да обичам всеотдайно

да скачам в локвите държейки любимото си кюфте,
без да се плаша от виковете на загрижената и майка

Бе след снощи разбрах, че съм наистина способна на щуротии, дето не съм си и помисляла, че ще мога да направя

пък аз разбра, че наистина мога да вземам по 5 лв за всяка глупост с която си поиграя да предскажа

Да не си посмяла да вдигаш тарифата преди да съм минала аз.

Мълчи, мълчи.. Аз първа трябва да ги вадя тия 5 лева ма позна, бе, егати! Пусна ми мухата ей, тъй, от никъде и да видиш как ми се случиха разни вълнуващи неща

Разбрах, че мога много.
Мога да рециклирам излишни чувства, които ме спъват.

Като в същото това време мога за зарежа неща, без които съм смятала, че не мога...Странно, какво не съм можела. Всичко, което е важно наистина в живота ми не подлежи на контрол от никой друг.

Мога да си изхвърля старите бижута и да оставя, който иска да се дави за тях.

Мога да не прощавам свинщината, без значение дали някой ще ме определи като зла и неразвита.

Мога да приложа наказателна мярка в полза на....бития.

Не защото съм на ниско ниво на развитие,а защото съм с по-високо съзнание от неговото или нейното и мога да си позволя да бъда непочтена и отмъстителна в името на човешкия прогрес.

Мога да подмина нечий тъп опит за омазване с кал, защото тези, които са важни наистина за мен, ме познават по-добре от самата мен. А и силата ми е твърде голяма. На който добитък не съм отвърнала по същество трябва да ми целува краката. Но мога с чиста съвест да откажа подобен акт поради погнуса.

Защото разбрах, че мога да изпитвам погнуса без да се налага да се извинявам.

Мога да обичам само тези, които искам да обичам, защото са го заслужили. Поради разни причини, дали кръвни или други е без значение. Мога да съжалявам или изпитвам чист вид човещина към останалите, но не всички.

Мога да си позволя да обичам така както ми е присъщо. И каквото ми е присъщо.

Странното е, че някои от нещата не знаех, че ги мога.

Осъзнах го в полудрямка докато планирах няколко почивни дни.

Аз мога и искам да те поздравя за това внезапно осъзнато можене.
Облекчаващо е някак, освобождаващо.

Освен това със сигурност и мога, и искам да те подкрепя ако е нужно.

Аз нали мога да си позволя лукса да не повярвам на Ракли за следното изречение.
Като в същото това време мога за зарежа неща, без които съм смятала, че не мога...

Витал....винаги.
Абе, Крис, що ми клатиш новорацъфналото амплоа?