Последно посещение: Вто Дек 06, 2016 5:54 pm Галерия Галерия   Дата и час: Вто Дек 06, 2016 5:54 pm




 [ 46 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Околен свят 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Околен свят
Кифли с майонеза и романтика пълнеж. Да, ама не. Не точно.
Любовта била такава, била онакава. Романтиката такава и такава.
Тя - Аз обичам като му фана члена да е с две ръце.
Той – Боли ме кура за твоите ръце.
Кой прав?
Няма решение.
25 годишна къпеща се редовно, работеща от 8 до 6 вечерта, с 450лв заплата. Живее в малка гарсонетка в Люлин – 5-ти микрорайон. Майка и е пенсионер от 6-ти микрорайон. Баща и е кварталния алкохолик. Тя се казва Надка. Има проблеми със зъбите, изкарала е хепатит и сега не може да яде мазно. Въпреки това организма и задържа вода. А за капак циците и са празни. Сплескани през средата и сочещи надолу. Коремът и е сбръчкан на места, отпуснат, сив. Гъза и е осеян с кратерите на целулит, а бедрата приютяват гънките на стрии. На диета е. От събота. Не можа да си влезне в дънките 32-ри размер. В депресия е, но се държи. Влюбена е. Ужасно е влюбена. Но няма в кой. Ще е доволна и на най-малката пишка, дори не работеща. Стига да я обичат. Но няма кой. Колегата и 42 годишен въздебел патриот, веднъж месечно задоволява сексуалната и жажда. Поносимо. Пръскайки пот по и без друго бльоджавото и бяло тяло. Неговото мирише на кисело. Тя има брат, който работи в Германия. Не са се виждали от 6 месеца. Редовното и занимание в петък вечер е да гледа как 16годишната и комшийка излиза пред входа, вади телефона си и разцъква. Нещо. Като дебил. Дебил с последна марка Нокиа. Кънектинг пипъл верно се кънектват и 30 секунди по-късно лачен, черен опел спира наблизо и отваря врата. Голите стройни крака запълват празната врата. Колата изчезва за да ги върне 5 часа по-късно. Надка още не спи. Часът е 2 през нощта, но тя утре не е на работа. Не се тревожи. Мъчно и е. До преди малко е сменяла каналите. Позяпала е малко порно. Просто така да не забрави. Изкъпала се, е сложила е пробития си халат и е легнала в леглото. Маструбирала е от 6 до 17 минути. Изпитала оргъзъм. Студено и е. Загърнала е разтворения си халат и на тъмно е отишла до кухнята. В чашата и има водка. Миризмата на спирт предизвиква гадене, но течността разкарва трепета. А 16годишната се прибира. Малко по-пияна. Усмихната. В петък има ретро парти. Всички я гледаха когато танцуваше. Спомни си. Усмихваше се. В хола я посрещна заспалия татко. Милия татко заспал след филма. Утре пак бил на работа. Тя го целуна с дъха си на сперма и два шота. Това и стига. А Надка вече спи. Спи целия блок. Само един е буден. Безработния младеж художник, така и не влязъл в академията. Абсолютно безполезната личност е пуснал скайп и цяла нощ омайва красавица. Красавицата е готина. Ма от тия дето са готини. Харесва му, че е готина. И той е готин. Обаче има проблеми. Радва се, че е красавица. Тъжно му е, че красавиците заслужават повече. Обаче па е толко готина. Ще я покани на кафе. Може и да дойде. Цяла нощ усеща присъствието му. Тя го попиваше. Да, да, утре – да. Ще и каже хайде на кафе утре. Мозъкът му мимоходом пресмяташе. 10 кинта. От кой да взема? Малко са. Тя е красавица. А дали ще дойде? И от къде мамка му да зема пари. 10 лева бе. Не мислеше как ще ги върне. Знае, че няма как. Но все нещо ще измисли. В импровизацията му бе силата. Беше художник. Художник от Люлин. 5-ти микрорайон. Беше влюбен, толкова влюбен... Попита невярващо, тя каза - да. Баси сега къде ще я води? И няма никви пари. Тя каза да. И утре е ден. Едва заспива, а слънцето вече лети.
10 и 20. Събота. Вечер. Води я някъде. Не знае къде, но я води. Прибират се заедно. А тя е красавица. Секса е готин, но може и още. За утре той няма пари. Малка почивка, само няколко дена. Скайп е безплатен нали. Той я рисува. Сканира. Показва. О, толкова мож да твори. Всеки щрих е нейната ласка, всяка четка дъха и с любов... Лятото свърши, той няма пари дори да си купи бои. Красавицата... тя е толкова готина. Някъде... толкова... там на кафе.
Блока е тъмен. Само очите на Надка светят зад тъмни пердета. 17 годишната още я няма. Няма и нова кола. Толкоз дойдоха, сега я не искат. Ще пораснат и други, нали?




_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пон Дек 15, 2008 4:39 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Околен свят
Винаги ставам подозрителна, когато чуя думата избор. Не зная дали има нещо дразнещо в самото буквосъчетание или просто съм разбрала, че е с твърде хлъзгаво значение. Избор-избирам-избрах-избрал... и губя търпение. Никога не съм можела да се похваля, че съм от търпеливите. Това сигурно не го вярваш. Така и не можах да обясня защо е така. Защо бях всъщност. Чудя се защо мълча, когато трябва да говоря. Вероятно хитрувам. Опитвам се да изиграя времето и събитията. А, имам чувството, че навлизам в друга тема. Мисълта ми постоянно бяга нанякъде другаде. Има неща, които знам, че ги зная, за да ги кажа. Но никога не събирам смелост. Страхувам се да не ме вземат за объркана леко. Тогава какъв е смисълът да ги зная? Явно не върша това, което се очаква от мен. Тоест не би трябвало да се учудвам, че търпя някои несправедливости според моите виждания. Ох, пак се понасям към нещо, за което не му е времето, нито мястото да разсъждавам.

Мислех за избора. За това колко е абсурден Не откривам своя избор този път. Искам да постъпя правилно и като читав гражданин на тази страна да отида и да дам гласа си. Но къде да го дам след като моят избор го няма там. Опитвам се да не мисля за това, че за пореден път някой е избрал вместо мен. Това има и добра страна. Винаги можеш да прехвърлиш отговорността върху друг. Но аз обичам да се кича със собствените си неуспехи, не с чужди. Преди няколко години ми казаха, че вероятно прототипът за Алената буква съм била аз самата. Но в друг аспект. Не мога разбира се да поема цялата политическа вина на страната. Поемам само ракиите. Глупости! Всъщност поемам единствено мастиката. Вината и ракиите да си ги поема, който иска.

Мразя израза „Нямам избор!”. Ненавиждам го. С тези думи човек обикновено прикрива сам от себе си изборът, който е направил, но който по някакъв начин оставя в него съмнение за собствената му частична уродливост. Често имаме някаква изкривена романтична представа за самите себе си. И не сме готови да чуем собственото си квичене. Затова мразя думите "нямам избор". Никога не съм ги използвала. Обаче този път чувствам как съм на път да ги произнеса. Макар и с леко различен смисъл. Хоп. Ето първи опит да изклинча от това, което се очаква от мен. Ако случайно се прибера по-късно дали няма да е достатъчно идеално разрешение за проблема ми. Предполагам няма да е само мой проблем, но като че ли само аз съм се замислила по въпроса толкова отрано. Другите вероятно ще започнат да задават въпроси едва към обяд на 22. Този път аз няма да имам готов отговор. Освен това знам какво ще стане на обяд. Така че зависи от много неща. Наистина не зная какъв избор имам.

Именно изборът ме наведе на сцена, която скоро ми беше провокирана от две неща. Но не ми се говори за съвпадения вече, защото знам, че не им откривам смисъла. Вероятно нямат смисъл. Търся под вола теле. Ама винаги намирам, пък. Мамка им и волове!

Беше една песен, която преди десет дни ми изникна в главата по повод някакви мои колебания за избора ми:

Sometimes when I'm mad
There's a part of me that seems to be a little sad
Sometimes when I scream
There's a voice in me that says, "You shouldn't be so mean"
Oh no, oh no
Part of me is acting while the other stands beside
Yes, I am to myself what Jekyll must have been to Hydе...


И така нататък, и така нататък... МЕ and I

Основания „за” и „против”

Ще имам вземане даване само със себе си и с мене си.

Ще разглеждам решението си за избор като през увеличително стъкло; искам да видя как изглежда отвътре.

И искам, и не искам.

ДОКТОР ГЛАС:

Долавям противоречиви гласове.
Трябва да ги подложа на разпит; трябва да разбера ЗАЩО единият казва – искам, а другият – не искам.

Първо ти, дето викаш „искам”. – Защо искаш? Отговаряй!
- Искам да действам. Да проявя активност. Животът е действие. Видя ли нещо, което ме възмущава, изпитвам желание да се намеся. Не се бъркам всеки път, когато видя муха, заплетена в мрежата на паяка, защото светът на паяците и на мухите не е мой, зная, че човек трябва да се ограничава, пък и не обичам мухите. Но съзра ли в мрежата някое малко красиво насекомо със златисти крилца, аз я разкъсвам и убивам паяка, ако е необходимо, тъй като не вярвам, че паяците не трябва да се убиват... Правя естествено всичко, което е по силите ми, но законът не ми дава пълно право...

- Ами неписаните закони? Моралът?...

- Ооо, ти знаеш не по-зле от мен, че нравите непрекъснато се менят. Те са претърпели чувствителни метаморфози дори в онези къси отрязъци от време, каквито представляват твоят и моят живот на този свят. Моралът – възгледите на другите за това, кое е правилно. Но тук ставаше дума за моите схващания! Вярно, в редица случаи, може би в повечето, и то най-често срещаните, моите разбирания за правилното съвпадат донякъде с убежденията на останалите, с „морала”; в редица други случаи пък ми се струва, че различието между моето аз и морала не заслужава рисковете, до които би довело едно отклонение и затова се подчинявам. По този начин моралът се превръща за мен съзнателно в онова, което представлява на практика за другите, макар и не всички да го осъзнават: не неумолим и всевластен закон, а modus vivendi – поносима, приложима в делнични условия форма за съчетаване на нашето аз със света въпреки непрестанната война между тях.Знам и признавам, че общоприетият морал и закони са в своите най-общи черти израз на едно схващане за правото, което е плод на опита, наследен от незапомнени времена, трупан бавно и променящ се съобразно с най-необходимите предпоставки за съжителство между хората. Зная, че общо взето, тези закони трябва да се уважават. Но зная също, че хората, които тежат на мястото си, никога не са възприемали тези закони педантично. Моралът е предмет от бита, а не божество. Трябва да се прилага, а не да властва. При това да се прилага разумно, „като щипка сол”. Целесъобразно е да възприемаш нравите, които властват там, където си попаднал. Но е глупаво да ги възприемаш като убеждение. Аз съм странник на този свят, наблюдавам нравите на хората и възприемам онова, което мога да използвам. А морал идва от „mores”, НРАВИ; ТОЙ ПОЧИВА ИЗЦЯЛО ВЪРХУ НРАВИТЕ, ОБИЧАИТЕ, ЗА НЕГО НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ДРУГИ КОРЕНИ. Така че не ми говори за морала – ти се шегуваш!

- Добре де! Смятам, че по отношение на морала нямаме противоречия. Но не ще се отървеш от мен току така. От самото начало въпросът бе не как ще дръзнеш да направиш това,а ЗАЩО искаш да го направиш. Ти ми се съпоставяш с насилника. Какво сравнение.

- Да, сравнението куца. Но ако действам импулсивно и необмислено, без да разсъждавам, може да извърша голяма глупост.

- О, млъкни, стига, замълчи...

- Как мога да избера, когато ме принуждават...

- Млъкни! Това не е твоя работа.

- Знаеш, че е моя работа.

- Млъкни!... Какво искаш? Да гледам спокойно унищожението на някой, който не го заслужава?

- Оооо, имаш дълг? Помага се на тези, на които може и трябва да се помага. А изгнилото месо се изрязва, защото заразява здравото. И ще мълчиш, иначе ще те тикнат, където ти е мястото.

- А ти? Ти, който не искаш? ЗАЩО не искаш?

- Страх ме е. Преди всичко се боя от изобличение и наказание. Не подценявам благоразумието ти и разсъдливостта ти, наистина вярвам в умението ти да устроиш всичко така, че изборът да е благополучен. Според мен това е съвсем вероятно. Но рискът все пак си е налице. Случайността... Човек никога не може да предвиди всичко.

- На този свят трябва да умееш да рискуваш. Ти се стремеше към дела. Забрави ли... Положение, престиж, бъдеще – бе готов да ги захвърлиш на първия кораб, натоварен с някакви дела... Забрави ли? Да ти покажа ли листа?

- Не. Не съм забравил. Но не бях откровен. Поизхвърлих се. И сега, когато виждам кораба да се задава, нещата ми изглеждат другояче. Разбираш сигурно, че аз не съм си представял такова призрачно страшило, изпратено от дявола. Само се хвалех! Излъгах! Никой не ни чува и мога да бъда искрен. Остави ме на мира!

- На мира? Не, пак няма да имаш мира. Нима искаш да наблюдаваш всичко спокойно, като можеш да направиш нещо с едно единствено усилие, дръзко и светкавично. Що за спокойствие е това?

- Страх ме е. От мен самия. Какво знам за себе си аз? Страх ме е да не се объркам в нещо. В разрез е с моите наклонности, навици, инстинкти, с цялата ми същност. Не съм роден за такова нещо. Има хиляди решителни, храбри хора – защо някой такъв не го извърши? Боя се да не ме загризе гузна съвест както става обикновено при опитите да излезеш от кожата си. „Да не излизаш от кожата си”, ще рече да си знаеш границите; аз не искам да излизам от своята кожа. Всеки божи ден хората с най-голяма лекота и задоволство престъпват своите най-искрени и установени убеждения, при което съвестта на всекиго се чувства като риба във вода; ала я се опитай да се противопоставиш на интимната си природа и ще чуеш как съвестта кресва! Каква олелия ще вдигне! Твърдиш, че съм умолявал, че съм си изпросвал дела – изключено, не е вярно, сигурно има някакво недоразумение. Немислимо е да съм изпитал едно тъй безумно желание – та аз съм роден за зрител, предпочитам да си седя удобно в някоя ложа и да наблюдавам как хората се избиват на сцената, но самият аз нямам какво да търся там и искам да съм встрани, остави ме на мира!

- Нищожество! Ти си нищожество!

- Страх ме е. Всичко това е някакъв кошмар. Какво общо имам аз с тези хора и с техните мръсни истории? Изобщо не желая съдбата ми да се преплита с тяхната. А и какво знам за тях? Не вярвам в духове, но и не искам да сторя сам нещо такова, че да повярвам в тях. Какво общо имам с цялата тази истерия? С тези избори? Искам да се махна. Да замина, да се любувам на гори, планини и реки. Да се разхождам сред цветята и да мисля красиви, изтънчени, добри, благи мисли, мисли, които човек може да изрече на глас и за които да бъде похвален. Пусни ме, позволи ми да замина още утре...

- Нищожество!


Свещите догаряха с мръсночервеникави пламъчета в сивкавата светлина на утрото. Нощната пеперуда бе паднала на масата с опърлени крилца.

Престанах да ги слушам тези двамата.
Хвърлих се на леглото.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Дек 16, 2008 3:49 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Околен свят
Избора нямам избор.
Понякога нямаш.
С какво да те убием с чук или с два чука?
Това избор ли е?
Избора е според възможностите.
Колкото е по-свит, толкова по-трудно намираш пролука.
Но винаги има още.
С какво да те убием с чук или с два чука?
Винаги мож се гътнеш от сърце.
Ако не можеш да го направиш, значи не си достатъчно мотивиран.

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Нед Дек 21, 2008 1:50 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Околен свят
Абсолютно си прав. Ако бяхме на горния етаж щях да ти кажа – моля те, открий малките красоти. Виж, слънцето пак изгря. В дупките на асфалта е пълно с локви, но пък така красиво се играе в тях. Не ставай алчен. Светът е толкова прекрасен. Вземи пример от мен – аз съм жена, която си знае цената – избирам двата чука. Един е подценяване на моята персона. Когато си притиснат до стената, винаги може да им се изплъзнеш с мръсен номер, например – инфаркт. Околния свят.
Имаме си цигански квартал като във всеки град в България. Един или два пъти съм минавала край него. И то е доста отгоре, близостта е през поляна. Максуда, така се нарича. Като дете съм чувала страшни истории за това място и после съм ги сънувала. Представяла съм си как отивам там, изчезвам завинаги и никой повече не ме вижда и не ме чува. От любопитство преди година помолих да ме прекарат в близост до него. Имах и друго наум, но така и не се осъществи. Направих няколко снимки в движение. Затова са размазани, не пожелаха да спрат.


Тук не е Варна, макар че кварталът с къщи, строени без основи и направо върху земята, е на пет минути пеш от катедралата. В най-идеалния център. Сред кирпичените къщурки, ламаринени покриви и кални дворчета, към които излизат няколко врати от стаите на всяко семейство от бързо множащите се фамилии, двуетажните тухлени къщи изглеждат палати.
Циганите не вярват, че някой може да ги изсели оттам. Години социализъм, после демокрация...но това, което чувам напоследък е, че този квартал предстои да бъде създаден наново. И като чувам кои са новите собственици, знам, че ще успеят.
А самите цигани вероятно ще бъдат изместени в Каменар. Село, което е съвсем близо до града. Има проект да им построят еднофамилни къщички, поликлиника, детска градина и параклис. Нещастните, мизерстващи българи от края на Владиславово например, могат само да сънуват нещо подобно. Абе, звучи малко...не това ми беше мисълта. Мисълта ми беше, че околния свят често е грозен. Но са важни очите, които се взират.

Вътре не сновахме. Не зная защо. Май не бяхме избрали подходящата кола. Не е красиво там. Грозно е. Много е отблъскващо. От друга страна има привкус на нещо отвъд сетивата. Нещо толкова необичайно, че човек не го възприема истински. Липсва му пустотата на някой от бедните крайни квартали със стари износени блокове. Липсва му примирението. И усещането за безнадеждност. Не знам какво го прави толкова страшен. Но един ден ще се върна там. Да проверя обстойно. И ако не се върна, най-добре си представете, че съм пристанала на цигански барон.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Яну 04, 2009 8:48 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Околен свят
Живот в розово

Щастието ти се крепи на косъм. Вън вали и всяка капка може да скъса нишката. Въздухът е леко хладен, лекия вятър настръхва по голата кожа. Едит пее La Vie En Rose и с всеки дъх времето ти изтича. Времето на простосмъртен. Колите минават, дъжда оплисква предните стъкла и мокрите гуми плисват от щастие. Уличните лампи почти светят, а витрините на магазините допълват измамен блясък. Гласовете на изгубени хора развалят душевния мир. Дразни те всяко присъствие на погребания ти свят. Там само духове може. Сенки и миризмата на мокри храсти. Всеки натрапник ще бъде разстрелван на място! Погледа ти е с табела – зло куче! Зад зениците ти се разстила спомена с всичките мечти. Видения на отминаващата пролет. Просто сезон очакващ нов. Дали танцът на токчетата и сивия облак пара от устата ще прегърне друг под пръските на тази лампа... Дали не съм изпуснал мойто време? Отминало безвъзвратно със всичкия уют на стар “Ягуар”, дългите палта и безумно стилните дамски шапки. С обиците, дългите цигарета и перлите полегнали на роклите без гръб. Със старите неонови реклами, фонтаните и филмите на Фелини. С летните кина и пастелните цветове във гримовете на дамите. С романтиката и мостовете на въздишки. С изчезналата младост. Преди каналите да се запушат, паветата сменени със асфалт и реките да реват под нас покрити със бетон и ръждясала стомана. Преди домовете, обиталища на плъхове и преди мекия отблясък на дърво да бъде сменен със болтове и нитове стомана. Ще се върне ли плисъкът на думите, жаргони. Момичетата в дънки и бутката за гевречета на този ъгъл? А тази пейка тук стои. Очаква поредната двойка дупета сгушени един във друг. Ще седнем ли, какво като е мокро...



_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пон Май 18, 2009 9:48 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Околен свят



Спокойна съм. Живея живота на много от нас. Средата ме създава, аз нея – също. Денят ми е чудесен. И толкова забързан. Като на една Жулиета с мокасини. Толкова бързам, че е твърде вероятно да блъсна Ромео на някое кръстовище и да не намеря време дори да се извиня. Ако средата го е неуравновисила достатъчно, има вероятност да го срина под някое прелитащо такси. Денят ми е обикновен. Когато вляза в руслото, не се случват чудеса. Те обикновено ме спохождат извън времето и околната среда. Когато успее да изчезне за миг. Иначе денят ми е като на много от нас.
Ставам рано. След като си изпия кафето, започвам деня с ентусиазъм. Забързана съм, защото вярвам, че съм тук, за да свърша много неща. Работата ми е наблизо и не използам транспорт. Хубаво е да се раздвижа сутрин, когато още колите не са поели повсеместно и въздухът все още е чист и прохладен.
Готова съм да тръгвам. Не обръщам внимание на дребни неща. Заради близкия строеж водата спира миг след като съм успяла да се измия. Толкова е хубаво, че ставам наистина рано. Свежа съм и си казвам – Какъв късмет, че успях! И е чудесно, че ще се прибера следобед, когато вече вероятно ще са я пуснали. Излизам и си поемам пътя. Асансьорът изведнъж нешава да се потресе. Не му знам причината. Просто започва да се блъска в стените, светлината премига и...сърцето ми се преобръща. Не съм лигла и в тези ситуации рядко губя самооблодание. Но сърцето ми стои преобърнато и свито докато не видя, че съм стигнала първия етаж. Излизам с чувство на облекчение. Излизам и поемам дълбоко въздух. Толкова е хубаво и приятно рано сутрин. В мига преди да изпусна въздуха от гърдите си към мен се втурва подивялата местна кучка, която се е присламчила към пазача на отсрещния блок и счита за свой породист дълг да отбранява заспалия си стопанин от всяко появило се живо същество. Задавям се с въздуха в дробовете си и отскачам назад. Кресвам й. Излайвам по-категорично от нея. Стисвам чантата си здраво в ръка и съм готова да замахна, ако не се откажи навреме. Отказва се, защото отгоре на всичко е й ленива. Дори оголените й зъби са проформа. Но си е едра и сърцето ми пак се обръща.
Поемам надолу. Най-мразя, наистина мразя...по дяволите, да ми се стоварват шепа отпадъчни трохи и още кой знае какво от някоя от терасите. Стряскам се, защото в първия миг не го очаквам. Сърцето ми няма време да се преобърне изцяло, защото навлизам в слънчевата алея с пет групички строителни работници. Мисля, че са от добричките села. Поне това разбирам от колите, които ги водят сутрин на строежа. Всичките са черни, всички с мустаци, и всички изобилстват от идеи, които карат сърцето ми да се преобръща поне няколко пъти докато премина покрай всички и се влея в другата алея. Започвам да усещам тялото си докато си ги подминавам. Всеки миг може да се спъна и да се пльосна на земята. Не само краката, дори ръцете ми пречат. Стискам устни и преминавам в тишина, с поглед забит в земята. Страшно ги забавлява, че съм глухоняма. Има един, който може да ме накара да намаля цигарите, ако не й да ги намаля. Работното им време започва след моето минаване. Това знам.
Сърцето ми си идва леко на мястото като завивам и тръгвам по алеята с кестените. Но...!
Забавям ход. В тази отсечка е опасно да се бяга, да се махат неразумно ръце и въобще да се правят резки движения. Поредната глутница охранени бездомни кучета лежат лениво и това е тяхната територия. Вървя бавно и спокойно. Бавно, защото, когато бягаш може да те подгонят и да те наръфат. Майка ми я ухапа едно от тях без да бяга. Баба ми също, по неясни причини. Но един приятел бързаше да ми донесе документи и докато търчеше към нас с навитите на руло книжа си го отнесе. После ходихме да му бият тетанус в болницата. Като е глупак, си го заслужава. Обясних му, че трябва да овладее подходящите маниери и походка, за да минава през този терен специално. Който разбрал, разбрал, който не, да ходи да го шият. Мен ми е все тая. Аз минавам с грацията на английска графиня, не правя резки движения и...
сърцето ми блъска ли, блъска в гърдите.
Още няма седем часа, а вече имам затруднения в издишването на въздуха. Вероятно развивам някакви истерични симптоми в себе си. но пък е толкова хубаво, преминавам щастливо в „най-добрия град за живеене в България” и ми е наистина толкова гордо.
Стигам до кръстовището. Толкова е вълнуващо, че докато го приближавам и вече стягам всички мускули в готовност.
Сърцето ми се обръща.
Чувствам се като герой на компютърна игра. Самото пресичане ми е като нивата, които трябва да премина, за да оцелея. Айдееее, минахме първо ниво. Знам, че второ е по-сложно, но засега се справям всеки ден. Врагът изфучава край мен от ненадейно платно, но аз съм гъвкава, лукава и бърза. Скачам на тротоара, има още едно кръстовище докато стигна, но все пак съм супер, супер лейди.
А сърцето ми вече не знае накъде още да се обръща.
Стигам до работа преизпълнена с гордост от начина, по който се справям. Все пак има дни, в които имам усещането, че съм преодоляла обсадата на Сталинград.
Блъскам, блъскам бравата и най-после успявам да отключа. Нямам представа кой мозък е решил, че ключа на осветлението трябва да е в края на фоайето. Тръгвам опипом натам и нагазвам в плитко езеро.
Сърцето ми просто трепва в агонията на уплахата вече. Обувките ми прогизват, чорапите ясно, знам, че горе в офиса нямам друг чифт и, че трябва да прекарам деня джвакайки. Искам да крещя, но няма смисъл. Буквално съм бясна вече. Най-после успявам да стигна до ключа за осветлението - ....пааааат! не стига, че изгаря, ами се пръсва и на безброй парченца отгоре ми! Мамка му! Мамка му! Бясна съм, честно.
Тропам по стълбите нагоре в опит да ги срутя, чудя се да ругая или да рева. Все нещо трябва да ме облекчи и като влизам, разбирам, че са ме изпреварили колеги тази сутрин. Поглеждам ги и единия ме успокоява – „пожарния кран нещо...щели да го оправят”
Няма виновни. Все пак всяка сутрин е така. Един смотан пожарен кран не може да ме изкара от равновесие. Аз имам спокоен и уравновесен живот в един прекрасен град, който ми осигурява всички удобства на съвременния човек.
- Кой ме чака? – питам.
- Един мъж. Иска да обсъдите нещо на спокойствие. Освен това се оплака, че бил нещо много изнервен напоследък.
- Изнервен ли? – съскам, влизайки в стаята си – изнервен? И от кво е толкова изнервен тоя? Кажи му, че съм готова за три минути. Ей сега ще го успокоя, бързо, бързо...
И доджваквам яростно до мястото, където си оставям нещата и якето.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Май 19, 2009 1:32 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Околен свят
От просвета, та към глад

Там дето буки сплитат върхари, там дето вятър ечи...

Да, точно там, но не съвсем. Другарите са далеч повече, а вятърът е малко спарен. Това е едно от местата, където поредното младо поколение се учи що е то живот и има ли почва у нас. Всеки един от тях положил усилия, учил, използвал връзки или просто преписал своя път за да стане студент. Да стане един от тези дето уж имат бъдеще. Един от тези, които са съвестта на държавата. Един от тези, който протестират, от тези, които имат нови и свежи идеи. Бъдещи управници, чиновници, бизнесмени, интелектуалци, клошари или просто граждани на република България. А по-рано? По-рано са училищата. Там обучаването е дълг на хора с ниски заплати, често не много умни и не рядко със западнал морал. Места, където дисциплината е смешна униформа, ушита от приятел на директора, учебниците писани от полуграмотни братовчеди на просветното министерство, а сандвичите в лавката имат мухъл, но и познат в ХЕИ и в социалното министерство.


А всичко започва от тук, това отдавна забравено нам детство. Това, което в нас буди носталгия и отнесен поглед с въздишка – Ех! Сантимент към картинките от дъвки турбо, играта на ръбче, вечната топка и... Абе дали и днес е така? Дали игрите не са други? Децата май си остават същите, само дето марковите дънки от Кореком са сменени с мобилни телефони. Май и лексиконите са други.


Ето едно дупе, което наблюдава с нескрит трепет как група негови другарчета търсят в Гугъл кой е Филип Тотю и що аджеба са му толкоз големи мустаките. Или просто проверяват нивото на река Дунав в сантиметри, разтревожени дали на таз екскурзия за 35 лв., "Радецки" може и да плава. Или да научат повече за тъй титолуваните ни Белоградчишки скали. А може и просто да пускат поредния непълнолет в мрежата на гепиме, флиртче, сладурче, бонбонче и вся остальная сволочь.


Огромните здания май само събират прах. Ненужни вече никому. Като мавзолеят на другаря Димитров. А, не! Тук взрив нещем! Та това е библиотека, макар и... дискотека! Е хубаво де, малко по-встрани е и тоз параден вход - само за ВИП, не че Седефчов, или майор Деянов са си потрошили краката да го посещават... Сигурно тогава го отварят със параден червен килим и три пукания на заря. За повече не може, то топчето пукна, а с него и артилериста.


Сантимент... Точно това е. Бъдещето на България е минало. Седи на напуканата си тераса с пуловерчето си от някогашната ширпотреба и наум рецитира – аз съм българче обичам... Май се е сетил, че за малко да знае нещо, което вече никой друг нямаше да знае. Със се турското присъствие, Вазов щеше да си отиде мърцина. Но жив е той жив е, там на балкона, със 100 лева пенсия и внуци в чужбина. Със сметка за парно колкото три пенсии и почти останал без живи приятели. Само с едното минало.


Но надежда има! Има още грамотни! А Бобо? Бе, Бобо е гъз!


_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Нед Май 24, 2009 8:23 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Околен свят
това просто няма да го коментирам. влязох в блок в центъра на града и установих,
че растата...гъби.

почувствах се като машенка в гората. липсваше ми само мечока.


Вие нямате нужните права за да сваляте прикачени файлове.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Юни 07, 2009 9:37 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Околен свят
КрасотЪ! :lol:

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пон Юни 08, 2009 4:19 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Околен свят
Свят-теглич.

Някой все нещо или някого тегли.

Голямото тегло...или теглене.

Теглим тиража от тотото.

Теглим си теглото.

Теглим на гърба си поредния хленчещ нещастник

За кой ли път пъхаме главата си в торбата и теглим жребия си

Изтеглями удавници или пък късмета си

Претегляме си имането или нямането

Теглим си надолу полите и нагоре чорапите

Свят-теглич





В който накъдето и да се обърнеш ще видиш нечие бельо на показ.

Страхотна страст си имаме ние да си показваме бельото, колко си може по-видно да е. Да стане ясно, че се перем бе.

Поне бельото ни е чисто.

Или па сме девствени.

Така хубаво да го размахаме, ако може да ни видят и от Марс.





Много важно, кво било наоколо. Ако си гледам все в краката най-често околния свят се оказва това





Но като ми писне и навирвам носа нагоре и не желая да ме разубеждават, че околния свят и реалността нямали общо с това, да съм спряла да летя в облаците





Ще си летя пък!!!

И едното и другото все околен свят.

Ще си избирам сама, кой да е моя.

Фръц!

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Фев 21, 2010 8:12 pm Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 46 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov