Последно посещение: Вто Юни 27, 2017 2:11 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Юни 27, 2017 2:11 am




 [ 53 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Личен Ад 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Личен Ад
Че от мъртвец съм забрави
и само череп в мен съзирай;
като от живите глави
от него глупост не извира.
Обичах, пиех, но умрях.
Вземи ме от земята черна,
налей! От теб не ме е страх-
нали ме е целувал червей?
Наместо да ги храня аз,
бих предпочел във мен да свети
на пиршество в тържествен час
туй питие на боговете.
Тук с ум блестях и тук дано
на вас придавам блясък днеска.
Какво по- висше от вино
ума ми може да замести?
До дъното ме пресуши!
И тебе някой ще изрие
и със Смъртта ще се сдружи,
от черепа ти за да пие.
Защо не? Щом в живота къс
тъй жалки са главите наши,
осъдени да гният в пръст,
защо пък да не станат чаши?
Байрон

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Чет Юли 16, 2009 10:00 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Личен Ад
Сам
като вятър

прошумял над прерията.

Сам

като чаша ром

забравена на масата.



Л.Хюз

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Юли 16, 2009 11:17 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Личен Ад

Страх,
беззвучно
прорязва тишината,
дращи
и хапе,
в ужас раздира
душата.
Страх,
озъбен
безгласно крещи,
сенките обвива
във мрак,
пипалата протяга
и пак,
и пак.
Страх,
тъй упорито
път си проправя,
сграбчва
с кокалести пръсти,
в ужаса си
всичко заравя



deinata - 13.06.2008 8-)


Пет Юли 17, 2009 6:13 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Личен Ад
Светлината прогоних
поканих мрака при мен,
нощта прегърнах
напук на ясния ден.

В земя се зарових
сред облаци се скрих,
в пустиня се превърнах
чаша с отрова изпих.

Живота стиснах за гърлото
исках да го унижа
в прахта да го захвърля
завинаги да го унищожа.

Към пропаст пристъпих
надолу погледнах,
крачка в нищото направих
но вместо надолу
нагоре полетях.


Сря Юли 22, 2009 7:40 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Личен Ад
Събудих се сам,
събудих се в мрак,
събудих се
в свой собствен ад.
Без мисъл,
без спомен
и сякаш без душа
събуден във ада стоя.
Огледах се -
мрак,
ослушах се –
страх,
изкрещях –
дочух нечий смях,
да разбера на кого е
ме е страх.
Не разбирам,
как стана това,
как тук се озовах,
как потънах във страх,
как сам си го причиних
защо сам себе си нараних.


Чет Юли 30, 2009 3:46 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Личен Ад
................
мразя се, когато съм безпомощна! мразя да пълзя в стиснатите шепи на съдбата - като калинка, отчаяно търсеща онази точка на върха на пръста, от която да пийне сила, да разпери крила и да стане свободна и лека.

Пръстите на съдбата са безкрайни и тази точка е примирението. А как ненавиждам примирението!

......................




_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Окт 03, 2009 10:16 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Личен Ад
Ада застана отпред пред вратата
в очакване на малка пролука,
в опит при мен да се вмъкне
тихо с ноктите дращи
търси къде е ключа,
опитва се вратата да отключи
и вътре в мен на нахлуе.
Страха до ада се изправи
с вой на побесняло куче
ръцете си напреде протегна
в опит вратата да счупи,
до тях и ужаса с вик се изправи
и той на вратата почука.

Какво пък,
ето превъртам ключа -
нека вратата да се отвори.


Сря Ное 18, 2009 5:32 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 23, 2009 11:59 am
Мнения: 1428
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Личен Ад
Спуска се мрак
закрива малките звездите
потичат черни реки
мрака пълзи...
хлад заприижда
по стеблата
от всички страни .
Гарвани грачат
по клони оглождени
писъци...
раздират тъмата
а там,
горд със своите победи
крачи бодро.. "Принца на Смъртта" .
Луната скрила своя облик
пролазват хладни пипала
заграбват пясъци и клони
градят царството
"Тъма".


Чет Дек 17, 2009 11:06 am Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Личен Ад

ЗА ЦИКЛИЧНОСТТА ТРЕВОЖНО


/изблици по Таро/

Съдбата е като пазар, където, стига да поседиш,
ще видиш неведнъж как падат цените.
Франсис Бейкън



Колелото на съдбата ни отпраща обратно към началото, но никога не можем да се върнем напълно там, защото вече е настъпила промяна. Всичко започва отново, но това не значи, че ще е същото. Първият цикъл е действието, след колелото се задава светът на последствията. Цикличността е прелом, промяна, разликата между вчера и днес, между днес и утре. Животът е състояние на постоянно изменение – детството се превръща в зрелост, а тя на свой ред в старост. Ако човек вярва, че краят на всичко идва със смъртта, то тогава пълният цикъл ще е само един.
Всяко движение е промяна, всяка химична реакция е промяна. Светът е съставен на база на цикличността и поради това съществува и до ден днешен. В природата нищо не се печели, нито се губи, само се видоизменя. Хранителната верига тръгва от тревата и стига до хищника, а след смъртта му отново се връща в земята. Сезоните се редуват в точна последователност, денят се редува с нощта, растящата луна със стареещата, приливът с отлива, дъждът със сушата.
Не е трудно да се приеме и че добрите и лошите моменти, благоприятните и неблагоприятните условия, щастието и нещастието също се редуват в живота на човек. Не случайно китайската гадателска книга И Дзин се нарича всъщност Книга на промените.
Живял някога китайски император, който, затруднен от постоянната необходимост да търси подходящ отговор на всеки въпрос, стигнал до идеята да се справи с проблема отведнъж. Повикал мъдреците си и им заповядал да намерят израз, който да разрешава всички трудни ситуации. Мъдреците се събрали, умували и на уречения час му се представили.
- Всемогъщи – казал най-старият от тях, - измислихме верният отговор. Каквото и да ви съобщят, казвайте „И това ще мине”.
Тези всеприложими думи са оста на Колелото на съдбата. То изразява неумолимата цикличност на живота, сравнима само с неумолимостта на природния закон. Преди него личната изява е всичко, след него на преден план излизат външните обстоятелства и предявяват своя дял от сцената на човешкия театър. Индивидът трябва да продължи през изкушения и изпитания, надежда и отчаяние, благоприятни и неблагоприятни дни. И най-важното, да не загуби себе си по пътя.
Колелото на съдбата може да не зависи от мнението на човека, но въртенето му безспорно зависи от пъстъпките му. То е знак, че със всяко свое действие събуждаме последствия, които рано или късно ни застигат. Колелото на съдбата, което върти всички ни в превратностите на живота, се задвижва от собствените ни действия.
Според една българска поговорка „Един го канят за сватба, друг за брадва”, а според англичаните „Това, което за един е храна, за друг е отрова”. Никое от двете народни наблюдения не прави връзка между преуспяващия и несретника, доволния и недоволния. Просто така се случват нещата, пътищата, макар и успоредни, се разминават. Цикличността е обща за всички нас, но различна за всекиго.
Сфинксът, изпратен от Хера, за да накаже гражданите на Тива, се установил на хълм край града и пресрещал всеки пътник със загадката си: „Кое е това същество, което сутрин ходи на четири крака, денем на два, а вечер на три?” После изяждал нещастниците, които не успявали да отговорят. Един ден край сфинкса минал Едип и като видял, че лошо му се пише, напрегнал се и измислил отговор: „Човекът. Когато е малък, пълзи на четири крака, пораснал ходи на два, а в старостта си помага с бастун.” Сфинксът изгубил загадката си, побеснял от ярост и се хвърлил в пропастта. Така цикличността ни показва, че за привързаните към грижите на всекидневието няма снизхождение, но има спасение. Освобождават се тези, които разберат, че отговорът е в самите тях.

Колелото на съдбата в литературата: Възход и падение на куртизанките, Пътешествията на Гъливер, Приключенията на добрия войник Швейк

Колелото на съдбата в киното: Плъзгащи се врати, Перфектно убийство, Портокал с часовников механизъм





При всяко завъртане, едни се издигат, други падат...

Ако самите можехме да контролираме движението на това проклето колело, бихме били всемогъщи. Всичко тече и се променя.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Яну 04, 2010 3:59 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Личен Ад
ЗА ЛУНАТА ХЛАДНОКРЪВНО



/изблици по Таро/




„И единствено луната,
втренчена в лицето ми,
мълчи,
не иска да се махне.
Няма ли кой да затвори
тази проклета врата?”

Пита някой нещо.
Луната е стъпка по пътя към личната реализация. Обещава нов прелом, но преди това трябва да се премине през изпитанието й. А то е двойно, защото е второ.
Езерото, в което се е стаил рак. Две кучета, които вият едно срещу друго. Две крепостни кули. Капки светлина обърнати нагоре. Интелект, сила и чувства политат нагоре, попаднали в плен на обратната гравитация. Обичайните дневни закони не важат в нощта на духа. Крепостните кули, когато са две напомнят повече на гранична зона, отколкото на убежище. Кои са блоковете на съзнанието, които привидно предлагат закрила, но всъщност са част от царството на Луната.
Силата, с която Луната тегли душата към себе си, може да се преодолее с определени качества, но те ни напускат първи. За щастие Юнг разглежда това състояние като такова през което психиката насъбира енергия. Бездействието й предшества активната творческа работа.
Луната е измамността на видимия свят или това, което будистите наричат Майа. Тя привързва сетивата на човека към себе си, така че да забрави духа. Това, което наричаме реалност е само воал, който забулва извора на безвременната, безпристрастна вечност. Луната е илюзията, с която вещите заблуждават човека, че са трайни, твърди и устойчиви, а всъщност са променливи и несъвършени копия на идеята за себе си. Платон тава пример с кръга, който е съвършен по замисъл, но никога по изпълнение.
Луната е свързана със среброто, което в скалата на алхимиците е последната стъпка преди златото. То символизира пречистените чувства и когато наистина тяхната буря ни помогне да ги изясним, Слънцето е на път да изгрее.

Луната в литературата: Живият труп на Достоевски, Немили-недраги на Иван Вазов, Голем на Густав Майринк, Марсиански хроники на Рей Бредбъри, Соларис на Станислав Лем, Сиянието на Стивън Кинг, Лявата ръка на мрака на Урсула Ле Гуин, Трамвай желание и Стъклената менажерия на Тенеси Уилиямс, В очакване на Годо на Бекет.

Луната в киното: Сталкер, Матрицата, Лабиринт, Бялата стая, Дванадесет маймуни, Интервю с вампир, Първичен инстинкт, Неаполитанска история, Забриски пойнт, Маймунджилъци.

Луната в историята: свободата на словото по време на тоталитаризма. Толерантността в Америка по времето на Маккарти. Народовластието в Германия по времето на Хитлер. Правата на човека в Северна Корея по времето на Ким Ир Сен.

„Съзирай погледа ми на Луната
С набъбнали очи от трескав студ.”

Останалото…останалото е мълчание.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Яну 11, 2010 9:05 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 53 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov