Последно посещение: Вто Юни 27, 2017 3:59 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Юни 27, 2017 3:59 am




 [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
Разкази от маршрутката 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Нед Авг 08, 2010 12:45 pm
Мнения: 470
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
Ква хубава мода имаше на времето - ВЦПР!


Пет Фев 25, 2011 3:57 am Профил WWW
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
29.

Случи се, най-накрая се получи. Питате какво се е получило най-накрая ли? Ами това, че най-после, едно от онези прекрасни млади създания от женски пол, чийто външен вид предполага за малко по-фриволни помисли, седна в скута ми. Това е, не мога да не се похваля. То вярно, че не бе по собствено желание, вярно, че близкият ни контакт не завърши особено добре, но не това е важното. Важен е факта, че не само лели с наднормено тегло ме настъпват, не само индивиди с неустановен пол ме притискат, а и един от символите на младост и еротика най-накрая седна в мен. Случи се по следния начин.

Стоя и чакам маршрутката. На спирката сме четирима, аз и още три дами. Идва превозното средство. Аз, като отявлен кавалер, отварям вратата и пропускам нежните създания пред мен. То, добре че не бяхме повече от девет човека, иначе след седмия-осмия някъде ми свършва кавалерството. Та, качвам си се, плащам и сядам най-отзад. Обичам да седя най-отзад, обичам като слизам да мина през цялата маршрутка и да разбутам всички возещи се. Та, сядам си аз и заравям поглед в пресата. Маршрутката тръгва. Установявам, че шофьорът е от ония симпатяги, дето си умират да натискат рязко педалите, рязко подават газ и рязко натиска спирачката. Пътуващите, следвайки законите на физиката в частта им за инерцията, постоянно се люшкат напред-назад. Педалира си човекът зад волана, спира за поредната порция возещи се, пространството постепенно се изпълва с пътници. През цялото време аз съм зает да си чета вестника. Всичко си е спокойно, прилича си на едно съвсем скучно и рутинно пътуване. Така е до поредното рязко подаване на газ. В този момент се случва всичко. Нали ви казах, че съм седнал най-отзад, там където са четири седалки. Аз съм на тази, която е срещу пътечката. Та, както си седя и се информирам, при натискането на педала на газта от страна на устройството зад волана, седящата права се оказва седнала в скута ми. До този момент, вглъбен в четивото си, не бях забелязал каква прелест стои пред мен. Сега не само забелязах, но и усетих. В първия момент щях да изпъшкам недоволно. Бях сигурен, че с моя късмет, това ще е поредната мърмореща лелка или в най-добрия случай някой от малко пътуващите мъже. За моя най-голяма радост и удоволствие обаче се оказа че греша. В момента, в който вдигнах поглед, за да видя кой се е настанил в скута ми, погледнах в небесносините очи на 23-25 годишно девойче. В мен, въпреки лекото неудобство от малко по-рязкото сядане на описаната особа, се разля чувство на доволство. Е, вярно че последвалото леко вгорчи това чувство, но не съвсем.

В момента, в който погледите ни се срещнаха,момичето щеше да отправи смутени извинения, само че точно в този момент машрутката мина през дупка. Видях как очите на момичето се разширяват, първо в тях се четеше почуда, след това го изби на живо възмущение. Веднага схванах какво си мисли, имам бърз и аналитичен ум, опитах се да премахна възмущението й със следната реплика:

- О, не, не е това, което си мислите, просто седнахте на телефона ми!

За мен това бе достатъчно обяснение. Реших, че след като съм изяснил нещата, мога да продължа по-близкото ни общуване.

-А ако ви е удобно не е нужно да ставате, може да си седите, колкото си искате.

Да не си помислите, че девойчето остана благодарна на поканата ми! Категорично не! Погледна ме изпепеляващо и просъска:

-Не ви е срам, идиот такъв!

Аз се стъписах, не разбрах с какво предизвиках гнева й? С това, че си признах, че това, на което е седнала е телефона ми или остана разочарована от факта, че ми е седнала на телефона?



Вто Апр 19, 2011 12:53 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
30.


Най-накрая и това се случи. Влезнах в лек творчески спор и с индивид от мъжки пол. Да си призная не ми хареса особено, друго си е дамския изказ и ирония. Абе, въобще жените могат да спорят по-качествено.

Та, сядам си аз на мястото в маршрутката, отварям си вестника и се задълбочавам в ставащото по света и у нас. След малко усещам и подушвам как някой сяда на мястото до мен, следвайки интуицията си не му обърнах внимание. Но явно на индивида му липсват социални контакти, макар че съдейки по миризмата, носеща се около него, съвсем до скоро бе водил контакт от интимен характер с бутилка ракия. Явно това не му бе достатъчно, защото почти веднага след като се разположи до мен реши да завърже разговор. Обърна се към мен и изфъфли:

- Ей, чш, я мръдни малко бе!

Сега вижте, аз принципно съм много спокоен човек, с нормално кръвно, но някак си обръщения от типа “ ей чшшшшшш” леко ми завишават кръвното налягане. Воден от емоциите си реших да зарежа добрия тон и да навлеза в неговата тоналност, отговорих му.

- Ха, че аз ако мръдна още малко съвсем ще откача и тогава става страшно!

Хъм, май не ме разбра. Изгледа ме с огромни, учудени очи и избоботи:

- Кво, ко каза?

- Казах, че ако мръдна още малко, тотално откачам и става страшно!

Тук се замисли. Или поне доби вид на мислещ. Смятам, че това е процес, който много трудно (да не кажа невъзможно да му се отдаде), но той ме изненада. Разбра какво искам да му кажа. Не му хареса.

- Ти кво искаш да кажеш бе? Смачквам те, цайс ентелегентен!

Що бе, защо всички се хващат за очилата ми? И какво си мислят, че като нося очила, не мога да псувам и се плаша лесно ли? Сега вече стана интересно. Тотално оставих вестника и реших да разнообразя сутринта си. Предавам диалога ни.

- Та, какво по-точно искаш да ми кажеш за цайсите?

- Ае да не ми се правиш на отворен, да не ти завра очилата в задника.

Е, не, това вече ми дойде в повече! Първо, мразя някой да посяга на очилата ми и второ, тоя за какъв се мисли бе.

- Глей сега, приликата ти с прародителите ни не е само външна при теб, и на интелектуално ниво го докаваш близо до маймуните.

- Ти кво бе, обиждаш ли ме, а?

- А, че защо аз да те обиждам, тя природата те е обидила достатъчно, мойто си е гавра направо.

- Абе, ей, а да не ми говориш така щото.....

- Кво щото бе, ти за къв се взе, айде да преставаш, защото вече не ми е интересно, почвам да се дразня!

- И какво ще направиш бе, цайс смотан?

- А, нищо особено. Правя ти обувките сираци, а в лице те докарвам на пекинез.

Ха, тук думите му свършиха, просто си и нямаше идея какво му говоря. Само измуча нещо пак от типа:

- Ти кво искаш да кажеш, бе?

Вече не ми бе интересно, прекалено първично взе да става всичко. Не си падам така. Всъщност обичам първичността, но в друга обстановка и с друг индивид. Казах му:

- То, нормално човек да е тъп, ама ти направо прекаляваш!

Ей това със сигурност му докара главоболие от мисълта какво точно искам да му кажа, реших да не му обяснявам.

Всъщност разменихме си още малко любезности. Той дори направи нещо като опит да ме удари. Не му се получи, хванах го. Ако не се бе успокоил имаше опасност да му се наложи да си сменя навиците и да се учи да си служи с лявата ръка. Знаех си, че часовете прекарани във фитнес залата ще ми се отблагодарят. Явно най-накрая разбра, че въпреки вида ми цайс ен

Продължих да си пътувам, наслаждавайки се на вестника, полъха на отворения прозорец и обгърнат от алкохолните му изпарения.

телегент, мога да бъда и простак, и се отказа да спори. Твърде грубо се получи за моя вкус, не ми допадна особено.



Чет Май 05, 2011 9:38 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
31.

Това е. За пореден път се убеждавам, че маршрутката е страхотно място. Гений е тоз, който я е измислил. Не само като средство за придвижване, но и като място за релакс, социализация, сексуалицация и т.н. Днес принципно си беше едно чудесно утро. Събудих се в чудесно настроение. Вярно, че в първия момент изпитах лек пристъп на паника. В кутията ми за кафе нямаше достатъчно кафе, но се оказа че си имам един неразпечатан пакет. Та, доволно зареден с нужната ми доза кофеин, минал през банята, сложил доволно количество парфюм върху себе си, с бодра крачка си се отправих към маршрутката. Там почаках малко, събра се малко народ, пътуващ с това превозно средство. То дойде. Аз, верен на себе си, отворих вратата и отстъпих, давайки път на дамите да се качат първи. Въпреки това любимото ми място бе оставено на мен. Прекрасните създания ми оставиха празна единичната седалка, която се намира до прозореца. Още по-доволен се настаних на нея, отворих прозореца и се задълбочих във вестника си. Успях да прочета няколко статии, през това време средството за превоз на пътници започна да се запълва, общо взето си беше съвсем спокойно пътуване. В един момен усетих, че нещо ме побутна по главата. Не беше силно - бих го нарекъл по-скоро приятно. Вдигнах очи от вестника и забелязах че маршрутката се бе запълнила доволно. Следващото нещо, което забелязах, то всъщност бяха две неща - точно до мен беше застанало едно девойче със забележителни данни откъмто гръдна обиколка. Беше облечена с онзи тип блузки, които сами викаха: “Погледни насам”! Не успях да устоя и се загледах натам. Установих, че лекото побутване е дошло именно от тези две прекрасни неподвластни на гравитацията ъъъъъъъъ очи! По едно време реших, че все пак не отива на един културен младеж като мен да се зазяпва по този начин. С огромно съжаление се върнах към вестника си, правех се че чета, но така беше само до следващия завой. При него отново се оказах притиснат, вдигнах поглед от вестника си и отново се оказах очи в очи с блузката на девойчето. През цялото това време се качваха още пътници. Това доведе до леко понаместване на пътуващите прави, което от своя страна доведе до траен контакт между мен и дамата със забележителните очи. Не, не съм такъв човек. Аз даже се опитах да се поотместя малко, но нямаше накъде и накрая се примирих със ситуацията. Пък и явно и на момичето не й пречеше. Може би ме бе харесала. Вярно, че това пречеше на моето информиране относно събитията, случващи се по света и у нас, но аз нямах нищо против. Пък и за да отместя ъъъъъъ нещата пречещи ми да чета, щеше да се наложи да ги преместя с ръце, а от собствен опит знам, че това едва ли щеше да се стори романтично на дамата. Затова се примирих с лекото неудобство и продължих да си пътувам по този начин. Беше едно приятно, спокойно пътуване. Беше си, така да се каже, едно приятно и меко пътуване.


Вто Юни 28, 2011 3:33 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
32.


Казвал ли съм ви аз, казвал съм ви разбира се, за това че маршрутката е едно много интересно и невероятно място! Предлага какви ли не изживявания, разтоварване от дневния стрес, интимност, високоинтелегентни разговори. Освен всичко друго в нея се и намират интересни неща. Намирал съм пари, това е малко тривиално, дрехи, чанти, портфейли са ми попадали в ръцете и т.н Но това, което ми падна в ръцете онзи ден досега не беше ми се случвало. Та, свършил ми е работния ден, аз съм се паркирал на Петте кьошета и си чакам маршрутката. Пуша и си размишлявам. Много съм мислителен понякога. Та, чакайки, пушейки и размишлявайки забелязвам, че превозното средство идва. С отработен жест вдигам ръка, бусчето спира пред мен. Аз се оглеждам дали има и други желаещи да ползват превоза. Нали съм джентълмен, винаги давам път на дамите. Няма други желаещи. Отварям вратата и тогава, о, чудо, в ръцете ми пада момиче, ама момиче ви казвам! Кой ли мъж не си е мечтал за такова нещо? Ей така, от никъде в ръцете му да падне прекрасно момиче, а? В този момент повярвах, че мечтите се сбъдват. Е, наистина после историята се оказа съвсем прозаична, но все пак. Та в момента, в който отворих вратата и момичето буквално ми падна в ръцете и аз вече вярвах че мечтите се сбъдват, погледнах в очите на момичето. Там се четеше нещо смесено между страх, почуда и неразбиране. Затова пуснах целия си чар и дяволито попитах.

- Вие без да искате или да си ви нося в къщи?

Хъм, това като че ли още повече обърка момичето, но то все още стоеше в ръцете ми. Това ми даде още повече надежди.

- Ясно, отнасям си ви, така да знаете. Нали си е казано, каквото си намериш твое си е, пък вие ей така от нищото сама ми паднахте в ръцете.

Това като че ли извади момичето от унеса. Опита се да каже нещо и да слезне от ръцете, но или смущението й беше много голямо, или са оказа безвъзвратно запленена от моята невероятна личност и от магнетизма ми. При опита си да слезне от мен се оказа още по-силно притисната до моята особа. Да не говорим, че се оказа с много, ама много къса пола. Всъщност въпроса е спорен дали беше къса пола или по-широк колан. Няма значение. Та, оказа се, че полата вече не прикрива нищо от това, което е скривала до сега. Е, аз като изявен джентълмен няма да коментирам разкриващата се гледка.

Явно най-накрая момичето осъзна, че се е озовало в ръцете на мъж и при това е полугола. Интересно ми е какви ли мисли са й минали през главата? Но явно съвсем се ошашави от този факт. Лека руменина плъзна по бузите й и най-накрая успя да прошепне, е не беше това, което исках да чуя, но:

- Извинете, бихте ли ме пуснали.

- Но моля ви, не ви ли е приятно, пък и нали се разбрахме, че ви отнасям в къщи.

Явно не оцени шанса, който се отваря пред нея, съвсем твърдо заяви, че иска да я оставя.

Интересно нещо са това жените, първо сами ти скачат в ръцете, пък после бягат, че и простаци ни наричат на всичкото отгоре.

Е, оставих девойчето. То се качи в маршрутката. Аз, качвайки се след нея установих, че наистина би било хубаво да се бе съгласила да я отнеса със себе си. Размечтах се. В този момент ми иззвъня телефона. Вдигнах го и ме изкараха от унеса. Беше съпругата. Трябваше да купя десет яйца, един хляб и буца сирене.

Всъщност добре, че не се съгласи момичето да го нося у дома. Съпругата едва ли щеше да повярва, че това е по-малката ми сестра или някаква далечна роднина. Проучила е въпроса и знае, че нямам сестри и братовчедки.


Сря Юли 06, 2011 3:11 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
33.


Отдавна не ми се беше случвало да се кача в толкова пълна маршрутка. Сега нали си е отпускарски сезон, та пътуващите не са много и по принцип превозните средства се движат полупразни. Но вчера беше друго. Отново си беше онази, така позната пълна маршрутка. Пак бяхме обречени на близост, отново седяхме плътно един до друг и се докосвахме. Това ми навя спомени. Качих се. Преди мен се качи едно девойче. Е, не точно девойче де, беше си жена, но с младежки вид и фигура. Многото хора в маршрутката имат един недостатък. Не винаги има къде да се хванеш. Жената преди мен се оказа в затруднено положение. По-ниският й ръст не й позволяваше да се протегне над главите на другите и да се хване за горните дръжки, а множеството й пречеше да достигне друга. Аз нали съм известен с кавалерството си, след като забелязах, че въпросната дама няма къде да се хване и това я прави нестабилна и леко уплашена й предложих:

- Хванете се за мен, аз се държа здраво и ще мога да ви задържа и Вас!

Тя ме погледна, като че ли учудено, май щеше да каже нещо, но в този момент водачът на превозното средство даде рязко газ и се изстреля под носа на един автомобил. Това му движение доведе до няколко последващи действия. Първо, следвайки логиката на физичните закони множеството, пътуващо право, се люшна назад. Аз се държах, та не ми повлия особено това. Но дамата, на която бях предложил да се хване за мен и която все още не го бе сторила, политна назад. Дясната й ръка направи дъговидно движение, което доведе до удар от нейна страна върху мен. Ударът попадна на едно място, което е особено болезнено при мъжете, по-точно в слабините. Заболя ме. Не исках да показвам, но тя осъзна какво е станало. Изчерви се, обърна се много смутена към мен, явно искаше да се извини. Аз нали съм си галантен, реших да й спестя неудобството и обръщайки се към нея казах следното:

- Няма нищо, не се безпокойте!

Тя ме погледна с известно облекчение в погледа. Аз реших да разведря обстановката и да пусна в действие чара си и чувството си за хумор, изстрелях:

- Не се притеснявайте, имам дете вече! Но пък, като ви казах да се хванете за мен, нямах предвид точно това.

Очаквах тази ми реплика до доведе до непринуден смях и разведряване на тежкото мълчание. Незнайно защо тези ми думи накараха благодарността в погледа й се замени с учудване, преминаващо в откровено възмущение и нейният отговор, състоящ се точно от една дума:

- Простак!

Явно пак бях сбъркал някъде, хъм къде сбърках!


Сря Авг 03, 2011 1:11 pm Профил
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
Милорд! :hat: :hat: :hat:
За търпението и галантността :satisfied: :satisfied: :satisfied:

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Нед Авг 14, 2011 6:24 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
Нали Шери, а кажи ми познаваш ли някой по-галантен и по-търпелив от мен :angel:


Пон Авг 15, 2011 3:01 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
34.


Днеска се случи нещо, което ме накара да се замисля. Май отдавна не бях ползвал тази функция на така нареченото ми сиво вещество. Случката си беше съвсем банална, но нали сте забелязали как определени уж нормални ситуации понякога ви докарват мозъчни спазми. Та случи се следното. Пътувам си аз, е как къде, в маршрутката естествено. Информирам си се от пресата за новините, когато да себе си усещам присъствие. Вдигам поглед от вестника, леко обръщам глава надясно и на нивото на очите си забелязвам гледка. Ама гледка ви казвам! Мъжете ще ме разберат! Точно пред погледа ми се оказва коремчето на едно девойче! Ама коремче ви казвам! От тия, плоските, стегнати, като детско барабанче, гледка естетична и приятна! Сам по себе си този факт не ме води до някакви невероятни размишления. Единствено ми доставя естетична наслада от точно избрания тип панталони с по-ниска талия и блуза с по-висока такава. Естествената ми реакция е да вдигна поглед и да видя притежателката на този така приятен от естетична гледна точка корем. Не трябваше да го правя. Много моля да ме извините, но виждайки най-горния крайник на въпросната особа, реакцията ми доби вида на “ Я вук”, придружена с леко изплашено изражение. Та, всъщност не това е важното в случката. Важни са последвалите ми съждения, които се оказаха на тема “ Не всичко, което се вижда е това, което се вижда на пръв поглед”.

Та, размислих си се аз и установих няколко неща. Понякога, когато искаш да си полезен, оставаш неразбран. Отстъпиш място на видимо бременната дама до теб, а то се окаже, че тази приятна заобленост на корема й не е причинена от бременост и вече не си вежлив, а си жив простак.

Опиташ се да помогнеш на девойчето с тясната пола да се качи в маршрутката, с огромно внимение поставиш длани на задните й части, за да повдигнеш лекичко, отново си простак.

Решиш да премахнеш притеснението на дамата, озовала се в скута ти, да разведриш обстановката. Кажеш й, че всъщност това, на което седи в момента ти е телефона, а не нещо друго и, да, познахте, пак си простак.

Въобще каквото и да направиш си оставаш в зоната на простака. Но едно от нещата, които така и не мога да разбера, това е поведението на болшинството дами, предоставили на всевиждане природните си дадености. Ами да, от толкова много един единствен път ми се е случило, дамата да знае какво, как и защо показва и интереса на околните да не й се струва просташки. Не ми ли вярвате? Ето ви примерите. Бих казал, че приличен процент от дамите притежават доста добри природни дадености откъмто големина на гръдната обиколка. Всъщност дали е толкова голям процента или ние, мъжете, водени от женското си начало и следвайки инстинкта на бебето, забелязваме най- вече този тип. Спорен въпрос, не е това важното в момента. Важно е другото, почти всяка една особа, имаща тези си заложби, в облеклото си залага на тесни блузи с големи деколтета. Големите деколтета естествено предполагат към едно всепоказване, водещо след себе си и до всевиждане. Та, така и не мога да разбера, следната ситуация. Сяда до мен една такава дама, притежаваща завидни природности от горния тип, облечена по начин, казващ “не се разсейвай, ами гледай тук!” и в следващия момент, когато осъзнае местоположението на погледа ти, те поглежда навъсено и изсъсква „простак”. Защо, не мога да го разбера? Сега бих разбрал, ако го правех по най-просташкия начин. Но аз по принцип съм си интелигентно момче и винаги погледа ми изразява интелигентно-разбиращо мнение. Дори имам и особено добри дни, в които погледа ми казва: “Я, колко интересно природата е подредила атомите на това тяло”, та въпреки това ми излъчване, няколко пъти бях неречен „простак”, още няколко „идиот”, а веднъж ми бе зададен въпроса “кво зяпаш бе”, защо, не мога да го разбера това. Само един единствен път се получи разбиране и осъзнаване. Дамата си беше доволно надарена. Блузата й беше по всички правила относно теснота и дълбочина на деколтето. Гледката си беше на ниво, а тя ясно осъзнаваше, че мъжете, верни на първичната си природа не бихме пропуснали гледката. След като пропътува известно разстояние седнала до мен, което естествено ми попречи да се информирам за ставащото по света и у нас и дойде време да слиза, се обърна към мен и каза:

- Извинете ме, но трябва да слизам.

- А, моля ви, заповядайте, за мен беше удоволствие – отвърнах аз

Тя ме погледна разбиращо и каза:

- Благодаря

- О, не, аз ви благодаря – верен съм на принципите си. Все пак не можех да не покажа възхищението си от нея и от нейното самоосъзнаване.

Та, изключая този случай, винаги съм бил обявяван за простак и т.н. Защо? Ей това не мога да го разбера. Както казах всепоказването предполага и всегледане, нали?


Пет Сеп 16, 2011 5:20 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
35.

Най-накрая отпускарският сезон свърши. Маршрутката вече не е празно и скучно място. Отново е изпълнена с живот, отново пътуващите сме в доволно количество.

Тук в пълна сила важи тезата, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Отново чакаме повече хора отколкото са седящите места, отново се получава много симпатична блъсканица пред вратата на превозното средство. Пак се чуват мили думи, съпровождащи качването на пътуващите, пак се носят гальовни фрази от типа “що се буташ бе”, “ аре некак си да внимавате къде стъпвате”, “ама защо се предреждате”, “това вашето си е чиста простащина”...Всъщност, какво е мръсна простащина? Отново вътрешното пространство е наситено с тела и носещите се от тях аромати и миризми. Живот, кипи постоянно.
Ето, днес вече всичко си беше по правилата . Маршрутката се напълни доволно. Последните качили се стоят на стъпалата. Не съм сигурен, че им е удобно, но се возят, бързат за работа явно. Думата ми не е затова дали им е удобно, думата ми е за друго. Идва моментът, в който трябва да се слиза. Не всички, само аз. С изящни движения, извивки, чупки и други прийоми, придружени от неколкократно повтореното “извинете, извинете”, успявам да се добера до отпред, почти до вратата. Своевремено естествено съм посочил на шофьора къде точно искам да слезна \ посочил е меко казано, за да сме честни, по-скоро съм извикал, но както и да е\. След сравнително успешното ми придвижване напред в маршрутката, стигам до гореописаните двама човека, стоящи на стъпалото. Превозното средство е спряло. Аз толкоз пъти съм казал „извинете”, че и хората на тротоара са разбрали, че искам да слезна. Само не и последните двама, стоящи на стъпалото. Те повдигат поглед и започват да ме гледат много неразбиращо, демек “ти па къде си тръгнал сега, бе?”. Естествено аз като един виден, търпелив и културен човек за н-ти път казвам: “извинете, бихте ли ми направили място да слезна”. Ето, тук вече става много интересно! Двамата започват да се гърчат страхотно. В първия момент решавам, че и двамата едновремено получават епилептичен припадък, но в следващия осъзнавам, че те просто се опитват по някакъв начин да направят масто на моя милост. Започвам да ги гледам с интерес. Един се опитва да седне във водача на превозното средство. Не се получава, пречи му лоста на скоростите. После се опитва да се качи върху арматурното табло, пак не, няма място. Трети вариант - опитва се да се проектира на предния прозорец като ваденка, пак не се получава. Вторият, опитва се да се направи на дръжка, не му се получава. Опитва да ме избута навътре, демек, влез и аз да влезна, пък после може и да слезнеш. Пак няма шанс. Отзад стената от тела не допуска вмешателство. Първоначалният ми интерес се сменява с досада. Близо 5минути ги гледам как се опитват да направят нещо, дето и те не знаят какво е. Накрая не издържам и им обяснявам: “ а не смятате ли, че ще е много по-лесно и за вас, и за мен, ако някой се сети да отвори вратата, да слезне, за да има достатъчно място да мина”, и о, чудо! - едновременно и двете личности извръщат поглед към мен. В първия момент в погледите им се чете пълно объркване и неразбиране, в следващия, явно думите ми достигат до нужното място и погледа им просветва. Но, ех, как мразя това „но”! Сега остава открит въпроса, кой да си направи труда да отвори врата и да слезне, за да ми направи място. Най-логично е и двете особи да слезнат, но не би! Започват да се гледат с подозрение, ами ако единия се прецака? Ей тука вече не издържах. Протегнах се достатъчно, успях да стигна до дръжката на вратата и я отворих, след което двете същества слезнаха със значително моя помощ. Естествено, бях обявен за простак, грубиян и т.н. Едната особа даже ме обяви за импотент, как пък разбра?


Вто Яну 03, 2012 9:22 pm Профил
 [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov