Последно посещение: Съб Дек 16, 2017 3:30 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Дек 16, 2017 3:30 am




 [ 24 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща
Орехови петна в мислите 
Автор Съобщение
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Понякога... ми става тъжно, защото, потънали в модерната свободна поезия, в копнежите си, в новаторския дъх на обърканото ни съвремие, в търсенето... забравяме онова топло богатство, което носим до сърцето си...
Бистрия извор, топлата пита, замесена с обич, огнището, подадената назад ръка. А там винаги има някой, който я очаква, и ни подкрепя с неговата... И дарява живеца.
Тези текстове са малки, накапали в ума ми листица, които събирам, и нашепват, нашепват...

Ако само един вдигне телефона и усмихне старците си, забравени на село, значи има за какво да ги пиша :)


Чет Май 21, 2009 9:07 am
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Ябълчици


Постла черджето под синята слива и приседна.Извади с треперещи пръсти от торбата резен хляб, стрък праз и онази сланина.Разгърна вестника, отвори малкото ножче и си отряза.Купешка, бекон и викат сега.Тънка и безсолна.Комшията му я даде.
Помагаха му хората, и хляб му купуваха, като затътреше сакатия си крак към хлебарницата, да не чака на опашката.И млякото му носеха до портата сутрин.Благодарен беше, не можеше вече сам.Остаря, очите му не виждаха като преди.Да имаше и с кой да се раздума...по - му е домиляло за приказка човешка.Едно време по седянките все той хортуваше а младите го слушаха, да се учат.Там загледа и мома Бойка, та му пристана.Ееееехх, времена...
Побутна изсъхнала слива с тояжката..Идваха с Бойка да ги събират, да ги сушат.И ракиица варяха от тях.И рачели правеха.Ами добитъка?Биволицата му умря лани.Коня продаде, и кокошка не можеше да завъди вече.Старило беше, старило.А имаха, много имаха.И ниви, и лозето, и голямата ябълка в дворчето...Мъчно му беше за ябълковото дръвче.От фиданче го е загледал.Варосваше го, гадинки да не полазват, кастреше го, повече плод да дава...А какво винце правеха от сочните ябълчици, и как вървеше винцето на приказка под асмата, и онова узряло козе сирене...Като дете му беше ябълчицата, като цъфнала щерка.Нямаха с Бойка дечица, не им даде Господ.Чакаха, чакаха, па накрая братовия му син взеха да гледат.От седем братя единия.Да му е леко на баща им.Нехранимайко излезе Стоенчо.Не слушаше какво му думат.Задомиха го, голяма сватба му дигнаха.Булката му - от съседното село.Кротка мома беше, работлива.Паряса я, прокуди я до година.Пропи се, златиците и продаде.И нивите продаде, и лозето.Една нивка само остана, най - яловата.И с тоя сакат крак не можеше да я работи вече.На кооперацията я даде, да не артисва земята.
Надигна се тежко.Събра черджето, подпря се на тояжката и тръгна полека към дома.Мина край ябълковите градини, загледа се.Чии ли бяха, такива гледани, хубави.Стопанина им добре ги тори, види се.Не беше вкусвал ябълка от две зими.От как Стоенчо отсече дръвчето.Искаше къщата да продава, пари му трябвали.Не даде, опъна се.А той взема брадвата и заудря.Удря, удря, отсече дръвчето, па по крака на баща си посегна.От тогава сакат ходи.За доктори на града пенсията не стигаше, в селото доктор нямаше.Една медицинска сестра само, и тя втора къща дигна.За всяка инжекция по петолевка взимаше.Така, така, накрая от болки комшията на града го закара с талигата, та му го отрязаха.Гангрена.Едно чуканче влачеше сега.
Стигна до кривата портичка и влезе.Отиде на дворчето и приседна.Затвори очи.Бойка още му се привиждаше как седи на триколчето и с малка мотичка прекопава градинката.Спомина се тя преди него.Сам го остави, но сещаше че скоро ще си го прибере.Провлачи поглед по стряхата, по дуварите.Изсъхнали плетеници чесън висяха само.И паяжини.Няма ли жена в къщата, стопанка, и къщата умира.Сълзи запариха в старческите очи, покапаха.Изтри ги, досрамя го.После полегна на една страна на черджето.
- Дяу Станчоооооооо, дяу Станчоооооооо, там ли си?
Да идеш да се разпишеш при председатела, две щайги с хубави ябълки ти се падат от кооперацията.
Дяу Станчоооо...
Пощальончето пооткрехна вратничката и погледна.
Стареца се беше споминал.


Сря Май 27, 2009 10:51 am
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Самодивска сянка


Луд полудял беше. Сън го не ловеше откак я зърна в гората. Златната и коса, белата риза... кобилата и с огнени копита.
Играеше из поляната като бясна, вятъра гонеше. Изпи му очите, друго не видеше – ни денем, ни нощя. Изсъхна по нея. Одеше да я дири, викаше я, бродеше из баирите, ни следа. Добитъка заряза, по двора щир и трънак само. Не вляваше и дома, колко да откърши комат, па зафащаше. Решил са беше – дорде я не открие, да не мирясва. И на Диманка подрече – не я ще, друг да си нарочи. Самодива му била изгората, селска мома не тръсел. Дожаля му кога виде черните и очи пълни, ама... Беше го омагьосала пустата му фурия. Сърце му не остави. Нощите из храсталака нощуваше, деня баирите обикаляше, все за нея. Тук – таме огин горял намираше, тя ще да е била – думаше си. Мравуняк да подпали му рекоха, ще дойде - не бива. Не дойде. Коня и да подмами чу, и това я не докара. Носеше и пренасяше де що има ценно по раклите, дар да и е, не рачи. Последно по Сираница я зърна, огньовете обикаляше нощеска, и по първи петли на мъгла се обърна. Кърпа бяла намери до извора, нейна беше, знаеше. Прибра я под ризата, да го грее. Едва изкара зимата. Поработи тук – таме и пукна ли пролет, покачи се на баира па каменна чешма съгради със събраните жълтици. Караше Диманка бял хляб да меси, та го носеше на чешмата, от пчелари мед зимаше, мед и носеше. Нощем се криеше зад глогинките, щипеше се да не заспи, та да я зърне кога иде, ама унасяше се, а заранта – месала празен. По другаде утъпкана трева видеше, с посестримите и хоро е играла, мислеше, нощеска. Разправяха – сянката да и фане – така щяла да се умири. Ама как се хваща самодивска сянка... и капани залага, и хитрини мисли, нищо. Болен легна. Свърши се. Дойде Диманка чорба да му донесе, па му рече пояса и за булото да завърже – така се сянка самодивска ловяла. Скокна на крака, оздравя. Пак към гората хукна. Не мина много, усети я една вечер да лети над дърветата. Затули се край извора, зачака. Виде и кобилата, жадна пръхтеше, вода отпиваше. Момата настрани пояса си развърза, булото си отметна, да се къпе понечи. Хвърли въже, наметна и го. Запищя, задърпа се, очи и мълнии святкаха. Затвори своите, приближи я по въжето, па хвана булото, за пояса го завърза. В миг утихна. Погледна я – смирено до него седеше. Очите и – дълбоки вирове, страх навяват. Повдигна я – лека като перце, па я дома отнесе. Булка да му е. Заредиха се дни. Весел беше с невястата си, ама сам остане ли, страх го гризеше, да я не загуби. Очите и все навънка. Две деца му роди по Велика Събота, близнета, със златни коси, досущ нейните. В гората ги водеше, от самодивско цвете венци им плетеше. Кога им пееше орли се сбираха тъдява. Срах го беше, и за щерки му, и за нея. Нощем с въжета я връзаше за кревата, да не избяга. Една заран я не намери. Въжетата сгризани, пояса и булото – в раклата. Тук някъде е, си рече, без тях при посестрими си не смее да иде. Затърси я, завика я, завайка се. Чу комшиите да шушнат – с левент един избягала. Поболя се. Пропи се. Децата забрави. Диманка ги гледаше, тихичко им пееше, приспивно им надумваше сека вечер. В дома му често оставаше, да му шета. Една заран го надигна от леглото, взема децата и на висока поляна ги отведе. Седнаха там на припек, лесно да оздравеел. Загледа я, очите и тъжни, зареяни. В душата и песня, на устата и роса. Па виде тогава – Диманка сянка нямаше.


Чет Юни 04, 2009 4:29 pm
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
Вълшебница си ти, Инфи. :|



_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Юни 05, 2009 1:26 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Много красиво изображение, благодаря ти...


Пет Юни 05, 2009 3:04 pm
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Изповед


Най - после се реши. И той не знаеше как. Краката сами го поведоха. Едва ги мъкнеше, натежали, оловни. Още малко и щеше да стигне. Още малко...
Мина покрай старата джамия и я загледа. Минарето и - килнато на една страна, сякаш натежало от времето, от мъките, всеки момент щеше да рухне.
Изронената му стълбица се видеше отдалече. В градинката нямаше никой. И чешмицата беше пресъхнала...Откак натваряха талигите с покъщина, събраха дечурлигата и заминаха, никой не пристъпяше в дворчето. Никой не гледаше...
Погали зажълтялата латинка с ръка и обърса очи. Разви червения пояс от кръста и го нагъна. Нямаше да му е нужен вече. Пищовите от дядо му бяха ръждясали, баща му замина. Дюшманите изпомряха, други са по зинданите. Всеки според делата му. И селото опустя. Тук – таме някое джамче светваше нощно време само. Засети се за седянките по Рамазана. Сбираха се старите на едно в някой двор и заедно посрещаха ифтара. Децата и жените, в друга къща. Като замиришеше оня ми ти запарен чай...след цял ден гладуване, и двете изсъхнали фурми като хапнеш, друго ти не трябва. Веселба беше, сяка вечер. Сбираха за софрата от цялото село. Всеки носеше по нещичко. Че една софра - по – сладко. А от горната махла некога българите пращаха момите с армагани – кога пуйка, друг път – домашен хляб, кървавица. Асеновата щерка често наминаваше – Тинчето. И пилав им вареше, и ушав. Хубавица беше Тинчето – руси плитки до кръста се подаваха изпод забрадката. Очите и – ясно небе...
Потърка чело и стана. Не искаше да си спомня...още не. Нека стигнеше...Свали калпака, напъха в него пояса и го остави на стълбето. До тях звънна и мънистената броеница на татьо му. Помаха с ръка към джамията, сякаш се сбогуваше, обърна се и тръгна. Вървеше бавно, присвил гърбина, едва провлачаше сакатия си крак. Тренчо. Така го викаха сега. Партииците не аресваха Тимур за име на даскал. Преименуваха го, а той свикна. Старата му майка до последно баеше и наричаше, името си да върне. Ама как...Да беше го сменил по отрано, по - лесно за даскал щеше да учи. Даскал Трендафил...Тачеха го децата, на български ги учеше. Зарад тях остана и не замина по турско. В читалището името му се пишеше под листовките за дарения. И за църквицата помогна. Сега натам се беше запътил...
Отнесе го спомена в онея години...Една мъка имаше на сърцето – Тинчето. Всяка парица за жълтички сбираше, гривни да и накупи, кога я поиска. Така беше при тях – мома искаш ли, злато даряваш за нея. 7 ги беше приготвил, все бурми, от най – скъпите. От Станбула ги поръча. И кафявия костюм с елечето. Сефте го обличаше неска. Щеше да му е годежарски. Учен човек се пишеше, Тинкия баща го знаеше. С пълно сърце изпроводи старците да му я искат. Китки и набраха от градинките, една кутия “Черноморец” в лъскава книга увиха и на портите им потропаха. Никой не отвори. Напразно седяха отпреде да чакат. Кон цвилеше от конюшнята, гласове се дочуваха. Тимур зад ъгъла чакаше. Дочака да види майка си, как забрадка си сваля и очите си бърше. Дадоха Тинка на касапина от другото село. Обещана била. Повече не я видя. Юмюр мина да гледа за нея. Очите му изтекоха. Пътеки прокара до стария орех на края на селото, дето се срещаха преди. Да я усети. Нощите му мъка бяха. Една везана кърпа му остана само. Дочу че деца нямали. Не бил живота им лек. Поболяла се Тинка, болна легнала. Преди месец се спомина.
Зададе се черквата. Отдалече се видеше. Камбанарията замлъкнала, като минарето.Само на опело бие. Последно за Тинчето беше...Братята и на село я докараха, тук я погребаха, до баща и и майка и, в българското гробище. Да се помни. Снощи крадешком отиде та я преля. И китка занесе. Тогава я видя за последно, и се зарече.
Пристъпи през малката желязна портичка и страх го облъхна. Беше идвал да помага кога я градяха и реставрираха, ама не беше влизал. Приведе се над чешмицата и ръцете си уми. После и лицето. Поседна на пейката да почине и да помисли. Тежаха му годинките вече. И сакатия крак го наболяваше. А сърцето...
Петък беше, не неделя, но църквата беше отворена. Стана и изкачи трите стъпала до входа. В тъмнината много се не видеше. Хлад го облъхна, усети светинята. Тинкината светиня...Прокара поглед по стените, по зографисаните икони. Сите усмихнати. Добре дошел сякаш му казваха. Вдигна ръка да се прекръсти, па я спусна. Седна тежко на пейката в ъгъла и заплака.
Едно момче метеше отзаде и го чу. Позна го.
- Какво дириш насам, даскале, добре дошъл да си.
- Свещичка ми донеси, момчето ми. За Тинка да запаля.
Детето не продума, свещи донесе и хукна да дири свещенника. Намериха Тренчо до иконата на Светата Майка. Кръстеше се. После извади кесията и всичките пари от нея. До иконката ги изсипа. Целуна я.
- Да ме кръстиш, отче, съм дошел. По християнски. И кога умра, при Тинка да ме погребете.
Едва продумал, свлече се на каменния под и затихна...

Погребаха го в християнското гробище. И мрамора му направиха. В джебчето на кафявото му сако златно кръстче намериха. И бележка. Сватбарските дарове за църквата да останат.


“...Кавал да стене. Фередже
да се отмята.
Едно и също дередже.
Една — Земята...”
А.Белчев


Нед Юни 21, 2009 9:48 am
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
...
...

...

...

...

...

....

...ето това ми случваш често като те прочета и нямам предвид само този прекрасен разказ, който ме стисна за гушата, а и приказката ти и стиховете и това там вътре в теб мълчаливото дето го няма съвсем видимо някак наяве ами си е отзад някак скрито...

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Юни 22, 2009 9:31 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Мнение Re: Орехови петна в мислите
... благодаря ти


Пон Юни 22, 2009 10:39 pm
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
Инфи, когато те чета имам същото усещане за потапяне в един вълшебен свят , както когато чета "Старопланински легенди" на Йовков. Много си талантлива. :roseforyou:

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Вто Юни 23, 2009 7:48 am Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Силно сравнение...
Благодаря ти...
Радвам се, че съм успяла да предам...


Вто Юни 23, 2009 8:18 am
 [ 24 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov