Последно посещение: Съб Ное 18, 2017 6:31 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 18, 2017 6:31 am




 [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2
10-те най-хубави отпочвания... 
Автор Съобщение
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
Искам Джовани да ме целуне.
Но това е ужасна идея по много причини.Първо, Джовани е с десет години по-млад от мен и- като повечето италианци на двадесет и няколко години- още живее с майка си. Дори само тези факти го правят малко вероятен любовен партньор за мен , като се има предвид, че аз съм типична американка на около 35 години, която току-що е преминала през несполучлив брак и опустошителен безкраен развод , последван незабавно от страстна любовна история с отвратително болезнен край. След толкова много поредни загуби станах тъжна и ранима и около седем хиляди годишна....




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юли 21, 2009 7:29 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
И аз не знам кога ще събера десет, ама с това ще се включа тук:

И все по-често нощем започва да ме застига самотата, това най-чуждо и най-непонятно за мен чувство в досегашния ми живот. Появява се обикновено около полунощ, когато застиват всички живи и мъртви шумове освен постоянното пукане на панелите като кости на изстиващ мъртвец. Винаги в такива мигове ме обхваща нелепото чувство за някакво едва доловимо дихание на хищно животно, но толкова близко и плътно, сякаш съм в огромната му уста. Ставам и започвам да се разхождам нервно из грамадния хол, който всъщност е моето работно помещение. Няма спасение. Усещането за самотата не е гъсто и лепкаво, то е остро и бляскаво като връх нз кама. Застига ме съвсем ненадейно, мъчи се да ме притисне в ъгъла, край глупавата зеленясала амфора или край фикуса, натикан там от моята чистачка.
...

пък дано не ме (и ви) застига такова усещане!

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Сря Юли 22, 2009 9:59 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
Странен ден и още по-странна вечер. Времето е гневно. Морето е сърдито. Ври и бушува. Нищо по пътеката между скалите не подсказва какво ни чака долу. Смехът е истеричен писък сред разпръскващите се птици. Само аз ли ги усещам, че са уплашени. Безумният бяг наникъде. Начинаът, по който се гонят, но отбягват да се срещнат. Дори не знаех, че наоколо има толкова видове птици. Въздухът е пълен с пясък. На моменти тежи, ако се смееш с широко отворена уста. Тъмните очила изглеждат странно на фона на разголените тела. "Ощипах някой! Да си признае кой беше!" "Хахахаха!" Кое е смешно? Че ощипаният си мълчи ли? Храстите прегарят от жегите. На всяка крачка някой безмилостно впива нокти в краката. Краката кървят, но продължават да се движат. Някой се сурна. Дружен смях. Болката от червените ивици по бедрата не се усеща, когато в края имаш цел. Чувам свистене, което знам, че идва отдругаде, защото бързия поглед по лицата около мен ме уверява, че го чувам само аз. Забелязала съм, че понякога някой плаче, защото това съвпада с приличието. Понякога приличието съвпада с доброто. Но не винаги доброто съвпада с приличието. Въздухът е сух. Бурята не е утихнала. Няма смислен разговор. Подвикванията са несвързани. Никой не смее да каже:”Да се откажем!” Знаят, че аз съм последният човек, който би го казал. Защо тогава всеки се опитва да срещне погледа ми? Забързвам. Помня времето, когато никой не се страхуваше. Няма ли вече нещо толкова важно, че да ни прави безразсъдни. Няма, разбира се. Въпросът е риторичен. А аз съм една разумна жена. Разчитат, че все пак докато стигнем ще си спомня това. Само че не знаят, че съм отказала спомените. Де да бях отказала и цигарите.
Поемаме заедно по най-високата скала. Да бяхме отишли поне на някой от градските плажове. Всички се смеят на изречената безсмислица. Когато някой умира остава друг да скърби. Ако останалият не скърби, другите се преструват, че е така. Това се нарича приличие. Да спазваш приличието означава да оставиш...всъщност често не означава нищо. Най -злостните неща се произнасят с мек и ласкав глас. Най-страшните неща се произнасят тихо и нежно. Морето не е зло тази вечер. То бушува. Вие. Крещи. Морето определено не спазва приличието. Май не му пука за нашите чувства и страхове. Застанали сме като на заколение един до друг на скалата. Никой не докосва никого. Това означава, че градската ни природа е стресната. Гледаме небето. За първи път виждаме това небе. Пустинята се е качила в него и го е завзела. Не може да има толкова жълто пустинно небе. Не е редно. Не е прилично. И тогава я виждаме.
На 05.07.07, в 20.45 ч в небето се извиваше дъга. Ярка, огромна дъга, чийто един край се губеше.
Абе, някой да каже, това нормално ли е? Никой нищо не казва, защото никой не знае. Сега е моментът. Сигурно е шега, но никой не се смее. Стоим и гледаме онова, което досега не сме виждали и сигурно повече няма да видим. В девет часа заедно с настъпването на мрака изчезва и дъгата.
Всичко вече е нормално. Нищо свръхестествено. Нищо извън рамките на приличието.
А аз така и не разбирам дали в мига преди скока от скалата, преди да ме погълне водната стихия някой все пак успява да се откаже.


_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Авг 08, 2009 5:43 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
През 18 век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място сред най-гениалните изроди на тази не съвсем бедна откъм изроди епоха. Нека ви разкажа неговата история. Наричаше се Жан-Батист Грьонуй и ако има разлика от имената на други гениални чудовища като маркиз Дьо Сад, Сен-Жюст, Фуше, Бонапарт и прочие името му днес тъне в забрава, то не е защото Грьонуй отстъпваше на тези тъмни люде по самомнителност, презрение към човешкия род, безнравственост, накратко казано- по безбожие, а защото неговият гений и единствената му амбиция се ограничаваха в област, която не оставя диря в историята- в летливото царство на миризмите.



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Нед Авг 09, 2009 2:36 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
Идеята за вечното завръщане е загадка, с която Ницше хвърля останалите философи в смут. Представете си само, че всичко, преживяно от нас, някога ще се повтори и че самото това повторение ще се повтаря до безкрай! Какво иска да изрази този налудничав мит?
Митът за вечното завръщане твърди посредством отрицание, че живот , който изчезва веднъж завинаги, който не се завръща , е живот-сянка , живот без тежест, мъртвороден живот, и дори и да е бил ужасен, прекрасен, възвишен, неговият ужас, възвишеност или красота не значат нищо...




_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Сеп 14, 2009 1:24 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
Добър ден....

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Апр 07, 2010 8:59 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
"Кой съм аз? И как, питам се, ще свърши тази история. Слънцето току-що изгря и аз седя до прозореца, замъглен от дъха на един отминал живот".





_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Апр 07, 2010 2:55 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: 10-те най-хубави отпочвания...
Цели десет години той не се умори да се наслаждава на своя дух и на самотата си, но накрай сърцето му се обърна - и един ден той се вдигна още в ранни зори, застана пред слънцето и му рече тъй:
- О, ти, огромно светило! Щеше ли да познаеш истинското щастие, ако не бяха тези, които огряваш със светлината си?

Предислов на Заратустра


_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Май 08, 2013 12:34 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 18 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov