Последно посещение: Съб Ное 18, 2017 4:32 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 18, 2017 4:32 am




 [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
10-те края, които се помнят 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение 10-те края, които се помнят
"...Защото писано е - Няма по-велика любов от тази да дадеш живота си за своите приятели.
О, Артур, Артур, има по-велика любов! Да дадеш живота на най-любимия си - не е ли по-велика любов?

И все пак, върни се, върни се при мене, скъпи мой, защото аз се разкайвам за избора, който направих. Върни се и ние двамата ще се промъкнем далеч оттук до някой тъмен и тих гроб, където тази лакома армия няма да ни намери. И там ние ще легнем прегърнати и ще спим, ще спим, ще спим. А гладните християни ще минават над главите ни в безмилостната дневна светлина и когато те крещят, че искат да пият кръв и да ядат плът, техният вик едва ще достига до ушите ни. И те ще отминават по своя път, и ще ни оставят на спокойствие.

...................

Той вдигна от пода листа и го подаде на Джема. Набързо, с едър шрифт и заградена с черна рамка бе отпечатана вестта, че:"Нашият любим епископ, негово преосвещенство кардиналът - монсиньор Лоренцо Монтанели - почина скоропостижно в Равена от разрив на сърцето."

Джема бързо отмести поглед от некролога, а Мартин вдигна рамене и отвърна на неизказаната мисъл, която прочете в очите й:

- Е, какво, мадона? Разрив - тази дума не е по-лоша от която и да е друга.





Етел Лилиан Войнич

Стършел

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Авг 08, 2009 6:10 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те края, които се помнят
След пиршеството канибалите пак се събраха около огъня. Никой не продумваше. Този или онзи току-се оригнеше, ще плювне костица, ще примлясне тихо с език , ще бутне с крак някой изостанал парцал от синия сюртук в пламъците: всички бяха някак смутени и не смееха да се погледнат в очи. Всеки от тях, било мъж или жена, вече поне веднъж бе извършил убийство или мръсно злодейство. Но да изядеш човек? Не бяха допускали, че са способни на такова чудовищно изстъпление - никога и за нищо на света. И се чудеха как лесно им се беше дощяло и че - макар смутени- не изпитваха ни най-малко угризение. Напротив! Усещаха търбусите си понатежали, но на сърцата им бе поолекнало. В техните мрачни души изведнъж затрептя приятна ведрина. И по лицата им се разля момически нежно, щастливо сияние. Оттук вероятно бе и тая плахост да вдигнат взор и да се погледнат.
А когато най-подир се осмелиха, първо крадешком, а после открито, тогава не можеха да не се усмихнат. Бяха изключително горди. За пръв път бяха сторили нещо от любов.





"Парфюмът" Патрик Зюскинд

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Сеп 14, 2009 1:14 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те края, които се помнят
"Припукаха пушки. Стъклата по прозорците зазвънтяха, къщите се залюляха, върху земята сякаш падна черна сянка. Шибил се спря, страшен, хубав. Накъса броеницата, но карамфила не хвърли, кръстоса ръце на гърди и зачака. Миг-два- колкото сеймените отново да напълнят пушките си. Остър писък се издигна откъм долната махала. Шибил не трепна. Друг писък откъм портата на Велико кехая. Шибил се обърна. Беше Рада. Тя тичаше към него и простираше ръце, като да го запази, той разтвори ръце, като да я прегърне. Припукаха пак пушки. Падна Шибил, падна най-напред на лицето си, после възнак. Падна до него и Рада.
И всичко утихна. Слънцето огряваше камъните на калдъръма. Като петно кръв между двата трупа се червенееше карамфилът.

От черковното кафене от прозореца, някой отчаяно размахваше бяла кърпа."



"Шибил" Йордан Йовков

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Сеп 18, 2009 6:09 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: 10-те края, които се помнят
После малко по малко започнах да забелязвам разликата между деня и нощта. И че ъгълът на мазето беше вече в сянка към четири часа и половина, и че един ден зимата свърши.
Понякога късно нощем ми разрешаваха да излизам с качулка. Сама. На колело.

Косите ми пораснаха за една година. Все още смятам, че ако хората, които ме остригаха, бяха помислили колко време трябва да мине, за да пораснат косите ми, те биха се поколебали дали да ме острижат. Бях опозорена поради липса на въображение у хората.

Един ден майка ми дойде да ме нахрани, както правеше обикновено. Съобщи ми, че е дошъл моментът да си отида. Даде ми пари.

Тръгнах за Париж с колело. Пътят бе дълъг, но времето бе топло. Лято. Когато пристигнах в Париж на по-следващия ден сутринта, думата Хирошима беше по страниците на всички вестници. Това бе сензационна новина. Косите ми бяха прилично дълги.

Никого не остригаха.



Хирошима, моя любов - Маргьорит Дюрас




_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Сеп 25, 2009 3:03 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те края, които се помнят
Еее, Ракли, много я обичам Маргьорит Дюрас . :roseforyou: - "Любовникът"/ и филмът ми хареса/ и "Цели дни след дърветата" - особено разказът "Боата" .



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Сеп 25, 2009 3:29 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: 10-те края, които се помнят
дамм, виж как налучкваме общи пътеки без да искаме понякога :D :roseforyou:

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Сеп 25, 2009 3:42 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те края, които се помнят
Той дълбоко въздъхна и рече:
- Е, върнах се.

"Властелинът на пръстените" Дж. Р. Р. Толкин

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пет Окт 30, 2009 6:56 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: 10-те края, които се помнят
Когато целият свят си почива в неизмеримо дълбок мрак, тя се прокрадва покрай леглото си и покрай мъжа, застава до него, пред нощното му шкафче. Той спи все така дълбоко, макар да й се струва, че ударите на сърцето й и мокрият звук от нервното й преглъщане би трябвало отдавна да са го събудили. Взема предмета, който той е свалил от стаята си. Това не е книга, нейните пръсти й казват, че е чук, тежък, с миризмата на нов предмет. Стиснала конвулсивно дръжката на чука с едната си ръка, тя се навежда над спящия мъж и открива предпазливо главата му, сякаш вдига покривалото от лицето на мъртвец, за да го погледне за последен път.
И когато стаята се изпълва със страховита светлина като от невидима лампа, тя с ужасяващо чувство на освобождение стоварва чука право в лъсналото от пот слепоочие на непознатия.



Непознатият

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Мар 31, 2010 7:59 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: 10-те края, които се помнят
"... Госпожа Велан се замисли.
Сега бързо трябваше да отиде и да телефонира на мъжа й, все пак той беше най-близкият й човек, за да уреди всичко необходимо.

Бедната госпожа Равн! Не й е било толкова лесно.

Може би е по-добре, че стана така, въздъхна примирено госпожа Велан.

Навън по улицата хората вървяха на големи тълпи. От всички странични улици прииждаха хора към голямата, широка върволица, която се клатушкаше надолу по Юлеволсвайен, на път за работа.

Беше ободряваща и жизнена гледката в тази ясна, сияйна утрен.

Хиляди стъкла по прозорците светеха и блестяха по редиците от къщи, локвите отразяваха небетои слънцето, всички лица, по които личеше изтощението от работа, грейваха на слънчевата светлина. Един чудесен ден.

Хората от номер двадесет и седем излязоха от малката улица, погълнати от потока. Той ги люлееше в своя такт, той ги водеше надолу към ежедневната работа.

Няколко души се обърнаха за миг и видяха:

Отдолу по улицата тичаше един човек без шапка."





Един ден през октомври

с. Хул

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Яну 31, 2012 3:21 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 04, 2010 8:17 pm
Мнения: 4748
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: 10-те края, които се помнят
Не мога да повярвам,че чак сега виждам тази тема :evil:

-Трябва - рече Ли. - Трябва,дори това да го довърши.Аз съм направил своя избор. - Усмихна се тъжно и произнесе: - Ако има виновен,виновният ще бъда аз. - Раменете му се изпънаха и той отчетливо продължи:
-Твоят син е белязан с вина,сам се е белязал с вината си,но тя е по-тежка,отколкото може да се носи.Не го погубвай със своя отказ!Не го погубвай,Адам! - Дъхът на Ли засвири в гърлото му. - Адам ,благослови го!Не го оставяй сам с вината му.Чуваш ли ме,Адам?Дай му своята благословия. - В очите на Адам проблясна ужасна светлина,той ги затвори и повече не ги отвори.Между веждите му се появи бръчка. - Помогни му,Адам - настояваше Ли, - помогни му!Дай му възможност да се поправи,освободи го!Нали именно с това човекът се различава от животното?Освободи го!ББлагослови го! - Леглото като че се разклати от тази настойчивост.Адам се задъхваше от усилие и след това дясната му ръка бавно се повдигна - повдигна се на един инч и падна обратно.Цялата кръв се бе дръпнала от лицето на Ли.Той се приближи до възглавниците и с края на постелята обърса влажното лице на болника.Вгледа се в затворените му очи и прошепна: - Благодаря ти,Адам,благодаря ти,приятелю.Не можеш ли да помръднеш с устни?Накарай ги да изрекат името му!
Адам отвори клепачи с нечовешко изтощение.Устните му се разтвориха,но не издържаха.После се отвориха наново.Дробовете му се изпълниха,той изпусна въздуха през полузатворената уста с припряна въздишка и прошепната,думата сякаш увисна в пространството:
- Ти можеш!
Очите му се затвориха и той заспа.

На изток от рая
Джон Стайнбек

_________________
животът скрит е в дребните неща.....


Вто Яну 31, 2012 5:42 pm Профил
 [ 12 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov