Последно посещение: Вто Юни 27, 2017 10:54 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Юни 27, 2017 10:54 am




 [ 52 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Crazy files - part 1 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
е, малко със задна дата, но винаги е готино да си спомни човек нещо забавно :D {}

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Юни 16, 2009 8:00 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
всяко голямо пътешествие започва с една малка стъпка...

Ракли и sladko_kote_f пред прага на проект за нов световен ред



то с таа отрицателна енергия бааааси
ма то пусто нетърпение и песимизъм...
ше я подпрЪ аз
не и песимизЪм яко
сааа малко така пък положителна емоция бре
кво е това нейното - не нищо няма да стане...
ако колумб мислеше така ехее...


колумб пък ако изобщо е знаел кво мисли...


е в интерес на истината през повечето време е бил пиян
особено в моментите когато си е лепвал поредната срамна болест
но поне не е станал педерас в обкръжението на толкоз мъже за толкоз време
което го прави положителен герой




аха,
начи ко изшорам половин бутилка мастика някой ден
най-разумно ше е да се отправя на далечно пътешествие
все може да открия нещо неочаквано



начи ако тръгнеш на това пътешествие, не забравяй да вземеш с теб останалата половин бутилка, щото аз тъ чакам там.. отвъд!

[b]


Conquest of Paradise[/b]

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Юни 17, 2009 9:17 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Crazy files - part 1
Новия световен ред.
Протоколи от срещата ни в Техеран.

Разделихме си видимото и невидимото.

И от всичко това не спечелиха само селяните.

8-)

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Сря Юни 17, 2009 9:24 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Кола. Е, кола. Можеше и да е каруца. Можеше и да е ракета. Всичко можеше да е. Освен едно. Мисъл. Това не можеше да е. Сто метра по-нататък въздухът става чист. Въздухът престава да мирише на бензин. Въздухът престава да мирише на измама. Благодарна съм. Благодаря за бягството. Но не ме докосвай. Само не ме докосвай. Росата се изпарява при първите лъчи. Пет пари не давам за разгневения Сатурн. Не и тук. Ето я поляната. Очаква ме.Само мен. Поляната очаква мен. Лягам и тревите ме обгръщат. Някъде има безвремие. Поглеждам вляво. Протегната ръка. Моя ли е? Лъчите на залязващото слънце я правят да изглежда странна и непозната. Тази бронзова, златна ръка не е моя.Странно ми е да раздвижа пръстите й. Да разровят пръстта. Тази ръка не е моята, толкова призрачно изглежда. Не поглеждам вдясно. Морето ме открива и тук. Усещам вкуса му. Хаха, чудовище пълзи към окото ми. А всъщност е просто буболечка някаква. Има чудовищен вид, когато е прекалено отблизо погледната. Като доста неща впрочем. Затова не поглеждам надясно. Това ще направя по-късно. Рано или късно къснотата иде.
Вятърът! Идва! Открил е поляната. Не отклонявам поглед, но го очаквам. Взирам се в чуждите бронзови пръсти, които са мои и ми е забавно да ги заровя още по-навътре в земята. Дискретно отблъсквам синята рокля, която ме прави видима сред тревата. Така вятърът ме открива по-лесно. Той знае. Но не ме вини. И само него очаквам.
100 метра след магистралата въздухът престава да тежи.
Jul 21 2006

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юни 22, 2009 7:57 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Най-красивата птица е соколът. Той може да кръжи с часове във висините, понесен от вятъра, преди да се спусне като мълния върху плячката си.
Не, още по-красив е гарванът - синьо-черни пера, синьо-черна човка, блестящи очи. Погледът му е жълт и непроницаем, когато в ранните утринни часове, нахранен и сит, каца.
Казват, че гарванът можел да се опитомява. Нищо подобно! Гарванът е укротителят.
Той може да кацне на рамото ти внимателно, без да забива нокти в ключицата, да потрие глава в бузата ти, да те клъвне лекичко край ухото. Не ти си неговият господар, а той е твоят.




_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юни 22, 2009 8:00 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Това отвратително разголващо слънце...То ми нанася съкрушителни удари всеки път, когато се приближа до прозореца. До големия прозорец, без пердета, обърнат на юг. На юг, така поне го пресметнах, а пресметнах също и че съм тук вече шестнадесето денонощие или малко повече – осемнадесето. Много неща остават неизяснени. Така ще си отминат. Например, че вече не зная къде се намирам. Не помня причината поради, която се озовах тук. Погледът ми се плъзга по прашалясалите записки. Извръщам лице и не искам да ги отварям. Много прах се вдига и ми причинява задушаване. Но и какво всъщност ме засяга нещо, което вече е забравено.
Душевното ми състояние? Имам предостатъчно време да го наблюдавам. Спокойна съм, сравнително спокойна след продължителните пристъпи на раздразнителност и страх. Да, на страх. На дълбок страх, който ме завладяваше и продължава да ме завладява на вълни, а в промеждутъците изпитвам чувство едва ли не на задоволство, във всеки случай на спокойствие. На съвсем несигурно спокойствие.
Бързо се отдръпвам от прозореца, отивам до вратата на противоположната страна на помещението. Заключена. Знам, че е заключена. Отначало я проверявах по може би сто пъти на ден, след това все по-рядко и по-рядко: рационалността на действията се определя от логиката, а вратата си е заключена.
Надигам се и по силата на стар навик хвърлям поглед към китката на дясната си ръка, ала на нея няма часовник и това отдавна ми е известно. Пръстите се свиват от само себе си, така им се иска да вземат моя верен паркер, но няма. Бих могла поне да отбелязвам дните, но нямам писалка. Взеха ми я, всичко ми взеха. Паспорта. И него разбира се. Не мога да удостоверя самоличността си. Не че се съмнявам в това коя съм.
Отново ме тегли, и то неудържимо, към прозореца, сякаш за да се убедя пак и пак, че някакъв „външен свят” наистина съществува. Свикнала съм да назовавам нещата просто така, за себе си. И онова, което се простира отвъд прозореца, нарекох „външен свят”.
Само да не беше заслепяващото слънце. Не че е кой знае колко мъчително, то впрочем не се задържа много и бързо залязва. Пресметнах доста подробности. Прозорецът е обърнат на юг.
Помня онези неща, които редовно се повтарят. Вече забравям другите, които са се случвали за рядък период от време.
Веднъж счупих прозореца: свалих си обувката и заудрях с нея по стъклото, обзета от желанието да закрещя в идиличната пустош, пренаселена с хора.
Ала прозорците тук имат двойни рамки, като всичко останало.
Не е изключено тъкмо заради това да ме е осенило за пръв път подозрението че аз съм безполезна както по отношение на малкото, така и на голямото, че съм прахосала много сили в борба за защита на въображаемост, която съзирах извън мене. Тази мисъл не само ме порази, но и се загнезди в мен, пусна корени. „Ти си никоя тук.” „Но нима не следих какво става по света?” „Тъкмо това – следила си.” Да, за първи път подобна мисъл пускаше корени в мен, въздигаше се като стълб, като зид, който не е възможно да заобиколиш – ти си затворник на самия себе си, ти си почти никой, никой.
А нощем...не, не мога да си спомня нито една нощ, видяна през прозореца на тази стая.
Само дето понякога ставам от леглото, за да отида до тоалетната, а там лампата е винаги запалена. Веднъж се опитах да отвинтя капака на клозетната чиния, вероятно с намерението да счупя с него стъклото на прозореца. На другия ден забелязах, че капака вече го няма, да, наистина, до какво ли не прибягвах, мъчих се дори да изтръгна крановете на ваната и мивката, помня, че тогава на сутринта и двете ми ръце бяха окървавени, но вечерите? Не мога да възстановя в паметта си нито една вечер. Няма нито една вечер.
Всичко става „отвън”, проекция на целия живот.
Времето – което съществуваше някога, което трябва да е съществувало, но сега искам да се съсредоточа върху друго ( с всеки изминал ден ми става все по-трудно да се съсредоточавам). Сякаш всичко се разиграваше вътре в мен и тъкмо това му придаваше нереалност, будейки догадката, че може би така е било от самото начало, и че аз винаги съм се намирала „отвън”, не, всъщност тъкмо обратното, „отвътре”: в нещо си, в някаква черупка, както сега. Подозирах, че там някъде има разни хора. Нима не са ме интересували досега? Да?Не? Интересуват ли ме? Да или не!
Откровено казано, не. Дали изобщо разбират нещо или просто усещат някаква тъга, смътна и безцелна? Подобно на тази, която изпитвам аз? Един сън наяве, нищо повече.
Определям времето по слънцето. В един момент ще изчезне, но лъчите му още известно време ще позлатяват плоските облаци над хребета, залезът ще носи остатъчна светлина, не тъма.
И внезапно светлината ще угасне, небето ще помръкне. Напрежението, надигнало се у мене, ще пръсне всичките ми мисли.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юни 22, 2009 8:04 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Кола. Е, кола. Можеше и да е каруца. Можеше и да е ракета. Всичко можеше да е. Освен едно. Мисъл. Това не можеше да е. Сто метра по-нататък въздухът става чист. Въздухът престава да мирише на бензин. Въздухът престава да мирише на измама. Благодарна съм. Благодаря за бягството. Но не ме докосвай. Само не ме докосвай. Росата се изпарява при първите лъчи. Пет пари не давам за разгневения Сатурн. Не и тук. Ето я поляната. Очаква ме.Само мен. Поляната очаква мен. Лягам и тревите ме обгръщат. Някъде има безвремие. Поглеждам вляво. Протегната ръка. Моя ли е? Лъчите на залязващото слънце я правят да изглежда странна и непозната. Тази бронзова, златна ръка не е моя.Странно ми е да раздвижа пръстите й. Да разровят пръстта. Тази ръка не е моята, толкова призрачно изглежда. Не поглеждам вдясно. Морето ме открива и тук. Усещам вкуса му. Хаха, чудовище пълзи към окото ми. А всъщност е просто буболечка някаква. Има чудовищен вид, когато е прекалено отблизо погледната. Като доста неща впрочем. Затова не поглеждам надясно. Това ще направя по-късно. Рано или късно къснотата иде.
Вятърът! Идва! Открил е поляната. Не отклонявам поглед, но го очаквам. Взирам се в чуждите бронзови пръсти, които са мои и ми е забавно да ги заровя още по-навътре в земята. Дискретно отблъсквам синята рокля, която ме прави видима сред тревата. Така вятърът ме открива по-лесно. Той знае. Но не ме вини. И само него очаквам.
100 метра след магистралата въздухът престава да тежи.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юли 06, 2009 7:52 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Събирам камъни. Всякакви. Малки, големи, мръсни, по-заоблени, ръбести, много ръбести... Всякакви.
Камъни. По един за всяка дума. И когато няма какво да правя ги подреждам. Тихо, систематично и търпеливо. Бих могла да ги хвърлям в езерото и да наблюдавам как потъват, или да броя концентричните кръгове, които правят. Въпрос на статистика. Аз обаче не обичам статистиката. Както не обичам и много други неща. Жал ми е за тях. Искам да ги виждам. Да са пред очите ми. За да помня. И тъй като обичам да създавам, а не да руша, ги нареждам един до друг. После слагам втори ред, трети...и така.
Започват да приличат на стена. Издига се бавно, но безмилостно. Без капчица милост. Нищо не мога да направя. Отговорна съм за тези камъни. Трябва да им придам някакъв смислен вид.
Едва виждам отвъд стената. Доста се е извисила. Но все още има малка пролука. Пролука, през която преминават вести в двете посоки. Долитат и отлитат вести.
Мисля за деня, в който ще сложа последния камък. За деня, в който стената ще е напълно завършена. Колкото и да се надигам на пръсти тогава, единственото, което ще виждам е безкрайният низ от камъни.
Остава утехата, че повече камъни няма да има как да ме достигнат.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Юли 12, 2009 6:11 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
Навън е вече толкова тъмно, че всичко в градината е придобило еднакъв цвят, небето мъждее лимоновожълто над храстите, аз захвърлям книгата на леглото, спирам люлеещия се стол, изправям гръб и се вслушвам в тишината. В тишината, която има лапи, в тишината, която има зъби, в тишината, която е твърда като мрамор и не ще отстъпи пред никакви нокти. И пред тези на кучето, което никога няма да се върне, за да бъде пуснато вътре. Възглавничката пред печката прилича на камък, само че у дома не се държат камъни.
А защо не се държат?
Искам да кажа, защо да се отнасяме така студено към всички практически реформи, когато всъщност единствено срамът, породен от изработени и наследени привички, ни пречи да ги осъществим?
След като целият ни живот крещи за камъни, след като всички копнеем за един камък, за студен твърд камък, камък, на който да положим глава, камък, в който да се вкопчим здраво, когато потъваме...

Защо не тогава?
Защо не?

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Юли 12, 2009 6:22 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Crazy files - part 1
И той отива при нея, но не като любим. Пред нея се изправя един измамен човек. Косата засенчва лицето, устните са плътно стиснати, дишането е тежко. Грозен е. Както винаги, когато изглежда така, на нея й се иска да го погали, да отметне назад косата му, да овлажни устните му, да го направи красив. Но не помръдва. Донякъде, защото се страхува, тъй като пред нея стои мъж, когото разбира, че въобще не познава. А непознати можем да обичаме само ако са красиви.
Тогава той проговаря. Заговаря с омразата си, с ревността и страха си, ала и с любовта си. Любовта го прави ням. Ако само мразеше, можеше да крещи. От мъж, който крещи жената никога не се страхува. Нали мъж, който крещи е само едно дете. А когато жените крещят, стават много грозни.
Това е отново лицето на дете, а не на непознат. Вече не е грозен. Когато сам забравя, че е такъв и оставя лицето си в покой, тя го намира за красиво. Точно, когато го намира най-красиво, то отново се смразява.
- Никога не съм вярвал това за теб. – простенва той и страда.
А в действителност го е вярвал. Сега я обвинява, за да може да страда още повече.
И не може да разбере.
Влюбеният е като актьор. За да може да играе наистина добре, по чувство трябва да вярва, че е първият в тази роля. Ако чувството му не е сигурно в това, поне разумът му трябва да знае, че никой не е играл ролята толкова добре, колкото него.
Той й казва само няколко думи.
И тя си помисля: Да, той пак ще ме подмами.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Юли 12, 2009 6:23 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 52 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov