Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 5:32 am Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 5:32 am




 [ 24 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3
Орехови петна в мислите 
Автор Съобщение
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Тежка му е гъдулката


Хубава беше Гюровата щерка, писана.Страните и - червен здравец, очите и - църни маслини.Па кога запееше, бедно му сърце рипаше в гърдите, пръскаше го.Е тогава подхващаше каишката на маймунека, гъдулката, и тръгваше по къщите и дворовете.
Много села беше обходил, много земи.Много свят видя, ама сърцето му все към нейната махла го водеше.Да я зърне на чардака коси да разресва, да чуе песнята и.По седянките вечер за нея гледаше, между булките на кладенеца нея търсеше.
Бедно момче беше.Майка му болна, стара.До корубата на края на селото в малка колиба живееха.И покъщина нямаха.Пожар подпали дома им, нищичко не остана.От добри хора два юргана събраха, някоя паница и една стара печка да ги грее зимата.От тук, от там някой картоф, царевица, чепка грозде.Така я караха двамата с майчицата му.Стария циганин от тяхното село му остави маймунека.Още дете беше, кога обикаляше след него по къщите, та накрая и него научи на гъдулка да свири.И захванаха по селата...Някой пари дребни им фърляше, друг сирене ги гощаваше.А той сбираше в една торбичка на майка си да носи.Тежки бяха песните му.Сърцето му свиваха.Една имаше, нивга я не запя вече.А маймунчето на всяка подскачаше.И на весела, и на мъчна.В едно село го биха.Пребиха го.А искаше само думите му да чуят.Събраха се дребни дечица, майките, бабите им.Засвири на гъдулката.Едното дете ябълка рупкаше.Посегна Манчо да му я дръпне, одра му ръчицата.Скочи стопанина, зарита маймунчето, зарита и него.Друг с тояга го погна.Едва се измъкна през портите та побегна.От тогава и страх го гонеше, и мерака му погасна.Остави гъдулката.Работа потърси, не го наемаха.Зимно време дворовете им ринеше само, та по някой комат хляб му подхвърляха.Недохранен, недоспал.Майка му болна легна от мъка.Цялата зима.Тегло.
От как видя Гюрова Яна, чудо стана.Заигра сърцето му, спомни си песните.Обърса праха на гъдулката, засвири.Друго свиреше, песните му сами се пееха.Взеха да го викат по сватби, по кръщенета.И на седянки ходеше вечерно време, и по мегдана, кога се празник зададе.Тачеха го хората в това село.Весело му беше на душата, че лична Яна го слуша.Не искаше друго, само засмяна да я вижда.Тя слънце му беше.Грееше му в малката колибка кога морна снага полагаше.Радваше се, кога Яна на хорото се хванеше.Очи не сваляше от нея.Погледнеше ли го, очи свеждаше.Като малко птиченце пърхаше сърчицето му.И майка му се дигна, болката и отмина, като го гледаше такъв засмян, весел.
Често сам беше, обикаляше чукурите и канарите, слизаше и до реката, риба да лови, песни да мисли.И все за хубост, все за любов, за млади девици ги мислеше.
Една вечер до късно остана.Нова хубавина беше измислил, утре на Яна да я засвири.Тъкмо гъдулката надигна и от шубраките стъпки дочу.Ослуша се, замръзна.Глъч се понесе, момински глас раздра небето.Скочи той, забърза, побягна към гласовете.Късно пристигна, нехранимайковците избягаха.Една мома само в реката се видеше.Скочи да я спасява, удавена беше.Издърпа я на брега.Разчисти шумките и боклуците от лицето и.Погледна я.Сърцето му спря.Неговата Яна беше.Топла още, хубава.Прегърна я и зарида.”Стани мари Яно, стани, при стари знахарки да та заведа, болката да ти изцерят...”
Надигна се тежко.Прегърна девойката, на ръце я понесе.По камънаци и чукари, до най – високия връх я занесе.На камък я положи, бялата риза да и изсъхне, слънцето да я погали.После донесе гъдулката.Тежка му беше, много тежка.Седна до нея и и засвири.Най – хубавата си песен засвири.Свиреше и нареждаше.Нареждаше и плачеше.Сълзите ризата му намокриха.После с ръце гроб изкопа.Положи Яна в него.Завърза с пояса си два клона напречно, кръст и стори.Целуна кръста, после Яна по чело целуна.И в реката се хвърли.


Пет Юли 10, 2009 7:46 pm
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Орехови петна в мислите
и една тъжна гъдулка ме разплака
пак

за кой път ли го чета...?

:|

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пет Юли 10, 2009 7:53 pm Профил Галерия на потребителя
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Пуснах ги заради Ламейко днес. Мен ме разплаква каквото обичам...
българското...


Пет Юли 10, 2009 7:55 pm
Мнение Re: Орехови петна в мислите
Бъдниче


"Стани Нине, господине,
че ти идем добри гости,
добри гости Коледари..."


Подпря колчето на вратничката и преметна старото чердже отгоре и. Да му не духа на Малчо. Скована беше земята, коли ден едни виелици свиреха в коминя. Загърна рубашката и забърза към плевника. Напираше нощя един студ, навяваше сняг, затуй бързаше. Имаше работа да върши. Залости отвътре портата и замъкна отпреде стария сандък на Кинчето. Подигна капака и извади вързопче. Положи го внимателно на земята, затвори капака и тури отгоре му две щайги дюли. Връз тях чувал орехи, ама извади шепа от него. Довлече и старата маса отпреде и натрупа по нея къде какво намери. Никой да не отвори плевника до заранта, ако свърне. Насам рядко минаваха, ама знае ли се. Еее, лани чак едно конярче си беше опуснало кобилата и кончето, та ги търсеше тъдява. Други немаше. Полвин век нердейсе. И времето забрави ония години, кога глъч се чуваше по двора. Мънинкия му Кънчо... веселите краченца кога припкаха с черешовата сурвачка да го здрависат заран по Коледа. Ганчовите момички с пуканките, Кина с нейната саксийка де и трепераше че да цъфне по Бъдни вечер, Христа с Коледно цвете да посрещне. Все на помен. Откак пламна черквицата една неделя та попиля селото се беше на помен. Ката ден.
Обърса една сълза па се перна. Идеше му да го изтръгне това сърце де трепваше така, ма нали на него надяваше, само то му остана. Не беше жалил, немаше и сега. Работа требаше да се върши, не да жали. Намери стара купа и изсипа орехите вътре. Подигна перденцето на долапа в стената и взема питката коя беше омесил по пладне. Превтасала, надута, санки тоя свят гледаше. Нареди две тухли в стария оджак, запали огън с една цепеница и като поизгоря опече колачето. Напръска го с водица и го зави да омекне, па го тури на земята до орехите. Идеше ред на бъдника. Жал му бе, ама скастри крушата на двора и приготви дръвчето. Издълба го у единия край, сипа малко тамян, малко вино, па го запуши с восък. Отчупи и от питката залък и го завръза за него. После задимя тамян на едно тенеке и прекади плевника. Наричаше. "Колко искрици в огъня, толко вяра в сърцата. Колко искрици в огъня, толко сърца в Христа." Приседна да лапне залък ма перде падна пред взора му. "Отче наш" заедно шепнеха с Кънчо. Даде си момчето на огъня, и булчето си даде. Да беше отишел на черква с тях, щеше да са живи, мислеше. Полвин век го мислеше, полвин век без тях. Време беше да тръгва и той, да са прибира. Сещаше. Стана и отиде в другия край на плевнята. Отметна купчината рогозки и дъските под тях. Откри се дупка. Беше я копал цял месец, малко по малко. Сили немаше като на младини, бързо падаше. Фърли малко слама на дъното и. Върна се при огиня и взема вързопа от сандъка. Разви го - Кънчовата сурвачка. Не знаеше още да приказва милото, та рачката викаше наместо сурвачката. От тел му я беше сколасал да не гние. Подпря я до себе си, отчупи от хляба, отхапа. Преглътна с мъка. Комай всеки залък на тая земя мъка е, ама ни се слади. Отпи вино. Накладе убаво огъня и взема канапеното въже. Намаза го с маслото от лампата, донесе старите кюнци, прокара през единия кълбото, закачи другия, търкулна и през него и така сичките доде не стигнаха изкопа в дъното на плевника. Измъкна кълбето въже накрая им, бая имаше още. Свали рубашката, свали и галошите. Взема едно сукно, въжето и сурвачката па влена в дупката. Дълбока я беше изкопал, сам се зачуди. Наметна платното на рамене си, приседна и завърза крака с въжето. Потрепера. Беше свалил керемидите от покрива и отгоре зееше черното небе. Една звезда немаше, на тъмно забъдваше. Ама среднощ ще светне. Небесата се разтваряли, казват, Христос да слезе в младенеца. И какво поискаш, сбъдвало се. А той искаше. Искаше да се прибира у дома веке. И огъня да сдържи някой ден искаше, та да го погребе, че немаше кой. Ма с бъдник в него не гаснел, разправят.
Една дълбока въздишка заседна в гърдите му. Една радост я смени и го заля. Взря се нагоре и светлина ли видя, белия сняг ли са усили - мило му стана. Протегна ръка да хване подадената от небесата и в миг целия засвети. Огря селото като кладбищен огън по Сираница. Не можа и да гъкне, само опита да запее с гласа на небесните камбани, забили за Спасителя му.
На многая лета...
многая лета...


Пон Дек 21, 2009 11:47 am
 [ 24 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov