Последно посещение: Чет Ное 23, 2017 12:03 am Галерия Галерия   Дата и час: Чет Ное 23, 2017 12:03 am




 [ 3 мнения ] 
Дърветата крият в себе си лек 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Дърветата крият в себе си лек
Бреза

Брезовите листа, които се използват за лечение, са от два вида бреза (Betula pendula и Betula pubescens) и техните кръстоски. И двата вида са плачеща бреза и се срещат естествено в умерения климатичен пояс на Европа. Особено богати на активни вещества са младите листа.

Действие и състав. Листата са подходящи за бъбречната тъкан, защото тя ги понася особено добре. Съдържат флавоноиди, които повишават проходимостта на пикочните пътища и количеството на урината, което води до увеличено изхвърляне на вода. Важно е успоредно да се осигурява достатъчен прием на течности. Другите съставки, които вероятно също участват в търсения ефект, са етерични масла, сапонини, фенилвъглеродна киселина и танини.
Екстракти с брезови листа се използват във води за коса и помагат срещу косопад и пърхот. Получаваната от брезовата кора смола понякога се добавя към мехлеми за специфични кожни болести.

Приложение:


  • За промивка при бактериални и възпалителни заболявания на пикочните пътища и при пясък в бъбреците.
  • Като допълнително средство при ревматизъм
  • Като диуретик за отводняване, но действат само пикочогонно. Тоест увеличава се количеството на урината, но отоците (събиране на вода в тъканите) не се повлияват.
Дозировка. Използват се под формата на чай, прясно изцеден сок, таблетки и дражета. Важно е на ден да се изпиват минимум 2 л течности, които са съществена част от прочистващата терапия. Съвсем младите листа може да се прибавят към салатите.

Чай: 1 с.л. (2-3 г) брезови листа се заливат с чаша вряща вода и се запарват 10-15 мин. Пие се 3-4 пъти на ден между храненията.
Дрогата трябва да се съхранява на хладно и тъмно място.

В много редки случаи може да се получат алергични реакции като сърбежи и зачервяване на кожата. Билката не трябва да се използва при свръхчувствителност към цветния прашец на брезата и при отоци, дължащи се на сърдечносъдови и бъбречни болести.

Брезов сок:
През пролетта, когато природата оживява, в гората започва плачът на брезите, т.е. изтичането на брезовия сок. Това става в периода на бурно сокодвижение и продължава само 7-12 дни в годината. Трудно е да се удържи човек и да не опита брезовия сок.

Той е богат на необходимите за организма захари, органични киселини, ферменти, соли на калция, магнезия, желязото, микроелементи. Препоръчват го при авитаминоза, болести на кръвта, ставите, кожата, ангина, бронхит, пневмония и други заболявания на дихателните органи. Брезовият сок притежава кръвотворно действие и също така способства за бързото очистване на организма от вредните вещества и разтварянето на фосфатни и карбонатни пикочни камъни. Той е прекрасно отхрачващо, жлъчогонно, пикочогонно, противовъзпалително, ранозаздравяващо и общоукрепващо средство.

Брезовият сок стимулира обмяната на веществата. Той е много ценен при заболявания, предизвикани от нарушения на обменните процеси в организма, включително екологичния заболявания.

В свеж и консервиран вид брезовият сок се приема като пикочогонно средство. Пият го по 1 чаша преди ядене 3-4 пъти дневно в продължение на 2-3 седмици при подагра, отоци, бронхит, туберкулоза, възпаление на белите дробове. С него се прави гаргара при ангина и други възпалителни заболявания на гърлото.

Външно се използва при екзема, продължително не заздравяващи рани и строфични язви, псориазис, невродермит, сърбеж по кожата, пъпки. От брезовия сок се правят компреси, използват го и за промивки.

При хронична хрема свежият брезов сок се пие всяка сутрин по 1 чаша. При кашлица и простуда се пие подгорят, разреден с мляко и с добавяне на малко брашно или нишесте.

Брезовият сок оказва не само целебно, но и тонизиращо действие, затова даже напълно здрави хора могат да го приемат 1-2 месеца без ограничение, като обикновена напитка. При това за подобряване на вкусовите качества в него накисват листа от мента, маточина, жълт кантарион, липов цвят, плодове шипки, смесва се с плодови и зеленчукови сокове.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Сеп 10, 2010 4:41 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Дърветата крият в себе си лек
Гинко Билоба (Ginkgo biloba)


Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид – възрастта му се оценява на над 200 млн. години. Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите. Според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.
Гинко е листопадно дърво, до 20–35 m на височина, а на възраст достигащо до 2500 години. Листата са ветриловидни, 5–15 cm дълги. Семето е дълго 1.5–2 cm, в месеста обвивка с формата на джанка с размер 2–3 cm, която съдържа маслена киселина, която придава огтвратителната миризма на плода. Семето, след като се обели, се ползва за храна в Китай и Япония.
Гинко е двудомно, т.е. женските и мъжките цветове са разположени на отделни растения.
В Китай гинко се отглежда поне от 1500 години. Първите свединия в европейски източници са от 1690г. Пренесено е в Европа през 18 век и днес е една от най-обстойно изследваните билки в света. Сега гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия, което прави още по-чуден факта, че преди няколко милиона години то е било на път да изчезне. Няколко дървета гинко са сред единствените живи оцелели от атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.


Медицинска употреба



В състава на листата от гинко билоба има две основни групи активни вещества - флавоноиди и терпен-лактони, сред които гинкоглиди А, В и С, билобалид, кверцетин и кемпферол.
Гинко - флавоноидите директно разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото. Това повлиява положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения.
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, като повишава синтеза на АТФ в организма, който осигурява енергията за мускулните съкращения.
Гинкоглидите контролират алергични възпаления, астма и анафилактичен шок.
Гинко билоба има силно антиоксидантно действие и допринася за запазването на очите, сърдечносъдовата и централната нервна система в добро състояние. Смята се, че тази билка контролира превръщането на холестерола в плака, която допринася за втвърдяването на артериите. Тя се използва и при третиране на други проблеми, свързани с нарушено кръвообращение като: диабетична периферна съдова болест, синдром на Рейно, хемороиди и варикозни вени. Хора, претърпели инсулт или черепна травма, се повлияват добре при приемане на гинко. Клинични изследвания потвърждават, че древното дърво подобрява оросяването на ретината на окото и би могпо да забави дегенерацията й. Също така е доказано, че старческата загуба на слуха се повлиява положително от него. Провеждат се и изследвания върху действието му за предотвратяване отхвърлянето на трансплантирани органи от организма.
Освен че подобрява кръвообращението, гинко повишава ефикасността на метаболизма, регулира невропредавателите и осигурява по-добър приток на кислород в мозъка. Доброто оросяване на мозъка избистря ума, повишава концентрацията и повлиява положително върху краткосрочната и дългосрочната памет. Гинко често се употребява при лечение на страдащи от болестта на Алцхаймер и други симптоми на церебрална недостатъчност като: разсеяност, объркване, трудна концентрация, липса на енергия, депресивни състояния, замаяност, главоболие и шум в ушите.
Гинко Билоба е и антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове.
Съдоразширяващия ефект действа при всеки прием, а антиоксдантните ефектите обикновено настъпват след продължителен прием (до 6 седмици).

Приемане:
1–1.5 g листа се запарват (или варят) на чай. За по-оптимално действие може след това да се изядат листата.



Странични ефекти
Гинко може да е опасно при комбинация с антикоагуланти като аспирин и МАО-инхибитори, при някои индивиди с разстроена кръвоносна циркулация (напр. разширани вени), както и при бременни. Някои от старничните ефекти са:
— стомашен дискомфорт
— главоболие
— кръвотечения
— безпокойство
— диария, гадене и повръщане

Обвивката на плодовете, освен че мирише неприятно, може да бъде и отровна, тъй като отделя циановодород.

Китайската медицина използва гинко билоба още от древността. Билката привлича вниманието на съвременната медицина през II световна война. На 6 август 1945 г., когато е хвърлена атомната бомба над Хирошима, на един километър от епицентъра на взрива е имало храм, в двора на който растяло дървото гинко. Храмът бил унищожен, но дървото оцеляло. След войната решили да възстановят сградата, но дървото се оказало на мястото на проектирана стълба. Архитектите решили да запазят дървото, като разделят стълбата и обгърнат ствола. На дървото е поставен надпис «Никога повече Хирошима». Тогавашният император на Япония - Танакан, бил впечатлен от издръжливостта на билката и възложил изследване на качествата й. Оказало се, че въпреки високата радиация в растението не се открили никакви изменения или мутации. По-късно направени изследвания доказали, че гинко билоба в същия си вид е съществувала на земята преди 270 млн. години, много преди динозаврите. Откритите вкаменелости от това растение показали, че то не се е променило през вековете. Качествата му са същите до днес. Едно от основните му свойства е да подобрява периферното кръвообращение, т.е. кръвоснабдяването на крайниците, мозъка и на половите органи. Това било използвано за създаване на първото лекарство от билката, на което император Танакан дал името си.


Какви други въздействия има билката

Тя стимулира мозъчните функции, подобрява паметта, концентрацията, действа върху мигрена, нормализира кръвното налягане в двете посоки, възстановява намаляващите с остаряването функции - зрение и слух, подобрява работоспособността, има мощен антидепресивен ефект. В комбинация с жен-шен, златна чия и алое вера има добри резултати при стерилитет и импотентност. Това е и силен антиоксидант. Забавя процесите на стареене. Добро лечебно и профилактично средство е при атеросклероза, паркинсон и алцхаймер.


Как да използваме гинко билоба
Като растение билката се среща навсякъде по света и в България. Във Варна може да се намери в Морската градина. Не бих препоръчал да се бере, да се използва директно за настойки, за чай. По-добре е да се използва в преработен вид. На пазара има голямо разнообразие от препарати, съдържащи гинко билоба. За съжаление качеството не е добро при всички. Много от тях съдържат синтетични съставки. От значение е производителят и чистотата на продукта. Има много добри комбинации от екстракт от листа на гинко с други билки. Например шисандра, гъби рейси, фо-ти или комбинирано с други антиоксиданти като бета-каротин, витамин С, витамин Е, селен. По 50 мг на ден екстракт от листата в таблетна форма може да се приема постоянно при възрастни за отстраняване на атеросклеротичните процеси, при млади за подобряване на концентрацията и паметта. По 100–150 мг се приема при импотентност също всеки ден. Обикновено резултатите се проявяват след едномесечен прием. Но препаратите трябва да се приемат поне 5–6 месеца без прекъсване. По 50 мг дневно може да се пие без пауза, особено за хора след 50-годишна възраст. Няма опасност от предозиране. Няма странични действия и противопоказания.


Гинко билоба / Ginkgo biloba
Гинко (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Ginkgophyta. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен.
Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20–35 m, като отделни екзепляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни. Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години.
Гинко билоба е единственото съвременно растение от семейство «гинкови» (Ginkgoaceae) на едноименния клас (Ginkgophyta), които са голосеменни растения. В епохата на динозаврите то е било широко разпространено в умерения климатичен пояс, но последни негови представители са доживели до наши дни вероятно само в Китай и Япония, където то се отглежда. В наши дни то се отглежда в различни области с мек, умерен климат като парково дърво.
Гинкото е средно голямо 20–35 m на височина, листопадно дърво, а на възраст достигащо до 2500 години. Короната на дървото е неправилна. Листата са плоски, ветриловидни, с радиални жилки, 5-15 см дълги. Те приличата на листата на папрата венерин косъм /Maidenhair fern Adiantum (англ) capillus-veneris (лат)/. Поради тази причина се счита за свързващо звено между папратите и цъфтящите растения. От названието на папратта на английски произхожда и неговото име на английски – Maidenhair Tree.
Гинкото е двудомно растение, т.е. едни от представителите са женски, а други са мъжки. Мъжките образуват шишарки, които разпръскват спорофили, а женските ovules които след оплождането образуват семена. Семената са 1.5–2 см, чиято външна обвивка е светло жълта и мека и прилича на плод на джанка. Обвивката съдържа маслена киселина butanoic acid, и мирише на гранясало масло. От тук произхожда и името на дървото, което се е известно от 17 век в Китай и Япония и означава «сребърна кайсия», но на японски се произнасяло като ginkyo. Гингото има необичайно висока репродуктивност. Семената узряват много преди настъпването на есента. След отстраняване на обвивката семената се ползват за храна в Китай и Япония. Те са деликатес, поднасят се на сватбени ритуали и се считат за афродизиак. Ето защо повечето дървета, които са женски се стремят да ги запазят, а в САЩ има множество мъжки дървета в парковете, получени чрез клониране.
През есента лестата пожълтяват много бързо 1–15 дни и опадват.
Някои по-възрастни екземпляри развиват въздушни корени известни като chichi (японски) или zhong-ru (китайски).
Гинко се отглежда из цял свят по паркове и градини, като изключително добре понася токсичните градски условия и атаки на вредители. Няколко дървета гинко са оцелели живи след атомната експлозия над Хирошима, само на 1–2 км от мястото на взрива.
Дървесината му е монго лека и мека и няма практическо значение.
Първият «западен» човек видял и писал за това дърво през 1690 година е холандеца Engelbert Kaempfer като го записва като «Amoenitates Exoticae» (1712). Съвременните японци назовават растението icho или ginnan.
Гинкото се култивира от 1500 години в далечния изток. Има определени малки области, в които има диворастящи екземпляри, но дивия статут на тези дървета е спорен.
ГИНКО БИЛОБА е една от първите няколко най-употребявани билки в света и все пак славата й в западния свят се носи от сравнително скоро - от няколко десетилетия. В китайската медицина се използва много отдавна. Има антиоксидантни качества, увеличава кръвния поток, като подобрява циркулацията в капилярите, поради което предпавза от образуването на тромби и др.
В България гинко се среща сравнително рядко като парково или декоративно дърво.

Гинко билоба е медицински продукт, който се добива от дървото ginko biloba, наричано още богородичен косъм. Родината на дървото е Китай, а лечебните му качества са използвани от китайците стотици години.
Гинко билоба усилва циркулацията на кръв в организма, което е от най – ценно значение за оросяването на мозъка.
Потенциален антиоксидант, Гинко билоба подсилва капилярите на стените на кръвоносните съдове и защитава мозъчните клетки от увреждане.
Улеснявайки циркулацията на кръвта, Гинко билоба увеличава притока на кислород до мозъчните клетки и способността ни да запомняме и да разсъждаваме. Има голяма роля в лечението на болестта на Алцхаймер и старческото оглупяване. Скорошни изследвания сочат, че хора, страдащи от тези коварни заболявания и взимащи лекарството, имат голямо подобрение в познавателните си способности.
Освен благотворното влияние на Гинко върху мозъка, използването му намалява чeстотата и интензитета на депресивните състояния.
Ако съществува действително лекарство чудо - Гинко билоба би бил идеалният кандидат. По примера на китайците днес милиони хора по света използват Гинко, за да направят живота си по - добър.


Тибетско Гинко Билоба

Гинко билоба е традиционна китайска билка. Билковият екстракт, който се използва в продукта, е от китайски Тибет. Листата, от които се извлича екстрактът, имат формата на ветрило, прикрепено на дълга и тънка дръжка. От древни времена листата на гинко са били поставяни между страниците на книгите, за да ги предпазват от гризещи ги насекоми.
Гинкото спомага за подобряване на паметта и концентрацията.
Подобрява кръвообръщението, въздейства благоприятно при високо кръвно налягане, намалява нивото на холестерина в кръвта. Влияе благоприятно върху здравината и еластичността на стените на кръвоносните съдове и капилярите, върху възстановяването на проходимостта на кръвоносните съдове и при рехабилитация след прекарани коронарни тромбози и исхемични инсулти.
Гинко билоба има благоприятно въздействие при главоболие и шум в ушите, влошено зрение и слух, затруднен говор, сексуални разстройства.



Листата от Гинко Билоба помагат при Алцхаймер, тремор, депресия, високо кръвно и още ред болежки


Десетки предимно възрастни хора, събират за лек яркожълтите листа на две дървета от вида Гинко Билоба.
Жените казват, че правят от листата «вълшебен лек» срещу високо кръвно.

Мъжете пък предпочитат двуседмична настойка с ракия, която според тях «стимулира мозъка». Пие се по една чаена лъжичка на ден.


1 грам настойка се приготвя от 50 листа. Сред качествата на гинко билоба цени се най-вече противовъзпалителното действие. Употребяват го и при старческа деменция, при отслабване на зрението и остротата на слуха...


Според учебника по ботаника Гинко Билоба е най-старият известен дървесен вид - възрастта му се оценява на над 200 милиона години.
Това дърво е последният представител на цял клас голосеменни растения, които съществуват от времето на динозаврите.
Лекарствени справочници в интернет сочат, че според образци от Североизточен Китай съвременното гинко има много малко разлики с онова от Юрския период. През плиоцена (преди 5,3–1,8 млн. години) популацията на гинко рязко намалява и се запазва само в един малък район на централен Китай.


Основните химични вещества в листата на дървото са гинкофлавон гликозиди и терпен лактони. Гинко - флавоноидите разширяват най-малките кръвоносни съдове и повишават скоростта на обходния кръвен поток и нивото на кислорода в мозъка и в останалите органи на тялото.
Това влияе положително всички неразположения, дължащи се на недостатъчно кръвоснабдяване - отслабване на паметта, старческа деменция, Алцхаймер, шум в ушите, световъртеж, главоболие, сърдечна аритмия, импотентност, глаукома, екзема, периферни съдови смущения (тремор).
Гинко Билоба премахва умората, апатията, депресията, а като антиоксидант - препятства образуването на атеросклеротични плаки върху вътрешните стени на кръвоносните съдове, пише още в справочниците.


ЗАПАРКА от Гинко Билоба се прави:
Надробената билка се насипва в инфундирка и се залива с определеното количество вода със стайна температура. Инфундирката се затваря с капак и се оставя в продължение на 15 минути в кипяща вече водна баня, като често се разбърква. След изтичането на това време тя се изважда и се оставя да изстива при стайна температура не по-малко от 45 минути. Когато запарката изстине напълно, тя се прецежда и се добавя вода до предписаното количество

ОТВАРА от Гинко Билоба се прави:
Надробената билка се насипва в предварително нагрявана в продължение на 15 минути на кипяща водна баня съдинка (порцеланова, емайлирана или от неръждаема стомана), залива се с вода със стайна температура, след което съдинката се затваря с капак и се оставя на кипяща водна баня в продължение на 30 минути . След изтичането на времето съдинката се изважда, оставя се да изстине и тогава отварата се прецежда. Отварите от листата на мечото грозде, от дъбовите кори, от коренищата на кървавичето и от някои други билки, които съдържат танини, се прецеждат веднага след изваждането на съдинката от водната баня.

ЕКСТРАКТИ от Гинко Билоба се прави:
Екстрактите са концентрирани извлеци от билки и биват течни (extracta fluida), гъсти (extracta spissum) – гъста маса със съдържание на влага не повече от 25% и сухи (extracta siccum) – суха маса със съдържание на влага не повече от 5%. За извличане на лечебните съставки се използува вода, спирт с различни концентрации, етер или други разтворители. Понякога се прибавя киселина, основа, глицерин, хлороформ и други.
При лекуването с билки отварите и запарките трябва да са винаги пресни, а в топло време да се пазят на студено и да не се приготвят предварително в големи количества. Това особено важи за билки, съдържащи гликозиди, които трябва да се употребяват не по-късно от 24 часа след приготвянето им. При лекарствени форми от билки, съдържащи витамин С, изпиването трябва да стане веднага. Когато се налага билковите отвари и запарки да се подслаждат (със захар, с небет-шекер или мед), това трябва да се извъшва непосредствено и то само за приеманата доза.

от поне няколко педии и инфо в нета, ама можеше и от книги да е....

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Сеп 16, 2010 3:09 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Дърветата крият в себе си лек




ДЪБ



Високи до 30 м дървета с разклонена корона и дебели стъбла, с едри, вълновидно нарязани листа. Кората на стъблата и на големите клони е дебела, с много пукнатини, кафявосива, а при младите клонки е тънка и гладка. Листата на летния дъб са приседнали или с къси дръжки. Листните петури са едри, обратно яйцевидни, равномерно и дълбоко нарязани, отгоре зелени и лъскави, отдолу матовозелени или с редки власинки. Плодовете са жълъди, разположени на къси дръжки или почти приседнали. Летният дъб цъфти в началото на пролетта.


За лечебни цели се използват от двата вида дъб кората (Cortex Quercus) и плодовете (Fructus Quercus), като кората се събира през ранна пролет — в периода на усилено сокодвижение, а жълъдите — през есента, след узряване, когато започнат да падат сами от дърветата.




Не се допуска смесването на кора от дъб с кора от ясен (Fraxinus excelsior L.) Външната повърхност на кората на ясена е матова, сива.


Съставки:
Изсушените кори съдържат средно 7 — 12% галотанини и катехинови танини, свободна галова и елагова киселина, флавоноида кверцетин, кверцитрин, въглехидрати, смоли и др. Доказано е, че младата и ненапукана кора съдържа по-голямо количество дъбилни вещества в сравнение със старата, напукана и дебела кора. В плодовете (жълъдите) се съдържат 407% дъбилни вещества, до 40% нишесте, около 4% белтъчини, 3% мазнини, 1,5% минерални соли, захари и др.
Адстрингентно, кръвоспиращо, противовъзпалително.

Съдържанието на галотанини и катехинови танини определя ши­рокото приложение на корите от младите клонки на дъба. Те се използва пре­димно за външна употреба при голям брой кожни болести, особено при гнойни рани и пъпки, екземи, напукана кожа, сърбежи и др. Прилагат се и при бяло течение у жените, при хемороиди, при възпаление на венците и сливиците, при лош дъх в устата и др. Много рядко и в малки дози (тъй като големите дози предизвикват повръщане) извлеци от кората на дъба се използват вътрешно при възпаления на стомаха и червата, на пикочния мехур и при обилна менструация.

Начин на употреба:
За външно приложение се приготвя отвара от 500 г счукана кора с 3—4 л вода, която се вари 30 мин. Отварата се прибавя към водата за баня.
С нея (в по-малки количества) се правят укрепващи бани и на малки деца против рахит. Използва се и за промивки и компреси, разредена наполовина с вода.
За вътрешна употреба се прави студен извлек от 1 чаена лъжичка кора с 1/2 л вода, която кисне 8 часа. Не трябва да се дава на деца.
Българската народна медицина препоръчва отвара с червено вино, която се използва вътрешно и външно при горепосочените заболявания.

Рецепти с дъбови кори• При възпаление на венците и лигавиците в устната кухина и гърлото

2 с. л. наситнени дъбови кори се заливат с 500 мл вода. Врят 15-20 минути и се прецеждат. Многократно през деня се прави гаргара с отварата. Тя може да се съхранява не по-дълго от 12 часа. С нея може да се почистват и да се правят и компреси при рани и обриви. Компресите се сменят 2-3 пъти дневно.

• При обилно потеше и като допълнително лечение на увреждания от измръзване, хемороиди и литри екземи

500 г дъбови кори врят в 4-5 л вода 15-20 минути, след което отварата се прецежда. Прави се баня на засегнатите места 2 пъти дневно по 15-20 минути при телесна температура на течността.

• При зъбобол

100 г дъбови кори врят в 1 л вода 15 минути. Прецежда се и към отварата се прибавят 2 с. л. 3-процентов оцет и малко късче люта чушка. При нужда се взема от тази течност и се задържа в устата 5-7 минути, след което се изплюва.

• При хемороиди

Смесват се 20 г корени от полски гръмотрън, 30 г стръкове от полски хвощ и 50 г дъбови кори. 1 с. л. смес ври в 1 чаша вода 10 минути. С отварата се правят бани и компреси.

• При обилна менструация

Смесват се наситнени по 15 г дъбови кори и стръкове от овчарска торбичка, по 35 г стръкове от бял равнец и коренище от пачи очеболец. Прави се отвара от 1 с. л. от сместа на 1 чаша вода. Сутрин и вечер се изпива по 1 чаша.

• При вагинит (остро възпаление на влагалището)

Смесват се наситнени 10 г корени от медицинска ружа, 40 г стръкове от риган и 60 г дъбови кори. 5 с. л. смес се заливат с 1 л вряща вода. Кисне 2-3минути и се прецежда. Топлата запарка се впръсква 2 пъти дневно (сутрин и вечер) във вагината.






Лекуване с кафе от жълъди

Напитката е целебна при скрофулоза (лимфатизъм), детска туберкулоза, хистерика.

• Приготвяне на кафето

Жълъдите, обрани след първите есенни студове, се обелват и нарязват на ситно. Престояват 2 денонощия във вода, която се сменя 3-4 пъти дневно. Изцеждат се и отново се заливат с вода в съотношение 1:2. Слагат се да кипнат. Смилат се с машинка за месо. Разстилат се на тънък слой върху дървена плоскост и се сушат на въздух или в слаба фурна. Смилат се на прах с кафемелачка.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Окт 21, 2010 2:54 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 3 мнения ] 


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov