Последно посещение: Чет Авг 24, 2017 2:59 am Галерия Галерия   Дата и час: Чет Авг 24, 2017 2:59 am




 [ 46 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща
Страховете, когато споделим и приемем... 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 9:41 pm
Мнения: 580
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
Шери споделям напълно страхът от обговарянето.



Поне нямам страх от телепатия и астрални влияния. :P

_________________

There is a crack in everything,that's how the light gets in.


Пет Май 22, 2009 8:10 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
Тъй и никой не ми обясни що е това астрал. Камо ли влиянието му... :roll: :lol:



Страхувам се да не ослепея преди да умра.
Страхувам се от мрака. Не от онзи клиширан, книжовен мрак, от така наречената уж духовна слепота.
Страхувам се от истинската, реалната невъзможност очите ми да виждат каквото и да е друго освен мрак.

Да усещам неща, които не ми се отдава да видя.
Да не искам да виждам нищо повече.
Светлината да ми стане толкова непоносима, че очите ми сами да се затворят за нея.

Това е един вид аз озовал се между живота и смъртта.

Зрението е основното сетиво, което пропуска информацията.
Предполагам там се крие ключа от палатката.


Понякога страхът ме кара да предизвикам дадено събитие.
Имено чрез провокацията му се надявам да се отърва от страха, когато вече е станал непоносим.
Казват, че дяволът не бил толкова черен.
Аз пък съм разбрала, че понякога е много по-черен.
И въпреки това обаче, все пак прибягвам към тази си рецепта - право с главата в центъра на страха.
Завихри ли ме водовъртежа, вече не е толкова мъчително като самото очакване на страшното.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Май 22, 2009 8:28 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
страх ме е от мишки.

_________________
Some people live their dreams...


Съб Май 23, 2009 3:53 am Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
давам си сметка, че в живота ни няма неоснователни страхове.
а съдбата се подграва с нас. превръща постепенно и методично всичките ни страхове в реалност - един по един, един по един...само, за да ни увери, че винаги има и по-лошо.
който престане да се страхува означава, че е помъдрял или напълно отчаян.
Иронията на съдбата рядко престава да издевателства.
И ако в един миг човек установи, че се е освободил от всичките си страхове,
това дали не означава, не означава ли всъщност, че...
животът е приключил вече за него.
Съществува един закон, според който, колкото по-силно човек се страхува от нещо, толкова по-силно го привлича.
Така че ако не искаме едно нещастие да се стовари върху нас, не бива да се страхуваме от него. Силните никой не ги закача.
И кой го съобщава това? жената-страх

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Май 30, 2009 3:02 pm Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
Много харесвам една мисъл на Киркегард, красавице-страх: /цитирам по памет/
"Важното е да можеш да направиш стъпка и да я оцениш много по-високо от страха пред неизвестното. Да не направиш тази стъпка бе проява на най-голяма глупост и малодушие. Дори и да стъпиш в Нищото и да паднеш , дори да направиш стъпката само , за да разбереш, че трябва да се върнеш обратно."

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пон Юни 08, 2009 12:21 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
Като деца идпитвахме удоволствие от това, че се плашехме. Живеех в квартал, където вечер оставахме до полунощ. Къщите бяха хубави и с ниски огради. От прозорците ни наблюдаваха поне по един човек. А ние се движехме като ято от тригодишните до шестнайсет. аз да съм била около седем-осем тогава. И някъде след десет вечерта сядахме на една беседка и започваха резни страшни истории. Май големите се кефиха да ни вземат акъла. И въпреки строгия контрол, явно все пак нещо беше отървано, защото там по това време, на нея беседка видях за първи път в живота си и порно списание. Май по-страшна случка не се сещам. Но имаше разни и за живи дето се оказвали после умрели и едни такива. А иначе гробищата доскоро ги посещавахме колективно, колкото да плашим хората наоколо. Ама не сме попадали на конкуренция, въпреки че се разправят какви ли не истории за нощите там. Въпрос на работно време, ако пита някой мен. Има ли значение дали ще се видиш с близък в десет сутринта или десет вечерта, ако за него времето така или иначе е спряло и няма други ангажименти.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Юли 14, 2009 8:14 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 05, 2009 9:59 pm
Мнения: 3777
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
страх ме е да не проваля една мечта

_________________
Не се страхувай от съвършенството. Никога няма да го достигнеш.
С. Дали


Нед Яну 31, 2010 1:11 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
Елена написа:
страх ме е да не проваля една мечта

Боже!Обичам си говоря с теб Лунно момиче.

И да те успокоя-докато този страх е в теб,вероятността за провал е нулева! :dance:

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Нед Яну 31, 2010 1:36 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
и какво ще стане ако се провали мечтата?!
една провалена мечта просто... като много други
нима ако сбъдваме всички мечти, сме по-щастливи?!
някак не ми се връзват на мен двете думи "мечта" и "страх"
виж "обич" и "мечта" са си лика-прилика
давай с обич, Ленси и... каквото стане 8-)

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Нед Яну 31, 2010 6:49 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Страховете, когато споделим и приемем...
Хората сме измерими същества, Нел. Мечтата започва да зрее, да набъбва...и съвсем естествено започваме да копнеем да я изживеем. И тогава идва ред на страховете. Защото си даваме сметка колко несигурно е въплъщението на една мечта. И колкото повече натежават фактите към нейната несъвместимост с реалността, толкова по-болезнено става усещането, че ни се изплъзва. Има мечти, чиито провал ни съпътства като незарастваща рана до края на живота. Никой не знае преди да е минало време.
А престави си какъв ужас е усещането, че се превръщаш в палача на нечия мечта. Каква вина е това.

_________________
i`m gonna tell God everything


Нед Яну 31, 2010 9:31 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 46 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov