Последно посещение: Съб Ное 25, 2017 3:45 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 25, 2017 3:45 am




 [ 479 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 48  Следваща
Празната стая. 
Автор Съобщение
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Празната стая.
-О...Мила,извинявай!
- Няма нищо.........

-Просто имах много работа тези дни...разбираш ли?

- Да,разбирам.....

-Моля те-не се сърди!

- Не се сърдя...

-Но и не се усмихваш?



-Веселине,престани!Като иска да се цупи!

Голяма работа,ще има и други рожденни дни.



-По дяволите!Иде ми да се убия!

- НЕ!Моля те,една смърт стига за днес!Лека нощ,тате...мамо.

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Пон Дек 22, 2008 8:13 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
От десет минути се опитваше да игнорира свиркането под прозореца и да се съсредоточи върху "Оцеола"В другата стая,майка и смяташе,че учи.Е,учебника бе под книгата,а тя имаше достатъчно опит в бързата смяна на местата.Не се получаваше.
Подаде глава и погледна в усмихнатите очи на братовчед си.

-Какво пак?

-Докарали са интересни нещица в склада.Идваш ли да разгледаме?

Склада бе точно срещу техния двор.По принцип имаше забрана за влизане,но като всички деца,любимото им занимание бе да нарушават забраните.

-Идвам.

На двора вече се бяха събрали бандата-съседчето Ваньо,неин набор-демек на 12,братовчед и Краси,с една година по-голям от тях,неговия приятел и съученик Марти,11 годишния Емил,и малките,неизбежни навлеци-Кирчо и Тихомир,на по осем,изпълняващи ролята на пазачи.На децата им бяха нужни секунди да изкатерят високата ограда на склада,още повече,че не им беше за пръв път.

"Нещицата"се оказаха нови кофи за смет.Лъскави,току що поцинковани,наредени в редички.Имаше най-малко 100!Рай за всеки уважаващ себе си приключенец.Не мислиха дълго.Започна забавна гоненица-около,върху,вътре в кофите-изобщо,според височината им.След близо час,вече порядъчно изморени и задоволили любопитсвото си,децата се събраха около една от кофите и започна редовната серия хвалби.Момчетата обичаха да се изтъкват-кой с кого се е сбил,кой кое момиче е дръпнал за плитката-купища нови идея за бели с щастлив край-тоест,без да бъде открит извършителя.Тази част и се струвше глупава за да взима участие.Как пък не!Нямало да разберат кой е-та нали родителите им си ги знаеха?!Позволи си да отнесе мисли при Оцеола.Не знаеше за колко време,но явно на Краси му бе писнала липсата на внимание от неина страна,защото реши да я извади от унеса.Капака на кофата бе затръшнат най-неочаквано!И съвсам нормално последва нейния писък-

-Глупак!Какво правиш!Не виждаш ли,че пръста ми е там?!?Ауууууу!Само да те пипна момченце!

Извади пръста си и.......поглед не можеше да мръдне от разкъсаната кожа и белещото се кокалче."Не плачи!Не пищи!Не позволявай да разберат колко те е страх!"

-Бързо!Веднага ме заведи при дядо!

Дядо!Той ще знае какво да прави!Той знае всичко и много ме обича!

Забеляза кръвта докато слизаше от оградата.Стисна пръстчето,вирна късо подстригана главица и съвсем бавно закрачи към дома на баба си и дядо си.Краси влетя като вихър и на един дъх обясни какво е станало.Дядото погледна бледото лице на момичето,посочи вратата на малчугана и бързо нареди шишенца на масата.

-Хайде,моето момиче,дай да видя.Такаааааа.

Нежно хвана детската ръка и я обърна с дланта нагоре.

-Дааа,ти си смела,ще потърпиш ли още малко?

Сериозното кимване бе излишно.За десет минути дядото бе промил с кислородна вода,реванол и "вълшебния"прашец,който затваря всички рани.Превърза пръстчето и погледна усмихнат съпругата си.Бабата прегърна детето и го поведе към леглото.

-Ела миличка,време е да си починеш.

Не знаеше,че е толкова уморена!Едва помръдна крачета,а мекотата на леглото бе най-желаното нещо.

-Благодаря,бабче,дядо...обичам ви!

-И ние те обичаме лудетино!Заспивай.Сънят лекува.....

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Съб Дек 27, 2008 8:33 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Пон Яну 05, 2009 9:55 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
Нахвърли му се като дявол на невинност.Нямаше търпение,за да го изучава малко по малко,запомняйки различните нюанси.Ооооо,не-търпението остави за по-късно,а сега,сега трябваше да научи всички защо,как и кога.Не погледна в страни-разкъсваше го с настървение и жажда,поглеждайки парчето озовало с в ръката и за миг,липсата на блясък я караше да го захвърля на далеч и да посегне към следващото.........Не усети кога стигна края.....последния къс...същия кървав остатък без блясък.Ядосано го удари в земята пред себе си.Разпадна се.И там,в най-малкия къс грейна.....сълза.
Вля се в нея,пое я като удавник с надеждата да открие......и разбра.
Всичко което някога бе търсила е изхвърлила зад гърба си.....сляпа за блясъка му.
Дали бе твърде късно да се роди отново?!

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Вто Яну 06, 2009 2:14 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Яну 06, 2009 1:38 pm
Мнения: 82
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
Джон Картър решава да отиде на кино


Събудих се към 20 часа.
Станах и отидох в хола. Включих парното, изгасих порното и нахраних котката. Изпих 5 уискита и половина, замезвайки с непрясно изпечени шамфъстъци и кашу. Доскуча ми неимоверно много и реших да отида на кино.
Облякох се дебело заради тюленовия студ. Изгасих парното, включих порното и сритах котката. Тя изскимтя безпомощно, но аз вече бях на входа... Дали е голям ГРЯХ да се рита котка?
Запалих колата и тръгнах. Поех към мола. По пътя запалих цигара и дръпнах.
След няколко километра внезапно излезнах от пътя и.... . ..... озовах се в РАЯ.
Свети Петър ме пусна без проблеми. Това ме изненада.!! Не съм очаквал да влезна толкова лесно в РАЯ... след всички мои подвизи, нечестиви обязаности и не на последно място - печалната ми слава на алкохолик и побойник... . . ..
Освен това там ме посрещнаха с почести - по мен се хвърляха разноцветни конфети, цъфнали рози и лаврови венци... Лееше се шампанско...
Около мен чернокоси и червенокоси девойки ме приветстваха радушно.
Пееха песни.
Имаше и руси девойки, които ме гледаха със слънчево с ъ з е р ц а н и е.
Танцуваха великолепно.
Под мен се чуваше грохот. Вероятно ада... помислих си.
Зад мен се чуваха аплодисменти. Страхотни овации.
Пред мен се виждаше светлина. Светлина. Колкото бяла, толкова и болезнено ослепителна.
Продължих напред.
Стигнах до трибуна голяма.
Бях останал съвсем сам. И тази изпепеляваща Светлина. Започнах да гледам.
Колко съм гледал - не знам. Но станало тъмно. А около мен нямаше жива душа. Зададох си въпроса: "Какво правя тук, по дяволите, и защо не се върна там откъдето бях дошъл? Нали все пак съм в Рая и тук всяко желание се сбъдва?"
Обърнах се и тръгнах обратно.
Около мен нямаше никой.
Беше зловещо и тихо.
Върху мен падна сянка. Студена и тежка.
Отзад някой се провикна. Беше силен мъжки глас. Гневен вик. Беше Неговия глас.
- Що не плати за курвата бе Картър?
Беше Шефа ....... . . . . . .
О т и д о х на кино.

.....


Сря Яну 07, 2009 8:36 pm Профил
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
Влюбването.Причина да я търся постоянно.Трябваше да се сетя по-рано по дяволите!В момента в който осъзнах,че имам нужда от компанията и,или онзи път когато ме хвана за ръка,за да пресечеме заедно,а аз мислех за нежността на пръстите и...Всеки ден потъвах все по-дълбоко в сините и очи,а тя в сърцето ми.Познавахме се от година и нещо-споделяхме семейни проблеми,радости,детски усмивки...кога се появи мисълта за любов?!?А за секс?!?Вероятно в деня когато малкия и син седна на зъболекарския стол-беше толкова щастлива,че ме разцелува на улицата,пред погледите на познати и непознати.Имаше дни в които мислех,че нарочно ме предизвиква и други в които проклинах проклетата си сексуалност,жаждата си за новото,различното.
А когато се съгласи да дойде с мен на пазар,знаех,че ще се случи..
И тя знаеше!В това не се усъмних тогава,не се съмнявам и сега!
Не дойде, престори се на болна. Аз едва не се разболях. Мрачно ми беше, чувство за вина, обреченост ме изпълваше, тресеше ме. Вечерта отново й се обадих, каза, че ще й е радостно да ме види. Помоли ме само да не й нося плодове. Не е била чак толкова болна. Гласът й ваеше кокетливи музикални фигури, не знам владееше ли го изобщо. Съзнаваше ли какво върши. Мъжът й нямало да е в къщи, децата се побъркали за премиерата на „Индиана Джоунс – 4”, завел ги на кино. Подчерта, че ще бъдем сами.
Давих се в топли мисли, докато пресичах улиците. На няколко пъти едва не ме блъснаха коли. Желаех я. Дълго звънях на вратата, много дълго.
На другият ден ми се извиняваше. Взела била телефона, но батерията й паднала. Семейството й постоянно звъняло. Питали я как е, а тя нали по-добре се чувствала, за да им докаже и за да спрат да звънят, отишла при тях.
Не се сърдя, нали?
Не. Затворих телефона и се смеех, горчиво се смеех. Краката ми омекнаха, проснах се на креслото. Не исках да я виждам повече, ни да я чувам. Пожелах любовница, загубих приятелка. Поигра си с мен, харесваше й, че е желана. Примамваше я мисълта, предизвикваше ме, докато разбере, докато се увери и бъде напълно, сто процентово сигурна, че не си въобразява, че е изкусителна. Не вдигах телефона повече, видех ли изписан номера й. И от уличен апарат когато ми се позвънеше не вдигах. Смених си абонаментният план, само да си сменя номера. Не можех и на себе си да призная, че си сменям номера заради нея и трябваше да се излъжа, че другият оператор предлага по-подходяща оферта. Видех ли я в края на улицата отдалече, завивах в първата пряка, пресичах под носовете на колите, заглеждах се във витрините. Един път, едва не се сблъскахме. Подскочихме като се видяхме.
Усмихна се виновно. Побърка ме с тази усмивка, а устните й. Неволно бяха разтворени, изненадата изписана по лицето я правеше най-привлекателната.
Прегърнахме се. После се посмяхме. Пихме коняк, втори. Разделихме се далеч пред дома й.
А на срещата която си уговорихме беше.
Изпитах желание да не се случи, да прекъсне тя. Твърде хубаво беше. Ще си го платим после, чувствах го, опитах се да й го кажа, да го намекна по-скоро. Аз нямаше да овладея положението, тя можеше да се справи. На нея разчитах, но не го направи.
Последва ме у дома. Беше като сън.
Подобна нежност не се описва, изживява се.
Няколко часа по-късно, както лежахме прегърнати, тя произнесе това, което аз щях да река, ако не беше ме изпреварила:
-А бяхме най-добрите приятелки!



cefulesteven в съавторство със Svetaemoi (демек аз :lol: )

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Чет Яну 08, 2009 1:42 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Яну 06, 2009 1:38 pm
Мнения: 82
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
Ха! Яко! 8-)




Чет Яну 08, 2009 2:58 pm Профил
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
Ну,заяц..........

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Нед Яну 11, 2009 6:57 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
Не представляваше проблем.Бягството.А тя най-обичаше предизвикателствата.
Често я вкарваха в бели,но ако някой само споменеше "не може" бързаше да докаже обратното.

Този път и забраниха да ходи при баба.Да,ама не!Пътя се оказа малко мръсен-през мазето,където татко бе натрупал въглища-и трудно за безшумно преминаване,но се справи.Баба и се усмихна заговорнически докато малката пълзеше по пода,за да не я видят от голямата къща,а братовчед и Краси гледаше завистливо.На него не му стискаше да нарушава майчините забрани.А и машата за печката влизаше в действие.Момичето се настани с усмивка в краката на баба си.

-Мммм мирише вкусно бабче,какво има за ядене?

-Леща-дядо ти я запържи.-нежния поглед премина през нея и се закова в дядото,седнал до прозореца.

В такива моменти малката млъкваше.Нямаше идея какво става,но топлината в стаята и се струваше по-плътна.Обичаше това.Обичаше и историите на баба за живота и.В тях нямаше поука.Бяха обикновенни човешки преживявания.Понякога трудни,често самотни и разплакващи.Но тя ги обожаваше!Защото това бе нейния живот!

Тогава си обеща,че един ден ще напише бабината история.

Но щеше да я даде само на един човек да я прочете.

Човек със сърце.

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Пет Яну 16, 2009 8:12 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Празната стая.
празнооооооооо
УжасТ

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Вто Яну 20, 2009 1:44 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 479 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 48  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov