Последно посещение: Вто Юни 27, 2017 10:55 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Юни 27, 2017 10:55 am




 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
За мастиката с любов 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение За мастиката с любов
Чет Апр 06, 2006 8:30 pm

За МАСТИКАТА искам да кажа. Все си мисля, че ни е спусната директно от Бога, но нямам доказателства все още. Като се сдобия с тях ще ги пусна обезателно и тука. Това не е просто напитка! Мастиката е стил. Тя е мироглед. Философия. Религия ко щеш. Не е за всеки. А и не всеки може да я оцени. Мастиката не понася повърхностните гмуркания и слаби вълни. Радко ме удостоява с магията си, но всеки път е като първи. Но не това, че рядко се срещаме ме прави неин последовател. Това по-скоро ме предпазва от пълно себеотдаване. Самото й наименование носи послание.
Казват, че пиенето на мастика е изкуство. Вероятно точно заради това не всеки има необходимия талант. Не понася ефета, определено. Освен кристалите, леда и айряна, тя трябва да се пие с миниатюрна аничка студена вода. Пие се бавно и чувствено. По малко вода се долива постоянно, за да се поддържа нужната концентрация, която гарантира дългото пътуване и разовор. Освен другото, по този начин човек не се дехидратира и не се напива като талпа (вероятно).
Щях да пиша рецепти, но няма реме. Мачът почва и съвсем чувствено ще го отнеса, ко не си обслужа гостите! Пак ще мина и ще напиша рецептите друг път.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:06 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов
добродетелите се раждат от страстите
това беше по друга тема- и така.

Гръцка светкавица
1/3 узо
1/3 водка
1/3 малинов или касисов ликьор
разбива се добре и с 2-3 кубчета лед в стандартна шот чаша

Харакири
2 узо
2 сос табаско
това се размесва и се сервира с бира. Веднага след харакирито се пие бирата. Незабавно! Изпива се бирата по-точно.

Зорбатини
1 1/4 водка Столичная
1/4 узо
+ зелена маслинка като при мартинито

Шведска измишльотина няква
1 част узо
5 части кафе
1 пръска бита сметана
ясно, че кафето и узото се омешват перфектно и се слага сметаната он топ за заблуда

Мусака
узо
наполовината му Драмбуйе
Пепси кола за пълнеж
+ лед

Небеса
узо + синьо кюрасо + лимонада

Гръцки тигър
1 част узо + 4 части портокалов сок + 4 кубчета лед, шейкър, после мъничко сок зелен лимон

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:08 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов


"По здрач малките ледени питиета са прекрасни!"
народна мъдрост от Вили

Нощта настъпва. Има хора и гласовете на повечето са трескави и възбудени. Въздухът е изпълнен с очакване. Зная, че ще бъде дълго и хубаво.
Сядам последна на масата и неволно докосвам стомаха си. Там се е свило всичкото напрежение от последния месец. Усещам лекото пулсиране под ръката си. Като че ли чужда ръка лежи върху мен. Тялото ми я усеща отделно от съзнанието ми. Чувствам се раздвоена между ръката и стомаха си и за миг се питам кое от двете е повече мое. Такава жега е. Някъде зад мен се разпръсква аромат на цветя. Знам, че моментът е почти настъпил. Обичам да го отлагам някак във времето, да удължавам онова сладко и напрегнато очакване. Точно то ме прави почти глуха за гласовете около мен. Изглеждам заслушана, но това е само привидно. Ръката, която е моя и същевремнно чужда се издига нагоре и с почти недоловимо движение разкопчава двете най-горни копчета. Не харесвам шумния начин, по който се разсъблича жената вдясно от мен. Пухти, сумти ,прави го така натрапчиво, че заглушава дори и без това шумните гласове на мъжете. Маха с двете си ръце и си помага с всичко, което й е подръка. Когато и това не помага започва яростно да напада мъжа до себе си и да му обяснява как вече не издържа в тази жега и че довечера да отива да спи, където иска, само не в същото легло. Изключвам гласовете им. Толкова натрапчиво ми се струва.
Ветрило от собствените пръсти на моята чужда ръка разтваря деколтето ми и установявам, че пръстите ми съвсем леко потръпват като наелектризирани. Напипвам пулса на шията си и в този момент засичам нечий поглед. Отклонявам своя и свалям ръката си.
Тогава те виждам. Не съм забелязала откога си там. Леката пара около теб ме кара да прехапя долната си устна. Изкушавам се. Ако протегна ръка ще те докосна. Само мисълта за това ме кара да преглътна с вълнение и отново да почувствам приятния спазъм в стомаха си. Няма да го направя. Ще изчакам още малко. Само миг. Мъничък миг...
Докосвам те. За миг пръстите ми като че ли залепват за теб. Поемам те в ръце. Не зная дали да се наведа към теб или да те приближа към себе си. И все пак те надигам. Затварям очи и усещам с всяка своя частица как ароматът ти ме приближава. Вдишвам дълбоко и някъде зад пламналото ми чело се явява леден, целебен повей. Задържам дъха си и когато съм вече наистина готова те докосвам с устни. Бавно, плътно, жадно.Усещам как леко прилепват към теб и ми трябва мъничко воля, за да ги откъсна за миг.
Езикът ми обира бавно тези фини частици от теб и сетивните му импулси предупреждават цялото ми същество, че ти си вече тук. Надигам те бавно. С настойчив натиск към горните ми зъби той понася вкуса ти по небцето, по-навътре и още по...преглъщам...и ти си вече в мен. Пътят ти е изгарящ. Чак се свивам за миг. Усещам всеки сантиметър откъдето минаваш. Това нажежено парене е толкова неочаквано след първата хладна милувка. Толкова объркващо. Толкова осезателно, че трябва отново да посегна към теб, за да се уверя, че всичко това го правиш само ти. Топлината в стомаха ми се увеличава и се спуска надолу по тялото ми. Вече не те държа здраво. Пускам те, защото в този момент ме сполетява онази слабост, която обичам безкрайно. Тялото ми омеква, нямам сили да мръдна. Бедрата ми омекват, защото няма мускул, който да ги стяга. Миг на безтегловност. И онова леко чувство на замаяност. Чувството, което изписва на лицето ми онази усмивка, за която казват:”Пак я няма тук!”
Поглеждам те и знам – тази нощ ще бъдем заедно почти до сутринта.
Обхващам те с двете си ръце и се обръщам с усмивка към онази с шумното сумтене, която ми говори нещо като че ли от доста време:”Та какво казваш?... За миг се разсеях... Наздраве, впрочем!”


_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:10 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов
ЦЕЛЕБНАТА СИЛА

Беше преди няколко години. Две приятелки отидоха на почивка в Сандански. Всички се възмутихме. Абе вървете някъде, където ходят нормалните хора. Там ходят пенсии. Вие в ред ли сте? Вред, извън ред, те отидоха. Какво са почивали не знам, но по едно време се обадиха и казаха, че са в болницата с много тежко натравяне. Бяха на системи, едва ги стабилизираха и ги прехврълихме във Варненска клиника. Оправиха се, но едната си повлече язва от тогава. Никакви лекарства не помагаха. Правеше скрити кръвоизливи, току ставаше бяла като хоросан и айде пак в болницата. Дръпна назад и това е. Навръх Нова година тъкмо беше излязла след поредния си престой и беше на жестока диета. Единственото, което приемаше беше ябълков сок. И само едно повтаряше – „Зле ми е.”
Естествено седмицата преди Нова година пощръкляхме. Всяка вечер се събирахме, за да се уговаряме уж. То списъци за покупки, то менюта, то томболи, то сценарии за сценки, абе....празнична история. Тя вика:”Мен не ме бройте в нищо, аз си вземам един ябълков сок и така ще карам вечерта.”
Хубаво, събрахме се на 31 вечерта, седнахме, започнахме всичко както си му е реда, но гледам я нея – еманация на мировата печал. Стои пребледняла, отпусната, смучеща някакъв сок с вид на великомъченица. Не можах да го понеса. Огледах се и издърпах встрани един от компанията, на когото винаги съм имала доверие. Казах му:”Слушай, имам задача за теб.” Той се изпъчи с гордата осанка на рицар пред битка и каза:”Казвай. Целият съм слух..” И аз му казах:”Слушай, слагам нашта приятелка до теб. Не знам какво ще правиш, не ме и интересува, но я искам във форма, разбра ли? Каквото искаш това прави, не ме интересува. Само искам резултата. Разчитам.” И го оставих.
Вечерта си течеше, аз имах неща да върша. Бях забравила. По едно време докато се опитвах да вляза във фурната при пържолите без да остават следи чух страхотен шум в другата стая. Помислих, че някои показва акробатични номера. Отидох и гледам: едно голямо, вихрено хоро се вие. Болната ни приятелка го води, маха с някаква кърпа в ръка и между подскоците скандира на срички: Ми-на ми! Ми-на ми!
Не можех да повярвам на очите си. Верно, че разчитах на това да я видя по-засмята, по, зачервена, но тази вакханка....просто ме изуми. Дръпнах кроткия Мунчо настрана и попитах:” Абе, какво направи ти всъщност? Верно, че разчитах на теб, но това...потресена съм.”
„Ми кво, отвърна той, ти така ме стресира, че нямах време да размислям. Хванах я на къс пас и докато ми се оплаква аз й виках наздраве, наздраве и й тикнах две бързи мастики за 15 минути, преди да се е усетила, че всъщност не я и слушам. Пък резултата...сама го виждаш!”

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:10 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов
Две мастики на самотна маса,
май избягахме в антракта.
Завява вятъра листата,
полягам да изтрезнея във тревата,
клюкарките на масата ги няма,
от север идва скуката голяма,
махленското кафе е пусто,
за никой няма вече густо.
Отвън мъжаги мустакати
копаят нещо със лопати,
до тях е спряла жълта нива
и намеренията им добри са,
прекарват телефонна връзка
да могат даже и зимъска
клюкарките контакта да държат,,
когато е на работа мъжът.
И старата мома се запиля,
в провинцията северняка я отвя
да търси селски мъж с мустак,
па може и да е простак.
Обноските не са тъй важни днес,
най-важно е да имаш интерес.
А вятъра навънка вее,
в кафето тъжно Васко пее
по радиото за изгубена Любов,
и ревизора строг със глас суров
на бармана намеква за начет.
Мъжете мустакати си копаят,
за лятото клюкарките мечтая,
момата в някаква паланка се ожени,
пък бармана на Боровец е нощни смени,
а чашите ни са засипани със сняг,
морето бори се с`самотен бряг,
вълни заливат камъни студени,
протяжено крякат чайки изморени
и всички чакат щъркелово лято -
илюзии, кебапчета и радост.
Две мастики на самотна маса...




Какво чашке моя?
И ти ли го почувства?
Не, не ненавиждай устните, не пилей залудо сили, по-добре да танцуваме валс, раз-два, раз-два, раз-два-три, тра-ла-ла, за ваше здраве,
раз-два-три, раз-два-три-четири, тра-ла-ла.
Хайде хоп, чашке моя, така сигурно е по-добре - ти просто се изтръгна от пръстите на една жена, редовна посетителка на светски приеми, и се търкулна невредима по килима, сякаш там, откъдето те взех, няма и други.
Да, да, хитра моя чашке, прекрасно виждам, че се изтъркули под канапето, много ти здраве, чаши дал господ.
Ето виж: една, втора, трета, сега ще ги напълним всичките, пък нека се търкулнат и те, ако щат, на бара все ще останат достатъчно, пък и ще се намери какво да налеем в тях, добре дошли, добре дошли, седнете тук моля, при моите чаши....
вижте как са се строили, истински войници, готови да се хвърлят в бой, да стрелят и да маршируват....бум, бум!
Хооодом марш!
А сега полегнете, приятели, ето така, бутилките се настаниха в голямото кресло и тихо бълбукат....елате пак, не се стеснявайте, чувствайте се като у дома си.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:13 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов
По знака им ще ги познаете...

Беше отдавна, когато започнах да пиша тези кратки, но съдържателни етюди за мастиката. През изминалата година поставих началото на много нови неща, и още толкова пъти се наложи да ги изоставям. Понякога и не веднъж. Това е в противовес с моята природа. Обикновено трудно започвам нещо, а след това почти няма такова, което да ме накара да го изоставя и да се превърна в беглец. Тук се сетих за Андрей, който изстреля нещо за бегълците преди Нова година и изчезна в неизвестна посока. Остава ми утехата, че не съм единствената в невидения. Надявам се да си намери шапката и да се върне, дори и със прикрит поглед. Преди и аз се страхувах да погледна слънцето в очите. Страхувах се да не го изпепеля. Това минава с времето. Да не е посмял някой да ме прочете грешно и да ми прибави неверен смисъл. Иронизирам единствено себе си. Понякога и някой друг. Но не и тук.

Та след като споделих вече за първите мигове на изливащата се в тялото и духа мастика, за целебната й сила и още нещо, дойде време да спомена една кратка но поучителна история за общата природа и съпричастност на мастикаджиите.

Беше преди определен период от време. Една малка и сплотена, макар и на вид доста хаотична група, се разположихме в една селска кръчма. Истинска кръчма в истинско село. Няма значение как попаднахме там. Това е единствената селска кръчма, в която съм имала честта да пребивавам. И то не веднъж. Първоначално бяхме единствените посетители. Имаше мастика, но никой не се беше сетил да я сложи във фризера. Ледът и каничките с минерална вода звучаха нагло в изискванията ни. Млякото за айряна първо го доставиха от магазина в съседното село. После вече знаеха и ни чакаше. Салатите бяха отдавна забравен лукс. С течение на времето в кръчмата замирисваше на пресни краставици и домати, и печен пипер. Друг е въпроса, че на третата салата, аз и едната ни приятелка станахме и направихме показно как ги очакваме салатите на майката на кръчмаря. Впоследствие това се оказа грешка, но все таки кръчмата процъфтяваше и придобиваше онзи уют, който винаги съм си представяла, че притежават този тип пасторални кръчми. От детството ми са останали някакви разкази на Елин Пелин. Явно те са ми разбъркали мозъка. Когато започна да се прави и скара, настъпи Златния век на кръчмата. Ние бяхме ктитори и клисари, и кръстници, и всичко за това недоразумение на съвремения живот. Казваше се Щъркелите. Кръчмата.
Всъщност сега не става въпрос за историята на тази кръчма. За нея би трябвало да посветя цяла поредица.

Една вечер се разположихме там. Имахме задача да привикаме един индивид от мъжки пол, който по мое сведение същата вечер се подвизаваше в селския казан. Това е мястото, където се вари ракия. Влизала съм три пъти в такива съоръжения с туристи. Не вярвам това, което съм виждала тогава да е съвсем реалистична представа на нормалното ежедневие на един казан. Но основното, което съм запомнила е гъстата миризма на алкохол. Тежък, наслоен, непробиваем почти.

Та да се върна на вечерта. Не си спомням защо аз не можех да отида лично да казана. Трябваше да остана в кръчмата с останалите и да изчакам там. За целта убеждавах милото Мишле(доста глезовата на маниери, но истински боец мома) къде точно да отиде, как да влезе и какво да каже. И накрая завършвах с думите – И без него няма да се връщаш. Ако трябва приложи сила, но го доведи. Повторихме поне 30 пъти казуса и въможните вариации. Тя питаше за стотен път – А ти сигурна ли си, че няма да си изпрося боя? Да не стане бела? Ами ако объркам нещо? Нали на моменти изперквал разправят. Я ми дайте пак да видя снимката да не объркам човека! Ох, майчице, що ви се вързвам не знаааая?!

Пак се питам днес защо аз не отидох, при положение, че го познавах този див субект, от който имахме нужда. Но явно няма да си спомня. Накрая след безброй дискусии и какви ли не дебати, аз й бутнах чашата с мастика и й казах – Айде, удари една, да спреш да се тресеш от страх, не забравяй какво ти казах и тръгвай.

Изпратихме я с кола и шофьор – безгрижен момък, който така и не разбираше какво точно се случва, но пък винаги беше готов да съдейства. Тръгнаха.
Запалих цигара и се чудех колко време ще мине преди да разберем какъв е резултата за нас. Не мина много време. Мишлето се появи в кръчмата ухилена и заяви гордо: Задачата е изпълнена. Стоката е доставена. Ако някой проявява интерес, намира се на задната седалка на колата, спряна отвън.
Така. Имаше версии впоследствие. Тя ми разказа едно с нейните емоции. Той друго с неговите си. Но в общи линии, като голи факти и реплики, сценарият е бил кратък и ясен.

Тя влиза в казана. Оглежда се и фокусира мъжа, който изглежда най-близо до този от снимката. Приближава го.
Тя: Извинете, вие случайно да сте ....?
Той гледа подозрително: Кой пита?
Тя: Ами ние не се познаваме.
Той:Бас хващам, че е така.
Тя: Оххх, аз всъщност.....искам ....не аз де.... вие всъщност трябва....сега, може и да изглежда странно.....ама много мирише тука....трябва да се съгласите....то.....не знам подробности....ама....моля ви....
Той я прекъсва като се надига леко: Я,я,я, я ме приближи! ...На какво миришеш? Я ми дъхни!...Мастика ли е?
Тя засегната: Да, мастика е! И какво?
Той: Нищо. Разбрах. Води ме. Само да си взема якето и идвам. Хайде.
Тя зяпва изумено.

Та така бе осъществена едно от опасните акции на групата на мастинарките. Казвам го в женски род, защото мъжкото съсловие си смучат кротко и благо ракията с много редки изключения. Обикновено, когато мастиката е на границата с минималното количество и има опасност да не стигне.
Това обаче, което исках да кажа е, че именно мастиката се оказа паролата и направи излишни всички обяснения и разяснения на ситуацията.
И си казахме тогава лафа – И в море от ракия да се давиш, аз ще те открия по неведоми пътища и ще стигна до теб.
По знака им ще ги познаете.


_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:20 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов
по Григ


Джин и битърс!
Джин и битърс!
Барът, пълен, ще се пръсне.
Над тезгяха - смях и врява,
блясват счупените чаши.

Чашата студена, шефе,
с джин и битърс, по-чевръсто!

И мастика!
Че потрепват мойте пръсти.

Славно се живее тука.
Джин и битърс, дай момче!




Знаеш ли какво жадувам -
другиму било би смешно -
но платила бих, за да го имам,
от живота си с години.
За какво от дни мечтая,
за какво в нощта линея?


Просто само за вода!
Бликаща вода, искряща,
пролетна вода и лятна....
Просто живата вода!



Виждаш моята беда.
Не, не жълтата помия,
плъзнала наред,
смрад от плъхове повлякла
и миазми от канали....


Свеждаш се над нея, пиеш,
а и дъжд, ако заплиска,
ромон с ручея се слее
и мъгла да слезе ниско!
Все тоз сън сега сънувам-
по ръцете ми вода
се разпенва и клокочи,
пръсти в дъното опирам,
камъчета в тях набиват
твърдия си хладен напор.

Виждам, чувствам все това!
Ей, негодник, джин и битърс!
И мастика след това!!!

Спомняш ли си ти вкуса й,
хлад под глетчера събрала,
дъх понесла от равнеца?
Корени, гранити сиви,
диви ягоди, къпини
свежест в струите й вливат.
С пенести потоци срещат
върховете мойта жажда,
непонятни и правечни,
хладни, чисти и прозирни:
блясък, ромон....Пий без грижа!

Там, там ручеят извира!!!!



Само това не ми достига.
Дай ми, Боже, дай вода!!!!

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:26 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов
Кръчмата е вечна

седят край масата и говорят. речта се лее. толкова е упоена, че се стича като миро. блестящи са в собствените си очи. и красиви.
-ах, казва, - никога няма да я забравя. беше толкова добра...
трогнати са.
-правителството няма да изкара следващия мандат.
- нима си дал толкова пари за някаква въдица?
в известен смисъл се разбират. седят край асата и си се разбират. седят си заедно и си се разбират.
после още веднъж се чукват за това разбиране. някой си подсвирква с музиката. за първи път е пиян. баща му никога не би му простил, ако го види пиян. но той си прощава. защото е щедър. и всички са добри. и смели. и толкова искрени.
но нали в опиянението всичко е вярно. когато си трезвен не е така, ала неща, които са били верни в опиянението, не загубват напълно истинността си и след това.
смътно си спомняш какво е казано и започваш да размишляваш. тогава откриваш, че в това има малко истина. Накрая тази истина може да стане твърде голяма.
хоп, като ти стане зле, допиваш капките в чашата. след като ти става малко по-добре, отсъждаш, че в това няма нищо лошо. една чаша не се забелязва. и още половин чаша няма да се забележи. затова сервитьорите в кръчмата винаги са нащрек.
когато главите са леко замаяни, дори светлината изглежда по-ярка отколкото е в действителност.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:34 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За мастиката с любов
Мъчително кратки са нашите срещи.
Аз пак ще те пия смълчана.
С ръцете си сбирам по
Тялото твое замръзнали капки копнеж
И търся рисунки в стопения скреж.
Къде ме отнасяш не искам да зная.
Аз пак ще ти вярвам, че пътя ни води към Рая.




_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Фев 02, 2009 10:50 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 30, 2009 10:27 pm
Мнения: 1
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: Бургас
Мнение Re: За мастиката с любов
пия водка,за добра походка!!!!!! :hat:


Пет Фев 06, 2009 9:20 pm Профил
 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov