Последно посещение: Пет Ное 24, 2017 6:41 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пет Ное 24, 2017 6:41 pm




 [ 381 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 39  Следваща
Смей се тиквенико... 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Смей се тиквенико...

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пет Дек 19, 2008 10:39 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Смей се тиквенико...
Жена в магазин за авточасти


Вечер след края на работния ден. Магазин за авточасти. Само един продавач и опашка от около 10 човека. Продавача работи доста добре, но опашката все пак се движи бавно - докато намери частта в каталога, докато провери в компютъра, туй - онуй.... Цялата опашка е малко напрегната, заради това че трябва да си губи времето, би било добре за 5 минути да купят каквото им трябва и да си ходят.... Цялата опашка се състои от мъже, с изключение на една девойка.
Девойката:
- Трябват ми спирачни накладки!
Продавача:
- За каква кола?
Девойката:
- За мойта!
Продавача:
- ?!!!!!
Опашката е отчаяна, разбират че това ще продължи дълго.... Продавачът:
- Марка?
Девойката:
- ??!!!!!
Продавачът:
- Как се казва?!
Девойката:
- Фолксваген!
Продавачът:
- Модел?
Девойката:
- ???!!!!
Продавачът:
- Отзад, на багажника, какво пише?
Девойката:
- А-А-А-АААА!! (пауза за размисъл) - "Роло"!!
Продавачът:
- ??!!!!
Опашката:
- ???!!!
Девойката:
- !!!!!!!!!!!!!!!!!
Продавачът и опашката се замислят какво е това "роло".
Изведнъж, някой от опашката получава просветление:
- ПОЛО!!!!
Девойката:
- ?????????????
Продавачът:
- Уффффффффф!!
Опашката:
- Уф! Уф! Уф!
Продавачът:
- Година?
Девойката:
- 1978!
Продавачът:
- ???!!!
Опашката:
- ???!!!!
Всички са в шок, такава антика, а още се движи....
Продавачът нерешително прелиства каталога... Изведнъж някой от опашката
Хахахаха, хихихихи!!! (подавен смях), после по опашката с верижна реакция се чува хихикане...
Девойката (към опашката):
-????!!!!
Цялата опашка, вече дружно ХА-ХА-ХА!! Продавачът се откъсва от каталога. Тъпо гледа опашката, но и той загрява и почва да хихика. По-късно, потискайки смеха си:
- Година на производство на колата?!
Девойката:
- 1999.
Продавачът (ровейки се в каталога):
- Обем?
Опашката замира. Девойката (мислейки няколко секунди):
- На кое?
Опашката:
- ?!?!?!!?
Някой от опашката, на пода на магазина:
- НА БАГАЖНИКА, ХАХА - ОБЕМА НА БАГАЖНИКА!!!!
Опашката:
- ХА-ХА-ХА!!!
Девойката (много смутена):
- Не знам...
Половината опашка започва да се тресе в конвулсии. Продавачът:
- Дайте документите.
Девойката (дълго се рови в чантичката си) и вади ПАСПОРТ! Остатъците от опашката, в пристъпи на епилепсия, падат на земята. Най-слабите вече ги доубиват, за да не се мъчат. Около отдела се събира тълпа. Продавачът (червен от сдържания смях):
- Документите на КОЛАТА!!
Девойката (червена като продавача, но по други причини), изсипва съдържанието на чантичката си на рафта, продавача лови оттам свидетелството за регистрация, започва да търси по каталога накладки. Пауза. Народът от опашката постепенно се успокоява. Връща се в строя, чува се рядко, самотно хихикане.
Продавача:
- Имаме Lucas.
Девойката:
- Това какво е - модел?
Някой от опашката, (задавяйки остатъци от хихикане):
- Не - това е марка!
Девойката:
- ?!!!!!!!!! (явно се чувства тъпо)... А други имате ли?
Продавачът:
- Имаме Ferоdo, Ate.
Девойката:
- А задни?
Продавачът:
- Имаме и задни.
Девойката:
- Какви?
Продавачът:
- Същите.
Девойката (след дълъг размисъл):
- Не искам!
Продавачът:
- Какво не искате?
Девойкатапочервеняла като рак, почти крещейки, и вече достигайки до писък):
- НИЩО НЕ ИСКАМ!!!!!!
(бързо събира нещата си от рафта и си тръгва)
Опашката:
- !!!!!???
Продавачът:
- ?!?!?!?!?!?!?.... (пауза) - хм.. !! .. следващия!!

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Дек 19, 2008 10:43 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Смей се тиквенико...

_________________
Some people live their dreams...


Нед Дек 21, 2008 8:26 am Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Смей се тиквенико...
Инструкции върху опаковки на продукти


На сешоар: “Не ползвайте докато спите.” (ебаси, това ми е единственото останало време да си суша косата)
На пакетче чипс: “Спечелете много награди. Покупка не е необходима. Повече информация в пакета.” (специална оферта за чораджиите)
На луксозен сапун: “Упътване: Използвайте като обикновен сапун” (дано да не ви е първия сапун)
На кутия със замразена храна. “Указания за употреба: Размразете.” (ммммммммм, хитро)
На пакетиран десерт (напечатано на дъното): “Не обръщайте” (късно, късно)
На полуготов пудинг: “Продуктът ще бъде горещ след загряването” (не думай)
На ютия: “Не гладете дрехите върху тялото” (въпреки че спестява време)
На детски сироп против кашлица: “Не карайте кола и не работете с машини след използванито на лекарството” (мдаа, ще можем жестоко да снижим броя на строителните инциденти ако разкараме тия 5 годишни пишлемета от багерите)
На хапчета за сън: “Внимание: Може да предизвика състояние на сънливост” (НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ)
На опаковки с коледни светлини: “За употреба само в помещения и извън тях” (а къде не може?)
На кухненски робот: “Да не се ползва за другата цел” (тука вече неам думи)
На пакет с ядки: “Внимание: съдържа ядки” (ще го има и в новините)
На пакет с ядки: “Инструкция: Отворете пакета. Яжте ядки.” (Дишайте. Издишайте.)
На детски костюм Супермен: “Носенето на този костюм не ви позволява да летите.” (върнете ни парите)
На моторна резачка: “Не се опитвайте да спрете резачката с ръце или гениталии” (значи е имало опити)

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Дек 21, 2008 9:31 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Смей се тиквенико...
Вредата от краставиците

(Упражнения по сравнителна логика и математическа статистика)
Краставиците ще ви погубят! Всяка изядена краставица ви доближава до смъртта. Чудно е как мислещите хора досега не са разбрали смъртоносността на този растителен продукт. И въпреки това производството на консервираните краставици расте.
С краставиците са свързани всички главни телесни недъзи и изобщо всички човешки нещастия.
1. Практически всички хора, страдащи от хронически болести, са яли краставици.
2. 99,9% от всички хора, умрели от рак, в живота си са яли краставици.
3. 100% от всички войници са яли краставици.
4. 99,7% от всички лица, станали жертва на автомобилни и авиационни катастрофи, са употребявали краставици за храна в продължение на две седмици, предшествуващи фаталната злополука.
5. 93,1% от всички непълнолетни престъпници произхождат от семейства, където постоянно са консумирали краставици.
Има данни и за това, че вредното въздействие на краставиците трае много дълго: между хората, родили се през 1869 г. и консумирали впоследствие краставици, смъртността е равна на 100%. Всички лица, родени през 1891-1901 г. имат набръчкана кожа, загубили са почти всичките си зъби, практически са ослепели (ако болестите, предизвикани от консумацията на краставици още не са ги набутали в гроба). Още по-убедителен е резултатът, получен от известния колектив учени-медици: морски свинчета, на които принудително са давали по 10 килограма краставици на ден в продължение на един месец, загубили всякакъв апетит!
Единственият начин да избегнем вредното действие на краставиците е да изменим диетата си. Яжте, да кажем, супа от блатни орхидеи. От нея, доколкото ни е известно, още никой не е умрял.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Яну 04, 2009 7:13 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Смей се тиквенико...
- По нещо ми приличаш на принцесата-жаба...
- Защото съм загадъчна и красива?
- Не, защото си студена и хлъзгава... И от време на време вземеш, че изквакаш нещо не на място...




- Двама попийват биричка. По едно време единият пита:
- Как е жена ти в леглото?
- Как да ти кажа... Едни казват едно, други - друго...



Жената примирено пита:
- Ти защо снощи пак не спа вкъщи?
Мъжът, вбесен:
- Ама докога ще продължава тоя тормоз! Пет години - все едно и също!

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Яну 06, 2009 3:46 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Смей се тиквенико...
...


Тва една доста просташка история, която вече няма давност. Работех в голяма фирма, по-точно в шоу-рума на фирмата. Всичко си вървеше по мед и масло, докато шефа не назначи една секретарка. То да беше секретарка, всичко щеше да си е точно, а то едно пиче, подивехме.... Лошо се отрази на работата, цел ден гледахме, като прецицали телета, то не беха поли с цепки, ниски талий, голи гърбове...., ами мани и другото тая порно звезда, като седнеше, земе да се криви и кълчи, та си губехме ума. А като заговори – едни мъркания, усмивки, мигли...Абе уникална беше.

След работа с двама колеги сядахме в едно кръчме срещу шоу рума и в жегите помпахме бирички. Последния месец темата беше само една – Ани. Щом седнехме неусетно разговара тръгваше към нея, кой кво ще и направи, за кво става, за кво не става. То тя за всичко ставаше...
Гаджето ми един ден беше при мене и вечерта ме поразпита, ква е тая вашта секретарка, от къде е, що така на кур гледа? Викам незнам, неква глупачка...

Та летеше си времето във шеги и във закачки, ние се напъваме, тя държи инкяр. То беха оферти за кафета, обеди, вечери, ама тц...

Изведнъж обаче филма стана друг. Един колега отиде на почивка в Турция, от там си донесе страшен сувенир.... Некво човече, статуетка от Ефес, символ на плодородието. Педя човек – лакет хуй. Та с тая дървена фигурка голям смях беше, тия турчоляци, деба как го беха изделкали, баш си уй. Голем, гладък, малко крив....

Работното време ни беше до пет часа, пиеме си бирички в кръчмето и кво да видиме – към осем Аниту излиза от шоу-рума. Ай сиктир тая кво е правила досега? Сигурно е забравила нещо и се е върнала. На другия ден звъниме в СОТа, излиза, че до осем е стояла. Влезнахаме в един сериал, седиме си вечер не говориме и тримата зяпаме, кога ще остане пак до късно. Наблюденията ни се се увенчаха с успех, четвъртък остана пак до осем. Излезнаха въпроси, що четвъртък, що по-едно и също време?
Камен, тоя със сувенера ни фърли и в едни други схеми, като обяви, че в петък сутринта статуетката миришела на сапун!!??
Оборометирите на фантазийте ни влезнаха в червеното. На пръв поглед излизаше, че тая, малката мръсница остава след работа и и си играе с Ефесчо, както го бяхме кръстили...
Следващия четвъртък преди да си тръгнеме душихме Ефесчо и тримата, даже му сложихме една малка чертичка със сребърен маркер.
В петък, естествено бяхме час и половина по-рано на работа. И подозренията се оправдаха. Чертичката беше изтрита, е Ефесчо миришеше на сапун!
До към дванайсе имитирхме търговско събрание, обсъждахме, смеехме се, от само себе си се роди пъкления план на който аз ставах основна фигура.
Та плана сигурно няма да ви изненада – аз трябваше да се скрия и да видя за кво става въпрос.
До изпълненито имахме една седмица, но се сбъскахме с доста трудности. Местата подходящи за прикриване, нямаха добра видимост и обратно. Другия проблем беше, че както и да съм се скрил, тя щом излезеше ще активира алармата и аз като се размърдам ще дойдат сотаджийте. Вариант беше и задния изход, но не намирахме ключ от него, по-скоро намерихме ключа, но се оказа, че е сменен патрона.
Имаше и безумни предложения да ме заключат в гардеробче и да стоя цяла нощ....
Разсъждавахме логично и смятахме, че тя преди да се отдаде на Ефесчо, ще хвърли едно око насам-натам... Варианта с гардеробчетата не струваше поради факта, че отвътре не се отключва и са така разположени, че има частична видимост.
Но накрая го измислихме така – отпрахме гърба на средното гардеробче и замъкнахме цялата композиция при вратата на задния изход. Така и вратата отпред щеше да е заключена . А аз имах на разположение обема на гардеробчето плюс нишата при врата, която щях да използвам за да избутам накрая гардеробите и да тичам към алармата.
Местенето стана в понеделник, не си спомням под какъв предлог, пратихме Аниту за пици и тествахме.
Нов проблем пролуката в горния край на вратата не вършеше работа, защото темето ми опираше в тавана и очите ми не достигаха нивото на пролуката. Камен го реши тоя проблем на другия ден, проби една дупка до ключалката и каза ебал съм го и гардероба....
Настъпи деня на мисията, към обяд обявих, че отивам на среща с клиенти и си тръгнах, отидох в къщи, преоблякох се, обух маратонки. Отидох в едно кафе зад офиса, Камен дойде с джигитален фотоапарт, махнахме всякви звуци, нагласихме настройките, аз си спрях вибрата и звука не телефона. Малко почнах да се притеснявам, но Камен ме успокои, вика кво толко, ако стане издънка ше кажеш, че е шега. Викам му добре и отидох да се изпикая, че ше има да висим бая в тая кутийка. Като се върнах Камен вика аре да ходиме, пратили са я някъде.
Та ето ме в мойта килия. Малко май подранихме, към три нещо влезнах и към четри вече ме фанаха нервите. Аниту я нямаше още, Камен ми даде цигара през дупката, мушкаше филтъра, аз си дърпах и духах пак през дупката. Уговорката ни беше да се чакаме после на кръчмето.....
Към четри и половина Аниту дойде, всички взеха да се разотиват. В пет и десет тя стана от компютъра, чух токчетат до входната врата, заключи и се върна. Седна на компа с гръб към мене, почна да реди пасеанси, по едно време си бръкна под блузата отзад и си разкопча сутиена, явно нещо я стягаше. През няколко минути телефона ми светеше, ония идиоти питаха кво става. Аз не си направих труда да отговарям, щото просто нищо не ставаше. Направих няколко пробни снимки – ставаха чудесни.
Времето течеше и нищо не се случваше, вече бях убеден, че всичко е плод на наште фантазий и момичето убива време.
Но търпението се възнагради, звънна и телефона, кратък разговор - „да, да, да, чакам те”, ебаси, дишането ми се учести, усетех потта как се стича по ребрата ми. След десет минути получих смс, една дума – „ШЕФА” . Така беше написано с главни букви. Е те са си еба пичката майчина, шефа ли идва бе? Докато се чудех дали да им искам обяснение, отговора дойде сам. Токчета прекосиха шоу-рума, вратата се отвори, затвори, заключи и вече чувах до болка познатия глас на Шефа....
Какво ли не бих дал да имам ключ от врата зад мене, да отключа и да изхвърча с двеста, в ква простотия влезнах не е истина. Прибрах фотоапарата в джоба, само тва ми треаше да снимам Шефа....
Спотаих се и се молех всичко да приключи благополучно. Гаджето ми звъня, естествено, че нямаше как да отговоря в този момент, после ми написа смс, некъв сълзлив – за нашта връзка, къде съм, що не отговарям, после още един, че ако не и отговоря ще е края. Пратих и едно сърце, не можех да цъкам повече....

Аниту направи чай на шефа, тя пи капучино или мляко, говореха си тихо, тя се смееше. Бяха седнали на ъгъла на заседателната маса, наведени един към друг, на три метра от мене....
Шефа беше към педесетака, но запазен, то от тия чайове....
По едно време нещата тръгнаха в правилна посока...... Той и дигна блузата и почна да я целува по циците...
Деба и съдбата, бех се настроил за неква мастурбация да гледам, а то живо порно с Шефа, нещо не ме кефеше ситуацията, ама кво да права, като съм в тъмна кутия с една дупка, ща не ща ше гледам. То като се почна свирки-мирки, той я лиза, после легна по гръб на заседателната, а тя отгоре скача, язди като луда....
После никой не ми верваше, че не ми стана кура, ама наистина в некъв стрес бех...
Помислих си по едно време да снимам, щото програмата по учебник – сменяваха стойки, ритми, пълно разнообразие....
От тук натам следват само шокови ситуаций. Аз три години работя в тая фирма, тва го казвам не за друго, ами като звънна телефона на Шефа знаех по мелодията, че е жена му......
От разговора разбрах, че ситуацията е напечена, шефа лъжеше нещо.... Потвърждение за напеченото положение дойде под формата но смс с главни букви – „ШЕФКАТА”
Тука с риск да стана циничен ще кажа няколко подробности – докато той говореше по телефона х** му падна, Аниту взе Ефесчо и отиде в тоалетната, като се върна го беше измила....

Поредния шок – шефа каза на Ани, че колата му е отпред , а жена му чака до нея и че той възнамерява да излезе през задната врата!!!!! Ани му отговори, че аз и Камен сме търсили ключ, но не сме го намерили.... Отговора му ме доведе до саморазпад – ключа бил в него!!!!!
Край, просто това беше края, ако тоя тапир възнамерява да излезе през вратата, която е зад гърба ми...... Нема такава свинщина.
Първи вариант - да напиша на Камен да разкара шефката. Да, но как ще кажеме на шефа, че е чисто? Не става. Втори вариант - да дърпам гардеробчетата, така че да не може да ги отмести....
Докато мислех трескаво тия двамата не си губеха времето, Аниту се разчепи на бюрото и Ефесчо се скри, после пак се почнаха....

Знаех, че е въпрос на минути всичко да се разкрие. Нов смс - явно шефката не е тъпа, заела била позиция с колата така, че да вижда и предния и задния вход. Извода е един, аз изгарям след няколко минути, а след още няколко и шефа.

Решението, което взех изплува от само себе си – да кажа на шефа за опасноста, която го грози и по тоя начин да получа индулгенция за воайорството ми.....
Малко се успокоих, изгледах края на филма, Аниту – викове, пъшкане, Шефа – сумтя и той, като нерез....
Изчаках ги да се облекат и усетих момента в които трябваше да действам. Почуках силно на вратата на шкафа..... Волтова дъга незнам какво е, но си представям, че ефекта от нея е някъв подобен. Шефа се изпъна, като струна с некъв гимнастически скок, а Аниту изпищя истерично, и рязко отскочи от невидимата заплаха и се удари в бюрото.
В следващите секунди настана тишина, Шефа извика силно „Кой е там?”, аз се прокашлях и се предсатавих......
Въпроси, отговори, въпроси, отговори.... Аниту циври и ме гледа злобно, шефа тцъка с език, аз мълча гузно....
Както и да е моя план е в сила. А именно – от задния вход излизаме аз и Аниту, като любовници, виждаме колата на Шефката и отиваме при нея, мрънкаме некви щуротий, казваме, че шефа е с некви приятели и че просто си е оставил колата пред офиса. Изчакваме я да се разкара и звъниме на Шефа да се спасява.

Речено-сторено. С шефа избутахме гардеробите, взех ключа и с Аниту излизаме......

На тия дни им се вика тройно критични..... Или за моя случай не са измислени наименования....Може би - петорно критични. Излизаме ние с Аниту хванати за ръка и до колата на шефката виждам още една кола – на гаджето ми.
Тя седеше вътре с тъмни очила, които незнам за кво и бяха, като и през тях усетих оня поглед за масово поразяване....
Конете знам, че се парализират от ток, а аз се парализирах от поглед, дет се вика с поглед ме парализира. Някак си далечно чух паленето на двигателя, свиренето на гумите.....
Отидохме при шефката. Айде са нов филм - „Твойта приятелка ли беше? Ама вие що не се земете? Я елате да седнеме някъде да се успокойте....”
Ебаси майката, кво седане, кво успокояване. Ама при шефката нема тва-онова, завлече ни в кръчмето пред шоу-рума....
Камен и другите като ни видеха и минаха от 3D в 2D, сплескаха се....
Изнесоха се за секунди с едни погледи, като гупи.
Шефката и Аниту плямпат възбудено, шефката ше черпи, поръчвам водка и отивам в кенефа. Разговор едно – „Шефе, чисто е”. Разговор две – „Мило, аз.....” - червена слушалка. Разговор три – „Камене, ква я мислихме, тя ква стана....”

Връщам се на масата и поръчвам втора водка, след пет минути Шефа пристига с такси и слиза точно пред кръчмето. Шефката му разказва случката, той кима разбиращо.
След малко ме дръпна навън и ми каза – „от утре си командировка, един месец, на Слънчев бряг, на разноски на фирмата, взимай си гаджето и да и се извиниш от мое име....”


П.С. Към днешна дата всички връзки (социални, сексуални, административни и юридически) между всички участници са приключени.

написал: notis
e-bane.net

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Яну 08, 2009 9:32 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 9:41 pm
Мнения: 580
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Смей се тиквенико...
Съвети към служителите за правилно „усвояване” на ценното време.
Подпис: СИСТЕМНИЯ АДМИНИСТРАТОР

- Никога не записвайте съобщения за грешки! Просто натискайте „ОК” или рестартирайте компютъра – СисАдмина обича да отгатва какво точно е било съобщението за грешка.

- Когато говорите за своя компютър използвайте думи като „сандък” или „кутия”

- Когато получите по електронната поща ЕХЕ – файл, незабавно го отворете – СиСАдмина обича периодично да се уверява, че антивирусните програми работят безотказно.

- Когато изпращате на някого документ, изобщо не берете грижа с какви програми работи компютъра на получателя.

- Когато СисАдмина ви каже, че веднага пристига, не се колебайте да изключите компютъра си и да отидете на кафе. За него няма да е никакъв проблем да си спомни вашата парола.

- Когато СисАдмина ви изпрати писмо с гриф „СПЕШНО!” и „ВЗЕМЕТЕ МЕРКИ”, веднага го отделете за после. Най-вероятно Админа просто проверява възможностите на новите функционалности на пощата.

- Когато СисАдмина обядва или пие кафе, без притеснения можете да влетите и да го засипете с проблемите си – разбира се, очаквайки отговор на момента. СисАдмина живее само за да ви обслужва и винаги мисли само за поправка на компютри.

- Когато СисАдмина излезе да пие вода или просто се разхожда на чист въздух не се колебайте да го спрете и да му зададете въпрос за компютри. Единствената цел на неговата разходка вероятно е да обсъжда онези служители, които нямат електронна поща или им е повреден телефона.

- Когато не работи копирната машина, повикайте СисАдмина. Та нали и това е електроника…все пак.

- Когато персоналният ви компютър у дома съобщава „Няма Връзка” – позвънете на СисАдмина. Той дори може да решава проблеми направо по телефона – от разстояние.

- Ако вашият личен компютър е повреден, го оставете на бюрото на СисАдмина. БЕЗ ИМЕ! БЕЗ АДРЕС! БЕЗ ТЕЛЕФОН! И да знаете – СисАдмина обожава мистификации.

- Когато СисАдмина ви обяснява по телефона промяна в настройките, спокойно можете да четете вестник. В крайна сметка СисАдмина не е имал пред вид, че вие ще трябва да ги правите – той просто харесва собствената си реч.

- Когато фирмата ви организира обучение, свързано с ъпгрейдването на операционната система, не се нагърбвайте и с тази тежка работа. Та нали за това е СисАдмина – ще помогне!

- Когато принтерът не печата, моментално дайте нова команда за печат – и така не по-малко от 20 пъти… Нали тези команди някак си мистериозно изчезват в небитието.

- Не използвайте справки! Справките са само за тези, които не съобразяват… Не е ли така?!

- Ако посещавате вечерни курсове по информатика, не се притеснявайте да демонстрирате повишената си компетентност като обновите всички свои и на колегите си системни драйвъри (?) СисАдмина ще ви е много благодарен за перфектната работа, когато му се наложи да остане до 2-3 часа след полунощ да я оправя.

- Когато СисАдмина поправя компютъра ви до 2 без 15 следобед, не се притеснявайте да ядете хамбургер пред очите му. Той работи по-добре, когато му се вие свят от глад!

- Когато СисАдмина ви попита дали сте инсталирали някакви нови програми – излъжете. На кой му пука, че те са на компютъра ви, нали?!

- Ако фотографията на любимото ви куче пречи на кабела на мишката, вдигнете монитора и вкарайте кабела под него. Тези фини кабели за мишки са разработени така, че да издържат 20 килограмов монитор.

- Ако някой от клавишите на клавиатурата ви не работи, с чиста съвест упрекнете СисАдмина, че не ви е осигурена нова клавиатура! Че да не би да е ваша вината, че межди клавишите е пълно с засъхнали парченца от кифла, чипс и лепкави петна кетчуп.

- Когато видите съобщение „СИГУРЕН ЛИ СТЕ?” , натиснете „ДА” възможно най-бързо! Мамка му, та нали ако не бяхте сигурен, нямаше да го правите!

- Съвсем спокойно може да казвате – „Аз нищо не знам за тия компютърни простотии”. СисАдмина изобщо не се притеснява, че наричат професионалната му компетенция „простотия”.

- Когато трябва да се сложи хартия в принтера, повикайте СисАдмина! Да сменя хартия – това по правило е неговата обслужваща функция. И както препоръчват Хюлетт Пакард и Лексмарк, тази работа трябва да се върши само от дипломирани компютърни специалисти с мнооого свободно време.

- Когато получите 130- мегабайтов файл с филм, го разпратете на всички като спешно съобщение. СисАдмина е осигурил достатъчно дисково пространство и процесорни мощности на пощенския сървър специално за такива важни неща.

- Когато имате голям файл за разпечатване изобщо не е нужно да го разбивате на части. Ами ако някой открадне една всички 427 страници от така важната таблица в Excel.

- Когато в неделя сутрин срещнете СисАдмина в кварталната бакалия му задайте служебен въпрос. Той работи 24 часа в денонощие, 7 дни в седмицата – дори и когато си купува тоалетна хартия и кучешка храна.

- Ако вашият син е студент по информатика го водете през почивните дни да използва служебния компютър! Така СисАдмина винаги ще е наблизо и ще помогне, когато краденото копие на Visual Basic 6.0 се срине и унищожи базата данни в Access.

- Когато донесете на СисАдмина новия си домашен компютър с неизвестна марка за безплатен ремонт, не забравяйте да го предупредите колко спешно трябва да го поправи, за да можете отново да играете Counter Strike! СисАдмина ще се заеме веднага, тъй като и без друго има доста свободно време в офиса! Така или иначе всички знаят, че единственото което прави е по цял ден да рови из нета!

- Никога не благодарете на СисАдмина! Той обича да поправя разни неща и да получава за това заплата!

_________________

There is a crack in everything,that's how the light gets in.


Пон Яну 12, 2009 12:17 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 9:41 pm
Мнения: 580
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Смей се тиквенико...
Звъни ми телефона: " Включи си icq-то!"
Включвам си icq-то:" Виж си пощата!"
Отварям си пощата: " Звънни ми!"
Звъня, чувам:" Включи си icq-то!"

_________________

There is a crack in everything,that's how the light gets in.


Пон Яну 12, 2009 12:35 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Смей се тиквенико...
век наш... на комуникациите :P


Спящата красавица

Рудила са навремиту пу тез села,
ехе-е да кажим преди сто гудини,
ина бизкрайну чудну убава мума.
/истествену я кръстили Калина/
И щом са пръкнала, душли са начаса
урисници, магьосници, кумшии:

- Ши бъди – рекла първата - с низемна красута,
за кумпенсация ши й са случват прустутии.
- Ъхъ – дубавила и фтората след туй -
ши има глас на сладкупойна чучулига
и майко мила кату зяпни, койту чуй....
- Я, чакайти бе – рекла трета – Стига!
Ни е нурмалну толкус убусти накуп!
Урисвам кат испълни двайс`гудини
да са трупяса ф дрямка кату чук
и ниту с топ черешув дан са дигни!
Ши спи, дор` другуселски убавец ни са яви,
да я цалувни и магийта да катурни.
Кат кресни: „Ти ду га ши спиш ма, ай сиктир!?
Ши пусниш корени, дан кажа и ластуни!”
и чак тугас магийта ши са развали,
и насиленийту ши си утдъхни издълбоку.
Кат рекли тъй, пудписали са и си утишли
и по-нататък станалу какоту.

Дор` раснала мома Калина ич биля
веч никуй за магията ни повнел...
„Баш на руждения ми ден како ми са приспа?”-
рекла виднъш мумата и ... гутову.

И ха да дремни, чи да стани, ма не би,
тъй минали нам-колку-си гудини.
Саде кумшиите си викали: „Да спи!
Чи кату стани, мОре, чи кат зини...”

Ф туй времи, татък най-далечнити села,
дет йощ кратунски крак ни бил пристъпял,
живял бизгрижну момък-амсалак,
дукат ни гу наблегнала внизапна тръпка:

- Зако са мотам тука, писна ми ептен!
Ши тряба пу света широк да са разтикам,
бис туй ни ми са дреми сЕ ерген...
Краде ми са ши кайш муминска китка!

И яхнал коня - сЕ у ляву, ф ляву и така
след три нидели стигнал ду дуваря
къдет пухърквала заспалата мума,
пубутнал вратника: Възгеч! Ни са утваря!
Ми вечи станалу въпрос на селска чес,
заинатил са момъка и зел, чи гу прискочил
и никуй кат ни гу пусрещнал с „Влез”,
дет флязъл, чи и към мумата са носочил.

„Въх, ква ший начи тъс ми ти мума
дет спи кат пън, глей стана икиндия...
Да е препила снощи примерну, да разбера.
Ъхъ, зер туй ши й! Ши е махмурлия.
За убус – убава. Да я цалувна къкту спи...
Кумай ни ша усети валяк да я сгази.”
Цалувнал я! И креснал:

„Пладня мина ма! Стани!”
/закот дан легна и яз, да та пулазя.../

Изгрялу слънциту, наблеснали звизди,
магийта начаса са развалила,
ублещила Калина ЕЙ ТАКВИЗ учи:

- Въх, Божкее, ква глава ма цепи! Снощи ко съм пила!?

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Яну 13, 2009 10:56 am Профил Галерия на потребителя
 [ 381 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 39  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov