т.2 1986.
"Стихотворения" (М., 1984,1985);
"Свидание с Бонапартом" (М., 1985, 1988);
"Будь здоров, школяр" (М., 1987);
"Посвящается вам" (М., 1988);
"Девушка моей мечты" (М., 1988);
"Избранное" (М., 1989);
"Избранные произведения" в 2 тт. (М., 1989);
"Песни Булата Окуджавы. Мелодии и тексты". М.: Музыка, 1989.
"Капли Датского короля" (М., 1991);
"Приключения секретного баптиста" (М., 1991);
"Повести и рассказы" (М., 1992);
"Милости судьбы" (М., 1993);
"Заезжий музыкант" (М., 1993);
"Песенка о моей жизни" (М., 1995);
"Упраздненный театр" (М., 1995).
"Чаепитие на Арбате" (М., 1996);
"Зал ожидания" (Н.Новгород, 1996).

... и това далеч не е пълния списък...


Арбатски романс
Булат Окуджава

Арбатского романса старинное шитье,
К прогулкам в одиночестве пристрастье.
Из чашки запотевшей счастливое питье,
И женщины рассеянное "здрасте".
Не мучьтесь понапрасну, она ко мне добра,
Легко и грустно: век почти-что прожит.
Поверьте, эта дама - из моего ребра,
И без меня она уже не может.

Любовь такая штука - в ней так легко пропасть.
Зарыться, закружиться, затеряться.
Нам всем знакома эта губительная страсть,
Поэтому не стоит повторяться.
Бывали дни такие, гулял я молодой,
Глаза глядели в небо голубое,
Еще был не разменян мой первый золотой,
Пылали розы, гордые собою.

Еще моя походка мне не была смешна,
Еще подметки не пооторвались.
Из каждого окошка, где музыка слышна,
Какие мне удачи открывались.
Не мучьтесь понапрасну, всему своя пора -
Траву взрастите, к осени сомнется.
Мы начали прогулку с арбатского двора,
К нему-то все, как видно, и вернется.



ПЕСЕНКА ОБ АРБАТЕ

Ты течешь, как река. Странное название!
И прозрачен асфальт, как в реке вода.
Ах, Арбат, мой Арбат,
ты — мое призвание.
Ты — и радость моя, и моя беда.

Пешеходы твои — люди невеликие,
каблуками стучат — по делам спешат.
Ах, Арбат, мой Арбат,
ты — моя религия,
мостовые твои подо мной лежат.

От любови твоей вовсе не излечишься,
сорок тысяч других мостовых любя.
Ах, Арбат, мой Арбат,
ты — мое отечество,
никогда до конца не пройти тебя.
1959

_________________
Some people live their dreams...


Чет Яну 15, 2009 7:09 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
Донован


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=HCCjv2OiTxE&feature=related[/youtube]


кое е това момче?
близък приятел на Битълс, Джоан Бейз, Брайън Джонс...
истинско дете, започнало кариерата си на 18 години...
един от малкото музиканти, намесени в създаването на музиката на Битълс,
автор на текста и бек вокал в песента им Yellow Submarine...
участвал в оркестрацията на A Day in the Life...
създал серия от хитове в периода 1965-1970...
хипи с риза на цветя и бебешка физиономия...
flower power...


Донован /Донован Филипс Лейч, роден на 10 май 1946 в Мерихил, Глазгоу/.
Шотландски певец, композитор, китарист.
Появявил се от британската фолк сцена, той развива еклектичен характерен стил, съчетаващ фолк, джаз, поп и психеделия.

моята детска любов.


мисля, че Донован е незаслужено позабравен днес.
но чуйте Catch the Wind, Sunshine Superman, Mellow Yellow,
Hurdy-Gurdy Man, Wear your love like heaven, Jennifer Juniper,
Goo Goo Barabajagal, Atlantis...



[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=k6lMbZ0HI-Y&feature=related[/youtube]

_________________
Some people live their dreams...


Чет Яну 15, 2009 7:23 am Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
Ноу, :comeforakiss:
Благодаря ти за всичко, което правиш за музикалния ни раздел!

Специални благодарности, че си представила и "моя" Висоцки!

Ще вмъкна тук още един клип с любима песен и интервю с него и ще ви дам линк към руски сайт с богато съдържание за живота и творчеството му.










_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пон Яну 19, 2009 1:33 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
А сега ще ви представя Леонард Коен




Един от най-пленителните и загадъчни поети/певци от 60-те години задържа вече четири десетилетия почитателите си и неотменно привлича вниманието на критици и млади музиканти.

Коен не е широко популярен, но уникалният му глас и музика, както и силата и въздействието на текстовете му, му осигуряват място в първите редове на рок изпълнителите и си създава собствено място в музиката.

Леонард Норман Коен (Leonard Norman Cohen) е канадски поет, писател и автор и изпълнител на песни. Музиката му оказва силно виляние върху други автори на песни и са записани стотици варианти на негови произведения.
U2 и Bono го възхваляват, наричайки го "нашият Byron, нашият Shelley" .



Дискография:

* Songs of Leonard Cohen (1967)
* Songs from a Room (1969)
* Songs of Love and Hate (1971)
* Live Songs (1973)
* New Skin for the Old Ceremony (1974)
* Death of a Ladies' Man (1977)
* Recent Songs (1979)
* Various Positions (1984)
* I'm Your Man (1988)
* The Future (1992)
* Cohen Live (1994)
* Field Commander Cohen: Tour of 1979 (2001)
* Ten New Songs (2001)
* Dear Heather (2004)

Роден e на 21 септември 1934 в богат англофонски квартал на Монреал в еврейско руско-полско семейство, и е едва на 9, когато баща му умира.
От малък е увлечен от литература и поезия и сам казва: "Като малък като всички започнах да чета френските романисти Камю, Сартр. Сега чета много малко поезия, но бях силно повлиян от няколко поети. Между тях Федрико Гарсия Лорка, големия испански поет, ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс, и много от... Библията, поезията на Библията."
На 17 години учи история в университета Mc Gill и пише първите си поеми. Успоредно се интересува и от музика и участва в трио (кънтри и фолк) "Les Buckskin Boys".
През 1959 година една субсидия му позволява да напусне Северна Америка и да пристигне в Европа. Престоява известно време в Лондон, а след това наема къща в Гърция на остров Хидра, който по това време не е така популярен за туристи. Тук намира спокйствие да твори и остава 7 години. Пише следващата си стихосбирка Flowers For Hitler (1964) и две новели The Favorite Game (1963), Beautiful Losers (1966), които имат голям успех.
С неспокоен дух, който не се свърта на едно място, Коен решава да се завърне в Америка с намерението да пише текстове за песни и, преследвайки музикална кариера, да е близо до Нашвил. Подпомогнат е от Judy Collins, която записва песните му "Suzanne" и "Dress Rehearsal Rag" в своя албум. През 1967 се представя на фолк фестивал в Нюпорт, където го забелязва легендарният John Hammond (който открива и Billie Holiday, Bob Dylan and Bruce Springsteen). По Коледа излиза първият му албум "The Songs of Leonard Cohen". Това е забележителен дебют, песните му "Suzanne," избрах този клип, защото е направен с кадри от филма на Коен "I Am A Hotel", за който ще стане дума по-долу. "Hey That's No Way To Say Goodbye," "So Long, Marianne," го качват на върха на класациите.


За американците това е познат автор, който иска да покаже, че може да пише и песни, но за европейците (книгите му тогава все още не са превеждани) той е пълно откритие и намира ентусиазиран прием.
През 1970 Коен прави първото си европейско турне с групата "The Army".
Следващите албуми “Songs From a Room” (1969) и “Songs of Love and Hate” (1971) засилват и затвърждават репутацията му на майстор на тема меланхолия, обида, огорчение и самота. С "Bird On a Wire" "The Story of Isaac," "Joan of Arc," and "Famous Blue Raincoat," той продължава да разширява границите на полето на поп песните.
Но следват няколко години на отсъствие от музикалната сцена. Публикува нова стихосбирка, раждат му се две деца, напуска о-в Хидра и се мести в Израел точно по времето на Кипърската война (по задължение и като причина да напусна дома си, казва той). Все пак и в албума «Live Songs” има няколко неиздавани дотогава песни.
А междувременно, през 1973, песните му дават основа на театрална продукция «Sisters of Mercy”, поставена от Gene Lesser и основана на живота на Коен, или поне на измислена версия на живота му.
През 1974 излиза следващия албум «New Skin For The Old Ceremony”, в който разбира се откриваме военната тематика, но тук е и песента «Lover Lover Lover”, както и «Chelsea Hotel”, посветена на Janis Joplin.

Сега вече Леонард Коен е вече по-малко мистериозна личност, има продължителни турнета и значителна публичност - и освен с всичко друго става популярен и с необичайната си привлекателност за жените, които го оприличават с романтичния герой от повечето му песни.
Ритъмът на изявите му обаче е непостоянен. След “New Skin For The Old Ceremony” следва мълчание до толкова, че Bob Dylan му посвещава албума си Desire, все едно вече го няма. Коен му отвръща като го кани да пее в следващия му албум «Death Of Ladies Man”, реализиран от Phil Spector, гениален продуцент със славата на параноик и опасен луд. В резултат се появява най-скандалния албум в кариерата му.
Със следващия си албум, «Recent Songs” (1979), Леонард Коен се връща към музиката си от началото на 70-те и се показва в най-добрата си светлина.
При всички случаи той е перфекциопнист и работи усърдно. Самият той споделя: "Срамувам се, наистина има хора, които пишат големи песни в такси или на салфетка в кафене, но аз не знам дали съм бавен или мързелив, но ми отнема месеци, дори години за това."
Все така с остър и безумен език пише за живота и любовта, особено за взаимоотношенията, но също така изглежда влиза в популярен стил с песни като "Humbled in Love."

През 1984 издава албум «Various Positions” и поетично-религиозна стихосбирка «The Book of Mercy”. Албумът, издаден заедно с Jennifer Warnes, е убедително най-добрият му до момента. Изключително изразителният му баритон се съчетава чудесно с Warnes и песните са по-изящни от всякога. "Dance Me to the End of Love" е вълнуваща балада, която не може да се забрави.


През 1984 година се реализира и като режисьор и сценарист и филмът му "I Am A Hotel" печели първа награда на международен телевизионен фестивал в Монреал. По-горе слушахме "Suzanne," Ето още нещо чудесно от филма - "Memories"
Пише и текста към музикалната комедия на Lewis Furey "Night Magic", поставена на екран с участието на Carole Laure, Nick Mancuso, Jean Carmet et Stéphane Audran.
За съжаление «Various Positions” минава относително незабелязан и следва нова пауза в записите.

Албумът "I Am Your Man" се появява 1988 година. Един албум изключително
модерен за времето си - използва съвременна техника, синтезатори и албумът става бестселър. Тук - едноименната песен.

Отново следва пауза. Синът му претърпява катастрофа и Коен обяснява отсъствието си с това, но също и с времето, което му е било необходимо след прекъсването, за да се върне към предишната си форма.

Тъй като педантичното старание на Коен оставя доста дълги паузи между албумите, много артисти като Neil Diamond, Nick Cave, Diana Ross, Joan Baez, Rita Coolidge, and Joe Cocker, през това време представят на слушателите свои интерпретации на негови песни. Дългогодишната му партньорка Jennifer Warnes издава през 1986 албумa “Famous Blue Raincoat” изцяло с работи на Коен.
През 1992 съвременниците му отдават почит с издаването на "I'm Your Fan”, включващ кавъри на 18 негови песни, представени от REM, John Cale, Nick Cave, lan McCulloch, The Pixies, House of Love and Lloyd Cole.
През ноември 1992, 25 години след Suzanne, Коен отново е актуален с новия си албум The Future. Както обикновено албумът е тежък, темите мрачни. Леонард Коен - това е изкуството да създадеш красота от тъгата, макар че и според него самия в песните му има много приглушен смях.
"Closing Time" - май само при изпълнението на тази песен съм го видяла усмихнат.

През юни 1994 представя Cohen Live, съставен по време на турнетата му през 1988 и 1993.

Леонард Коен е последовател на дзен-будизма, който практикува със своя приятел и учител Sasaki Roshi, наполовина японец. От 1994 до 1996 той се отдава основно на медитация в дзен центъра на Mont Baldy, в калифорнийска пустиня, преди да бъде официално ordonné като будистки монах на 9 август 1996 с името Jikan, което означава "Мълчаливецът". За феновете му е интересно дали след оттеглянето му Jikan-Cohen ще изпитва нужда да пише песни и да ги споделя със света. Изглежда - да. В очакване на новите му произведения Sony публикува More Best Of, а когато през 1999 Коен напуска Mont Baldy, той носи няколко дузини текстове и поеми. В ново сътрудничество с певеца/поет/музикант Sharon Robinson издава нов албум Ten New Songs (2001). по същото време пуска в продажба и Field Commander Cohen: Tour of 1979 с изпълнения от турнето си преди 22 години.
През 2004, на 70 години, Коен представя един от най-дискутираните в кариерата му албуми «Dear Heather». Тук се разкрива още веднъж невероятния му глас като дълбок баритон, малко по-ограничен, но Коен преодолява промяната в звуковия тембър превръщайки я в предимство, точно както е правел по време на цялата си кариера.

Hey, thats no way to say goodbye , ще продължа утре...





_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пон Яну 19, 2009 2:44 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Поетите
вдъхнови ме....:D
любима за мен комбинация - тарантино-коен....




_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Яну 19, 2009 7:37 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
:dance: Знаех си!

Но не знам защо все пиша, че ще дописвам, като...
и тогава бях писала... искаше ми се да
Всъщност така и не се наканих да отделя време да напиша и още нещо ...
... така че пак за някои дежа-вю
това, което бях споделила за диска:




Ако ви попадне диска "Леонард Коен: Вечно твой" Купете си го! Това е филм за един концерт в Австралия, посветен на творчеството на Коен.
Вярно, че на обложката пише, че песните са в изпълнение на други, но ще чуете (и видите) и няколко в изпълнение на Коен, а и интервюта - с него и за него.
Филмът е със субтитри и песните са с превод.

Докато гледах записах нещичко:
Коен:
Много любезно ми лепнаха етикета "певец" макар трудно да изкарвах цяла песен.
Години наред бях известен като монах. бръснех си главата, носех роби, ставах в ранни зори...
Мразих всички, но се държах щедро с тях. Никой не ме разбра.
Репутацията ми на любовчия е някакъв виц. Горчиво съм се смял през десетките хиляди нощи, които прекарах сам.


Боно (U2)
Да си го кажем сериозно. Много малко хора дръзват да пристъпят там, където Леонард Коен е цар. Това е много рядък талант. В тъмата на демокрацията той ни кара да усещаме, че истината е в красотата. Той превръща тъмата в красота. В тъмата открива краски, които наподобяват ярки цветове.

В YouTube-то филмът го има на клипове, но, естествено без бг субтитри

Изпълнението, което най-много ми хареса, е в този клип:
Rufus Wainwright -
Everybody Knows

В началото Руфъс Уейнрайт разказва как се е запознал с Коен. Гостувал им като приятел на дъщеря му и Леонард Коен, по домашному - бос и по бельо се опитвал да съживи и нахрани едно птиченце... после излязъл и... в следващия момент се появил изтупан в костюм от Армани с кожени обувки, безупречна прическа...
Много елегантно се е носел

Коен споделя, че баща му, макар инженер по професия е работел в шивашкия бранш и от малък се приучил да ходи с костюм, по-късно пробвал джинси, но не му харесало

А за изпълненията на Руфъс и Марта Уейнрайт самият Коен казва:"Двамата вдъхват нов живот на песните ми".
...
В негово, на Коен, изпълнение е включена е песента Tower of Song

(С превод само на част от нея ;))


Well my friends are gone and my hair is grey
I ache in the places where I used to play
And I'm crazy for love but I'm not coming on
I'm just paying my rent every day
Oh in the Tower of Song
I said to Hank Williams: how lonely does it get?
Hank Williams hasn't answered yet
But I hear him coughing all night long
A hundred floors above me
In the Tower of Song

I was born like this, I had no choice
I was born with the gift of a golden voice
And twenty-seven angels from the Great Beyond
They tied me to this table right here
In the Tower of Song

So you can stick your little pins in that voodoo doll
I'm very sorry, baby, doesn't look like me at all
I'm standing by the window where the light is strong
Ah they don't let a woman kill you
Not in the Tower of Song

Now you can say that I've grown bitter but of this you may be sure
The rich have got their channels in the bedrooms of the poor
And there's a mighty judgement coming, but I may be wrong
You see, you hear these funny voices
In the Tower of Song

I see you standing on the other side
I don't know how the river got so wide
I loved you baby, way back when
And all the bridges are burning that we might have crossed
But I feel so close to everything that we lost
We'll never have to lose it again

Now I bid you farewell, I don't know when I'll be back
There moving us tomorrow to that tower down the track
But you'll be hearing from me baby, long after I'm gone
I'll be speaking to you sweetly
From a window in the Tower of Song

Yeah my friends are gone and my hair is grey
I ache in the places where I used to play
And I'm crazy for love but I'm not coming on
I'm just paying my rent every day
Oh in the Tower of Song


Приятелите ме напуснаха, косата ми е сива
Болят ме местата, с които някога си играех.
луд за любов, но вече не ставам.
Плащам си наема на Кулата на песента
обясних на Ханк Уилямс колко самотно е там
Ханк Уилямс още не ми е отговорил
Но по цели нощи го чувам да кашля
на стотици етажи над мен
в Кулата на песента.
Така съм роден, не е по мой избор.
Дарен съм с този златист глас
27 ангели от Великото Отвъдно
вързаха ме към тази маса
в Кулата на песента
Започвай да бодеш игличките
в своята вуду кукла...


Следващата част на песента във филма е в изпълнение на Боно U2

Виждам те да стоиш
от другата страна
Кога реката стана толкова широка?
Обичах те, скъпа, много отдавна.
всички мостове, по които минахме, изгоряха.
но всичко, което изгубихме
ми е все така близко.
Вече няма да го изгубим.

...



_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Вто Яну 20, 2009 1:26 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
Да останем още малко с Коен и да го поздравим задето в последните години той прави доста турнета
И Тези дни е на концерти ...
макар да казват по финансови причини... :( , но пък за радост на феновете, а и си мисля, че е много щастлив да види колко много още го обича публиката.

А и задето през 2008 г. влезе в престижната колекция "Рокендрол Залата на славата" ,
(заедно с имената на The Dave Clark, The Ventures, Джон Меленкамп и Мадона).
Да му пожелаем усмихнато бъдеще!

И да послушаме неговата песен:

The Future




И един линк към сайт :)



ПП. И още един ;)
искаше ми се да го донеса с някоя дума на български, ама ще дойде другият му рожден ден... :(
освен всички разни страници, има три за новите му три песни от последното му турне (а през март започва Европейско турне ;)) с клипове от различни техни изпълнения, щото ги е изпълнявал все по различному.
Едно от изпълненията на “Lullaby” ви пуснах за лека нощ, а тук едно от Feels So Good :


_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Последна промяна dreamy на Съб Дек 19, 2009 2:05 am, променена общо 1 път



Съб Яну 24, 2009 12:33 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетите
Днес ще ви върна пак към Булат Окуджава

"Проектът, който ще видите на тези страници е изражение на искрено възхищение от поезията и музиката на Окуджава. Музика и поезия, изпълнена с дълбока безсловесна любов, проста мъдрост, породена от природната му искреност, изключителна човечност, а също така от целия живот и дейност на този изключителен човек."

От проекта:
Поэт

У поэта соперников нету -
Ни на улице и не в судьбе,
И когда он кричит всему свету,
Это он не о вас - о себе.

Ручки тонкие к небу возносит,
Жизнь и силы по капле губя.
Догорает, прощения просит.
Это он не за вас - за себя.

Но когда достигает предела
И душа отлетает во тьму -
Поле пройдено, кончено дело.
Вам решать - для кого и кому.

То ли мёд, то ли сладкая чаша,
То ли адский огонь, то ли храм...
Всё, что было его, - нынче ваше.
Всё - для вас. Посвящается вам.


Ще откриете в тюбето и другите песни от проекта.

Едно стихотворение, което ...
Мгновенно слово. Короток век…
1964
Мгновенно слово. Короток век.
Где ж умещается человек?
Как, и когда, и в какой глуши
распускаются розы его души?
Как умудряется он успеть
свое промолчать и свое пропеть,
по планете просеменить,
гнев на милость переменить?
Как умудряется он, чудак,
на ярмарке
поцелуев и драк,
в славословии и пальбе
выбрать только любовь себе?
Осколок выплеснет его кровь:
Вот тебе за твою любовь!
Пощечины перепадут в раю:
Вот тебе за любовь твою!
И все ж умудряется он, чудак,
на ярмарке
поцелуев и драк,
в славословии
и гульбе
выбрать только любовь себе!



а ето и Молитвата ;)

Пока Земля еще вертится, пока еще ярок свет,
Господи, дай же ты каждому, чего у него нет:

мудрому дай голову, трусливому дай коня,
дай счастливому денег... И не забудь про меня.

Пока Земля еще вертится, Господи, - Твоя власть! -
Дай рвущемуся к власти навластвоваться власть,
Дай передышку щедрому хоть до исхода дня.
Каину дай раскаянье... И не забудь про меня.

Я знаю: Ты все умеешь, Я верую в мудрость Твою,
Как верит солдат убитый, что он проживает в раю,
Как верит каждое ухо тихим речам Твоим,
Как веруем и мы сами, не ведая, что творим!

Господи, мой Боже, зеленоглазый мой,
Пока Земля еще вертится, И это ей странно самой,
Пока еще хватает времени и огня,
Дай же Ты всем понемногу... И не забудь про меня.

1963
За Молитвата ще ви предложа и един (по неговите думи недоизчистен) превод на Silver Wolfess
ХуЛитер

Докато земята се върти, докато има светлина,
Господи, дай всекиму ти, липсващата благина.
Дай глава на мъдрия, на плахия - кон устремен,
дай пари на щастливия… И не забравяй за мен.

Докато земята се върти, нека бъде Твоята власт,
дай на властолюбивия да се навластва във сласт,
дай почивка на щедрия - дори до последния ден,
на Каин ти дай разкаяние… И не забравяй за мен.

Зная, всичко можеш ти, вярвам в мъдростта твоя,
както вярва войникът убит, че пребивава във Рая,
както вярва всяко ухо на неведомите твои слова,
както вярваме и ние самите, слепи за свойте дела.

Господи мой, зеленооки мой Боже,
докато земята върти се, учудена, че все още може,
докато й е достатъчно огънят и има все още време
дай на всеки по нещичко… И не забравяй за мене.


И две препратки към руски сайтове:
Бард
Произведения

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Съб Мар 14, 2009 7:32 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 15 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov