Последно посещение: Вто Сеп 26, 2017 7:38 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Сеп 26, 2017 7:38 am




 [ 166 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 17  Следваща
Кое ни прави малки 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Кое ни прави малки
ЕДНО СКЪСАНО ПРОЩАЛНО ПИСМО

Попита ме защо. Ще ти отговоря. Защото се уморих. Уморих се да живея в страната на малките кученца, на малките чувства, на малките удоволствия, в кучешката страна на малките мисли. Човек трябва да бъде доволен, а аз не желая. Не желая да изпитвам доволството на малкото кученце. Няма нищо по-гадно от малките кученца, които уплашени и задоволени, се завръщат от малките си кучешки приключения. Аз бях голямо куче. Ала не искам да съм и голямо куче, макар да е по-добре да си голямо куче, отколкото малко. Не съществува друг избор освен този между голямо куче и малко куче.
Бях голямо куче, защото измених на всички ви. Бях и малко куче, защото измених на себе си. В страната на малките кучета всички изменяме на себе си. В страната на малките кучета всички мечтаем за малки кучешки приключения. Ала от най-голямото приключение се боим всички. Малките кучета изпитват панически ужас от това да живеят чисто, от единственото приключение, което не е малко. Защото за малките кучета само средната мръсотия е нещо, заради което си струва да живеят. В страната на малките кучета неприличието е по-лошо от неморалността. Там не само, че само едно нещо е неморално: да искаш да сториш някому зло умишлено. Затова в страната на малките кучета пасивната злина се тачи повече от активната доброта.
В страната на малките кучета всички сме фалшиви. В страната на малките кучета правим всичко на шега. На шега подхвърляме на всички малки кучета трохи от чувствата си. На шега си казваме, че обичаме всяко кученце, което срещаме. Затова в страната на малките кучета никой не може да обича истински. Затова в страната на малките кучета няма нищо истинско. Дори фалшът там не е истински. В страната на малките кучета и мошениците играят фалшиво своята фалшива игра. В страната на малките кучета не се нуждаеш от убеждения. Затова и нямаш такива. А ако имаш, то е на шега, защото в страната на малките кучета всичко става на шега.
В страната на малките кучета по-старите кучета нямат какво да кажат на по-младите. А и да имаха какво да им кажат, все едно не биха посмели, защото в страната на малките кучета никой не вярва и на това, което сам казва. Дори лъжата не е истински лъжлива. В страната на малките кучета правдивите лъжат и лъжците говорят истината. Затова всичко е еднакво вярно и всичко е еднакво лъжливо. Всичко може да бъде доказано, както едното, така и другото, противоположното. Затова щяхме да вярваме и на двете, ако в страната на малките кучета въобще имаше някой, който да се осмелява да вярва.
В страната на малките кучета никой не е щастлив, но никой не е и нещастен. Единственото допустимо щастие е безразличието. Единствените допустими чувства са много малки. Единствените допустими мисли са още по-малки. Единствено красиви са най-дребничките чувства. В страната на малките кучета разумът никога не е красив. В страната на малките кучета никога не можеш да разбереш, че единственото, което пречи положението на малките кучета да бъде съвсем непоносимо, е това, че разсъдъкът на големите кучета може да го анализира.
В страната на малките кучета всеки щеше да живее както му се иска, ако само знаеше какво иска. Ала в страната на малките кучета никой не смее да вярва в желанието си, защото всеки знае за себе си, че е фалшив предател. В страната на малките кучета има само едно желание и то е желанието винаги да бъдеш някой друг. След като станеш друг, пак ти се иска да станеш още по-друг. В страната на малките кучета всичко е скоротечно. И камъните са скоротечни. Върху камъка на честността лежи камъкът на безчестието. И маските носят маски. Да си сложиш още една маска, се нарича демаскиране.
Страната на малките кучета е страна, в която се срамуваш да живееш. Ако не се считаше за срамно да умреш, мнозина биха предпочели да го сторят. И изобщо да се срамуваш е много срамно в страната на малките кучета.
За онзи, който се чувства зле в страната на малките кучета, единственото, което му остава, е да стане голямо куче. Единственото преимущество да бъдеш голямо куче в страната на малките кучета е това, че тогава не се срамуваш да умреш. От срама, че живее, не може да се спаси и едно голямо куче, да, още по-малко – едно голямо куче.
Какво всъщност попита?


из сборника с писма и есета на Дагерман

вероятно същия


Кое е това, което ни превръща всъщност в малки кучета?
Кога преставаме да се отстояваме и забравяме мечтите си?
Кога загърбваме баира и се отдаваме на течението?
Кое е това, което има тази сила да ни смали?
Кое?

_________________
i`m gonna tell God everything


Съб Дек 13, 2008 3:12 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
Вярата.
Как можеш да си голям, да се отстояваш и да бъдеш силен без вяра.
Не, мани религиозностите.
Ами простата вяра, че нещо ще стане.
Ето, правиш – това и това, ще получиш –това и това.
Рецепта.
Когато не знаеш съставките, не знаеш пропорциите се чувстваш тъп.
Когато си тъп, вярата отлита.
Остава ти само смущението.
Смутеното е маааалко.
Нищооожно.
Невзрааачно.
Кофти е да си малък.

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Нед Дек 21, 2008 1:58 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 10:08 pm
Мнения: 6
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
Не съм съгласна. Вярата не е 2 + 2, дори 4 не е.


Съставки има рецептата, а вярата има... Не, вярата никого не притежава. Ако някой мисли, че вярата го притежава, то със сигурност е станал съставка в нечия рецепта.



Ние притежаваме вярата. Или не я притежаваме.



Вярата е като любовта. Или я имаш, или не. Средно положение няма.



Ако мислиш, че си малък, нека така да е. Нима е от значение това, което си видял като свое отражение в локвата край пътя? Да, ти наистина си малък пред Леонардо да Винчи, пред Айнщайн, пред Толстой или Шекспир. Но това е по човешките мерки и теглилки, в които има ингредиенти и грамаж. Това е в локвата. В очите на този, който те обича, ти си колос, великан, исполин. За него ти си цялата вселена.



Случва се понякога да се усетиш жалък, ненужен, непотребен. Всеки минава по тази усойна пътечка. Някои по веднъж, други по много пъти. Веднъж, като си влачех краката по голите й камънаци, насреща видях очите на дъщерите си, очите на мама, на татко, на баба. Огледах се и видях не един пигмей, не един дребен крастав помияр, а човек. Съвсем истински, усмихнат, можещ, щастлив. Е, не помогна особено бързо да отърся образа на проскубано псе, но даде надеждата, че картинката с помияра може и да не е от твоя филм. Че си го видял в неправилното огледало на крайпътната мръсна локва. А те, мръсните локви само мръсотии и показват, такава им е работата.



После разбрах и друго. За да можеш да се видиш в очите на другите, първо трябва да позволиш те да се огледат в твоите. И когато погледнат в очите ти, да се видят красиви, истински, големи, значими и единствени. Човек решава сам за себе си дали очите му да бъдат кристално чисти езера или крайпътни мръсни локви.


Нед Дек 21, 2008 10:45 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
въпросът има и друг смисъл и предпочитам да помисля именно върху него.
малка ме прави голямата ръка на добрия ми приятел.

когато ме погали по главата, чувствам се най-малкото дете на земята.

малка съм в обятията му, до голямото му сърце, бумкащо на ухото ми...

малка ме прави неговата грижовност.

когато ми купува мляко, чувствам се много малка.

когато ми се кара, че съм с летни обувки, а навън е студено..

когато ми хапе носа...

хубаво е да си Нечий малък.

_________________
Some people live their dreams...


Пон Дек 22, 2008 4:34 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
И аз не съм съгласен.
Що ли?
Щото зави грешно.
Гледат, а не виждат....
Ще поясня и много ще съм несъгласен.
Малък си пред кой?
Единствено и само пред това, което и който е важен за теб.
Нека го напиша пак.
Само пред, което и който е важен за теб.
Останалото е пейзаж.
Нима може да си по-малък от пейзажа?
Няма начин.
Човек бил толкова голям колкото големи били мечтите му.
Глупости.
Моите са простички.
Дребни дори.
Та какво е Шекспир, Леонардо или... какво е?
Че какво е бог?
Представяш ли си... не, не, ти само си представи – ражда се Шкспирчо, малък и неуверин и той казва ебаси никога няма да пиша като Марлоу!
Кой е Шекспир пред мен?
Кой е толстой?
Ван Гог?
Йожен Сю?
Маркс?
Папата?
Бог?
Имена.
Нищо повече.
Някои от тях харесваш или не.
Те нямат общо с вярата ти.
Вярата ти е избор... тошо така.
Ский ся, не съм Буда или пророк неам си кой, обаче очите на, който държиш те правят голям.
Защото твоята вяра е някъде там.
И във тях и във теб си самия.
Ето детето ти те гледа, глада те с присмех, гледа те чуждо, гледа те сякаш го е срам от теб.
Тогава?
Каква е рецептата?
Ти вярваш, обичаш и гледаш това дете.
Или то отвръща очи?
Тогава си мноооого малък.
Нещо не си свършил.
Обстоятелства или путки майни проблема е в теб.
ТИ!
Точно ти си бил през цялото време там и очи някога гледащи те с любов сега не поглеждат към теб.
Малък си.
А изправи се.
Внасят ти срам.
А ти винаги трябва да си... да нали, като те погледнат хората които обичаш, да не се срамуват от те.
Ти никога не си губила вярата си.
Говориш за дреболии.
Нещо което гледаш с любов и твоя живот да е отвратено от теб.
Дори целия свят да е в краката ти.
Малък си, толкова малък.

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пон Дек 22, 2008 4:34 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 8:37 am
Мнения: 1826
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
ааа, не е така!
аз като се огледам в очите на любимия, се виждам бебе!

_________________
Some people live their dreams...


Пон Дек 22, 2008 4:45 am Профил
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
Ти си щастлив човек.
Поднасям ти ино парче за добрутру.

Маа му стара мноо рано ставаш.




_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Пон Дек 22, 2008 4:56 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Кое ни прави малки

Вероятно това е друга вяра. Тази, която ни държи в деня и нощта. Не пред вратите на Рая. Като малко частица от нея. Очите, които са те гледали с любов се отвръщат от теб. Това те прави малък. Много малък. Защото тези очи още не са станали локва край пътя. Те са ти огледалото. Те са това, в което ти се оглеждаш и измерваш. Ти си ги направил големи. Защото за теб нещата, на които държиш са големи. Не си вярвал, че си толкова нищожен, че да държиш на дребни нещица. И това, което цениш в един момент те прескача и подминава. Тогава ставаш малък. Осъзнаваш колко си малък. Добре, твоето огледало е просто локва край пътя. Разбираш, че си сгрешил. Ч е това е някакво дребно, зловредно и нищожно огледало. Мъничко някакво. И изведнъж осъзнаваш, че това мъничко нищожество край пътя, не те отразява. И си задаваш въпроса – щом това дребно куче ме презира, какво съм всъщност аз? Нещо по-дребно от дребното? Там е само нищото. И застиваш пред този извод, защото ти трябва време, много време да го проумееш.
Мария Кюри е голяма. Безспорно. Аз съм нищожна пред нея. Но я да дойде да застане до мен и да видим къде е до мен в съревнованието за някои други неща. давам си сметка как може да звучи от страни. Но съм достатъчно възрастна, за да зная, че голямото и малкото се измерват по толкова различни начини. Подлеца е малък в общите представи. А онзи падналия, който отказва да се изправи, за да продължи живота си на малко куче, малък ли е в слабостта си или е голям в отказа си от нещо, което е в противовес на стойностите му.
Кое ни прави малки?
Знам едно със сигурност. Когато обичаме като малки деца, тогава сме много, много големи.
А малки могат да ни направят толкова много неща. дори не се сещам за повечето. Сигурно защото не съм се сблъсквала още с тях.

Пп Ноууууу, не това малък бре!!! Този малък е друг, не е дребния помияр.
Този малък е...друг. :D

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Дек 26, 2008 6:14 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
точно пълното ми отчание, паниката от ненамирането на вярата ми някъде из моите безбройни чекмеджета и джобове по самата мен може да ме смали за части от секундата до пълно изгубване...


...но да си призная това често ме връща към самата мен и ми припомня неизменната истина - прашинка съм... нищожна като прашинка и силна като прашинка, ненужна и необходима, незабележима и животоспасяваща... просто една от всички останали прашинки

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пет Дек 26, 2008 6:23 pm Профил Галерия на потребителя WWW

Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 10:08 pm
Мнения: 6
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Кое ни прави малки
Цъ, не става. Или ако трябва да се изразя най-точно, трябва да прозвучи като превода на not at all в един речник, където пишеше "въобще, хич, изобщо". Точно сега, след цял ден мотане в кухнята, след разните му там готини и не чак дотам неща, въобще, хич, изобщо не мога да проумея кво ми казваш, sladko_kote_f :mrgreen:


Че прочетох - прочетох, ама бая работи просто не разбрах, може би защото ударих два хапа от глава и мисля с намален капацитет. Но мернах нещо там за децата. Та...



Днес получих подарък за Нова година. Ще оставя настрана самия подарък, макар че наистина е безценен за мен. Ще спомена само картичката. Поздравителна картичка за Нова година, отгоре пише "Моей маме", отдолу "В Новый год мы все становимся чуть-чуть детьми..." (чуть-чуть значи мъничко) Вътре в картичката - "Мое детство было очень счастливым, потому что рядом всегда была ты - самая добрая и любящая мама. Я очень хочу, чтобы ты была здорова и счастлива. Целую тебя и обнимаю!"



"Моето детство беше много щастливо, защото винаги до мен беше ти - най-добрата и най-любящата мама."

Те това е - да се огледаш в очите на другите ;)

Няма никакво значение какво не си успял да свършиш. Така или иначе няма шанс да свършиш всичко на тази земя. Колкото и да се пънеш, пак като умираш, ще оставиш дузина вагона несвършена работа и неказани думи. И тогава какво? За себе си приемам, че след като така или иначе времето и възможностите ми са ограничени, то поне малкото, което мога да свърша, да го избирам сред нещата, които ми доставят удоволствие (не поглеждай в "Кама сутра", мисълта ми не клони натам :lol: ) и да го върша така, че да ми е кеф на мен самата.



Оф, трябва да ходя пак в кухнята. Бактън, писна ми вече. Толкова да мразя да готвя, ама по Нова година няма как да ми се размине.


Вто Дек 30, 2008 11:54 pm Профил
 [ 166 мнения ]  Отиди на страница 1, 2, 3, 4, 5 ... 17  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov