Котаракът-човек , който сложи в малкия си джоб по любвеобилност
, вярност и всеотдайност една дузина ухажори около мене...

Красота неземна !

Умникът на мама !

Нямам го вече....една го прикотка и още не се е върнал при мама...

Алекс, на 4 години, майка Тибетски териер и баща Грифон - гърци!
добродушен и необразован, мил с хората, зъл с кучетата.

обича деца, вода, дупки, мрази помияри и циганин на колело.

неженен.

Котарака - принц.
Моля, да не се бърка с котарака в чизми. Този е лигльо-аристократ. Спи на определена възглавница и върху още по-определена глава - моята.
Яде и боб със зеле, но само ако ми го е извадил от устата. Гальовен, любвеобилен, но и обилен от към козина. Ако някой ден експериментирам с постригване, ще имаме магия, при която котката ще се превърне в мишка. За сметка на това пък, като се гледа в огледалото самодоволно вижда там лъв.

Каквото и да си говорим, това е единственото заслужило същество от мъжки пол, получило правото да ми яде крем-карамела и да ме гали докато се гримирам.

познавам го аз...
верно е много голяма глезотия!

даже по-голяма от моят глупав Алекс, който не яде пържоли,

освен ако не са на късчета с размер на хапчета и не му ги давам в устата едно по едно.

прекрасен е!
моята дейзи мей удивително прилича на него. но тя е бяла

ей ги и двамцата

Представям ви Таи