Последно посещение: Вто Юни 27, 2017 7:16 am Галерия Галерия   Дата и час: Вто Юни 27, 2017 7:16 am




 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща
Среднощни гости - българска митология 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Среднощни гости - българска митология
ДЕМОНИТЕ НА СЪДБАТА

Най-типични представители в българските народни вярвания това са ОРИСНИЦИТЕ.

Те са три жени на различна възраст, които в третия ден на раждането на детето предричат неговата съдба. Някъде ги наричат реченици, наръчници и т.н.

В своите функции орисниците напомнят пророците от християнската религия, но са низш персонаж. Според вярванията орисниците са приносители на повелята на по-висша сила, каквато е Господ. Той определя положението на новороденото. Това ставало по своебразно справедлив начин – отговорът на Господ, когато го известят за раждането на бебе, е винаги един: „Да бъде така, както съм Аз сега.” А всяка вечер, както се вярва, Господ седи пред различни трапези – богата, бедна и по-бедна. Като краен резултат еднаквият отговор не определя еднакви съдби.

По отношение на житейския път на новороденото – продължителност на живота, женитба и тн, решаваща дума имат орисниците, и то по-специално третата.

Наричането на съдбата започва най-младата, добавя средната, но определя третата. Това, което каже тя, е окончателно и то се записва на черепа на новороденото Последното наричане никой не е в състояние да отмени.
Орисниците са очаквани в дома на новороденото. От тях не се боят както от други демони. Стремежът е да се подготви всичко в дома така, че орисниците да са доволни от посрещането и да отредят по-добър живот на новороденото.
Срещу третата вечер се подготвя питка, намазана с мед и се оставя за орисниците – най-често край огнището, защото се вярва, че те идват през комина. Нарежда се също сол, плодове, пари или наниз.

Някои от близките се случва да вижда или само чува орисниците, с което става свидетел на наричането. Според вярванията орисниците не винаги предричат добър живот, често те вещаят труден живот, а най-тежко се счита предричането новороденото да умре като се зажени, та да се разплачат две къщи.

КАЛУНКА И ОРИСНИЦИ

Димитровата майчица,
тя на Димитра думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
попитай, мама, булката,
булката бяла Калунка,
що по двор ходи и плаче
и черно носи под було?
Дали не си й на сърце,
или й малко нишанът,
или й мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици?
Ако и й мъчно, Димитре,
за нейни майка и баща,
за нейни верни дружчици -
да идем да ги доведем.
Димитър дума Калунки:
- Калунке, снощно венчило!
Що по двор ходиш и плачеш
и черно носиш под було?
Дали не съм ти на сърце,
или ти й малко нишанът,
или ти й мъчно, Калунке,
за твойте майка и баща,
за твои верни дружчици,
дружчици, близки комшийки?
Ако ти й мъчно, Калунке,
да идем да ги доведем!
Калунка дума Димитру:
- Димитре, снощно венчило,
не ми е мъчно за нищо,
най кога съм се родила,
три жени у нас дойдоха,
три жени, три орисници.
Първата дума, орисва:
"Хайде да земем детето!"
Втората дума, орисва:
"Хайде да земем майка му!"
Третата дума, орисва:
"Да не земаме детето,
нито да земем майка му -
нека го гледа, отгледа,
да расте, да си порасте,
мама й да я ожени,
три дни под було да ходи -
тогива да я земеме,
та да разплачем две майки
и да зачерним два дома."
Ний като бехме в черкова,
в черкова на венчилото,
трите срещу ни седяха
и си главите въртяха,
една си друга думаха:
"Ще вземем булка под було!"
Току Калунка издума
и се от душа отдели.
Викна мама й да плаче:
- Калунке, дъще Калунке,
затуй ли съм те хранила,
хранила и отгледала,
три дни под було да ходиш!
Разплакали се две майки,
зачернили се два дома,
разделили се две млади.


Общата представа за орисниците е, че са жестоки.

Тези персонажи съществуват и във вярванията на другите славянски народи, а също така и при гърците – роженци, при гърците мойра и др.

Има обаче и мъжки такъв – орисник, наръчник.
Неговият образ е разпространен предимно в селищата от Странджа и сред преселнишкото тракийско население.
Представата за него е като за висок, слаб мъж с голяма брада.
При сърбите е Усад, а при руснаците Род.




Димитър Казаков – Нерон, Орисници, Музей за резбарско и зографско изкуство гр. Трявна

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Яну 08, 2009 4:20 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
Самовили, вили




Те живеят по високите планински руди рудини (поляни), край планинските неначнати езера, под сянката на витките елхи. Те се къпят в езерата, играят хоро по тяхното хоролище и ярят, бръзят своите хвърковати коне по своите виролища и мятат своите стрели.

Конете им са "сур-елени", които елени са от друг род, а не от обикновените, защото са крилати, имат криле и хвърчат.

Самовилите носят бяло облекло: бяла риза, много тънка, като санка, през която прозира снагата им, а опасани са със зуница (опас), която има цвета на дъгата, но само че зеленият цвят е по-голям и бие много на очите. Косите им са руси, светли и много дълги, та като летят или ходят, веят се далече във въздуха. На главата си носят венец от самодивско цвете, с който венец омагьосват или бильосват юнаците. Под мишниците си имат леки криле, с помощта на които могат да хвърчат; хвърченето им е леко, като кога духа тих ветрец, наречен полибник. Те летят всякога на групи, много рядко играят сами. На групи се и къпят, на групи си отпочиват под елхите и играят. Никога песните не споминят сама самовила или вила. Когато ще отидат по-далече или когато ще се борят с някой юнак, те възсядат сур-елени, които им служат са коне, само че тия елени са хвърковати, с криле. Ето как нашите песни рисуват самовилите, възседнали на елени:

И си язди сур-елена,
Сур елена шестокрилец;
Стремени й зелен гущер,
Юзда й люта змия,
Я камшик й усойница.

Но има елени с още повече крила:

Яздили са до три вили,
До три вили самовили,
Сур-елени хвърковати.
Първи елен шестокрилец,
Други елен деветокрилец,
А пък трети дванайсетокрилец.
Него язди Гюргя вила,
Най-млада най-пальива.


Красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават трудно достъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.



За САМОВИЛИТЕ се вярва, че се появяват от преждевременно умрели млади невести и девойки, често удавени.
Станали самодиви или вили те носят бяло облекло - бяла риза, много тънка, като сянка, и са опасани със зуница (опас), която има цвета на дъгата, само че зеленият цвят е по-голям и бие най-много на очи.
На главата си носят венец от самодивско цвете, с който омагьосват или бильосват.
Те летят почти всякога на групи, много рядко сами.


Стана-самовила, която се възпява всякога "тънка Стана", "златнокрила", била посестрима и другарка само на свирците и кавалджиите и песнопойките.

Дена-самовила била посестрима и другарка на юнаците-ратоборци.

Радка-самовила била посестрима на овчарите и пастирите.

Магда-самовила била посестрима на билярките, които събират самовилските билки за лекуване на магии. Тя има своя градина с всякакви билки, с които лекува всякакви болки. Има билка или цвете самовилско, с което и мъртъв човек възкръсва, ако се полее с водата, в която е варено туй цвете. Тя имала билка, с която можала да подмлади човека. Тя знаела още дека има жива вода и само тя можела да земе от тая вода.

Смита-самовила е посестрима на дърварите, на горите.

Има още самовили: Димна-юда, най-старата самовила, Ирина-самовила, Ангелина-самовила, Вида-самовила, Стойна-самовила, Гермеруда-самовила, Гюра-самовила и Гюрга-самовила, която е най-маладата от всичките самовили и най-немирната, най-дяволитата и най-палавата за юнаците и момците. Повечето от тия изброени самовили са били съпруги-жени на нашите юнаци, раждали са деца и после пак избягвали в планините.

Самовилите се хранят с бял хляб и мед, а пият бяла медовина, която събират от сърцето на овошките.

из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.

Урадисването е болест, която обикновено се свързва със самодивите. Вярва се, че те наказват хората с това, ако прегрешат пред тях – ако стъпят на самодивската им трапеза или ако минат през хорището им., или нещо подобно.
Ето и един разказ от с. Левка в тази връзка:

Моя вуйчо и аз отиваме да мелим брашно на воденицата. Ужким са съмнее веке, ай да отиваме. Убаво, ма една квачка с пиленца заедно, мотае се във воловете.
- Бех, тая квачка, кво са мотае тука!
Па то не е квачка, то е самодивка! Га отидохме на воденицата:
- Уйко, ми тя устата ти крива!
- А, крива – вика. – Тва не беше квачка там – вика, - га вървяхме. Това е било самодивски работи. Лоши духове, урама, урама.
Урадисан. На лошо място урадисан. Тва са казва урама.
Ха, така!

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Яну 19, 2009 10:16 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.


Вещицата е лош дух, въплътен в лоша жена, която живее, но чрез силата на тоя дух тя тоже в един вид дух. Жена вещица хвърчи, преобразява се на гъска, куче, вълк и пр.; тя не се събира с никого, живее край реки в пусти места и тамо се занимава с магии, за да прави пакости на хората.

Една жена става вещица чрез силата на лош дух или дявола.

Вещица става само лоша жена: курва, сводница и родена с нишан или пък мъртвородена, а после с надуване съживена.

За да стане една жена вещица, трябва да бъде отродена, т.е. да не ражда вече, да е прехвърлила 50-те г.; става и по-млада, ако е бездетка.

За да стане вещица, трябва да извърши следното:

На велики четвъртък зима първото яйце, което е снесено от черна кокошка, и то ако е снесено много рано, преди слънце. Това яйце ще носи под мишницата си, додето се излупи. Пиленцето трябва да бъде също като майка си черно: ако е бяло сиво, червено - не става. Това пиленце заколва на пусто огнище, като се съблече гола-голеничка, и с тая кръв ще намаже всичките стави на снагата си, т.е. всичките места, дето снагата на човека се превива: на краката, на коленете, на кълките, на ръцете, на пръстите, лакътя, рамото, шията и пр. После се облича в нова никога необличана или новоскроена и ушита риза; и така с кръвта престоява 40 дни; после пак в потайна доба отив при някоя воденица опачница или левак, в която витлото се обръща наопаки - наляво; тая воденица е обикновено с едно витло. И тука под воденицата, под самото витло се окъпва и измива. После пак гола-голеничка, отива на керепа или при яза на същата воденица и се полива с приготвени самовилски билки, сварени в ново гърне на пусто огнище и на огън от бял бодил. Тук тя се вече предава на дяволаи като се полее с тия самовилски билки, дяволът става за нея видим. Тя се разговаря с него, получава поука и като се чуят първи петли, тя се връща у дома си, но вече не обикновена жена, а вещица.


Тая жена-вещица сега със силата на дявола може да става същество свръхчовек: може да познава всичко, що има да става занапред; може да познава кой какво е направил, какво има да му стане дори и какво мисли. Може да лекува всички болести; със силата намагиите си тя може да навежда на човека разно болести, премеждия и напасти, дори и да го умори, а може и противното: да пропъдва разни болести от човека, да отстранява премеждия и напасти и да дига от легло най-опасно заболелия. Може със силата на своите магии да отдели мъж от жена или пак да ги събере.; може да направи, щото по една мома момците да лудеят, а и противното: никой да я не погледва, всеки да бяга от нея. Може да преобразява момък на елен, мома на кошута и обратното: да повръща пак в първия человечески образ преправените такива. Със силата на магиите тя може: да сваля месеца, да докарва дъжд, па дори и наводнение или да прави суша. Може да обира млякото от стадото, житото от нивите. С една дума, може да върши всичко що поиска.

Такива вещици според народното вярване се познавали по това, че устните и снагата им са покрити с черно-модри петна, на пулове.

Вещицата вечер лягала и запивала; щом заспи, душата й излизала, а трупът й остаял като мъртъв, само че слабо дишал. Душата в образа на жълто-черна пеперуда, наречена тоже вещица, лети цяла нощ и когото срещне или доближи, изпива го. Особено налитала на деца бозайничета и на хора, които лятно време спят вънка на двора или под кошовете.

Така хвърчи, додето пропеят първи петли. Щом пропеят петлите, душата й се връща в тялото и го оживлява.

Ако обаче в това време някой обърне трупа й, душата, като се върне, не може да го познае и не влиза и трупът остая завинаги, мъртъв, а душата се скита като нечист дух в образа на жълто-черна или тъмночервена пеперуда и остая вещица. Ето защо човеците бягат от тия пеперуди и ги убиват, като вярват, че те са вещици. Когато хвърчи в образа на пеперуда, вещицата се вижда като огън или пламък и оттамо се познава, че не е пеперуда, а вещица.

Всяка вещица обаче не става пеперуда. Вещицата още може да става невидима и да се претваря на разни животни: гъска, куче, вълк и пр. "Така видиш, че иде жена насреща ти, но тутакси не видиш нищо, а после малко хвърчи гъска около тебе или куче се изправи на пътя и лае, или вълк и клоцка със зъбите си срещу тебе" - казват баба Вида, с.Стакьовци и баба Пена Ристова, с.Стубел.



От моите лични изследвания аз се срещнах с тия конкретни случаи. Вещици са били: Тодора и Мицка в с. Крива бара, Стойна в с. Ковачевица, Цонка в ц. Комощица, Пена в с. Толовица, Дуда в с. Вълчедръм, Камена в с. Василовци - всички в Ломско, и др. в други околии.

Вещиците се наричат още магьосници, бродници, билярки:

Майка ти вещицата,
Мама ти магьосницата,
Мама ти бродницата,
Мама ти билярката,
Що знае много магии;
Що знае биле всякакво,
Тя омая младо и старо -


се пее в песента, дето момъкът упреква любовницата си, че го омагьосала, омаяла, бильосала, та лудее по нея.

Бродници са, които бродят нощно време по вирове и пусти воденици и се дружат с дяволи и самовили.

Магьосници са, които правят магии.

А всички са вещици.

Вещиците се рисуват в народните приказки, че обитават в пусти места, край реки и че имат общение с дяволите и самодивите. Те имат пиленца, които не са обикновени пиленца, а змийчета. Те могат да правят всичко.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Яну 20, 2009 2:25 pm Профил Галерия на потребителя
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
Вещици, вампири, таласъми


В предхристиянските вярвания на българите съществуват множество фантастични същества. Като много от древните религии, така и в религиозните представи на древните българи е залегнала философията на дуализма. В нашите митологични представи ясно се различават добри и лоши свръхестествени същества. Този дуализъм е характерен не само за древните религиозни практики, но и за много от съвременните религии в това число и християнството.
Въпреки приетото от българите и изповядвано и днес хпистиянство, то те не променят изцяло своите религиозни възгледи от предхристиянския си период. Самата българска православна църква възприема много нашите езически традиции, поради това източното православие става достъпно за народа ни. Съществуващите до този момент религиозни представи на българите оказват влияние и върху неговия фолклор и народен календар.
Непосредствено след Рождество Христово според народните вярвания започват тъй наречените Мръсни или Погани дни. Те траят до Богоявление ( Йордановден ) – 6.01.
Пак според тези вярвания, през този период се активират всички лоши сили. Те излизат след залез слънце и се изчезват при първи петли ( около 3 часа сунтринтта ). От полунощ до първи петли ходят различни духове. Някои от тях като караконджоло са пакостливи, но не насят трайни вреди на човека. Народа ги рисува, като получовеци, полуконе. Според народното поверие от главата до предните си крака каракоджоло има човешки черти, а другата половина неговото тяло има външните белези на коня. Но освен копита и конска опашка този дух има и криле с които хвърчи. Старите хора са вярвали, че ако случайно човек замръкне и не дай боже той да е на път, то караконджоло го възсядал. Той не напуска човека докато не пропеят първи петли, тогава този дух губи своята сила.
Освен караконджоло в нощите след Коледа бродят и други сили. За разлика получовека каракнджоло те са зли духове, които вредят повече на хората. В тези нощи навън ходят вещици, вампири, нави, таласъми и други. Те в повечето случаи причиняват смърт на обикновенния човек.
Старите хора смятат, че вещица става тази жена, която е минала 50 години. Тя може да е стара мома, бездетка или вдовица. За да стане вещица, тя трабва да вземе на Велики четвъртък първото снесено от черна кокошка яйце. То трябва да е снесено преди изгрев слънце. След като го вземе тя го слага под мижниците си докато се излюпи. Тогава пилето се коли на пусто огнище. С неговата кръв бъдещата вещица си намазва тялото. Тя не се къпи в продължение на 40 дена. Когато изтече този срок, тя се изкъпва в след полунощ в опачница ( воденица, чието ветло се обръща на обратно ). Малко по-късно тя отново идва на същото място, където се полива със специални билки, които народа нарича самодивски. Те също биват сварени на пусто огнище.
Едва след тези действия тя получава силата да прави и разваля магии. Според народните вярвания, след като приключи с тези ритуали,вещицата от този момент на татък придава душата си на дявола. От него получават тази сила. Те вече получават познания за всички болести и билки. Освен това тези жени могат не само да лекуват. В същото време вещиците могат и да причинят и смърт на даден човек.
Освен от вещиците хората се страхували и от вампирите, навите и таласъмите. За разлика от вещиците, вампирите, навите и таласъмите произлизат от вече починали хора.
Когато един човек почине и неговото тяло бива прескочено от животно, то той се превръща във вампир. Но в такива се прещат и тези хора, които са умрели от насилсвена смърт или от дълбока старост. Вампири или плътеници се превръщат и хората, които не са приели светото кръщене, и които не са погребани прикадени. Това важи и за тези които са погребани неокъпани.
Старите хора смятат, че вампира е въплатената душа или сянка на човека. Тя броди през нощтта и прави пакости, през първите 40 дни от смъртта на човека. Тази сянка излиза след полунощ и изчезва при първи петли. Но ако през това време не е убита, нейната мощ се усилва и тя започва да броди и през деня. Това обикновено е душата на човек, който преживе е натрупал много грехове.
След като минат тези 40 дни сянката или душата на починалия се оплътява и приема образа на човека преди неговата смърт. Това нещо старите хора наричат укостяване. Самите вампири имат същата структора на тялото, като живите хора, но те нямат кости. Те имат хрущяли. Тези вампирясали хора водят обикновен живот и могат да се женят. Децата на вампирите или плътениците се наричат глогове. Единствено те ги виждат и могат да убият вампирите. Но за да бъде убит един вампир човека не трябва да е само негово дете, но самия глог трябва да е заченат и роден в събота.
През тези зимни нощи наред с кароконджоло, вещиците и вампирите на вън бродят нави и таласъми. Въпреки че и навите, и таласъмите са сръхестествени същества, то представата на старите българи за тях е различна.
Обикновено хората си представят навите като малки голи пилета. Тези пилета са душите на починалите насилствено преди и след раждане деца. Такива са и починалите некръстени деца.
Както при вампирясалите хора, така и душите на самите нави бродят и се мъчат. Те постоянно търсят своята майка за да и напокостят за това, което им е сторила. По този начин навите си отмъщават. Тяхното отмъщение застига не само собствените им майки, но и всяка бременна жена или родилка. За това народа предприема различни начини за предпазване на бъдещите майки и на жените, които вече са станали такива.
За разлика от навите в представите на хората таласъмите имат човешки и животински образ.
В първия случай това се отнася към строителната практика да се зазидва сянка или чял човек в основите мост, чешма и други.
Народното поверие гласи, че ако се вгради сянката или тялото на даден човек, то моста или чешмата ще бъдат здрави. За да се вгради обаче сянката, всичко това трябва се направи на пладне и скришом от набелязания човек. Майстора тогава примерва с пръчка сянката на жертвата и я вгажда в основите. Човекът, чиято сянка е вградена умира след известно време. Всички лекове са безсилни пред това.
Зазиданата сянка или душа на вече починалия човек се мъчи. Тя може да излезе от своя затвор след 7-9 години, ако пък зазидания е бил грешен душата ( сянката ) му излиза едва след 32 години.
В началото вградената сянка илиза през ноща, като се явява в образа на починалия човек – мъж, жена или мома. Ако е жена или мома тя пее.
Освен , чрез лика на обречения човек, сянката приема и образи на разлини животни. Тя се появява под формата на някое животно, тогава когато покрай мястото където е зазидана случайно мине пътник. Това обикновено става след полунощ. Мислейки нещастния пътник за майстора, който и е причинил това зло, тя го убива.
Животните, в чийто образ се въплатява вградената сянка старите хора наричат таласъми.
Във втрория случай таласъмите народът ги представя като духове пазители на закопани съкровища. Те се явяват в образа на различни животни. Както зазиданата човешка сянка, така и духовете пазители на заровеното имане убиват хора. Тези таласъми убиват само хора, които при опит да се доберат до заровеното златно съкровище не са успели да изпълнят условията на човека, който го е закопал. Тъй като всяко имане е прокълнато, то може да бъде дадено на човека, който го е открил без последния да пострада при определени условия.
Пазителите на тези съкровища единствено не нападат сираци, тогава само златото се дава на такива хора. Единствено те могат да го ползват със здраве и щастие.
За да се предпазят именно от злите духове нашите предци предприемат редица предпазни мерки срещу тях. Най-широко разпространение има носенето на чесън в пазвата. Понеже този чеснов лук е от Бъднивечерската трапеза, то той е прикаден. Такъв чесън носят и коледарите в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа. Освен това коледарите преди да тръгнат изпиват прекадена вода от празничната трапеза, в която преди това са били сложени въглени от Бъдника. Така, че караконджоло и другите лоши сили не са могли да ги нападат.
Наред с тези предпазни мерки българите са използвали и различни видове билки, които имат магическа сила. Те също пропъждат злите сили.
В много от вярванията на българите се преплитат по стари представи за видимия и невидимия свят. Забелязват се реминисценции от древногръцката и тракийска религиозна система. Пример за това мога да посоча преставата на нашия народ за караконджоло. Образа на това сръхестествено същество много прилича на древногръцките сатири, които са полухора, полуконе. Те са спътници на боговете и най-вече на Дионис, които понякога правят различни пакости.
В нашите народни вярвания се срещат и елементи от религиозните вярвания на траки, гърци, египтяни и други в задгробния живот и за пътуването на душата в отвъдния свят. Това обаче не винаги е било гладко. Понякога тя е трябвало да извърви дълъг и мъчителен път пълен с препядствия за да намери покой.


Маринов, Димитър, Жива старина” Вярванията или суеверията на народа “ , Русе; 1891г., София, 2003г.; стр.308-320



Тази статия ми е скъп спомен от Нико.

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Фев 09, 2009 1:21 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
Самодиви, юди

Самодивите живеят по полето; в реките, край мостовете, във вировете, край чешми и кладенци; живеят още и в клисурите и пещерите. Есен си отиват в селото Змейково, а се връщат пролет. Те излизат нощно време, и то в потайна доба, и се къпят в реките, вировете, кладенците и чешмите и перат си ризите или по поляните играят хоро на самодивските игрища.

Те са женени или застарели моми.

Самодивите причиняват почти изключително само пакости на човеците.

Лятно време самодивите се намират навсякъде: по моравите, по гористите ниски места, поляните, кръстопътищата, под стрехите, при самодивските кладенци, а най-много под водениците и под мостовете.

Утрелените от тях човеци могат да бъдат лекувани само от самовилджии, специалисти по туй лекуване; ако са устрелени през Русалска неделя от самовили, самодиви или русалки, лекуват ги русалии (калушари).

Селото, в което живеят самовилите, самодивите, юдите и вилите, е на край свят и се казва Змейково. Тамо никой не може да отиде освен свраките. Свраките отиват в селото им и тамо вършат смил и после се връщат у нас. За селото им се отива през три планини и се стига на край свят.

из "Народна вяра и религиозни народни обичаи", Д. Маринов, 1994, БАН.

Самодивите са облечени с бели дрехи, с прозрачна бяла риза или бял сукман, златен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, но с преобладаване на зеления цвят. Много важен елемент от облеклото им е булото или бялото наметало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната сила – ако някой го открадне, те се превръщат в обикновени жени.
Косите им са червени и толкова дълги, че се качват на най-високите планини да се вчесват. Според някои вярвания самодивите имат и криле. Обичат да пеят. Свирят и играят хоро. Според вярванията те са били само жени, но гайдарят им е мъж. Среща се обаче и представата, че самодивите са били мъже и жени.

В Цариградски вестник,бр.221 от 16 април 1855г. – самодивите били видими и невидими. Видимите имат човешки образ. Женските в преизящна красота, мъжките в дивост и страшен вид. Силата на мъжките е в пояса, а на женските в роклята.
Самодивите напомнят хората – ядат, раждат деца, могат да се оженят. Хранят се с бял хляб, мед, бяла медовина, която събират от сърцевината на овошките, плодове,гъби. Пият само вода, не ядат свинско и лой, изобщо месо.

Мястото на което самодивите играят, се нарича игрище, тръкало, самодивско коло, орамие, хорище, пепелище, самовиляк, гяволско пепелище, самодивско хорище, самодивско хоро.

Това място обикновено не обраства с трева.

Самодивите са невидими свръхсетивни същества. Обикновено се чува само техният глас. Но според народните вярвания, те са видими за отделни хора – съботниците, родените в събота, особено в събота срещу задушница или преди Великден, в полунощ на Бъдни вечер, повтараци- (отбити и отново засукали), мешани (самодивски деца), родените през мръсните дни (дните от Бъдни вечер до Йорданов ден), на Велика събота.

Страхът от самодивите бил голям и хората избягвали да се оглеждат в огледало на свещ или в чист извор, в който се смятало, че се къпят тези същества.
Вярва се,че ако човек мине през техните места, заспи или само се спре там, той се разболява: ослепява, оглушава , осакатява. Много болести са свързани със самодивите. Многа хронически и неизлечими болести се приписват на тях. За самодивска болест се е смятала епилепсията, която народът наричал вонкашна, причинена от вонкашните, т.е. самодивите. Като предпазни мерки срещу самодиви се препоръчвало да се носи чесън, разни билки, кост от мъртва жена, змийска кожа и разни други ужаси за които не ми се пише. Защита естественно носи прекръстването, тамянът, светената вода, запалването на огън или дори на цигара.

Самодивите имат определено отношение към света на мъртвите. Те живеят на край света, където се е смятало, че се намира краят на човешката земя и започва другият свят. Техният празник приблизително съвпада с времето, когато според народните поверия душите на мъртвите трябва да се приберат, тъй като те са пуснати на свобода от Великден до Спасовден. Тогава са на земята и русалиите, които също са разновидност на самодивите. Времето около Петдесетница има пряка връзка с поверията към самодивите от една страна и с култа към покойните прадеди, от друга.


Вярата в самодивите постепено избледнява към средата на 19в.. Техният образ се запазва в народните песни.

Интересен е произходът на името – самодива (самовила,юда,русалия). Представката “сама” има подсилващо значение. Втората част на думата “дива”, често според някои автори се извежда от персийското прил. див, откъдето произлиза и турско – персийските думи – деф, дев, дявол, демон. Това не е твърде убедително, затова други автори приемат по-скоро, че “дива” идва от deiwo-s (бог), deiwa (богиня) от древнославянски. Което показва връзката на тези същества със славянската митология, т.е. дрревни езически богини. Това, че самодивите яздат елени, въоръжени са със стрели и лъкове, обитават високи планини и непроходими гори, води до връзката им с келтската богиня Епона (тя язди кон), образът на Артемида при траките, яздеща елен, славянската богиня на горите Джевана.

Може много да се говори и пише за тези прекрасни, но и страшни митологични създания.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Фев 19, 2009 2:19 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 6:42 pm
Мнения: 2661
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
Те ти булка спасов ден.
Ел, благодаря ти за самодивите :|

_________________
:inlove: IN LOVE :inlove:


Сря Фев 25, 2009 4:33 am Профил Галерия на потребителя
Princess
Princess
Аватар

Регистриран на: Пет Яну 09, 2009 10:47 am
Мнения: 6067
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
"Когато хвърчи в образа на пеперуда, вещицата се вижда като огън или пламък и оттамо се познава, че не е пеперуда, а вещица"


Сега разбрах защо мъжът ми ми казва ВЕЩИЦА.

_________________
Имай смелост да си служиш със собствения разум.


Сря Фев 25, 2009 10:06 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Съб Май 09, 2009 6:38 pm
Мнения: 1285
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
Като бях малък ме плашеха с дядо торбалан.

Направо се гордея, като гледам как уикито го свързва с богомислтвото, макар да ми прилича на въздух под налягане:
Цитат:
Торбалан е митологичен герой, с когото родителите в България плашат малките деца. Известен е с това, че ходи с торба на гърба, в която отнася непослушните деца. Произходът на мита е свързан, по всяка вероятност, с историята на богомилството (Виж, торбеши). Богомилските мисионери в Мала Азия били наричани от враждебната им официална църковна литература фундагиагити (фундаити), т.е. торбоносци, откъдето идва и прозвището торбеши (помаци). С подобни епитети били подигравани за посвещението си, заради което се отказвали от светския си живот и занаят, и се оставяли да бъдат хранени от последователите си. Наред с подигравките[1]. се популяризирали и различни клевети по техен адрес, най-предпочитаната от тях била да се представят като детеубийци или езичници, практикуващи кървави оргии и ритуални човешки жертвоприношения (Виж, бележките в статията за богомилите в Мала Азия)[2].


И си мечтаех да срещна и залюбя русалка:
Цитат:
Русалката в славянската митология е воден женски дух, сестра на самодивата, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност (виж Русалии).
Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.



И си мислех, че на тавана има караконджули:
Цитат:
Караконджул е фолклорно създание, което било плашело и вредяло на хората.
Думата има турски произход (казва се още - караконджо), но са навлезли трайно в българския език. Караконджулът наподобявал космат човек с голяма глава, рога, опашка, едно око и един крак. Според различни вярвания, бил наполовина човек - наполовина кон или да приемал облика на голо човече, куче, теле, или яре. Според някои поверия караконджулът живеел само през така наричаните от християните "мръсните дни" (от Бъдни вечер до Йордановден). Поради това месец януари се нарича "караконджов" месец.
Караконджулът живеел в пещери, реки, запустели воденици и места, където расте бръшлян. Според някои поверия той можел да се засели в тъмните или труднодостъпните места на фермата, подобно на таласъм (например на тавана или в плевнята). Той примамвал пътници и ги възсядал, хвърлял жертвите си от високи скали и дървета в дълбоки вирове, или ги разкъсвал между воденичните колела. Съществото злосторничило само нощем (до първи петли), след което изчезвало внезапно.

_________________


Съб Май 09, 2009 9:56 pm Профил
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
Спасовден наближава, Венци :)

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Май 11, 2009 9:45 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Среднощни гости - българска митология
Кикимора е образ от славянската митология.
На много места още у нас се вярва, че кикимора става духа на починало некръстенето дете.

Кикимората е малко дребничко същество с голяма глава, което се крие зад печката в дома.



Разбира се в уикипедия може да се прочете още инфо и по-различно, но аз избухнах в неудържим смях от именно горното определение, по изключително образно обяснено, по време на лекцията ни по Световни религии и митове. :satisfied: :satisfied: :satisfied:



А ето и от уикипедия:

В славянската митология кикимората е домашен женски дух , който едновременно помага и вреди на хората - всичко зависи от тях самите. Ако сте добра домакиня, Кикимора (известна и като Домница), ще ви помага с работата и ще праща добри сънища на децата ви; ако сте ленива, ще се всели в къщата ви като стенещ дух, децата ви ще са нервни и ще се будят посред нощ. Смята се, че първоначално кикимората е дух на починала възрастна жена в рода. В подкрепа на такова предположение е съставката „-мора“ в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

Основно кикимората се смята за дух на безпокойните сънища и кошмари. Пратена е в къщата от царството на мъртвите за определен срок. Има поверие, че кикиморите са некръстените или проклетите от майките деца. Отнасят се по-зле към мъжете, отколкото към жените. Въпреки всичко кикимората не е много опасна, не може да причини голямо зло на хората. Може да тревожи, да безпокои, да възбужда страх, но по-скоро предизвиква към себе си лошо отношение и насмешка.

Външен вид – появява се като мръсна, неугледна, дребна старица с дълъг нос и лош характер. Много рядко се среща и в образа на млада жена с дълга бяла риза и разпуснати коси.

Най-много кикиморите обичат да се заселват в къщи, построени в блатисти местности.

Сред някои славянски народи (Русия) се смята, че 17 март (4 март по стария стил) е подходящ ден за прогонване на кикимори. Трябва да се помете огнището, всички ъгли на стаята, мазето и да се каже: Излизай кикиморо, махай се бързо от моя дом, иначе ще те подгоня с железни пръти, ще те подпаля с буен огън, ще те залея с черна смола. Твърда е думата ми!”

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Мар 21, 2011 1:36 pm Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 13 мнения ]  Отиди на страница 1, 2  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov