Последно посещение: Нед Ное 19, 2017 7:54 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Ное 19, 2017 7:54 pm




 [ 96 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10
Християнски празници и народни обичаи 
Автор Съобщение
Аватар

Регистриран на: Съб Сеп 04, 2010 8:17 pm
Мнения: 4748
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка.
По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават
помежду си за всякакви провинения пре
з изминалата година.
На този ден според църковния канон се четат Христовите думи:
"Ако не простите на човеците
съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."
Думите са "Прощавай!", отговорът обикновено е "Простено да ти е (от мене и от Бога)!"

Простено!Простете!

_________________
животът скрит е в дребните неща.....


Нед Мар 17, 2013 5:50 pm Профил
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Св. мъченици Адриан и Наталия († 305-311 година)


Честват се на 26 август.


ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН НА НЕЛ!


Император Максимиан в столицата си гр. Никодимия издал заповед грижливо да се издирят християните и да се дадат под съд. Веднъж войниците на Максимиан намерили в една пещера 23 човека, които заявили, че вярват в Христа. Царят сам разпитвал християните, които без страх изповядвали своята вяра, а на заканите на царя, че ще ги подложи на мъчение, отговорили, че не се боят да страдат за името на Иисус Христос. Разгневеният Максимиан заповядал още тук да ги бият най-жестоко.
Но мъчениците останали непоколебими. След като ги изтезавали до полусмърт, отвели ги в преторията, за да запишат там имената им като на осъдени на смърт.
Един от членовете на преторията, по име Адриан, знатен и богат човек, бил свидетел на изтезанията и непостижимото за него, като езичник, търпение на християните. Под влияние на поразилото го впечатление той взел да ги разпитва каква награда очаквате от своя Бог за това чудно тяхно търпение. И в разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан. Слушайки и гледайки тия люде, той рабрал божествената истина и като застанал сред преторията, казал на писарите, които записвали осъдените на смърт: “Запишете и моето име заедно с имената на тия светци, защото и аз вярвам в техния Бог Христос и с радост ще умра за Него!”
Учуденият писар побързал да уведоми царя, че Адриан се обявил за хриситянин, а царят веднага го повикал при себе си.
- Какво ти стана, Адриане? – казал му той. – Побъркал ли си се? Вярно ли е, че си искал да умреш с тия люде, осъдени на смърт?
- Не съм се побъркал – спокойно отговорил Адриан, - а напротив – вразумих се от своето предишно безумие.
- Стига си приказвал глупости – казал му царят, - а искай прошка и заяви, че си сгрешил и се разкайваш и тогава ще зачеркнат името ти в списъка на осъдените!
- От днес моля истинния Бог да ми прости предишните мои езически заблуди – отговорил Адриан.
Тогава царят се разгневил, заповядал да оковат Адриан в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница, гдето били затворени св. мъченици. Заповедта на царя била изпълнена.
Между това един Адрианов слуга, който бил при него в оня ден, побързал да иде у дома му, за да уведоми жена му Наталия за случилото се. Това известие поразило младата жена, която скоро се била омъжила и нежно обичала своя мъж. Тя заплакала и с безпокойство питала слугата, знае ли той за какво престъпление са отвели Адриан в тъмница.
За учудване на слугата Наталия, след като чула разказа му, изведнъж престанала да плаче и на лицето й се изразила най-жива радост. Тя била тайна християнка и от всичкото си сърце желаела обръщането на своя мъж към истинския Бог. Тя, разбира се, знаела, че в такъв случай го заплашва смърт. Но спасението на неговата душа било за нея по-скъпо от всичко.
След като се облякла в най-хубавите си дрехи в знак на радост, Наталия побързала да отиде при мъжа си в тъмницата. Там тя паднала в нозете му, целунала неговите окови и проливайки радостни сълзи, казвала: “Блажен си ти, съпруже мой, понеже намери истинското, вечното съкровище, като повярва в Христа!” И с всичката пламенност на собствената си вяра и любов към Бога и към своя мъж, младата жена се стараела да го укрепи за подвига на предстоящото му мъченичество. Молила тя и другите затворници – християни да просвещават новообърнатия, като му говорят за Бога и за вечния живот. Всичкото време тя прекарвала в тъмницата, като прислужвала на мъчениците и измивала раните им.
Адриан бил предаден на изтезание. Наталия докрай била при него, докрай го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот и имала утехата да го види непоколебим в мъченически подвиг и радостно сред мъчения да предава душата си Богу.
Телата на св. мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Там побързала да отиде и Наталия.
Като пристигнала във Византион, Наталия се помолила веднъж в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка смърт. Като разказала на християните за съновидението, Наталия скоро след това безболезнено и тихо се поминала, като заспала вечния си сън при гроба на своя мъж. Тя също така е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, защото с душата си пострадала за Христа и послужила с любов на Неговите мъченици.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Пон Авг 26, 2013 8:54 am Профил Галерия на потребителя WWW
Sorceress
Sorceress
Аватар

Регистриран на: Пон Яну 05, 2009 8:38 am
Мнения: 17144
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
Благодаря, Виталка {}

_________________
Идиотите са мъдро творение на природата, което позволява на глупаците да се мислят за хитри - Андрей


Пон Авг 26, 2013 10:54 am Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
29.08. - Секновение - Отсичане главата на св. Йоан Кръстител




Църквата отбелязва смъртта на Свети Йоан Кръстител - на този ден е отсечена главата на светеца.

Това е вторият летен празник на християнския светец, който в народния календар се нарича Секновение поради вярването, че на този ден се сече лятото, секат се денят и нощта - стават равни.
На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките.
На този ден се спазва строг пост.
По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино, на червени плодове и зеленчуци.


В чисто християнски план празникът носи идеята за цикличността, защото с останалите два дни, посветени на Йоан Кръстител, образува система - раждане /Еньовден - 24 юни/, кръщаване /Ивановден - 7 януари/, и смърт /отсичане на главата му - 29 август/. Евангелието свидетелства, че когато Йоан станал на 30 години, Бог му заповядал да проповядва, че вече се е родил неговият син Христос, който скоро сам ще започне да учи хората. И започнал Йоан да говори на хората, затова го нарекли и Предтеча, понеже вървял преди Христос и разказвал за него.

Йоан кръстил в река Йордан много хора, които се разкаяли и приемайки кръщението, Господ им простил извършеното. Когато Христос дошъл при Йоан, Предтечата му се подчинил, и кръстил и него във водите на река Йордан. Той продължил и след това да проповядва учението на Исус. Главата на Йоан Кръстител била отсечена в Юдея от стражите на цар Ирод. Така страшно и безсмислено се прекъснал животът на най-близкия другар и съмишленик на Христос.

В народните вярвания този ден се нарича Секновение.

Думата произлиза от глагола секвам, спирам, прекратявам. В случая става дума за наближаващия край на лятото.
Някои филолози обясняват Секновение с глагола сека, понеже денят и нощта се изравняват – секат се.
Теолозите свързват думата с отсичане главата на Йоан Кръстител.
На този ден се прекъсва връзката на човека с откритите води – морета, реки, езера, вирове и потоци. Къпането в тях не е желателно. Водата не притежава онази лековита сила както от времето между Гергьовден и Еньовден до края на август. Нещо повече водата секва човек – прерязва го, пресича го – разболява го.
След този ден змиите и гущерите се прибират в зимните си леговища – това е знак за промяна във времето.
Според народните вярвания самият ден е лош – не него не се работи и не се започва никаква нова работа.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Авг 29, 2013 3:02 pm Профил Галерия на потребителя

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи

Днес църквата почита християнските добродетели вярата, надеждата, любовта и мъдростта



На 17 септември православната църква отбелязва празника на християнските добродетели – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Този ден е и официален празник на столицата на България – София.

Днес се припомня легендата за св. мъченица София и нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов, обявени за покровителки на всички деца по света. Преданието разказва, че през втората половина на I век в Рим живяла една благочестива жена, християнка, на име София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.


София ги възпитавала в любов към Исус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Наместникът на Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138 г.), който заповядал да ги доведат веднага при императора. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни. Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията момичетата умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.

Три дни след кончината на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

Имениците, които празнуват днес са: Вяра, Надежда, Любов, София, Софица, Софка, Софиян, Софияна, Люба, Любомир, Любчо, Любомил, Любослав, Любена, Верина, Верослав, Верослава, Надежда, Нада, Надя, Надка, Надко, Надина.



_________________
i`m gonna tell God everything


Вто Сеп 17, 2013 9:24 am Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: Християнски празници и народни обичаи
24 НОЕМВРИ - СВЕТА ЕКАТЕРИНА


В царуването на император Максимиан (IV в.) живяла в гр. Александрия една девойка от царски род на име Екатерина. Тя се отличавала с рядка мъдрост и красота. На 18 г. тя била вече известна със своята голяма ученост - знаела книгите на философите и поетите, изучила лекарската наука.

Богати князе искали ръката на красивата Екатерина, но тя отказвала на всички и казвала на своите близки: „Ако искате да се омъжа, намери ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!” Такъв момък нямало. Имало между царските синове момци знатни и богати, но по красота и мъдрост те не могли да се равняват на Екатерина.

В околностите на града се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. Той бил духовен баща на Екатеринината майка,която била християнка, но скривала вярата си, понеже в това време жестоко гонели християните. Майката завела при него дъщеря си. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал:

- Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко: красотата Му е по-светла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството Му се дели постоянно, но от това не се намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему! Той няма баща на земята, а се е родил по чуден начин от пресвета и пречиста Дева, която заради великата си чистота и святост се удостоила да бъде майка на такъв син.

Екатерина запитала, може ли да види чудесния Момък.

Старецът й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да я отнесе в къщи и да прекара нощта в молитва пред нея. „Тук е изобразена Майката на оня Момък, за Когото ти говорих. Наричат я Дева Мария. Помоли й се с вяра, и аз се надявам, че тя ще изпълни желанието ти, и ти ще видиш лицето на нейния Син” - прибавил старецът.

Екатерина послушала стареца. Във време на молитвата си от умора тя заспала и видяла чуден сън. Присънило й се, че небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат като че ли слънчеви лъчи. Но напразно се стараела Екатерина да погледне Младенеца в лицето: Той отвръщал от нея Своя светъл лик. Тогава Божията Майка започнала да моли Сина си да погледне девойката и хвалила нейната красота и мъдрост. Но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което Той не иска да я погледне.

- Не презирай Твоето създание - казала Божията Майка. - Кажи й какво трябва да прави, за да се наслаждава на Твоята слава и да види Твоето светло лице?

- Нека отиде при стареца - отговорил Младенецът - и ще узнае от него какво трябва да прави. Ако тя изпълни това, ще Ме види и ще намери при Мене благодат.

Чудният сън дълбоко поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при нозете му и пискала неговата помощ и съвет. Старецът подробно й обяснил истинската вяра; говорил й за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбрала истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца св. Кръщение.

Екатерина се върнала у дома си обновена по душа, дълго се молила, много плакала и отново заспала по време на молитвата. В съня си пак видяла Божията Майка, но сега лицето на божествения Младенец се обърнало към нея. Той кротко и милостиво погледнал девойката.

- Угодна ли ти е сега тая девойка? - запитала Божията Майка.

- Сега - отговорил Младенецът - тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста.

Екатерина паднала на земята и казала: „Аз съм недостойна, преславни Владико, да видя Твоето царство, но удостой ме да бъда Твоя рабиня!” Пресвятата Дева хванала дясната ръка на девойката. Младенецът й надянал чуден пръстен й и казал: „Не търси земен годеник!”

Екатерина се събудила с неизяснима радост; на ръката си имала чуден пръстен. От тогава тя съвършено се изменила. Не мислела вече за нищо земно; душата й била пълна с божествена любов; тя мислела само за своя небесен Годеник.

В това време в Александрия пристигнал беззаконният цар - гонител на християните. Той разпратил глашатаи по всички градове да свикат народа на езически празник. Скоро градът се напълнил с тълпи пришълци. Всеки донесъл каквото могъл за жертвоприношение и се започнало празненството. Екатерина много жалеела за това безумие на царя и народа. Като взела със себе си няколко служители, тя отишла в езическия храм и застанала на прага. В храма се извършвало жертвоприношение. Всички се обърнали към нея, чудейки се на нейната красота. Царят я повикал. Тя му се поклонила и казала: "Не те ли е срам, царю, да се молиш на гнусни идоли! И вашите учени говорят, че боговете, на които вие се кланяте, били люде, и че тям за някакво славно дело поставили стълбове и статуи. Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват, и светът стои. Той е слязъл на земята и Сам станал човек за нашето спасение. Той не обича жертви, не се радва на заколването на животни, но иска ние да живеем по Неговите заповеди".

Царят се разгневил, но заповядал да продължат жертвоприношението и казал, че после ще поговори с девойката. Когато празникът се свършил, той заповядал да доведат при него Екатерина. С изумление гледал нейната красота и питал, коя е тя, как се наричат нейните родители и какво учение тя проповядва.

- Името ми е Екатерина - отговорила девойката. - Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога.

Царят не искал да продължава спора с Екатерина и й казал: „Не подобава на царя да влиза с спор с жена. Но аз ще събера мъдрите философи. Нека те ти докажат твоите заблуждения”.

След това царят заповядал да пазят Екатерина, а в това време пратил да повикат мъдреците и учените, за да оспорят думите на девойката и да я изобличат в заблуждение. 50 мъдреци пристигнали в града. Един от тях особено се отличавал с остроумие и ученост. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. Пратили за девойката. Нейното сърце било твърдо и спокойно, понеже й се явил архангел Михаил и й казал, че Господ ще й даде сила да победи мъдреците, и че тя мнозина ще обърне в истинската вяра.

Започнал спорът. Езическият мъдрец защитавал своите езически богове. После започнала да му отговаря кротката девойка. Отначало тя доказвала лъжливостта на езическите богове с думи на философите и поетите, а след това обяснила ония места в техните съчинения, в които се вижда предчувствие или предсказание за новото истинско учение. Накрая тя разказала на присъстващите за живота и смъртта на Иисуса Христа.

Мъдрецът слушал с удивление и накрай се признал победен. Всички други се отказали да продължат спора. Напразно царят се гневял, заплашвал със смърт и мъчения. Мъдреците започнали да проповядват истинския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Те приели мъченическа смърт и с радост чули от Екатерина, че мъчението ще бъде вместо кръщение и ще им отвори входа за Царството небесно.

Царят обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина. Нейната чудна красота му внушила грешна любов. Той й предлагал дори половината си царство, стараел се да я прелъсти с дарове и с обещания за почести и слава. Но Екатерина отговорила, че дрехата на мъченица за нея е по-красива от царска багреница. Напразно царят я убеждавал чрез различни обещания и след това я заплашвал със страшна смърт. Тя казала, че нейните страдания ще доведат много люде до Бога и ще им отворят Небесното царство. Тогава царят заповядал жестоко да я мъчат. Били я безжалостно, цялото й тяло се покрило с рани, а след това я затворили в тъмница.

Дълго лежала в затвора светата мъченица. Искали да я уморят с глад, но Господ не я оставил.

В това време царят по някаква работа напуснал града. Царицата Августа, неговата жена, като слушала за красотата и мъдростта на Екатерина, отдавна желаела да я види. Тя открила това свое желание на Порфирий, стотник и царски приятел. Порфирий обещал да изпълни желанието й и сам я отвел нощем в тъмницата, където била затворена светицата. Светлото лице на Екатерина тъй поразило царицата, че тя паднала пред нозете й и извикала: „Щастлива съм, че най-после те видях! Няма да съжалявам, ако за това изгубя дори живота и царството си. Радвам се от душа и сърце, че виждам твоята светла красота. Блажена си ти и достойна за похвала, че си се привързала към такъв Господар и си получила от Него толкова чудни дарове!”

Екатерина й отговорила: „И ти си блажена, царице. Аз виждам над главата ти венец, поддържан от ръцете на ангели. Ти ще получиш тоя венец за малкото мъчения, които ще изтърпиш, и ще отидеш при истинския Цар във вечното Царство”.

Царицата отговорила: „Боя се от мъчения, боя се особено от жестокия съпруг”.

Иисус Христос ще бъде винаги с тебе - отговорила й Екатерина. - Малко ще пострада тялото ти, а там ще се успокоиш навеки.

Порфирий, като слушал тези думи, запитал: „Какво дава Христос на оня, който вярва в Него? Аз искам да стана Негов войн и да вярвам в Него”.

- Не си ли чул или не си ли чел християнските писания? - запитала Екатерина.

- Не - отговорил Порфирий. - Аз от младини съм се упражнявал във войнски дела и не съм имал други грижи.

Тогава св. Екатерина обяснила на всички присъстващи Христовото учение и казала, че не могат да се изкажат радостите, които преблагия и човеколюбив Господ е приготвил на обичащите Го и изпълняващите Неговите заповеди. Царицата, Порфирий и войниците, които ги придружавали, повярвали в Христа и благоговейно се простили със девойката.

Когато царят се върнал, той отново пратил за Екатерина. Сиянието на нейната красота го удивило. Той запитал, как дългият затвор и глад не са изменили нейния вид, и искал да накаже стражарите и вратарите. Но Екатерина казала, че не човешка ръка я пазела, а Сам Бог. Царят пак се обърнал към нея с прелъстителни думи: „Ти си по-красива и по-мъдра от нашата богиня Артемида. Не погубвай красотата си! Раздели с мене царството и земното веселие!”

- Не мисли за моята красота - казвала девойката. - Това е прах и кал, които ще окапят като цвят и ще изчезнат като сън.

Непреклонността на Екатерина отново възбудила яростта и злобата на царя. Той заповядал да донесат колело с остри зъбци и заплашил девойката, че ще я привърже към това страшно наказателно оръдие, ако не се поклони на боговете. Тия заплашвания не уплашили девойката. Тогава царят заповядал да я подложат на ужасни мъчения. Но едва те били почнали, и невидим Божий ангел счупил оръдието за мъчение, и девойката се изправила невредима. Народът в изумление извикал: „Велик е християнският Бог!”

Царица Августа, като чула за станалото, излязла от своя дворец и гръмко започнала да укорява царя, задето той смее да се бори с живия Бог и да мъчи Неговите раби. Царят страшно се разгневил. Той обърнал яростта си срещу царицата, подложил я на мъки и я осъдил на смърт.

- Рабинйо на истинския Бог - казала царицата на Екатерина преди смъртта си, - помоли се за мене!

- Иди с мир - отговорила Екатерина, - за да царуваш вечно с Христа!

На царицата отсекли главата с меч.

Порфирий същата нощ заедно с повярвалите войници погребал честното тяло на царицата. След това те отишли при царя и му заявили, че и те са християни, войници на истинския Бог. Всички те смъртно били наказани.

На другия ден царят за последен път повикал девойката и й казал: „Заслужаваш строго наказание; ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения войн и смути народа. Но аз ще ти простя, ако се поклониш на боговете, защото жал ми е да те предам на смърт. Аз с тебе ще разделя царството си. Ти ще живееш в богатство и удоволствия, които не е изпитвала още никоя царица”. Но лукавите думи не могли да отлъчат светата девойка от любовта Христова. Виждайки, че усилията му са напусто, царят заповядал да я предадат на смърт.

Когато я водели на мястото на наказанието, подир нея вървяло множество народ. Всички плачели и жалели за нея. Младите жени и девойки говорели: „Защо погубваш своята младост и красота? Иди при царя и го послушай!”

- Не плачете за мене - отговорила св. девойка, - но се радвайте с мене! Днес аз ще видя Иисуса Христа, моя Творец и Спасител. Той е красота, слава и венец на мъчениците. Той ме вика към неизказаните райски радости. Плачете по-добре за себе си, защото вашето неверие ще ви погуби!

Пред смъртта си св. Екатерина се молела: „Господи Иисусе Христе, благодаря Ти, че си поставил нозете ми върху камък на търпение и си ми указал истинския път! Простри Твоите пречисти ръце, изранени на кръста, и приеми душата ми, която Ти принасям като жертва на моята любов! Спомни, Господи, човешката немощ и прости съгрешенията ми, извършени по незнание - да ги умие моята кръв, която аз проливам за Твоето Име! Направи, Господи, тялото ми, което ще бъде посечено с меч, да остане невидимо за моите врагове и гонители! Погледни от Твоята висота, Господи, и на стоящите тук люде, просвети ги чрез светлината на Твоето познание! Прояви Твоята милост към ония, които ще се обърнат чрез моята смърт, да възпяват Твоето величие вовеки!”

Войник отсякъл главата на светата девойка. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че св. ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина.

След повече от 2 века подир смъртта на мъченицата братята на Синайската обител намерили главата и едната й ръка, и пренесли тия св. мощи в храма, който се намира в тяхната св. обител.


от http://www.pravoslavie.bg/%D0%96%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%A1%D0%B2.-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%95%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Ное 24, 2013 10:29 am Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 96 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1 ... 6, 7, 8, 9, 10


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov