Последно посещение: Вто Окт 17, 2017 5:43 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Окт 17, 2017 5:43 am




 [ 36 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Синдромът " Аз съм господ" 
Автор Съобщение

Регистриран на: Съб Дек 20, 2008 10:28 pm
Мнения: 134
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Миранда написа:
Да ви кажа, това за нарцисизма (в патологичната му форма) не ме тревожи толкова, колкото израстването на едно по-егоистично поколение, по моите наблюдения. Някой вижда ли същото?
Хората на моята възраст, с които най-често общувам, са по-скоро заинтересовани от възможностите за собствена изява и добри доходи в бъдеще. Темата за парите е дълга, а не съм сигурна дали това е проява на отговорност към собствения живот... Но бидейки пълен егоист/егоцентрик (така и не научих разликата) - коя съм аз, че да ги съдя? :lol:
Vital написа:
Напоследък имам стряскащо много контакти с тинейджъри. И стряскащо-огромна е потребността им да споделят всичко и докрай почти с непозната, на фона на стряскащо-огромната незаинтересованост на света от тях.
Мда, тази потребност ми е позната от опит. Вероятно има и психологически момент - по-лесното споделяне с непознат...

И тъй като забелязвам, че успешно скачате от аспект в аспект на тази тема, ще завъртя малко нещата и към човека като цяло. Нейде из темите Дрийми ме помоли да пусна едно есе, което писах по филма 'Барака' и само заради това ще го пусна. Единствените насоки, които учителят ни даде, преди да ни пусне откъси от филма, бяха, че трябва да измислим заглавие и мото на видеоматериала, да изкажем основната му идея (в максимум три изречения), отношението ни към тази идея и нашето решение на основния проблем. Не мога да претендирам нито за задълбоченост, нито за цялостност, защото се спрях на отделни откъси, но все пак...

Масовостта - път към (само)унищожение или към спасение?
'Има една планета, която се нуждае от твоята помощ.'
Гарет Ди Бел

Филмът 'Барака' прави своеобразен паралел между света на примитивите и този на индивидите, живеещи в съвременния тип общество. Заедно с това той подчертава непобедимата стихийност и същевременно идиличност на Майката природа, от която започва и с която свършва всичко.
В първата смислова част на филма са заснети хора, които се молят; изпадат в състояния, подобни на транс; извършват ритуали. Показани са сцени от живота на различни племена, в които те се подготвят за религиозните тайнства. За тяхното изпълнение наличието на голям брой индивиди е от значение, защото според Юнг "в по-голяма група от хора, свързани чрез особено състояние на духа и идентични един с друг, груповото преживяване става на по-дълбоко ниво на съзнанието, отколкото индивидуалното". Този факт се обяснява с голямата сугестивна мощ, която тълпата притежава. Извършването на такива обреди, продължава Юнг, за примитивите всъщност означава преживяване на различни митове, което от своя страна представлява душевния живот на първобитното племе. Чрез тези ритуали групата като такава постига едно по-високо ниво на съзнание, извършва своеобразно жертвоприношение и показва почитта и смирението си пред божеството, на което се кланя.
И докато в първата част на филма масовостта може да бъде разглеждана като необходимо условие, за да бъде преживяването достатъчно силно, то във втората част, описваща живота на съвременния човек, тя е по-скоро пречка за взимането на осмислени решения. Пътуването в метрото; колите по пътищата и сцените на светофари и по ескалатори изобразяват хиляди забързани хора, всеки от които представлява миниатюрна част от добре смазаната капиталистическа машина. Кадрите на манифактурно производство, заснети в няколко източни държави, всъщност не внушават никаква съзидателност, а напротив - те са по-скоро ориентирани само към физическото задоволяване на консуматорските потребности на най-хищния звяр - човека. Впечатляващ в контекста на тези сцени е безгласният вик на безпомощност на единиците, осъзнали безсмислието на този тип съществуване. Най-разтърсващите кадри от филма обаче за мен са тези, в които е показано как се развива индустрията с пилешко месо. Леонардо да Винчи неслучайно е казал: "Наистина човекът е цар на животните, защото неговата бруталност надминава тяхната." Връзката с природата, толкова силно усещаща се в живота на примитивите, днес е изгубена напълно, а човекът проявява наглостта и неблагоразумието да си въобразява, че няма нужда от нея. Мисленето му е дотолкова изкривено, че дори да се ужаси от това какво причинява на животните заради собствените си прищевки, този проблясък ще угасне за кратко и ден по-късно той ще отиде в магазина или в KFC, продължавайки да бъде част от тази жестокост. В този контекст вегетарианците при всички положения са по-малко виновни от ядящите месо, но с бездействието си и те подпомагат бавното самоунищожаване на човешкия вид.
Апела на създателите на филма към всеки зрител аз откривам в кадъра на бавно пристъпващия сред останалите индивиди човек, който като че ли не бива забелязан. Тихият, но настоятелен звънец, който той бие, сякаш кънти безгласно: "Обратно към природата, обратно към природата..." Като своеобразна рамка на филма тя е представена като топос на успокоение и упование, където всяко живо същество може да постигне идилична хармония със себе си. Гледките на бушуващи водопади, високи върхове и кристално чисти езера изобразяват мощта на природата, както и идеята за нейната вечност във времевия континиум.
Проблемите за масовостта и чувството за превъзходство на човека над природата нямат универсално решение. Единственият начин нещо да се промени в по-добра посока според мен е съвременният живот да стане по-примитивен... Надали обаче са много хората, които имат воля да се откажат от удобствата и да отидат да живеят в гората като Хенри Дейвид Торо. Може би чак такова връщане назад не е нужно... А може би вече е твърде късно.

_________________
Приятелят... е там, за да не останеш сам, когато бурята вилнее с най-пълна сила.


Пет Юли 02, 2010 1:18 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Поздравления, Цвети. {}

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Пет Юли 02, 2010 8:07 am Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Цвети, несъмнено есето ти е в унисон с всичко, което се говори напоследък.
Говори се...
Призивът "Да се върнем към природата"(според мен) не бива да бъде разбиран твърде буквално, за да не населим и онези места, които все още пазят в себе си истинската красота, недоукрасена(унищожена) от нас(хората).
Да се върнем към природата за мен означава да се вгледаме в природата, да намерим отговорите си в нея. Там са и не са се променили. В природата всичко е свързано. Там няма антагонизъм, няма надпревара. Има една изградена, негласна йерархия, в която всяко нещо си има своето място и своето значение. Там тревата не иска да стане дърво, заекът-лисица, рибата-птица.

Най-големият ни проблем на нас хората е, че трудно осъзнаваме мястото си и непрекъснато се борим да докажем колко много сме велики. Страхливите великани. Това се ние.

Страх ни е да "видим" колко много сме малки и преходни и да изживеем мига си(живота) без да пречим на природата, налагайки върху нея своите виждания, мании, велики идеи...
Вегетарианци... месоядни... и в природата е така. Ами ако изведнъж всички станем вегетарианци? - Няма ли да опасем планетата с огромна скорост?
Скоро четох мнения на вегетарианци, които доволно обяснаваха как месоядните вонели на мърша. За мое голямо учудване никъде не прочетох месояден да твърди за вегетарианец, че мирише на говедо(да речем)
Има едно нещо, което древните са открили отдавна и то се нарича "среден път". Без крайности. Мъдростта на природата е непрекъсното пред очите ни, а ние... не я виждаме.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Последна промяна Nell на Пет Юли 02, 2010 11:31 am, променена общо 1 път



Пет Юли 02, 2010 10:20 am Профил Галерия на потребителя
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Цвети: "Хората на моята възраст, с които най-често общувам, са по-скоро заинтересовани от възможностите за собствена изява и добри доходи в бъдеще. Темата за парите е дълга, а не съм сигурна дали това е проява на отговорност към собствения живот... Но бидейки пълен егоист/егоцентрик (така и не научих разликата) - коя съм аз, че да ги съдя?"


Много хубаво, че се стремят към себеизява, времената станаха трудни. Въпросът е самоизявата да не се превръща в егоизъм и незаинтересованост към другите. :) И аз не съдя, такива ми са наблюденията, може би защото и времето, в което живеем е такова.




За есето
Браво, Цвети! :) Точно така е.
За съжаление аз не съм оптимист. Сега в модерните общества индивидуализацията е силна както никога. Виждаме го и у нас. Според мен, човечеството върви към самоунищожение, късно е, не можем да се върнем към природата. Много хора и организации правят усилия за това, но самата система е така устроена, че не можем да избягаме драстично от нея и да се върнем кам природата.

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Пет Юли 02, 2010 11:18 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Цвети, поздрав за есето! :roseforyou:
Поздрави и за учителя, който ви е дал тази задача.
пък аз се чудя какво заглавие бих си избрала за есето...
само с това не съм съгласна:
Единственият начин нещо да се промени в по-добра посока според мен е съвременният живот да стане по-примитивен...
Не, просто трябва да се научим повече да пазим природата,
btw. не мисля, че вегетарианците повече я опазват.



Нел, да, говорят, и не само напоследък, и ти хубаво си го казала :roseforyou:
и днес пак филм гледах - за златния тюлен, дето знаеше тайната как да живеем заедно с природата...
а Барака - не казва, показва , и след толкова показано, виждаш и дори и това, което не е...
точно както казваш- не за да се населим в, а да се вгледаме в природата, да си търсим въпросите и отговорите си в нея. и най-важното, да си я пазим!

макар да има много история в тях, всички кадри са от съвремието ни,
и... приех го като разходка из забележителни места по планетата ни, с мисълта: в този момент, когато гледам
какво става по малката ни земя....
не съм усетила призиви - остави ме да погледам, помисля
и да се питам и да си отговарям, ако мога ;)
аз не си мислех за "сугестивната мощ" (даже не съм се сетила за такавата дума :) ) на масовите ритуални сцени, а за приликите в ритуалите от толкова различни краища на света и хора, с толкова различен бит и свят
ето ти, Ракли, мой предразсъдък - за мен това е зомбиране... а и отнемащи ти свободата да избереш твоето си време за... а може би наистина е начин да си разменим и предадем един на друг мощна енергия? а после- заредени да продължим в индивидуалното?...
Благословени сме с нашата майка Земя :sun:
и като деца сме й неблагодарни :(
но И ние СМЕ природата
унищожаваме и себе си
...

ох, разхвърлях ли се много?

Засилих се да пиша тук, а ми хрумна направо в нова тема да се пренесем, та се отказах за утре, ама колкото пъти съм отлагала писането за утре- даже не мога да надникна ;)

тъй че другата тема друг път :satisfied:

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пон Юли 05, 2010 12:26 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Точно като мен, Дрийми. Постаянно отлагам за утре.
И затова предпочитам да се включа от работа на прибежки, защото като отложа и вечер седна изморена и с празна глава, чувствам как не мога да кажа нищо от това, което мисля, просто защото умората ме е превзела. А какво отлагам за всеки следващ ден от миналата седмица....е, няма да ти казвам. :lol:

Още в началото на страницата се познах в предпочитанията си, когато се налага да споделям нещо.

Аз също го правя по-лесно с непознати. Не зная коя точно е причината. Мога да изброя поне пет на първа идея.

А с наистина младите хора....понякога срещам трудности. Когато искат да се говорим сериозно, аз го правя, но по своя начин винаги вкарвам някакъв смях в разговора. Те още не могат да разберат, че шегата и самоиронията не означава, че не приемам насериозно разговора. Повечето се засягат. Искат да разговаряме с подобаващ тон. И не мога да обясня как цялата тази сериозно не ми се получава на фона на собствената ни ....Абе, малки сме.

А за ритуалите...донякъде се осланям на тях. Зависи от собствената убеденост. И личното усещане. Всичко е въпрос на мярка според мен. Като с всяко нещо в живота. Крайностите в крайна сметка ни погубват.

Ето, трябва да ставам вече. А тъкмо навлизам в мисълта си. Но пък важното е, че съм тук. За мен това се превръща в ритуал. :)

А за Цвети :roseforyou:

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юли 05, 2010 8:10 am Профил Галерия на потребителя
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
беее {} Ракли, и аз тъй ще опитвам вече, макар че много ме разсейват...

и сега дори, ама ако знаете колко усмихнато ме разсеяха... :D


тук и по темата за нарцисите щях да казвам...
ма нарцисите... Нел добре ги познава (поне познава такива, каквито и аз съм срещала) и няма да я повтарям :)

а с Виталка нещо не мога да се съглася
Vital написа:
За мен нарцисизмът често и предимно е въпрос на незрялост.

да, много малки деца се целуват в огледалото дори, защото толкова обичат собствения си образ там. Погледнете ги. Малките се обожават. Те се имат за велики и съвършени и са център на собствената си вселена.
но не това разбирам като нарцисизъм...

а това:
Цитат:
децата до 3 г. не играят с други деца, защото са си самодостатъчни и нямат нужда от приятели и и група.

просто не е вярно: напротив- оставено само то много скоро започва да се озърта...
и не малкото - големите не знаят как да си играят с него (или не искат :( )
а в компания с близки по възраст се разбират чудесно :)
беее {}

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Пон Юли 05, 2010 11:13 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Не е и нужно да си съгласна, Дрийми.


Просто моя опит и наблюдения са такива и провокират тези разсъждения.

Но наистина не виждам децата на 1 и 2 години да им прави впечатление има ли други деца наоколо и да се заиграват в група. За сметка на това пък следят възрастния да е до тях, особено този който си се грижи за тях.

Виж на три години вече положението се променя сериозно.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Юли 05, 2010 9:34 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Mermaid
Mermaid
Аватар

Регистриран на: Пон Дек 15, 2008 2:08 pm
Мнения: 3436
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
:D Не ходиш по детски площадки.

Беее... малките наистина чак групово-не се заиграват, но дори с техни си думички успяват да общуват, много смешно и забавно и се радват на своя си компания :)

а наистина след 3... пък особено след 5-6 някои вече стават много големи да играят с бебета (а може би точно в тях са посадени семенцата на нарцисите, ма добре, че не всички поникват ;))

_________________
А оставиш ли се да те опитомят, ще те и изядат - каза Малкият принц. Иванчо (Кулеков)


Вто Юли 06, 2010 10:13 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Съб Дек 20, 2008 10:28 pm
Мнения: 134
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Синдромът " Аз съм господ"
Нел, това за златната среда вероятно е полезно, но понякога ми се струва прекалено еднообразно... Или недостатъчно може би е по-точната дума. Да бе, знам я идеята за правенето на компромиси, ама... що трябва да правиш компромис, ако решението ти е по-добро от това на другия? Споменах ли, че съм инат? :lol: А конкретно за природата и унищожаването й си мисля, че трябва да има строги мерки... ако не е прекалено късно. По този повод имаше и Venera Project, разбрах за него от филма Цайтгайст. Хората се опитват да направят нещо, но са малко и като няма общо осъзнаване на нуждата от него (единият от проблемите, които си спомням, е липсата на петрол, но кой ли си мисли за това в ежедневието), няма и желание за промяна на статуквото по един доста, мисля, решителен начин. За призива съм съгласна иначе, то след пускането на лифта по Седемте езера... какво ли не може да се очаква... :mrgreen:

Миранда, нарочно не се включих към тази група, защото не съм фен нито на прекалената самоизява извън рамките на собствения микроегоизъм (ма е лесно човек да гледа от собствената камбанария само :lol:), нито на стремежа към добри доходи. Опитвам се да си вярвам, че има по-важни неща от тези... Сигурно не съм дорасла да разбера важността на... абе къде ми е доларчето от скайп? :lol: За промените и аз не съм оптимист, но още не съм направила опит да променя нещо, та вероятно е рано да взимам черните очила. А щом системата пречи - да изхвърлим системата...

Дриймчо, учителят ми наистина е невероятен. :) Под 'примитивен' имах предвид, макар малко изкривено да съм го изказала, прехвърлянето от коли на велосипеди и подобни неща. Желанието за задоволяване на собствените потребности (понякога всъщност не толкова значими, струва ми се) ескалира и това води до... извращения да го нарека. Това за сугестивната сила и Юнг го вкарах, за да покажа уж философска образованост :lol: , макар че книгата му за архетиповете и колективното несъзнавано я мъчих няколко месеца и пак не схванах доста неща... Напълно съм съгласна с това, че сами се унищожаваме. Тъкмо щях да се съглася и с Еракли за личното усещане при ритуалите и видях последното й изречение - 'Крайностите в крайна сметка ни погубват'. Че аз ако не съм наопаки на другите, няма да ми е интересно, бе! :lol: Пък кратък и интересен живот ми се струва по-заслужаващ си от дълъг и еднообразен... което не значи, че съм преодоляла страха си от смъртта, но това май е за друга тема.

_________________
Приятелят... е там, за да не останеш сам, когато бурята вилнее с най-пълна сила.


Сря Юли 14, 2010 4:32 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 36 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov