Последно посещение: Сря Окт 18, 2017 1:31 pm Галерия Галерия   Дата и час: Сря Окт 18, 2017 1:31 pm




 [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Разкази от маршрутката 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
22.


Маршрутката освен всичко друго може да се използва и като социологическа извадка. Какво имам предвид ли, ами качвате се вътре и може без да задавате въпроси да видите съотношението между намусени и усмихнати физиономии. Но имайте предвид, че не винаги усмихнатата физиономия говори за веселост и за чувство за хумор у притежателя й. Ей затова социологията не е точна наука, винаги има опасност да се подведете от външния висд. Ще ви дам пример със следната случка.

Качвам се аз в превозното средство, плащам си дължимото на шофьора и се настанявам най-отзад, където има четири седалки една до друга. Понякога ми е доста интересно да се предвижвам в претъпканата маршрутка от най-отзад до най-отпред. Изживяване си е. Пък и там сядат повече хора един до друг, обстановката е малко по-различна, пък и разговори стават. Та сядам си аз, вадя си вестника и се зачитам. След малко до мен сядат две дами и започват да водят лек, лежерен, почти безмислен разговор. Аз, верен на своята любознателна същност, надавам по едно ухо. Може пък и да дочуя нещо интересно. В началото разговорът не ми е много интересен. Става въпрос за новия колега на едната или за странния обрив на другата, за нови тампони (само не схванах на каква кола са нови тампоните), за някакви си ежедневни превръзки с аромат на нещо си. По едно време едната дама каза нещо, което предизвика интереса ми.

- Знаеш ли, онзи ден четох една много интересна книга за позитивизма в мисленето ни и колко е хубаво човек да се събуди сутрин и да започне деня си зареден с позитивни мисли.

- И кво пишеше по въпроса?

- Ами пишеха, че за да се приемат по-лесно нещата е хубаво сутрин, като се събудиш, да започнеш да си мислиш за хубави неща, като се погледнеш в огледалото, да се отдадеш на автотренинг и пет минути да си повтаряш, че си хубав и щастлив човек.

Тук ми стана доста интересно, не знаех, че има книга, в която да е описано това, та това си ми е личната философия и няма как да не е след като всяка сутрин, поглеждайки в огледалото виждам нещо много хубаво, което ме зарежда с положителна енергия за целия ден, а имено виждам себе си. Заслушах се с интерес в разговора, който продължи.


- Ето, тази сутрин например. Събудих се и направих както е написано и сега ми е едно така леко, усмихнато, чуствам се заредена с положителни емоции и нищо не може да ме ядоса, дори и изпратих моя с усмивка на работа!

- И какво направи по-точно.

- Ами какво, събудих се, настроих се на позитивна вълна, направих гимнастика, изкъпах се, изпих си кафето, харесах това което виждам в огледалото и излезнах с усмивка навън! Не го бях правила от шести клас.

Тук някак си не се стърпях, верен на своята природа и воден от желанието да завържа разговор с позитивен и усмихнат човек, реших да вкарам малко от моя чар и хумор, и да доведа нещата до един непринуден разговор. Обърнах се към дамата и я запитах.

- Извинете, че се намесвам, но ми стана интересно, кое не сте правили от шести клас насам, не сте се къпали?

Дааааа, измамно е било чувството, че съм намерил човек с изявено чувство за хумор. В първия момент особата замръзна, в следващия се обърна към мен, изгледа ме изпепеляващо и просъска:

- Простак!

Защо не сменят малко репертоара, все простак ме наричат. Е, от време на време и идиот де, но няма значение. Важното в случая е, че външният вид лъже. Не всеки усмихнат срещу теб е склонен да приеме и твоята усмивка.


Сря Дек 16, 2009 4:25 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
23.


Това е, наистина вече ще взема да се откажа да се опитвам да разбирам жените. Няма разбиране на тези иначе така прекрасни и нежни същества.

Нали знаете, че сутрин прекарвам едни от най-приятните си двадесет минути на деня, като се возя в маршрутката. Знаете, разбира се! То на мен ми омръзна да го повтарям това, а на вас сигурно направо им е писнало.

Та пътувам си аз, естествено се информирам от пресата какво е ставало по света и у нас, и по едно време маршрутката спира за поредната доза пътници. Качва се едно от тези същества, за които метафорично се казва, че биха вдигнали и мъртвец. Това, разбира се, моментално приковава погледа ми. Девойчето разговаря по телефона с някой си, явно си определят среща. В един даден момент тя каза в слушалката:

- Оф, чакай малко, че ще ми паднат гащите!

Аз нали съм си кавалер отвсякъде решавам да окажа помощ и й казвам.

- А не се притеснявай, аз ще ги вдигна.

Да не си мислите че прояви благодарност към моята готовност за помощ? Да бе, да! Изгледа ме с много презрителни нотки в погледа си и просъска:

- Изрод.

Това ме потресе, защо, какво толкова? Аз само исках да помогна! Но поне беше нов епитет по мой адрес, вече освен простак и идиот бях и изрод.

Това естествено спомогна трайно да изгубя интерес към въпросната персона, върнах си се към информацията, отпечатана във вестника, продължих да си пътувам и да си чета до момента, в който до мен седна друга жена. Абе, пак забелязвам нещо. Винаги пътуващите жени са повече от мъжете такива, но не това е основното в момента. Сядайки до мен, въпросната жена донесе със себе си и собствения си аромат. Аромат ли казах? Това е само, защото съм тактичен. Миришеше на нещо средно между “Зелена ябълка”, снощна запръжка, тридневно непрано бельо и още нещо, явно носеше някакво умряло животно в пазвата си. Този “аромат” ме накара да отворя още по широко прозореца, спешно се нуждаех от свеж въздух. Явно, неусещайки собствената си во.. ааа миризма, дамата до мен реши да се пресегне и да позатвори прозореца. В момента, в който се доближи по-близко до мен, от разнасящите се “ухания” ми потекоха сълзи от очите, залютя ми. Отново отворих широко прозореца. Явно много й духаше, защото се обърна към мен и избоботи:

- Бихте ли затворили прозореца, щото много духа и ще ми се схване врата.

Аз, разбира се, не можех да си позволя да й посоча причината, поради която държах прозореца да е широко отворен и измърморих.

- Ама, много е жега, ще се сварим, нека си стои отворен.

Но тя не пожела да приеме аргумента ми и отново рече.

- Ама, айде моля ви, затворете, много духа, ще настина.

В този момент си помислих – ми ако се беше изкъпала щях да затворя. Нямаше да държа на толкова широко отворен прозорец и нямаше да настиваш. Хъм, казах, че съм си го помислил, явно съм изказал мислите си на глас. Излишно е да ви казвам как ме изгледаха и с какви епитети бях наречен. Но поне на жената явно й стана неудобно и взе че скочи и слезе от маршрутката. Продължих да си пътувам съвсем спокойно и необезпокояван.


Вто Дек 29, 2009 11:19 am Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
Ми редно е благодарностите да изкажа в баш-темата на баш-разказвача :hat: ей,страхотно пишеш!
И пак да кажа - продължавай да пътуваш ;)

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Пон Яну 25, 2010 8:48 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
Благодарностите приети баш в темата! :hat:
Продължавам да пътувам, но освен разни тъпи кокошки дето правят забележки за разговорите по телефоните, кризата е хванала и интересните случки.

Но казват скоро ще излезем от нея.


Сря Яну 27, 2010 12:25 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Пет Дек 18, 2009 10:37 pm
Мнения: 363
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
Трябва,трябва...Време й е ;)
Пък на теб пожелавам готини мацки да сядат до теб,а иначе из маршрутката да има много идеи за "Разкази" ;)

_________________
Светът е хубав, защото аз съм в него!
=======
Да помогнем на един млад мъж да не се чувства "различен"! http://www.facebook.com/group.php?gid=1 ... 572&v=info


Сря Яну 27, 2010 8:07 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
24.

Тези дни осъзнах нещо потресаващо, а имено. Маршрутката, освен място за социализация, сексуализация и място за интересни наблюдения, може да бъде и място, водещо до семейни неразбории. Питате се как ли, ами например, излезли сте сутринта облечени в снежнобялата си риза, пътувате си, този път не сте успяли да седнете и се возите прав. До вас е застанала дама, стилно гримирана, на устните си е сложила хубаво розово червило. В един момент шофьора прави любимото си упражнение, набива рязко спирачките, за да може пътниците вътре да се подредят още по-нагъсто, та да има място за още маршруткопътуващи. В момента на набиване на спирачката, дамата, находяща се в непосредствена близост до вас, следвайки законите на физиката полита във ваша посока, устните й се оказват на нивото на яката на вашата риза. В следствие на това точно там се появява едно много ярко розово петно от червилото й. Айде сега да обясните на съпругата си как точно червилото се е оказало на яката ви. Много трудна процедура.
Или пък, някъде по-напред ви обясних колко е интересно като пътувате да се опитате да си бръкнете в джоба, никога не знаете дали ще уцелито вашия. Та в такава ситуация, някой до вас решава да прибере някакво листче в джоба си. Но понеже близостта е достигнала до степен да си разменяте джобовете, вместо в неговия си пъха листчето във вашия. Прибирате се и решавате, че панталоните ви са за пране. Слагате ги на подходящото място, съпругата ви решава да пусне пералнята и като всяка уважаваща се домакиня проверява джобовете на всички приготвени дрехи. Стига до вашия панталон и оттам изскача листче, на което се оказва че има написано “0888хххххх Мимето, обади ми се, тигре” и това, подпечатано с яркочервена целувка. А сега да ви видя как ще успеете да обясните, че листчето не е ваше, че нямате никаква идея коя е тая Мимето и че въобще не го и знаете кой е тоя „тигре”. А, дали ще успеете, получава се една много комплицирана ситуация.
Ами, ако не дай си боже пътувате със съпругата си и неволно при опита ви да се понаместите, без да искате, подпрете дамата до вас по задните части? Ако е такава, която често пътува, няма проблем. Тя ще е запозната с тези неволни потупвания по основата на бедрата й. Но ако е такава, която няма много опит във возенето в маршрутка, става страшно. Обръща се към вас и се започва.
- Ей, ти, що ме фащаш за задника бе, що не си прибереш ръцете, пък като толкоз ти се иска фани си твоя бе, простак такъв, как не те е срам?
Ако е още по-разгорещена може да отнесете и някой шамар, но не това е най-голямата беда. По-ужасно се оказва обяснението, което се опитвате да дадете на съпругата си.
- Ама, моля ти се бе, мило, въобще не съм искал да я хващам за задника, как можа да си помислиш такова нещо, аз съвсем неволно, без да искам се получи, честна дума! Е, айде сега де, не ми се сърди, моля ти се де!
И така нататък, доста време ще мине, докато вашата благоверна ви прости това неволно отплесване на ръката.
Или пък, пред вас застава едно от онези прекрасни създания, облечено в тясна блузка с доволно голямо деколте, притежаващо забележителни форми. Вие като един истински мъж с огромен интерес забелязвате същественото, обаче нежната ви половинка не проявява разбиране към вас. Пак се започва едно мърморене, едно недоволство, как да й обясните, че човек като е на диета, може поне менюто да прегледа, без да си поръчва.
Така, че много внимавайте при пътуване, получават се едни много комплицирани ситуации, водещи до неприятни семейни изживявания!


Пон Фев 08, 2010 10:10 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката

25.


Горещо е, задушно. Телата са допряни едно до друго и се поклащат бавно в един и същи ритъм. Пот се стича на вадички по гърба и между гърдите, ръце плахо пробягват по цялата дължина на телата. Очите са премрежени, едвам примигват, миг на близост, миг на сливане в едно. Задръжките са отпаднали. Дрехите прилепват плътно по телата като втора кожа, почти са излишни. Някой простенва, тишината се нарушава единствено от учестеното неравномерно дишане.
В този миг се чува глас: “Извинете, бихте ли спряли?”. Този глас вади всички от унеса, води след себе си едно полурадостно раздвижване. През главите минава мисъл “най-после някой ще слезе, най-после ще има малко повече място, повече въздух за дишане!”. Маршрутка.

Това си е едно стандартно лятно пътуване. Горещината не жали никого, дори и онова красиво девойче с вид, все едно никога не се поти, дори и нейната блузка е залепнала от потта. Гласът пожелал да слезне вади всички от унеса. Започва едно раздвижване. Идилията е изчезнала. Идва си резонното мърморене. Недоволството от другия до теб, небрежно положил ръката си върху задните ти части, а само до преди малко на никой не му правеше впечатление кой къде си държи ръцете. Това е знак и за започване на разговори, препирни и спорове.


Две момчета на видима възраст 12-13 години подхващат спор на тема: “Тютюнопушенето, опасно или не” - едното е много убедено, че умереното приемане на никотин не е опасно. Дори напротив, “Стимулира некви си там централни нива в големия мозък”. Това опресделение леко ме озадачи, зачудих се кой е големия мозък, знаех за малък мозък, за ляв и десен дял, но за големия не бях чувал. Много са учени това днешните деца, другото му се изсмя и му обясни че “ Кокаинът ъъъ не бе, никотианата, ааааа не беше и това. А, да никотинът е вреден, пък е не само той, в цигарите има още там некви си л..на кат катран, дзифт и намкво си още, които ти правят на гъз целата вътрешна система и мое да доведат да некви много страшни заболявания”. Започнаха да спорят, какво и дали се пре... от цигарите.

Очарователно ми се стори, какви умни деца само растат! Докато слушах спора на двете хлапета, маршрутката се поизпразни. Бяхме останали само аз, въпросните многознайковци и шест дами. Пет от тях бяха на средна възраст 23-25г. и средно тегло 45-48кг. шестата нямаше средна възраст, просто си беше над 55 видимо, теглото, хъм, не е прието да се говори за теглото на дама, особено когато е в излишък. Забелязах нещо, до мен не бе седнало нито едно от въпросните ефирни създания, беше седнала дамата. Това ме накара да се замисля, остарявам.


Сря Окт 06, 2010 7:28 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката

26.


Случвало ли ви се е да се сблъскате с нечие прекалено високо самочувствие? То принципно няма лошо човек да си има необходимата доза самочувствие и самоуважение, но когато то самочувствие е подплатено с нищо ей тогава понякога и смешно даже. Ей на, като днес. Пътувам си съвсем спокойно в маршрутката, преглеждам си пресата. Около мен не се случва нищо интересно. Явно хората са обзети от лятна апатия. Жегата е пречка за всички, единствено се чува пуфтенето и падащите капки пот. Само по едно време една дама се опита да внесе свеж полъх в тягостното нажежено пространство в маршрутката. Опита се да притвори прозореца до мен. Това ме ободри за момент. Рекох си, че ще е прелюдия на редица интересни моменти и размяна на достойни реплики. Да, да, ама не! Пресегна се дамата. Аз я изгледах с поглед, казващ: “Вие луда ли сте бе?” - сложих си ръката спиращо пред прозореца и тя, тя вместо да прояви малко повече твърдост и да отстои позицията си само ме погледна и се отказа. Това леко ме разочарова. Продължих да си чета вестника до момента, в който не дойде моето място за слизане. Тук вече стана интересно. При ставане от мястото си забелязах, че вътрешното пространство на маршрутката е изпълнено изключително с прекрасните тела на млади и прекрасни създания. Това автоматично повдигна духа ми. Започнах колкото се може по-внимателно и нежно да се промъквам към вратата. Това ми действие нямаше как да мине без известна доза близост между мен и въпросните прекрасни създания. Те явно и друг път бяха ползвали този превоз. На никой не му направи впечатление създалата се физическа близост. Аз си позволявах леко докосване до нечии рамене, те си позволяваха леки и нежни докосвания по моето тяло. Въобще идилия! И така до момента, до който не стигнах до, (хъм как ли да опиша без да обиждам тези красиви и нежни създания жените), ми стигнах до едно нещо, женското в нея прозираше единствено в сложения сутиен, в нищо друго. В интерес на истината се опитах да мина без осъществяване на физически контакт между двама ни, но не ми се получи, без да искам положих длан на мястото й, предназначено за сядане. В този момент се получи взрива. Явно и на нея й е било скучно досега, защото изригна на момента. Ще се опитам да предам думите й:

- Абе, ти що ма бараш по задника бе, кво ма обарваш бе? Жена немаш ли си да я фащаш за гъза? Ма ти сигурно затова се возиш

бе, за да фащаш жените за задниците, а? Егати комплексарина! Ти си маниак бе, секси маниак!
( запазил съм пунктуацията и начина на изговаряне на думите)

В интерес на истината тирадата й ме развесели. Само съжалих, че трябваше да слизам и нямах време за подобаващо развитие на случката. Само изгледах въпросната особа с искрен смях в очите и я попитах:

- Извинете, а вие огледало в къщи имате ли си?

- Ми имам си бе, и кво?

- Как какво, като си имате защо не си го ползвате по предназначение и не се погледнете?

Слезнах. Нямах повече време. Само през отворения прозорец успях да дочуя, “простак”, усмихнах се. Знаех си, това е за мен!


Вто Яну 25, 2011 9:37 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
27.


Нали сте чували израза “денят си личи от сутринта”. Ако го перЕфразирам към маршруткаджийството си,то ще звучи така: “пътуването си личи от качването”. Днес се мятам на маршрутката, закъснях само с минутка, но това беше достатъчно да остана без седящо място. Става ми леко неприятно като се случи това, не за друго, ами защото не мога да си прегледам пресата на спокойствие. Ми така е, ако почна да я чета на работното място това е инфомиране, а като си я чета в маршрутката си е живо четене на вестник. Както и да е. Леко разочарован от факта на липсващо седящо място започнах своето пътуване. Лекото ми раздразнение започна да нараства и от факта, че точно до прозореца бяха седнали от онези особи, които и при 40 градусова жега не биха отворили прозорците. Поне все още нямаше други правостоящи, но така беше само до третата спирка. На четвъртата пространството на маршрутката вече бе доволно запълнено. Имаше си 9 седящи плюс 16 правостоящи, това предполагаше осезателна липса на пространство и въздух за дишане. Да не говорим за господина, дет застана до мен и който явно не беше разбрал, че топлата вода в квартала ни най-накрая е пусната и свободно си тече от душовете. Насищаше и без това малкото въздух със своята телесна миризма, която беше твърде далеч от понятието приемлива. Отделно на това се потеше като, ъъъ, ай да не обиждам животните, цялата му непрана фанелка беше залепнала от пот, опитваше се да се допре до мен, но това щеше да доведе до неприятен за мен допир и до размяна на телесни течности. Размяна ли казах, по-точно той щеше да си остави потта върху мен. Честно казано това ми е доста неприятно. Единствената чужда пот, която бих понесъл върху себе си, това е потта на човек от другия пол и то разменена не точно в маршрутката, а при други обстоятелства. Но това са подробности. Това ме поизнерви и допълнително, и съвсем решително се заех със задачата да накарам една от каките да отвори прозореца. След неколкоратно подканяне, включващо и леко раздразнение, най-накрая успяхме да убедим въпросната кака да отвори прозореца. Вярно, че го открехна с пет сантиметра, но пак си беше нещо. В този момент осъзнах, че педалиращия е един от онези дразнещи типове, дето въобще не ги интересува колко народ е качил. Постоянно спира и се провиква: “Айде, влезте малко навътре!”. Айде, айде, ама то това да не е икарус бе, ей! На поредното негово спиране и викване, не издържах. На свой ред аз викнах от задната част на маршрутката. Сигурно писнаха няколко уши от моя вик. Разполагам със забележителни гласови данни, когато се отнася за викане.

- Няма повече място, бе !

Да не мислите, че шофьорът ме разбра? Спря си в очакване на поредните лев и петдесет, само че наистина просто нямаше повече място. Въпреки това той си подхвана неговия рефрен.

- Айде, минете още малко навътре, да се качи още един човек.

Вече тотално не издържах, влезнах в диалогически двубой с устройството зад волана.

- Абе, пич, не хвана ли, че повече място няма?

- Как да няма, бе, я се поразмърздайте малко.

- Няма накъде бе, ей.

- Е, ще се намери едно местенце.

- Вуйче, не се получава, ей тука тия седящите не ни позволяват да седнем върху тях. Ако ги навиеш да земат по един в скута си ще се отворят още девет места.

- Ма, ти сега, кво бъзикаш ли се с мен?

- Не бе, шефче, не се бъзикам, ебавам се. А ако искаш има още един начин да направиме едно местенце. Ти слизаш, аз ще докарам маршрутката до Петте кьошета, щот съм затам. Ти си хвани такси и ни чакай, пък ако намерим и още някой, който може да кара, мое ти я докараме до крайна спирка. Ай сега да хванеш най-накрая, че място наистина няма. Пали гумите и карай без да спираш, освен за да слезне някой.

Явно е имало нещо в гласа ми. Шофьорът се почуди около десетина секунди и верно подпали гумите. Разстоянието, което се взима за 20 минути в пиков час успя да го прелети за 14. Май искаше да ми каже нещо на слизане. Не го каза, само ме погледна, все едно ми казва нещо, а аз го изгледах, все едно си нямам и идея какво иска да ми каже.

Утре ще видя, дали ще ме качи.




Пет Фев 11, 2011 3:26 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
28.


Събота, аз съвсем нормално съм се отправил към работното си място. Минавам, купувам си вестник, пускам си фиш за тотото (за кво ли пускам тото като не съм печелил досега) и се отправям към любимото ми превозно средство, маршрутката. Качвам се, плащам си, настанявам се и си разгръщам вестника. В този момент освен мен няма друг в маршрутката. След малко се качват още трима човека, ставаме общо четирима. Това извиква една неприятна мисъл в главата ми. До скоро смятах, че нормалните хора работят и в събота, и винаги се чудех защо точно в този ден маршрутките са полупразни. През седмицата винаги тръгват от първа спирка с много хора, само в събота – не. Винаги съботната маршрутка е тръгвала с четири-пет човека и винаги съм си мислел “колко малко сме нормалните, само някви си 4-5 човека”. Обаче наскоро разбрах нещо шокиращо, нормално било да се почива в събота, а не да се работи! И какво излезе, че през цялото време, когато съм си мислел, че съм нормален, аз всъщност съм бил ненормален. Тази мисъл премина през главата ми, но аз вече се бях примирил със собствената си ненормалност. Огледах се с надежда да видя нещо икнетересно, но за съжаление нямаше. Само на втората спирка се качиха две момичета, честно казано, в първия момент ми бе доста трудно да определя дали са момичета или момчета. Даже като я видях първата, в началото си помислих “я какво женствено момче”, само че, вглеждайки се, започнах да се колебая - “Абе, май е мъжествено момиче”. Като я разгледах добре установих, че наистина е момиче, е, вярно че беше доста късо подстригана, с доста мъжка структура, но плътно прилепналите панталони с твърде ниска талия и показващите се отгоре черни бикини тип прашка, затвърдиха убеждението ми за женското начало на качващата се. Това за момент ме разсея, но не се получи нищо интересно. Платиха си девойчетата, седнаха зад мен и започнаха да водят някакъв тривиален разговор, отнасящ се до това, коя колко е дърпала завивката, коя отвивала, коя завивала и така нататък. Продължих да се информирам от пресата. Местата почти се запълниха. Остана едно празно седящо място и тук при поредното спиране за качване на пътници вече стана интересното. Качиха се две дами. Платиха почти едновремено. Фиксираха свободната седалка заедно и се впуснаха хищнически да я заемат. Стигнаха до нея едновремено и се опитаха да седнат. Само дето не се получи. Нямаше как да се съберат заедно на седалката. Проста физика. Габаритите им не го позволяваха. То едната от тях заемаше седалка и половина. Настана едно страхотно бутане, пушкане, ръгане в ребрата, сумтене, абе въобще борба си беше. Стана ми доста интересно. Замислих се, дали да не направиме залози коя ще успее да спечели мяктото. След като установиха, че физическите сили са доста изравнени и не могат да се победят само със сила, дамите прибягнаха и до психическите си способности. Най-накрая пуснаха и арсенала си от думи:

- Ама, моля ви, кво се ръгате така, аз се качих първа.

- Бе, кво кат си се качила първа ма, аз първа видях мястото и аз, ще седна.

- Да бе, откъде пък накъде, тя първа била видяла, с тия цайси носа не мож си види пък мястото видяла.

- Айде, да не се обиждаме а, пък и очилата са ми слънчеви, ма.

- Абе, не ми викай, ма и престани да ме ръгаш с чантата, че аз кат ти ръгна една!

- Какво ще ме ръгнеш ма? Виж се ква си простакеса, ма! Как не те е срам, ма!

- Че от кво да ме е срам, ма? Да не съм гола, а ( леле, тук направо щях да изръкопляскам радостно, не за друго, а защото наистина някоя от тях не бе гола, едва ли щеше да е много приятна гледка)

- Бе ти си душевно гола, ма! Ма тя, простотията, ходи по хората.


Така в шеги и закачки продължиха да се боричкат. Най-накрая едната успя да се намести хубаво и изгледа победоносно другата, на което тя отговори презрително.

- Кво ми се усмихваш, ма? Виж се ква си проста!

- Аз мое съм проста, ама съм седнала, пък ти кат си толкоз сложна, бичи си права.

Победоносно изгледа всички и се успокои. Другата дама хвърли още един презрителен поглед, примири се накрая и се обърна на другата страна.

Това беше. Настъпи си отново онова лежерно-спокойно съботно настроение.



Чет Фев 24, 2011 4:23 pm Профил
 [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov