Последно посещение: Нед Ное 19, 2017 9:42 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Ное 19, 2017 9:42 pm




 [ 106 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10, 11  Следваща
ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
из Езерни молитви - Св.Н.Велимирович


...Напразно говоря на безбожниците: насочете се към
Дървото на Живота и ще познаете повече от това,
което искахте да знаете. От дървото на познанието
дяволът ви прави стълба за подземния свят
.

...Жалостна е слепотата на синовете човешки, щом не
виждат силата и славата Божия. Птицата живее в
гората и не вижда гората. Рибата плува във водата
и не вижда водата. Къртицата рови под земята и не
вижда земята. Истина, жалостна е еднаквостта на
човека с птиците, рибите и къртиците.
Хората са като добитък: не обръщат внимание на
това което е в изобилие, а се блещят пред
рядкостите, пред изключенията
.

...До тих език и замислен ум се доближаваш,
годенико на душата ми, Душе Всесвети.
От говорлив език бягаш като лебед от бурно езеро
.
Като лебед плуваш по тишината на сърцето ми и
го правиш плодно
.
Съседи мои, престанете с вашата земна мъдрост.
Мъдростта се ражда, а не се прави. Както се
ражда Мъдростта у Бога, тъй се ражда и на
земята. Родената мъдрост прави всичко, но не се
прави.
С ум ли ще се хвалите, самохвалковци! Що е
вашият ум, ако не многознаене? Щом като много
знаете как не познахте миговете на чудесното
раждане на мъдростта у вас? Чувам ви понякога
да говорите за велики мисли, родени у вас
ненадейно и без да сте се трудили. Кой ги е родил,
многознайковци? Как тъй се родиха без баща, щом
признавате, че не вие сте им родители?

...Душо моя, всякогашна изненадо моя! Гледай: това,
което се е сбъднало веднъж на небето и на земята,
трябва да се сбъдне и у теб. Трябва да станеш
девица, за да заченеш Божията Мъдрост. Девица, за
да те помилва Божият Дух. Всички чудеса на небето
и земята са станали от Девица и Дух.
Девица ражда творческа мъдрост. От блудна жена
излиза ялово знание. Само Девица може да види
истината; блудна жена може да познае само тварите.



...




Е, бих го изцитирала целия, защото докосването до този текст ми е прекрасно преживяване, но ще си удължавам удоволствието на малки порции.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Юли 14, 2011 9:26 am Профил Галерия на потребителя WWW
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Цитат:
...Душо моя, всякогашна изненадо моя!

Гадже {}

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Чет Юли 14, 2011 12:17 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Сестрооооооооооооо! :bear: :bear: :bear:
Къв кеф, че те откривам в библиотека да четеш тихо. :lol: {}

Не че е много на място, но човек открива сред мъдрите думи и утеха по много въпроса.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Юли 14, 2011 4:02 pm Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Че тя не пречи на близалката бре.Библиотеката тва :pff:
Щъ смачкам сестро {} {} {} влагайки цялата си обич!

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Чет Юли 14, 2011 9:13 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Открих още един съвременен светец, за който ще ви копирам.
Особено ме вълнуват именно разказите за съвремените светци, защото опровергава налаганото отчаяние, че в днешния свят, няма такива хора и не може да се живее свято.




Архиепископ Йоан Максимович е роден на 4 юни 1896 г. в Южна Русия, село Адамовка, Харковска губерния. При светото си кръщение бил наречен Михаил, в чест на свети архангел Михаил. Още в детските си години се отличавал с дълбока религиозност, стоял нощем на молитва, усърдно събирал икони и църковни книги. Най-много от всичко обичал да чете житията на светиите. Малкият Михаил обикнал светиите от цялото си сърце, бил пропит от техния дух и започнал да живее като тях. Светият и праведен живот на детето направили силно впечатление на неговата френска гувернантка и тя приела Православие.
В годините след болшевишката революция, Михаил бил в Белград, където постъпил в богословския факултет на местния университет. През 1926 година той бил постриган от митрополит Антоний за монах с името Йоан. По това време епископ Николай (Велимирович), Охридски архиепископ, дал такава оценка на младия йеромонах: «Ако искате да видите жив светец, идете в Битоля при отец Йоан».

Отец Йоан се молил постоянно, постел, всеки ден служил Божествена Литургия и се причастявал. Той бил изключителен аскет – от деня на монашеското си пострижение не спял в легло. Понякога го намирали задрямал пред иконите. Вдъхновявал своето паство с високите християнски идеали, защото хората виждали колко необикновен е техният пастир. Неговата кротост и смирение напомняли за това, което разказват житията на великите пустинници и аскети. Отец Йоан бил рядък молитвеник. Той така се потапял в текстовете на молитвите, сякаш беседвал с Господ, с Пресвета Богородица, ангелите и светиите. Често служел бос.

През 1934 година йеромонах Йоан бил възведен в сан архиепископ, след което бил отправен в Шанхай, където по това време имало голяма руска диаспора. Младият владика обичал да посещава болните и вършел това ежедневно, като ги изповядвал и причастявал. Ако състоянието на болния било тежко, Владиката идвал при него по-често и дълго се молел при неговата постеля. Известни са многобройни случаи на изцеления по молитвите на светител Йоан Максимович.

С идването на комунистите в Китай, руснаците отново трябвало да бягат, главно през Филипините. През 1949 година на остров Тубабао, в лагера на международната организация на бежанците живеели повече от пет хиляди руснаци, преселници от Китай. Отровът се намирал на пътя на сезонните тайфуни, които преминават над този сектор на Тихия океан. В течение на 27 месеца от съществуването на лагера, той само веднъж е бил заплашван от ураган, но и тогава стихията изненадващо изменя посоката си и отминава острова. Когато един руснак споделил пред местните жители за страха си от тайфуните, те го успокоили, че няма за какво да се притеснява, защото “вашият светец благославя лагера ви всяка нощ в четирите посоки”.

Когато лагерът бил вече евакуиран, страшна буря връхлетява острова и съборила всички постройки.

Руснаците, които се намирали в разсеяние, виждали в лицето на Владика Йоан силен ходатай пред Бога. Свети Йоан се грижел истински за своето паство и правел за него дори невъзможното. Той сам пътувал до Вашингтон, за да договори преселването на бедните свои пасоми в Америка. По неговите молитви се извършило чудо – дори в американките закони били внесени поправки и по-голямата част от лагера на остров Тубабао – над 3000 души получили политическо убежище в САЩ, а останалите - в Австралия.

През 1951 година архиепископ Йоан бил назначен за управляващ архиерей в Западноевропейския Екзархат на Руската Православна църква зад граница. В Европа, а след това и в Сан Франциско от 1962 година, неговата мисионерска деятелност, основана на непрестанна молитва и чистота на православното учение, принесла обилни плодове.

Славата на Владиката се разпространявала както сред православните, така и сред другите християнски и нехристиянски изповедания. В една католическа църква в Париж, местният свещеник се опитвал да вдъхнови младежите с думите: “Вие търсите доказателства и казвате, че днес няма нито чудеса, нито светци. Защо да ви давам доказателства на теория, когато можете да видите с очите си по улиците на Париж да върви свети Йоан Босия?” Хората знаели за Владика Йоан в целия свят и го почитали много високо. В Париж диспечерът на железопътната гара, който очаквал идването му, задържал влака да не отпътува без “руския Архиепископ”. В много европейски болници знаели за този Епископ, който може да дойде и да се моли за умиращия през цялата нощ. Молели го да се помоли до леглото на тежко болния – независимо дали той е католик, протестант, православен или с друго изповедание, защото, когато се молел Владика Йоан, Бог бил милостив.

В парижката болница лежала болната Александра и предали на архиепископ Йоан за нея. Той изпратил бележка, че ще я посети и ще я причасти. Александра се намирала в общата палата, където имало около 50 души и тя си мислела какво ли ще кажат френските дами, щом видят православния епископ, облечен в износеното си избеляло расо, при това бос... Когато свети Йоан дошъл, французойката на близкото легло й казала: “Колко сте щастлива, че имате такъв духовник! Моята сестра живее във Версай и когато децата се разболеят, тя ги гони на улицата вън, откъдето често минава архиепископ Йоан и го моли да ги благослови. След като получат неговото благословение, те веднага се поправят. Ние го наричаме светец.”

Децата, въпреки обичайната строгост на Владиката, му били абсолютно предани. Съществуват много трогателни истории за това, как блажения Йоан по непостижим начин знаел къде има болно дете и по всяко време – денем или нощем, идвал да го утеши или изцели. Владиката получавал откровения от Бога и спасявал много хора от предстоящи беди, а понякога се явявал на тези, за които бил особено необходим, макар да бил много далеч в този момент и физически такова преместване да било невъзможно.

Владика Йоан предвидил своята кончина. На втори юли 1966 година, по време на архипастирското си посещение в Сиатъл с чудотворната Курско-Коренна икона на Божията Майка, на 70 години, пред най-голямата светиня на Руската Задгранична църква отминал при Господа великият праведник.

Скръб изпълнила сърцата на много хора по целия свят. След смъртта на Владиката, един холандски православен свещеник със съкрушение писал: “ Вече нямам и никога няма да имам духовен отец, който да ми се обади в полунощ и да ми каже: “Сега иди да спиш. Ще получиш това, за което се молиш.”

Погребалната служба продължила четири дни. Епископите, които водели службата, не можели да сдържат риданията си, сълзите блестели по лицата им, светели безчислените свещи около гроба. Но Владиката не оставил своите чеда скърбящи. Скоро около гроба му започнали да се случват чудеса и вече за всички било ясно, че не присъстват на погребение, а на откриване на мощите на нов светец. Безчислените чудеса и свидетелствата за неговата молитвена помощ във всякакви житейки обстоятелства около гроба на Владика Йоан Максимович, както и по всички краища на света, убеждават църковните власти да съберат всички документи и да разкрият гроба на Владиката.

Така 28 години след кончината му, архиепископ Йоан Максимович, Шанхайски и Сан-Франциски е канонизиран за светец. Неговите нетленни мощи почиват в катедралния храм “Света Богородица - Всех Скорбящих радост” в Сан Франциско и са извор на благодатна помощ и изцеления. Времето е показало, че свети Йоан е бърз застъпник и помощник на всички, които се намират в скърби и му се молят с вяра и надежда. Светителю отче Йоане, вселенски чудотворче, моли се за нас!

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Юли 18, 2011 7:14 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
ЗА ИКОНИТЕ

Академик Грабовой в телевизионно интервю казва: „Същес­твува духовна връзка, цяла система за връзка с всички светии и тяхната реална помощ!".

Потвърждение на това твърдение е статията на Мария Март „С иконата към победа" (Аргументи и факти, № 18, 2004 г.), в която се говори за ролята на иконата на казанската Божия майка във Великата отечествена война. През 1941 г. немците напират към Москва, а православните в целия свят се молят за спасение­то на нашата страна. Това прави в Ливан и митрополитът на ли­ванските планини Илия (Карам). След три денонощия бдение му се явява небесната царица и обявява: „В цяла Русия трябва да бъдат отворени храмовете, манастирите и духовните академии. Свещениците да се върнат от фронта и от затворите. Подготвя се да бъде отстъпен Ленинград - това не бива да се допуска. Нека да изнесат чудотворната Казанска икона на Божията майка и с нея да организират шествие около града. После тя трябва да бъ­де в Сталинград, който също не бива да се дава на врага. Ако това не бъде изпълнено, Русия ще загине".

По каналите на Червения кръст митрополит Илия се свързва със съветското правителство. Месецът е декември на 1941 годи­на. Ленинград се подготвя за продължителна обсада, от него са изнесени част от ценностите. Такова е положението, когато Ста­лин повиква ленинградския митрополит Алексий (Симански) и му възлага да изпълни всичко предадено от митрополит Илия.

От Владимирския храм изнасят Казанската икона на Божия­та майка и с нея организират шествие около Ленинград. В десет­те храма на града започват редовни богослужения... Врагът така и не престъпва линията, очертана около обсадения град от шествието.

Местят Казанската икона в Сталинград, където тя е на най-трудните фронтови участъци. За победата край Сталинград знае целият свят. Удивителното е, че сред руините на града оцелява една-единствена сграда - църквата в чест на Казанската икона на Божията майка.

За творените от нея чудеса са запазени десетки спомени. Най-интересното се отнася за щурма на Кьонигсберг през 1945 г.

Ето разказа на един офицер: „Нашите войски бяха крайно из­тощени, можехме да претърпим страшно поражение. Неочаква­но пристигнаха командващият фронта, много офицери, а с тях и свещеници с икона. Мнозина започнаха да се шегуват: „Ето че докараха и попове, сега ще ни помогнат...". Командващият оба­че бързо прекрати шегите и заповяда шапките да се свалят. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха с иконата към предната линия - право срещу огъня. От немска страна стрелбата рязко спря, като че ли по команда. Тогава бе даден сигнал и войските ни започнаха общ щурм на Кьонигсберг по суша и море. Немци­те с хиляди се предаваха в плен, а после в един глас твърдяха, че непосредствено преди руския щурм „в небето се появила Мадоната, която германската армия виждала, а оръжието на абсолют­но всички отказало".

През 1947 г. Сталин кани митрополит Илия в Съветския съюз. Връчват му Сталинска награда, която той дава за благотво­рителност. Иконата на Казанската Божия майка сега е в Казанс­ката катедрална църква на Санкт Петербург.

Различни феномени се случват с иконите и днес. През нощта на 14 срещу 15 март 2004 г. в Москва гори Манежът. Епицентъ­рът на пожара е в таванските помещения. Особено са засегнати помещенията на горния (втория) етаж в едно от крилата на сгра­дата. Вдясно от централния вход на Манежа е клонът на една от московските банки. Там, в помещението за преговори на втория етаж, на масичка има икона на Спасителя, която се появява още през 1999 г., когато офисът току-що е открит и осветен от пра­вославен свещеник.

В понеделник рано сутринта, когато Манежът още дими, слу­жители на банката заедно със следователи и пожарникари вли­зат в помещението и остават поразени... То е изгоряло, големият полилей на тавана е разтопен и стъклото се е превърнало в „сталактити". Наоколо се въргалят обгорели остатъци от мебели. Ма­сичката, на която е била иконата, е изгоряла, но самата икона не е пострадала. Ликът на Спасителя е опушен и ъглите са леко овъглени. Според думите на очевидците те остават с впечатле­нието, че стигналият до иконата огън е спрял и повече не се е придвижил. Оперативната зала на първия етаж на практика не е засегната: всички ценни книжа, документи и пари се оказват не­покътнати.

Многото феномени в православната църква се описват в интересната книга на Б. Серафимов „Иконите и здравето". Например авторът казва, че иконите притежават душа. Той пише: „Взаимодействието на човека с иконата (Бога) може да става или мислено, или на емоционално равнище, с помощта на разума (духа), или на емоциите (душата), именно така той свързва духа и душата си с душата на иконата. Че иконата, ако се съди по всичко, е някакво междинно звено между човека и Бога, очевидно се доказва от слу­чаите на появяване на миро върху нея, на сълзи, на светенето й или на явяването й в реалността и в сънищата, а какво да кажем за случаите на изцеление на нелечимо болни".


Ето и източника, който макар не така традиционно православен, ще е интересен за мнозина от вас, сигурна съм.

http://www.spiralata.net/kratko/article ... g=bg&pg=19

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Сря Юли 27, 2011 6:46 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
ЧОВЕШКИЯТ ФАКТОР


из [url=http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Човешкият-фактор]http://www.pravoslavie.bg/Анализи/Човешкият-фактор[/url]

...

Има призвания, които изискват невъзможното, а именно – любов. Учителят, лекарят и свещеникът са длъжни да обичат. Ако тези тримата нямат любов в себе си – тогава те не обучават, не лекуват и не свещенодействат. Професионалните навици са им необходими не повече, отколкото лопатата – на земеделеца. На всичко останало учат любовта и нейните производни: състрадание, внимание, жертвеност...

Но се оказва, че не само учителите, лекарите и свещениците се нуждаят от любовта като фактор за успешна дейност. Пилотите на пътнически самолети точно толкова се нуждаят от чувство за отговорност, от строгост към себе си и преживяване за съдбата на пасажерите, което означава – от действена любов – колкото и представителите на свещените професии.
Професията е начин за служение на Бога и на ближните. Ако си лекар и на следващата сутрин ти предстои операция – не се отдавай на молитви през нощта. Наспи се и се събуди отпочинал. Твоето молитвено служение е само малък процент от работата ти. Главното ти служение е на операционната маса. Там свещенодействай. Ако застанеш недоспал пред отвореното тяло на болния, извършиш лекарска грешка и убиеш този, който ти е поверил живота си – трудно ще измолиш прошка за глупостта си и за престъпното неразбиране на това, кое е най-важно и кое – второстепенно.


Да служим на Бога – не означава да облечем свещени одежди и умилено да припяваме стихове от акатиста. Да служим на Бога – означава честно и правилно пред Божието лице да вършим своето дело, на което сме поставени по Неговия промисъл. Готвачът в ресторантската кухня също служи на Бога, ако шепне: "Иисусе, Сине Божий, помилвай ни”, докато реже лук, чисти риба и забърква сос... Ако готвачът прекръства храната, която сега ще отнесе задъханият сервитьор; ако пожелава здраве на онези, които ще вкусят от неговото ястие, нима той не служи на Бога и на хората точно там – в горещото и опушено помещение? Той служи на Бога! Не се съмнявам в това.

Но хайде да погледнем на проблема по друг начин. Нека да поставим служението на Бога във водовъртежа на всекидневния живот. За тази цел да се потрудим да осветим чрез Бога вътрешното пространство на душата, както е написано: „Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си” (Песен на песните 8:6 – бел. прев.). Да привържем към Господа любещото си сърце. А след това да тръгнем към нашата ежедневна работа и да поведем Господ със себе си. Той не може да не тръгне, ако действително сме свързани с Него. И ще влезе чрез нас в офисите и учрежденията, в класовете и аудиториите, в салоните на самолетите и в болничните стаи...

А аз съм санитарен техник”. И какво от това? Ти влизаш в жилищата, за да окажеш помощ на хората. Спомняй си за Христос всеки път и се опитвай да Го виждаш в онези, в чиито домове работиш.

Колко пъти още трябва да кажем, че човекът без Бога е смесица между животно и демон? Какви доказателства още е необходимо да приложим към тази убийствена теза, когато самият живот вече не чрез картини ни подхвърля, а презрително плюе в лицето ни доказателства на всяка крачка?

Или служим на Бога, стоейки на работното си място, или не знам дали има смисъл да говорим повече. Между другото, ако паметта за Бога се вкорени в сърцата на съгражданите ни по-здраво от обичайното – то и на летищата, и в речните пристанища, и на железопътните гари най-накрая ще се появят малки храмове и параклиси, за да могат хората, които поверяват себе си на стихията, да се помолят кратко и горещо, преди да се качат на борда на съда – без значение морски или въздушен.

Но това вече е тема за друга беседа.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Авг 21, 2011 8:43 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
И още една прекрасна статия "ДЯВОЛЪТ В МОЯ УМ"
Дълга е и не е за тук, а не ми се искаше да вадя само бисерите в нея, защото цялата ми се стори бисерна


(има проблем с линковете, или поне аз имам такъв днес)

[url=http://www.pravoslavie.bg/Беседа/Дяволът-в-нашия-ум]http://www.pravoslavie.bg/Беседа/Дяволът-в-нашия-ум[/url]

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Авг 21, 2011 9:03 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 05, 2009 9:59 pm
Мнения: 3777
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Витал това е, нали?

Дяволът в нашия ум


=================
Аз ще постна това което ме закова:
Значение има, когато се смирим пред някой друг заради Христовата любов, за да опазим Христовата заповед.

_________________
Не се страхувай от съвършенството. Никога няма да го достигнеш.
С. Дали


Нед Авг 21, 2011 11:20 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
:D Да, това е, Хелън!

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Авг 21, 2011 9:47 pm Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 106 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10, 11  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov