Последно посещение: Съб Ное 25, 2017 3:52 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 25, 2017 3:52 am




 [ 41 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Петият сезон 
Автор Съобщение
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Един цитат от "Земя на хората" на Екзюпери, понякога използват в много "странен" за мен смисъл и ми става мъчно. Очевидно цитират хора, които не са чели цялата книга, за мен този цитат наистина е за удивителната гордост на човека и реших да го сложа в кашончето по-разширен.
Не помня кога съм чела книгата, сега препрочитайки - виждам колко много се е загнездило в мен... и колко много и за други наши теми има, затова реших почти цялата част да препиша тук,
ох, знам че всеки чете различно и прочетеното отразява през собствена призма.
ако не ви грабне, по-добре не четете, щото това не се чете по диагонал! дори не мога да подчертавам- то трябва почти всеки ред да подчертая...
и ако го прочетете като мен, ще чуете защо ви го преписах. ако ли не...
:pullhair:
Всъщност може други автори да са ви разказвали тези неща , но Екзюпери разказва като за мен - тихо, нежно, като приспивна песен пред камината :)

Земя на хората
II. Другарите
Гийоме, ще кажа няколко думи за тебе, но не бива никак да се стесняваш, когато подчертавам твоята смелост или твоята професионална тежест. Искам да опиша друго нещо, разказвайки най-хубавото от всички твои приключения.
Има едно качество, за което няма никакво име. Може би то е "сериозността", но думата не задоволява. Защото това качество може да се придружава от най-усмихнатата веселост. То е качеството на дърводелеца, който се настанява като равен с равен срещу своето дървено изделие, опипва го, мери го и без да се обръща лекомислено към него, съсредоточава всичките си добродетели.
Четох преди време, Гийоме, едно описание, в което възвеличаваха твоято приключение и искам да разчистя една стара сметка с неверния образ, който създадоха за тебе. Представяха те като човек, който хвърля хлапашки шеги, сякаш смелостта е в това да се принизяваш до ученически насмешки сред най-тежките опасности и в смъртоносни часове. Те не те познаваха, Гийоме. тебе не ти е потребно, преди да нападнеш противниците си, да ги осмиваш. Срещу някоя лоша буря ти казваш: "Това е лоша буря". Ти я приемаш и преценяваш силата й.
Аз свидетелствам тук за това, Гийоме, с моите спомени.
тук малко ще прескоча преписването (...ти беше изчезнал при едно преминаване над Андите...)
(Най-сетне, през седмия ден...
-Гийоме е жив!...)
... всички плачехме и те задушавахме в прегръдките си, тебе, жив, възкръснал, творец на своето собствено чудо. Ето тогава нА, ти изрази, и това беше твоята първа разбираема дума, удивителната гордост на човека:
- Това, което направих, кълна ти се, никога никое животно не би могло да направи.

По-късно ти ни разказа за злополуката.
...прескачам

Победител-боксьор, вече белязан от силните удари, които бе получил, ти наново преживяваше своето странно приключение. Но то не излизаше от тебе изцяло, а на малки късчета. И през нощния твой разказ аз те виждах как вървиш без бастун с кука, без въжета, без храна, как се катериш по гребени, четири хиляди и петстотин метра високи, или как се движиш по ръбовете на отвесни стени, с окървавени ходила, колене и ръце при четиридесет градуса студ. Изчерпал постепенно кръвта, силите, разума си, ти вървеше с упоритостта на мравка, връщайки се обратно по стъпките си, за да заобиколиш някое препятствие, ставайки след всяко падане или възлизайки след падане по стръмнини, които завършваха с пропасти,
без да си даваш никаква почивка, защото иначе не би се дигнал от снежното легло.
И наистина когато се плъзваше, ти трябваше бърже да станеш, за да не се превърнеш в камък. Студът всяка минута все повече те вкаменяваше и затова, че след всяко падане си почиваше за малко, ти трябваше да станеш отново, за да раздвижиш помъртвелите си мускули.
Ти се бореше с изкушенията.
- Сред снега - казваше ми ти - човек съвсем губи инстинкта за самозапазване. След два, три, четири часа ходене иска ти се само да спиш. И мене ми се искаше. Но си казвах: жена ми, ако мисли, че съм още жив, мисли, че вървя. Те всички имат довериев в мен. И аз ще бъда негодник ако не вървя.
И ти вървеше и с върха на ножчето си всеки ден разпаряше все повече отворите на обущата си, за да могат нозете ти, замръзнали и отекли, да се държат в тях.
Ти ми направи следната странна изповед:
- Още от първия ден, знаеш ли, най-голямата ми грижа беше да си забраня да мисля. Аз много страдах и положението ми беше твърде отчаяно. За да имам смелостда вървя, не трябваше да мисля за това. За зла чест не можех да заповядам напълно на мозъка си, той работеше като турбина. Не можех да му подбирам образи. Аз му натрапвах някой филм, някоя книга. И филмът и книгата бързо минаваха през главата ми. После пак стигах до сегашното положение. неизменно. Тогава го хвърлях в други спомени...
Веднъж обаче, след като се беше плъзнал, проснат по корем в снега, ти не поиска да станеш. Ти приличаше на боксьор, внезапно омаломощен, който чува как в някаква чужда вселена секундите падат една след друга, до десетата секунда, която е без отзив. "Направих, каквото можех и вече нямам никаква надежда - защо да упорствам в това мъченичеств?" стигаше да затвориш очи, за да намериш покой в тоя свят. Да заличиш от света скалите, ледовете и снеговете. щом притвореше тия чудодейни клепачи - нямаше вече да има ни удари, ни падания, ни разкъсани мишци, ни мраз, който сякаш гори, нито тая тежест на живота, която човек трябва да влачи, когато върви като вол, и която става по-тежка от тежка кола. Ти вкусваше вече тоя мраз- станал като отрова - и подобно на морфин, той те изпълваше с блаженство. Животът ти се съсредоточаваше около сърцето. нещо сладостно и скъпоценно се събираше в твоите най-скрити глъбини. Постепенно съзнанието ти напускаше отдалечените краища на това тяло, което бе дотогава само животно, преситено от мъка, но вече приемаше безчувствието на мрамора.
Дори твоето чувство за отговорност затихваше. Нашият зов вече не ти достигаше или по-точно се преобразяваше за тебе в зов насън. Ти, щастлив, отговаряше, вървейки насън, като правеше големи и леки крачки, които без усилия разкриваха пред тебе прелестите на равнината. С каква лекота потъваше ти в един свят, който се отнасяше тъй нежно към тебе!
Гийоме, ти, скъпернико, бе решил, да не се върнеш при нас! От дълбочините на съзнанието ти изплуваха угризения. В сънищата изведнъж се примесиха ясни подробности.
- Помислих за жена си. Застраховката ми щеше да я спаси от немотия. Да, но застраховката.:...
В случай на безследно изчезване законната смърт се установява след четири години. Тая подробност те заслепи и заличи всички други образи. Но ти лежеше проснат по корем върху полегатата пряспа сняг. През лятото тялото ти щеше да се свлече заедно с калта към някоя от хилядите урви на Андите. Ти знаеше това. Но знаеше също, че на петдесет метра от тебе стърчеше една скала.
- Помислих: ако стана, ще успея може би да я достигна. И ако залепя тялото си о камък, през лятото ще ме намерят.
А веднъж станал, ти вървя две нощи и три дни.
Но не мислеше, че можеш да отидеш далеч:
-По много признаци аз вече долавах края... (прескачам)
Едничкото, което спасява, е - да направиш една крачка. Още една крачка. Винаги почваш само с тая една крачка...

" Това, което направих, кълна ти се, никога никое животно не би направило." Тия думи - най-благородните от всички, които зная, тия думи, които установяват човека, които го правят достоен за почит, които възстановяват истинското старшинство, ми дойдоха наум. Ти заспа най-сетне, съзнанието ти бе угаснало - но то щеше да възкръсне и да властва наново над него, над това беззащитно, изчерпано, изгорено тяло веднага след пробуждането ти. Така тялото е само едно добро сечиво, тялото е само служител. И тая гордост от доброто сечиво, и нея ти умееше да изразиш, Гийоме.
- Лишен от храна, можеш да си представиш, че на третия ден откак бях тръгнал... сърцето ми не бе много добре... И ето че върху един отвесен скат, по който се движех, повиснал над пропастта, като дълбаех дупки, за да поставям ръцете си, ето че усетих как сърцето ми спира. ту се колебае, ту затуптява, наново. бие неправилно. Разбрах, че ако се колебая секунда повече, ще се пусна. Не мърдам и се прислушвам в себе си. Никога, разбираш ли, никога в самолета не съм се залепял тъй близо до мотора си, както през тия няколко минути се бях надвесил над сърцето си. Аз му думах: "Хайде, още малко! Помъчи се да биеш още..." Но това беше сърце от добро качество! То се колебаеше - и след това отново пак затуптяваше... Да знаеш колко бях горд с това сърце!
В Мендоза, в стаята дето бдях над тебе, ти заспа най-сетне - сън на задъхващ се човек. И аз си мислех: Ако някой би му заговорил за неговата смелост, Гийоме би свил рамене. Но също така би било невярно да се хвали скромността му. Той стои отвъд това посредствено качество. Ако свива рамене - това е от мъдрост. Гийоме знае, че веднъж грабнат от някое събитие, човек вече не се бои. Само неизвестното плаши хората. Ала за оня, който се изправя насреща му - няма вече неизвестно. особено ако го наблюдава с тая лъчезарна сериозност. Смелостта на Гийоме е преди всичко рожба на неговата прямота.
Но неговата същинска цена съвсем не е това. Неговото величие е да се чувства отговорен. Отговорен за себе си, за пощата и за другарите, които се надяват. Той държи в ръцете си тяхната мъка или тяхната радост. Отговорен за онова ново, което се гради там някъде, сред живите хора, и в което е длъжен да участва. Отговорен донякъде и за съдбата на хоратя в съответствие с ъс своята работа.
Той е от ония широки личности, които приемат да покрият със зеленината на клоните си широки кръгозори. Да бъдеш човек, това означава тъкмо - да бъдеш отговорен. Това е да усетиш срам срещу някоя беда, която като че не е във властта ти да я премахнеш. Това е - да се гордеш с някоя победа, нанесена от другарите. това е - да чувстваш, полагайки своя камък, че участваш в градежа на света.
Искат да смесят такива хора с тореадорите или картоиграчите. Хвалят тяхното презрение към смъртта. Ала аз не признавам презрението към смъртта. Ако неговите корени не са в една възприета от по-рано отговорност, то е само белег на нищета или прекален излишък на младост. Познавах един млад самоубиец. Не знам каква любовна мъка го бе накарала да си изстреля един куршум в сърцето. Не знам какво литературно изкушение го бе съблазнило да сложи на ръцете си бели ръкавици, но си спомням, че срещу това печално излагане на показ усетих не чувството на някакво благородство, а на нищета. Зад това приятно лице, под тоя череп не е имало значи нищо, нищо. Освен може би образа на някое глупаво девойче, подобно на всички други.
Срещу тая хилава участ спомням си една истинска смърт на човек. Смъртта на един градинар, който ми казваше: "Вижте какво... понякога, когато копаех, се потях. Ревматизмът ми схващаше крака и аз кълнях тази робия. А сега бих искал да копая, да копая земята. Тъй хубаво ми се струва да копаеш! Толкова свободен се чувстваш, когато копаеш! А пък и кой ще кастри дърветата ми?" Той оставяше земята си - целина. Той оставяше една планета - целина. Той бе свързан с всички земи и всички дървеса на земята. Ето - той беше великодушният, щедрият, благородникът! Той беше като Гийоме смелият човек, когато в името на своето творение* се бореше срещу смъртта.

*курсивът е на автора


_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пет Ное 27, 2009 1:58 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Прекрасен откъс, Дриймчо. :| И аз като теб , когато препрочитам някоя книга-винаги откривам нещо, което преди не съм забелязала.


Едничкото, което спасява, е - да направиш една крачка. Още една крачка. Винаги почваш само с тая една крачка...

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Ное 27, 2009 11:13 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
.....

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Апр 09, 2010 7:55 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
.....

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Нед Апр 25, 2010 10:53 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
....

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Апр 29, 2010 6:54 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
.....

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Май 14, 2010 9:37 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
За кашончето- семки, със свещичка..., друг път от миниатюрите.


СЕМКИ

Зная, разбира се, че моите миниатюри приличат на семки.
- Тиквени семки – смее се дъщеря ми. – Защото се раждат в твоята тиква.
- Все пак се ядат – защищавам се аз.
- Чоплят се – казва тя. – Човек не може да се нахрани със семки, нали?
Да, зная, разбира се, и това. Но мисълта, че биха могли да поникнат…


Дончо Цончев

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пет Юли 23, 2010 11:38 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
....

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Юли 29, 2010 8:20 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Казах ви, че ще чета "Съединението прави силата" на Вера Мутафчиева, а това, което прочетох към
Книга за Софроний (ми в един том са ;)), реших да донеса в кашончето ни:


Било е време, когато смятали автобиографията за най-точното свидетелство за нечий живот; това време е отминало, откак има наука за човешката душа. И нали дълг на науките е да се съмняват, на проверка били подложени някои автобиографии. Те се оказали твърде неточни, част от тях - дори извънредно.
По каква ли причина автобиографите недомълвят, избикалят, подправят, пригаждат, извращават истината за себе си? Причините са много, поне по една за всекиго автобиографа. Работата е там, че когато човек описва себе си, субект и обект на познанието не се покриват (макар да
ни се струва обратното). И при този случай предметът на описанието бива отделен от писателя, макар че е побран в неговата кожа.
В множество разговори ще чуеш повтарящо се въведение: "Аз съм такъв човек, че..." В тия разговори оставаш удивен от повтарящото несъответствие между видимата истина за въпросния човек и неговото мнение за себе си. Дали той ни лъже, дали сам се лъже, или пък просто не знае истината за своето аз, с което съжителства цял живот?
Ако беше тъй, че само лъжци да виждаха себе си правдиви, само подлеци да се смятаха доблестни, само скъперници да се саморисуваха щедри, нещата щяха да бъдат лесно разгадаеми: човек разхубавява в оценката си своята личност - ще кажем. Но нерядко се случва противното:
свенливи добряци се имат за злодеи, девствено чисти носят виновното съзнание на развратници, герои виждат себе си като страхливци, всеотдайни се самобичуват като себични.

„Опознай себе си!“ – заповядвал един от първите европейски мислители на своите ученици. Още Сократ се усъмнил в аксиомата, че нашето аз и истината за него са идентични. Ще се уверим колко прав бил мъдрецът, ако вникнем в чия да е автобиография.
Излиза, че човек не може да разсъждава, без да твори.


Никоя частна истина не е огледало на действителността, тя е относителна. Затуй автобиографията и автопортретът не са повече от мнението на някого за себе си; затуй биографията и портретът са мнението на другиго за оногова. Те могат да бъдат по-близко или по-далеко от истината в зависимост от количеството труд, което са стрували. (Този тежък труд обикновено наричаме творческо прозрение.) Когато започвах книгата си, исках да я озаглавя „Истинското житие на Софроний Врачански“. Сега, когато я завършвам, такова заглавие ме плаши, а няма как да го смаля в „По-близо до истинското житие на Софроний Врачански“. Нека тази книга бъде просто една от многото, които българското потомство дължи на поп Стойко. За разлика от издължените дотук тя е по-скоро биография не на писателя, а на единствената му творба. Творбите могат да бъдат оприличени на децата, които човек ражда. Има синове и дъщери, по чиито черти, качества, поведение отгатваш образа на покойния им родител – те приблизително са го повторили. Има деца, които отричат баща и майка; отгатваш какви са били създателите им по законите на отрицанието. Срещат се деца и творби благодарни, които съзиждат на твореца си паметник за вечни времена. Намират се творби и деца, които оставят да буреняса до неузнаваемост гробът на покойните им родители. Не са малко творбите и децата, за които майка им би рекла през плач: „Да не бях го раждала – по-добре!“ Не са рядко творби и деца, тъй съвършени, че баща им не вярва на очите си: „Аз ли сътворих това!“ А има и престъпление особено тежко – отцеубийството. Една автобиография може да измести своя творец в хорското съзнание, да заличи непоправимо истината за него. Поп Стойко от „Житие и страдания“ е изместил Софрония Врачански. Но докато живите деца на свой ред стават родители, творбите на духа са бездетни и безсмъртни. Изключено е да затрием героя от „Житие и страдания“, за да възкръсне неговият създател.
Това, което можем да пожелаем, е дано Софроний, превърнат на свой ред в герой на нечия творба, си спечели същото безсмъртие, с каквото е сподобил поп Стойка от „Житие и страдания“. Дано поне донякъде и някак те заживеят редом.

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Сря Дек 08, 2010 1:26 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Откраднах си го от мислите на Крис :D


Откъс от "Плюшеното зайче"
Марджъри Уилямс

Какво е истинско? - попитал Заека. - То означава ли да го има това бръмчене вътре в теб и стърчаща дръжка?
- Истинското не означава как си направен- казал Коженият кон. - То е нещо което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински.
- А това боли ли?- попитал заекът.
- Понякога - отговорил Коженият кон, понеже той винаги казвал истината. - Когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват.
- Това дали става отведнъж, както когато ти навият пружината, или малко по малко?
- Не става отведнъж- рекъл Коженият кон. - Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва на хора, които се чупят лесно, или имат остри ръбове, или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински,
повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират... Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги...завинаги..."

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Съб Окт 15, 2011 9:11 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 41 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov