Последно посещение: Нед Юни 25, 2017 5:26 am Галерия Галерия   Дата и час: Нед Юни 25, 2017 5:26 am




 [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6
Разкази от маршрутката 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
36.

От няколко дена се случваше нещо много интересно. Сутрин, малко след като се настанявах в маршрутката, се отваряше вратата, показваше се една глава, на една госпожа, оглеждаше вътрешността на превозното средство, ядно тръскаше глава с думите “пак ще чакам следващата, егати”. Първия път реших, че дамата е недоволна от факта, че всички седящи места са заети, явно не й се пътува права. Така беше ден след ден. Един ден се бях паркирал най-отзад. Ритуалът се повтаря. Дадената особа отваря вратата, оглежда внимателно два пъти, въздъхна облекчено и се качи. Това леко ме учуди. Местата пак бяха заети, но явно не заради това не се качваше досега. В момента в който се качи и си плати, шофьорът се зае със задачата си да педалира. Демек, тръгна да си изпълнява поредния курс. Аз си се заех с тривиалното четене на вестник. Всичко изглеждаше толкова спокойно! В един момент спокойствието беше нарушено от един полуистеричен вик: “ А не, пак ли ти? Как пък не те видях днес!” Това веднага ми вкара интерес в полузаспалия мозък. Свалих вестника и с интерес се огледах да видя към кого е отправено това изречение. С изумление установих, че фразата идва от дамата, която не се качва (така си я бях кръстил) и се отнася не за друг, а именно за моя милост. Почувствах се леко неловко, нещо не много типично за мен. Все пак успях да вкарам цялото си спокойствие и всеизвестен чар и да попитам.

- Извинете, на мен ли говорите?

- На вас, за вас говоря – изсумтя дамата.

Много се учудих, все пак въобще не се познавахме. Е, бяхме се засичали по спирките, но това едва ли е основание да кажеш на някой ядно “пак ли ти”.

Започнах да мисля, какво ли предизвиква неудоволствието на госпожата. В първия момент ми мина една мнго абсурдна мисъл. Забелязали ли сте, че много често абсурдните мисли идват първи, та мина абсолютно абсурдна мисъл “сигурно съм й нещо неприятен на особата и затова реагира така, сигурно се е оглеждала за мен досега и като ме види, не се качва”. Казах ли ви аз, че е абсурдна мисъл? Та как би могъл някой да не ме хареса, мен, как? Веднага я отхвърлих. Мина ми втора мисъл. Ей, когато съм в кондиция и до четири мога да ги докарам. Та, втората мисъл беше много по-реалистична: “Аха, госпожата е запленена от страхотния ми чар! Привлечена е от невероятния магнетизъм, опита е от опиума ми (това е парфюма ми), но е семейна и е вярна на семейстовто си! И понеже не е уверена до колко би могла да ми устои, затова не смее да седи заедно с мен в тясно и затворено пространство”. След като установих това се усмихнах и казах.

- А, не се притенсявайте, моля и аз съм семеен, но това не пречи да ви доставя удоволствието и да ви оставя да се наслаждавате сутрин на компанията ми.

Изгледа ме едно такова, някак си удивено, мислех си, че е радостно.Оказа се поглед тип “абе, ти кви ги плямпаш бе, скоро да си посещавал психиатър”. Този поглед леко ме обърка, ама си викам “на прав път съм” и продължавам.

- Не е нужно като ме видите и да си изпускате маршрутката. Качвайте се спокойно, аз ще гледам да стоя по-далеч да не ви притеснявам със своята близост.

Хъм, оказа се че доста съм сбъркал. Причината да не се качва като ме види се оказа доста тривиална. Аз слизам на определено място. Дамата слизала десетина метра след мен, само че шофьорите й се сърдели като каже. Все я питали: “ама що не слезнахте с господина, дето слезе сега?”. Не й се върви пеша на дамата, какво като са десетина метра? Тя си е платила и ще си слиза където си иска. Та така, оттогава всяка сутрин, се подава главата през вратата, оглежда внимателно пространството и като ме види, изсумтява ядно и остава за следващата маршрутка.



Чет Яну 19, 2012 8:10 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката





37.
Откога разправям аз, че маршрутката е страхотно място! Откога? Сега ще предоставя на вниманието ви няколко култови фрази, родили се в това иначе така тясно пространство:


Жена, опитваща се да се качи в препълнена маршрутка, извиква:

- Айде, моля ви се още малко навътре!

Глас, идващ от вътрешността на маршрутката отговаря:

- Госпожо, би трябвало да ви е ясно, че не може само навътре, трябва и малко навън!

Изнервен пътник към шофьора на маршрутка, който явно тренира за тазседмичното издание на състезанието между маршрутки по пресечена местност:

- Ей, шефче, ако не си оправиш бързо возията идвам отпред и ти обръщам сексуалната ориентация!

Отново реплика към майстора на волана:

- Ей, драйвъра, ако не започнеш да педалираш като хората, ще ти интегрирам скоростния лост в аналното отверстие!

Следващото се отнася към млада особа от пол женски, която, следвайки физичните закони в частта им за инерцията, при рязко подаване на газ от водача на превозното средство се оказва в скута на един симпатичен пътник.

- А, не се притеснявайте моля! Това, на което седнахте е телефона ми!

Пътник се обръща към пътуващата до него, която явно е прекарала дълго време, стъпила върху карака му:

- Госпожо, айде сега да кажете едно звучно “Мууууууууу”, да ми слезете от крака и да отидете да ви издоят!

Пътничка към возещ се до нея симпатяга, явно раздразнена от посоката на погледа му:

- Безсрамник!

- А, моля ви, много ме е срам, само дето не ми личи – отговаря пътника.

Пътуващ се опитва да слезе и при придвижването си напред се обръща към друг:

- Извинете, бихте ли мръднали малко?

- То, аз ако мръдна още малко, съвсем ще откача – любезния отговор на другия.

Пътник се качва с малко дете. Опитва се едновременно да държи детето и да плаща. Не се получава, затова се обръща към возеща се с молбата.

- Извинете, бихте ли го подържали малко, за да платя?

- Какво да подържа? – объркано пита пътничката.

Леко раздразнен пътник към една особено дразнеща го пътничка.

- Вуйне, ако не си оправиш държането, ти шибвам една, главата ти се върти на 180градуса и цял живот си гледаш задника.

Пътник се качва с въпрос към шофьора.

- Извинете, колко струва?

- Кое колко струва, сиренето мина шест лева, кашкавалът скочи над десет, хлябът вече е 80 ст., кутия прилични презервативи е около 3,00лв., олиото и то гони трите, а ако питата за маршрутката - лев и петдесет – отговаря шофьора.

Пътничка пита шофьора.

- Извинете, до Дружба 2 ходите ли?

- Не ходиме, принципно возиме – отговорът на труженика.

Отново въпрос към шофьора:

- Извинете, ще може ли да се кача със саксията?

- Ако не заема място, може – отговаря шофьора.

И още много, ама по-нататък.


Сря Фев 01, 2012 2:02 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Май 18, 2011 9:15 pm
Мнения: 884
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
:lol: Забавни са. :Cheers:

_________________
Още ли е незаконно да се прави аутопсия на жив човек?


Чет Фев 16, 2012 2:31 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юни 07, 2009 7:44 pm
Мнения: 2483
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Разкази от маршрутката
38.
Днес съм особено доволен от себе си. То, принципно винаги съм доволен, но днес особено! Допринесох за доброто дневно настроение на доста хора. То, принципно, винаги нося добро настроение на тези, които ме видят. Няма как да видиш нещо хубаво и да не си подобриш настроението. Само че днес, освен всичко друго, донесох и усмивки по лицата на тези така мили хора, возещи се заедно с мен в маршрутката. А иначе всичко си започна съвсем стандартно. Стандартно си отидох на стоянка, стандартно си допуших цигарата, стандартно дойде гения на автомобилостроенето, стандартно осъществявахме близък контакт с качващите се, стандартно си седнах на мястото. До мен седна една дама. Познаваме се с нея. Често пътуваме заедно. Обича да ми прочита вестника. Аз си сядам, разгръщам го. Тя сяда до мен и започва да чете. Това не ме дразни, още повече, че се съобразява с моя начин на четене на вестник. Отзад напред. Първо прочитам хороскопа, трябва да разбера какъв късметлия съм. То, не че не го знам, но друго си е като го прочетеш. После преглеждам спортните страници и накрая започвам да чета от първа страница. Та, както казах, съвсем стандартно. Дори и пълненето на маршрутката си беше стандартно. Събраха си се стандартните двадесет и няколко човека. Шофьорът също си беше стандартен. Прелиташе с доволна скорост километрите, делящи ме до работното ми място. Съвсем стандартно си станах малко преди моето си място за слизане, стандартно се промъквах по посока на вратата, като стандартно се опитвах да не си оставям коженото яке самичко в маршрутката. Естествено, съвсем стандартно пред вратата на стъпалото си стояха две пътнички. Аз съвсем стандартно си посочих къде искам да слезна. Труженикът стандартно наби спирачки и спря. Както обикновено, возещите се на стъпалата не пожелаха да вкарат малко мисъл в глевите си и да слезнат, за да се получат малко по-лесно нещата, ами взеха да се извиват в някакъвм си техен странен стил в опит да ми направят място. Свикнал съм, не ми трябва много голяма пролука, за да мина. Тръгвам с главата напред. Мине ли главата, минава и тялото ми. Всичко щеше да си е както обикновено, ако в последния момент не бях закачил крака на една от стоящите на стъпалата. Това доведе до нарушаване на равновесието ми. От своя страна нарушеното равновесие в комплект със земното притегляне доведоха до моето политане по посока на земята. В последния момент успях да задействам рефлексите си. Естествено, че паднах. Но успях да се извъртя, защото иначе щеше да се получи неприятен сблъсък на главата ми с тротоара. От личен опит знам, че на тротоара няма да му стане нищо. Та успях да се извъртя и да просно всичките си 186 см. и 85 кг. по гръб на земята в поза тип разпъване на кръст. Сега, принципно едно такова падане води до лек дискомфорт. Започваш да се чувстваш леко тъпо, надига се лек яд към особата, спомогнала ти да се окажеш в това си състояние. Аз като един стнадартен човек не правя изключение. В първия момент усещам как яда се надига у мен. Наум ми идват фрази, които принципно съм ги изключил от речниковия си състав, но си ги пазя за подходящи случаи. Тъкмо да изригна, когато забелязах нещо. Почти всички пътници в маршрутката се бяха залепили за стъклата и ме гледаха с интерес. В погледите на един двама съзрях явно съчуствие, но в болшинството се четеше трудно удържан смях. В този момент се погледнах през техните очи и видях колко смешно всъщност изглеждам. От това ме напуши смях. Започнах с леко хихикане което премина в откровен смях. В момента, в който хората видяха, че сам си се смея, започнаха и те да се смеят. Ето, това доведе до усмивки по техните лица. Доволен съм. Но пък и добре, че беше сухо и нямаше кал по тротоара, щото иначе сигурно щеше да ми е още по-смешно!



Пон Окт 22, 2012 3:03 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Апр 10, 2012 2:11 pm
Мнения: 91
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: На изток от рая.
Мнение Re: Разкази от маршрутката
:lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo: :bravo:Супер са!

_________________
Някой друг път


Сря Яну 09, 2013 12:55 pm Профил
 [ 55 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov