Последно посещение: Пет Ное 17, 2017 7:28 pm Галерия Галерия   Дата и час: Пет Ное 17, 2017 7:28 pm




 [ 29 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Копнежите 
Автор Съобщение
Мнение Копнежите
Заселници

Ноздрите ми потръпнаха от свежия хлад. Долових непознати аромати... канела, лимонов цвят, мокрота, лалета. Лекото подрусване на златната колесница отдавна бе изгубено и сега се събуждах. Не смеех да отворя очи - незнанието и неизвестността отново ме плашеха. В съзнанието ми проблесна спомен - в предишния ми дом цвета на очите ми бе променен. Какви ли щяха да бъдат тук...
След много безсетивни години открих отговора - слепи.
А имаше толкова много за гледане.
Непробиваемите стени, издигнати между нас. Непроходимата зелена растителност, извираща сякаш от дланите ми. Заплетените коренища, смучещи сокове живот. Себеподобните. Фалшивата цветна красота на разлистена Пролет и болезнено белите заскрежени върхове, които всеки умее да достига. И нито искрица Живот... дори по пързалките и в пренаселените с деца пясъчници... нито в психиатрията, където се лутах да търся изгубеното си семейство, никъде... само полъх от минало понякога на брега, понякога след отчаяния рев на Отлива.
Опитах да ги намеря, почти опитах. Моят хазяин е дружелюбен, загрижен, но ми пречи. Той се грижи неизменно за личния ми комфорт, за уреденото ми жилище, но наема е твърде висок. Опитах да прорастна птичи крачета на малката ми бърлога и да избягам от суетата му, но, уви - придружи ме. Следва ме навсякъде, врастнал се е в същността ми, черпи жадно храна пред вратите на главната ми аорта, наедрява все повече и повече, а данъците плащам аз. Така съжителстваме вече дълго време. Навярно ще привикна и един ден няма да знам коя съм, навсякъде ще бъде той.
Има моменти, в които на сън все още долавям тъжните очи на моя татко. Шепти ми нещо... подсказва ми. Винаги така е правел. И аз никога не дочувах, не чувам и сега. Само си мисля, че е гласа му. Мечтая си. А дори вече не сънувам. Огромните порти на сънищата ми са прехода към един друг свят, онзи, Долния, , в който най - ценената краска е ярко червената, а тишината му чуват само онези, вкусили прекрасните жълти зърна на измамата. Интуитивно усещам - не бива да попадам и там, но интуицията не е моя, тя е бельото на моя хазяин. Връхния му плащ е благочестието, колосаната якичка - добродетелта, вратовръзката - милосърдието. А колко само е стегната... може би ще ме задуши. А аз вече отдавна копнея за тази така живителна земна глътка въздух... И знам, ще заплатя и за нея.
Надявам се някога, някъде... в някой от всички онези създадени точно за нас светове, някой от моите да ме намери. Но днес ще остана залутана тук, и завинаги.


Пет Май 15, 2009 3:41 pm
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Копнежите
:|

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Май 15, 2009 3:49 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Копнежите
Много е старо... дори не помни колко е старо...

Мерси, Алба...


Пет Май 15, 2009 4:15 pm
Мнение Re: Копнежите
боси гълъби
боси и тъжни
търсят зрънце
кълвана любов




Пет Май 15, 2009 6:48 pm
Мнение Re: Копнежите
Сърцето ми - небесна лира
звъни от нежността
на тишината Му
докосва ме
а струните замират...

и музика съм
с аромат на тичинки
по стихналия ръб
на самотата...

в очите му извирам...

...

... невръстни
пръстите ми сричат
акордите по черните клавиши
забравили за белотата
на "Обичам те"

но движи ги
любов...
една любов
която аз
отново търсейки Те
в тъмнината само...

...нямам...


Последна промяна infinity на Вто Май 19, 2009 9:34 pm, променена общо 2 пъти



Пет Май 15, 2009 6:51 pm
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Копнежите

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Съб Май 16, 2009 7:36 am Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Копнежите
... сънувам само
тиха благодат...
в дъгата
на безименния свят...

и да се спъна,
камъчета роня,
в предела плът.

Където съм прогонена...


Съб Май 16, 2009 9:22 am
Мнение Re: Копнежите
Улавям тишината
на безкрая
в сърцето си,
пребродило вселени.

Но аз не помня...
Сещам само края...
А шепне -
"Замълчи.
И остави на Мен."

...



Последна промяна infinity на Вто Май 19, 2009 9:31 pm, променена общо 1 път



Съб Май 16, 2009 9:30 am
Мнение Re: Копнежите
... замлъкват сетивата ми след мрака
на моето тъй-пагубно незнание

и както камъка в безмълвие Те чака
да се поучим ли от него...
на мълчание...
Защото бе и "верен" моя път
и бе облян в лъчиста
бяла
мека
от радост изтъкана
/райски кът/
съвсем по мярка... и по смисъл
дреха...
А днес заравям из прахта ръце
и тежки ги повдигам,
за Аменна...
но бляновете в моето сърце
по-ниски от прахта са...
и последни...
не пълнят ослепелите очи
гальовно не танцуват в сетивата...

а някой ми нашепва "Замълчи"...

Пристъпвам, само сянка,
по земята.


Нед Май 17, 2009 5:34 pm
Мнение Re: Копнежите
Ела в безкрайната ми самота.
До пълнотата и
преливах от пенливост,
кипяща в аромати и ухания,
разлистена под устни сънни,
погледи,
желание...
поглъщане на разтояния
реалност или сън...
Запазих се за теб -
сълза отронена свенливост.
Душата ми е звън, когато те копнея.

Ела в безмерната ми самота...
Не искам вечност, и не искам
изцеление.
Живея Те.


Вто Май 19, 2009 9:29 pm
 [ 29 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov