Последно посещение: Вто Юни 27, 2017 2:10 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Юни 27, 2017 2:10 am




 [ 41 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Петият сезон 
Автор Съобщение
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Витал, {} още съм съвсем в началото и не ми е пропяло сърцето, :lol:
но в знак на благодарност бързам да скъсам за тук едно листче от "Пеещо сърце"

из ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА

...хората са различни във всяко отношение. И справедливостта изисква да се отнасяме към тях според личните им особености, без да уравняваме неравните и без да им даваме необосновани предимства. Не може всички да бъдат натоварени с еднакви задължения: старците, болните, жените и децата не подлежат на военна повинност. Не може да им се дават еднакви права: децата, лудите и престъпниците не участват в политически избори. Не може да се изисква от всички еднакво: има малолетни и невменяеми, от тях се изисква по-малко; има призвани да властват, към тях трябва да бъдем по-взискателни и т. н.
...
Тъкмо тук се крие главната трудност при решаването на проблема. Хората са безкрайно много; и всички са различни.
...
Те не са еднакви; значи не трябва да се отнасяме еднакво към тях, а според своеобразието им... Иначе ще възникне несправедливост...
И така, справедливостта съвсем не изисква равенство. Тя изисква конкретно и обосновано неравенство. Детето трябва да бъде защитавано и пазено; това му дава справедливи привилегии. Слабият трябва да бъде щаден. Към уморения трябва да бъдем снизходителни. Към безволевия трябва да сме по-строги. На честния и искрения трябва да оказваме по-голямо доверие. С бъбривия трябва да бъдем предпазливи. От надарения е справедливо да изискваме повече. На героя се полагат почести, за каквито не-героят не трябва да претендира. И така – във всичко и винаги...
Следователно справедливостта е изкуство на неравенството. В основата й е заложено конкретно отношение към човешката индивидуалност и към жизнените различия. Но в основата й е заложена също така будната съвест и действената любов към човека. Има особена дарба за справедливост, която е присъща далеч не на всички хора. Тази дарба предполага в човека добро, любящо сърце, което не иска да увеличава броя на обидените, страдащите и ожесточените. Тази дарба предполага още активна наблюдателност, изострена възприемчивост към човешкото своеобразие, способност човек да се постави на мястото на другите. Справедливите отхвърлят механичното третиране на хората по отвлечени признаци. Те са съзерцателни, интуитивни. Искат да разглеждат всеки човек индивидуално и да опознаят скритите дълбини на душата му...
Ето защо справедливостта е артистичен метод: съзерцава живота чрез сърцето, улавя своеобразието на всеки човек, старае се правилно да го оцени и да се отнесе към него конкретно. Тя е „внимателна”, „грижлива”, „социална”; спазва мярката; склонна е към състрадание, към деликатно снизхождение и прошка. Има много общо с „тактичността”. Тясно свързана е с чувството за отговорност. Любовна е по самата си същност: ражда се в сърцето и е активна проява на любов.

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Нед Ное 06, 2011 10:45 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Можеш да плачеш, затова, че тя си е отишла
Или да се усмихнеш, затова, че си я имал!
Можеш да затвориш очи и да се молиш тя да се върне
Или да отвориш очи и да видиш всичко, което ти e оставила!
Сърцето ти може да е пусто, защото не можеш да я видищ,
Но може и да го напълниш с любовта, която си изпитвал към нея!
Можеш да обърнеш гръб на утре и да живееш във вчера,
Или да си щастлив, че идва утре, защото си имал това вчера!
Можеш да плачеш и да затвориш съзнанието си за всичко,
Или да направиш това, което тя винаги е искала:
да се усмихваш, да отвориш очи и да продължиш напред!

Дейвид Харкинс

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Нед Фев 26, 2012 5:20 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
бих казала... на чужд гръб и сто тояги са малко.

_________________
Some people live their dreams...


Пон Фев 27, 2012 7:54 pm Профил
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
"...От този момент нататък аз ще бъда щастлив човек, зщото вече знам, къде се корени щастието. И други преди мен са знаели как се стига до него. Сега знам, че щастието не е е самоцелен фантом, който ту се появява, ту изчезва от жовота ми. Щастието е избор. То е крайния резултат от моите мисли и действия, които допринасят за извършването на определена химическа реакция в мозъка. Тази реакция предизвиква щастие и аз знам как да го постигна.

Ще посрещам всеки ден с усмивка. Дори тя да стои на лицето ми съвсем за кратко, в тялото ми ще се разлее радостно вълнение. С нетърпение очаквам възможностите, които денят ще ми предостави.

Смехът е външната проява на ентусиазма, а аз знам, че той е двигателят на света. Ще се смея винаги, когато имам възможност. Ще привличам хората със своето усмихнато лице. Светът принадлежи на ентусиастите, а останалите ги следват навсякъде.

Днес ще избера да бъда щастлив. Ще се усмихвам на всеки срещнат. Усмивката ще бъде визитната ми картичка. Тя е най-мощното оръжие, с което разполагам. Усмивката има силата да разкъсва окови, да топи ледове и да укротява бури. Ще я използвам постоянно. Хората, с които работя всеки ден, ще подкрепят идеите ми, защото съм усмихнат. Винаги ще се усмихвам пръв. Демонстрирането на добро настроение ще покаже на другите какво очаквам в отговор.

Днес ще избера да бъда щастлив. Благодарен съм за това, което имам. Доскоро се обезсърчавах, когато изпадах в тежки ситуации, защото никога не сравнявах живота си с този на по-злочестите. Също както свежият бриз разчиства мъглите, от днес чувството ми за благодарност ще пропъжда облаците на отчаянието.

Господ ме е дарил с много качества и трябва да съм Му благодарен за това. Твърде често се молех като просяк, непрекъснато исках повече и все забравях да благодаря. Не искам да приличам на алчно дете, което не цени и не уважава онова, което има. Благодарен съм, че мога да виждам, чувам и дишам! Ако някога получа повече, ще съм благодарен за изобилието. Ще посрещам деня с усмивка. Ще се усмихвам на всеки срещнат. Благодарен съм за това, което имам.

Днес ще избера да бъда щастлив!"

АНДИ АНДРЮС - "Съкровищата на пътешественика"

бих казала... :oops: в деня, в който открих това, не успях да направа добрия избор :( , но ви пожелавам на вас да успявате! {}

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Сря Фев 29, 2012 12:37 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Петият сезон
Тери Пратчет - Малки богове.


“Костенурката е животно, което живее на земята. Няма как да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея. Хоризонтът й обхваща една педя от околността. И пъргавината й стига да си хване някоя маруля. Оцеляла е, докато еволюцията преминавала покрай нея, защото не е заплаха за никого и е трудничко да я изядеш.
Ето го и орела. Създание на въздуха и висините, чийто хоризонт се простира чак до ръба на света. Зрението му е толкова остро, че може да забележи шмугването на някое дребно писукащо животинче от цял километър. Целият е сила и власт. Светкавична смърт с криле. Ноктите му са такива, че да превърне в основно ястие всичко, по-малко от самия него и поне да си откъсне набързо мръвка от всяко по-голямо създание.
Орелът обаче е способен да седи с часове върху някой зъбер и да оглежда царствата земни, докато не забележи движение някъде далеч, и тогава започва да се съсредоточава, и още, и още върху малката черупка, която се тътри в храсталака долу, в пустинята. Накрая отскача…
И след минута костенурката открива, че светът пропада под нея. За пръв път го вижда не от разстояние един пръст, а от цели петстотин стъпки, и си мисли: “Какъв приятел ми е орелът!”
Тогава орелът я пуска.
И почти винаги костенурката пада към смъртта си. Всички знаят защо го прави. Трудно е да се отърсиш от притеглянето. Но никой не знае защо орелът го прави. Костенурката е вкусно ястие, но предвид необходимите усилия да я изядеш, на практика всичко останало е по-подходящо за ядене. Просто орлите се кефят, когато тормозят костенурките.
Разбира се, орелът не съзнава, че участва в много груба форма на естествения подбор.
Един ден някоя костенурка ще се научи да лети…”


_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Юни 13, 2012 8:23 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Петият сезон
ако ти умре пчелно семейство, имаш чувството, че си загубил животинче. Тъгуваш като по някаква твар със самоличност, почти като по куче или поне котка.
Смъртта на една едничка пчела обаче посрещаш с пълно равнодушие - измиташ я и толкоз.

Странното е, че и самите пчели проявяват незаинтересованост към смъртта на себеподобните си - безразличие, неприсъщо за повечето видове в природата. Ако се случи например да смажа няколко пчели, затискайки ги при непохватно поставяне на рамките, другите просто отстраняват трупчетата им като ненужни, непоправимо повредени машинки. Преди това обаче не пропускат да вземат меда им.

Дали пък по силата на своето устройство те не приеман като даденост, че индивидуалността и интелигентността са качества, присъщи само на рояка?

Има семейства с изключително изразена характерност. Има мързеливи, работни, нападателни, кротки. Има дори лекомислени и бохемски, а кой знае дали няма и такива с чувство за хумор иби други - без.

Ами роевата треска! Тогава семейството се държи също като нервозен, капризно припрян човек. Калпав любовникр никакво търпение...

Отделната пчела обаче е също тъй безлична както винтчето или колелцето в часовниковия механизъм.



(Жълтият бележник I:3)



ю. густавсон

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Яну 30, 2013 6:18 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Антоан дьо Сент-Екзюпери - Молитва

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден. Научи ме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.
Научи ме правилно да разпределям времето в живота си. Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.
Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.
Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо. Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.
Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, паденията и неудачите са естествена част от живота, благодарение на която ние растем и съзряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината, но би го направил с любов.
Знам, че решението на много проблеми е в изчакването. Затова научи ме на търпение.
Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство. Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент, на нужното място, мълчейки или говорейки, да подаря някому нужната топлина.
Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.
Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.
Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.
Научи ме на изкуството на малките крачки.

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Чет Дек 11, 2014 12:50 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Робърт Томпкинс. «В търсене на Истината»

Най-накрая в това глухо и самотно селце неговото търсене завърши. В малка схлупена къща до огъня седеше Истината.
Той никога не беше виждал по-стара и грозна жена.
- Вие ли сте Истината?
Старата сбръчкана вещица тържествено кимна.
- Кажете, какво трябва да съобщя на света? Каква вест да предам?
Старицата се изплю в огъня и отговори:
- Кажи им, че съм млада и красива!

~~~~~~~~~~

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пет Юни 12, 2015 8:09 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Миглена Цакова (m_space)

"...Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, защото самите ние станахме едни такива безцветни, апатични и навъсени. Защото все някой ни е крив пред погледа, защото вместо да се усмихнем на вятъра в косите ние се дразним, че ни се е развалила прическата.
Ей такива работи, хлапе...Добре, че не ги разбираш.
И ако утре или след време някой намусен възрастен започне да ти разяснява с равен и дуднещ тон, че панталоните ти не са на раирани карета а трябва да бъдат, отминавай по-бързо. Не се опитвай да разбираш хорските приумици и недомислия. Никога не си губи времето да убеждаваш някого, че усмивката е по-важна от изтърканите обувки. Който е останал ЧОВЕК няма нужда да му разясняваш цветовете на сърцето ти, защото предварително ще ги е видял и ще им се е зарадвал..."
~ Из "Слънчогледови истории" / “Little fool in а big world. Sunflowers stories” m_space


“Всичко ще е наред, чипоноско,
и този вятър ще спре, и тази зима ще си отиде.
Ти само запали огън в сърцето си от надежда
и ми вярвай за пролетта. И запомни, че
нищо не стопля така, както:
една прегръдка обич, една капка вяра,
една добра дума и една усмивка от сърце –
и то най-вече, когато ги даряваш ти.”
~ Из “Little fool in а big world. Sunflowers stories”
m_space/

из нет-а са ми откъсчетата, не знам къде да ги открия тия "Слънчогледови истории"

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пет Апр 08, 2016 9:52 pm Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3435
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Петият сезон
Писмо до Малкия принц
caribiana



Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.

А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.


:roseforyou:

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Чет Май 05, 2016 10:58 am Профил Галерия на потребителя
 [ 41 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov