Последно посещение: Нед Ное 19, 2017 7:51 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Ное 19, 2017 7:51 pm




 [ 4 мнения ] 
В началото бе БЛУС 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение В началото бе БЛУС
Блус
/от Уикипедия, свободната енциклопедия/
Блусът е вокална и инструментална музикална форма, развила се от афро-американските спиричуъли и трудови песни, като най-далечните му стилови корени са в Западна Африка. Блусът оказва силно влияние върху по-късната западна популярна музика.

И само толкова?
Преди време чух от Васко Кръпката едни думи...
"Няма рок! Всичко е блус!"
По-късно разбрах какво означава това.
Замислях тази тема отдавна, но едно събитие ме накара точно днес да започна и точно с този музикант.

Тадеуш Налепа
Tadeusz Nalepa



На 4 март 2007 почина Тадеуш Налепа, полски музикант.
Той беше на 64 години.

Наричаха го родния баща на полския блус. Но неговото значение за полската музика безусловно излиза от рамките на този музикален жанр.



Тадеуш Налепа е роден 1943 година в Жешов. От детството си се занимава с музика. "Преправяхме обикновени китари в електрически, - спомня си той по-късно. - Аз пеех рок-ен-рол. Свирех в ресторанти и нощни клубове."
През 1965 основава в Жешов група с името Блекаут /Blackout/ и тръгва да покорява цяла Полша. След няколко години, вече имайки в сметката няколко хита, групата се разпада и през 1968 Налепа събира нова банда, наречена Брейкаут /Breakout/.
Това било истинска революция за полската сцена. От концертите си на Запад, групата донася усвоени нови тенденции в съвременния рок и с връщането си в Полша поразява публиката не само с прекрасно звучене, световно шоу и хипи външен вид, но преди всичко със самата музика!
Брейкаут се отказват от господстващата по това време в полската музика естетика на биг бийта и представят нова музика по западен образец.
Налепа се оказва и талантлив композитор. Песните от репертояра на групата /Ако ти обичаше, хей!, Бих тръгнала след теб... и др./ се превръщат в канон за полската поп музика.
Самият външен вид на участниците в групата не оставя съмнение, че тяхната музика представлява ново явление: ризи в ярки цветове, прически хипи - този имидж никак не се вписва в тогавашната действителност - времето на комунистическото управление на Гомулка. И именно това е причина групата да не бъде показвана по телевизия, да не бъде допускана и до участия във фестивали. Верността на Налепа към избрания стил се превръща в символ за феновете - лидерът на Брейкаут става идол на контракултурата. Но идеологията не интересува Налепа - за него главна е музиката.
Налепа постоянно експериментира. Във втория си албум групата звучи по-скоро хард. Но в третия вече намира своето лице. Не случайно албумът е озаглавен Блус. От този момент Налепа остава верен преди всичко на блуса. Започват да го наричат Бащата на полския блус.
"Бих могъл даже и майка да бъда, - шегува се Налепа в едно интервю. - Вече не се обиждам на никакви прозвища. Просто аз записах първата плоча с блус в Полша и това е всичко."
В последващите години Тадеуш Налепа продължава да свири блус и да записва албуми с групата Брейкаут, а след нейното разпадане - и под свое име. Той е прекрасен китарист с особен, добре отличаващ се стил и харизматичен вокалист. На неговите песни се е учило да свири на китара едно цяло поколение поклонници на този инструмент.
С течение на времето Налепа все по-рядко участва в концерти заради влошеното си здравословно състояние.
"Смирено приемам всичко, което ми се пада - и болести, и нещастия, - казва той. - Мъката също е нужна на човека."

Източник: www.gazeta.pl

Позволявам си да оставя тук в памет на големия музикант текста на една от най-хубавите му песни.
Бъдете снизходителни към превода ми, трудно се превежда поезия.

Молитва

Изслушай моята песен, Господарю,
до теб възнасям днес аз глас,
ти всичко си и си навсякъде,
само камък ти не ми бъди!

За тебе песен пея, Боже,
защото всичко можеш ти да ни дадеш,
така че моля дай ми шанс още веднъж,
дай ми го за последен път.

Достатъчно е ти с ръка да махнеш,
достатъчна е твоя мисъл една,
за да започна животът си отново,
само моля за божия жест.

На теб поднасям тази песен, Господи,
ти чуваш ли благия ми глас,
дай ми още веднъж да тръгна от начало,
дай ми живот още веднъж.

Вече не пренебрегвам нито миг,
защото познавам мъката от загубените дни,
затова моля дай ми шанс още веднъж,
дай ми го за последен път.

А ако живот не можеш да ми дадеш,
то тогава бих преживял още веднъж тази любов,
която е угаснала в нас,
наистина бих я преживял пак.

За тебе песен пея, Господарю,
до теб възнасям днес аз глас,
ти хляб и птичка, слънце можеш да си,
единствено вкаменяване не ми бъди.

/превод от полски - Р.Г./

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 5:49 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В началото бе БЛУС
John Mayall

Джон Мейъл - Пионерът на английския блус.
Забележителен певец, композитор и мултиинструменталист!
Училище за музиканти!
От "гнездото" на Джон са излетяли такива музиканти като Ерик Клептън и Джак Брус /по-късно създали Крийм/, Питър Грийн, Джон Макви и Мик Флийтууд /и тримата създали Флийтууд Мек/, Мик Тейлър /по-късно в Ролинг стоунс/, Лари Тейлър /Кенед Хийт/, Енди Фрейзър /Фрий/, Харви Мендел, Ранди Ресник, Коко Монтоя и цяла плеяда значими имена...



Джон е роден в малкото градче Маклесфийлд, графство Чешийр, недалеч от Манчестър, на 29 ноември 1933 година. Днес Джон е баща на 6 деца и дядо на 6 внуци! По музиката се запалва от своя баща - истински меломан, който колекционирал грамофонни плочи и свирел на китала в любителски оркестър.
Интересен епизод от живота на младия Джон е, когато 15-годишен, чувствайки се вече възрастен, заявил на родителите си, че ще живее в собствен дом и се оттеглил... на едно дърво. Там, в нещо наполовина наблюдателница и наполовина гнездо, Джон живял няколко години. Прекарал ток и даже подобие на водопровод!
Да замине за Лондон и да превърне в своя професия блуса, Джон се решава 30-годишен. Но трябва да отбележим, че когато Роулинг стоунс дръпват първата жица на блуса, Джон Мейъл вече от години прави това.
В началото на 50-те години, след завършване на художествена школа, Джон подписва контракт за служба в армията и три години участва във войната в Корея. От театъра на военните действия, Джон донася купена по време на кратък отпуск в Япония електрическа китара и решимост да продължи музикалното си образование. Постъпва в художествен колеж в Манчестър, в който учи до 1959. В този период Джон Мейъл създава първите си групи и завързва приятелствос музиканти, които впоследствие стават част от неговата знаменита група The Bluesbreakers.
През април 1965 към групата се присъединява Ерик Клептън и още през юли следващата година излиза албумът Bluesbreakers With Eric Clapton, превърнал се в класика за световния блус и рок.


_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 5:54 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В началото бе БЛУС
Пълен списък на музикантите,
преминали през школата на големия
Джон Мейъл

John Mayall And The Bluesbreakers

John Mayall - Guitars, Vocals, Keyboards, Harmonica
Davy Graham - Guitars
John McVie - Bass
Peter Ward - Drums

През годините...

Bernie Watson - Guitars 1963
Hughie Flint - Drums 1964
Roger Dean - Guitars 1964
Eric Clapton - Guitars 1965
Peter Green - Guitars 1965
Jack Bruce - Bass 1965
Aynsley Dunbar - Drums 1966
Mick Fleetwood - Drums 1967
Mick Taylor - Guitars 1967
Keef Hartley - Drums 1967
Chris Mercer - Sax 1967
Rip Kant - Sax 1967
Henry Lowther - Trumpet 1967
Dick Heckstall-Smith - Sax 1967
Paul Williams - Bass 1967
Keith Tillman - Bass 1967
Andy Fraser - Bass 1968
Tony Reeves - Bass 1968
Jon Hiseman - Drums 1968
Colin Allen - Drums 1968
Steve Thompson - Bass 1968
Jon Mark - Guitars 1969
Johnny Almond - Sax 1969
Harvey Mandel - Guitars 1970
Alex Dmochowski - Bass 1970
Larry Taylor - Bass 1970
Don Harris - Strings 1970
Jimmy McCulloch - Guitars 1971
Freddy Robinson - Guitars 1971
Blue Mitchell - Trumpet 1971
Ron Selico - Bass 1971
Clifford Solomon - Sax 1971
Fred Jackson - Sax 1972
Victor Gaskin - Bass 1972
Charles Owens - Sax 1972
Ernie Watts - Sax 1972
Red Holloway - Sax, Reeds 1972
Randy Resnick - Guitars 1975
Soko Richardson - Drums 1975
Dee McKinnie - Vocals 1975
Rick Vito - Guitars 1975
Jay Spell - Keyboards 1975
Gary Rowles - Guitars 1977
Frank Wilson - Drums 1977
Warren Bryant - Percussion 1977
Pepper Watkins - Vocals 1977
Patty Smith - Vocals 1977
James Smith - Guitars 1977
Chris Cameron - Keyboards 1979
Christian Mostert - Sax 1979
Angus Thomas - Bass 1979
Ruben Alvarez - Drums 1979
Maggie Parker - Vocals 1979
Kevin McCormick - Bass 1980
Don McMinn - Guitars 1981
Bobby Manuel - Guitars 1981
Jeff Davis - Bass 1981
Mike Gardner - Drums 1981
Coco Montoya - Guitars 1984
Kal David - Guitars 1984
Willie McNeil - Drums 1984
Walter Trout - Guitars 1984
Bobby Haynes - Bass 1984
Keith John - Drums, Vocals 1985
Joe Yuele - Drums 1985
Freebo - Bass 1990
Rick Cortez - Bass 1991
Buddy Whittington - Guitars 1994
Greg Rzab - Bass 1997
Neil Simpson - Bass 2000
Hank Van Sickle - Bass 2000
Tom Canning - Keyboards 2002

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 5:56 am Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: В началото бе БЛУС
Eric Clapton

Ерик Клептън




"Рокът, като батерия трябва периодично да се връща към блуса, за да се презареди." - така смята Ерик Клептън, един от най-именитите и авторитетни китаристи на нашето време, изпълнител, чието творчество стана школа и своеобразен еталон за няколко поколения рок музиканти.
Въпреки своята искрена и грижливо пазена любов към блуса, той никога не е бил "чист" блусмен. Групите, в които е участвал, свирят онзи рок, който получава мощен тласък от блуса, а и соловото му творчество не може да се назове чист блус.
Но все пак, самият Ерик Клептън винаги е считал себе си именно за блус музикант. Като такъв е запомнен и от по-голямата част от своята публика и с това е придобел своя авторитет сред музикалните кръгове, причислили го към най-великите съвременни китаристи. Въпреки този звезден статус, той предпочита да остава в сянка, по-далече от шумните стадиони и гръмки концерти. Но и по този начин, все пак се оказва единственият музикант, намерил два пъти място в Залата на славата на рокенрола - веднъж като член на групата Крийм и втори път като солов изпълнител!
Повече от три десетилетия Клептън спокойно и активно работи, без да позволи да му пречат личните драми, комерсиалната суета и бурните емоции.



Ерик Клептън /Ерик Патрик Клептън/ е роден на 30 март 1945 година в Сурре, Великобритания. Той е извънбрачно дете на Патрисия Моли Клептън и канадския войник Едуард Фрайер. Почти веднага след раждането му, майката заминала за Германия, където скоро се омъжила, а малкия Рики /така го наричали тогава/ бил оставен на грижите на баба си и дядо си.
Своята майка той видял за първи път, когато бил вече 10-годишен.
Бъдещият герой на рок сцената бил скромно и прилежно момче, добър ученик, начинаещ художник, на когото възлагали големи надежди.
След като завършил училище, той постъпил в колеж по изкуства. Преподавателите не можели да ес нарадват на скромния и интелигентен ученик, а Ерик се радвал на живота и поглъщал знания в огромни дози. Само че тази идилия не продължила дълго. Още във втори курс, Ерик започнал да изостава и вина за това имало увлечението му по блуса. Слушал до забрава записи на Биг Бил Брунзи, Мъди Уотърс, Робърт Джонсън, Сони Бой Уилямс... а когато видял по телевизия изпълнение на Джели Лий Люис, взел решение да се научи да свири на китара. Всичко завълшило с това, че на 17 години той бил изключен от училище, понеже си свирел на китара в час.
Не особено разкаян за деянието си, Ерик се концентрирал върху музиката. Денем работел ту като товарач в склад, ту общ работник на зеленчукова борса, а вечерите посвещавал на обучението си в свирене на китара.
По това време той свири и в различни младежки групи, две от които били доста популярни сред подрастващите - Кейзи Джонс и Рустърс. Именно тогава на Ерик прикачили прозвището Бавната ръка /Slowhand/, заради маниера бавно и плавно да плъзга китката си по грифа на китарата.



Когато Ерик навършил 18, бил поканен в Ярбърдс /YARDBIRDS/ - група, която постигнала впечатляващи творчески и комерсиални резултати, но нейният завой към поп музика принудил Клептън да си отиде. Независимо от това, че групата свирела много интересна и иновационна по това време музика и колегите на Клептън били професионалисти от висока класа, през 1965 година той все пак напуска Ярбърдс, намирайки, че групата доста се е отклонила от първоначално избраната блус-линия.

Следващият етап в кариерата на Клептън е присъединяването му към групата на Джон Мейъл /John Mayall/ - Блуузбрекърс /BLUESBREAKERS/.



Клептън доволно бързо придобел доминираща роля в групата и това не се харесало особено на Джон Мейъл. В резултат Клептън поработил там по-малко от година и с негово участие бил записан един единствен албум - Bluesbreakers With Eric Clapton, който се изкачил до шестото място в британските чартове. Мнозина смятат този албум за най-добър не само в дискографията на BLUESBREAKERS, но и на Джон Мейъл въобще.

В 1966 Клептън вече има безспорен авторитет не само в кръговете на блус феновете, но и сред широката публика. Напускайки Мейъл, той решава да основе нова група, която да изпълнява чист блус в духа на Бъди Гай и Мъди Уотърс. За тази цел той кани своят бивш колега от Блусбрекърс - басиста Джек Брус и барабаниста Джиндър Бейкър, с когото се познавал от една изява на Блусбрекърс. Тогава Клептън още не знаел за сложността на взаимоотношенията между Брус и Бейкър. На първата репетиция станало ясно, че може да се получи нещо повече от класически блус и увлечен от нови идеи, Клептън отново започнал да изпълнява не онова, което му се искало.



Триото Крийм /CREAM/ се превърнало в постоянно украшение на рок-сцената на 60-те години. Именно там се разкрил големият талант на Ерик Клептън като импровизатор и генератор на множество новаторски идеи, които впоследствие ще бъдат приети от многобройните герои на прогресив и хард-рока. Джаз и арт-рок мотивите, наложени върху класическа ритъм и блус основа, се харесали на публиката и Крийм не отстъпвала много като група от Бийтълс и Ролинг Стоунс.

Само че Клептън отново бил недоволен. Той не преставал да бъде привличан от корените на блуса и независимо от зашеметяващия комерсиален успех, групата просъществувала едва 3 години, издавайки 4 забележителни албума. За съдбата на колектива немаловажна роля изиграли постоянните караници на Брус и Бейкър, но основната беда на Крийм била неестествено раздутата популярност. А и действията на мениджърът, в усилията да извлече повече от тази популярност, станали не дотам коректни.


следва!
/превод от руски - Р.Г./

_________________
Some people live their dreams...


Съб Яну 03, 2009 6:11 am Профил
 [ 4 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov