Последно посещение: Съб Ное 18, 2017 12:42 am Галерия Галерия   Дата и час: Съб Ное 18, 2017 12:42 am




 [ 96 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10  Следваща
Християнски празници и народни обичаи 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Утре е Благовещение, денят на благата вест. Деня на майката.
На 25 март според народния обичай е денят, в който Земята се събужда за живот.


Нека ми бъде по думите Ти!

Vital

Всички християни по света, независимо дали са православни, католици или протестанти, празнуват и се покланят на събитието, описано в Свещеното писание, като донасяне на Благата Вест или Благовещение. Празникът е известен още като “половин Великден” и се празнува на 25 март. Камбаните на църквата известяват зачатието, а хората възкликват “Радвай се, благодатна, Господ е с тебе!”.
Православната църква мъдро е отредила Благовещение да се празнува в самото начало на пролетта. И както пролетта съживява природата, така като по чудо Божието благовестие всеки път ме запълва със светлина и радост и съживява душата ми.

Какво точно Свещеното Писание разказва за този ден, можем да прочетем в Евангелие от Лука, 1:26-35:
„А на шестия месец бе изпратен от Бога ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мария. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав. И рече Ангелът: не бой се, Мария, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Яковов до-веки, и царството Му не ще има край. А Мария рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.”
Благовещение е празникът на Благата вест, изпратена от Небесния Отец до всички нас. Блага е вестта, която носи в себе си доброто, любовта, истината, освобождението. Така Благовещението носи в себе си зачатието на Божия Син. То е вест на любов – любовта на Бог към човеците, която е толкова безгранична, че Той изпраща Сина Си, за да пострада доброволно в смирение, за спасението на всички човеци.

Трудно ни е в наши дни да почувстваме щастието на Божието благовестие. А още по-трудно ни е да казваме „ДА” на Божията воля за нас. Често ни убягват красотата, пълнотата, дълбочината и духовния смисъл на празниците. Не винаги ни завладява възторжената радост на Благовещението и не чуваме със сърцата си Благата Вест, която Бог тихо, тихо ни нашепва. Сред шума на ежедневието рядко успяваме да отворим сетивата си, за да долавим гласът Божий. А съкровеното винаги бива прошепнато, благодатното е тихо, дълбоко и напоително. Именно в малката стаичка, усамотена в молитва, Богородица получава вестта – волята Божия, любовта Божия, благодатта Божия.
И моята душа на празника сякаш докосната от Благата вест също шепти благо „Ти си обичана безкрайно. Бог те засипва с любовта си, както любящия баща трепери над дъщеря си”. Любов е чудото, с което този ден ме разгръща и разтворена силно чувствам Божията любов към мен - тази същата любов, с която Той ни изпрати Сина Си. Съвсем естествено и дълбоко ме разтърсва възклицанието „Благословена си...”.
Да, благословена съм и аз!

За мен Благовещение е отредения от Бога празник на жената и майката. Тогава Той е разпознал чистата Дева, която да роди Сина Му. Но важно е, че тя също Го разпознава. На Благовещение Бог избира Майката на Сина Си, а Жената избира да следва Отца. Бог, жена и майка завинаги остават свързани чрез благовестието. Жената става майка, когато каже „Да” на благата Божия вест и приеме Божията воля.

Замислям се колко много пъти в живота си усилено съм молила Бог за Блага вест и колко често съм забравяла да притихна, за да чуя Неговия отговор. Та колко от нас изобщо слушат? И колко са тези, които приемат Волята Божия? Много време ми отне да разбера, че при благовестието не само Бог разпозна Дева Мария и я посочи, а Той също беше приет от нея. Нейната свободна воля, нейния радостен отговор „Нека ми бъде по думата ти!” са важни, за да се случи чудото. Бог не налага Волята Си, Той не изисква от нас подчинение и обезличаване, а очаква онова удивително, по детски спонтанно „да”, промълвено в най-дълбокото, най-съкровено вълнение. Очаква нашето „Ето рабинята Господня”, което и Христос повторя в най-дълбоката и тежка нощ на света „Но нека бъде Твоята воля, Отче, а не Моята.”

Връщам се 20 години назад. Спомням си, колко млада бях първия път, когато разбрах, че нося дете. Помня и паниката, в която изпаднах. Въпреки, че бях семейна и нямаше причина да не се радвам, всъщност ужас ме бе завладял. Толкова неподготвена, неузряла, неприемаща се чувствах. Не успях да приема Божията воля и Бог си взе много бързо детето, което ми даде. Тогава отхвърлих Благата вест само в мислите си и още не намирам покой, а съвсем недоумявам с каква смелост толкова жени отхвърлят Бог и волята Му, като пристъпват с действия към унищоване на плода в тях.

Слава Богу, скоро след това познах безкрайното блаженство и щастие, но и трудност и болка да бъдеш майка. И вече почти 18 години не спирам да се замислям, за пътя на майчинството. Когато приех да бъда майка, още не знаех, че заедно с Божията любов приемам и Божията болка. Така както Богородица прие меча, който от самото начало ще прониже сърцето й. Дава своето съгласие да бъде осенена от благодатта, но дава и съгласието си да види Сина осъден, пребит, унизен, превит под тежестта на кръста, прикован, разпънат, мъртъв. Моето майчинството се оказа моята женската Голгота, моя труден път към Бога, пълен с любов, радости, притеснения, грижа и приемане, пречистване и отдаване до край. В нищо друго не се чувствам така уязвима, така безпомощна да се справя без Божията помощ и закрила. Най-горещите молитви съм отправяла и отправям за детето си, най-разкъсвана от болка съм протягала ръце за помощ именно като майка, с най-благодатна радост е обливала сърцето ми майчината любов и благодарност. Като майка аз всеки миг търся Бога, смирено притихвам в ръцете Му и се оставям на волята Му.

На Благовещение майката в мен се чуства разпозната от Бог, оставя се да бъде призована и възкликва с благоговение: „Нека ми бъде по думата Ти!”

===========================

БЛАГОВЕЦ

Благовец, Благоец - в народните представи този ден се свързва с идването на прелетните птици и с окончателното пробуждане на природата. След Благовещение всеки гледа да излиза от къщи сит и с пари в джоба, та ако го закука кукувица, да бъде през цялата година сит и с пари. Вярва се, че ако някой види най-напред щъркел, който не лети, а лежи и ходи, недобро ще го сполети. Ако мома или момък види най-напред лястовица, три пъти завръзва празна кърпа, потавя я на покрива и след три дни по нея гадае какъв (каква) ще вземе.

Този ден се извършват дейности, свързани с народната етимология на името на празника. Сеят се зеленчуци и присаждат плодни дръвчета, за да са "благи", "плашат" овошките, които не дават плод, бележат агнета и ярета, защото се вярва, че по-малко ще ги боли. Пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите, за да събират сладък мед. Пробиват ушите на момиченцата, за да им сложат обеци.

Вярва се, че на Благовещение и най-силната отрова губи своята сила. Според поверието на този ден самодивите започват своите игри. Заради представата, че на Благовещение змиите и гущерите се събуждат и излизат от дупките си, се извършват обредни действия с предпазващ и отгонващ характер. Преди изгрев жените премитат къщите, палят огън на едно или на три места или по всички ъгли на двора и слагат говежда тор да пуши и прогонва влечугите. Деца и възрастни удрят тенекии и звънци и с тичане обикалят двора на къщата. Тези действия са съпроводени с изричането на специална словесна формула: "Бягайте, зъми и гущери, днеска е Благовец" или "Бягайте, змии, Благовец ша ви затисне".

Запаленият огън прескачат деца и младежи, при което момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият - "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие зъмя на него". В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.
На този ден всичко, което се прави е добро, благо, ще има хубав край. Посадено на този ден дърво ще дава сладки плодове. На някои места садяли пипера на Благовещение, за да не е лют, краставиците да не горчат. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, „за да им е благ медът”. Вярва се, че раните зарастват по-лесно и болят по-малко на Благовец, за това тогава пробивали ушите на малките момиченца. Самото слагане на обици също има магичен характер – поставянето на благороден метал на ушите предпазвало децата от зли сили.
Хората вярвали, че тогава небето и земята се отварят и там, където се види синьо сияние има заровено имане ( благо), за това много от иманярите ходели в нощта срещу Благовец да търсят заровени съкровища.
Младите момци трябвало да внимават да не излизат от селата, за да не ги примами някоя самодива.
Според вярванията у нас самодивите не прекарват цялата година в нашите земи. Те се появяват само по времето, когато растежът в природата се чувства най-силно, зеленината е най-буйна, всичко цъфти и връзва плод. Те се появяват на 25 март, на Благовец, с настъпването на пролетта.
С промените в живота при настъпването на пролетта идва и страхът от тъмните сили, които бродят в затънтените места, край изворите, реките и езерата, по горските дебри и из сенчестите планини. В една песен кукувицата пее и предупреждава:

— Коя майка щерка има,
да я рано не изпраща,
на извори, на кладенци,
че там има до три юди,
до три юди — самодиви.

Именно край тези места, където живителната влага дава най-много възможности за буйния растеж на зеленината и където жените ходят по необходимост да наливат вода, са свърталищата на самодивите. Те искат да отвлекат при себе си всички млади и хубави жени. Те правят зло на хората, без да са предизвикани, само от завист. Ако момата завари самодивите при извора, тя ще пострада и може и да загине. Същата народна песен разказва по-нататък как Дона заварила на извора трите юди:

Едната ѝ китка дава,
другата ѝ венец туря,
третата ѝ песен пее:
— Добре дошла, лепа Доне,
наша мила посестримо!

Пошла майка да я дири
на кладенци, на извори.
Не нашла е млада Дона,
но е нашла нейно ведро,
нейно ведро, нейна чаша,
нейна чаша с кобилицата.
Ведрото и гъбясало,
чашата ѝ вреж пуснала,
кобилица напъпчила,
напъпчила, лист листила,
лист листила, цвет цъфнала.


Самодивите са еднакво опасни за всички, които скитат, особено нощно време из техните свърталища, по хубавите поляни, край реки и езера и в усамотени красиви планински кътове. Затова майката на овчаря го съветва „да не си разрева”, т.е. разпръсква стадото и да не свири с кавала си, за да не го чуе юдата — самодивата и да го нападне. Това са самодивите, които се появяват на Благовец заедно с всички животни, идващи с настъпването на пролетта. Те са постоянна нова опасност в разлистилата се гора, дебнеща всички, които излизат в нея. Музиката на овчаря привлича самодивите. Те отиват при него, грабват го, издигат го високо в небето и оттам го пускат.
В народните вярвания Благовец е ден свързан с идването на пролетта и възраждането на природата, за това на празничната трапеза за първи път в годината се слагат пролетни зеленчуци като лапад, спанак, коприва. От там идва и приказката „да се хванем за зелено”. Обредна трапеза включва риба - печена или варена, шарена пита, лучник.

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Съб Мар 24, 2012 9:08 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Ильена написа:
Утре е Благовещение, денят на благата вест. Деня на майката.
На 25 март според народния обичай е денят, в който Земята се събужда за живот.




БЛАГОВЕЦ



Запаленият огън прескачат деца и младежи, при което момците си пърлят леко краката, за да не ги хапят змиите през лятото. Пак за предпазване жените не шият - "да не ги дупчат змиите", не месят хляб, "че ще се свие зъмя на него". В Западна България от сутринта на Благовещение из селото тръгват моми и пеят специални благовешки песни.


Обредна трапеза включва риба - печена или варена, шарена пита, лучник.

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Съб Мар 24, 2012 10:06 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Окт 25, 2011 12:16 am
Мнения: 1182
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Тва в Западна България, в Източна може да се меси. :lol:

_________________
"Free to speak my mind anywhere
And I'll redefine anywhere"


Съб Мар 24, 2012 10:09 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Нед Юли 04, 2010 7:58 pm
Мнения: 8520
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
:mrgreen: Баща ми каза,че нищо не трябвало да се прави,което идеално ме устройва.

_________________


Мъдростта не винаги идва с възрастта, понякога възрастта идва сама...





Съб Мар 24, 2012 10:11 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 04, 2010 8:17 pm
Мнения: 4748
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Църковният празник Възнесение Господне (Спасовден) се чества днес. Той се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден.
Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение. На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата. Православните християни престават да се поздравяват със задължителния поздрав в прослава на Христовото Възкресение „Христос Воскресе”.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен, с който да се лекуват болните и бездетните.
Спасовден е професионален празник на хлебари, сладкари, шофьори, строители, хотелиери и цветари

_________________
животът скрит е в дребните неща.....


Чет Май 24, 2012 5:50 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
А на мен от целия материал в православието.ком най-много ми хареса частта с това, че възнесението е като триумфа на търпението - то е възможно само и единствено чрез търпението, което проявяваме към несгоди и беди, така както Господ Иисус Христос е претърпявал всичко, та дори и несправедлива смърт.

И тук ще повторя, че особено ми се съчетаха днес в сърчицето деня на българската култура и празника на търпението и спасението.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Май 24, 2012 8:57 pm Профил Галерия на потребителя WWW

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи

Горещниците

Народът почита 15, 16 и 17 юли като най-горещите дни в годината


В българския народен календар 15, 16 и 17 юли са най-горещите дни в годината. Тези три дни дори са наречени със собствени имена – Чурлига, Пърлига и Марина Огнена. На 17 юли (Марина Огнена) църквата почита и паметта на Света Марина.




Първият - 15 юли е Чурута, вторият - на 16 юли е Пърлига, а третият — на 17 юли е Марина Огнена.

На Чурута угасвали огъня във всички къщи и чак на третия ден, на Марина Огнена насред хорището двама близнаци го палели чрез триене на липови колци с лесково вретено. „Нов огън" му думали, „жив" огън, от който палели всяко огнище и който лекувал всички болести на света.



Източноправославната църква почита на 16 юли паметта на мъчениците Антиноген и Юлия девица



В Софийско (с. Желява и др.) по дните – 15,16, 17 се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март.



По сила и жаркост Горещниците си съперничат с небесния огън. Затова в този период се забранява домашната и полската работа, за да не запали огън къщата или нивата. Вярва се, че полето само може да изгори, тъй като пламъци слизат от небето.

Съществува поверие, че който се окъпе по време на Горещниците в лековити води, не се разболява през годината.

В различните краища на страната тези дни се празнуват от ковачи, хлебари, калайджии и други, които работят с огън.

_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Юли 16, 2012 1:59 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
КРЪСТОВДЕН Е!

На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст.

На Кръстовден се спазва строг пост.

Pravoslavieto.com



А аз на всички празници посветени на Кръста Господен чувам само това "Нека всеки вземе кръста си и Ме последва!"

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пет Сеп 14, 2012 6:40 am Профил Галерия на потребителя WWW

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Отбелязва се на 1 октомври, а като прибавим 13 дни за стар стил - на 14 октомври.
В годините много рядко съм се позовавала на защитата и помощта на Богородица. Не зная защо. Като се замисля, сигурно съм се страхувала – тя все пак е съвършена в чистотата си. Впрочем какво ли знаем ние за чистотата. Обличаме я в някакви човешки виждания и не осъзнаваме колко дълго живеем и умираме в заблуда. Та именно това ме е карало през годините да минавам покрай нея, без да смея да протегна ръка за помощ. Защото съзнавам, че понякога изпитвам доста нередни чувстгва като гняв, отчаяние, лакомство, страст, мързел и каквото още там има на земята. Без да се сещам, че това е в природата ни и че не наличието или отсъствието на дадено усещане определя стойността ни като личности , а вероятно нещо...друго, свързано с това. Всъщност, не посоката на мислите ми е интересната. Просто късно научих какво е Покров Богородичен и каква сила притежава. И че тя е един човешки застъпник пред Бога.

ПОКРОВ БОГОРОДИЧЕН

В повечето славянски езици думата "покров" означава едновременно "покривало" и "защита".
Празникът възникнал през X век, за да се почете явяването на Божията Майка в Константинопол. Това необикновено знамение е станало в първата половина на Х век, в края на живота на св. Андрей Юродиви († ок. 936 г.).

В църквата във Влахерна , близо до градските порти по време на нощно бдение, няколко души видели Богородица, съпровождана от св. Йоан Кръстител, св. Йоан Богослов и други светци. Тя тръгнала към центъра на храма, коленичила и дълго време останала в молитва с лице обляно в сълзи. После свалила покривалото (покрова) си и го простряла над хората в знак на защита. По това време жителите на града били заплашени от варварско нашествие; след явяването опасността отминала и градът бил спасен от кръвопролития и страдания.
Празникът Покров на Божията Майка се извършва само в славянските страни.

Тя явява Себе Си като Посредница, защитава ни и прогонва далеч от нас видимите и невидимите врагове, тя ни покрива с прекрасна благодатна дреха и сякаш прави да не се виждат недостойнствата ни от всевиждащото Божие око, няма къде да се скрием освен под нейния покров, който като мъгла ни скрива.

Когато мъглата се разпростре над земята и я покрие, тогава всички животни са в безопасност от ловците и те не могат да ги нападат и убиват.
Това именно е духовният смисъл на уподобяването на Пресвета Богородица на мъгла: понеже Тя ни скрива от онези, които ни преследват и искат да ни уловят.


Справедливо сме сравнявани със скотове и зверове, както и св. йоан Златоуст ни изобличава: "Угаждаме на стомаха подобно на мечки, угояваме плътта си като говеда, злопаметни сме като камили, грабим чуждото подобно на вълци, гневим се като змии, гризем се един друг като скорпиони, коварни сме подобно на лисици и носим отрова на злобата като ехидни" . Затова, понеже постъпваме като тези зверове, преследват ни и различни ловци.
Но въпреки всичко това не бива да се отчайваме, понеже имаме духовната мъгла, която ни скрива, т.е. Пресветата Дева Мария - на Нея да се уповаваме, към Нея да прибягваме: под Нейния покров дори косъм от главите ни няма да падне, а ние само нека с умиление да Я призоваваме и да И се молим.


_________________
i`m gonna tell God everything


Пон Окт 01, 2012 7:27 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Стефановден - 27 декември
Стефановден – денят на Свети Стефан, се чества на третия ден след Рождество – 27 декември. Култът към този светец е голям, почитта към него – също.
Стефан бил много известна личност, защото правел и чудеса. Затова бързо си спечелил враждебността на членовете на синедриона. Той бил оклеветен, че хули Бога и Моисеевия закон. На делото изобличил обвинителите си и в гнева си те се нахвърлили срещу него, завлекли го вън от града и го убили с камъни. Така той умрял като първомъченик за Христовата вяра.
От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра.

Това е третия ден на Коледа и последния празник в годината, за който хората казват, че"затваря кръга". Семействата се събират на обща трапеза с местни ястия; пеят песни и се веселят.По традиция трапезата трябва да включва свинско с кисело зеле и баница с месо.Някои райони на България младите семейства отиват на гости на своите кумове, кръстници и родители. На други места от този ден започват празниците в чест на мишките, които продължават до Кръстовден. Строго се спазват забраните характерни за Мръсните дни.
Любимият празник на жените - така наричат Стефановден на много места в страната. Защото традицията повелява - никаква домашна работа, даже косите не се мият на 27 декември. За пране и чистене пък и дума не може да става. Ограниченията са строги, защото това е един от трите "мръсни дни", които започват на Коледа. Всички, които не спазват забраните, са заплашени от лоши болести, твърди поверието.

На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо,(В превод то означава „венец”), затова и на този ден празнуватВенцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
На всички именници – честито!

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Дек 27, 2012 3:01 pm Профил Галерия на потребителя
 [ 96 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov