Последно посещение: Съб Ное 18, 2017 12:48 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 18, 2017 12:48 am




 [ 61 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща
Поетична проза в чест на Ерос 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Поетична проза в чест на Ерос
Обичам, когато съм болна.
Когато изгарям в червено, а твоите пръсти са хладни на шията ми. Когато се оглеждаш в очите ми и се питаш от какъв ли кристал са изваяни.
Обичам, когато ме носиш до ваната и ме пускаш в пяната като хартиена лодка в мечтите си. Гъста, тежка мъгла се стеле от парата, в която се губя, но ти все ме намираш.
Обичам хавлията, която загряваш, без да се сетиш, че това ще влоши всяка треска. Когато ме гледаш игриво и предлагаш радикалния метод, чрез който ще поемеш половината вируси. Когато сериозното ти и обречено изражение се сбива с игривия ти поглед и рошавата коса на немирен хлапак. Отмятам глава назад и се разсмивам. Смехът забива болезнените си остриета в гърлото ми, а невидимият кактус заседнал в него се разраства и не пуска и капка от облекчаващата свежест. Сгрятото вино грее в чашата. Кристалът проблясва на светлината и медът, който точиш във виното е кехлибар от далечни морета. Сладък е пръста ти. Лепнат ми устните, напукани като сърцето на пустиня. Изгарям за дъжда ти, който ми носиш привечер. Не вярвам в целебната сила на желанието ти, но хладният допир на тялото ти е като повей за моята кожа. Като зажаднял бедуин поемаш по познатите дюни на моето тяло. Капка по капка се влива целебния сок на живота ти. Смехът ще оставя за после, защото обичам вика на „улучената газела”.
Обичам любовта по време на треска.


_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Яну 15, 2009 11:26 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Недей да ме молиш!
Никога недей ме моли!
Ела в миг, в който вече не чакам.
Не оставай навън.
Недей ме разпъва във времето. Недей ме разтяга безкрай.
Сълза, ако блесне в окото ти, не е позорна, ако ми позволиш да я изтрия без да продумам.
Позволи ми да плача, но ме спри преди да положа цвете до спомена.
Научи ме на полет, но без да мислиш скърши ми крилете, ако политна към друг. Не се плаши от напуканите ми устни, които като че ли ще те прокълнат при вида на пречупените ми криле. Те ще са моята жертва на привързаността ми към теб. А има ли по-ценно от безценната жертва?!
Не ми се кълни, че ще дойдеш. Когато вече затварям вратата, направи така, че кракът ти да не ми позволи да го сторя.Остави си място да минеш като среднощен разбойник без да рискувам волята си. Нека запазя волята за безволие при вида ти.
Няма нужда от думи. Нека аз те обливам с искрящи потоци слова. Дай ми за отговор само погледа, който казва за всичко. Моят словесен порой ще затихне от пръста ти, който бавно прокарваш по моите устни.
Докосни ме с ума си. Обвий ме във него. Ако в ярост крещиш, след това прошепни на съня ми думи, които искам да чуя. Той ще слепи всички онези парчета, които гневът ти е порутил от мойто сърце на обичаща.
Вземай сила от мен в моменти на нужда. С полъх на вятър ще ми я върнеш обратно дори да докосваме устни през стъклен покров.
Извия ли тяло в дъга на желание, не се изливай в порой. Капка по капка излей в сухите вени прелялото чувство от други молебени. Бавно, но сигурно ще превърна от всяка капка жълтица, и от всички тях ще ти изкова звезда, за да ти свети и в най-тъмната нощ.
Предизвикаш ли буря, направи го със ярост, завърти ме със сила, хвърли ме, но ме хвани преди да докосна дъното на чужда яма. Няма други цветя освен твоите, които биха покълнали в моята пръст и разцъфнали като в градината преди греха... като в онази шантава песен.
Ще я изпея само за теб.
Ще я изтанцувам за теб.
И ще забравим за малко дори и Аида.


_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Яну 15, 2009 11:29 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 9:18 pm
Мнения: 204
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Светът е за двама , мило ,

светът е за двама....

Тогава във главен герой

ще превърнеш , дори

старата вана ...


Чет Яну 15, 2009 11:44 am Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Яну 06, 2009 1:38 pm
Мнения: 82
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
- Как се казваш, мила?
- Скарлет.
- А на колко си години?
- На 21.
- Кой ти е най-добрият приятел?
- Джон.
- Кой Джон?
- Джон Картър.
- Откъде го познаваш Джон?
- От детската градина. Лепеше ми дъвки по косата.
- Така ли? А сега къде е?
- В затвора.
- Защо. Да не е убил някой?
- Не. Работи като надзирател.
- Харесваш ли го?
- Не.
- Тогава защо смяташ, че ти е приятел?
- Защото той казва, че аз съм му приятелка. И за да не го обидя, го лъжа, че и той ми е приятел.
- Но това е много лошо, Скарлет.
- Знам. Не искам да съм ничия приятелка.
- Но човек не може без приятели. Ако изпаднеш в беда от кого ще искаш пари назаем?
- За какво са ми пари? Аз живея безплатно.
- Как така безплатно, скъпа?
- Ами ей така. В един голям бял склад в края на града. И за мен се грижат постоянно.
- Но все пак, не го ли харесваш поне малко този Джон?
- Ни най-малко. Той е пияница и иска да спи с мен.
- Но какво лошо има в това?!?
- Много е груб.
- Възможно ли е ти да си го провокирала?
- Твърде възможно е.
- По какъв начин, мила?
- Ми обичам да ходя с минижуп и без бельо отдолу.
- Но това е повече от предизвикателно..
- Знам. Събирам погледите на мъжете, а той започва да ме ревнува. Страхотно е!
- Винаги ли правиш така с мъжете?
- Как?
- Да си играеш с тях..
- Не знам. Нямам опит с тях.
- Но нали току-що каза...
- Аз съм девствена всъщност!
- Така ли? А с бельо ли си в момента..
- Нали ти казах - не обичам да нося бельо.
- Може ли да проверя?
- Хм.. защо не.. а ти как се казваш?
- Джон. Джон Картър.

....


Чет Яну 15, 2009 12:57 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 9:18 pm
Мнения: 204
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Картър , ти , мили , си
убиец на любов , момче ,
но има ли как да го разбереш...


Чет Яну 15, 2009 3:00 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Ротация, един ден трябва да ни разкриеш точното послание на този израз!
ще взема да го изтърся някъде. не на място... :satisfied:

ще стана за майтап.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Яну 22, 2009 2:32 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Сън




Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, мълвящи почти несвързано. Миг на върховна наслада и стон... стон, откъснал се от душата като птица, излетяла неочаквано. Две тела, слети във върховен екстаз, любовен танц, движеща се лава от наслада...
Матракът се плъзва бавно и меко пада от леглото, но кой го забелязва. Влажните тела не се разделят, устните, набъбнали от страст, парят, парят до болка...
...
Часовникът звъни!
Не, не ми се става! Не и сега... Проклет часовник!
Тялото ми е натежало от съня... Същият сън, десетки нощи се повтаря и никога не мога да го довърша. Ама и аз съм една... дори и сънищата ми са като мен, несъвършени и нескопосани. Все бързам за някъде, все искам още и още... и от това ме боли, разбира се! Това, което сънувам, е любов. Не, не е секс, а любов. Разликата между секса и любовта е като между черния хайвер и бобената чорба, нали ме разбирате правилно? Не, че имам нещо против боба, ама за просветените е ясно, че черният хайвер е лукс. Един приятел казва: "В днешно време да си влюбен е привилегия, а да правиш любов е разкош". Прав е. От кога не съм правила любов? Не, не ми се мисли, гадно е да се връщам назад във времето. Там има само спомени, прекрасни, но спомени... Затова превръщам спомените в сънища, те поне са в настоящето.
Навън вали. Едрите капки дъжд потропват по ламарината на прозореца.

Също като в онази нощ...

Последната, в която правих любов...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Фев 02, 2009 11:04 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос


...Женски стонове се носят над арената,
в нощта се носят женси вопли,
ала те са само гукане на бурята, която бяга над вълните.
Гривяци на бурята и с тях това сърце напрегнато до пръсване сред пясъците,
цялото изпълнено с морето и окъпано във щастието просълзено на Възлюбената.
А ти, като плавното крило на птица прелетна, ще й кажеш ли накрая,
кой е този, който я събира с теб?

Море, в гласа ми влял се, океан във мене влял се навеки, и любов, любов, дали след тебе ще остане още грация и ритъм в тялото на тази прекалено любеща жена?
Надават стон жени притиснати,
надават стон, а нямат още рани...
И кой е този, който заедно проточва мъченията и насладата?
И кое животно след като с харпун са го пронизали,
за да накажат нежността му,
е оставало тъй любещо?
И тялото ми без излишно целомъдрие приема този побеснял копнеж и тайнството,
морето тъй приема волността на мълнията.
О, Море, възправено срещу смъртта!
Каква любов се е надигнала по този свят, за да посрещне свитата ти!
Вдигнала се е една единствена вълна!
И ти самият, който знаеш как с оръжията се борави.

..................

(ту би кънтиниют)

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 6:36 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос



Ръцете...
Нуждая се само от онези ръце, издържливите.
Които са празни, а дават ми всичко.
Ръцете, които ме носят нагоре и после не ме оставят да падна.
Търсят ръцете по мене живота си. Гладни са. А аз им го давам. Толкова много живот в себе си нося. Как ли издържам?
Бивши крила са ръцете и бъдещи сънища. Нощем ме будят и палят. Палят пожарища в моите сънища. Разравят жива жарава. Как ли издържат във пламъка?
Ръцете водата ми сбират. Жива вода по лицете ми плискат. Живи ръцете улавят вълните и в моето мъртво море животът изригва. Най-силните приливи те предизвикват, но нито за миг не ме завличат към дъното. Нагоре потъвам, а те все издържат.
Онези ръце – с нежната грубост.
Които познават ме цялата.
Които по мене пробягват и създават ми тяло.
Които с безкрайно търпение като капки дъждовни ме имат.
Които с последното свое кратко докосване
предизвикват взрив....светлина.


_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Фев 18, 2009 8:29 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Бавно и неосъзнато прехапа пресъхналите си устни.
Не й достигаше въздух от силните конвулсивни присвивания в областта на слънчевия сплит.

Главата й се изпразни и правеше отчаяни опити да улови някаква поне една прелитаща мисъл, за да успее да продума.

Абсолютно без успех. Всички шумове и цветове, цялото движение наоколо се смеси някъде пред очите й и изчезна. Останаха само две очи. Не, и това не беше. Просто един поглед, който директно влизаше вътре в нея и натискаше онова незнайно червено копче за взрив. И тя се взривяваше. Не знаеше коя е, къде е, защо е. Всичко което знаеше е, че очите й се пълнеха с емоция. Молеше се по никакъв начин да не последва допир, защото това би отприщило лавина, която ще ги завлече.

Мълчаха.

И се гледаха.

Тоест той я гледаше с някаква невъзможност да свали погледа си. А тя уж разсяно се рееше май наникъде, но всъщност виждаше, чустваше и го поемаше целия него дълбоко във вътрето си чрез погледа му. Беше убедена, че тук на масата, в препълненото луксозно заведение в центъра на града, изригва в оргазъм, след оргазъм, след оргазъм...

Отказа се да прави опити да се освества и остави пищящото си въображение да своеволничи.

Представи си как той се навежда над нея и поема дъха му дълбоко. Усети устните му залепени да изгарят нейните и почуства жаждата да пие вкуса му. Целуваха се дълго, с огромна наслада, магнетично пленени от сладостта, която изпитваха. Целуваха се и с целувките си изпиваха собствените си бариери, събличаха контрола си, пускаха на вятъра предразсъдъците. Беше лакома за топлината на кожата му и ненаситна за ръцете му ту заровени в косата й, ту плъзгащи се по вратлето й, ту силно притискащи я, изследващи я деликатно, за да се убеди, че е реална или пък уверено наслаждаващи се на тялото й.

Изливаше се. Съвсем физически усещаше как премина точката си на кипене и се разливаше в пространството наоколо.

- Желая те, лудо! - погледът му се заби до дъното й сякаш с изтръгната въздишка.

Вселената изригна.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Фев 23, 2009 12:10 am Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 61 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 7  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov