Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 9:14 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 9:14 pm




 [ 21 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
За да не "храним" коварните... 
Автор Съобщение
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение За да не "храним" коварните...
Не мислих особено дълго къде да сложа темата, тъй като ми се иска в нея да споделяме начини за преодоляване на физически и душевни болки и страдания с нетрадиционни средства и дори с помощта на
някои учения.

Днес ще копирам текст, който ми изпрати моя приятелка. Една прекрасна, талантлива, красива жена, с която се запознахме... в Нет-а. :) Казва се Биляна Хинова и е арт-директор на списание "Ева". И тъй като в живота никога и нищо не е случайно...

Преди години върху тази жена с огромна тежест се стоварват няколко коварни болести. Няма да ги изброявам, но жаждата за живот, любовта към живота, към близките и към профеията и, я насочват към будизма.

В края на април се върна от Индия - една нейна голяма любов :)

Приятно четене, Лебеди



ЗАПИСКИ ОТ АШРАМА


Когато се върнах у дома след поредната си индийска авантюра, бях различна. Първите два дни исках да видя всички, радвах се, прегръщахгисилноедин по един,защото бях препълнена с енергия, която просто трябваше да споделя. Дни по-късно вече разпалено разказвах за случки и нови усещания, показвах снимки. И когато един много важенза менчовек ми предложи да опиша тези изживявания,се стреснах. Как?Тате са много лични! Как ще пиша за неща, които надали ще бъдат разбрани от хората. А и най-вероятно всички ще си мислят, че тотално съмизгубила ума си. Не за друго,нои аз така съм си мислила като съм слушала или челаза подобни преживявания. Сетих се за книгата, която миналото лято прочетох на един дъх - "Яж, моли се и обичай"на Елизабет Гилбърт. Там авторката разказва запосещението сив ашрам в Индия. Спомням си,останах с усещането, че някои неща в книгатасякашсъм ги писалааз. Бяха мои думи, мои разсъждения, макар и никога да не бях ходила в ашрам. Но пък съм била в Хималаите и там, на почти 5000м надморска височина,имахусещания, които бяха близкидоописаното оттази жена.Именно затова не си поставих за цел да отида в ашрам-Хималаите ми бяха дали веченещо важно.Нокогато получих покана давидя пролетните празницитенаедно такова място в Индия и то в подножието на Хималаите, не се колебах дълго. Просто когато стана време, станах и тръгнах.Накрая чак разбрах защо е трябвало да отида...


Пътувам към града, който се намира най-близо до ашрама,с влак. Популярен и удобен транспорт, може би най-добриятначин за придвижване в Индия. Сама съм в купе спетимаиндуси.Ако броим и съседните купета, където не видях жени, значи сама с доста местни мъжки екземпляри.А купетата в тези влакове са без врати...Благодарение на това, че не ми е за пръв път и малко неща от индийския начин на живот вече могат да ме впечатлят и да развалят първоначалната ми идея за сън, със замах изваждам килимчето за йога от голяматасичанта.Постилам го на кушетката на втория етаж в купето,слагамраницата с техниката под главата си, стягам здраво колана с парите и документите на кръста си,нагласявамтапите в ушите,маскатаза сън на очите, покривам се цялата с един огромен ефирен шал, за да се защитя от комарите и не след дълго заспивам. Всичко това се наблюдава с огромен интерес от страна на спътниците ми, но като виждат че не ми пука, не след дълго заспиват и те. Събуждам се от суетенетона хора, отварям очи и виждам, че почти е съмнало. Тапитевушитеимаскатанаочитемогат да направят пътуването доста класно, даже и във второразредениндийски влак,но все пак трябва да се внимава да не изпуснете заветната цел. За мое спокойствие, аз се уговарям с кондуктора още с качването да ме предупреди поне половин час преди да пристигнем на моята гара. Слизам и моментално съм обградена от услужливи таксиметрови шофьори. Следва кратък пазарлък и след три минути вече съм в таксито, което ще ме закара до ашрама. Няма местен, който да не е чувал за това място, а още по-малко таксиметров шофьор. Часът е 6, навън вече е като в кошер, всички са се събудили отдавна и са се заели с обичайните си занимания.

Пътуването до ашрама е около два часа и благодарение на новия път и уникалната природа се стига лесно и приятно. Прозорецътми е отворен през цялото време. Вдишвам Хималаите за пореден път и това ме кара да се чувствам прекрасно.


ДЕН 1 Правилата в ашрама

Пристигам в седем. Мисля си, че е рано, но още на следващия ден ще разбера, че денят тук е започнал още преди три часа. Всъщност го разбирам на теория след няколко минути, защото първото нещо, което ми дават преди да ми покажат стаята, в която ще прекарам следващите 9 дни, е правилникътна ашрама. Строг. С много яснии неподлежащи на коментар закониплюсдневен режим. Настанявам се в стая с още 79 жени. Да, не 7, не 9, а 79. Избирам си свободен дюшек и се тръшвам уморено. Всичките 80 дюшека са подредени в четири редици, направо върху пода, с две пътеки между тях. Лукс е, че тоалетната се намира в края на помещението, тоест няма да се налага да излизам посред нощ навън. Отварям правилника и се зачитам. Още на третата точка разбирам, че няколко дена ще съм извън програмата, ритуалите, кухнята и дори "столовата", защото на жените в цикъл е забранено дори да се доближават до реката, камо ли до храм или кухнята и храната. За да се храня, ще трябва някой да ми носи обяда в стаята. Казвам обяда, защото всъщност тук само се обядва. Сутрин и вечер се пие чай. Ако пък си много гладен(и тук ресторантьорскиятбизнес е подпрял едноколенце),има един ресторант и два чайшопа, където освен храна се предлагат и много неща от първа необходимост.


ДЕН 2 Въпросите

Защо съм тук? Какво търся? Какво искам да намеря? Защо са тук всички тези хора?

Ашрам. Място, което те кара да се чувстваш друг?

Място, което някак обединява хората, идеите им, дава отговори, ако разбира се можеш да ги приемеш. Място, на което си сам, макар и с други хора. И без да се чустваш самотен, освен ако не се стремиш към това.

Ако се съберат пропътуваните километри на всички хора, които са тук, може би ще се обиколи Земята няколко пъти. Идват от всички краища на света, за да бъдат физически ограничени, за да се опитат да живеят с минимума, да се приближат към природата, доброволно да изоставят комфорта на другия свят. Идват да станат първични. Може би това помага да се доближиш до себе си. Да поговориш със себе си, да се познаеш или опознаеш, да се заобичаш. Идват, за да станат неограничени.

Ашрамът. Място със строги правила. Място, което изисква от теб. Място, което те кара да живееш в паралелен свят.

Религия ли е това? Вяра? Търсене на нещо друго? Заради какво? Предстои ми да разбера. Девет дни на това място най-вероятно ще ми помогнат да си отговоря смислено поне на един въпрос.

Всички доброволно приемат правилата. И в повечето случаи се връщат. Защо?

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Последна промяна Nell на Сря Май 13, 2009 8:29 am, променена общо 1 път



Сря Май 13, 2009 8:26 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
ДЕН 3 Изолацията

Лежа в леглото си, покрита със спалния чувал. Вече не съм в голямата стая. Малко приятелства и късмет могат да ти покажат и една друга страна - стая с 9 човека и то с легла. Няма значение. И иначе не беше чак толкова зле. Та лежа си в леглото и се чувствам изхвърлена. Чувствамсе като жертва на геноцидспряможените в цикъл. Изхвърлени и нежелани. И според правилника е най-добре да си стоят в стаята през този период... Чета. Опитвам се да разбера повече за мястото.

Няколко часапо-късносъм благодарна на съдбата. Просто тази изолация ми дава възможност да стоя отстрани и да наблюдавам всичко, което се случва. Имах идеалното оправдание за това да стоя настрани.

Хората са различни. Някои идват тук от години. Познават се по вещите им движения, приготовленията за церемониите, радоста им от срещите със стари познати. Други като мен-за пръв път. Леко заблудени, лутащи се, объркани. А изолираните жени...Те просто се разхождат сами или стоят някъде полуприкрити и се опитват да са съпричастни със случващото се около тях.

Разбирам, че след 2 дни имаме насрочена среща с Гуруто на ашрама. Чудесно. Тогава вече ще съм окей. А до срещата трябва да реша дали ще поискам от него да ми даде име и да си намисля въпрос, ако разбира се,желаяда го питам нещо.

За него всички говорят със страхопочитание, почитат го като живо божество. Всички искат да го докоснат. Искат да говорят с него. А някои не могат. Плачат в негово присъствие.

Отново се зачитам. Търся в книгата нещо за него. Кой е той? Какъв човек е?


ДЕН 4 Опит за отключване

Последния ми ден off. Решавам да се поразтъпча малко. За пръв път изваждам килимчето за йога и тръгвам да търся място, за да "подишам" малко. Намирам голяма тераса на третия етаж на една от сградите на ашрама и си я присвоявам. Получава седобре. Гледката оттамеуникална. Слънцето изгряваи изпълвавсяка клетка от тялото ми. Започвамда се занимавам с любимото ми упражнение - да се "правя" златна.Невероятное. И дишането, и асаните ми се получават някак лесно. Някои от равновесните упражнения така леко се изпълняват, че имам чувството че мога да стоя втазипоза с часове.


Бизнесътв ашрама се развива и с търговия в един магазин, собственост на италианка, която е тук от години. Решавам да отида и да видя. Наистина мога да намеря всякакви индийски неща - традиционни мъжки и женски дрехи, бижута, шалове, аксесоари... Виждам, че има и тибетски рокли и решавам да пробвам. Винаги съм искала да имам такава. Обличам я. Оглеждам се в огледалото, което ми държат и се харесвам - черната тясна рокля, която винаги ми се е струвала странна,ми стои добре и сякаш е шита за мен. Но не след дълго се сещам, че съм взела решение да не бъда разточителна и че няма да нося тази рокля никъде другаде освен в ашрама и се отказвам. Сгъвам я и я връщам на най-горния рафт.

Пия чай. Опитвам се да се запознавам с разни хора, но нещо не ми се получаваи се отказвам.

Часът е едва 8, а вече толкова много неща са се случили. Повечето от хората в ашрама имат всекидневни задължения. Това е тяхната карма йога. Всеки изпълнява това, което му е отредено. И то с желание, пък ако ще и да е да измие тоалетните. Ако не ти е зададена някаква задача можеш сам да си я измислиш. Аз така и не получих задача за целия си престой в ашрама, но пък си ги измислях сама. Един ден измих няколко тоалетни, на другия ден помагах в кухнята, следващия... вече не помня. Карма йога е и работата ни в цивилния живот. И тя трябва да се върши с желание и отдаденост, за да може да ни се отплаща така както ни се иска.


ДЕН 5 Сънят, роклята и новото име

Сънувах странен сън. Облечена съм в онази тибетска рокля, която реших да не купувам вчера. Изглеждам прекрасно с нея. Боса вървя по камъните край реката. Само това, но вървя бавно и продължително и като че ли не стъпвам по земята. Усмихвам се. И насън, инаяве. Събуждам се и си казвам, че трябва да отида да си купя роклята. Поглеждам часовника. Часът е малко след 4. Ставам и отивам да се къпя. Не на реката, на душа, но с ледена вода, разбира се. Днес е първият ми ден, в който ще мога да стъпвам, да се докосвам до всичко, което ми беше забранено. Днес е и първият ми ден, в който ще получачандан. Обличам се, замятам вълнения шал, защото сутрините са доста студени и се отправям към храма. А там вече са почти всички. Пеят тихо и чакат да започне церемонията по поставянето на чанданите. Сядам на земята и аз, и зачаквам. След около час и аз вече съм приобщена, поне знаково, към това общество. На челото ми грее истински чандан - три дебели жълти линии, които символизират мислите, червена точка на мястото на третото око и няколко семенца ориз - символ на .....

Правя си пак сутрешната йога, докато другите са на церемонията нареченааарти, на която последователно се пеят химни в прослава на всичко божествено. Химните са на санскрит. Не съм там, просто защото нямам усещането, че трябва да съм там.

Става седем, часът в който отварят магазина и то само за два часа и аз нетърпеливо влизам, за да си купя роклята. Намирам я там, където вчера съм я оставила. Плащам и отивам в стаята си,за да се издокарам с нея. Имах усещането, че е много важно да бъда днес с нея.

Обличам се бавно, почти ритуално. Връзвам бяла кърпа с везани цветя и огледалца на главата. Слагам огромни обеци, които също са с огледалца. Излизам и слънцето ме фиксира веднага. Всички огледалца го хващат и аз се оказвамобграденаот десетки слънчеви зайчета, които подскачат непрекъснато около мен. Имам чувството, че и чанданътна челото ми грее. Усмихвам се и тръгвам към храма. Удрям една камбана, за да ме събуди по-добре, а и за да известянавсички,че и аз съм тук. Слънцето ме следва.

Пия чай, говоря с хората. Получават ми се някак нещата. След малко отивам в кухнята - моята карма йога за днес. Ще правя чапати (малки питки от картофено брашно). Това, че съм с новата си рокля и може да я изцапам, ни най-малко не ме притеснява. Напротив.Усещам как вървя към столовата като че ли по-изправена, някак по-напета. Усмихвам се на всички и всички ме забелязват и се усмихват. Страхотно усещане.


След готвенето, непосредствено преди сервирането на обяда, е срещата на гуруто на ашрама с малката група българи. Архитект, търговец на медицинска техника, студентка, готвач, йога инструктор, дизайнер, бивш наркоман... Такава долу-горе беше българската група. Всички се вълнуват, но някои повече. Аз съм решила, че ще искам име и нямам търпение да узная какво ще е и по-точно, какво ще означава. Облечена съм с новата си рокля, изглеждам официално тържествена, разбира се доколкото това е възможно там, но така се чувствам. С една дума - готова съм за кръщенето. Няколко минути чакане пред вратата и ето вече сме поканени. След задължителните поклони (пранам), в знак на уважение, сядаме в кръг и разговорът започва. Задават се въпроси, които честно казано ме изненадват, защото все пак този човек не е ясновидец, но той търпеливо излушва всеки и бавно отговаря. Мъдър човек. Това усещане получих за него. Дойде и моятред. Погледнах го в очите и се усмихнах. Казах, че бих искала име. Гледахме се дълго. Накрая той се усмихна и го каза. Каза ми името на санскрит, а преводачътведнага ми го преведе. Бях изненадана. Не го очаквах. Получих име, което ни най-малко не ми пасваше. Но пък ми харесваше как звучи - Бинита. Значение - молитва.


Обядваме на земята. Питките са се получили добре. Даже са по-вкусни. След обяд отивам на реката. Не ми излиза от главата името и по-точно значението му. Как трябваше да тълкувам това?



ДЕН 6 Ритуали

Събуждам се сама, без аларма. Часът е почти 4. Денят започва. Следва задължително изкъпване. На реката. Тъмно, студено, нереално е в речната долина... Тихо, почти като безплътни, хората се движатнапред-назад, полуголи, влизат в реката, пак тихо, правят трите ритуални гмуркания, излизат и си тръгват. Без звук. Никакъв звук. Само звездите и луната стават свидетели на ритуала. Правиш го със странно, почти мазохистично удоволствие и след това денят ти може да започне. Първото ми къпане на реката, в 4 сутринта, беше равносилно на разстрел. В момента, в който се потопих, дъхът ми секна. Секундите, които бях под водата ми се сториха цяла вечност. В момента, в който някаква сила ме хвана за косите и ме изтегли нагоре, и в момента в който половината ми тяло беше извън водата, аз не дишах. Не можех да си поема дъх. Не знам колко време продължи това, но имах чувството, че повече никога няма да мога да дишам. Болка. Нещо яко беше стегнало гръдния ми кош. Изведнъж стана. Въздухът влезе и излезе, но с болка. Седнах на камъните, мокра, свита иомотанавъв вълнения си шал, започнах да вдишвам и издишвам бавно и съсредоточено. Треперех цялата. Всяка клетка трепереше. Дали така се чувстват хората,когато се раждат? Родила съм се веднъж, самата аз съм раждала два пъти и няколко пъти съм присъствала на раждане. Може би е така... Излизаш от водата, излизаш от утробата и трябва да поемеш дъх. Сам. Ако не успееш, там, в родилното отделение, квалифицирани хора са готови да ти помогнат. А тук, когато преживях като че ли второто си раждане,нямаше кой да ми помогне, не можех да си поема първата глътка въздух. Трябваше да се справя сама. Отново неверояно усещане.


_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Май 13, 2009 8:27 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
ДЕН 7 И ако почустваш любов на такова място, насочи я към себе си...

След поставянето на чандана съм готова за сутрешното аарти. Влизам в основната зала на храма, като преди това отново тържествено удрям една от камбаните. Пак за да разберат всички, че съм тук. Кои всички – не е ясно. Отново пеят. Сядам на ледения под. Затварям очи и се опитвам да се оставя на мелодията и вибрациите, които идват от стотиците гласни струни и безкрайните повторения на санскритските текстове. Не след дълго отварям очи и изпитвам непреодолимо желание да избягам. Те пеят, прославят и се молят. А аз? Съпротивлявам се. Срещу какво? Какво искам всъщност?

Влетявам в стаята си, вземам килимчето за йога и отивам на реката. Там, в средата на долината, насред камъните, има дърво. Уникално. Голямо и силно. С големи и силни корени. Там исках да отида. Това беше моятхрам. Седнах така, че гърбът ми почти целиятбеше вътре, в ствола на дървото. Затворих очи. Другото усещане започна почти веднага. Слънцето отново проникваше през очите ми. Отново започнах да се “правя” златна, но този път ставаше някак отсамо себе си.

Не знам колко време съм стояла там. Не беше важно. Важното беше, че бях намерила мястото и дървото и бях загубила времето. Бях усетила любовта на това място, то ме приемаше и аз него. Такъв вид любов чувствах за пръв път в живота си.

И така влюбена в себе си, в мястото, в дървото тръгнах обратно към ашрама. Вървях и се усмихвах. Беше невероятно.

Но както лошото тегли след себе си задължително лошо, така хубавото води до още по-хубави неща и усещания. Явно вече бях отворила вратата.


ДЕН 8 Магнитните камъни и мантрата

Отново неуспешен опит да слушам химните на сутрешното аарти, а още по-малко да ги пея. Затова, без да се терзая излишно, тръгвам към дървото. По пътя, в каменнатадолина, срещам човек, който прави странни неща с два камъка. Спирам и с любопитство го гледам. Опитва се да закрепи само в една допирна точка подвижния, голям, продълговат и овален камък върху друг, по-голям, неравен и неподвижен. Той ме вижда, че го гледам и продължава невъзмутимо да работи по въпроса със закрепването. Помислям си, че това е абсолютно невъзможно и с лека насмешка решавам все пак да поостана и да видя докога ще се мъчи. Не минаха и 3-4 минути и двата камъка залепнаха един за друг. Той бавно отдели ръцете си от камъка. Погледна ме и аз се засрамих от мислите си. Сетих се за фразата„Няма невъзможни неща! Да,но... Какъвзакон на физиката действа тук? Извиних се за недоверието и попитах как става това. Отговорътбеше кратък и прост – “Искаш го, концентрираш се и се получава. Това е мантра. И ти можеш, само го поискай.”

Продължих към дървото. А дървото, освен да приютява медитиращи йоги в ствола си, е приютило в корените си множество камъни с формата на сърце. Хората ги намират в долината, носят ги и ги оставят там. Много са. И някои от тях са внушително големи. Пътьом ме намира и моето сърце. Взимам го, но преди да го оставя под дървото, наплюнчвам пръстите си, взимам боя от чандана на челото си и му правя една рисунка отгоре. За да си го надпиша. За да се знае, че е моето сърце. Някой вече е заел съкровеното място в дънера и медитира, затова сядампо-встрани, на една скала. Не спирам да мисля за камъните. Не ми го побира мозъкът. Как става?


Днес е денят, в който гуруто ще ми даде лична мантра. Тайна е. Мантрата ефразаот няколко думи, който се повтаря минимум 108 пъти. Броеницата, илимала, както тук я наричат, е с точно толкова топчета и джапата (повтарянето на мантрата с броеница) трябва да се извършва всеки ден и то по няколко пъти. А сега да те видим като не можеш да се молиш? Ама това не е молитва. Мантрата помага да се концентрираш, да изгониш мислите, които се блъскат в главата ти, да усетиш вибрациите на звуците. Мъдриятчовек ми я дава тайно, зад една завеса. Говори тихо и има само една жена, която ми я записва на листче и ми помага да я произнеса няколко пъти.

Купувам си мала. От планински кристал. Харесва ми какъв звук издават кристалните топчета, когато лекичко се удрят едно в друго. А кога ще направя джапа? Не знам. Когато усетя, че съм готова. Но вече имам лична мантра и никой не трябва да я чува или да я знае. Това по някакъв начин ми харесва. Обичам тайните!

Идва обядът. Не съм гладна и решавам да отидадавидя пещерата за медитация. Това не е просто някаква си пещера. Там преди около 50 години местен селянин открил млад човек, йога в медитация, свят човек, който като излязъл от това състояние, започнал да проповядва, създал ашрама и привличалхора от целия святпрезследващите15 годиниот живота си. Никой не е попаднал случайно там. Всички са били извикани. И след като бил извикан и посветен и този, който сега е Гуру на ашрама, светецътедна сутрин просто изчезнал, все едно се разтворил в реката. Така казват хората. Та това е неговата пещера.По изключениевътре няма никой. Влизам лазейки, сядам на каменния под. Затварям очи и не след дълго усещам, че нещо ме дърпа като магнит. Силата започна да се усилва. Спирам.Явно простоне ми стига смелост да се оставя сто процента на усещанията. Отварям очи и се сещам за магнитните камъни. Ще пробвам. Искам и ще стане. Излизам, лазейки отново.


И пак съм на реката. Облечена, или съблечена, не знам. Тук е забранено жените да се разхождат с бански костюми. Вместо това се обличат поли, които те скриват от гърдите до под коленете. Докато са сухи, обаче. В момента, в който се намокрят, полепват по тялото ти и не остава нищо скрито. А и е неприятно и доста студено стях, но няма как – правилата са си правила. След като вече ми е поизсъхнал “банският” и се чувствампо-комфортно, позаглеждам камъните около мен. Един като че ли ме подканя. Окей, казвам, ще пробвам. Ставам, поглеждам все пак дали някой не ме гледа, няма да ми е приятно, ако не ми се получи. Взимам камъка, избирам и друг камък за основа, клякам ниско и започвам да намествам този, който е в ръцете ми. Концентрирам се. Гледам там, в точката, където хипотетично би трябвало да се закрепят в равновесие. След няколко секунди не мислех за нищо друго освен за тази точка. Няколко минути, не знам точно колко бяха, но не след дълго усетих нещо, което ме изуми. След като вече бяхуцелила посоката, наклона за равновесието и много бавно правех, така да се каже фината настройка, изведнъж някаква сила сякаш дръпна горния камък, чу се лек звук като прещракване и усетих, че мога да си дръпна ръцете. Много бавно отделих длани от камъка ио, да, той стоешеправ– неподвижен, невероятен... Допираше сес другия камъксамо в една точка. Извиках силно.Дотичаха хора,помислилиси, че ме е ухапала змия. И въпреки, че се беше получило, аз продължавах да повтарям – не може да бъде, не може да бъде, не може да бъде... Глупави същества сме ние хората. Не вярваме в собствените си способности и сме готови да обречем на неуспех нещо, само защото ни се струва трудно, или изглежда толкова невероятно, че е на ръба със свръхестественото. Няма такова нещо! Ние сме свръхестествени, само трябва да си вярваме. Долината беше ми дала може би най-важния урок. Не знам за другата мантра-оназитайната, но„камъчната”наистина работеше. Започнах да поставямпарчеследпарче. Избирах си все по-големи и трудни.И всеки път ставаше. Чувствах се като повелител на долината и на камъните.


ДЕН 9 Просто благодаря...

Днес пак съм на реката. Вчетири. Луната е огромна. Поглеждам я и се сещам за всичките невероятни луни, които са ми са се случвали в живота. Нямаше как и тук да я няма. Наблюдава ме. Събличам се бавно. Влизам във водата. Усещам, че не ме вцепенява, а просто се плъзга по кожата ми. Правя три потапяния и излизам. Обличам се, пак бавно. Нищо, че съм мокра, нищо че е не повече от 2-3 градуса. Сядам на един камък, гледам звездите и луната, и слушам реката. Изведнъж до меннещо проблясва.Доближавам светлината на фенерчето си и виждам, че това е мала. Цветна. Красива. Благодаря за подаръка, ставам и тръгвам.

След час съм в храма. Получавам последниясичандан. Харесва ми жеста, с който го слагат, харесва ми студенината на боята и после да усещам как изсъхва на челото ми и се слива с мен. Благодаря на този, който го прави.

Отново нямам желание за песни. Без да губя време, тръгвам към долината и дървото. Там са моите истински усещания. Там са моите храмове и светини. Дървото е само. Сядам в дънера, сплитам краката си в корените, затварям очи и започвам да чакам слънцето. Имам да му благодаря и на него. За това, че ме събужда всеки път,когато съм заспала. И в пряк, и в преносен смисъл. То се появява и отново влиза в мен. През очитетака,както са затворени. Първо ме стопля, а след това пак ставам златна. Благодарността дойде отсамо себе си. Просто стоях там и се усмихвах. Пак го нямаше времето и не изпитвах нужда да го търся и измервам. Денят беше прекрасен. Просто прекрасен, като всеки друг ден. Изведнъж в мен изникна потребност, която вече наистина беше доста шантава. Исках знак. Така, както се случва в приказките, в невероятните истории. Исках знак от този, който ме беше извикал там, исках да знам, че ме е видял и че е доволен от това, което ми се случваше, исках знак, да знам че не съмполудяла, а просто това са нещата, които се случват на такива места, ако си готов да ги поемеш.Повтарях,без да спирам – дай ми знак, просто ми дай знак... Дай ми знак... Е, даде ми! С гръм от небето. Изплаших се и после реших, че съм си го измислила и отворих очи. Небето беше ясно и слънцето си грееше. Пак се изплаших, че мога да си измислям подобни неща, но не след дълго се повтори. Станах. Дръпнах се от дървото. Седнах на един голям камък и не знаех какво да мисля.Тази невероятна история се случваше на мен. След няколко минути се изви буря. Вятър вдигаше пясък и го носеше право в лицето ми. После спря. След още малко, пак. Този път срещу мен идваше едно малко торнадо. Идеална малка пясъчна фуния, която се извиваше точнов моя посока. Затворих очи и оставих да мине през мен. Не след дълго всичко утихна. С усилие отворих клепачи. Цялата бях в пясък. Погледнах нагоре. Небето беше ясно, слънцето все така си грееше. Поех дълбоко въздух, издишах и казах – добре, разбрах, видял си ме. Благодаря за гостоприемството!

След това благодарих и на водата, че ме роди отново. Изкъпах се за последно и дълго време държах дланите си върху ледената вода. Просто я милвах.

Облякох се и отидох за пръв път на огнената церемония в храма, за да хвърля в огъня и моите дарове. Пак за да благодаря.


И след всичко това разбрах какво съм аз и защо е трябвало да съм тук. Аз съм човекът, който прегръща дървото, целува камъка, лети с вятъра, гали водата и танцува с огъня. Това беше моята мантра. Това беше моето сливане с петте елемента. И не е тайна, защото това важи за всеки човек, просто трябва да се осъзнае.

А подходящото място може да бъде навсякъде...



...


Наложи се да накъсам текста, но ще ми простите :) Моля!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Сря Май 13, 2009 8:29 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
Нел, благодаря, че го сподели !

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Чет Май 14, 2009 4:02 pm Профил
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
И на мен ми хареса книгата "Яж, моли се и обичай" , а и Биляна има интересни материали - и в Ева и това, което Нел ни представи. :|

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Май 14, 2009 4:56 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
Ще си позволя да ви копирам няколко статии, които ми изпрати едно приятелче от Калдейта, негов превод са и се надявам да са полезни на някого. Не става дума да ставаме будисти :lol: моля не го приемайте така.


КАК ДА РАБОТИМ С ГНЕВА
Гялтрул Ринпоче
Сан Франциско, август 1995

Никой на света не иска да се страхува, да страда и да бъде беден, но независимо колко усилено работят хората срещу тези условия, всички тези проблеми все още съществуват. Изглежда, че проблемите, които имаме в днешно време, са дори по-големи от проблемите, които са имали хората преди. Сега има много повече напрежение, по-голям риск от физически произшествия и т.н. Хората имат много повече проблеми в умовете си, например твърде много реклами, които създават условия, които генерират привързаност, така че всеки път, когато се появи нещо ново, вие го желаете.
Всеки иска удобство и желае да е свободен от страданието, но не е така. Причината, поради която все още страдате и не можете да решите проблемите си е в това, че причините не са във външните неща, а в ума ви. Истинското страдание на бедността няма нищо общо с материални неща като парите. Страданието е в ума ви. Например, някои имат много пари, но не са щастливи или задоволени, защото смятат, че им трябват още и още. Богатият човек може да не страда от бедност, но може все пак да страда в ума си.

ОБУЧЕНИЕ НА УМА И ТРИТЕ ОТРОВИ
Когато си дадете сметка, че бедността е в ума, можете да използвате много методи за работа с него, за да се освободите от тези проблеми и така да имате повече успехи в професионал-ния и личния си живот. За да разберете истинския проблем и да се научите как да се освободите от него, първо трябва да знаете произхода на проблема и неговата истинска първопричина. Веднъж разбрали причината, ще можете да излекувате проблема така, както лекарят трябва да разбере първо от какво е болен пациентът му, преди да реши какво лекарство да използва.
Много от проблемите в света са породени от “трите отрови” – отровата на невежеството и неправилното разбиране, отровата на гнева и отровата на желанието. Наричаме ги “отрови”, защото всички проблеми започват от тях. Сега на тези страници ще разгледаме отровата на гнева.
Гневът е причина за повечето от проблемите в ежедневието – той ви кара да изпитвате неудобство, пречи ви да преуспявате в работата си и е причина за неуспехите ви в Дхарма практиката. Но ако се упражнявате в обучаване на ума, това може да ви помогне да се справите с гнева и да се освободите от проблемите, до които води той.
Гневът се поражда от твърде много себе-привързаност и интерес към себе си. Когато сте прекалено привързани към себе си, пренебрегвате другите и не уважавате чувствата им. Когато имате твърде много интерес към себе си, често другият реагира отрицателно и това води до страдание, неудобство и гняв. Твърде много себе-привързаност и неуважение към чувствата на другите е незадоволително, а когато не ви задоволява това, което имате, се чувствате нещастни. Тъй като имате твърде много привързаност и интерес към себе си, когато искате нещо, за да го получите, неизбежно наранявате други хора. Особено, ако го искате толкова силно, че не ви интересува дали ще нараните другите. Нетърпението, когато искате нещо и опитите ви да получите резултати също причиняват страдание и отчаяние. В повечето случаи, за да се получат резултати, е нужно време. Ако сте нетърпеливи и не можете да чакате, няма да имате успех и това ще ви причини страдание и отчаяние. Това са примери за как се развива гнева.
ОВЛАДЯВАНЕ НА ПРИЧИНИТЕ ЗА ГНЕВА
Има две основни причини за страданието – себе-привързаност и неудовлетвореност, породена от желание. Две са и причините за гнева – основна и вторична. Основната причина за гнева е егото или силната себе-привързаност. Когато има “аз”, има и “мое”, “мои неща”, “мое семейство” – целият свят е свързан с мен. Дори врагът е “моя” враг. Ето защо, когато разсъждаваме по този начин, целият свят започва от “мен”. Ако нямате силна привързаност към себе си като “мен”, няма да имате особени проблеми с другите. Ако нямате тази силна тенденция, тогава всичките ви проблеми и страдания ще са като илюзия и като знаете, че проблемите и страданията ви са просто илюзия, вие няма да страдате толкова.
Вторичната причина за гнева е чувството на неудовлетвореност, неудовлетвореността, която чувстваме, когато желаем нещо. Когато ви наклеветят, се чувствате нудобно, а после изпитвате неудовлетворение или когато работата ви не върви – също чувствате неудовлетворение. Това са ранните етапи на гнева и най-доброто време да работите по обучаването на ума си. Ако гневът вече се е проявил, тогава е трудно да обучавате ума. Основният проблем е, че тогава не можете да обуздаете гнева си и не искате да се упражнявате в обучаване на ума – просто искате да дадете израз на гнева. Ако искате да използвате умствена практика, определено можете да обуздаете гнева, защото той в действителност не съществува. Но тук проблемът е, че вие просто искате да оставите гнева си да се прояви.
Ето защо най-подходящото време да се упражняваме в обучаване на ума е, когато неудовлетворението тъкмо е започнало, а гневът все още не се е проявил. Ако основните причини се уталожат или ако ликвидираме основната причина – егото, тогава и останалите проблеми няма да възникнат. Такъв резултат е нещо, за което трябва да работите в продължение на дълъг период от време, но това, което веднага можете да направите, е да се научите как да работите с вторичната причина за гнева – неудовлетворението.
Как да овладеем първичната причина за гнева, която е себе-привързаността и вторичната причина за страданието, която е неудовлетворението? Първо, важно и ефективно е да помислим за резултатите от гнева. Гневът има два вида резултати – видими и невидими. Видимите резултати са тези, които можем да видим в сегашния си живот, докато невидимите са онези, които не можем да видим в този живот.

НЕВИДИМИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ГНЕВА
В практиката на бодхисатвите се казва, че ако проявите силно гнева си, тогава всички натрупани от вас заслуги, ще се разрушат, хиляди еони от заслуги, а това е много опасно. Може да работите усилено, за да натрупате много заслуги, които гневът може да унищожи за няколко секунди. Трябва да внимавате за това. От другата страна, това означава, че ако проявите търпение един единствен път, ще натрупате много заслуги. Шантидева, един от известните бодхисатви-учени и велики майстори в медитацията, казва, че най-добрата заслуга, която можем да натрупаме, е като практикуваме търпение, защото чрез гнева се създава най-лошата карма. Търпението и гневът са две противоположности.
Ако дадете израз на гняв към бодхисатва, може да унищожите заслугите, натрупани от хиляди еони, но, ако изразите гняв към другите, тези качества не се разрушават. Проблемът тук е, че не знаете кой е бодхисатва. Възможно е някой учител и добър практикуващ да не е бодхисатва, докато друг, който изглежда като обикновен човек и не знае нищо за будизма, да е бодхисатва. Трудно е да познаете кой е бодхисатва и кой не, така че е най-добре да не се гневите на никого и да сте внимателни с всички. Ако уважавате всички като бодхисатви ще може да спрете лошата карма. Това е първото важно нещо, което трябва да запомните.
Втората невидима грешка на гнева е преживяването в сферата на ада. Има три нисши сфери, които съответстват на трите отрови: гняв, привързаност и невежество. Гневът съответства на сферата на ада, привързаността – на сферата на гладните духове, а невежеството – на животинската сфера. Ако медитирате много, но не практикувате търпение и често сте гневни, ще постигнете положителни резултати само след много дълъг период от време. Гневът ви пречи да постигнете целите, които сте си поставили.

ВИДИМИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ГНЕВА
Ако сега се спрем на видимите резултати от гнева – когато дишате нормално, вие проявявате нормалното чувство на безпристрастност, но когато се появи гняв, се чувствате неспокойни и не ви е удобно и в собственото ви тяло. Не може да стоите на едно място, изразът на лицето ви става непривлекателен и на никой не му е приятно да бъде край вас. Гневът ограничава апетита и храната не ви е вкусна. Жестокият гняв може да ви държи будни, особено ако чувствате омраза. Хората, които чувстват омраза всъщност наказват себе си. Например, ако двама души се скарат и после се разделят, единият от тях може да забрави за скарването бързо, докато другият непрестанно да мисли за това. Докато този човек не престане да преживява отново скарването, той ще продължи да страда.
Най-лошото на гнева е, че унищожава ума ви. Решенията, които обикновено взимате, когато сте разгневени, са неправилните решения, тъй като се основават на чувства, а не на знание. Решения, взети по време на гняв, са водени от неприятни чувства и затова е важно да избягваме да взимаме решения, докато сме разгневени. Гневът унищожава и приятелства. Когато сте разгневени, ще нараните и ще навредите дори на онези, които са ви най-близки. А щом гневът се уталожи, ще изпитате угризения за това, което сте направили, докато сте чувствали гняв и ще се почувствате нещастни.
Ако се разгневите на работното си място, дори да се опитвате да го скриете, клиентът ще го усети и така може да загубите бизнеса и службата си. Не може да скриете гнева – околните винаги ще го усещат и ще ви избягват. А загубите ли щастието си, ще изгубите и успеха, което създава допълнителни проблеми и нещастие и това ще породи още повече гняв, който ще ескалира все повече и повече. Да спрете гнева означава да спрете да изживявате смущаващите чувства, като си кажете “край на това преживяване”.

МЕТОДИ ЗА РАБОТА С ГНЕВА И НЕУДОВЛЕТВОРЕНИЕТО
Как да решим проблема с гнева? Няма да решите проблема като си мислите: “Трябва да практикувам търпение“, нито като си казвате: “Гневът е нещо лошо, затова не трябва да се гневя”. Това също няма да помогне. Имате нужда от правилни методи, които да ви дават възможност да реагирате на неудовлетворението. Трябва да се научите как да работите с ума си и с неудовлетворенията веднага щом те се появят и така да превръщате неудовлетворе-нието в щастие.
Това включва ли неудовлетворенията, които възникват и от привързаността и от желанието?
Гялтрул Ринпоче: Неудовлетворенията идват от гнева, не от желанието. Неудовлетворението е гняв. Може би неудовлетворението е желание в началната степен на гняв – тази част може и да е желание. Има три основни метода, за работа с неудовлетворението, с които да решим проблемите. Да практикуваме с анализ – това означава с ума си, с мисълта си – да практикуваме с умения и с правилно възприемане.
Например, гневът, причинен от отрицателни думи е нещо, което се случва често, така че този пример е много практичен. Когато някой отправи към нас остри думи, независимо дали е член от семейството, приятел или партньор, това не ни харесва, става ни неудобно и започваме да изпитваме гняв. Трябва да анализираме това чувство, защото дори ако си кажем: “Не трябва да се гневя”, гневът все пак си е там. Трябва да анализирате чувствата и да се опитате да откриете истината за тях. Първият въпрос е: “Защо се гневя, защо определена дума ме разгневява?” Самата дума не е причина за гнева, тя не наранява тялото ни, а ума ни, така че това е отговорът.
Истината е, че думите в действителност не нараняват ума ни. Представете си, че дори не знаете какво означава отрицателната дума. В такъв случай няма причина да се разгневите. Думата сама по себе си не ни разгневява, а това, което става причина за гнева ни е онова, което свързваме с думата. Тук се проявява привързаността ни към отрицателните думи и това ни прави нещастни. Ако някой употреби думата “глупав”, а вие никога преди не сте я чували, тя няма да ви разгневи. Това също доказва, че думите сами по себе си нямат никаква сила, те придобиват сила чрез онова, което свързваме с тях. Това доказва, че гневът работи само чрез нашите собствени привързаности, а не поради това, което другият казва или звукът, който издава.
Това е първата практика за обучение на ума, която се използва при неудовлетворение или гняв предизвикан от остри думи. Тогава може да си помислим: “О’кей, мога да практикувам това по отношение на острите думи, но какво ще стане, ако някой ме удари физически? Не мога да го пренебрегна, това ми причинява физическа болка. Без значение какъв език владея, ще почувствам болка, ако някой ме удари.” Тогава трябва да се опитате да пренесете това една стъпка по-нататък. Първо практикувайте с отрицателните думи и ще установите, че ви е по-лесно да се справяте с физическата болка.
Задайте си въпроса: “Защо не се гневя, когато имам главоболие? Защо не се гневя, когато ме боли корем?” Вместо да се гневите, вие се опитвате да облекчите болката и да я накарате да си отиде. Взимате лекарство, почивате си и се грижите за себе си, така че защо да се гневите на човека, който ви удря? Вие отговаряте: “Но той го направи умишлено. Главоболието няма ум.” Запитайте се сега: “Защо правя прострации, прекланям се пред Будите и им давам приношения? Защо хората се прекланят пред статуи и ступи? Тези символи нямат ум, те не могат да ми помогнат. Те са просто като една маса, нямат ум, нямат умисъл. Но аз получавам благословия и помощ, това дава покой на ума ми и ми помага да преуспявам в работата си.”
Първо казваме: “Не ме интересуват резултатите щом няма умисъл.” Когато говорим за главоболието, не се притесняваме за резултатите, защото знаем, че главоболието няма намерение да ни нарани. Сега пък, когато говорим за прекланянето пред статуи, разсъжденията ни вече не са логични. Казваме, че не ни интересува дали статуите имат намерения, интересуват ни само резултатите – благословиите и помощта. За да се освободим от гнева, не трябва да разглеждаме намеренията на другите. Третата практика за обучение на ума е да създадем правилното намерение спрямо другите. Ако някой ни стори добро, трябва да запомним това и да намерим начин да му отвърнем с добро.
Човек никога не може да бъде сигурен в намеренията на другите, които в повечето случаи са насочени към собственото им щастие.
Г.Р.: Помислете добре – когато някой ви удари, вие на човека ли се гневите или на пръчката, с която са ви ударили? Естествено е да мислите, че на човека, нали? Не на пръчката. Трябва да запомните, че човекът ви е ударил, защото е бил гневен. Гневът е накарал този човек да стане агресивен. Тук човекът е като пръчката, а гневът е като човека, в чийто контрол е пръчката. Умът ви трябва да бъде толкова просторен, че чашата да няма дъно. Без значение колко пъти ви ударят, умът ви да е все така отворен.

ще пусна и продължението на статията, но засега толкова :)

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Нед Ное 15, 2009 8:03 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За да не "храним" коварните...
виж сега, Нел, нека да си кажа....аз няма да се плаша от това, че може да стана нещо. защото като се замисля, може и да съм станала будист някъде по пътя, но да не го зная поради липса на познания в терминологията. истината е, че квалификациите, чогатството на определения ме изморяват ужасно. дето се вика - от толкова теоретизиране на любовта, за любов не ни остава време... :D
исках да кажа мерси за този последния пост. определено ще си го прочета с удоволствия преди заспиване. не че има опасност някой да пострада от гнава ми, обаче аз много страдам от него. това е нещо, с което не зная дали бих успяла напълно да се справя някой ден...

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Ное 15, 2009 9:21 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
знаеш ли кое им е лошото на будистите?
ей това! използват много и сложна терминология за неща, които могат да се кажат изключително простичко, то и затова това момче ми праща тези статии, така и не успя да разбере, че аз му казвам същото, което и въпросния Ринпоче(титла на будистки Учител), а аз държа да ви ги покажа, макар че знам-всички ние тук сме хора, които яко работят върху себе си, върху контрола на емоциите си и върху това колкото можем да сме добри хора... колкото можем. :)

но да! и аз не се притеснявам от своите си гневни емоции, но вече започнах и от чуждите да не се притеснявам, което взе пък да ме притеснява :lol: , ще рече, че помъдрявам.

но никога не е излишно да чуя и съветите на някое светило, макар че и без неговите думи тези неща си ги знам... от живота, от десетките, стотици ситуации...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Нед Ное 15, 2009 9:37 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
продължавам статията :)


КОГА ДА ПРАКТИКУВАМЕ ОБУЧЕНИЕТО НА УМА
Важно е също да практикуваме в подходящия момент. Няма особен смисъл да се упражнявате в обучение на ума, когато сте щастливи и нямате проблеми или когато сте сами. Така не може да постигнете голям напредък. При всички случаи, той би бил много бавен. Правилното време за практика е, когато се чувствате гневни, заради нечии действия. Тогава трябва да практикувате. Може да изглежда трудно и понякога няма да ви е удобно да практикувате, когато хората предизвикват гняв у вас, но това помага и е много ефективно. Този метод ще ви превърне изцяло в някой, който е като бодхисатва, когото всички харесват.
Ето няколко предложения за практиката ви. За да получите положителни резултати от практиката си, винаги практикувайте търпение. В упражняването на мъдрост и заслуги, най-голямата възможна заслуга се получава от практикуването на търпение. От Шестте Съвършенства, това носи най-големи заслуги.

В: Да практикуваме търпение означава просто да си спомним да бъдем търпеливи или да си кажем: “Трябва да съм търпелив”?
Г.Р.: Не, трябва да го направите, трябва да сте търпеливи. Колкото повече практикувате търпение, толкова повече практикувате съчувствие. Ако практикувате търпение, ще сте в състояние да виждате болката и гнева на другите хора и да реагирате със съчувствие. Търпението и гневът не могат да съществуват едновременно, така че гневният човек няма много търпение или съчувствие. Разбира се, всички искаме да изпитваме съчувствие, но е много трудно.
За да породим съчувствие, трябва да мислим за страданието на другите хора и за това,че може те да са били наши родители в предишни животи и да са проявили доброта към нас. Този начин на мислене ни помага да събудим в себе си съчувствие. Един още по-добър начин да породим съчувствие е да се опитаме да понижим гнева. С понижаването на гнева съчувствието естествено се покачва, точно като температурата.
Друг начин да развиете положително възприятие е да разсъждавате върху предишната си карма и да си мислите че искате да пречистите тази карма чрез онова, което преживявате. Мислете си че искате да сложите край на тази карма и на кармичната си връзка с този човек, като просто я изживеете и не създавате нова карма за себе си. Това е друго правилно възприемане. Мислете си, че всеки човек е невинен, невинна е и природата му.

В: Малко ми е трудно да повярвам, че природата на всеки човек е невинна.
Г.Р.: (Ринпоче се смее) Ако гневът не манипулира човека, той няма да ви удари или да отправи към вас обидни думи. Той постъпва така, само когато гневът се проявява - тогава той няма избор. Неговата изначална природа е невинна. Ако я анализирате в дълбочина, ще установите, че той има Буда природа, която е чиста и невинна.

В: Буда-природата може да приеме формата или на нещо отрицателно или на нещо положително. Тя може да приеме форма или на добро или на лошо, което означава, че е отворена за всякакви възможности. Значи ли това, че е по-скоро неутрална, отколкото невинна?
Г.Р.: Когато трите отрови не присъстват в човек, тогава той или тя са просветлени. Ако ги няма трите отрови, нямаме проблеми. След като сме намалили трите отрови и сме се освободили, нямаме нужда от никакви други методи. Ако ни липсва всичко отрицателно, то присъстват всички добри резултати. Няма нужда да добавяме положителни неща към своята Буда природа, което означава, че природата ни не е нула, тя е положителна. Когато умът ви почива, вие сте освободени – това е практиката, в която създавате правилно възприемане.
Може да практикувате Дхарма по всяко време и по толкова различни начини, тъкмо защото гневът може да се прояви по всяко време. Семето на просветлението е бодхисатва-практиката. Това, което ви прави бодхисатва е бодхичита (желанието всички да са добре), а бодхичита е противоотровата на гнева. Това е много важно в духовната ви практика и в светския ви живот. Гневът е основният проблем, а ако имате твърде много желание – това също е проблем. С желанието се работи малко по-лесно от гнева, ако то не е прекалено силно, но и желанието и гневът работят директно срещу бодхичита.
В: Как разбирате кога желанието ви работи директно срещу вас?
Г.Р.: Трябва да видите дали то е в сферата на възможното.

В: Имам пред вид по-скоро нашата култура, в която днес всеки е така ориентиран към някаква цел, включително и аз самият – това, че имаме толкова много желания и че искаме толкова много.
Г.Р.: Да, това разбира се не е никак добре. Това е друг начин да практикуваме, за който трябва да помислим – грешките и недостатъците на желанието. Обикновено желанията са фокусирани или върху други хора или върху неща за егото. Желанията, които идват от егото са в особена връзка с практиките за мъдрост, но това е друга тема. Там трябва да практикувате ученията за пустотата.
Коренът на желанието е привързаността. Трябва да практикувате, като си мислите и помните ученията за пустотата – това ще направи привързаността ви много куха. Привързаността все още ще присъства, но няма да ви причинява толкова страдание, защото привързаността става куха и губи плътността си.
Що се отнася до разсъжденията върху привързаността ни към нещата, можем да си мислим за недостатъците, които притежаването на тези неща ни носи. Първо, хората преминават през много страдания и трудности, за да спестят пари, вещи и така нататък. Докато сме млади трябва да работим и страдаме от напрежението, с което е свързано печеленето и пестенето на пари. Когато успеем да спестим пари и вече сме поостарели, тогава имаме друг проблем. След като придобием нещо, трябва да го пазим и това създава още повече страдание. Тогава се страхуваме, че хората ще ни завидят, а след това може да се притесним, че ще ни убият, за да получат тези неща.
Известният майстор в медитацията, Бату Ринпоче, казва, че ако имате една коза, страданието ви ще бъде голямо колкото козата. Ако имате як тогава страданието ви ще бъде голямо колкото яка. Ако имате повече пари или по-хубава кола, тогава ще се тревожите повече, защото ще си мислите, че могат да ви нападнат крадци и да ви вземат тези неща. Ако нямате много, тогава няма да се тревожите, никой няма да ви нападне.
Ако това, което имате ви задоволява, тогава няма проблем. Мисълта ми не е, че не трябва да имате пари, да печелите пари или да пазите парите. Мисълта ми е, че ако не сте доволни от това, което имате, това се превръща в проблем. Ако сте доволни, дори да трябва днес да оставите всичко зад гърба си, ще може да го направите без да страдате.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Ное 16, 2009 11:08 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За да не "храним" коварните...
копирам от калдейта постът на Хайдукпикасо, защото засяга интересна тема и се надявам да поговорим по нея


Енергийните вампири



В съвременната медицина няма направление, което да изследва вампиризма като социално явление и болест. Все още няма и критерии на оценка, според които може да се постави диагноза кои хора са енергийни вампири и какво лечение им е необходимо. Бихме могли да кажем, че днес тази празнота в науката се заема от кармическата медицина, която изучава невидимите енергийни връзки между хората. Изследвайки процесите в психиката на човека, медиците и психолозите дават оценка на на взаимоотношенията с другите хора и на влиянието, което оказва върху него обкръжаващата го среда. За съжаление обаче не обръщат внимание на психическия ефект от агресията на енергийните вампири.

Както кръвта, така и психическата енергия прониква във всяка клетка на човешкото тяло, затова и най-малката тяхна загуба (на кръв или на психическа енергия) се отразява върху физическото и психическото здраве на човека. “Не се ядосвайте!” – съветва лекарят. “Бъдете спокойни” – казва психологът, но и двамата забравят, че между нас съществуват хора, които умишлено ни тласкат към психически сривове, тъй като това е единственият начин, по който те могат да се доберат до жизнените ни сили, а след това да ги отнемат. По правило след контакт с вампир възниква усещането за пълна загуба на жизнените сили и доброто настроение, а в душата се загнездва чувството на пустота, обида и пропиляно време. Навярно всеки от нас може да си припомни взаимоотношенията с хора, които са оцветени в черно.

По своята същност вампиризмът е енергийно мародерство, чрез което вампирът получава краткотрайно психическо облекчение. Именно това усещане за възстановяване на психическото му равновесие го тласка, подобно на хищник, с животинска стръв да се нахвърли върху жертвата си, за да удовлетвори своя постоянен енергиен глад. Като използват неизчерпаема фантазия и упоритост, вампирите отнемат докрай чуждата енергия, тъй като това е единственият им шанс да продължат да живеят.

След като нанесе своя енергиен удар вампирът се успокоява, чертите на лицето му се отпускат, дори е възможно да започне да се смее. Вампирът се чувства пълноценен и доволен от себе си. Натрупалото се психическо напрежение и енергиен глад са изчезнали! Вампирът не подозира, че е тежко болен човек. Той не осъзнава истинската същност на своята човешка трагедия и пагубната си роля в живота на хората около него. Всяка болест е вид наказание за неправилен начин на живот, мисли и постъпки.

Енергийното поле на вампирите е затворено и затова те не могат да се зареждат с чистите и положителни енергии от обкръжаващата ги среда, а ги крадат от хората. Вампирът изпитва постоянно (съзнателно или подсъзнателно) желание да влезе в контакт с някого. Особеност при тези контакти е стремежът да бъде колкото е възможно по-близо до жертвата си и дори ако е възможно – да я докосне. Най-често обект на този стремеж е жизнерадостен човек с голям енергиен потенциал. Редом до такива хора вампирът се чувства стабилен и спокоен. Но интересното е, че веднага, след като се изплъзне и се почувства добре, донорът започва да приема раздразнението си като нещо безпричинно и да изпитва чувството на разкаяние и желание да бъде приятен и сърдечен при следващата среща с този човек. За съжаление обаче всеки следващ контакт води до един и същи резултат.

Върховен стремеж на вампира е желанието му да бъде в центъра на вниманието на хората. Ако не успее да извоюва този статут за себе си, настроението му рязко пада, а той става още по-агресивен и още по-лош. Вампирът не желае да слуша другите. Затова пък се упоява от собствения си глас и възможността да бъде чут. Вампирът обича да разказва истории и свои преживявания, като в същото времв изпитва чувство на превъзходство и отегчение към проблемите на другите. Убедеността му, че освен неговите емоции всичко останало е незначимо, прави от вампира нетолерантен човек.

Никой вампир не търпи чуждо мнение, ако то не съвпада с неговото. Бог да е на помощ на този, който се опита да му противоречи или има неблагоразумието да защити възгледите си пред него. Като правило вампирите живеят за сметка на другите, независимо дали това ще бъде в материален или в емоционален план. Те са самовлюбени, завистливи и дребнави егоисти. Винаги готови да вземат, но много трудно да дадат от себе си. Мисълта, която преследва вампира е, че той заслужава повече от това, което получава. Това натрапчиво усещане го прави ненаситен и алчен човек дори към най-близките хора. Правилото, което движи мотивацията на вампира е: “Важното е аз да съм добре”. Ако вампирът остане изолиран, далеч от хората, лишен от възможността да се зарежда с чужда енергия, той мъчително ще агонизира.

Кармическите корени на вампиризма винаги се концентрират, изразявайки глобален егоцентризъм. Вампирите добре знаят, че най-примитивният и лесен начин да подхранват биополето си с чужда енергия е да обидят или да оскърбят някого. Уникален е фактът, че всеки от нас може да се прояви като енергиен вампир по отношение на едни хора и като донор по отношение на други.

Вампирът все е изнервен и превъзбуден и затова не се чувства добре, ако някой живее спокойно и щастливо. Той изпитва болезнена завист към “нормалните хора”, затова спонтанната му реакция е да нагруби някого. Пример за енергиен вампир най-ярко може да се илюстрира с човек, който обича да спори, като цел на спора е не изясняване на истината, а провокирането на конфликтна ситуация. Този човек много често заповядва: “Недей да спориш и да воюваш”, дори когато му съобщават най-незначителни факти. Основна отличителна черта на вампиризма е отсъствието на позитивен обмен на енергия в междуличностните контакти. Например определен човек от вашето обкръжение живее с постоянната вътрешна нагласа, че сте му длъжен. Вие му правите услуга след услуга, помагате му, а в отговор не получавате нито благодарност, нито уважение, нито пари.

Вампирът е властен, той изисква от донора си пълно себеотдаване и гаранция за емоционално подчинение. “Искам да ми се възхищаваш!” – това е, което липсва на вампира. Вампирът е алчен и капризен, постоянно недоволен, изискващ още и още. Той е подозрителен. Затова без да се колебае ще ви обвини и в най-страшното – че сте го окрали.
Психическото напрежение, което изпитват вампирите, не е постоянно. То е в определена зависимост от типа на болестта – лунен или слънчев вампиризъм. При слънчевите енергийни вампири психическото напрежение се проявява веднъж в денонощието, а при лунните цикличността е по-честа.

Голямата житейска трагедия на вампира е неговото неумение да съхрани в душата си радостта и добротата. Разбира се както всички хора и вампирите изпитват човешка радост, но това, което най-силно ги привлича е лъжливият и опустошен свят на суетата. Вампирът не изпитва щастие и душевно спокойствие, защото постоянно е раздиран от вътрешни съмнения и противоречия. Той живее в непресъхващото чувство на огорчение и самосъжаление. Мисълта, която го измъчва е, че не е получил това, което заслужава от живота.

Не е възможно истински творческата личност да попадне в лапите на вампиризма. Но за съжаление благодарение на неговата необятна чиста енергия съществуват посредствени вампири, които му устройват непонятни за здравия човек фойерверки от злоба и завист. Вероятно всеки човек преминава през подобно състояние, което се нарича “мъртва точка”, но не всички остават на нея. Любовта и радостта подтикват здравите хора към взаимно хармонично и духовно обогатяване на нивото на чистите емоции и познание, докато вампирът използва чувствата на хората за своите енергийни цели. Вампирите ни дебнат навсякъде и от това дали ще успеем да намерим най-добрата защита срещу техния груб натиск зависи психическото ни здраве.

След всяка среща с вампир изпитваме чувство на неудовлетвореност, на умора, на съприкосновение с душевна посредственост и грубост. Контактувайки с биовампир, неволно започваме да проявяваме прекомерна раздразнителност, а след това, попадайки в потока на негативните емоции загубваме самоконтрол, което на свой ред води до загуба на енергия. Усещаме особен вид физическа слабост и сънливост, повишена емоционална и физическа възбудимост. Неочаквано се появяват физически травми и още множество други здравословни проблеми, за които не можем да намерим обяснение.Започваме да боледуваме! Затова пък вампирът е зареден с нашата енергия. Той е спокоен! Той е здрав!

Ние сами, доброволно подхранваме вампирите, а неравностойните отношения с тях от позицията на енергията са следствие на нашия вътрешен свободен избор!

Откъс от книгата “Енергийните вампири” от Александър Александрович

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Нед Мар 21, 2010 6:05 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 21 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov