Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 5:31 am Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 5:31 am




 [ 24 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща
Орехови петна в мислите 
Автор Съобщение
Мнение Орехови петна в мислите
Канче мъка


Застудяваше и само вой на премръзнали кучета огласяваше нощем заспалото село. Подръпна перденцето и погледна - забрисваше съсляк. Зимата виеше пред прага и...
Обърса сълза с опакото на забрадката и приседна. Знаеше - беше и последна зима. Ако я изкара. От пенсийка, от тук - от там, продаде и едно дуго, посъбра пари за въглища ама нямаше кой да ги прибере под навеса и така и се овлажниха от дъжда. С количката попрекара малко на сухо и ги зави със стари чували, ама до кога щяха да я изкарат... Не можеше и печката да си пали вече, краката не я слушаха, раматизма ги дълбаеше. Едва стигаше до дворчето да подфърли лебец на Лайка, че сърцето и раздираше кога лайнеше гладна. Завалийката, беше на нейните годин. Кога е мислила, че такова тегло ще тегли, само с кучката двете... Накуцвайки на една страна от болки се дотътра до старата ракла и подигна капака. Гледаше ги всеки ден - двата нови комбинезона, кадифяната престилка, полата. Уши ги лани, кога усети че края иде. И ново одяло купи от циганката къде продаваше из махалата есенно време. Да я завият с него, ако се спомине зимъска. За пет лева и едни лъскави турски чехли и даде тя, да я не погребвали със старите налъми. Сещаше, че кога умре, някоя от жените ще ги земе, сега такива се носеха, модерни, ама... И боса да я изпроводеха, все тая. Само да се куртулисаше вече. Да си видеше Стоенчо и Пинка. Че много и тежаха... много...
Преди две зими погреба щерка си. От кметството отпуснаха средства да плати на погребалното и за мрамора. А дървения кръст сама издълба, изписа именцето, датите... по - скъп и беше, се него целуваше. Душичката и, жива още, дървено кръстче носеше под ризата си... млада се спомина, не доживя унуки, не виде децата си изучени... А и те къде ли се рееха сега, самички, като лястовичето от счупеното гърне...
Усмихна се неволно. Спомни Пинка като мънинка. Все искаше приказки да слуша, и слушаше, слушаше... невръстно беше, а разбираше. А тя, на прага пред съдника, още не сваташе объркания свят.
Бръкна в сандъка и извади гоблена. Стисна го, пръстете побеляха. Беше го бродирала по Коледа, кога тръгнаха годежари из село. Стоенчо и донесе конците от града. Една книга изписа на хасето, бяла, а отгоре и с цървени букви - Щастие. За чеиза си. А една година с парите от вълната му направиха рамка, зад стъкло го опънаха, да се не цапа. От сълзи не видеше, след опелото на Стоенчо, та го събори и се разби. После го прибра. Искаше да каже на кметицата кога я погребват, да го турат до нея. Армаган. Прибра го на дъното и затвори полека капака.
Занизаха се студени дни, нощно време се увиваше с чергата, да не премръзне. Едва намираше силици да се надигне да тури залък в уста. На гробето не одеше вече, далече беше. И помени не правеше, а наближаваха, дни не останаха. Щеше да свари малко житце и да раздаде, ако някой се сетеше да я нагледа. Еее, оня ден комшийското момче към гробищата беше тръгнало с талигата да прелее баба си, та прати по него шише вода и една саксийка менекше, че в градината сланата попари китките. И това цвете нямаше да изкара, ама... ако се сетеше да запали две свещички под керемидата, щяха да го топлят. Па и на завет, можеше да не измръзне. Хабер не дойде. Сигур тъй беше сторил...
Отиде до килера и взема метлата. Напръска малко водица и помете в къщи. За двора сили нямаше. Поля китките и занесе на Лайка къшей хляб. Кученцето заскимтя като я съгледа, погали го по главицата и се прибра. Имаше в избата полвин шише вино, останало от погребените на Пинка. Сипа малко в едно канче, откъсна китка мушкато и се качи в одаята. Приседна, запали свещичка, потопи моловката във виното и притихна... Молитви не помнеше вече, не знаеше. Нявга в черковата тя учеше дечурлигата да се молят, а сега... Отправи очи нагоре... през паяжините санки Богородичка и се усмихна. Усмихна и се и тя.
И се спомина.


Съб Май 16, 2009 8:54 pm
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Найден


Слънцето преваляше зад баира и маранята отпускаше.
Имаше още много път да върви.Преминеше ли и през това село, вече ще се зададе нейното.Поспря дъх да поеме.Отпи вода от манерката и обърса чело с опакото на ръката.
От нейде дочу детски плач.Дете се дереше.Огледа се, никой по пътя.Тръгна по гласа и стигна открехната порта.Потропа с чукалото - никой.Погледна - никой.Влезе, а детето пищеше по - силно.Намери го в задната одая самичко оставено.Взе го на ръце, погали го.Обходи къщата - празна.Долапите пълни, а стопанка нямаше.В курника кокошки пърхаха.Зачуди се.Българска къща.Празна.Така не оставят покъщина българите, деца не оставят.Намери дебела плетена пелена и пови детето.С повой го завърза.Взе месал и зави в него от ризките му.Метна го на гръб, гушна бебето и тръгна.Чукаше от къща на къща, от порта на порта.Обходи ги всичките.Никой не знаеше, никой не беше чул.От едно село хора - не чули, не видели.Понечи да го остави в съседската къща, не го взеха - баща му не знаели.Отскоро били в селото, не ги познавали.Отказа се.Свали шала си, прокара го по кръста си, стегна бебето в него и тръгна.Дълъг път я чакаше...
Вървеше и мислеше за баща си.Строг човек беше, стар беше.Щеше да се ядосва за детето.Но не можеше да го остави само там.Да става каквото ще става.Пристигна привечер.В къщата беше тихо но я чакаха.Сестрите и наредени една до друга на миндерите, майка и в ъгъла, баща и на видно място.Скочи на крака разярен, когато я видя.
-Айше!Къде ходиш по нощите, защо се забави толкова!
Потрепна...Развърза шала и показа детето.Опита да обясни.Майка и занарежда от ъгъла.Баща и дръпна извезания с червени конци повой и се развика.Гяурско дете няма да гледа.Да го занесе обратно, да не мърси къщата.Масрафа му много бил с пет щерки.
Сви се...прегърна детето и излезе от стаята.Мушна се в своята малка стаичка и приседна.Не можеше да го отнесе сега.Нямаше и на кого.Не беше новородено, голямко беше, на месеци.Още сучеше сигурно.Какво щеше да го прави.Докато мислеше чу баща и да крещи на майка и и сестрите и.Имаше голям брат - аскер.Поне той да беше тук...Механично събра в една бохча малко дрехи, сапун, гребен.Пъхна вътре и вързопчето с ризките.Завърза и метна на гръб.Уви чиста шарена кърпа на главата си, взе детето и тихичко се излезна.Мъчно и беше за гиздавата им къща, за сестричките.Заплака за майка си.Беше дете още, дете как щеше да гледа.Чуждо дете, българско.Накъде да захване.Не знаеше.Свърна към лозето.Там имаха малка барака за обедна почивка, под една дива круша.Щеше да нощува там пък утре да мисли.Щеше да му намери някоя къща и да го даде.Може и на майка му да попадне, знае ли се.А после да се върне у дома.
В бараката имаше място колко да седне и да се свие.Преди беше навес, но баща и го огради, та в жегите да са на сянка, а вечер като остава да пази, да е на завет.Сега беше пусто, нямаше никой.Притисна момченцето и затвори уморено очи.
На сутринта се огледа.Лятото си отиваше.Щеше скоро студ да налегне.Не можеше да остава тук дълго.Събра диви круши от земята, и захапа една.Сдъвка малко и даде на детето.То примляска и преглътна.Поне можеше така да го храни.Ако видеше някоя коза щеше да я хване и да му даде да суче от вимето и.Плодове имаше по пътя.Само да стигнеше някъде, да се прибереше.Нощите ставаха студени по това време, често валеше.Стигна до мостче.Въжен мост, с дървени напречни дъски, тук - там ги нямаше.Пристъпи и се заклатушка.Чудеше се как не го е отнесла Камчия още.Хвана въжетата по края и тръгна.Края му се не виждаше - дълъг.Премина го и малка пътечка я отведе до каменна чешма.Седна да почине и да напълни манерката.Наблизо се виждаше село, плевните му стърчаха най - напред, пълни със сламени бали.Два патока се къпеха в локва наблизо и крякаха.Усмихна им се.Показа ги на бебето.И то се усмихна.Хич не плачеше това дете, гласа му не беше чула още.Кротичко.Изми му личицето и ръчичките, после и своите.Седя до чешмата цял ден.Никой не дойде за вода, само една стара жена мина и я загледа.Не подговори.Искаше хляб да и поиска но я досрамя, замълча си.После се запъти към една от плевните да пренощуват.
Късно беше вече, смрачаваше, когато жената се върна и я намери.Донесе и домати и хляб, заразпитва я.Обясни, че си няма никой и няма къде да спи.Тръгнаха двете към къщата на бабата, дядото я изпратил, като му казала.Добри хора се оказаха, прибраха я.Нахраниха я, постлаха и.Децата им по града били, по чужбина.Сами живеели двамата.Щели да се погрижат за нея.Остана с тях.Грижеше се за бебето.Име му дадоха - Найденчо.Найдено дете.Никой в селото не разпитваше, не говореше.Имаше няколко къщи само.И все възрастни хора.Децата им по градовете, по работа.Един магазин имаше на мегдана и един хоримаг, и те на кмета.Вечер мъжете там се събираха да хортуват.Дядото на връщане шише алтай и носеше всеки път, а за Найденчо вафличка.Свикна с тези хора, обикна ги.Ходеше с тях на черква.Малка черква имаха, порутена, за две села беше, и само по празници беше отворена, че свещенник нямаха.Научи кой е Христос, коя е светата Дева.Като приказка и бяха, разказваше вечер на Найденчо каквото ново научеше.Беше на 14, а не знаеше да чете и пише.Библията гледаше и се чудеше.И за Корана му разказваше.Да знае.
Порастна Найденчо в това село.Играеше с патоците на чешмата, гонеше селските кучета по пътищата, с циганите обикаляше баирите и научи песните им, с дядото ходеха имане да търсят по дупките и канарите.Порастна с него и Айшето.Дойде време на училище да го пратят.Записаха го в съседното село, по - голямо беше, и културен дом имаше.В тяхното село училище нямаха.Идваше всяка сутрин малък автобус да събира децата и да ги кара.После ги връщаше.Порастна момчето, научи се да чете.Учеше и майка си.Майка я наричаше, обичаше я.Години минаха.Дойде един ден в селото им мъж, сина си да търси.От учителката му разбрал, че там бил.Бащата на Найден.Оженил се повторно, избягал с изгората си, а майката не издържала, обесила се.Така бебето само останало.В голямо село живеели, щял да го изучи, войник да го прати.Айше да идела с тях да им чисти, къщата да им гледа.Заминаха.Никога не забрави очите на старците, на изпровождане.Мъчно и беше.Все се разделяше, все оставяше.Не знаеше и в нейното село какво са.Не я потърсиха, не я намериха.
Богаташка беше къщата на баща му.Голям двор, животни.Много работа имаше Айше там, не усети кога Найден порастна, войник замина.Занизаха се тъжни дни.Не я обичаше стопанката, не я гледаше.На студено спеше, на течение.Недохранена.Болна легна, много болна.Не преживя много, напролет си отиде.
Върна се Найден изволнен, потърси я.Баща му селското гробище му показа.
Отиде Найден на гроба и, намери го.Голям дървен кръст имаше.До кръста камък поби.Издълба името и, после завърза повоя.Бебешкия повой, с червените конци извезан.

“Имала майка машко Иванче,
повила го я в маламни плянки,
сторила му я сребарна люлька,
хем го люляла, хем нарицала...”


Пон Май 18, 2009 3:05 pm
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
:|

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Май 18, 2009 3:19 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Тези разкази са ми страст, благодаря ти, че погледна, Албе


Вто Май 19, 2009 9:52 am
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
Удоволствието е изцяло мое. :hihi:

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Май 19, 2009 9:57 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 19, 2008 4:40 pm
Мнения: 476
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
Пренесе ме в един друг свят, замириса ми на сено и на истинност.Прекрасни разкази, докосващи!!!

_________________
Това са моите принципи...Ако не ви харесват - имам и други


Вто Май 19, 2009 2:07 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
Що сълзи съм изплакала на твойте разкази, Лоре... и що красиво ми е ставало после?! :)
Умееш, умееш да водиш за ръка красотата!

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Вто Май 19, 2009 2:14 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Благодаря ви за топлинката...

Светлина


Тежко му е теглото. Ката ден по тъмно на нивата, после по тъмно – дома.
Застуди вече, зимата тропа пред прага, а цървулите стари, абичката – покъсана. Сал едно му остана да го грее – Радкината песен, кога беряха царевицата. Тя само сърцето му топлеше, като слънце го грееше. Друго си немаше завалията, живинка не беше завъдил, цвете не пося. Така я караше единоко. Ама не жалеше. Подхване ли старата дедова гега, зафане ли по баирету, ехехехейййй, кънтеше ми оная ти песня... земите продънваше. Хубав глас, божи ще да е.
Откак му изгоря колибата се така беше. Едва сколаса да притури некоя дЪска, да се подслони. Скова и две на миндер, глава да положи. Ама пиронету – скъпи, пазара далече. Краката го не слушаха, как да иде. Сбираше шумки и слама, малко царвичак, та постилаше. Чорбаджийте по някой комат му подфърляха, некога и сиренце. Радка праз носеше. И така я караше...Чакаше да зърне оная светлина, дето Станчовия унук му я разправяше, че била в отвъдното. Щял и бабата да види там. Маеше се, къде ще я види, като сам я зарови на гробето лани. Млади. Все търсат да верват в нещо. Истината тука беше, тука, по каманаците. Огънеш се одве, допреш глава до скалата и слушай, слушай... приказки ти разправя. Ветера знае, и тревицата. Колко народ е отминал, колкооо... един се не е върнал да каже за светлината. А Божето с очите на синигера гледа...
Подсмихна се. Пак запя Радка. Чуваше я в бълбукането на ручея. Ангелите там се къпеха, беше ги виждал. Кога пее Радка, сичко видеше. Само да не спира...
Занаслиза надоле, требаше да се прибира. Събра някоя круша изпопадала по пътя, откъсна глог. Вечера да са му. Ако намереше някое яйце, щеше да свари на огъня, ама и канчето залепнало беше, та не можеше. Търка го, търка го с пясък оная вечер, не са изми. Сурови ги пиеше га беше млад левент, гласа му да са виси, момите да слушат, ама сега за какво. Да са люпят пилци. Нека. Крушите стигаха.
Свърна към селото и отдалече виде лудата с количката. Знахарката и викаа, треви събираше по цел ден, сушеше ги на слънце, па ги фърляше. И тя нейното си знае горката, сигур има за какво да е тъй. Опитвал беше да и подговори, ама – не. Бягаше. Само жадно го гледаше в ръцете ако носеше нещо. Късмета му бил днес. Проближи я па пусна в количката крушите. Пак гладен щеше да ляга. Спомни кога беше намерил на сметището едно парче огледало, занесе и го, а тя – радост... Още и видеше усмивката. И тогаз чу Радкиния глас да се лее. Светло му стана на душичката. Обеща си утре заран да я намери па да я заведе до скалата, да слуша и тя ветровете. Приказните им приказчици.
Стигна. Повдигна черджето, влена в колибата и поседна. Тегнеше го умора, малко ли беше вървял. Не усети как клюмна на една страна, и светлина го настигна. А Радка пееше, пееше...


Чет Май 21, 2009 8:42 am
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
Светлина тече от думите ти, Инфи. Омагьосваш ме. :|

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Чет Май 21, 2009 8:48 am Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
Инфи, връщаш ме в трепетните часове по литература в училище, когато ни учеха на Българско слово. Имах невероятни учителки, а ти все едно си била там, до мен. Благодаря ти! :D

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Чет Май 21, 2009 8:54 am Профил Галерия на потребителя
 [ 24 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov