Последно посещение: Пет Ное 17, 2017 7:33 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пет Ное 17, 2017 7:33 pm




 [ 21 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Чувствата - балсам и бич за телата 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
Ъъъъ дори докато чета материалите усещам реакцията на тялото.
Факт е, че дори само изчитайки всичко за тревожността и ревността се напрягам.

Я вземете да пишете повече за балсамите, защото бичовете не се отразяват добре дори когато ги ползваш само за полезно инфо.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Окт 21, 2010 7:00 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 05, 2009 9:59 pm
Мнения: 3777
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
От висотата на моята супер некомпетентност искам да попитам
Цитат:
Американски учени твърдят, че ако човек умее да контролира гнева си, той може да спаси живота си.

ма моля ви, се как се контролира гнева?

Гневът е добре да бъде изразходван, изхвърлен от тялото, най-добре чрез физически натоварвания, ама не и да го контролираш.

някой мой размисли за тревожността - няма как да избягаш от себе си. Винаги във всеки един от нас ще има един джадж, който знае какви ги вършим и какво наистина сме. Тревожността е в несъответствието.

_________________
Не се страхувай от съвършенството. Никога няма да го достигнеш.
С. Дали


Чет Окт 21, 2010 7:12 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
завистта?


Завистта е болка заради щастието на другите“

Аристотел


Завистта е страдание заради успеха на другите или за това, което те притежават, а ние – не. Тя е силно разрушително чувство, което често прераства от скрито негодувание към гняв, омраза и агресия. Завистта се определя като порок, а Библията я посочва като един от седемте смъртни гряха. „Завистник“ се асоцира със зъл, подъл човек, способен да забие нож в гърба на приятеля си.




Въпреки това всеки човек е изпитвал завист и си е пожелавал да бъде на мястото на другия. Едва ли има някой, през главата на който да не са пробягвали мисли като – „защо не на мен?“; „защо той, а не аз, аз съм по-добър, аз също заслужавам“; „не е честно тя да има всичко, а аз – нищо…“ и т. н. и т. н.

Обзема ни негодувание срещу „несправедливостта“ и започваме да се чувстваме ощетени, ограбени, отхвърлени, нещастни.

Обикновено завиждаме за това, което много бихме желали да имаме и за което усещаме липса. Това, че другите го получават, а ние – не ни причинява страдание.

Също така завиждаме по-скоро на хората, които са около нас, близо до нас и които смятаме, че са на и около „нашето ниво“. Ако някой учен от Америка получи награда, едва ли ще му завидим – първо защото тази награда не ни интересува, ние не се стремим към това, а и неговото щастие не ни заплашва. На един преуспял човек, който е получил широко признание, ние можем да се възхищаване, да му подражаваме и дори да го превърнем в наш идол, но по съвсем друг начин ще стои въпросът, ако този човек е нашият съсед, колега, приятел. До скоро е бил като нас, а изведнъж грабва всичко и с това заплашва да ни измести, да отнеме „нашето“.

Завистта много прилича на ревността, само дето при ревността винаги има и трети човек.





Завистта може да бъде активна или пасивна.

При активната форма, завиждащият е изпълнен с омраза към „съперника“ и по всякакъв начин се опитва да му навреди и да го накара да страда. Непрекъснато мисли как да отнеме на другия това, от което има в повече. Започва да злослови срещу него и да изопачава действителността – „едва ли е постигнал това по честен начин, кой знае какви неща е правил, за да стигне до там“;

да омаловажава успехите му, въпреки че вътрешно се измъчва – „е, голяма работа, като е постигнал това“;

или да отрича: „не знам защо всички казват, че е красива. Та тя е толкова грозна, сигурно прави магии на мъжете…“

При пасивната завист, човекът външно може да показва радост заради успеха на околните, но вътрешно страда и негодува. Колкото другият е по-щастлив, толкова по-нещастен и нищожен започва да се чувства той. Самосъжалява се, самочувствието му и желанието му за изява и развитие рязко спадат. На всичкото отгоре започва да се обвинява, че изпитва завист, да си мисли, че е лош човек. И започва да се насилва да се зарадва за другите, но някак не му се отдава. Ще му се да види по- нещастен човек, за да се почувства по-добре.

И в двата случая обаче завистта е еднакво отровна за завиждащия.





Съществува и друг вид завист – така наречената благородна завист. Тя е призната завист, когато казваш – „да, завиждам ти, че получаваш толкова внимание и постигаш такъв успех, толкова бих искал и аз да го постигна“. Но в този случай самото признаване на истинските чувства, ги прави по-малко мъчителни. Нещо повече – в тези случаи завистта е като стимул да постигнеш и ти това.



Как да преодолеем завистта и да се радваме за щастието на другите?


  • Признайте истинските си чувства – ако не пред човека, на
който завиждате, то пред себе си. Хората обикновено отричат, че завиждат. Те са по-склонни да кажат, че мразят „противника“ и да го оплюят, отколкото да признаят, че му завиждат. Вие всъщност не мразите този човек, просто много бихте искали да имате това, което той има и усещате болка, която преминава в гняв. За да преодолеете това, първо трябва да признаете чувствата си. Не се обвинявайте, а помислете кое ви кара да завиждате, кое ви кара да се чувствате застрашени, къде усещате липса в живота си.


  • Открийте причините, който ви карат най-често да завиждате.
Обикновено това е страхът, че ще ви отнемат нещо, че ще ви изместят и ще останете на заден план. Знайте, че никой не може да ви отнеме това, което си е ваше. Във света има място за всеки и за всичко. Когато завиждате, вие сами отдавате силата си и не си позволявате да бъдете щастливи.

Другата честа причина е усещането за липса. Вие страдате, че нямате нещо, а ето, че приятелят ви го получава и го има дори в излишък. И усещането ви за липса става още по-голямо…Затова сменете фокуса от това, което ви липсва, към това, което имате и бъдете благодарни за него. Дайте си сметка, че се съсредоточавате само върху един аспект от живота и не виждате другото. Със сигурност вие имате много неща, които пък той няма. Със сигурност много хора биха искали да са точно на вашето място. Със сигурност вие имате свои причини да се чувствате щастливи и достойни.


  • Не се сравнявайте с другите. Това е главната причина, поради
която хората завиждат. „Той има по-хубава кола“, „тя е по-красива“, „той има повече“. Не измервайте щастието и успеха си спрямо другите. Всеки има свой път, свои успехи и неуспехи. Освен това вие виждате само външното – примерно, че той има по-хубава кола, но не виждате, че той страда, защото е сам, докато вие имате прекрасно семейство.


  • Съсредоточете се върху предимствата си.
Вие може да нямате тяло като на вашата приятелка, но пък имате красиви очи и чаровна усмивка, имате свои качества и умения, които ви правят уникални и неповторими. Може да нямате много пари като съседа, но пък имате приятели, деца, здраве, които са по-скъпи от цялото богатство на света.


  • Насочете усилията към себе си и своето развитие, а не към другите.
Живейте своя живот и престанете да следите за чуждия. Не мислете какво е постигнал другия, а какво сте постигнали вие. Илюзия е да си мислите, че ако „съперникът ви“ претърпи неуспех, вие ще бъдете по-щастливи. Вашето щастие зависи от самите вас, не от другите. Затова не хвърляйте напразни усилия да рушите чуждото щастие или да страдате заради успеха на хората. Насочете се към своето развитие, а не към осуетяването на чуждия напредък.

Позволете си да бъдете щастливи.

Когато сте уверен и сигурен в себе си, когато имате свои приоритети и цели и се радвате на живота, успехът на околните няма да ви плаши.


  • Променете нагласата си към това, което изпитвате.
Вместо да се обвинявате, че завиждате и да се самосъжалявате, използвайте завистта като стимул и вие да постигнете успех. Щом човекът до вас е успял, значи и вие можете. Вместо да се измъчвате, можете да научите нещо от него.

Споделете вашето мнение за завистта и начините за предоляването и.

Темата за тази статия ми беше предложена от вас – читателите на този сайт. Така че ще се радвам ако споделяте какво друго бихте искали да прочетете и да дискутираме.



Росица Вакъвчиева






Защо човек се разболява? Древната медицина отдавна е отговорила на този въпрос – защото е в конфликт с душата си, защото не е в хармония с Вселената, защото поведението му не е в съзвучие със сърцето му.
А какво точно е душата? Душата – това са нашите чувства и емоции. Именно те определят мислите, желанията и постъпките ни. Когато са положителни, могат да ни излекуват и предпазят, а когато са негативни ни разболяват и отнемат жизнеността ни.



Големият френски хирург д-р Поше допринесъл много за развитието на природолечението, разделя емоциите на цяла гама от цветови чувства: черни, сиви и червени, които са отрицателни емоции и сини – положителни.
Черните чувства са страх, уплаха, тревога, безпокойство, срам, боязливост, угризения на съвестта. Сивите чувства са нервност, нетърпение, прекалена чувствителност, печал, омърлушеност, меланхолия, ожесточеност, склонност за очерняне на другите. Червените чувства са гняв, злоба, възбуда, омраза, завист, склонност към подиграване, хапливост, ревност.


Смята се, че черните чувства влияят на дишането, кръвообращението, функциите на ендокринните жлези. Тези чувства изчерпват жизнеността и човек се чувства отпаднал. Ако дълго време е под тяхно влияние той става равнодушен, ленив, апатичен.



Червените чувства провокират отделянето на много токсини. Те смущават нервите, жлезите с вътрешна секреция и сърцето.



Колкото да сивите чувства, те се смятат за болести на духа. Те са опасни, защото са дълготрайни, вмъкват се незабелязано и засядат в подсъзнанието.



Отрицателните емоции са вредни за организма, те отслабват защитните му механизми. При продължително въздействие те оставят дълбоки следи в почти всички тъкани и органи. Пристъпите на гняв и силен страх се равняват по вредност на алкохолно опиянение, а меланхолията, продължителната тревога, злобата, омразата могат да се сравнят по последствия с прекаран грип.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Окт 20, 2011 12:07 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТ МИСЪЛТА

Нашите мисли и чувства не засягат само нас, те „озонират” или ”заразяват” всички наоколо. Учени и окултисти алармират колко опасен е негативизма. Енергийното замърсяване на планетата е не по-малко катастрофално от екологичното. Поради неконтролируемия антагонизъм в отношенията между хората зачестяват природните катаклизми. Дълго трупаната отрицателна енергия избухва като бомба. Според езотеричната наука негативните мисли и чувства са злокачествени енергии. Те създават дисбаланс, който се записва във фините нива и в матрицата на ДНК. В такива случаи аурата се изкривява и в нея се забелязват пробиви. Това води до понижен тонус на физическо ниво, до намалена концентрация, ниска работоспособност и заболявания.

Истинската грижа за себе си е не да лекуваме болестта, а да поддържаме чистотата на мислите и чувствата си. Да навлезем в добрия свят на душата си. Окултистите казват образно, че лошите мисли и желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим нищо, че деформацията на човешкия организъм започва от мисълта. Още в древността са знаели, че „няма болести, а само неправилно мислене”. Средновековният медик Парацелз открива, че болестите имат психо-соматична основа.

Бьон философията е категорична: „Ако постоянно имате отрицателни мисли, те ще скъсят живота ви.”

Със силата на мисълта може да се твори, да се лекува, но може и да се убива. В това твърдение няма нищо пресилено. Според Багрина Кларк духовете на хора, които злонамерено използват енергията, за да навредят някому, след смъртта им се капсоловат, за да не пренасят злото в други светове.

Посветените от различни епохи са единодушни, че болестите са резултат от негативизма и безлюбието.

Лечителката Стефка Николова споделя, че болестта не е нищо друго освен отрицателна енергия, която обсебва тялото и душата. Тя твърди, че ракът превръща положителната енергия в отрицателна и умъртвява живата тъкан.

Най-пагубни са страхът, омразата, обидата, лицемерието, недоволството, песимизмът, тревогата, комплексите за малоценност, потискане на чувствата, грубата реч и грозотата.

Тревогата разрушава постепенно имунната и нервната система.

Недоволството отблъсква всичко добро. Недоволният човек е болен, няма приятели, не успява в живота. Като причина за мигрената се сочи недоволството.

Можем да започнем промяната в мисленето от тези дребни на пръв поглед неща: да престанем да се тревожим за всичко. Да помним, че тревогата няма да разреши проблемите ни. Или вместо да мърморим, да се научим да благодарим за дребните неща, за дребните дарове, които ни поднася денят.

Страхът е хранителна среда за тъмните сили и причинява заболявания на дебелото черво. Понякога той е катализатор за нашите действия, но е по-добре да вършим всичко с любов, вместо от страх. Защото Бог е Любов. Любовта е по-добрият избор от страха, който парализира свободната ни воля.

Омразата и гневът могат да причинят тежки алергии.

Потискането на емоциите води до разсеяност, лоша памет и стрес. Комплексите за малоценност понякога са причина за ниско кръвно налягане.

От честите ядове се образуват камъни в бъбреците или жлъчката. Лишените от любов страдат от артрит. Песимистите имат по-ниски стойности на имуноглобулин, а и по-често страдат от простудни заболявания.

Дълго трупаната обида може да стане предпоставка за бронхит, инфаркт, инсулт или рак. Ако се научим да прощаваме, ще бъдем по-здрави. Но колко често чуваме израза: ”Никога няма да простя”. Ако знаехме, че прошката е най-големият ни терапевт, щяхме да се замислим.

Интересно е твърдението на индийските йоги, че един ден, прекаран в непрекъснато говорене, отнема 1 година от живота, а един ден, прекаран в мълчание, удължава живота с 1 година. При дълго говорене се губи много енергия, нарушава се дейността на сърдечносъдовата, храносмилателната, имунната и ендокринната система. Ако приемем, че здравето и дълголетието са богатство, то пословицата „Мълчанието е злато”, придобива по-дълбок и конкретен смисъл.

Завистта наистина е страшна, но тя поразява предимно завистника, който заболява от язва, панкреатит, камъни в бъбреците, инфаркт.

Лицемерието, което е комплекс от негативни прояви на личността, може да причини нарушения в обмяната на веществата и да доведе до диабет и заболявания на щитовидната жлеза, хипофизата, надбъбречните жлези.

Дийпак Чопра казва: ”Когато реагираш с гняв или избираш насилието, ти обръщаш гнева и насилието срещу себе си. Каквото даваш, това и получаваш.” За да бъдем здрави и да се радваме на живота, трябва да се научим да контролираме нашите чувства, мисли и поведение.

Чистота, прошка и любов са трите тайни на доброто здраве. Когато ни нападнат отрицателни мисли, можем да потърсим спасение в природата и красотата.

Красотата притежава магическа сила и може да лекува, защото има високи хармонични вибрации, докато грозотата е част от хаоса и нейните вибрации са ниски и вредни. Ето защо не е препоръчително да спираме погледа си върху грозни гледки. Ако се научим да не задържаме в себе си и лошите настроения, ще престанем да затлачваме нашите чакри.

Знаем, че човекът е енергиен канал, и от чистотата на този канал зависи доброто физическо и психическо здраве. За разумния човек животът е низ от радости и скърби, от които изплита многоцветна дъга, както пише Г. Шакти.

Страданието е аспект на любовта. То лекува, моделира, хармонизира, извлича от нас Доброто, по думите на Багрина Кларк.

Всичко, което ни се случва, е за Добро в училището на Живота, дори да не разберем веднага смисъла му. Важното е да го приемем.


Цветана Качерилска

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Мар 19, 2012 8:32 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
Мдам... душата се лекува отвътре.
Отвътре се и разболява...

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Мар 20, 2012 11:13 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
Тъгата като медитация

Тъгата може да стане много обогатяващ опит. Трябва да поработите върху това. Лесно е да избягаш от тъгата си – и всички взаимоотношения обикновено са бягства; човек просто продължава да я избягва. Но тя е винаги там отдолу… подводното течение продължава. Дори и във взаимоотношението тя избухва много пъти. Тогава човек е склонен да прехвърли отговорността върху другия, но това не е истинското нещо. То е твоята самота, твоята тъга. Ти не си се установил в нея, така че тя избухва отново и отново.
Ти може да избягаш в работата. Може да избягаш в някакво занимание, във взаимоотношение и в обществото, тук и там, в пътуване, но тя не си отива, защото тя е част от твоето същество.
Всеки човек е роден сам – в света, но сам; идва чрез родителите, но сам. И всеки човек умира сам, отново излизайки от света сам. И между тези две самотности ние продължаваме да се мамим и залъгваме сами себе си. Добре е да събереш смелост и да навлезеш в тази самота. Без значение колко трудно и тежко може да изглежда това в началото, то се отплаща невероятно. Веднъж след като се установиш в него, веднъж след като започнеш да му се наслаждаваш, веднъж след като започнеш да го чувстваш не като тъга, но като тишина, веднъж след като разбереш, че няма начин да избягаш, ти се отпускаш.
Нищо не може да се направи за това, така че защо да не му се насладиш? Защо да не отидеш надълбоко и да не го вкусиш, да видиш как изглежда това? Може би си уплашен без да има от какво? То ще бъде там и то е факт – екзистенциален, не случаен – тогава защо да не се разбереш с него? Защо не влезеш в него и не видиш какво представлява?
Когато и да се почувстваш тъжен, седни в тишина и позволи на тъгата да дойде; не се опитвай да избягаш от нея. Стани толкова тъжен, колкото си способен. Не я избягвай – това е нещо, което трябва да помниш. Плачи, ридай… вкуси я изцяло. Плачи до смърт… падни на земята … търкаляй се – и й позволи да си отиде от само себе си. Не я насилвай да си отиде, тя ще си отиде, защото никой не може да стои в едно и също настроение винаги.
Когато тя си отиде, ти ще бъдеш освободен, абсолютно разтоварен, сякаш цялата гравитация е изчезнала и ти можеш да летиш, безтегловен. Това е момента да навлезеш в себе си. Първо извади тъгата. Обичайната нагласа е да не се позволява тя, да намериш начини и средства така, че да гледаш настрана – да отидеш на ресторант, до плувния басейн, да срещнеш приятели, да прочетеш книга или да отидеш на кино, да посвириш на китара – да направиш нещо, така че да бъдеш ангажиран и да насочиш вниманието си на друго място.
Това трябва да се запомни – когато се чувстваш тъжен, не пропускай тази възможност. Затвори вратата, седни на пода и се чувствай толкова тъжен, колкото можеш да бъдеш, сякаш целия свят е просто ад. Навлез дълбоко в нея… потъни в нея. Позволи на всяка тъжна мисъл да проникне в теб, всяка тъжна емоция да те разбърка. И плачи, и ридай, и казвай неща – казвай нещата на висок глас, няма за какво да се тревожиш.
Така че първо изживей тъгата за няколко дена и в момента, в който силата на тъгата си отиде, ти ще се почувстваш много спокоен, умиротворен – като човек, който е преминал през буря. В този момент седни тихо и се наслаждавай на тишината, която идва сама. Ти не си я донесъл; ти си донесъл тъгата. Когато тъгата си отиде, в празното място се установява тишината.
Вслушай се в тази тишина. Затвори си очите. Почувствай я … усети самата й тъкан… аромата й. И ако се почувстваш щастлив, пей, танцувай.

Osho, Be Realistic: Plan for a Miracle

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Чет Мар 22, 2012 10:20 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
Амбицията е свързана с нещастие



Амбициозните хора, които се стремят да са първи в училище, в университета или на работното си място, са изложени на по-висок риск от намаляване на жизнения си път, според специалисти.

Освен положителните ефекти, като издигане и успех в образованието и кариерата, амбицията крие и своите недостатъци.

Въпреки многобройните си постижения, амбициозните натури са по-нещастни и по-често страдат от тревожност и стрес.

В проучване обхващащо голям диапазон от жизнения цикъл на 717 души, изследователите установяват, че амбицията на тези хора не им е доставила желаното удовлетворение, което може да навреди на здравословното им състояние в по-късен етап от живота и дори да скъси жизнения им път.


Участниците в проучването са завършили с отлични резултати едни от най-престижните университети в света, като Харвард, Йейл, Принстън, Станфорд, Колумбия, Корнел, Бъркли, Оксфорд и Нотр Дам.

Изследователите са на мнение, че една от причините за негативите вероятно се дължи на психическите и здравословни ресурси и енергия, които амбициозните натури влагат, за да „стигнат до върха“.



Това от своя страна в по-късен етап може да доведе до психически проблеми, натрупване на големи количества на стресовия хормон, кортизол и влошаване на здравословното състояние.
Специалисти припомнят, че това не означава да не сме амбициозни и трудолюбиви. Важно е да се намери балансът, при който се постига щастие и удовлетворение от личните постижения.

Проучването се очаква да бъде публикувано в сп. Journal of Applied Psychology.



Източник: Dreamstime

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Апр 24, 2012 8:21 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата

7 източника на стрес, които прекалено често търпим


Животът е за да му се радваме и да го ценим, а не да го понасяме и изтърпяваме. Ето защо днес е идеалният ден да спрете да търпите следните няколко неща, пише блогърът Марк Черноф.
1. Хора с умишлено тежък характер. Не позволявайте нечия негативност да ви попречи да бъдете щастливи. Изследвайте нещата, които понасяте. Можете да намерите щастието само край окуражаващи и любящи хора.
Да се научите да игнорирате определени хора е един от големите пътища към вътрешния мир. Животът става по-лесен, когато се откажете от хората, които го правят по-труден.
2. Опитите да удовлетворите очакванията на другите. Запомнете, не може да основавате представата си за успех и щастие върху мненията на други хора. Не сме тук, за да удовлетворяваме очакванията един другиму – тук сме, за да следваме интуицията си и да постигнем най-доброто от себе си. Когато се освободите от очакванията на другите или класическите неща, които „би трябвало” да искате, започвате да градите собствената си съдба.
Както е казал Брус Лий „Не съм на този свят, за да изпълнявам твоите очаквания, нито ти си тук, за да изпълняваш моите”. Нека това бъде вашето мото от днес нататък.
3. Собствената ви излишна негативност
Спрете да се концентрирате върху това колко сте стресирани и обърнете внимание на нещата, които ви харесват. Оплакванията не помагат. Животът е прекалено кратък, за да го прекарвате във война със себе си. Научете се да се приемате такива, каквито сте, и да си прощавате. Не оствяйте на малките глупости да развалят щастието ви.
Истинското богатство е способността да преживяваш и оценяваш всеки момент заради самия него. Въпросът не е какво ти се случва, а как реагираш на него. Независмо колко ви боли днес, утре ще осъзнаете, че днешните битки ви са ви направили по-силни. Затова се смейте – винаги, когато можете. Смехът е най-достъпното лекарство. Когато гледате с усмивка на живота си, ще започнете да живеете живот, който заслужава усмивки.
4. Сърбежът от старите рани

Първата стъпка от това да живеете живота, който искате, е да спрете да живеете живота, който не искате. Да се освободите от миналото е първата стъпка към щастието. Вие не сте своите провали, не сте старите си навици. Не сте начина, по който са се държали другите с вас вчера.
Вие сте само това, което мислите, че сте днес, и само това, което правите сега в този момент. Учете се от разочарованията си, но се наказвайте за тях. Живейте отвъд дребнавите страхове и се фокусирайте върху огромните възможности, които чакат вашето внимание.

5. Извиненията, които си измисляте, за да продължавате да отлагате
Спрете да търсите извинения защо не можете да свършите нещо и започнете да се фокусирате върху причините защо да трябва да го направите. Спрете да говорите за това какво сте направили или какво предстои да направите. Просто го направете и оставете действията ви да говорят за себе си. Не знаете какво е възможно, докато не рискувате да откриете.
Помнете, винаги е добре да гледате напред, отколкото да гледате назад със съжаление. В крайна сметка, има само едно нещо, което прави мечтите и целите ви на пълно невъзможни за изпълнение: липсата на действие.

6. „Безопасният” живот, лишен от вълнение и страст

Вие заслужавате да бъдете щастливи. Заслужавате да живеете живот, който да ви въодушевява. Не позволявайте на другите да ви накарат да го забравите. Недейте да играете толкова сигурно, че да се поставяте в ситуации, където нито една от потенциалните възможности не ви удовлетворява. Случвало ли ви се е да скриете нещо, толкова добре, че после дори вие самите да не можете да го откриете? Ако е така, можете да разберете мъдростта в това да оставите сърцето и мечтите си отключени и отворени. Да посегнете към това, което искате, дори и да се съмнявате... Да се освободите от това, което е загубено, дори да е болезнено... Да живеете така, сякаш сте смели, дори и да се страхувате. Това са необходими стъпки по пътя към щастието.

7. Пренебрегването на себе си
Най-трудният момент в живота е не когато другите не те разбират, а когато ти сам не разбираш себе си. Лесно е да живееш за другите, както много хора правят, но предизвикателството е да живееш спрямо собствените си ценности, идеи и мечти. Вярвайте в себе си. Слушайте сърцето си. Помагайте на другите, но не забравяйте себе си. Дайте си времето, което заслужавате.
Живейте живота си така, че когато остареете, никога да не се налага да си фантазирате за човека, който е можело да бъдете. И някой ден, когато дойде време да се запитате как са минали годините ви, да може да си кажете: „Минаха в радостни моменти на себепознание, на вълнуващи срещи, на работа, която се усеща като игра; защитавайки принципите, в които вярвам и изследвайки този красив свят с открито сърце. В живеене на моя собствен живот.”

От marcandangel.com

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Окт 31, 2013 9:36 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
Случвало ли ви се е да смятате нещо за лошо, а после да разберете, че то е добро?
Искате ли да се възползвате от огромния потенциал на това, което мислите, че ви пречи?
Меланхолията. Създала толкова проблеми, но и вдъхновила много писатели. Всеки се е сблъсквал поне веднъж с нея. Знае и помни усещанията, ситуациите, погледа към света наоколо. Споменът е достатъчен да оценим значимостта на тези чувства.
А е достатъчно да превърнем меланхолията в съюзник, за да видим как може да ни помогне. Малко предистория. Човек премята три неща в главата си. Миналите преживявания като спомени, усещания и мисли; бъдещето като логическа представа и план; и настоящето като непосредствено изживяване.
Когато ние вършим нещо в настоящето, то ни обзема и ние живеем пълноценен живот. Когато останем без занятие (напр. между два проекта) ние преместваме нашето внимание, нашата концентрация от дейността към себе си. Ето това е процес, който по някое време може да продължи с меланхолия. Не случайно най-големите меланхолии, депресии и т.н. се развиват по време на почивките или продължителните празници.
Важното е да се разбере, че меланхолията е процес който е нормален и означава събиране на вътрешните ресурси и подготовка за нова дейност. Най-често можем дори и да не подозираме какво е това новото, което ида, но организмът ни се подготвя. Тази подготовка е дори химическа.
Като разбираме, че меланхолията е нормален процес, като ни става ясен смисълът й, се научаваме ефективно да я използваме. Защото тя е просто подготовка, преобразуване на вътрешните ни ресурси за бъдещите ни преживявания и дейности. Тя е подготовка за нова креативна дейност.
Тази креативна дейност може да написване на писмо, но може да е и засаждане на нови цветя по нов начин в градината, създаване на ново приятелство, откриване на ново поле за изява, създаване на нов бизнес или внасяне на креативни промени в стария и т.н., и т.н.
Затова е важно да приемем меланхолията и да използваме възможностите да стартираме креативен процес. Всеки човек е уникален и може да изпитва определени видове меланхолия, както и е способен на определени видове креативност.
Важното е меланхолията да се превърне в креативност, в действие, иначе тя се превръща в постоянна депресия, ако човек спъва креативността си. Както казахме креативност означава дори да си избереш ново жилище, в което да живееш. Тя е нещо ново, което правим. Пресичането на силата на меланхолията като спираме креативността води до депресия.
Така използвайки меланхолията ние можем да сме креативни, да правим нови неща и дори да правим невероятни неща, така че да изненадаме самите себе си.

От тук

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Нед Ное 10, 2013 5:51 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Сря Май 18, 2011 9:15 pm
Мнения: 884
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Чувствата - балсам и бич за телата
„Когнитивна преоценка“ е терминът, който се отнася към „изтъкване на позитивното“ - да намерим начин да погледнем и на неприятната ситуация от добра страна. Учените обаче доказаха, че слагането на розови очила не винаги се оказва добре за нас. По-скоро обратното – положителната „преформулировка“ на не дотам щастлива ситуация може да донесе отрицателен ефект върху здравето ни.



Предишни проучвания сочат, че когнитивната преоценка е свързана с положителни резултати и че трябва да мислим позитивно във всяка ситуация.



В тази хипотеза се усъмнява Алисън Трой и нейният екип учени от Колежа „Франклин и Маршал“ в град Ланкастър, щата Пенсилвания, САЩ.



Експертите провеждат проучване, в което участие вземат 170 души, всеки от които наскоро е преживял травмиращо събитие в живота си. Като за начало те са подложени на онлайн проучване, което да оцени степента на депресия при всеки от тях. Седмица по-късно доброволците се връщат обратно в лабораторията, за да продължат с втората част от експеримента.



В следващия етап участниците първо гледат филм, който не цели да провокира емоционална реакция при участниците. След това обаче, те гледат три тъжни клипа един след друг. По време на последните три клипа, произволно избрани участници трябва да използват когнитивната преоценка, с помощта на която да „видят“ тъжната ситуация в по-положителна светлина.



След анализиране на резултатите учените откриват, че при участниците, при които стресът е неконтролируем, методът на когнитивната преоценка се свързва с намаляване симптомите на депресия. Пример за неконтролируем стрес са случаите, когато нечий близък наскоро е починал.



При останалите, за които стресът е контролируем, като проблем, свързан с работата, когнитивната преценка се свързва с повишаване нивата на депресия. Учените обясняват, че контекстът на конкретната ситуация е от голямо значение и стратегията за спасяване трябва да бъде адаптивна.



Данните от проучването са публикувани в Journal of Personality and Social Psychology.

_________________
Още ли е незаконно да се прави аутопсия на жив човек?


Пет Ное 15, 2013 1:07 pm Профил
 [ 21 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov