Последно посещение: Съб Ное 18, 2017 12:47 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 18, 2017 12:47 am




 [ 61 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща
Поетична проза в чест на Ерос 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Когато влитат пеперудите...
Нежно раздвижват въздуха. Без звук. Пърхат с крила.
Смаяно вдишвам пъстроцветния полъх. Шлейф от пеперудени крила.
Вцепенена стоя. Гледам как приближават. Въздушно докосват ръцете ми. Всеки пръст ги приветства.
Церемония на съвършенство. Потръпвам.
Тънки нишки ни свързват в мига.
Те ме държат, теглят, привличат, дълбаят в сърцето ми...
Нежно присядат на моите устни. В безпорядък милват гърдите ми.
Пеперудена власт.
Моите бивши мисли се разпръскват като листа, подети от вятър. Хиляди крилца ме галят.
Пеперуди, стелещи се по гърба ми, приютяват се за миг в извивката на шията, прехвърлят челото, клепачите, страните...
Сподавена мелодия извира в гърлото.
Ято пеперуди, стотици блестящи цветове, искрящи мънички частици.
Разноцветна дъга по моето тяло. Обгръщат ме с искрящо зелена чувствителност.
Кърваво червени крилца пърхат из моите вени. Ослепително златен танц играят в кръг пред очите ми. Виолетови облаци ме обгръщат от докосващите ме навсякъде нежни криле.
Полетът на пеперудите крие мощ.
Връхлитат като ураган. Чувам вятъра от крилата им, силата им ме повдига.
Прашец от пеперудени крила се стеле във сърцето ми, по тялото.
Всички цветове на дъгата се сливат в един единствен.
Той извира, искри, пулсира...
И избухва във мен.





_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Юли 17, 2009 6:57 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
При теб ще дойда
чист като камък в дъното на ручей,

изкъпан в бурята на своя плач.

Ти ме очаквай чиста

като звезда зад рукнал дъжд-

дъждът на бистрите ти сълзи.



Хуан -Рамон Хименес




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Юли 17, 2009 11:17 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос


неподвижната нощ без светлината на слънцето,
се взирам в сумрака на твоя поглед.
Луната владее духа ми и свири в косите ми.
Тихата музика гали нощта, а аз се изправям в мига, в който идваш до мен. Навеждаш се да ме погалиш и пламъкът на свещта потрепва от докосването ти.
Сладкият мирис, който тихо навлиза в стаята от нощната градина полепва по пръстите ми докато се заравят в косата ти.
Отпивам сладостта на твоя врат и се плъзвам по ухото ти. Единствено дъха ми стига до съзнанието, а пръстите ми падат върху раменете ти.
Отговаряш на въздишката ми по възбуждащ начин и в тялото ми бавно се заражда ново утре.
Бавно като падащо листо полягам и приветствам твоите милувки с тих възторг.
Обичам твоя вкус на райски плод, и устните, които заваляват по хълмовете на гръдта ми.
Прогизвам от самия теб и се разливам по всички сладостни пътеки.
Обвивам те в екстаза си и няма нищо в този миг, което може да ни приближи.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Юли 31, 2009 6:12 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
+ + +


Бленувам проснат в твойта сянка,

до твоя нежен дънер...

И ми се струва, че небето,

корона твоя,

люлее свойто синьо над душата ми.



Хуан-Рамон Хименес




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Авг 03, 2009 10:32 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Тук ше бъде България!








ИЗВОД

На токчета нагнездена и по червило
Дори останала си без бельо
А навън такова е мъртвило
Че си гола понякога е за добро
27 – 01 – 2010 01:46ам

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Сря Яну 27, 2010 10:01 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
...........


_________________
“The words have made a perfect burden.”


Последна промяна Miranda на Съб Яну 30, 2010 7:52 pm, променена общо 1 път



Сря Яну 27, 2010 10:14 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
А ще изваеш ли душата ми
във твойта да се влее,

тъй както караш тялото ми

сокове за теб да лее?!??

:lol: :lol: :satisfied:

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Пет Яну 29, 2010 8:14 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
" Знаеш ли нещо за любовта?
А историята за спартанското момче и лисицата?
Лисицата е любовта и трябва да я криеш, а не да я показваш по парадите, защото не можеш да я покажеш- тя е заключена в теб- и първо те близва на шега, после отхапва за проба малка хапка, после вкусът й харесва и започва да те изяжда."



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 20, 2010 3:15 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Циничен е. Упорито циничен. А аз се правя на глуха. Това го умея. И то доста добре – включвам глухия жак. Привидно. Под маската на отегчено безразличие, мозъкът ми работи на бързи обороти. Анализирам. Знам, че е малко неприятно. Радвам се, че рядко се срещат хора които да умеят да проникват в съзнанието ми. Иначе едва ли би им се харесал фактът, че ги анализирам. Непрекъснато. Реплики , изпуснати думи действия поведение.
Ето и той. Циничен. Боже под смуглата си кожа е такъв непоправим романтик. Крие го . Разбирам. В днешно време романтика е мръсна дума. Сякаш е останала във времето на кринолите и мускетарите. За това сме цинични в надкожията си . И романтици под. Под прикритие. От най загубеният вид. Динозаври започващи денят си с Туист ъгейн.
Носещи под мазолестата си кожа, чупливи души.
И едно неистово желание за допир.
Кратко докосване, което да пазиш скрито от алчните чужди очи.
Нежност. Непоносима до ужасност. От онази, най –токсичната като Чернобилски взрив.
Чувам я. Тихият й пукот. Скрита е .
Като неприлична тайна.
Крие усмивката си . С чаша ром или джин. С пура стисната в шепа. С забележка. Язвителна, не някоя такава невинна. А усмивката просто извира изпод шевовете на градоносно надвиснали рани. Толкова е силна, че свети. Не я виждам но я долавям. По кожата,която настръхва. И по ъгълчетата на очите.

Избухва.
Глухотата на състоянията ми постепенно изчезва. Има неща, които не те оставят безразличен. И не можеш да ги прескочиш. Като една усмивка.
Зле прикрита. И достатъчна. Или нежността. Толкова неприлична, че избива в цинизъм.
Безпогрешна съм. И също толкова упорита. В съпротивленията си да приемам нещата, такива каквито са.
Докато ледът се топи в чашата, мисля за собствените ми ледове.
Цинично. Като собственият ми романтизъм.
Капка бейлис.
Не ме анализай, когато е достатъчно само да ме целунеш.
Тик так, тик так.
Чуваш ли ледовете, които се приближават Ти – Рекс*?
___________________
*Тиранозавър


sowhat

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Сеп 03, 2010 7:21 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Поетична проза в чест на Ерос
Три жени си ги мерят


Мъжете си ги мерят непрекъснато – властта, банковите сметки, чувството за хумор, пенисите, колите, лаптопите, телефоните, гаджетата, напиванията. Живеят в безмилостно и безкрайно състезание. За това си говорехме трите – Пияна вишна, Рачешко рулце и Нежна върба. Май всичко беше започнало твърде предсказуемо - от вечния въпрос дали размерът има значение, а после някак си се завъртя и решихме... Да си ги премерим и ние.


Как нежна върба излезе с едни гърди напред




Сигурни ли сте? - попитах. Рачешко рулце кръстоса елегантно дългите си крака, Пияна вишна тръсна категорично красивите си коси и двете казаха: “Да.” Огледах ги. Как да се меря с интелигентния английски хумор на Рулцето, артистичния й стил на обличане и усета й за модерно? Или с индианската хубост на Вишната и витиеватото й перо? Всяко състезание означава някоя да е по-напред. Ясно е, че да се подценяваш е глупаво, а да се хвалиш... невинаги е признак на добър вкус.
А и какво да си премерим? Доколко всеки се вижда вярно, поглеждайки в огледалото, замислих се. И доколко са прецизни мерките, с които си служим? Какво ги формира – гледани филми, прочетени книги, реклами, дочути оценки?
Но като сме го решили – да бъде. Мерила съм си какво ли не. Кулинарните умения (с бившата ми свекърва), броя езици, които знам, произношението на френски, количеството шоколад, което съм способна да изям... Когато бях по-млада, един от най-настървените ми стремежи беше да бъда много, по- и най-слаба. Костваше ми глад, часове аеробика и почти непрекъснато лошо настроение заради още двата килограма, които ми остават до идеалните. И на всичкото отгоре след върволица диети, заради много тежка сесия и трагично скъсване с гадже (заряза ме заради рускиня) изпуснах контрола. Напълнях с 10 кг.

В главата ми настанаха шок и ужас. И в пика на отчаянието колко съм излязла от „идеалните“ мерки и шаблона на съвършенството на едно парти срещнах много красив мъж. От тези, в които не бих инвестирала и капка внимание - заради рояка жени, които ги желаят. Той първо танцува с моя приятелка, после покани мен, намери повод да се скараме. И за да се сдобрим, ме целуна по гърдите. (!!!) Не знам дали някой видя, но аз се изчервих много. След това бяхме заедно около половин година. Пълна с френска музика, Шопен, коняк, много кино и разговори за готини книги. Извивката от талията към ханша ми го караше да полудява. Полудяваше изключително приятно! Обожаваше закръглени и женствени форми. А гърдите ми му бяха фетиш. Не само заради размера и формата, а и защото са ми истински. Никога преди това не съм вярвала, че мъжете могат да се вдъхновяват до такава степен на тази тема. Въпреки че хърватската ми баба, от която съм ги наследила, емигрирала в България именно заради формите си. В тях бил влюбен младият свещеник в църквата им в Сплит. Забелязал ги е вероятно, докато се изповядвала (баба ми била католичка). И се разтуптяло попското сърце. Дали историята е имала развитие, не знам. Хората обаче започнали да говорят. Защото енергията на харесването се усеща. И всеки е склонен да приписва на другите това, което най-много би искал да направи, но се страхува. Така че, така де, прадядо ми, който бил търговец и имал земи в България, решил да я изпрати тук. Впоследствие се омъжила за учител, който уж се влюбил в зелените й очи, но също гледал гърдите й. „Душата на балканския мъж можеш да откраднеш с гърди, темперамент и люта ракия“ - казваше ми тя, а после ме приспиваше с разкази на Елин Пелин вместо с вълшебни приказки. Дали е вярно това за душата... не знам. Хората се срещат, харесват и обичат по различни причини. Едва ли най-основателната са гърдите. Истината е, че аз от моите някога се притеснявах. Даже да си призная, доста се изгърбвах, за ги крия. Но в очите на онзи, красивия мъж, за първи път осъзнах, че са сила. С течение на времето започнах да си давам сметка, че мерките и „очилата, през които се гледаме“, са нещо толкова относително. И после се влюбих в една реплика от филма „Последният самурай“. Беше на героя на Кен Ватанабе. Сексапилният японец цял живот беше търсил най-красивия цвят. И преди да умре, разбра, че няма най-, че всеки цвят е съвършен. Докато го казваше, дадоха как вятърът отвява малки кичести цветчета от приказни вишни. Наближавайки средата на 30-те, разбрах точно това – че всеки е съвършен по свой собствен начин. И ако искаш да се свържеш с доброто в него, има шанс да го намериш. И едва ли има нужда да си ги мерим.


Рачешко рулце се бори с мерките си

Обикновено избягвам състезанията, в които нямам шанс. Питайте ме в колко състезания съм се включила досега – в нито едно. Поради същата причина не се меря. Защо да се потискам?! На кантар никога не се качвам, дали съм във форма, си личи по дрехите – ако мога да вляза в кльощавите джинси (по Миранда от “Сексът и градът”), всичко е наред. Ръста си последно съм проверявала в гимназията, тогава медицинската сестра привикваше всички в кабинета си и ни качваше на някаква симбиоза между кантар и метър. От този кантарометър знам, че съм 1,67 и това е една от малкото мерки, които съм приела. Останалите ги отхвърлям. Това бюст/талия/ханш, забравете. Когато ми се налага все пак да ги науча, например когато си поръчвам по интернет и, ща не ща, трябва да ги напиша, се измервам и веднага след това ги забравям. Честно! Много съм добра в забравянето, което понякога ме поставя в неудобна ситуация. Понеже не мога да запомня размера на сутиена си, когато вляза в магазин за бельо и продавачките ме попитат какъв размер да ми дадат, става доста тъпо. Започвам да мрънкам, че не съм сигурна и дори – срам не срам, разгръщам палтото си (ако съм с палто) като класически ексхибиционист и казвам: вие как мислите, кой съм? Продавачките ме поглеждат с онзи техен поглед, който е едновременно изпепеляващ и тържествуващ (сигурна съм, че този поглед се учи в училищата за продавачки, иначе няма откъде всички да го знаят), и ме обслужват с убеждението, че “тая сигурно за пръв път си купува сутиен”. А пък аз не съм чак такава феминистка и дори нито веднъж не съм горила публично този белег на женското подчинение спрямо мъжа. Обичам хубавото бельо, защо да го правя? И понеже опитът учи, намерих разрешение на проблема. Записах размера си в бележника, точно до пин кодовете на картите си, така че сега просто отварям на въпросната страница и изрецитирвам исканите числа и букви. Отчетете го като победа на разума над материята във вид на продавачки.

Можете да си представите колко се зарадвах, когато разбрах, че трябва да се меря с Пияна вишна и Нежна върба. Дори през нощта сънувах кошмар, в който бях просната на земята, а Вишната и Върбата бяха надвесили над мен всичките си прелестни достойнства и ми викаха разни неща, сред които успях да различа: кажи си талията, кажи си талията! Събудих се с вика: нищо няма да ви кажа! После, като се разсъних, си дадох сметка, че Пияна вишна и Нежна върба никога, ама никога не биха постъпили така с мен, защото са едни от най-свестните хора, които познавам, но ужасът още дълго трептеше в сърцето ми. Може би защото сънят ме върна към едно много неприятно изживяване от тийнгодините ми, когато бях на море с моя съученичка. Двете лежахме проснати на плажа, когато край нас минаха някакви младежи, които не успях да разгледам, защото ми бяха контражур. Единият каза: я виж, кви мацки! А другият отговори: да, бе, ама едната колко е плоска! Нямаше как да му обясня, че съм много слаба, че още раста и че може би един ден… Нямаше как и вместо това така се разстроих, че ми идеше да се обеся. И се обесих.

Добре де, явно не съм се обесила, щом пиша тези глупости, но травмата ми остана за цял живот. И какво като имам дълги крака, това няма никакво, ама никакво значение, защото онзи гадняр тогава не каза: виж я колко е плоска, но пък има дълги крака. Може би защото гаднярите никога не използват сложни конструкции със запетая и но. Какво да ги прави човек! Във всеки случай с годините се научих да ги заобикалям, както се научаваме да заобикаляме локвите, защото няма смисъл да ходиш изкалян и защото е хубаво да си обграден с приятели, с които и да си ги мериш, и да не си ги мериш, знаеш, че това са твоите хора. Както аз знам, че Вишната и Върбата са моите хора и че мога да преглътна всичките им мерки, както се надявам те да преглъщат моите. Дори когато не си ги знам.


Монолог на пияна вишна за задника



Мисля си – какво доживях! Да пиша за задника си! Всички общочовешки теми ли свършиха! Но всъщност каква по-общочовешка тема от един задник! Сега, истина е, че около мен има и други задници, но аз вярвам в моя. Защото си е мой, засега успявам да го запазя в реални граници, горд е, самостоятелен и... изобщо готин е. Моите мъже харесват различни неща в мен - кожата, двете бенки, около които един редовно ми оставяше синкав любовен белег, косата, ей такива неща. И всичките до един си падат по задника ми. Малко конфузно се получава като тема, но какво да правя.
Ако трябва да съм честна, не вярвам в това насилствено „разчленяване“ на тялото и изваждането на различни части от контекста на цялостната личност, така да се каже. И понеже не вярвам, ми е ужасно секси, когато някой мъж ми каже какво конкретно харесва в мен. Има мъже, които наистина фетишизират някоя част от тялото на жената, с която са. Както Рейф Файнс в „Английският пациент“ беше влюбен в трапчинката на шията на Кристин Скот Томас. Единственият, който не се изказваше особено ласкаво за споменатата част от тялото ми, беше учителят ми по джаз балет в 11-и клас. Този човек не пропускаше случай да ми каже публично, че би ме сложил да водя групата, ако „го прибера тоя задник“. Аз не проявих достатъчно амбиция, нищо не прибрах. Затова пък веднъж бях сама в съблекалнята, той нахълта развеселен и ми се нахвърли. И познайте къде си лепна ръцете... Лицемер!

Всъщност не смятам, че жените си мерят нещо, каквото и да е то. Не мисля наистина, че си сравняват дължина на краката, тегло, ръст и разни обиколки. Не че не забелязвам, че някоя има нещо повече или по-малко от мен, забелязвам го – и когато е в моя полза, и когато не е, – но това е точно забелязване, а не сравнение. Защото в нещата, които харесвам в себе си, съм абсолютно сигурна. В тези, които не харесвам – също. И никакви сравнения не могат да променят това.
Мисля, че жените си мерим най-много влиянието върху мъжете и наличната любов, а мерките кой знае каква роля в тази игра не играят. Всички сме виждали перфектни момичета, красавици дори, на които никой не обръща внимание, както и съвсем обикновени, които се чувстват толкова добре в кожата си, че са направо заразителни. Неведоми са пътищата на любовта. В това последното се уверих, когато преди няколко години един бивш колега ми разправяше как се влюбил в гаджето си, докато се събличала за първи път пред него. Трябва да ви кажа, че това момиче можеше спокойно да кандидатства за титлата „най-смъкнат задник на Балканския полуостров“ и да е сигурна, че ще спечели. Истинско свлачище имаше в края на гърба си, казвам ви! И въпреки това колегата промълви: „А когато видях задника й, направо полудях!“ Определено не прибави „от отвращение“. Изводът е ясен. Някои просто харесват свлачища. За какви мерки тогава има смисъл да говорим... Ако рецептите бяха толкова прости, силиконът щеше да е пътят към щастието. Но едва ли е, в противен случай светът щеше да е препълнен с щастливи жени.

Не мога да кажа, че обичам несъвършенствата си и как беше - „че съм се приела такава, каквато съм“. Напротив, въобще не съм се приела, не смятам и да се приемам скоро, мразя несъвършенствата си и се опитвам да се боря с тях. Цял живот е било така. Обаче знаете ли какво – когато съм в пика на борбата и ми писне от нея и зарежа всичко – идва някой, когото много обичам, целува ме и ми казва нещо хубаво в ухото. Е, добре де, обикновено е нещо за задника ми.


Ирис Крилатска

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Ное 10, 2010 3:44 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 61 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov