Последно посещение: Нед Ное 19, 2017 9:41 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Ное 19, 2017 9:41 pm




 [ 106 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11  Следваща
ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Пон Сеп 13, 2010 12:02 pm
Мнения: 1136
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Чета, чета и ми идва да съм безумен! :)
Пак ще го прочета.
Май много дяволи имам. :(

Интересно що, като нямам много ум?!
Понякога хич!!! :lol:


Вто Авг 23, 2011 4:36 pm Профил
Tinkerbell
Tinkerbell
Аватар

Регистриран на: Чет Фев 12, 2009 7:33 pm
Мнения: 3752
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Четем, Виталка, четем - аз и прилежащите ми ангели и дяволи. ;) :) Благодаря ти за труда да ги намираш и постваш! {}

_________________
“The words have made a perfect burden.”


Чет Авг 25, 2011 4:18 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Закупих си в електронен вариант книга, която избрах само по заглавието й и по онази особена интуиция, която ме кара да посегна към книга и прелиствайки я да "позная", че именно това е моята книга за този точен момент.


"Пеещо сърце" се казва книгата и представлява малък сборник писма, есета, мисли и разсъждения.

Прекрасна!
Не просто прекрасна, а сърдечно-прекрасна. Наистина ти запява сърцето като четеш.
Е, поне моето реагира така.

Убедена съм поне за още 3-4 човека от този форум, които ще обикнат написаното в книжлето.
Така че, пишете ми налични, ако искате да ви я изпратя по мейл или на скайп.
Ще примра от удоволствие, ако мога да споделям написаното. :D


Ето част от представянето на книжката в сайтовете:

Пеещо сърце е сборник с есета на руския религиозен философ Иван Илин.


По думите на самия автор тази книга е износена в сърцето му, написана е от сърце и разказва как пее сърцето. Затова тя не може да бъде разбрана при безсърдечно четене.
Съдържанието на томчето е разделено в пет цикъла:
1. Първи лъчи; 2. Житейска школа; 3. Дарът на молитвата; 4.Посещението и 5. До вратите.

Сърцето пее не от влюбеност, а от любов; и песента му се лее като безкрайна мелодия с вечно жив ритъм, във все нови хармонии и модулации. Сърцето придобива тази способност само тогава, когато си осигурява достъп до божествените въжделения и обвързва съкровената си глъбина с непреходните ценности на небесата и земята. Тогава започва истинското пеене; то не се изчерпва и не пресеква, защото тече от вечно обновяваща се радост.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пет Окт 28, 2011 9:54 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
В СВЕТА ИЛИ В ПЕЩЕРА
автор Десислава Главева (съпруга на бившия рок певец от Ахат - Божидар Главев, който изпя "Черната овца, а понастоящем е свещеник в малко бургаско село и списват със съпругата си хубав сайт)

Рождество Христово е едно от най-великите събития в човешката история. Събитие, променило световната история, култура, човешки мироглед. След Христовото въплъщение светът сваля от себе си грубата власеница на дивото и плътско езичество, за да облече новата и ефирна дреха на Божествения дух в Христа. На мястото на непрогледният мрак на богоотдалечеността, блеснала ярката светлина на общението с Бога.
Призивът „око за око и зъб за зъб” бил пометен от „обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят”. Христовата апостолска проповед навред превръщала дивите варвари в нови люде. Които преди това се отдавали на неудържим разврат и бесни оргии, водени от неутолимите си страсти, заживяли в непорочна чистота. Пищните блюда били сменени с постната трапеза на въздържанието. Милосърдието и добрата воля между човеците организирали живота във всички посоки. Променили се образованието, изкуството, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, целият социален климат. Християнските ценности заместили езическите във всяко едно отношение. Божият закон станал държавен. В исторически план Боговъплъщението сложило начало на нова ера, неслучайно отразено дори в летоброенето на нашата цивилизация.
Какво обаче се случва сега, в края на времената
Свидетели сме как започват да текат точно обратните на описаните по-горе процеси. Христос отново бива изместван от нови световни „учители”, Светът пак започва да се покланя на езическите идоли в лицето на всевъзможни религии, култове и учения. Любовта в човешките отношения отстъпва място на своя суров и вечен противник – омразата. „Обичайте враговете си и правете добро на ония, които ви мразят” е пометено от „око за око, зъб за зъб”. Новите Христови люде се превръщат пак в старите жалки езичници, чиито интереси се свеждали не просто до физическо оцеляване, но до едното физическо съществуване, като при животните. Светът отново започва да се валя в тинята, от която е станал и в пороците, които преди това се научил да побеждава с Божия помощ. Целомъдрието и чистотата отстъпват пред неудържимия и безсрамен танц на повсеместен разврат, чийто адски пламъци обхващат вече целия свят. Постната и скромна трапеза на въздържанието бива прекатурена от тежките блюда на чревоугодието, над които остава да се носи възкиселият мирис на бълвотина. Милосърдието, благородството, великодушието и добрата воля все повече напускат човешките отношения, прогонени от злобата, отмъстителността, гнева и егоизма. Изкуството, образованието, културата, икономиката, всички аспекти на обществения живот, изобщо целият социален климат претърпяват коренна промяна, а християнските ценности отново биват подменени от езическите. Божият закон на свой ред също е сменен от човешкия и новата ера на нашата цивилизация свършва, отбелязвайки началото на последния етап в човешката история – подготовката и идването на Антихриста.
Именно това ще отпразнува днешния човек, заблуждавайки се, че празнува Рождеството на Христа, докато всъщност с всяка изминала година усърдно, но неусетно и за него самия, се готви да посрещне Неговия двойник.
С идването Си на тази земя Христос ни научи как да се покланяме Богу и да Му служим с дух и истина, в чистота и правда. Даде ни Своята Църква за земно небе, откъдето да поглеждаме нагоре, помнейки че имаме и небесно, освен земно отечество. Даде ни Своята Плът и Кръв за храна, която би ни донесла вечен живот. Научи ни как да празнуваме и Рождението и Възкресението Му. И чрез Своите светии ясно ни показа какви трябва да се опитват да бъдат онези, които Го почитат. Променяйки обаче начина си на живот, човек променя съответно начина си на празнуване и празничните си времена. И макар да се заблуждава, че все така чества Христовото Рождество, всъщност почита празник, който няма нищо общо с него.
Как почитат Боговъплъщението православните християни
По начините, които ни е дала Църквата – с пост, който е по силите на повечето от нас, с очистване на съвестта от натрупаните грехове, с искането и даването на прошка на тези, с които сме във вражда, с причастяването с Тялото и Кръв Христови. С чест прочит на Свещеното Писание или църковна литература. С целомъдрие и чистота, с умереност в храна, облекло и развлечения. С милосърдие и грижа към по-бедните от нас. Или казано само с три думи: с дух, истина и любов.
Как почитат Боговъплъщението останалите хора
С дванадесет вида ястия на Бъдни вечер на принципа „колкото повече, толкова по-добре”, и с разточителни трапези, от които после не могат да станат. С идиотски коледни песнички, една от друга по-малоумни, в които се пеят безмислици. С дебели червендалести чичковци, яхнали дузина елени, които имат нездравия навик да влизат през комина, за да носят подаръци, които никога не са такива, каквито ги искаме. С кукери, които призовават, вместо да пъдят злите сили. Със сурвакари, които събират парса, която после изяждат и изпиват сами, забравяйки, че първоначално коледуването е било за събиране на помощ за бедните. (Впрочем Сурва е старо славянско божество и затова често се чудя как е успяло да се намърда в християнски празник!) С обезлесяване на цели хектари млади гори. С изтощителен шопинг, където се изсипват толкова пари, колкото биха стигнали на други да преживеят една година. С модни ревюта, шумни купони и хепънинги, един от друг по-големи панаири на суетата. Да не забравя и телевизията с безвкусните си и ужасно пошли вече предавания, филми и забави. Или казано само с три думи: с плът, лицемерие и себелюбие.
Следователно за всички нас остават следните два въпроса. Дори три. Първият е: „Кого празнуваме?”. Онзи, Който тихо се роди в пещера и бе положен в скромни ясли, Когото светът не позна и до ден днешен постоянно отхвърля? Който дойде, за да ни избави от греха, смъртта и дявола и да ни посочи пътя към вечния живот. Или онзи, който е Негов фалшив двойник и който скоро с гръм и трясък ще дойде на земята, комуто вторият начин на празнуване би бил несравнимо по-приятен от първия, (защото е празник на плътта и ще почита него самия) и който ще ни направи свои роби, лишавайки ни именно от вечния живот.
И чак когато честно си отговорим на първия въпрос, ще можем да намерим отговора и на втория: „Как да празнуваме?”.
със съкращения от

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Съб Дек 24, 2011 9:33 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва


"Яви се благодат Божия, спасителна за всички човеци". Отец свидетелства за Своя Син и Дух Божий като гълъб слиза от небесата. Вълнуват се водите, осветени от кръстения в тях пречист Спасител. Възкликват и душите ни, умити от Бога в деня на нашето кръщене. Отче, Сине и Душе Светий, Троице Пресвета, слава на Теб!

Музиката и изпълнението, както и клипа е на монахиня Серафима от Драгалевски манастир. С него тя изпраща послание, с което да напомня за същността на празника.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Последна промяна Vital на Пет Яну 06, 2012 4:15 pm, променена общо 1 път



Пет Яну 06, 2012 10:37 am Профил Галерия на потребителя WWW

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
:roseforyou:

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Яну 06, 2012 3:32 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Много, много ми хареса филма!!!

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Яну 29, 2012 9:09 am Профил Галерия на потребителя WWW

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
аз не съм го гледала този филм и смятам да го потърся.

_________________
i`m gonna tell God everything


Сря Фев 01, 2012 3:51 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Ракълче,

Защо ще го търсиш? Тук съм сложила целия филм. Пускаш само и гледаш.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Фев 02, 2012 12:06 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: ПРАВОСЛАВИЕТО - слово, което ме изказва
Днес е момента да копирам нещо, което много ми хареса но със съкращения.

Когато си решил да простиш:
• Не се спирай;
• Не се плаши. Състоянието на обида може да продължи и след като си простил, тъй като на чувствата, породени от болката, им трябва време да угаснат. Изживей ги, прощавайки;

Прошката не е забравяне
• Така наречените “забравени” рани са неосъзнато “забравени” и това продължава да измъчва хората. За да се излекуват, е необходимо да бъдат осъзнати.
• Прошката лекува емоционалните рани. Припомнянето на случката поражда неприязън. Но вече не страдаме.

Прошката не е само незабавен акт на волята
• Прошката не е героичен акт на волята, с който премахваме неприятните емоциите, а е акт на цялото ни същество, в който участва цялата ни страдаща сила: душата, ума, волята.
• Който прескача етапите на емоционалните промени и лечение, прави само превръзка на инфектираната рана. По този начин раната би могла да се инфектира повече.
• Чувството на гняв и на вътрешна несправедливост са част от процеса на прощаване.
• Има нужда от време и за лечение, и за прошка. Не трябва да ускоряваме това, което става в нас.

Прошката не значи извинение
• Да извиниш, означава да не смятаме за отговорен този, който ни е обидил. Когато някой ни направи някакво лошо без да иска или без да знае, няма за какво да ни иска прошка, но трябва да ни иска извинение.
• Ако някой е искал да ни стори зло и е искал да ни нарани, вече не става въпрос за извинение. Причината да извиним този, който ни е обидил, се основава на смекчените обстоятелства, предложени от миналото или други обстоятелства. Но никаква предумишлена вина, дори и обяснена, не би била извинителна. Тя може да не бъде дори простена.

Прошката не е синоним на сдобряването
• Сдобряването е следствие от прошката, но не е задължително. Ако след приемане на прошката, чувстваме, че чрез сдобряване отношенията ни не биха се променили, е по-добре да откажем просто и ясно сдобряването, за да запазим мира.
• Без признаване и назоваване на болката, която сме причинили или почувствали, не съществува истинско сдобряване. Истината трябва да се говори.

Прошката не се налага
• Прошката е действие на любовта. Човекът, който прощава, трябва да се ангажира по свободен начин с избора, който е направил, без да има претенции към този, комуто прощава.

Прошката не е отказ от това, което ти се полага
• Прошката не изключва истината. Прошката към крадец не е освобождаване от връщане на откраднатото.
• Прошката не анулира последиците от причиненото зло или изказана лоша дума.

Прошката не променя другия
• Когато прощаваме, наистина се случва нещо необикновено, но с този, който прощава, а не с комуто се прощава. Нас лекува, на нас ни дава мир, на нас ни дава сила да се молим за другия.

Спънките по пътя на прошката
• За падналия човек е естествено да не прощава на този, който го е наранил с нещо, и да се опитва да раздава “справедливост”. Казано иначе: Гневът се използва, за да се чувстваме и показваме силни. Без гняв човекът може да се почувства обезоръжен и уязвим.
• Прошката изнася болката на преден план, за да бъде излекувана. Възприемането и приемането на болката е условие на прошката.
• Прошката не означава извинение на държанието, което ни наранява.
• Да забравиш, означава да оставиш тези, които са те наранявали да продължават да го правят.
• Прошката е изцяло акт на този, който прощава. Тя не зависи нито от разбирането, нито от държанието, нито от съгласието на другия.

За тези, които искат да прочетат целия материал - http://www.pravoslavie.bg/%D0%9F%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Фев 26, 2012 8:31 pm Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 106 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 7, 8, 9, 10, 11  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov