Последно посещение: Сря Авг 23, 2017 7:31 pm Галерия Галерия   Дата и час: Сря Авг 23, 2017 7:31 pm




 [ 217 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 22  Следваща
Из галериите 
Автор Съобщение
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Из галериите
:D е, не мога академично да ви ги представям, анализирам, коментирам и да, и личните си емоции просто не мога да споделя... подобаващо :) -
ще го трия това после ;)

Фрида Кало


В уикипедията малко е писано за нея, но има интересни външни препратки.
Надявам се и филма сте гледали - има го по торентите.



Истинска и искрена -

Споделя и физическото си страдание и дълбоката си депресия


_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Вто Дек 16, 2008 3:56 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Из галериите
Тя рисува предимно Болката.

„Името Фрида Кало би могло да бъде синоним на болката. Но тази екзотична мексиканка, която е сред най-значимите художници на ХХ век, превръща страданието в изкуство. Най-стойностните й творби са породени от страдание, болка или гняв и са създадени в най-тежките й моменти от живота. Картините й са пълни с черен хумор, викове и колорит. "Рисуването ми носи посланието на болката. То прави живота ми пълноценен", споделя Фрида. А критиката пише за нея: "Както младият Хуан Миро Кало винаги е само с единия крак на земята - другият е в смъртта. Творбите й са болезнен мираж." Смъртта често е главен обект в творчеството на Кало. Около 200 картини са свързани директно с физическата болка.
Недооценена приживе, в момента произведенията на Фрида Кало са сериозно изкушение за колекционери милионери.” Стандарт


Пие по бутилка бренди на ден:
"Пия, защото искам да удавя тъгата си. Но за беда тя се научи да плува", пише Фрида до свой приятел.





Това е последната й картина. Интересно какво е вложила в нея. Все пак си мисля, че в известна степен именно рисуването й е помогнало да продължи живота въпреки болката.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Дек 16, 2008 4:16 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 9:18 pm
Мнения: 204
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Из галериите
В последната картина , великата художничка
говори за сладостта на живота , на неговата

красота и щедрост , поискай и ще ти се даде ,

протедни ръка само и откъсай , взри се и ще

усетиш , напрегни слуха си и ще запееш ...



Много ми харесва тук , изобщо в този форум ,

започнало е да става топло и уютно , сякаш

съм си у дома...:D


Чет Дек 18, 2008 10:03 am Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Из галериите
Каква ирония на съдбата, нали?
по-късно просто умира...

това ми напомни за онзи лаф - надеждата умира последната само за да ти се изсмее в лицето.

тъжно е някак. но това за надеждата на друго място.



а за форума ни...ами както си го спретнем.:D

на каквото си постелем. вярвам като гледам тайфата...че ще ни е добре на завет, пред камината, в студ и пек....:D

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Дек 18, 2008 2:08 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Из галериите


rotazia написа:
сякаш съм си у дома...:D

:D
Да не би да имаш Кало у вас?
Това ме подсеща, че можем да си направим тук галерия с картините у нас си- моите ги няма в on-line галериите, а не съм се сещала да им направя снимки ;) ще :D

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Чет Дек 18, 2008 9:13 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Из галериите
Сега... как да не ви подсетя днес да се разходите в галерията на
Клод Моне




_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Нед Яну 04, 2009 3:51 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Из галериите
Фабиан Пере






Картините, с които описах повечето от вас са от Фабиан Пере. Предлагам ви неговите прелестни галерии.


Фабиан Пере

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Яну 12, 2009 10:44 am Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Из галериите
MICHAEL PARKES

Художникът и лебедите

Лебедът е красива птица - грациозна, благородна, аристократична.......хипнотизираща.
Такава ни я показва този художник, който и е отредил значително място в творчеството си.



"Swan Lake 2" - Лебедово езеро 2
Постер
Размер: 28 1/2" x 21 1/2" (инча)




"Leda`s Daughter" - Дъщерята на Леда
Постер
Размер: 27 3/4" x 23"




"Water Music" - Музиката на водата
Постер
Размер: 27 1/2" x 23"


Майкъл Паркс е един от водещите художници в света в стил “Магически реализъм”. Работи живопис, литография и скулптура.
Картините му са широко разпространени под формата на постери, и в публикуваните девет книги с негови произведения. Той е сред най-успешните и търсени съвременни художници. Неговите творби блестят в частни колекции и световноизвестни галерии по целия свят.

Роден е през 1944 г. в Мисури, САЩ. Рисува от ранна възраст. Учи графика и живопис в Университета на Канзас, САЩ. Първите си творби той рисува в стил Абстрактен експресионизъм, разпространен сред неговите учители. Току-що дипломиран, остава в университета, тъй като е поканен за преподавател по графика. Преподава четири години в Университета на Флорида и в Kent State - Охайо.
Увлечен по религиите още от тийнейджърска възраст, той стига до критична точка около 1970 г. Това е времето на апогея на хипи движението, където всички след Бийтълс тръгват да търсят просветление в Индия и Непал. Съвсем скоро, 25-годишен, се е оженил за Maria Sedoff - художник и музикант. В нейно лице намира съконспиратор. Майкъл изоставя преподавателската си кариера и рисуването и двамата тръгват първо за Европа, а после за Пакистан, Индия и Непал - раят на хипитата. Вероятно не е бил точно рай, но те остават там три години. Художникът се самообразова във философията, митологията и мистичната образност на много култури, създавайки основа за това, което по късно ще стане речник на неговия визуален език. След паузата за размишление и вглъбяване, той започва да рисува картини с филигранни детайлни изображения, в които изразява напълно вътрешния си свят от магически образи, неподдаващи се на разум и логика.
Като свое вдъхновение посочва изкуството на белгийския художник Felicien Rops (1833-1898 г.)
Магическия реализъм става характеристика на творчеството му оттогава насам. Той изучава задълбочено езотерическите учения на Изтока и Запада. Неговата образност черпи от широк кръг познания, включително Кабалистическата и Тантрическа мъдрост.
Често считан за най-изтъкнатия магически реалист в света, той вплита реализъм, символизъм и сюрреализъм в своите образи. Вероятно силата на изкуството му е в единството на две противоположности - от едната страна е мистериозния, неопределен свят на неговото въображение, а от другата - смайващо прецизната му техника на точно реалистично изображение. Затова са нужни месеци за създаването на неговите картини, които са изключително търсени. Много малко художници днес обитават толкова завладяващ и единен вътрешен свят и имат такава заразителна дарба да поканят зрителя в него.

Майкъл Паркс прави първата си самостоятелна изложба в Steltman Galleries през 1977 г. През последните 30 години творбите му са представяни в галерии в Амстердам, Париж, Ню Йорк, Лос Анджелес, Сан Франсиско, Дания, САЩ, както и на най-големите арт изложения в света, като Basel Art в Швейцария, Art Chicago, Art Fair NY, Frankfurt Bookfair, Amsterdam Art Fair, Tefaf Art и Antiques Fair Maastricht. Той продължава да създава нови и нови картини, които се търсят и очакват с нетърпение от ценителите. През 2005 г. е поканен от кмета на Sanary sur Mer - Франция, като специален гост на честване на Магическия реализъм. Продължилото седмица арт събитие е отразено по Френската национална телевизия. През 2007 г. Майкъл е специален гост и участник в международната изложба “Венера и женската интуиция”, състояла се в Дания и Холандия. През същата година негова творба вдъхновява постановка на театъра за модерен балет Scorpius Dance Theater в гр.Финикс,САЩ, където изкуството му оживява под формата на декори и герои.
Той е истински майстор в традиционното, трудоемко и вече отмиращо изкуство на литографията върху камък. При този метод художникът рисува оригиналната творба директно върху 100 годишна литографска плоча от баварски варовик. Всеки цвят се нанася отделно и всеки отпечатък е уникален по своему. Обработва се и се отпечатва върху хартия на Heidelberg преса от 1906 г. Много експерти считат литографските отпечатъци за оригинални творби на изкуството.
Художникът пренасят магическите образи от картините си в триизмерното пространство на своите скулптури.
Swan King Editions, LLC е собствената компания на Майкъл, която притежава всички права за публикуване на творбите му и го представлява по света.

След завръщането си от Индия, Майкъл и Мария се установяват да живеят в Южна Испания, където той прави свое работно студио. Морските вълни, миещи скалите на протока Гибралтар проблясват през прозореца на студиото, създавайки съвършен ритъм за неговото изкуство.

Swan King Editions - официален сайт

Michael Parkes - Avalon Gallery

Кратко описание на картинния свят на Майкъл Паркс,
откъс от книгата: Michael Parkes Stone Lithographs - Bronze Sculptures,
написана от John Russell Taylor (aрт критик в The London Times):

“Образите му могат да се опишат като фотореалистични, макар че едва ли някой би се надявал да фотографира такива образи, в този или в който и да е друг свят. Светът му е пълен с невъзможно красиви жени, но колко от тях са САМО красиви жени? Дори и да нямат рога или крила, изглеждат така, сякаш идват от Валхала, а жените войни - от Амазония, или пък от склоновете на Олимп, където боговете са заети с музика и танци, или от някой тъмен ъгъл на Хинду пантеон, където свръхестествени същества пускат безбройните си пипала без да загубят и йота от чара и грацията си.
Но тези елегантни създания не живеят сами в това мистериозно пространство, някъде между небето и земята. Има и странни същества от мъжки пол, често облечени като току-що избягали актьори от комедия дел арте, като шутове или придворни джуджета. Те правят нещо като мост между лъчистото и сенчесто-злокобното. А с животните нищо не се знае. Ако лъвът съвсем не лежи до агнето, то грифонът изглежда се е сприятелил с домашната котка, маймуната с лебеда, хрътката със сфинкса. Да не споменавам междинните форми, в които сОвата има човешки черти, или бикът може да полети, защото има крила. Защо да не приемат въздуха за своя среда на живот, така както и земята, в един свят без гравитация?
...........................................................
Мечтателния младеж, затворен в собствените си видения, населени с фантастични животни, сдържани, но еротично обаятелни красавици, луни и звезди и странни небесни шествия, и тук-там леко зловеща гротеска, се е превърнал в мъж, безсрамно готов да следва своя въображаем лъч светлина.”


Една малка част от творбите на художника, които ви представям с кратък коментар от него.




“Venus” - Венера
Размер: 39 1/2" x 32 1/4"(инча) маслени бои
Година: 2007

“ Венера е римското название на гръцката богиня Афродита. Венера е богиня на любовта и чувствеността. Тя символизира слизането на небесната божествена женска енергия в материалния свят. Морските вълни представляват бурната емоционална същност на човешката природа. Венера е балансът на настоящото деформиране на агресията на земята. Присъствието и е изпълнено със спокойствие, разбиране, търпение и любов.
Нейните оръжия не са мечовете на войната, а красотата и хармонията. И в други картини съм рисувал летящата фигура. Тя символизира известяването на важно междупланетно събитие. Тук тя обявява слизането на божествено създание, или съзнание, в материална форма, за да помогне на земята. В ръката си Венера държи маската на тъгата, объркването и нещастието. Зад маската е обещанието за това, което тази женска енергия носи. Тълкувайте символизма по своему. Не е задължително да разбирате и да сте съгласни със символите, които използвам. Това, което искам, е да покажа изкуството си на хората, за да му се наслаждават и изпълнят живота си с красота от цвят и светлина.”





“Creation” - Сътворението
Размер: 28" x 40" маслени бои

“ В много древни традиции Божествената Съзидателна Сила на вселената е едновременно и мъжествена и женствена. Те действат заедно, но начина на действие е женски, с мъжката сила, която стои зад нея и я подкрепя. В моите картини Сътворението е Тя, Тя създава човечеството. Това е противоположно на картината на Микеланджело “Сътворението”, в която Бог е изобразен като белобрад старец, създаващ Адам.
Но защо Тя сътворява Адам като клоун? Защото знае, че давайки на Адам живот и свободна воля, той ще направи много грешки през многото си животи, преди отново да се върне при нея най-накрая. И ето го пред нас, облечен като клоун, боготворящ своя Създател!”





“Summer and Winter” - Лято и Зима
Размер: 23 3/4" x 18" маслени бои

“ Картината е игра между двойките противоположни понятия, като Черно и Бяло, Добро и Зло, Ин и Ян, Мъжествено и Женствено, Слънце и Сянка, Правилно и Неправилно. Художникът може да покаже светлината само чрез сянката. Във филмите можем да разберем кой е лошия герой, когато има добър герой. Тук виждате студената, мъжествена Зима, завинаги свързана с топлото, женствено Лято с верига и панделка. Тъй както ние, хората, не можем да отделим яркостта на душите ни от сенките на низшата ни природа, така лятото и зимата са завинаги свързани помежду си.”




“The Letter” - Писмото
Литография
Година: 2005
Тираж: 160
Размер: 23 1/2" x 33"
Цветове: 12

“Вдъхновена е от първото писмо на свети апостол Павел до коринтяните:

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или цимбал, който дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва. Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското. Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“





“Dante & Beatrice” - Данте и Беатриче
Литографии
Година: 1993
Тираж: 300
Размер: 16 1/2" x 20 1/2"
Цветове: 8


“The Collectors” - Колекционерите
Литографии
Година: 2007
Тираж: 180 всяка
Размер: 13 3/8" x 13 7/8"
Цветове: 10

“Колекционерите са същества, които откриват изключително интересни и красиви неща. Но какво толкова интересно има в една ягода например, в яйце или в жаба, бихте попитали вие? Просто погледнете тези неща………..не мислете за тях, просто гледайте. Колекционерите знаят една тайна за тях…….тези предмети могат да спрат времето! Миналото и бъдещето не съществуват, само сегашния миг е реален. Колекционерите ни показват начин да избягаме от тежките си мисли и просто да бъдем с едно вечно цвете, морско конче или птичка колибри. Всеки човек има поне един предмет, който за него спира времето. Какъв е твоят?”


The Frog Collector - Колекционерът на жаби


The Seahorse Collector - Колекционерът на морски кончета

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Последна промяна Miranda на Сря Мар 04, 2009 4:02 pm, променена общо 2 пъти



Пон Фев 23, 2009 8:58 pm Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Из галериите
ДИЕГО ВЕЛАСКЕС

Премного верен е!

В началото на 17ти век хегемонията на Испания в Европа е вече сериозно разклатена и всемогъщата някога държава запада неудържимо. Изместена е от Англия и постепенно загубва първостепенното си значение като морска и търговска сила. Франция се домогва да заеме господстващо положение в Европа. Северна Холандия, която заедно с презморските владения е била дотогава най-големия източник на доходи, предназначени да спрат разпадането на испанския феодализъм, успява да извоюва независимостта си, призната от Испания през 1648 г.
През тази епоха испанската литература и изкуство са в най-големия си разцвет, наречен „Испанският златен век”.Той съвпада с политическия възход и упадък на хабсбургската династия, патрон на изкуството в страната. За негово начало се смята откриването на Новия свят от Колумб през 1492 г., а за край - смъртта на големия писател Педро Калдерон де ла Барка през 1681 г. Най-изтъкнатите творци на Златния век са Ел Греко, Веласкес и Сурбаран в изобразителното изкуство, Сервантес, Лопе де Вега, де ла Барка - в литературата, Томас Луис де Виктория и Алонсо Лобо - в музиката.

Едно от най-важните средища на изкуството в страната е Севиля, град в южната част на Пиренейския полуостров. В него на 6 юни 1599 г. се ражда най-големия испански художник от 17ти век - Диего Родригез де Силва и Веласкес. След като посещава отначало латинското училище в Севиля, баща му го дава да учи при художника Франсиско Ерера Стария. Диего остава при него за около година и малко по-късно е приет в ателието на Франсиско Пачеко, автор на многобройни трудове по теория на изкуството и привърженик на академизма в духа на Рафаело. Той полага солидна основа за бъдещото творчество на Веласкес. Без завист открива и признава големия талант на своя ученик и го подпомага според силите си. Многостранните интереси на Пачеко, в чийто дом се събират хуманистите на Севиля, също допринасят немалко за формирането на младия Веласкес.



„Водопродавачът от Севиля”
1619-22 г.
Маслени бои върху платно, 106,5 х 82 см,
Апсли Хаус, Лондон

През 1617 г. Веласкес завършва обучението си при Пачеко, а на седващата година се жени за дъщеря му Хуана. От този период датират първите му запазени творби. Стреми се да пресъздава действителността , рисувайки сцени от всекидневието - bodegones (бодегони), както се наричат в Испания тези жанрови картини и натюрморти. Веласкес не е първия, който ги рисува, но изобразявайки персонажите си с черти на духовно величие и човешко достоинство, той изпълва традиционните теми с ново и по-дълбоко съдържание. Той уважава хората, дори и да са най-нископоставените в обществото. Характерна е картината „Водопродвачът”. Тя е венецът на ранното творчество на Веласкес. Жестовете и мимиката са крайно пестеливо предадени. Художникът е придал на простия човек от народа такава царствена осанка, че тя превръща скромната сцена в свещенодействие.

В ранните творби на Веласкес все още се долавят ясно неговите влияния, особено това на Караваджо, който преодолява „идеалната” светлина на ренесансовата живопис и я замества с източник на светлина извън картината.
За няколко години Веласкес си създава име в Севиля, но амбицията му е да работи в испанския кралски двор. Само там художниците можели да се разчитат на големи светски поръчки, понеже провинциалната аристокрация и буржоазия не играели значителна роля на меценати на изкуството. През 1622 г. той пребивава няколко месеца в Мадрид. При второто си идване в столицата, подпомогнат от Пачеко, Хуан де Фонсека и граф Оливарес, съветник на краля, художникът получава поръчка за портрет на крал Филип IV. Той оправдава всички надежди, и през 1623 г., едва 24 годишен е назначен за придворен художник с уверението, че единствен той ще има право да портретува краля. Оттук нататък живописецът приема всяка поръчка като нова изобразителна задача. Още ранните му портрети издават забележителната му способност да характеризира категорично и убедително същността на човека, независимо дали е придворен шут, селянин или самия крал. Наред с тях, през ранния си мадридски период той рисува и по-големи композиции. Такава е „Триумфът на Бакхус” или „Пиещите” на испански – единствената значителна картина с пиещи мъже в испанската школа. Предполагаемо влияние върху сюжета и явно е имал Питер Паул Рубенс, големия фламандски майстор на четката, който през 1628 г. изпълнява дипломатическа мисия в испанския кралски двор и се сприятелява с Веласкес. Той обаче не оказва влияние върху стила му на рисуване - трактовката съвсем не отговаря на представите на фламандеца , който рисува пищно идеализирани митологични изображения. При Веласкес богът на виното е пародиран - представен от младеж, облечен като Бакхус и с венец на главата, който пие вино с приятелите си.
Запленен от разказите на Рубенс, у Веласкес се появява огромно желание да види творбите на най-прочутите италиански майстори. През 1629 г. заминава за Италия и със задължението да купи художествени произведения за кралските колекции. Интензивно изучава творбите на големите живописци от Ренесанса и ранния барок. Престоят му трае около година и половина и е важен момент в неговото творческо развитие.



„Предаването на Бреда”
1634-5 г.
Маслени бои върху платно, 307 × 367 cm,
Мадрид, Национален музей Прадо

Сюжетът на „Предаването на Бреда” е епизод от испанско – холандската война. Картината е била предназначена да прославя победите на испанската корона. Покоряването на смятаната за непревземаема холандска крепост Бреда през 1625 г. от испанците, се смятало за едно от най-големите стратегически постижения на времето. Очаквало се художникът да прославя в пищни богоподобни образи испанската победа по Рубенсов маниер. Точно обратното – при Веласкес няма антични божества, гении на победата, увенчаване на пълководеца. Той рисува „първата чисто историческа картина в европейската живопис на новото време” (К. Герстенберг).
Избегнал е всякакви преувеличения и драматични ефекти, събитието е сведено до минимална проява на външно действие и затова картината е много по-убедителна като изображение на човешки емоции. Помогнало му е и личното познанство с Амброзио Спинола, от когото е научил подробности за събитието от първа ръка. Самата картина Веласкес рисува в негова чест. В средата Юстин Насау, губернаторът на Бреда с леко приведена глава предава ключа на града на победителя Спинола, който полага ръка на рамото му. Това е статична и сантиментална батална картина. Художникът издига паметник не толкова на воинския подвиг, колкото на благородството на победителя, който се отнася към победения с уважение и признание.

Веласкес рисува портрети на крал Филип IV и съпругата му Исабела Бурбонска, на принц Балтасар Карлос, на инфантите Маргарита и Мария-Тереза и други членове на кралската фамилия, на граф Оливарес. За декориране на кулата „Торе де ла Парада” прави няколко портрета на придворни шутове и джуджета. Веласкес често рисува онеправданите от природата, но не се надсмива над недъзите им, а напротив – съчувствието му към тях го вдъхновява за създаването на проникновени психологически етюди.

Доверието на двора към него расте. Освен художник, той изпълнява архитектурни задачи, занимава се с кралските строежи, става инспектор при изграждането на нова галерия – осмоъгълна зала в мадридския дворец. През 1649 г. отново заминава за Италия, за да привлече изтъкнати майстори за стенописите на галерията и да купи нови художествени произведения за украса на кралските покои. Този път е приеман навсякъде като прочут живописец. Среща се с френския художник Пусен и с най-големия бароков скулптор Бернини. Рисува два малки изгледа от градината на Вила Медичи, които се смятат за първите модерни пейзажи с определящо значение за развитието на този жанр – художникът постига такава непосредственост на изображението, каквато след него постигат едва импресионистите през 19ти век. Стремежът им да не търсят в предметите формата и цвета, а да наблюдават въздействието на светлината върху тях, тук вече е осъществен. Под меката слънчева светлина контурите се размиват, а дървеснозеленото и жълтеникавосивото на терасата са богато нюансирани.



„Градината на Вила Медичи”
1650 г. ?,
Маслени бои върху платно, 48 х 42 см,
Мадрид, Национален музей Прадо





„Хуан де Пареха”
1650 г.
Маслени бои върху платно, 82 х 70 см,
Ню Йорк, музей Метрополитън

Веласкес е удостоен с честта да нарисува портрет на папата. Преди това обаче се подготвя, рисувайки своя помощник и прислужник от мавритански произход Хуан де Пареха. Той е изобразен с гордо вдигната глава, а тъмните жарки очи и леко затворените устни придават на образа заразителна живост, подсилена и от свободния, почти импресионистичен маниер на работа на Веласкес. Това реалистично и неподправено изображение предизвиква всеобщо възхищение в Рим, където портретът е публично изложен в Пантеона, като част от по-голяма изложба. Според биографията на художника, написана от Антонио Паломино „по мнението на всички живописци от различни народности, всичко други картини изглеждат като живопис, единствено този портрет е истината”. Именно благодарение на него Веласкес е приет за член на академията „Сан Лука” – знак за високото признание на изкуството му в Италия.



„Портрет на папа Инокентий Х”
1650 г.,
Маслени бои върху платно, 114 cm × 120 cm
Галерия Дория Памфили, Рим

Връх на творчеството му през втория италиански период и изобщо, е портретът на папа Инокентий Х. За да го нарисува, Веласкес трябвало да се задоволи само с няколко сеанса. Фигурата на папата е изместена в лявата половина на картината, което създава пространство и напрежение, характерно за барока. Инокентий Х фиксира с очи зрителя, почти го застрелва от упор. Те са най-поразителното и силното в суровото му лице. Тънките устни са стиснати, засилвайки впечатлението за недостъпност, но говорят и за енергичност, воля и предприемчивост. Художникът не се е опитал да смекчи очевидната му грозота, привлечен именно от демонично – волевия му образ. Палитрата се състои от два основни цвята – бяло и червено, които сякаш оживяват, докоснати от светлината. „Премного верен е!” – възкликнал папата, като видял портрета си. Запазен е цитат, в който се казва „портретът на папата хвърлил в почуда Рим, всички го копирали, за да се учат от него и го разглеждали като чудо”. Според много художници и изкуствоведи, това е най-големия портретен шедьовър за всички времена.



„Венера с огледало”
около 1647 – 51 г.,
Маслени бои върху платно, 122 х 177 см,
Лондон, Национална галерия

В страната на инквизицията, изобразяването на голо женско тяло е било твърде смело и необичайно начинание, което само придворният художник можел да си позволи безнаказано. Веласкес рисува няколко такива картини, все пак прибягвайки до прикритието на митологията. От тях оцелява единствено тази. Още от времената на Джорджоне и Тициан, образът на лежащата гола Венера неизменно присъства в италианската живопис. Мотивът на съзерцаващата се в огледалото богиня също идва оттам. В картината Веласкес придава на тялото ритмична раздвиженост посредством позата му, а оловносивата копринена покривка засилва сиянието на плътта. В началото картината е записана като „Гола жена”, понеже Венера е нарисувана без обичайните си атрибути - бижута, рози и мирта и се идентифицира като такава само от присъствието на сина и Купидон, държащ огледалото, който пък е без лък и стрели. Неясните очертания на лицето в огледалото, критичката Наташа Уолъс тълкува „не като конкретно лице, нито като портрет на Венера, а като Красотата, погълната от самата себе си". Художникът е изпълнил познатата тема така жизнено, че неговата Венера с право се смята за най-съвършеното голо тяло на 17ти век.
За съжаление, през 1914 г. картината е прорязана с нож на няколко места от суфражетката Мери Ричардсън – „ Опитах се да унищожа картината на най-красивата жена в историята на митологията в знак на протест срещу британското правителство, което арестува Емелин Панкхърст (лидерка на британското суфражетско движение, борещо се за правото на жените да гласуват)”, по-късно добавя „не ми хареса начинът, по който мъжете в галерията зяпаха картината по цял ден”. Думите на съвременници на инцидента разкриват, че той не е бил възприеман само като атака срещу художествено изображение, а като посегателство върху реално женско тяло.
Възстановена е успешно от главния реставратор на Националната галерия в Лондон – Хелмут Рууеман.



„Семейството на Филип IV” – Менини
1656 г.,
Маслени бои върху платно, 318 х 276 см,
Мадрид, Национален музей Прадо

Художникът се чувства по-освободен в Италия и на няколко пъти отлага връщането си в подтискащия мадридски двор. След като през 1651 г. се прибира в Испания, е назначен за дворцов маршал – най-високата длъжност, до която може да стигне. Тя включва редица нови задължения – отговорност за кралските дворци и техните художествени съкровища, приготовления за посрещане и придружаване на монарси и други. Всичко това обаче не се отразява на изкуството му.
Тъкмо през този период той създава някои от най-зрелите си и проникновени творби -„Семейството на Филип IV”, наречена по-късно „Las Meninas” - Менините (Придворни дами), която става най-известната му картина и една от най-важните в европейската живопис. В центъра на този необичаен като композиция групов портрет стои малката инфанта Маргарита, около която се суетят придворните дами-наставнички „менини”. Внушението за нещо мигновено, дори случайно зърнато, завладяващо с непосредствената си жизненост, се дължи на особеното разпределение на персонажите в помещението.Блестящите цветове притежават венецианска пищност. Линиите се разтварят в светлината и багрите, сенките стават прозрачни. Вариациите на пряка и отразена светлина са почти безгранични. Всичко е предадено като цяло, художникът вече не търси обективно-точно възпроизвеждане на детайлите, а обгръща всичко с обобщаващ поглед. В огледалото по-назад се вижда отражението на кралската двойка. Образът на художника в картината е автопортрет на Веласкес. Изпълнената с достойнство поза говори за самочувствието на човек, който винаги съумява да съхрани духовната си независимост, дори пред лицето на своя крал.
Поради комплексността си, тази картина е една от най-дискутираните в изобразителното изкуство на Западна Европа. Сър Томас Лоурънс я нарича „философията на изкуството”. Оценявана е като „най-великото постижение на Веласкес, дълбоко осъзната и планирана демонстрация на това какво може да постигне една картина и вероятно най-търсещия коментар, правен някога за възможностите на стативното рисуване” (Хонър енд Флеминг (1982).



„Предачките”
1657 г.,
Маслени бои върху платно, 167 х 252 см
Мадрид, Национален музей Прадо

Малко след „Las Meninas” рисува и една от последните си картини “Las Hilanderas”(Предачки), друг шедьовър в европейското изкуство.Сюжетът е взет от „Метаморфози” на Овидий. Прочутата тъкачка Арахна, замаяна от славата си, предизвикала богиня Атина, откривателката на вретеното, на състезание по тъкачество, и след като го губи, Атина я превръща в паяк. Веласкес съумява да извлече Овидиевата поема от една обикновена тъкаческа работилница. Атина е преоблечена като старица, вдясно е Арахна. В задното, ярко осветено помещение се виждат Арахна и изработения от нея стенен килим „Отвличането на Европа”, Атина с шлем и вдигната ръка, готова да превърне тъкачката в паяк. Картината на килима всъщност е копие на Тициановата версия на „Отвличането на Европа”, която тогава е била в испанската кралска колекция.
Някои тълкуват „Предачките” като коментар за широтата на творчеството - с изящното изкуство, представено от Атина и занаятите, представени от Арахна.



„Инфантът Филип Проспер”
1659 г.,
Маслени бои върху платно, 129 х 99 см,
Виена, Художественоисторически музей

Браковете между близки роднини, които са често срещани в кралските династии, ускоряват процеса на израждане на поколенията. От многото деца на Филип IV и първата му съпруга Исабела Бурбонска остава жива само инфантата Мария Терезa, по-късно съпруга на Луи ХIV. Веласкес рисува портрет на престолонаследника Филип Проспер (син на Филип IV от втората му съпруга и негова племенница Мариана Австрийска). Болнавото още от рождение епилептично дете угасва още преди да навърши четири години. Окачените по него амулети, на които приписвали чудотворни сили, показват безнадеждността пред приближаващото нещастие. Престолонаследникът изглежда като загубен сред кралския разкош, който го заобикаля. Лицето му е призрачно бледо, а очите на кученцето са по-будни и живи от неговите, ръката му е отпусната безсилно на облегалото на креслото. Художникът не скрива съпричастието си към детето в тази картина, която рисува малко преди смъртта си.

Веласкес умира на 61 години, на 6 август 1660 г., изпратен тържествено в последния си път от целия кралски двор. Почестите са били най-вече за дворцовия маршал, защото малцина са предполагали, че изпращат най-големия живописец на страната си.


Веласкес - Уикипедия

Веласкес - Галерия


До началото на 19ти век, творбите на Веласкес са малко познати извън границите на Испания. Понастоящем неговия стил и личност му отреждат значително място в историята на европейското изкуство и често е смятан за бащата на испанската живописна школа. Творчеството на Веласкес е модел за подражание за художниците реалисти и импресионисти – особено на Едуар Мане, който го определя като „художникът на художниците”. През 1957 г. Пабло Пикасо прави вариация на Менините. През следващата година и Салвадор Дали му отдава почит, претворявайки същата картина по свой начин.
Макар, че е познавал много добре италианската живописна школа, както и най-изтъкнатите художници на своето време, Веласкес е имал достатъчно силен характер, за да издържи на външните влияния, да развива дарбата си по собствени пътища и да отстоява принципите си в изкуството, за да ни остави ненадминатите си портрети, създадени с изключителен талант и човечност.

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пон Мар 02, 2009 10:33 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Из галериите
Миранда, изключително благодаря за удоволствието.
аз принципно си чета тук без да се обаждам, защото то няма какво да се добавя, но просто се сетих, че има една картина на Паркес, която бих искала много да добавиш, не знам дали да не я потърся аз, но ти я знаеш коя е.

освен това с нетърпение очаквам представянето на един определен художник. но ще си го запазя в тайна засега. :D

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Мар 04, 2009 2:50 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 217 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 22  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov