Последно посещение: Нед Ное 19, 2017 9:37 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Ное 19, 2017 9:37 pm




 [ 52 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Crazy files - part 1 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Нощем под завивките се оказваме спасени, макар и оставени сами на себе си.
Няма опасност от безпомощно рухване като в действителността.
Обстоятелствата са без значение.
Човек може да се превърне в безотговорно същество, в дете, на което се разрешава всичко.
Смътните и опасни тайни на собственото тяло се изличени.
Изчезва дори характерното чувство за свян.
Без нечии обвинения.
Без чувството за ощетеност.
Без обидата от един невидим жест.
Без цялата любезност - подай ми, моля те, солта.
Топлинка като в птиче гнездо.

Останалото е изтрито.
Apr 26 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Май 16, 2009 2:25 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1


...по-нататък вечерта продължава без нито минута повече мълчание. Пиене има, по някакъв мистичен начин много повече, отколкото имат право да получат, а пиенето е хубаво нещо. Първо те сгрява и прогонва студа, и придава на очите ти блясък. А и на очите на всички останали. Твърдото се омекотява и нашето става общо. Подадеш ли ръка, намира се кой да я поеме. Кажеш ли една дума, има кой да я чуе, сякаш наистина си заслужава. Хората се сближават един с друг. Устните им стават красиви, а устата - мека и добра. Плъпва топлина и сенките се отдръпват. Самата скръб придобива привкус на радост.
В такива нощи всички тикви се превръщат в каляски...

May 5 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Май 16, 2009 2:26 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Жега е. Днес ни подариха ново знаме. Старото изглежда като преминало през стотици битки. Не че не е било свидетел на десетки падения и възходи.
Давам си сметка, че не зная какво да правим с него.
Как се постъпва с остарялото и извехтяло българско знаме?
Гледат ме и очакват да им дам правилния отговор. Не помня кога и как стъпих на тази основа.
Издигнаха новия кол с новото знаме.

А аз още не знам как да постъпим със старото.
Казвам им:"Рано е."
Надявам се с времето да измисля нещо.
Време, през което старото и новото знаме ще съжителстват.
А междувремено аз ще трябва да измисля нещо.
May 14 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Май 16, 2009 2:27 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Царица съм на таблата



May 19 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Май 16, 2009 2:28 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Колко много обичам Рим, Атина, Париж...

Обичам да се врязвам сред потока непознати хора, никому неизвестна и от никого неочакваща нищо. Сред нажежения площад на един далечен град ,който повече никога няма да видя, стоях изправена под убийствените лъчи и се чувствах като оранжево петно на съхнещото сиво наметало от стари плочи. Никой не пресече тази лятна клада, никой не посмя да приближи и да ме запита нещо. Стоях и се вслушвах в усещането да си потънал в забравена пролука на времето и пространството.



След това се взирах в спокойните канали на северен град. Вслушвах се в монотонното свистене на водата, която се излива през цименените отвори и се учудвах как всички други звуци се оттеглят и остават някак в тишината.

Изкачвах се без дъх по планината на гръцките богове и се оглеждах непрекъснато в случай, че някой оцелял през времето се появи и ме изкачи най-горе на кресло от облак. Отдавна няма древни богове, защото се сродиха с хората и в кръвта им се вля отровата на живота. А с нея и тази на смъртта. Цената на живота е смъртта. Или обратно. Това ще разберем по-късно.

Обичам тези кратки срещи с чуждите места. Обичам да се разминавам с чужди хора. Защото сърцето ми не се свива, когато се сбогувам с нещо чуждо. Защото всичко това ме кара да копнея. И да проумея, че най-много от всичко обичам да се завръщам.

Обичам, когато със затворени очи разпознавам въздуха. Въздухът има мирис. Винаги се чувствам спокойна, когато подуша нещо познато. Предполагам, че това е ечаст от животинското в нас. Хайде, нека да бъде „в мен”, не искам да принизявам други. Всеки човек също има свой неповторим аромат. Прегръщаш някой от хората, които обичаш затваряш очи и вдишваш дълбоко. Толкова дълбоко, че усещаш как присъствието му те изпълва физически. Същото е и с останалото.

И така, разхождам се по билото на планината. Гледам другите върхове в далечината и вдишвам дълбоко безоблачното лятно небе. Хълмовете отсреща са заоблени и излъчват мекота. Разбирам защо има хора, които се влюбват в Балкана. В такъв момент човек се интересува само от това, което го заобикаля.Не е ясно сутрин ли е, обед или вечер. Тогава губя ориентир за времето...

Да, някой звъни. Винаги когато отложа нещо, то остава неосъществено. Затова просто спирам дотук.

Исках да кажа, че обожавам да пътувам, но повече от всичко мечтая за завръщане.
И почивка...
Jun 4 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Май 16, 2009 2:29 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
За пореден път си прав, халоснико.
А аз стоя насред клатещата се кула и се чудя
защо я зидах толкова стабилно и
инатът дали е достатъчно жилав корен,
за да ме държи неуязвима и
дали ще успея още дълго
да поклащам крака
в небрежната поза
на уж нехаеща.


Jun 6 2007

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Май 20, 2009 9:41 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Много неща чух и изчетох за таксиджиите напоследък. Що нещо се изприказва! От доста време се чудя дали да не споделя и аз становището си. Няма да натежи кой знае колко на нета. Ще ми се да го направя, защото много мразя обобщенията. Ненавиждам ги. Независимо за какво се отнасят. И най-прекрасния етикет да ми лепнат на челото, се чувствам като в капан.

Беше преди около година. Излизахме от кръчма и един мой близък приятел, не просто познат, а точно приятел, след две минути мълчание ми каза:”Искам да ти кажа, че по-долно племе от сервитьорите и шофьорите няма!” На мен ми стана наистина неприятно като го чух. Не знам защо, но възнегодувах. Точно от него тази забележка не очаквах. Изключително толерантен и отворен човек е по принцип. Отвърнах му:”И ти ли, Бруте, попадна под влиянието на клишета?” И тъй като продължаваше да мълчи добавих:”Добре де, няма значение.”

Аз пътувам почти всеки ден с такси. Понякога и повече от веднъж дневно. Истината, ама съвсем откровената истина е, че нямам почти никакви оплаквания. Чувала съм всякакви истории за това колко са подли, какви мошеници са, как се е случвало даже да набият клиент.

Обаче, ако някой попита мен – имам различно мнение. Бих казала, че около 97% са внимателни, любезни, не лъжат в сметката и не си изпускат чак толкова лесно нервите. А аз умея да лазя по нервите понякога.
Е, има и големи образи сред тях. Но къде ли ги няма?

Скоро ме вози един мъж на възраст около 60. Беше убеден, че трябва на всяка цена да ме развлича докато пътуваме. Бъбреше и ме заливаше с безкрайно тъпи вицове. Освен, че се кръстеше като минавахме край църква, което ме накара да го попитам „Грък ли сте?”, имаше и лошия навик да се обръща назад като ми говори. В един момент се смееш на глас. Всъщност се смеех на ентусиазмът, с който разказваше безкрайно скучните вицове и на това, че останалото време запълва с безсмислици. Той обаче се самонавиваше, защото реши, че е супер забавен. Дори по едно време ми заяви с абсолютно великодушие:”И тъй като си изключително лъчезарна и мила ще ти разкажа още един виц!” Бинго! Бях възнаградена! Добре, че стигнахме навреме.

Онзи ден влизам в едно такси забързана и след като затварям вратата, пред себе си виждам най-огромния и страшен таксиджия, който някога е сядал зад волан. Грамаден мъж с остригана глава, огромни мускули и никакъв врат. Ииии! Смалих се на задната седалка. Легендите, че някои искат баснословни суми и после бият, които отказват да платят нахлуха в главата ми. Нямам идея как успях да си кажа адреса. Не смеех да дишам. Той ме питаше за нещо докато пътувахме, но аз така и не чувах. Само кимах с глава и хъмках. Поглеждаше ме в огледалото и аз се смалявах още повече. Мечтаех да стана невидима. Когато пристигнахме бях приготвила пет пъти по-голяма сума. Това, което той поиска обаче беше най-ниската цена, която бих допуснала за това разстояние. А аз само дето не си бях свалила вече часовника и обеците.

Ей такива са ми стресовете.
Освен това се дразня, когато някой започне да обижда на възраст. Младите били изпечени мошеници и измамници! Искали да забогатеят за два дни. Може и да искат. Но ако някой изобщо се е опитвал да ме лъже в сметката, то това е бил задължително човек над 50-те. Може и просто така да се е случило. Обаче това са моите наблюдения.

Спомням си, че веднъж трябваше да стигнем спешно до един офис на Златните с две приятелки, но май нямахме пари в себе си. Събрахме дребните, преброихме ги и спряхме едно такси. Казах им:”Момичета, гледайте брояча. Стигне ли нашта сума го спираме.” Казахме на шофьора, че бързаме и е спешно. Един млад мъж, в който се въплати Фитипалди на мига. Даде мръсна газ, а ние вперихме погледи в брояча. Когато втората цифра удари сумата, с която разполагахме и трите извикахме в един глас:”Стой!” Той спря в средат на нищото и се зачуди. Нямаме повече пари! Но преди да отворим вратите нашият състезател каза:”Абе, айде сега!Как ще стигнете навреме? Пеш ли?” И продължи. Дори ни изчака и ни върна обратно в града. След около месец го засякох на едно кръстовище. През отворения прозорец му подадох парите и наистина ми стана приятно, че има хора, които може напук на всеки разум да довършат нещо и без да си цепят стотинките.

Та много истори имам с таксита. Безкрайни. Истината е, че когато ги емнат да ги ругаят масово не виждам основата за това. Яд ги е, че са сплотена гилдия ли? Ами дай Боже всекиму!
Аз не вярвам, че ако някой започне тази работа ще е доволен от условията и няма да има никакви претенции.

Е, веднъж един ми се накара. Ама сигурно е имал причина да е нервен човекът. Като цяло аз нямам оплаквания. Даже днес като слизах от таксито и ми се искаше да му кажа на момчето:”Довечера ще взема да напиша добра дума за вас във форума!”
Беше наистина съвършено обслужване. Откъдето и да го погледна. А не вярвам да имаше и 25 години.
Така че, аз съм доволна.
Недоволните да се опитат да отправят един по-реалистичен поглед към действителността.

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Май 20, 2009 9:45 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
В странен разговор участвах. По своя вина.
Част от него ми се прииска да споделя.
Седяхме си кротко с един интелигентен баща.
На кафе и цигара, и сладки слова.
Дотук с поезията.
Пристигна сина. Юноша някакъв, вече израстнал на ръст. Не бях го виждала от две години. В общи линии с него си говоря само по телефона.
Оказа се, че има да прави някакво експозе, свързано с тема за диспут по Етика и право. Бащата ми вика – Помагай!

Бе ей, казах му, етиката ми е тотално прецакана, в правото загубих вяра, на мен ли реши, че честта се пада?

Няма значение, рекох си, що пък да не убием още час от времето на всемира.
И ето част от разговора:

Аз: Каква е темата за диспута?
Сина: Човечеството и неговата хумунистична роля.
Аз: Моля?
Сина:Човечеството и неговата хумунична роля.

И така три пъти. Като в рефрен на кофти песен.

Аз: Ама, моля ти се говори по-ясно! Какво предъвкваш думите?! Нищо не схващам. Не мога да разбера каква е темата? Как да свършим нещо, като не можем да започнем?
Сина (изведнъж изнервен и леко засегнат): Бе, хумунистичната роля на човечеството бе, мацко!
Иииииииии!
Аз: Виж какво, сукалче. От тук присъстващите, мацко може да ми каже само баща ти. И то в определени условия.
Бащата (цитира чинно условията): Само когато сме на маса. Но не всяка маса. И когато сме с компания, но не всяка компания. Иииии…забравих другото!!!
Аз и малкия голям сополанко вече си делим шоколада на масата.
Аз: Сега, това хумунистичната от хумор ли идва или от хуманен. Нещо жокер да ми подадеш.
Сина: Хумор, бе. Смях. Ха-ха-ха! Това дето ни разсмива.
Аз: Нещо не схващам, в какъв смисъл хумористичната роля на човечеството? Кого разсмиваме всъщност? Тоест ние си мислим, че живеем и имаме някакво значение, а някой се смее, така ли? Въведи ме по дяволите!
Сина: Бе откъде да знам кого разсмиваме. Ама явно на някой му е смешно.
Бащата (все още търси скрит смисъл): Сигурно Онзи горе!
Аз: И кой по-точно мислиш, че се залива от смях? Аз бих плакала с кървави сълзи, честно.
Сина: Ми сигурно Господ, ние нещо мърдаме още, а той се залива от смях.
Аз и бащата: А не!!! Това не е Господ.
Бащата: Това може да е само Мефистофел. Неговият хумор е такъв жесток.
Сина(На свой ред изненадан): Кой?
Аз: Имаме предвид Дявола.
Сина: Ааааа, Сатанил.
Аз: Не ми харесва това. Повтарям -Мефистофел.
Сина: Кой той?
Аз: Не ми казваш, че не знаеш кой е Мефистофел, нали?
Сина:Откъде да знам бе?
Бащата:Вие Ад не сте ли учили още бе?
Аз(втрещена): Млъкни! Само влошаваш нещата. (към сина) Не става въпрос за Ад, а за Фауст.
Сина (вече ни гледа с подозрение): Бе вие двамата какво искате от мен?
Бащата: Там, много добре е показан хумора на Мефистофел, има една девойка на име Гретхен…
Аз: Моля ти се, не намесвай Фауст и не обяснявай сега що е това девойка. Още ти помня теориите от миналата седмица.
Сина: Що бе, интересно ми е.
Аз (към сина) Като ти е интересно, кажи ми, знаеш ли коя е Гретхен?
Сина: ъ….ъъъ……ъъъъъ….. и Хензел!!!!!!
Бащата: Братя Грим!!!
Аз: Шарл Перо!
Бащата: Ран Босилек!
Аз: Трите прасенца!
Бащата: И малко шансон!
Аз: Каберне!
Бащата:Пища Хоф…хоф…хоф… Баси, предавам са!
Сина: Аааааааааа, ща кажа на баба!!!! Ще видиш ти!!!!

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Юни 16, 2009 7:37 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
ИМАМ НУЖДА ОТ ВИСОКАТА ТРИБУНА НА ТОЗИ ФОРУМ ДА СИ ИЗКАЖА...
нямам идея какво да си изкажа.
Та моята история е следната - през седмицата или предната, вече не помня, исках да си купя три стола. Като бял човек се изнесох в края на града в един нов магазин за мебели. Влязохме трима души и тръгнахме да разглеждаме. Всъщност на мен освен три стола за вкъщи ми трябваха и офис мебели, и малка кухня и ако си харесам спалня. Спалнята за съвсем друго място.
Аз обичам да избирам мебели и да си ги представям предварително как ще изглеждат за където ги гласим. Приключих със служебните планове и се озовах в секцията със столовете. Вече разбира се бях малко изнервенаи исках да приключа бързо. Нооооооо, се оказа, че не е толкова просто да се купят три стола. Тъй като магазинът е нов, продавачите явно са решени да си заработят най-съвестно парите. Дойде един млад човек и ме пое да ме консултира. На първите 15-20 въпроса отговарях искрено, съвестно и точно. Обаче взе да ми омръзва. Озъртах се за моите хора, но тя бяха забили някъде надалеч и бях сама с нахъсания консултант. Започна да ми става горещо. Изнервих се. Викам му - аз искам три стола просто. Той обаче ми обяснява, и разяснява и записва номера, и ме кара да сядам по столове. Аз само дето не взех да хленча - абе, просто искам три стола бе, моля ви се. Не може ли да взема три стола и да си ходя?
Не! каза продавачът и ми се подкосиха краката. Изкара нещо като радиостанция и каза - Оттук ли искате да говорим или ще ме придружите?
Къде беееееее? - исках да изкрещя - аз искам три стола просто.
Ами трябва да проверя дали има в склада. Вие кои модели си харесахте?
айде пак посочвах, айде пак записва той. Тръгна на проучване за склада. След 15 минути се върна и каза - Ами водят ми се от този и този модел, но не зная в наличност какво има.
Бе как не знаете бе, подскочих аз , нали ходихте в склада.
А, неее, той склада работи до 17.30, аз проверих в програмата на компютрите.
Майкооооооо, и не може ли да взема три стола сега и да се ходя?
Не, каза тези са само мостри.
Бе, нека да взема три различни бе, просто искам да свършим някак.
Не, не може, утре ще проверя в склада и ще ви се обадя да ви кажа. Дайте ми някакъв телефон за връзка.
Ама аз...аз искам три стола просто. Каква връзка. Нали няма да ме карате да вземам четири?
Няма. Може и един.
Ами да взема този тук тогава и да си ходя.
Не помня вече кога и как свърши всичко.
На другия ден имах много работа. Поглеждах на моменти някакъв непознат за мен номер, който звъня поне десет пъти, но беше към седем вечерта, когато се сетих, че сигурно е за моята голяма покупка. Е, не намерих време да се занимавам повече с тези столове.
Apr 21 2008

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Юни 16, 2009 7:40 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Crazy files - part 1
Развесели ме :lol: :lol:



Вто Юни 16, 2009 7:59 pm
 [ 52 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov