Последно посещение: Съб Ное 18, 2017 12:57 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 18, 2017 12:57 am




 [ 73 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8
Сън да беше ...( в тишината на kim) 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 23, 2009 11:59 am
Мнения: 1428
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Сън да беше ...( в тишината на kim)
Странно нещо са човешките страсти, а децата не са по-различни в това отношение от възрастните. Онези, които са обхванати от тях, не могат да ги обяснят, а другите, които никога не са изпитвали подобно нещо, не могат да ги проумеят.

Има хора, които рискуват живота си, за да покорят един планински връх. Никак, дори и самите те, не могат точно да обяснят защо правят това. Други се погубват, за да спечелят сърцето на дадена особа, която не ще и да знае за тях. Трети пък се провалят, защото не могат да устоят на насладите на търбуха или на шишето. Някои затриват цялото си състояние, за да спечелят в хазарта, или жертват всичко за фиксидея, която никога не може да стане реалност. Други мислят, че могат да бъдат щастливи само ако са някъде другаде, и цял живот обикалят по света. Има и такива, които не могат да си намерят покой, преди да се доберат до властта. С две думи, колкото хора — толкова страсти.

*****

— Къде бяхме стигнали? — попита Енгивук.
— При Голямата врата на загадките — припомни Атрею.
— Вярно! Да допуснем, че ти се удаде да минеш през нея. Тогава, едва тогава ще се появи пред теб втората врата — Вратата на вълшебното огледало. Както вече казах, за нея не мога да ти говоря по собствени наблюдения, а само въз основа на сведенията, които съм събрал по този въпрос. Тази втора врата е едновременно и отворена, и затворена. Звучи странно, нали? Може би е по-добре да се каже, че не е нито затворена, нито отворена. Макар това да звучи не по-малко странно. Накратко казано, тук става дума за едно голямо огледало или нещо подобно, въпреки че то не е нито от стъкло, нито от метал. От какъв материал е, никой не можа да ми каже. Във всеки случай, като се изправиш пред него, виждаш себе си, но, естествено, не както в обикновено огледало. Виждаш не външността си, а своята истинска, най-съкровена същност, такава, каквато е в действителност. Който иска да премине през тази врата, трябва, така да се каже, да влезе в собствената си кожа.

— На мен поне ми се струва — рече Атрею, — че тази, Вратата на вълшебното огледало, може да се прекрачи по-лесно от първата.

— Лъжеш се! — извика Енгивук и започна отново да ходи възбудено напред-назад. — Много се лъжеш, приятелче! Имал съм случаи, когато точно онези посетители, които се смятаха за особено безупречни, надавайки писъци, избягваха от чудовището, което им се усмихваше от другата страна. Някои трябваше дори да лекуваме със седмици, докато отново бъдат в състояние да си тръгнат към къщи.

*****

— Това е омагьосана верига, която може да бъде отключена само от онзи, който ме е вързал, но той никога вече няма да се върне.

— И кой те върза с нея?

Гморк започна да скимти като пребито куче. Едва след известно време се успокои дотолкова, че да може да отговори:

— Гая, Принцесата на мрака, го направи.

— А къде е тя?

— Тя се хвърли в Нищото, както и всички други от този град.
Атрею си спомни за безумните танцьори, които бе видял в мъглата извън града.

— Защо? — промърмори той. — Защо не избягаха?

— Вече нямаха ни капка надежда. Това ви прави слаби. Нищото ви притегля със страшна сила и никой от вас няма вече да му устои за дълго.

*****

— Точно така, момчето ми — отговори Гморк, — това дори е най-важното. Не смяташ ли? Само когато те повярват, че Фантазия не съществува, само тогава няма да им хрумва да идват при вас, а от това зависи всичко, защото, ако не познават истинския ви облик, с тях можеш да си правиш каквото щеш.

— Какво по-точно?

— Каквото щеш. Имаш власт над тях. А нищо не може да ти даде по-голяма власт над хората от лъжата. Защото човекът, момчето ми, живее от представите си. А тях можеш да ги насочваш. Тази власт е единственото, което има смисъл в живота. Затова и аз бях с властта и за да се възползвам от нея, й служех, макар и по-другояче от теб и тебеподобните.

— Аз не искам да имам нищо общо с това! — възрази Атрею.

— Не се сили, глупчо — изръмжа вълколакът, — когато ти дойде редът да скочиш в Нищото, също ще се превърнеш в безличен, слабохарактерен слуга на властта. Кой знае за какво ще й служиш и ти. Може би с твоя помощ ще карат хората да купуват онова, което не им трябва, или да мразят онова, което не познават, да вярват, за да се подчиняват, или да се съмняват в онова, което може да ги спаси. В човешкия свят с вас, малките фантазийци, се трупат големи печалби, разпалват се войни, основават се империи…

Гморк гледа известно време момчето с полузатворени очи, после добави:

— Има, разбира се, и доста глупаци, които се смятат за много умни и вярват, че служат на Истината. За тях най-важната работа е да избият Фантазия дори и от главите на децата. Може би ти ще помагаш именно на тях.

из "Приказка без край " на Михаел Енде


Чет Авг 20, 2015 10:51 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 23, 2009 11:59 am
Мнения: 1428
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Сън да беше ...( в тишината на kim)


Пет Авг 21, 2015 10:56 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Апр 23, 2009 11:59 am
Мнения: 1428
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Сън да беше ...( в тишината на kim)


Пон Авг 24, 2015 8:31 am Профил
 [ 73 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 4, 5, 6, 7, 8


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov