Последно посещение: Съб Ное 18, 2017 12:40 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 18, 2017 12:40 am




 [ 96 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
Християнски празници и народни обичаи 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
абе, Ел, предполагам, че това е поради факта, че самият той е християнски светец. :shock: ама нищо не преци и на някой друговерец да му се примоли, те тогава стават най-големите чудеса. и обръщания из вярата.
освен това видях още, че е покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите.
Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здравето на децата си, за радост и благополучие в дома.
По малко се знае, че Св. Мина помага при беди, тежки болести и кражби. Свети Мина закриля самотните жени, помага при откриване на изгубени вещи, помага за правилното решаване на проблеми от различно естество и намиране на душевен покой, лекува различни заболявания.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Ное 11, 2011 8:32 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Исках да кажа, че откакто свят светува хората се опитват да разделят, определят, да се изкарват по така.
Християнското семейство толкова натръфено ми звучи, че... добре че си имам вярата.

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Пет Ное 11, 2011 9:13 pm Профил

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
правилно съм те схванала аз :) абсолютно същото усещане имам, Ел, и в общи линии притварям очи по-често отколкото ми се иска. и макар, че обединението ми се струва утопия в този свят, понякога си мечтая за него. обаче забележи, знам, че си го усещала и обратното, как има таланти, които стъпвайки върху призива си за обединение, изпъкват все по-безсрамно. човешкият гений е необятен. :roll:
обаче за оная голямата кокошка не знам кой знае какво. много ми е загадъчно и интересно. ние сме народ с крайно езически корени. които вероятно затова се оказват жилави.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пет Ное 11, 2011 9:21 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
НИКУЛДЕН 6/19 декември







Никулден се отбелязва всяка година на 6 декември. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. На този ден задължително се яде риба. Имен ден празнуват Никола, Николай, Николина, Ненка, Нина, Нико, Кольо, Николета.



История и легенди за Св. Николай


Още в детството си Св.Николай е бил пример на добродетелност и аскетизъм. През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните. След избирането му за епископ на Мира, в Югозападна Мала Азия, добродетелните му дела непрекъснато се множат. По време на пътуването му до Божи гроб силна буря застига кораба и убива един от моряците. С кротка и искрена молитва към Бога Свети, Николай успокоил морето и възкресил убития моряк.
Друго предание раказва, че Свети Николай спасил една пробита лодка от потъване като запушил дупката с шаран.
Популярни са и други добродетелни дела на светеца. Например, когато един богаташ с три дъщери се разорил и решил да продаде децата си като робини, светията тайно

му подхвърлил три кесии със злато и така спасил момичетата от ужасна участ. Той откупувал и други хора от робство.Своята най-известна добрина Николай Чудотворец извършил в родния си град Петра. Един заможен и почитан гражданин ненадейно се разорил и не можел да омъжи трите си дъщери. Св. Николай още същата нощ подхвърлил през прозореца на бедняка голяма кесия със злато. Като се събудил на сутринта, бащата не могъл да повярва на очите си - насред стаята блестели жълтици. Скоро омъжил най-голямата си дъщеря за добър момък. Подир време Св. Николай подхвърлил още една кесия в дома на разорения и така била задомена и втората щерка. “Милостиви Боже, замолил се благодарният баща, покажи ми тоя благодетел!” Скоро желанието му било изпълнено. Една тъмна нощ беднякът дочул как някой отваря прозореца и през него за трети път влетяла пълна със злато кесия. Стопанинът скочил, затичал след непознатия и когато го настигнал, познал Св. Николай. Коленичил пред него и казал: “Ако не беше те пратил Господ да ни спасиш, аз щях да стана просяк или крадец. Благодаря ти, че ме запази от грях!” По-късно разореният човек станал рибар и при всяка хваната риба, целувайки я, казвал: “На Свети Николай Чудотворец!” Оттогава на 6 декември си хапваме риба и най-вече шаран, символизиращ силата и добротата.



Поверието казва, че когато се прави нова лодка, в нея трябва да се вгради икона на Св.Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете. С иконата на светеца жените на рибарите излизали по време на морска буря на брега и я потапяли до три пъти във водата като заклинание да се върнат мъжете им живи и здрави. В миналото и рибарите не излизали в морето без молитва пред иконата на Св.Николай за неговото застъпничество.



С името на Свети Николай е свързано възникването на с.Черноморец. Допреди няколко десетилетия селото носеше името Свети Никола, прието от основателите му заради донесена от морето икона с лика на Чудотвореца. Легенда разказва и за възникването на манастир край с.Емона. Според нея, веднъж, както се разхождал по Стара планина, светецът бил подгонен от турска потеря. Той хукнал към морето да дири спасение, а земята пред него растяла и се вдавала все по-навътре в морето. Там, където спрял, след време местните богомолци издигнали манастир с неговото име - като крепост срещу нашествениците.
Вариант на тази легенда е познат и по северното Черноморие и разказва за появата на нос Калиакра и на намиращия се на север от него нос Свети Никола. Според народния култ към Св.Никола, той се явява още и като семеен и родов покровител, като пазител на дома, имота, стоката, рода.


Съществува мит, който разказва за подялбата на света. При тази делба на свети Никола се паднали моретата, реките, езерата и затова е провъзгласен за господар на целия подводен свят, както и на морските ветрове. Свети Никола е този, който разлюлява и спира морските ветрове, ходи по моретата, спасява кораби в беда.



Светецът е покровител на моряците и рибарите.Празникът е в чест на морската стихия.

В жертва се принася риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Голата риба без люспи предвещава бедност. Люспите се почистват внимателно, така че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, няма да се радва на добро здраве през годината. Костите на рибата пък се събират и изгарят, както кокалите на гергьовското агне, закопават се в земята или се пускат във вода.



Свети Никола е покровител не само на тези, които са кръстени на името му, той е личен и семеен покровител. На този празник се канят роднини, кумове и съседи, и се освещава голяма трапеза, която завършва с песни и веселба.



На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Освен за покровител на моряците свети Никола се смята и за закрилник на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат търговци, кираджии, воденичари, ловджии, банкери.


Св.Николай завършил тихо и блажено земния си живот през 342 г. След смъртта тялото му останало нетленно и излъчвало струи на благодатни изцеления и чудеса. През 1099 г. мощите му били пренесени в гр.Бари, Италия, където в негова памет се устройват специални църковни тържества в продължение на няколко дни.

Християнският култ към Св. Никола възниква и се разпостранява в пределите на Византийската империя презІІІ - ІХ век, а от там в страните на Западна Европа. Векове наред църквата отбелязва празника на Св.Никола с тържествено богослужение.

Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.


В народната представа Свети Николай носи първия сняг - разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Според легендите от Никулден започва същинската зима. От преданието, което разказва как Св. Николай е спасил пробита лодка, като е запушил дупката с шаран произлиза обичаят на трапезата през днешния ден да присъства риба с люспи, най-вече шаран. Люспите се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. В съвременния календар декември е последният от годината и първият зимен месец. В славянските езици на декември му казват: снеговей, ледостав, зимник, древните българи пък са го наричали месец на кучето. А това е така може би защото единственото домашно животно, което през студените зимни дни пази къщата отвън без страх от студа и снега е кучето.
Рибникът - шаран в тесто, се счита за традиционното ястие на този празник. Той се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото "голата" риба навява тъжни мисли и беднотия. Той се пече в пещ, заедно с обредните хлябове - по два за всеки дом. Рибникът и хлябовете се освещават в църква или вкъщи, а късове от тях се раздават на съседите. По-голямата част от рибника и хлябовете задължително се изяжда на семейната вечеря.


Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден и е на разположение на гостите. На този празник се канят роднини, кумове и съседи и се освещава голяма трапеза. Никулденските благословии пожелават на стопанина имането му да се множи като люспите на рибата. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката - вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. В деня на Свети Николай на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. За празника се приготвя още никулденски колак, на който изобразявали кораб. За населението в Странджа никулденската трапеза съвпада с първата кадена вечер, за която се приготвят три варива и обреден хляб.


Култът към Свети Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано и в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където имат нужда от чудотворната му десница. На него Бог е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда сиромаси.
По Никулден свършвал и сезонът на есенния риболов, който се отбелязвал с угощение и почерпка от рибарите и търговците на риба. Тъкмо на този ден ставало разделянето на пайовите (дяловите) между рибарите от спечеленото през сезона. Като празнували и правели едновременно с това равносметка не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето - за онези, които не са се върнали на брега.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Дек 06, 2011 3:13 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
ИГНАЖДЕН (20 ДЕКЕМВРИ).


Св. Игнатий Богоносец бил един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на гр. Антиохия. По време на управлението на император Траян, в началото на ІІ век, е откаран в Рим, където е хвърлен на дивите зверове и разкъсан от тях.

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”.

През целия ден домакините следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага им. Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна. Има поверие, че ако този пришълец пък е момиченце, ще се плодят женски животни.

Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици. После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!” В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица. Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. Ако годината се окаже изобилна, на следващия Игнажден те канят отново същия човек да споходи първи дома им.

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, :) тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година. Жените раздават питки из махалата за здравето на домашните животни. В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън. На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

Тъй като според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до коледната нощ, то дните през този период се наричат “Мъчници”. През Мъчниците жените не трябва да похващат никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно. Забраната за работа се спазва най-строго от младите булки и бременните невести.

Обредността на Игнажден се характеризира с някои момински предсказания за женитба. Вечерта срещу празника девойките в Троянско например отиват при дръвника и го посипват с ечемик и трески като наричат: “Който ми е на късмет, да дойде тая вечер!” После събират с две ръце зърната и треските. Преброяват треските пред огнището. Ако са четен брой, вярват, че ще се омъжат през идващата година. А зърната слагат под възглавницата си с надеждата да сънуват своя бъдещ съпруг.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Дек 20, 2011 8:42 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
17.01

Църквата почита паметта на преподобния Антоний Велики. В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.
На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".

Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана "за белята, за лелята", както е била наричана чумата. Затова Антоновден е известен още и като Лелинден.

Според народното поверие двамата светци са братя. В много от древните религии е засвидетелствано божество, което е изобразявано като ковач. Обикновено хората, които го практикували в древността са шаманите ( жреците ). Те играели важна роля в древните общества.

Поради тази причина и Свети Антоний се счита за покровител на майсторите ковачи. Ковачеството е занаят, който има древен произход и в миналото е бил много разпространен по нашите земи.
На празника на Св. Антоний не се работи. Жените не трябва нито да плетат, нито да тъкат. Забраната важи и за другите женски занаяти. Това се прави с цел предпазване от болести. На този ден не трябва да се готви леща и боб. Това се свързва с предствавите на хората и тяхното предпазване от болестта едра шарка.

Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тончо, Донка.

На следващия ден 18.01 е денят на Св. Атанасий. Старите хора са вярвали, че той не е български светец. Те често са го свързали с турците и циганите. Пак според народните поверия той е светецът покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимния Св. Атанас си съблича кожуха за да дойде лятото, а летния Св. Атанас го облича за да дойде зимата. Не случайно е измислена поговорката: „ Атанас гялди и яз гилди „
Свети Антоний и Свети Атанасий освен от българите се почитат и от гърци и сърби. Но при тях те са покровители на чумата, затова са известни и като чумните светци.


Братя – ковачи
Общоразпространената българска легенда представя двамата братя близнаци Андон и Атанас като братя-ковачи. Преди много години, когато ковашките клещи още не били изобретени, братята работели в ковачницата си. Желязото прегаряло в пещта и тогава св. Атанас бръкнал и го хванал с голи ръце. Но после погледнал към кучето, което лаяло със свити отпред лапички и мигом бил осенен от идеята да измайстори клещите по подобие на кучешките крачета. От тогава и останал обичаят, двамата светци да се тачат като покровители на ковашкия занаят.
В техните дни ковашките еснафи жертват овни или бикове в чест на своите патрони и организират тържествени големи трапези.

Именници:Атанас (от гр. атанатос-безсмъртен), Атанаско, Таско, Наско, Трайко, Танка, Наца, Тана, Ачко, Живко, Траян, Траяна, Татиана, Трайка.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Яну 17, 2012 8:32 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
А всъщност Свети Антони Велики е съвсем реално съществуваща личност.


Роден е 250-1 г. в Египет.
Родителите му били заможни, но починали, когато бил 20 годишен.
Той разпродава всичко и поверява сестра си в девически дом, след което се оттегля в пустинята.
там 20 години води битки със страстите и демоните, които нападат всеки човек.

Вследствие на успешната му битка с плътта, похотта на мислите и т.н. той получава дара на прозорливост и лечителство. Била му открита във видение и борбата на душата с демоните след смъртта.

Свети Антони е посетил столицата на Египет два пъти в живота си. Вторият път е отишъл по молба на Св. Атанасий там, за да помогне в бората с арианската ерес.
Бил е невероятно почитан и уважаван, както заради даровете си, така и заради живота и словото си и всички се тълпяли да го видят и да се докоснат до него, дори еретици и жреци.

Той е водил кореспонденция със Св. император Константин и синовете му, за да защити Св. Атанасий от нападките на враговете му. Това е и причината народа да свързва двамата в съзнанието си.

Светия отец е живял до 105 години в строго отшелничество като запазил телесното си здраве и сила.

Негови думи са:
"За да не изпадаме в безгрижие, нека си спомним думите на Светия апостол "всеки ден умирам". Когато ставате от сън помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате помислете си, че може би няма да видите разсъмването на деня. този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях. "

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Вто Яну 17, 2012 9:33 am Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 04, 2010 8:17 pm
Мнения: 4748
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Християните почитат днес Свети Атанасий.

Атанасий Велики е роден през 295 г. На 23 години е ръкоположен за дякон и участва в Никейския Вселенски събор. Пет години след това придобива епископски сан. Като епископ на град Александрия той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 г.

В народните вярвания Св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен и като Среди зима.

Атанасовден се почита, както и Антоновден, като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник в чест на чумата и шарката. За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.

На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят, играят хора.

Църквата чества Св. Атанасий два пъти - в деня на смъртта му - 2 май, съвместно със Св. цар Борис, и на 18 януари (Атанасовден) - съвместно със св. Кирил Александрийски.

_________________
животът скрит е в дребните неща.....


Сря Яну 18, 2012 8:13 am Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи


Днес е СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ.

Обожавам логиката, връзката и последователността на християнските празници на Православната Църква, както и техния смисъл.

Много обичам и този християнски празник, който съвсем наивно си превеждам като Среща с Бог.

Ето сега, след неделя на Закхея, в която основното послание е "Чуй своя вътрешен глас! Обърни внимание на вътрешния си свят и виж, че душата ти копнее за път напред и нагоре!", съвсем закономорно някак следва и срещата с Бог. Получава се точно "Поискай и ще ти бъде дадено". Поискай да се развиваш, поискай да откриеш Христос в себе си, да потърсиш и приемеш в дома си Богочовека (и Бога и Човека), поискай да те води душата, дай простор на копнежа по Бог в теб, устреми се към богоуподобяването и ... ще ти бъде дадено - време е за срещата ти с Бог.

Преданието разказва, че е живял човек на име Симеон. Той е бил един от седемдесетте преводача на първия превод на Библията от еврейски на старогръцки. (Превода е направен много преди Христа, по повеля на владетел, който събира 70 мъдреци да преведат Стария Завет. Всеки по отделно прави превода и после сравняват, съвпадат и търсят най-точния превод. Този превод е известен като Септугианта). На старецът Симеон се паднало да превежда частта за Пророк Исая и стигнал до мястото, където пишело "Вдовица ще зачене и ще роди Спасител". Помислил, че нещо недоразбира и понечил да изтрие написаното и да свери отново с Писанието, но ангел го спрял и му казал, че нищо не бива да се поправя и че той самия не ще види смърт, докато не срещне Спасителя.

Именно на този ден, вече пре-престарелия Симеон по внушение от Светия дух се запътва към храма и там поема в ръцете си Иисус, който са довели да бъде обрязан според еврейския обичай.

Историята с подробности можете да си прочетете навсякъде. Но за мен най-важната е символиката. Възрастния човек поема в ръцете си младенеца, за да получи своя покой и след като свидетелства, че ето тук е Спасителя, то вече и аз мога да се спася.

"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля."

Дълбоко развълнуваният св. Симеон Богоприимец е искал да каже:
"Толкова много години се измъчвах и копнеех да видя Спасителя, да почувствам в себе си Неговото присъствие. Мир нямах в душата си. Но ето, че Ти, Подателю на живота, дойде! Аз Те приех в своите обятия, за да видя Твоята светлина".

Колко дълго макар и неосъзнато и ние очакваме Бог в живота си и колко много жадуваме за Него в сивия поток на земните ни дни!
Да поемеш в остарелите си ръце Младенеца и в този миг да проумееш своето собствено спасение и възможността вехтия човек да умре спокойно с вярата, че ще се родиш нов човек за Царството Божие.


Бог стои пред дверите на нашите сърца и чука на тях. Бог очаква от нас ответния жест. Той търпеливо чака, понякога много, безкрайно дълго очаква ответния зов, за да отговорим в съкровени мигове, когато сърцето ни е открито за вечността.


Днешният ден е точно такъв миг, за откриване на сърцата ни за Истината и Вечното.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Фев 02, 2012 8:34 am Профил Галерия на потребителя WWW

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
ТРИФОН ЗАРЕЗАН
1 (14) ФЕВРУАРИ

Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест.

Празнуват не само лозарите, но и градинарите и кръчмарите.

Рано сутринта стопанката омесва хляб - пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Кокошката се вари цяла, а след това се припича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино.

С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича "зарязване". След това всички се събират и избират "царя на лозята". Едва тогава започва общо угощение. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!"

Царят отговаря на благословията "Амин". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Фев 14, 2012 4:08 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 96 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 5, 6, 7, 8, 9, 10  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov